РЕШЕНИЕ
№
гр. Ловеч, 28.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ
административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора Кирил
Петров, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА адм.дело №413 по описа за 2019 г. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 204, ал. 1 от АПК във вр. с чл.1 от ЗОДОВ.
Производството е образувано въз
основа на искова молба с вх.№2969/04.09.2019 г. подадена от Т.М.Т. ***, чрез
адв. С.С. ***, против Областна дирекция на МВР гр.Ловеч, представлявано от
директор, за присъждане на обезщетение в размер 300 лв. /триста лв./ за
причинени материални вреди от платено адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв. /триста лв./ за процесуално представителство при съдебно обжалване на
незаконосъобразно наказателно постановление №19-0356-000180/16.04.2019 г.,
издадено от началник на РУ Тетевен при ОДМВР - Ловеч, което е отменено по
съдебен ред с влязло в сила решение №89/26.07.2019 г. по НАХД №135/2019 г. по
описа на РС – Тетевен.
Претендира се и законната лихва
върху сумата от влизане в сила на решението по това дело до окончателно
изплащане.
Претендира се и присъждане на
разноските, сторени в настоящото производство.
В открито съдебно заседание ищецът редовно
призован, се представлява от адв. С.. Поддържа предявения иск и претендира
законната лихва от присъждане на сумата до изплащането й.
Ответникът,
ОДМВР-Ловеч, редовно призована, не се представлява. В предоставения срок не е
представен отговор по предявения иск.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Ловеч изразява становище за основателност на
предявения иск.
За да се
ангажира отговорността на ответника на основание чл. 1 от ЗОДОВ, следва да се
установят елементите от фактическия състав на посочената разпоредба – отменени
като незаконосъобразни актове, издадени от администрацията на ответника, при
или по повод административна дейност, претърпяна от ищеца вреда и причинна
връзка между незаконните актове и вредата. Всеки дължи обезщетение за вредите,
които е причинил виновно другиму.
За да
възникне право на обезщетение, е необходимо ищецът в настоящото производство да
докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: настъпила вреда в
правната сфера на ищеца, която включва реално причинени материални вреди,
незаконосъобразен акт на орган или длъжностно лице на ответника, като вредата
трябва да е настъпила в резултат на незаконосъобразния акт, и да е налице пряка
и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата
вреда, т.е. причина за настъпването на вредите да е отменения като
незаконосъобразен акт.
Искът за обезщетение се предявява срещу юридическото
лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени
вредите. Във връзка с разпоредбата на чл. 153, ал. 3 от АПК компетентния
административен орган, който следва да бъде ответник по предявените искове за
обезщетение, е ОДМВР-Ловеч, която е компетентното юридическо лице към датата на
предявяване на иска.
Предметът на делото се определя
от правните твърдения на ищеца, съдържащи се в исковата молба. Съдът е обвързан
с твърденията на ищеца в исковата молба. Дали те отговарят на обективната
действителност се установява със съдебното решение. Съгласно чл. 144 от АПК във
вр. с чл. 154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения.
Съдът, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства и
твърденията на ищеца, намира за установено следното от фактическа страна по
конкретния спор:
Отговорността по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е обективна, т.е. държавата отговаря за вредите, причинени от
незаконосъобразни актове издадени от нейни органи и
длъжностни лица, независимо дали длъжностното лице е действало виновно.
За да бъде ангажирана
отговорността на държавата, е необходимо да бъде установен и доказан не само отменен
незаконосъобразен акт, но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат
от тази дейност.
Първото условие е актът да е в
изпълнение на административна дейност.
Отговор на този въпрос е даден с Тълкувателно постановление
№ 2/19.05.2015 г. по съвместно ТД № 2/14 г.
на съдебните колегии във ВКС и ВАС, в което изрично е казано, че
макар и да не е административен акт по смисъла на АПК, наказателното постановление
е акт на администрацията, резултат от административна дейност на орган на изпълнителната
власт по конкретния спор, поради което отменените наказателни постановления са актове
издадени в изпълнение на административна дейност.
В Тълкувателно постановление № 2
от 19.05.2015 г. изрично е посочено, че независимо че наказателното
постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, определящо за квалификацията на
иска за вреди по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се
издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че
поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща
административна дейност, както и че неговото издаване е последица от изпълнение
на нормативно възложени задължения, упражнена административно-наказателна компетентност,
законово предоставена на органите в рамките на административната им
правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. Предвид изложеното съдът намира, че е налице първата
от трите кумулативно предвидени от закона предпоставки за ангажирането на
отговорността на ответника, а именно - отменен незаконосъобразен акт на
административен орган.
По делото е приложено НАХД №
135/2019 г. по описа на РС – Тетевен.
В производството пред ТРС е
представен договор за правна помощ и пълномощно на адвокат С.С. /лист 29 от
НАХД № 135/2019 г. по описа на РС – Тетевен/. В производството пред съда, в
открити съдебни заседания на 19.06.2019 г. и на 10.07.2019 г., се е явявал адв.
С.. В договора за правна помощ е отбелязано, че договореното възнаграждение от
300 лв. е заплатено изцяло в брой към датата на сключване на договора
07.06.2019 г. Представени са и писмени бележки по съществото на спора по НАХД
№135/2019 г. по описа на ТРС /лист 175 и следващи от същото дело/.
Видно от представените писмени
доказателства към исковата молба и данните по приложеното НАХД №135/2019 г. на
ТРС, към датата на приключване на съдебните производства по същото дело от
ищеца е заплатено изцяло договореното възнаграждение за адвокат за процесуално
представителство в размер на 300 лв.
Въз основа на изложеното съдът
намира предявения иск за основателен.
Искането да се осъди ответника да
заплати обезщетение в размер на 300 лв. за причинените имуществени вреди,
изразяващи се в заплащане на възнаграждение на един адвокат за процесуално
представителство в производството по обжалване на Наказателно постановление
№19-0356-000180/16.04.2019 г., издадено от началник на РУ Тетевен при ОДМВР -
Ловеч, съдът намира за основателно. По делото е осъществено процесуално
представителство в пълен обем – проведени са две открити съдебни заседания с
участие на адвокат, изготвени са писмени бележки по съществото на спора.
Адвокатското възнаграждение,
което ищецът е заплатил в производството по обжалване на незаконосъобразното
НП, издадено от ответника, се явява причинена вреда поради издадения
незаконосъобразен акт.
Заплатеното от ищеца
възнаграждение за адвокат в производството по обжалване на процесното
наказателно постановление е в минимален размер 300 лв., поради което не е
налице прекомерност на претендираното обезщетение. Съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и
клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа. В чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела с материален
интерес до 1000 лв., минималното възнаграждение е 300 лв.
Направено е искане за присъждане на законна лихва от датата на присъждане
на обезщетението до окончателното изплащане.
Съдът счита, че искането за
присъждане на законна лихва е основателно.
По правило не се дължи законна
лихва върху разноските, които се присъждат във всички съдебни производство.
След като разноските не представляват лихвоносно задължение, не следва да бъдат
присъждани такива, дори и когато се касае за особен ред за присъждане на
разноски, какъвто е този по ЗОДОВ за присъждане на сторените съдебни разноски в
производство по оспорване на наказателно постановление като имуществени вреди.
Отговорността за разноски възниква от присъждането им с влязло в законна сила съдебно
решение. След като по правило разноските се възстановяват на спечелилата делото
страна без лихва за забава, то не следва такава да бъде присъждана и когато
съдът присъжда обезщетение за вреди от разноски, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и правна защита по
дело с предмет оспорване законосъобразността на издадено наказателно
постановление. Предявяването на претенцията по реда на ЗОДОВ не променя
същността й на претенция за заплащане на невъзстановени съдебни разноски.
Отговорността за разноски, акцесорна, обективна и безвиновна, обхваща само
действително направените разходи на спечелилата страна. Разходът, в който се
изразяват причинените имуществени вреди, е направен от ищеца за правна помощ и
съдействие, и реално представлява съдебни разноски. Върху определеното от съда
обезщетение не се присъжда претендираната законна лихва за минал период. От
една страна, процесуалните закони не предвиждат присъждане на лихва върху
адвокатски възнаграждения под формата на разноски по делото. От друга страна,
съдебните разноски, включително присъдените адвокатски възнаграждения, стават
изискуеми от противната страна по делото след влизане на съдебното решение, с
което са присъдени, и лихва се дължи за в бъдеще.
С оглед изложеното до тук
предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен, като се осъди
ответника ОДМВР - Ловеч, представлявана от директор, да заплати на Т.М.Т. с ЕГН
**********,***, сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща обезщетение за
понесените материални вреди, изразяващи се в заплатено възнаграждение на
адвокат за процесуално представителство по оспорването на наказателно
постановление Наказателно постановление №19-0356-000180/16.04.2019 г., издадено
от началник на РУ Тетевен при ОДМВР - Ловеч, отменено с влязло в сила съдебно
решение № 89/26.07.2019 г. по НАХД №138/2017 г. по описа на РС – Тетевен, ведно
със законната лихва от влизане в сила на решението до окончателното изплащане
на сумата.
При този изход от делото е
основателна претенцията на ищеца за възстановяване на деловодни разноски в
размер на 310 лв., от които 300 лв. за адвокат, и 10 лв. за държавна такса.
На основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Ловешки административен съд, шести административен състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи,
гр. Ловеч, ул. Ст. Караджа № 2, БУЛСТАТ *********, представлявана от директор,
да заплати на Т.М.Т. с ЕГН **********,***, сумата от 300 лв. /триста лв./,
представляващи обезщетение за причинени материални вреди от платено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. /триста лв./ за процесуално представителство
при съдебно обжалване на незаконосъобразно наказателно постановление
№19-0356-000180/16.04.2019 г., издадено от началник на РУ Тетевен при ОДМВР -
Ловеч, отменено по съдебен ред с влязло в сила решение №89/26.07.2019 г. по
НАХД №135/2019 г. по описа на РС – Тетевен, ведно със законната лихва от
влизане в сила на решението до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи,
гр. Ловеч, ул. Ст. Караджа № 2, БУЛСТАТ *********, представлявана от директор,
да заплати на Т.М.Т. с ЕГН **********,***, сумата от 310 лв. /триста и десет
лв./ представляваща сторени деловодни
разноски за държавна такса и възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване
чрез Ловешки административен съд пред Върховния административен съд на РБългария
в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Препис от решението да се връчи на страните по делото и
Окръжна прокуратура - Ловеч.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: