Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 165
град Горна Оряховица, 09.08.2018 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – горна оряховица, девети състав, в публично заседание на двадесети и първи март две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: ХРИСТО ПОПОВ
при
секретаря Цветомира Николова и прокурор…, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 38 по описа за
Производство
по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ А.З.З., ЕГН: **********, с |адрес: ***,
е останал недоволен от издадения срещу него електронен фиш Серия К № 1824886 на
ОД на МВР – Велико Търново, с който за нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал.
2 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП,
му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300,00 лв. Счита
същият за недоказан и незаконосъобразен. Уточнява, че соченото във фиша МПС
представлявало специален автомобил - линейка. Жалбоподателят обяснява, че на
процесната дата бил дневна смяна от 07,00 часа сутринта. След 13,00 часа бил
командирован да транспортира пациент до гр. София. Твърди, че автомобилът е бил
оборудван като линейка и е бил с подаден светлинен режим на движение като съгласно
Наредба I- 141/18.09.2002 г. звуков сигнал
временно може да не се ползва по преценка на водача на МПС.
Твърди, че поради максимално допустимите по закон
часове за полагане на извънреден труд е било необходимо специален режим на
движение, не само при пътуването от гр. Варна до гр. София, но и при маршрута от
гр. София до гр. Варна. Още повече, че ставало въпрос за реанимационна линейка,
която била единствена за ЦСМП - Варна. В случая липсвали и данни за настъпили
вреди. Това нарушение било извършено в изпълнение на трудовите му задължения. А.З.
посочва също, че за административни нарушения, извършени при осъществяване
дейността на предприятия, учреждения и организации, отговаряли освен
служителите, които са ги извършили, то и ръководителите, които са наредили или
допуснали да бъдат извършени. Тъй като бил командирован за определен период от
време, с конкретна задача, която изпълнявал, работодателят му поставял
неправомерна служебна заповед, поради което З. не би следвало да носи
административнонаказателна отговорност. А след като заповедта му не е била
съобразена с максимално допустимите часове, при които можел да полага
извънреден труд, то тя била неправомерна.
Жалбоподателят
твърди, че в електронния фиш липсвало описание на извършеното нарушение.
Превишение на скоростта като административно нарушение според него било
възможно в две различни и самостоятелни хипотези на разрешена скорост,
регламентирани в чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, като във втория случай от
съществено значение за съставомерността на деянието били вида на пътния знак,
конкретната стойност на ограничението, въведено с този знак,
месторазположението му спрямо мястото на извършване на нарушението, с оглед
обхвата му на действие. В конкретния случай описанието на нарушението не
позволява еднозначен извод относно точния вид на нарушението. Минавайки на
посоченото в електронния фиш място същият не видял знак Е 24, поради което било
възможно скоростта му да е засечена от мобилно техническо средство, в който
случай следвало да му бъде съставен АУАН, а не електронен фиш. Освен това пътните
знаци трябвало да бъдат видими от разстояние, което да позволява на водача
своевременно да предприеме действия за осигуряване безопасността на движението.
В случая не можело да се установи точно на какво разстояние от автоматизираното
техническо средство е поставен пътен знак, изобщо бил ли е поставен и дали в
конкретния случай са спазени изискванията на закона. Освен това в процесния ЕФ
не бил посочен конкретен издател и дата на издаване. Липсвали също данни в
какъв срок и пред кой орган същият
подлежи на обжалване, както и информация, касаеща участъка от пътя, с описание
на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по
смисъла на чл. 21 от ЗДвП, посоката на движение на автомобила, разположението
на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена
метрологична проверка, наличието на пътни знаци, както и знак, обозначаващ
наличието на стационарно позиционирано техническо средство. Всичко това
ограничавало правото на защита на жалбоподателя, поради което А.З. моли съда да
отмени издадения срещу него електронен фиш.
В съдебно заседание ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ, редовно призован,
не се явява. Не изпраща процесуален представител. Депозирал е молба, в която
сочи невъзможност да се яви в съдебната зала, поради служебна ангажираност и
финансовото му състояние. Заявява, че поддържа доводите, изложени в жалбата.
Сочи допълнителни доводи.
Въззиваемата страна ОД на МВР – Велико Търново, редовно призована, не
изпраща процесуален представител и не взема становище.
ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА Районна прокуратура – Горна
Оряховица, редовно призована, не изпраща процесуален представител и взема
становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:
С електронен фиш Серия К № 1771284 на основание чл.
