Р Е Ш Е Н И Е
№ 260022
гр. Кюстендил, 19.04.2022
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на шести
април,
две хиляди двадесета и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при
секретаря ЯНКА АНГЕЛОВА, като разгледа
докладваното от съдия РАДЕВ гр.д. № 219 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното
П.Ц.А., ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, чрез адв. Д.З. ***, е предявил против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ при МВР, седалище и адрес на управление - град София, бул. “Княгиня Мария Луиза“ № 46, искове
да бъде осъдена ответната дирекция да му заплати сумите /срвн.протоколно
определение от 06.04.2022 год./, както следва: 1569.62 /хиляда и
петстотин и шестдесет и девет и шестдесет и два/лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен нощен труд,приравнен на дневен,по време
на дежурства,за исковия период от 01.01.2017 год. до 31.12.2019 год.,от която
за календарната 2017 год. в размер на 479.24 /четиристотин и седемдесет и девет
и двадесет и четири/лева,за календарната 2018 год. в размер на 509.32
/петстотин и девет и тридесет и два/лева и за календарната 2019 год. в размер
на 581.06 /петстотин и един нула шест/лева, ведно с лихва за забава върху
главницата в общ размер на 208.25 /двеста и осем и двадесет и пет/лева,от която
113.89 /сто и тринадесет и осемдесет и девет/ лева,считано от 01.05.2017 год.до
03.02.2020 год.,70.00 /седемдесет/лева,считано от 01.05.2018 год. до 03.02.2020
год. и 24.36/двадесет и четири и тридесет и шест/лева,считано от 01.05.2019
год. до 03.02.2020 год., както и законна лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 03.02.2020г. до окончателното
изплащане на вземането.
В срока за отговор ответника оспорва исковете по
основание и размер, взема
становище по представените и поискани от ищеца доказателства, прави доказателствени искания.
С Определение
на съда от 10.03.2022г. спряното на осн. чл. чл.631 ГПК във вр. с чл.633 ГПК
производство по делото бе възобновено.
стр.2 от
Решение № 260022/19.04.2022 год. по гр.д.№ 219/2020 год. на РС-Кюстендил
В открито съдебно заседание
исковата молба се поддържа от ищцовата страна и оспорва от ответната такава.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а същото се установява и от представените по него
писмени доказателства (в т.ч. Акт за встъпване в длъжност, ведно с
Удостоверение Рег. № 407700-94, екз. № 2/15.01.2018г.,
издадено от ГД „Гранична полиция“ – МВР, РД „Гранична полиция“ - Кюстендил), че
ищецът е изпълнявал длъжността „старши полицай в 01
група“ „Охрана на държавната граница“ от ГПУ-Гюешево към РДГП - Кюстендил при
ответната дирекция, считано от 06.04.2015.
Представени са заверени копия на протоколи за положен труд от държавни
служители, работещи на смени в ГОДГ-01 ГПУ Гюешево за послените 2 тримесечия на
2019г (спр. л.20
до 26 от делото), в които фигурира и ищецът в настоящото.
Видно от приложените платежни бележки на л. 24
до 59 от делото е че са начислявани и заплащани месечни възнаграждения на ищеца
за м. януари 2017г. до м. декември 2019г. в определени размери.
Приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. С.Т.
установява брой отработени нощни часове от ищеца за процесния период – 1496,
при брой нощни дежурства – 182. Експертът сочи,
че ищецът работи на сменен режим на работа като работното му време се отчита
сумарно. Определеното за дължимо възнаграждение за положения от ищеца нощен
труд при съобразяване с коефициента 1.143 за приравняване на нощния труд към
дневен възлиза на сума от 1418.88 лв. главница, при 204.83 лв. – законна лихва.
Когато не е налице съобразяване с нормата за тримесечие, експертът е определил
дължимите за извънреден труд суми на 1569.62 лв. главница и 208.25 лв. – лихва.
Накрая, вещото лице сочи, че извънредният труд, положен и изчислен, без да бъде
предвиден приравнен нощен към дневен труд с коефициент 1.143 е изплатен изцяло
на ищеца.
