Решение по дело №217/2019 на Районен съд - Омуртаг

Р       Е       Ш      Е       Н       И       Е

 

№ 22                           10.04.2020 година                           гр. Омуртаг

                  

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд Омуртаг

на осемнадесети февруари                       две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ПЕТРОВА

секретар Диянка Константинова

като разгледа докладваното от председателя Анета Петрова

АНД номер № 217      по описа за 2019 година,

за да се произнесе съобрази следното:

         Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от Общ. О., представлявана от кмета Е.Е., против Наказателно постановление № 25-000027 от 04.11.2019 г. на Директора на Дирекция „ИТ“ - гр. Т., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1600 лева за констатирано административно нарушение по КТ. Визира се незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на НП. Сочат се допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП, като неспазване на разпоредбите на чл. 42, т. 3, 4 и 5 ЗАНН и на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 ЗАНН. Поставя се под съмнение компетентността на АНОрган както и се визира неизпълнение на правомощията му по чл. 53, ал. 2 ЗАНН. Сочи, че не бил съставен и приложен протокол за извършена проверка, с който е дадено предписание по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ. Визира липса на доказателства за вината на дееца. Изтъква, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Твърди неспазване на давностния срок по чл. 34, ал. 2 ЗАНН, течащ от откриване на нарушителя. По съществото на нарушението сочи, че КТ не изисква изявлението на служителя за ползване на отпуск да бъде задължително в писмена форма, като било достатъчно то да бъдело поискано по някакъв начин, тъй като писмената форма била за доказване, а не за действителност на това искане. По тези съображения жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление изцяло. В с. з. жалбоподателят се представлява от процесуалния пълномощник адв. Р.М. от ВТАК, която поддържа жалбата и моли за присъждане на направените деловодни разноски на основание чл. 63 ЗАНН

Ответникът –Дирекция „Инспекция по труда“- гр. Т., се представлява по делото от директора Г.Г., която настоява за потвърждаване на обжалваното НП. Изтъква като липсващи визираните в жалбата нарушения на процесуалните правила на ЗАНН. Намира за доказано констатираното административно нарушение, което се установявало от наличните по преписката документи. Уточнява, че в случая не следва да се обсъжда въпроса за вината, тъй като отговорността на юридическото лице е безвиновна. Претендира присъждане на деловодни разноски, а в случай на уважаване претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски моли съда да определи същите в минимален размер.

Районна прокуратура – град Т., не изпраща представител.

По допустимостта на жалбата: съдът като прецени, че жалбата е подадена от посоченото като нарушител в обжалваното НП лице, както и че е депозирана в законния 7-дневен срок/НП е връчено с обратна разписка на 06.11.2019 г., а жалбата е изпратена по пощенски път на 13.11.2019 г. видно от датата на пощенското клеймо върху плика/, счита, че същата е редовна и допустима.

            Съдът като прецени становищата на страните във връзка с представените доказателства, приема за установено следното:

Видно от приложения по делото протокол № ПР1931299 от 08.10.2019 г. на 25.09.2019 г. двама служители от Дирекция“ Инспекция по труда“ – Т. са извършили проверка на Общ. О., при която са направени пет констатации, покриващи съставите на пет отделни административни нарушения, поради което и на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ за четирите констатирани нарушения са дадени предписания до работодателя. Препис от протокола е връчен на представителя на провереното юридическо лице на 08.10.2019 г. Относно констатацията по т. 1 от посочения протокол не е дадено предписание, но във връзка с нея е връчена призовка на представител на работодателя, в която е изискано да бъдат представени в Д „ИТ“ – Т. трудовите досиета на лицата, полагащи труд в Общ. О. на длъжност „чистач – хигиенист“, вкл. молби и заповеди за ползване на платен и неплатен отпуск, графика на работното време на тези служители, ведомостите за заплати на същите за месеците юли и август 2019 г., присъствена форма 76 за месеците юли и август 2019 г. С тази призовка изрично са изискани и обяснения относно заповед № 423 за разрешен неплатен отпуск по чл. 160 КТ на А.Г.А.  за това има ли подадена молба от лицето за този отпуск, както и за вида на отпуска, отразен с код „А“ в присъствената форма. В деня на проверката в сградата на Общ. О. са попълнени декларации по образец от три лица, работещи на длъжността „чистач – хигиенист“, едно от които е и А.Г.А.. В декларацията си, подписана на 25.09.2019 г. в 10.15 часа, същата е декларирала, че работи по трудов договор на длъжността „чистач – хигиенист“, при пълен работен ден, с месечно трудово възнаграждение, като последното получено от нея възнаграждение било за месец август 2019 г., преведено й на 03.09.2019 г. На същата дата – 25.09.2019 г. временно изпълняващият длъжността кмет на Общ. О. съгласно Заповед № 228/19.09.2019 г. на кмета на Общ. О. е дал писмени обяснения, в които ясно е посочил, че във връзка с издадената Заповед № 423/01.07.2019 г. на Кмета на Общ. О. за разрешен неплатен отпуск по чл. 160 КТ на А.Г.А.  за м. юли 2019 г., „подадена молба за ползване на неплатен отпуск няма, но причините за издаване на заповедта са здравословните проблеми на лицето…тя и без това напуска работното си място безпричинно когато иска, вместо да я освободя дисциплинарно като работодател, от хуманна гледна точка да я пусна в неплатен отпуск, като издадох цитираната по-горе заповед, през което време да се успокои и да продължи след това да работи нормално“. Сред представените в резултат на изискването от страна на проверяващите документи са трудовият договор и допълнителните споразумения към него, сключени между кмета на Общ. О. и А.Г.А., от които следва, че последната работи от 2014 г. като „чистач – хигиенист“. Приложена е Заповед № 423/01.07.2019 г. на Кмета на Общ. О. за разрешен неплатен отпуск по чл. 160 КТ на А.Г.А.  за 15 дни в периода от 01 юли 2019 г. - 19 юли 2019 г., както и други заповеди за разрешено ползване на платен отпуск от лицето по заявления на същото, таблица за отчитане явяването и неявяването на работа за м. юли 2019 г., уведомление за размера на платения отпуск, който всеки служител може да ползва през календарната година, фиш за начислено трудово възнаграждение на А.  за м. юли 2019 г. След преглед на представените документи и при така направените констатации в посочения констативен протокол, е съставен акт за установяване на административно нарушение № 25-000027/08.10.2019 г., в който актосъставителят е приел, че „работодателят Общ. О. е издал Заповед № 423/01.07.2019 г., с която е разрешил ползване на неплатен отпуск от 15 работни дни от 01 юли 2019 г. до 19 юли 2019 г., на работничката А.Г.А.. Съгласно представената таблица за отчитане явяването и неявяването на работа за м. юли 2019 г. на работничката е отразен ползван неплатен отпуск за времето от 01.07.2019 г. до 19 юли 2019 г. вкл., съгласно представената ведомост за работни заплати за м. юли 2019 г. на работничката е начислен ползван неплатен отпуск в размер на 15 работни дни. При извършена проверка на трудовото досие на А.  и на представените документи по режима на ползване на отпуските се констатира, че А.  е наета на работа по трудов договор № 30/14.10.2014 г. на длъжността „чистач – хигиенист“, няма писмено искане до работодателя за ползване на неплатен отпуск за посочения период. Съгласно дадено обяснение от работодателя, от посочената работничка няма подадена молба за ползване на посочения отпуск. Нарушението е извършено от работодателя на 01.07.2019 г. в гр. О. и е констатирано на 07.10.2019 г. при проверка на документите на работодателя в офиса на Д „ИТ“ – Т.“. Като нарушена законова разпоредбата е посочена тази на чл. 160, ал. 1 от КТ. Актът е подписан от актосъставителя, един свидетел и от представител на визирания нарушител, който е записал, че ще подаде писмени възражения срещу акта. В рамките на 3-дневния срок за възражения против съставения АУАН са подадени писмени възражения. Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното Наказателно постановление № 25-000027 от 04.11.2019 г., в което след като е приел за установени изложените в АУАН фактически констатации и ги е описал обстойно в НП, АНОрган е направил извода за извършено от Общ. О. административно нарушение по чл. 160, ал. 1 от КТ, като е приел за дата на извършването му – 01.07.2019 г., и като място: гр. Омуртаг. Направен е опис на писмените доказателства, послужили за установяване на административното нарушение. След извършване проверка на обстоятелствата по реда на чл. 52, ал. 4 ЗАНН и след преценка за наличие на компетентност на актосъставителя съгласно чл. 416, ал. 1 КТ, за присъствие на всички задължителни реквизити на акта и за безспорно доказване на описаното нарушение, както и след обсъждане на постъпилото възражение против акта и преценка, че случаят не е маловажен поради настъпили вредни последици за работника А. А.  и невъзможност нарушението да бъде отстранено, АНОрган е наложил на основание чл. 414, ал. 1 КТ административно наказание на Общ. О., представлявана от кмета Е.Е., а именно имуществена санкция в размер на 1600 лева.

Правни изводи:

Преди да разгледа спора по същество съдът е длъжен да прецени наличието на допуснато процесуално нарушение при издаването на АУАН и НП, което би довело до превръщането на НП в незаконосъобразен санкционен акт.

Относно съставения АУАН – след направен преглед на акта съдът установи, че същият съдържа всички визирани от чл. 42 ЗАНН реквизити и е изготвен по правилата на чл. 37 и чл. 40 от ЗАНН. Съставен е от компетентно за целта длъжностно лице, имащо контролни функции по смисъла на чл. 416, ал. 1 КТ. Нарушението е описано ясно и са налице всички задължителни реквизити. Предвид установяване на нарушението изцяло въз основа на писмени документи, то приложима е и хипотезата на чл. 40, ал. 4 ЗАНН, при която дори актът може да се състави и в отсъствие на свидетели. Същият е връчен надлежно на представител на Общ. О., изпълняващ временно длъжността кмет по силата на изрична заповед. Неоснователно е възражението за съставяне на АУАН след изтичане на давностните срокове по чл. 34 ал. ЗАНН, тъй като нарушението е извършено на 01.07.2019 г. и оттогава все още не е изтекъл едногодишния давностен срок, а нарушителят е установен едва след приключване на документалната проверка на 07.10.2019 г., от когато тримесечният давностен срок изтича на 07.01.2020 г., т. е. АУАН е съставен още в началото на този срок - на 08.10.2019 г. При това положение АУАН се явява редовен от процесуалноправна страна и същият се ползва с презумтативна доказателствена сила съгласно чл. 416, ал. 1 изр. ІІ КТ.

Относно обжалваното наказателно постановление – На първо място следва да се отбележи, че наказателното постановление е съставено от овластено за това длъжностно лице - директора на Д „ИТ“ – град Т., като овластяването му следва от разпоредбата на чл. 416, ал. 5 КТ. При преглед на съдържанието на обжалваното НП съдът установи, че същото съдържа всички предвидени в разпоредбата на чл. 57, ал. 1 и 2 ЗАНН реквизити. При издаване на процесното НП съдът приема, че са спазени процесуалните правила на ЗАНН.

След като установи липсата на допуснати съществени нарушения в процедурата по издаване на АУАН и НП, които да ограничават правата на нарушителя, съдът следва да разгледа оплакванията в жалбата по съществото на казуса и да провери спазен ли е материалния закон. Съгласно чл. 416, ал. 1 изр. посл. КТ редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Тази разпоредба съдържа специално правило за изместване на доказателствената тежест, различно от общото правило за тежестта на доказване в административнонаказателния процес, според което наказващият орган следва да докаже наличието на констатираното от него административно нарушение. В цитираната разпоредба на КТ е заложена една оборима презумпция, която дава празумптативна доказателствена сила на редовно съставения АУАН, която сила може да бъде оспорена и да отпадне в случай, че визираният нарушител докаже, че не е налице описаното в АУАН нарушение от обективна или субективна страна по смисъла на чл. 6 ЗАНН. В настоящия случай е налице един редовно съставен АУАН, който съгласно посоченото специално правило на КТ се ползва с доказателствена сила до доказване на противното. Въпреки тази презюмирана доказателствена сила на акта от страна на административнонаказващия орган и на жалбоподателя са ангажирани писмени и гласни доказателства. Наличната по АНПреписка и визирана в АУАН и в НП Заповед № 423/01.07.2019 г. на Кмета на Общ. О. показва, че със същата е разрешено ползване на неплатен отпуск от 15 работни дни от 01 юли 2019 г. до 19 юли 2019 г. на работничката А.Г.А.. Прегледът на наличните по преписката документи от трудовото досие на посочената работничка показва, че от 2014 г., от когато е в трудовоправни отношения с жалбоподателя, същата е ползвала платени отпуски винаги след подадено и подписано от нея заявление за това, въз основа на което е била издавана и съответната заповед. Няма данни тази работничка да е прибягвала до ползване на неплатен отпуск през годините. За пръв път такъв й е предоставен с цитираната заповед, но липсва каквото и да е писмено заявление от нея с искане да ползва точно такъв вид отпуск за фиксирания в заповедта времеви период. В приложената по преписката таблица за отчитане явяването и неявяването на работа за м. юли 2019 г. е отразено, че А. А.  е отработила 8 човекодни и с „разрешение на админист. „не се е явила 15 дни. Наличният списък за полагащ се платен отпуск за 2019 г. показва, че А.  е имала право на 20 дни платен годишен отпуск, който не е ползвала към датата на проверката предвид липсата на документи, установяващи това. От приложения фиш, издаден въз основа на ведомостите за начислени трудови възнаграждения за м. юли 2019 г. следва, че А.  е получила за този месец трудово възнаграждение, начислено за 8 отработени дни. За изясняване на обстоятелствата по случая като свидетели са разпитани актосъставителя Н.К. и свидетеля по акта Р.Х., както и ангажираните от жалбоподателя свидетелки А. Х.  и E. Н.. Свидетелката К. потвърждава, че проверката е извършена в сградата на Общ. О. като останалите изискани документи били проверени в Д „ИТ“ – Т.. Според нея проверката е инициирана по сигнал именно на работничката А.  за това, че е била пусната в неплатен отпуск без да е искала това и е разбрала за това оформяне на отсъствието й по фиша на начислената й заплата. Свидетелката посочва, че в деня на проверката А.  е била на работа и е попълнила приложената по преписката декларация. Относно отбелязването в присъствената форма на основанието за отсъствие с код „А“ свидетелката поискала разяснения от провереното лице като й било отговорено, че този код обозначавал неплатен отпуск. Тя потвърждава, че в хода на проверката не им била представена молба от А.  за ползване на неплатен отпуск за 2019 г. Свид. Х. потвърждава, че при посещението в Общ. О. на място заварили три работнички „чистач – хигиенист“ като една от тях била А. А., която попълнила приложената по преписката декларация. Свидетелката е категорична, че след изискване на всички документи за ползвани отпуски от А.  сред представените липсвало писмено искане от тази работничка за ползване на неплатения отпуск, за който е издадена Заповед № 423/01.07.2019 г. на Кмета на Общ. О., липсвал и документ, удостоверяващ довеждане до знанието на тази работничка на издадената заповед. Свидетелката Х. посочва, че проверяващите не били насочени от общинската администрация към таблото за обявления с цел запознаване с документ за обявяване на тази заповед. За нея е непонятно възприетото от общинската администрация отбелязване на неплатения отпуск в присъствената форма като код „А“ – с разрешение на администрацията“. Свидетелките Х.  и Н.  са ангажирани с оглед установяване на факта на обявяване на издадената Заповед № 423/01.07.2019 г. на Кмета на Общ. О.. И двете свидетелки са служители в Общ. О. и към момента. Според техните показания в последния петъчен ден на м. юни 2019 г. следобед заместник – кметът на Общ. О. М.  дошъл при тях и казал, че нещо не е наред с А., и разпоредил да я пуснат в неплатен отпуск, както тя била пожелала. Така свидетелката А. Х.  издала заповедта за неплатения отпуск на А.  за 15 дни за времето 01-19 юли 2019 г. и тъй като А.  не се явила в понеделник на работа, двете служителки били поставили заповедта на таблото за обявления, намиращо се на втория етаж в административната сграда на Общ. О.. И двете свидетелки признават, че те лично не са разговаряли с А. А.  и пред тях същата не е заявявала желание да ползва неплатен отпуск, като за необходимостта от издаване на заповедта за ползване на такъв отпуск им казал заместник – кметът на Общ. О. М.. При преценка показанията на свидетелите съдът отчете пълния синхрон между данните, съдържащи се в показанията на свидетелките К. и Х., както и кореспондирането на тези данни със събраните по делото писмени доказателства. Ето защо и кредитира тези показания. Относно показанията на свидетелките Х.  и Н.  съдът отчита тяхната служебна ангажираност и съответно подчиненост на жалбоподателя по делото, което неминуемо рефлектира върху обективността на показанията им. Наред с това между показанията на двете свидетелки има разминаване, тъй като Х.  казва, че след неплатения отпуск А.  се върнала на работа и през м. септември 2019 г. ползвала платен отпуск, докато според Н.  след неплатения отпуск А.  повече не се върнала на работа. Казаното от Н.  не съответства на останалите данни по делото и поставя под съмнение нейните показания. Същевременно и двете свидетелки дават еднопосочни показания за това, че не А.  лично е заявила пред тях желание да ползва неплатен отпуск, а това им било разпоредено от заместник кмета М.. Последният обаче в дадените по АНПреписка писмени обяснения посочва, че молба за ползване на неплатен отпуск от А. А.  не е подавана и той лично е предприел мерки за нормализиране на емоционалното състояние на А.  и на работната атмосфера като е решил да й разпореди ползване на неплатен отпуск. Ирелевантно за случая е обстоятелството как точно е била обявена заповедта на А., поради което и съдът не обсъжда представения едва в с. з. протокол за това, за който документ е налице голяма вероятност да е изготвен за нуждите на защитната теза на жалбоподателя по настоящото дело, тъй като не е бил представен на проверяващите.

При така обсъдените доказателства относно съществото на казуса съдът прави извод за реализиране на административно нарушение от страна на жалбоподателя поради неспазване на разпоредбата на чл. 160 КТ. Събраните и кредитирани по делото доказателства потвърждават приетите в АУАН и НП факти, а именно, че жалбоподателят в качеството му на работодател е разрешил ползването на неплатен отпуск на работничката А.  в размер на 15 работни дни за времето от 01,07.2019 г. до 19.07.2019 г., без да има искане от работника за ползване на такъв. Правилото на чл. 160, ал. 1 от КТ предвижда, че работникът ползва неплатен отпуск след направено от него искане до работодателя и след изрично писмено разрешение на последния, независимо от това, дали работникът е ползвал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж. Процедурата е формална и макар, че същата не налага ползването на утвърдени образци за заявления, то след като чл. 173, ал. 1 КТ изрично изисква работодателят да разрешава ползването на платен годишен отпуск с писмено разрешение, то писмената форма е наложителна и при разрешенията на останалите видове отпуски, а това съответно предполага и писмена форма на заявлението за ползване на отпуск, Писмената форма на заявлението на работника и разрешението на работодателя гарантира спазването на трудовите права на работещите, поради което и законодателят е въвел като задължителна писмената форма за трудовия договор съгласно чл. 62, ал. 1 КТ. Подаденото от работника заявление следва да съдържа ясно изразената воля на работника за ползването на отпуск, вида на искания отпуск, началната дата, от която ще се ползва отпускът и за какъв период от време. По настоящото дело се установи категорично, че работникът А. А.  не е подавала писмено искане за ползване на неплатен отпуск. Не се доказа и направено от нея устно искане в тази насока, тъй като показанията на свидетелките Х.  и Н.  в това отношение са вторични/предават казаното им от заместник – кмета/, докато посоченият от тях източник – заместник-кметът М., лично е обяснил, че няма искане от работничката за ползване на неплатен отпуск. Следователно в случая няма дадено законосъобразно разрешение за ползване на неплатен отпуск, защото разрешението предполага искане, каквото в случая липсва. Неслучайно и работничката А.  е сигнализирала за допуснатото нарушение на трудовите й права Д „ИТ“ – Т.. Следователно от обективна страна жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 160, ал. 1 КТ. Предвид правосубектната форма на жалбоподателя – юридическо лице, в случая не подлежи на изследване субективната страна, т. е. вината, тъй като юридическите лица не могат да формират субективно отношение към постъпки, респ. не формират вина, а тяхната административнонаказателна отговорност е безвиновна и обективна. В този смисъл е нормата на чл. 83 ЗАНН, въвеждаща нов вид административно наказание, приложимо само за юридически лица и еднолични търговци – имуществена санкция. Именно такова наказание е наложено и с обжалваното НП. От материалноправна страна АНОрган правилно и законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 1 КТ, съгласно която работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. Налице е пълно съответствие между приетата фактическа обстановка в НП и дадената й правна квалификация. По възражението за маловажност на нарушението, което се базира на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, следва да се посочи, че КТ се явява специален закон спрямо ЗАНН, тъй като в КТ има изрична разпоредба, озаглавена „Отговорност за маловажно нарушение“, и това е чл. 415в ал. 1 КТ, съгласно който за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.. В настоящия случай липсват доказани твърдения нарушението да е отстранено веднага след констатирането му, а и АНОрган изрично е посочил в обжалваното НП, че това нарушение не може да бъде отстранено. Съдът приема тази констатация, тъй като към момента на проверката е изминал целия период на разпоредения неплатен отпуск и не е съществувала реална възможност същият да бъде преустановен. Липсва и втората предпоставка по чл. 415в ал. 1 КТ, тъй като в случая не може да се приеме, че не са настъпили вредни последици на работника. С разпореденото ползване на неплатен отпуск работодателят е препятства правото на работника да полага труд и съответно да получи полагащото се за този труд възнаграждение. Обсъдените по-горе присъствена форма и фиш за начислена заплата ясно показват, че А.  не е получила трудово възнаграждение за периода от 15 работни дни, през които е била поставена в положение да ползва непоискан от нея неплатен отпуск, а не е за пренебрегване факта, че към този момент същата имала право и на платен отпуск. В случай, че работодателят е констатирал проблемно поведение на работника и неизпълнение на трудовите му задължения, то същият е следвало да предприеме предвидените в КТ дисциплинарни мерки, но не и да разпорежда без основание ползване на неплатен отпуск от този работник. Положението, в което А.  е поставена накърнява нейните трудови права и интереси. Ето защо ex lege случаят не може да се определи като маловажен. Административнонаказващият орган в рамките на диапазона на предвидената санкция от 1500 лева до 15 000 лева е наложил санкция около и над минималния размер, а именно 1600 лева, Съдът намира за справедлив този размер на санкцията, тъй като сравнително дългият период от 15 дни, в който работничката е поставена в неплатен отпуск без възможност да полата труд и да получава заплата, е отегчаващо обстоятелство. Наред с това общината като основна административно-териториална единица, която по Конституцията на РБ осъществява чрез своите органи местното самоуправление и изпълнителната власт по места, следва на още по-голямо основание от останалите юридически лица – търговски дружества, да зачита закрепените от закона трудови права на работещите.

Предвид изложеното съдът намира обжалваното НП за законосъобразно и правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено изцяло. Доколкото по делото няма данни за направени разноски от АНОрган, който не е бил представляван от юрисконсулт, съдът не следва да присъжда такива в полза на този орган.

Водим от горното съдът

Р         Е         Ш       И:

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно и правилно Наказателно Постановление № 25-000027 от 04.11.2019 г. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Т., с което за извършено административно нарушение на чл. 160, ал. 1 КТ на Общ. О., представлявана от кмета Е.Е., е наложено на основание чл. 414, ал. 1 КТ административно наказание, а именно имуществена санкция в размер на 1600 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Т. в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анета Петрова