189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП първоначално е наложена
глоба на Мая Иванова Рашева, ЕГН ********** в качеството й на законен
представител на Център за спешна медицинска помощ – Варна, за заснето на
05.10.2017 г. на ПП I-4 (София-Варна),
км 153+343, общ. Лясковец, в посока към гр. Варна, превишение на максимално
допустимата в този участък скорост. В законоустановения срок Мая Рашева се е възползвала от
правото си и е депозирала възражение срещу него, в което сочи, че екип на ЦСМП
– Варна и МБАЛ „Св. Анна – Варна” АД са пътували за гр. Варна след
хоспитализация на пациент в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ” гр. София. Към
възражението е приложена и декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, с която Рашева
е предоставила в ОД на МВР – Велико Търново писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство. По повод възражението, с цел установяване на
фактическата обстановка, е извършена проверка, от която се установило, че вида
на исканата медицинска помощ е била „спешно прехвърляне” от отделение УНГ при
МБАЛ „Св. Анна – Варна” АД до УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ” гр. София. При
обратното пътуване от гр. София до гр. Варна е нямало необходимост от
използване на специален режим на движение и съответно за надвишаване на
максимално установената разрешена скорост. Освен това от снимковия материал към
нарушението се установявало, че автомобил „Фиат Дукато”, рег. № В7452ВВ
се е движил без светлинен сигнал.
Въпреки констатациите на наказващия орган и с оглед
данните, посочени от Рашева в декларацията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП първоначално
издаденият на нейно име електронен фиш е анулиран, като е издаден нов на името
на лицето, посочено в декларацията – жалбоподателя А.З.З..
С електронен фиш серия К № 1824886 на ОД на МВР – Велико Търново, на основание чл.
189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП на З. е наложена глоба в
размер на 300,00 лв. за това, че на 05.10.2017 г., в 23,57 часа, на ПП І-4 (София
– Варна), км. 153+343, общ. Лясковец, в посока към гр. Варна, при ограничение
на скоростта
Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на
12.12.2017 г. Няма данни същият да е депозирал възражение срещу него пред
наказващия орган. В законоустановения срок А.З. е изпратил чрез
административно-наказващия орган жалба срещу електронния фиш.
Видно от изисканата схема за вертикална сигнализация и
хоризонтална маркировка на път I-4 (Севлиево – Велико Търново – Антоново) от км
153 до км 154, актуална към 04.09.2017 г., в посока гр. Варна, на км 153+200 е
поставен пътен знак Е-24, а на км 153+300 е поставен пътен знак В-26 с
ограничение на скоростта
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът
установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени
доказателства, подробно описани в протокола за проведеното съдебно заседание.
Въз основа на така установените факти по делото съдът
достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена
чрез наказващия орган в законния 14-дневен срок от лице, което има право да
обжалва електронния фиш, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Електронният фиш съдържа
всички изискуеми реквизити по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни
за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й плащане.
Следва да се отбележи, че правилата за издаване на АУАН и НП, разписани в ЗАНН, в
случаи като процесния са дерогирани от специфичните изисквания на нормата на
чл. 189, ал.4 от ЗДвП. Самият фиш представлява типизиран документ (електронно
изявление за знание, което има удостоверителен характер), възпроизвеждащ
установени неприсъствено факти (без възприемането им от човешки сетивен орган,
а чрез технически способ). Всички обстоятелства, релевантни към отговорността
на жалбоподателя са описани изчерпателно с оглед на нормата на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП, а от друга страна те се установяват несъмнено от приложеното
веществено доказателствено средство, представляващо снимков материал. В електронния
фиш изрично е идентифицирано средството, посредством което е установено
нарушението, местоизвършването на нарушението, посоката на движението на
автомобила, въведеното ограничение на скоростта.
Скоростта на движение на процесния лек автомобил е
фиксирана с видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения, тип „MultaRadar SD
От приетото като писмено доказателство предложение рег. №
366р-2687/08.02.2016 г. от началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР –
Велико Търново до директора на дирекцията и от данните на интернет страницата
на МВР, общодостъпна на адрес www.veliko-tarnovo.mvr.bg/Paten_control/default.htm,
се установява, че мястото при км 153+343 на път I-4 е било предварително
оповестено като място за осъществяване на
контрол на скоростта със стационарна видеорадарна система „MultaRadar SD
От приложената към електронния фиш разпечатка от
снимков материал към нарушението, представляваща веществено доказателствено
средство в административнонаказателния процес по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, както и от данните от паметта на техническото средство, възпроизведени на
същия хартиен носител, се установява, че на 05.10.2017 г., в 23,57 часа при км
153+343 на път I-4, на територията на община Лясковец, лек автомобил с рег. В7452ВВ
се е движел със скорост
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за липса на
пътен знак Е-24. Наличието на пътен знак Е-24 се установява от приложената по
делото схема на вертикална сигнализация и хоризонтална маркировка на път I-4 в
участъка от км 153+000 до км 154+000. Дори и това да не беше така, обаче,
настоящият съдебен състав намира, че липсата на такъв знак не се отразява на
факта на извършеното нарушение, тъй като водачите на МПС са длъжни да спазват
въведените ограничения не защото ги заснемат, а защото това е забранено от закона. А съгласно горецитираната
схема, посоченото във фиша място на нарушението при км. 153+343 в посока към
гр. Варна попада в зоната на действие на пътен знак В-26, поставен при км
153+300, с който е въведено ограничение на скоростта от
Относно възражението в жалбата, че процесното МПС е със
специален режим на движение, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 91, ал. 1 от ЗДвП моторни
превозни средства със специален режим на движение са автомобилите и
мотоциклетите, които при движението си подават едновременно светлинен сигнал с
проблясваща синя и/или червена светлина и специален звуков сигнал. Според чл. 91,
ал. 3 от ЗДвП специален режим на движение ползват моторните превозни средства
на: Спешна медицинска помощ, Държавна агенция „Национална сигурност”, главните
и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, Народно събрание,
Национална служба за охрана, Главна дирекция „Охрана” и Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията” на Министерството на правосъдието, Бюрото по защита при главния
прокурор, служба „Военна полиция” към министъра на отбраната,
военнополицейските формирования от Българската армия, други служби на
Министерството на вътрешните работи, определени от министъра на вътрешните
работи и структури на Държавната комисия по сигурността на информацията,
определени от председателя на комисията.
В случая, с оглед нормативната регламентация, самата
характеристика на превозното средство - линейка, не го определя като такова със
специален режим на движение. Този режим е
изрично допусната от законодателя възможност за ползване от гореизброените
превозни средства, при особени случаи, когато е допустимо да бъдат нарушавани
правилата за движение по пътищата, но при подавани едновременно звуков и
светлинен сигнал.
Съгласно Наредба № 1-141/18.09.2002 г. за условията и
реда, при които се ползва специален режим на движение от МПС, за обозначаване
превозните средства със специален режим на движение се комплектоват с
опознавателни знаци и светлини - синя и/или червена пробляскваща светлина -
устройствата се монтират върху тавана на автомобила или на специална стойка на
мотоциклетите, така че светлината да бъде добре забележима от всички страни (чл.
3, ал. 2, т. 1). Специалният режим на движение на моторните превозни средства
се използва само при служебна необходимост и във връзка с изпълнението на
задачи, произтичащи от спецификата на дейността - чл. 3, ал. 3 от наредбата.
За пълнота следва да се отбележи, че в Наредба № 25 от 04.11.1999 година за оказване на
спешна медицинска помощ е конкретизирано понятието спешна медицинска помощ,
включваща всички медицински дейности, насочени към възстановяване на остро
настъпили животозастрашаващи нарушения и поддържане виталните функции на
организма. В чл. 4 от същата наредба са определени и обектите на спешна
медицинска помощ.
Както вече бе посочено, наказващия орган е извършил
проверка във връзка с подаденото възражение от представителя на ЦСМП – Варна.
Събраните в хода на проверката доказателства са приложени към
административнонаказателната преписка, съответно – към материалите на делото.
От фиш за спешна заявка на ЦСМП – Варна от 05.10.2017 г. и пътен лист № 0009713
от 05.10.2017 г. е видно, че вида на оказаната медицинска помощ е „спешно
прехвърляне” на пациент от отделение УНГ при МБАЛ „Св. Анна – Варна” АД до УМБАЛ „Царица Йоанна
– ИСУЛ” гр. София. Процесният автомобил е пристигнал в ИСУЛ в 19,47 часа. По
пътя обратно към гр. Варна и към момента на нарушението – 23,57 часа,
необходимостта от използване на специален режим на движение е отпаднала –
пациентът вече е бил прехвърлен в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ” гр. София.
Доказателство за това е и представената снимка от техническото
средство, от която се вижда, че към момента на засичане на скоростта на
движение светлинните устройства, монтирани на тавана на превозното средство, не са включени. От казаното дотук следва, че
към този момент не е ползван специален режим на движение на автомобила, тъй
като не е била налице служебна необходимост или не са изпълнявани задачи,
произтичащи от спецификата на дейността. Тоест към този момент водачът на
превозното средство не е имал регламентираното в чл. 92, ал. 1, т. 2 от ЗДвП
право да надвишава разрешената максимална скорост на движение.
Жалбоподателят не ангажира никакви доказателства в
подкрепа на тезата си, че към момента на установяване на нарушението линейката
е била с включен светлинен сигнал. В случай, че твърдението съответства на обективната действителност, то
без съмнение при З. би следвало да се намират достатъчно доказателства. Вместо
това материалите по делото сочат точно обратното – че към момента на
констатиране на нарушението не е съществувала необходимост от ползването на
специалния режим. Ето защо съдът намира, че горното твърдение е защитна теза на
А.З., която не кореспондира с останалия доказателствен материал.
Предвид изложеното следва да се приеме, че фактът на извършване
на нарушението е установен по несъмнен начин.
Установеното нарушение е правилно квалифицирано по чл.
21, ал. 2 от ЗДвП и правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя по чл.
182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. На същия е наложено абсолютно определеното в закона
по вид и размер административно наказание глоба в размер на 300,00 лв.
Поради всичко изложено дотук, настоящият съдебен
състав следва да потвърди обжалваният електронен фиш като законосъобразен.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен
фиш Серия К № 1824886 на ОД на МВР –
Велико Търново, с който на А.З.З., ЕГН: **********, с |адрес: ***, на основание
чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба”
в размер на 300,00 лв. (триста лева), КАТО
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд
– Велико Търново в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и
обявено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Хр. ПОПОВ)