Останалите
доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да
се обсъждат подробно
Горната фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в
съвкупност на посочените доказателства.
При така установените фактически
обстоятелства по делото, от правна страна съдът намира следното:
стр.3 от
Решение № 260022/19.04.2022 год. по гр.д.№ 219/2020 год. на РС-Кюстендил
Между страните няма
спор,че ищецът е служител в ответната дирекция,че е изпълнявал задълженията си на
смени по предварително утвърдени графици,че част от смените са били нощни с
продължителност от 22.00 часа до 08.00 часа,че в исковият период е било
въведено тримесечно сумиране и отчитане на работното време.
Спорните между страните
въпроси са свързани с това дали при отчитане и заплащане на положените часове
нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата на
чл. 9, ал. 2 от посочената наредба,
или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове, както и дали е налице извънреден
труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Съдът счита,че в казуса
следва да бъде приложен чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, като разпоредбите на тази
Наредба следва да бъдат приложени по аналогия и по отношение на
лицата със служебно правоотношение в МВР, поради празнота в правната
уредба.Настоящият състав,като съобразява
утвърдените принципи в Конституцията на РБ за правото на труд и
неговото заплащане, равенство на лицата, предоставящи наемен труд, без оглед на
спецификите в правоотношението,счита че служителите от МВР не могат да се третират
по-неблагоприятно в сравнение с другите работници и служители предоставящи
наемен труд,поради което и въпреки,че в исковият период липсва изрична
регламентация в специалната уредба на МВР то положения от ищеца в рамките на
дежурство нощен труд следва да бъде приравнен на дневно работно време със
съответния коефициент от 1, 143.
Нормите на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и на чл. 8 от НСОРЗ се прилагат едновременно, респ.
при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни
с коефициент 1, 143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд по 0, 25 лв. /час.
Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение
на държавните служители, работещи в МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Допълнителното възнаграждение и
неговото заплащане изрично е предвидено в чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Съгласно чл. 143 от КТ извънреден е трудът, който се
полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя, извън
установеното за него работно време. В чл. 144 от КТ е предвидено, че по изключение се
допуска полагането на извънреден стр.4 от Решение № 260022/19.04.2022
год. по гр.д.№ 219/2020 год. на РС-Кюстендил
труд в изрично
определени случаи, като т. 2 на чл. 144 от КТ позволява полагането на
извънреден труд от служители на МВР при изрично посочени случаи. Нормалната
продължителност на работното време от държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица – чл. 187, ал. 1 от ЗМВР. Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8, 12 или 24-часови смени – сумарно за тримесечен период. При работа на смени е
възможно полагане на труд и през нощта между 22, 00 часа и 06, 00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане на 50 на
сто увеличение върху основното месечно възнаграждение – чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 от ЗМВР.
Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. В съответствие със законовата
делегация в цитираната разпоредба от министъра на вътрешните работи са издадени
последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Текстовете на чл. 3, ал.
3 и в трите наредби са идентични и предвиждат, че за държавните служители в МВР
е възможно полагането на труд през нощта за периода от 22, 00 часа до 06, 00
часа. Само в първата Наредба от 11.08.2014 г. чл. 31, ал. 2 е предвидено, че
при сумарно отчитане на отработеното време, общия брой часове положен нощен
труд следва да се умножи по 0, 143. В останалите две Наредби от 2015 г и от
2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредбата от
2014 г. за преизчисляване на часовете положен нощен труд със съответен
коефициент. За процесния период 01.01.2017 г. -31.01.2019 год. са действали
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г. Към
настоящия момент с решение на петчленен състав на ВАС № 16766/10.12.2019 г.
по адм. д. № 8601/2019 г. е отменена Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. на
министъра на вътрешните работи, в частта относно голяма част от текстовете.
При липсата на специално правило, което да
определя методологията за превръщането на отработените нощни часове в дневни,
при сумирано изчисляване на работното време по отношение на
стр.5 от Решение № 260022/19.04.2022 год. по гр.д.№ 219/2020 год. на
РС-Кюстендил
държавните служители в
МВР, нормативната празнота следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение
на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Настоящият състав не споделя направеното от
ответникът възражение, че НСОРЗ е неприложима в конкретната хипотеза. Съгласно
чл. 67, ал. 3 от Закона за държ. служител, който също намира субсидиарно
приложение по отношение на ЗМВР, размерите на допълнителните възнаграждения по
ал. 7, т. 1-5, както и редът за получаването им се определят с наредба на МС и
не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В този
смисъл НСОРЗ като наредба от общото трудово законодателство намира приложение,
след като в др. специални подзаконови нормативни актове издадени по ЗДСл. или
ЗМВР са налице празноти или са предвидени по-неблагоприятни разпоредби относно
условията и размерите на допълнителните възнаграждения и редът за получаването
им. Тази непълнота в нормативната уредба е преодоляна едва с измененията на чл. 187 ЗМВР и приетата нова ал. 4/ДВ бр. 60 от
07.07.2020 г., в сила от 11.07.2020 г. /, съгласно която при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по
ал. 1. Видно е, че новата разпоредба на чл. 187, ал. 4 ЗМВР възпроизвежда
текста на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. За процесния исков период ,
т. е. до влизане в сила на новата разпоредба на чл. 187, ал. 4 ЗМВР, приложение следва
да намери чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Заключението на вещото
лице по приетата като неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, което при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране,установява
основателността на исковите претенции в двете й части-за главница и мораторни
лихви.
Не се спори по делото
също така, че отработените от ищеца часове на смяна и съответно за отчетния
период от три месеца надхвърлят определената норма часове, който извод следва
от обстоятелството, че работодателят му е заплатил допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд, което е било определено без да е било извършено
превръщане на отработените нощни часове в дневни. Неоснователни са доводите на
ответника по исковете, че вземанията за част от исковият период са погасени по
давност. Погасителната давност в случая е с начален момент уговорения между
страните падеж за плащане на сумите – аргумент от чл. 114, ал. 1 от ЗЗД и същата по аргумент от
чл.111,б.“а“ и б.“в“ ЗЗД е тригодишен.Този падеж за първото тримесечие
стр.6 от Решение № 260022/19.04.2022 год. по гр.д.№ 219/2020 год. на
РС-Кюстендил
от процесния период в който попада сочения от
ответника период от 01.11.2016 г. до 30.01.2017 г. е 01.04.2017 г. При така
установеното и като съобрази дата на подаване на исковата молба – 03.02.2020
год.,то съдът приема, че срокът на погасителната давност не е бил изтекъл към
подаване на исковата молба и възражението на ответника е неоснователно.
По разноските
Ищецът е освободен от
плащането на държавни такси и разноски по делото.Исковете са уважени
напълно,съобразно допуснатото изменение,поради което ответникът му дължи
плащането на сторените по делото разноски-платеното възнаграждение за
процесуално представителство на наетият от ищеца адвокат, което е в размер на
500.00-петстотин лева.Съобразно уважената част от исковата претенция и
прекратеното производство по делото за част от същата,съобразно допуснатото
изменение, на ответникът се дължат също разноски.По делото ответната дирекция е
представлявана от юрисконсулт,на когото съдът следва да определи възнаграждение
по реда на чл.78,ал.8 ГПК.Делото не се отличава с някаква фактическа и правна
сложност,по същото са проведени две заседания,поради което съдът счита ,че
следва да определи възнаграждение в размер на 150.00-сто и петдесет лева на
процесуалният представител на ответникът.Исковете,след изменението, са
предявени общо за 1804.87 лв.,като в
резултат на изменението производството е прекратено за част от 29.32
лв.,представляващи 1.62 %,поради което
същият процент от определеното възнаграждение се следва на ответника за
юрисконсултско възнаграждение,т .е сума в размер на 2.43 /два лева и четиредесет и три /лв.Съдът
няма правна възможност при липса на изявление за компенсиране на взаимно
дължащи се разноски да стори сам това,поради което ще постанови отделни
осъдителни диспозитива за горните.Съобразно уважената част от исковата
претенция ответникът дължи заплащане на държавна такса в размер на 112.78 /сто и дванадесет и седемдесет и
осем/лева,формирана като сбора на държавните такси по двата обективно съединени
иска,а именно: 62.78 лв. по иска за главницата и 50.00 лв. по този за мораторната
лихва.За вещо лице от бюджета на съда е платено възнаграждение в размер на
220.00-двеста и двадесет лева, което също следва да се възложи в тежест на
ответникът,както и сумата от 5.00-пет лева,представляваща държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист в случай на принудително събиране на
горните суми.
стр.7 от Решение № 260022/19.04.2022 год. по гр.д.№ 219/2020 год. на
РС-Кюстендил
Съдът ще допусне
предварително изпълнение на решението в частта му за главницата,тъй като същата
представлява дължимо възнаграждение и по смисъла на чл. ГПК не е необходимо
изрично искане от ищецът.
Водим от горното съдът,
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ при МВР,седалище и адрес на управление-град
София,бул.“Княгиня Мария Луиза“ № 46,ДА
ЗАПЛАТИ на П.Ц.А.,ЕГН ********** ***, сумите,както следва: 1569.62 /хиляда
и петстотин и шестдесет и девет и шестдесет и два/лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен нощен труд,приравнен на дневен,по време
на дежурства,за исковия период от 01.01.2017 год. до 31.12.2019 год.,от която
за календарната 2017 год. в размер на 479.24 /четиристотин и седемдесет и девет
и двадесет и четири/лева,за календарната 2018 год. в размер на 509.32
/петстотин и девет и тридесет и два/лева и за календарната 2019 год. в размер
на 581.06 /петстотин и един нула шест/лева, , ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
й изплащаме, както и лихва за забава върху главницата в общ размер на 208.25
/двеста и осем и двадесет и пет/лева,от която 113.89 /сто и тринадесет и
осемдесет и девет/ лева,считано от 01.05.2017 год.до 03.02.2020 год.,70.00
/седемдесет/лева,считано от 01.05.2018 год. до 03.02.2020 год. и 24.36/двадесет
и четири и тридесет и шест/лева,считано от 01.05.2019 год. до 03.02.2020 год.
На осн.чл.242,ал.1 ГПК ДОПУСКА
ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА решението в горната му част.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“
при МВР,седалище и адрес на управление-град София,бул.“Княгиня Мария Луиза“ №
46,ДА ЗАПЛАТИ на П.Ц.А.,ЕГН **********
***,сумата от 500.00 /петстотин лева/лева,представяваща сторените от последният
разноски по воденето на делото-платеното адвокатско възнаграждение на
процесуалният му представител.
стр.8 от Решение № 260022/19.04.2022 год. по гр.д.№
219/2020 год. на РС-Кюстендил
ОСЪЖДА П.Ц.А.,ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА
ПОЛИЦИЯ“ при МВР,седалище и адрес на управление-град София,бул.“Княгиня Мария
Луиза“ № 46, сумата от 2,43 лева, (два лева и четиридесет и три стотинки),
представяваща сторените съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ при МВР,седалище и
адрес на управление-град София,бул.“Княгиня Мария Луиза“ № 46,ДА ЗАПЛАТИ по сметките на Районен съд
Кюстендил сумата от 329.21 /триста и двадесет и девет и двадесет и една/лева,от
която съобразно уважената част от исковата
претенция държавна такса в размер
на 112.78 /сто и дванадесет и седемдесет
и осем/лева,формирана като сбора на държавните такси по двата обективно
съединени иска,а именно: 62.78 лв. по иска за главницата и 50.00 лв. по този за
мораторната лихва и 220.00 /двеста и двадесет /лева,представляваща платеното за
сметка на бюджета на съда възнаграждение на вещо лице и 5.00-пет лева,
представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист в
случай на принудително събиране на горните суми.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез
връчване на преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: