О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 1701/12.11.2020г.
гр. Пазарджик, 12.11.2020 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ІІІ – административен състав, в закрито съдебно
заседание на дванадесети ноември, две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Кривиралчева адм. дело № 1282 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 60 от Административнопроцесуалния
кодекс ( АПК) във връзка с чл. 27 от Закона за закрила на детето и е образувано
по жалба на Ж.К.П. с ЕГН **********,***, срещу Заповед № ЗД/Д-РА-094/02.11.2020
г., издадена от ИД Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Пазарджик.
Жалбата е насочена против разпореждането
за предварително изпълнение на посочената заповед с искане същото да бъде
отменено и да бъде върнато детето М.Т. да живее при майката на жалбоподателката
в гр. Пазарджик на ул. „***“ № *, ет. *, ап. *, до произнасяне на съда с
решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето. Изложени са съображения за
това, че майката на детето, която е и негов законен представител, не е
запозната предварително с действията на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.
Пазарджик, както и че детето до този момент е живяло и е отгледано от майката
на жалбоподателката.
Съдът намира, че направеното искане е
допустимо, като направено от надлежна страна, за която е налице правен интерес от
оспорването, в законоустановения тридневен срок, но по същество е неоснователно
по следните съображения:
Предмет на оспорване е Заповед № ЗД/Д-РА-094/02.11.2020
г., издадена от ИД Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Пазарджик,
с която е наредено малолетната М. Л. Т. с ЕГН **********, с родители – майка Ж.К.П.
с ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***, и баща Л. Й. Т.с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес ***, адрес на местоживеене Англия, да бъде настанено в
семейството на нейните баба и дядо, по бащина линия – Е. К. Т. с ЕГН **********
и Й. Д. Т.с ЕГН ********** с адрес ***, до произнасяне на съда с решение по чл.
28 от Закона за закрила на детето.
Съдът намира, че разпореждането за
предварително изпълнение на основание чл. 60, ал. 1 от АПК, с цел опазване
здравето и живота на детето, е издадено от компетентен орган, видно от Заповед
№ ЧР-5 407/16.10.2020 г., с която И. А. Г.-П.е временно изпълняваща
длъжността Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Пазарджик.
Разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от АПК предвижда
възможност за спиране на изпълнението в случай, че адресатът на заповедта ангажира
достатъчно доказателства за наличие на друг, противопоставим по интензитет интерес
на презумирания обществения интерес.
С оглед характера на това процесуално действие на съда следва
да се приеме, че то обезпечава жалбата срещу административния акт и се допуска,
когато обезпеченият интерес е по-голям по значимост от предполагаемия интерес на
закона за допускане на предварителното изпълнение. В този случай законът презумира
наличието на предпоставки за предварително изпълнение от категорията на тези по
чл. 60, ал.1 от АПК, поради което в тежест на жалбоподателката е да установи липсата
на такива предпоставки или възможността от изпълнението да настъпи значителна или
трудно поправима вреда (по арг. от чл. 166, ал. 2 от АПК).
В конкретния случай това не е сторено от страна на жалбоподателката.
Не се посочват никакви съображения в тази насока. Прави се бланкетно искане за спиране,
като се изтъкват съображения в жалбата по същество на заповедта.
По делото с административната преписка са представени доказателства,
в които се съдържат данни, че родителските права по отглеждане на малолетното
дете са предоставени на майката Ж.П., която е във влошени отношения със
семейството й, както и че същата не е в състояние да полага грижи за дъщеря си.
Майката и детето са били настанени в Център за спешен прием към КСУДС
Пазарджик, поради липса на сигурна и спокойна среда за отглеждане на детето. На
майката е предоставена социална услуга – психологическа подкрепа, с цел
преодоляване на негативните последици от постоянните й конфликти с нейната
майка М. С В.. От социалния доклад от 29.10.2020 г., изготвен от социалния
работник Р. Б., се установява, че отглеждането на детето в семейна среда от
своята майка и баба по майчина линия крие риск за емоционалното състояние на
детето, предвид честите конфликти между двете. Отбелязано е, че детето е
ученичка в първи клас в СУ „Александър Иванов“ гр. Белово, както и че същото не
е посещавало училище след взимането му от г-жа В.. В социалния доклад е
направена оценка на риска, като е посочено, че съществува риск от увреждане на
психическото, нравствено и емоционално развитие на детето. Майката
злоупотребява с алкохол и други вещества, изпада в неадекватно физическо и
психическо състояние, което й пречи да полага грижи както за себе си, така и за
дъщеря си.
По делото се установи, че с присъда на Районен съд от 10.10.2018 г. бабата по майчина линия –
г-жа Веселинова, е призната за виновна по ОХД № 550/2018 г. Осъдена е, на
основание чл. 144, ал. 3, предл. 1, във връзка с ал. 1 от НК, във връзка с чл.
54 от НК, на 5 месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложена за срок от три години изпитателен срок.
Направени са препоръки да бъде предприета мярка за
закрила на детето М.Л.
Т. с ЕГН **********, да бъде настанена за отглеждане в семейството на своите баба и дядо по
бащина линия Елка и Йордан Танкови.
При това положение съдът намира, че е налице защитим обществен
интерес за защита живота и здравето на детето М.Л.
Т. с ЕГН **********, както и необходимост
от спешно осигуряване на неговото физическо здраве и психическо спокойствие, още
повече предвид неговата крехка възраст, което от своя страна обосновава наложената
мярка по чл. 60 от АПК. От жалбоподателката не се представят доказателства за това
същата да търпи по-големи вреди от изтъкнатите, поради което искането на този етап
следва да се остави без уважение.
Извеждането на детето от семейната среда или средата, където
живее не трябва да е самоцелно, то има смисъл и следва да бъде осъществено, при
това, както е в случая – незабавно, т.е преди административният акт да е влязъл
в сила, само, ако по този начин ще бъде защитен интересът на детето. В случая процесното
разпореждане е издадено с цел превенция на живота и здравето на непълнолетното дете,
чиято майка и баща на този етап не могат да се грижат за него, а детето се отглежда
от роднини. Административният орган е мотивирал налагането на това предварително
изпълнение с аргументи, обосноваващи заплахата за живота, здравето на непълнолетното
дете, поради което с оглед установеното в хода на административното производство
е необходимо предварителното изпълнение на заповедта за настаняване на малолетното
дете до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето.
Предвид изложеното оспореното разпореждане е законосъобразно, поради което жалбата
срещу разпореждането следва да бъда отхвърлена.
По изложените съображения, искането съдържащо се в жалбата за спиране на допуснатото
предварително изпълнение, на основание чл. 60 от АПК следва да се остави без
уважение.
Воден от горното, Административен съд - Пазарджик – ІІІ състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ж.К.П. с ЕГН **********,***,
за спиране на допуснатото предварително изпълнение на Заповед № ЗД/Д-РА-094/02.11.2020г.,
издадена от ИД Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Пазарджик, за временно
настаняване на детето М. Л. Т. с ЕГН ********** в семейството на нейните баба и
дядо, по бащина линия – Е. К. Т. с ЕГН ********** и Й. Д. Т. с ЕГН ********** с
адрес *** до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/