РЕШЕНИЕ
№ 171
гр. Разград, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Д.а
Членове:Ирина М. Ганева
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Валентина П. Д.а Въззивно гражданско дело
№ 20233300500226 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.
Депозирана е въззивна жалба от А. А. П., чрез адв.Р. Н. от АК-*** против решение
№383/19.06.2023г., постановено във втората фаза на съдебна делба, само в частта му, с която
съделителя А. А. П., сега жалбоподател е осъден да заплати на наследниците на Г. А. П., починал
в хода на делото, К. Ф. П., Х. Г. П. и А. Г. П. сумата 2 340,72 лв. за подобрения, извършени в
делбените сгради, описани в решението, както и сумата 249,38 лв. направени разноски,
съразмерно на уважената част от претенцията за подобрения.
Изложени са подробни съображения за неправилност на решението, поради постановяването
му при допуснати пропуски, неточности и непълноти, с искане за неговата отмяна в тази част и
отхвърляне претенцията на останалите съделители за подобрения в цялост.Сочи се на
необоснованост на експертното заключение, касателно претенцията на ответниците за подобрения,
заинтересованост на водените от тях свидетелии погасяване на претенцията за подобрения по
давност, предвид соченото в молбата за предявяването им време на тяхното извършване.
Въззиваемите К. Ф. П., Х. Г. П. и А. Г. П. са депозирали в срок отговор на въззивната жалба, с
който я оспорват като неоснователна, с искане за нейното отхвърляне.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от легитимирана страна в процеса,
против акт подлежащ на контрол по реда на въззивното производство.Страните не правят
доказателствени искания.
В съд.заседание жалбоподателите, лично и чрез пълномощника си поддържат подадената
1
жалба в цялост.Заявена е претенция за разноски с представен списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемите, чрез пълномощник поддържат подадения отговор.
Разградският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира следното:
Съобразявайки разпоредбата на чл. 269, изр. 1 от ГПК и извършената служебна проверка,
окръжният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо – в обжалваната част.
По отношение на неговата правилност, с оглед посоченото във въззивната жалба, събраните
по делото доказателства , доводите и възраженията на страните, намери от фактическа и правна
страна следното:
С влязло в сила решение №320 от 17.05.2022 г. по гр.д.№2243/2021 г., влязло в сила на
26.11.2022 г., съдът е допуснал до делба между съделителите А. А. П., Г. А. П. и К. Ф. П., всички
от с.***, общ.***, ул.*** при права 1/6 /една шеста/ идеална част за първия, 1/6 идеална част за
втория и 4/6 идеални части за втория и третия съделител при условията на съпружеска
имуществена общност на : Сграда с идентификатор ******** / - жилищна сграда – еднофамилна
със застроена площ 88 кв.м. /брой етажи – 2, Сграда с идентификатор ******** - селскостопанска
сграда със застроена площ 58 кв.м.; брой етажи – 1; Сграда с идентификатор ********** -
селскостопанска сграда със застроена площ 8 кв.м., брой етажи – 1; Сграда с идентификатор
******** - жилищна сграда – еднофамилна със застроена площ 46 кв.м.; Сграда с идентификатор
********** - хангар, дело със застроена площ 40 кв.м.; разположени в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор *** по КК и КР на с.***, общ.***, одобрени със Заповед РД-1820/23.03.2016 г. на
Изпълнителния директор на АГКК с административен адрес ул.***, с площ 848 кв.м; с граници
подробно описани в решението.
В срока по чл.349, ал.4 от ГПК първоначалните ответници Г. А. П. и К. Ф. П. чрез своя
процесуален представител са заявили претенция за възлагане на имота при условията на чл.349,
ал.1, предл.второ от ГПК. Ищецът не е заявил становище по молбата за възлагане. В срока по
чл.346 от ГПК страните са заявили и съдът е допуснал за съвместно разглеждане претенции по
сметки и от двете страни, както следва: от ищеца А. А. П. такава в размер на 975 лева, за
пропуснати ползи за това, че само ответниците –съпрузи са ползвали процесния делбен имот за
времето от 31.05.2021 г. /дата на връчване на нотариална покана/ до 16.01.2023 г.
От ответниците съпрузи Г. П. и К. П. е заявена претенция за извършени подобрения в имота,
както следва: За направа на електрическа и водопроводна инсталация, поръчка и закупуване на
дървена дограма, врати и прозорци от 1986 г., покриване с бетон на първи етаж през 1988 г.,
облицоване на вътрешна баня и тоалетна през 2007 г., подмяна на дървената с ПВЦ дограма през
2015 г., изграждане на частична плоча над втори етаж, закупуване и поставяне на дървено дюшеме
през 1990 г., външно измазване на къщата – 1992 г., изграждане на нов покрив през 2015 г. , при
заявена изразходвана обща сума в размер на 33 800 лв., като претенцията към ищеца е за 1/6
идеална част от нея или 5630 лв.
По отношение на тази претенция, чието частично уважаване е предмет и на въззивната жалба
в заседанието по делото , първо такова след влизане на решението по допускане на делбата,
пълномощникът на ищеца адв. Н. е заявил становище общо за нейната неоснователност, без да
посочи допълнителни аргументи за това, както и липсва позоваване на погасяване претенцията за
подобрения по давност.Такова позоваване не е направено и в последното по делото заседание пред
РС , в което е даден ход по същество на делото, а се прави едва за първи път с въззивната жалба.
В хода на производството по извършване на делбата, на 19.02.2023 г. съделителят Г. А. П. е
починал, като съдът с определение от 20.03.2023 г. е конституирал като страна по делото неговите
2
наследници Х. Г. П. и А. Г. П., наред с тяхната майка К. П., вече страна по делото.
За да уважи частично претенцията на ответниците за подобрения, заявена в предвидения в
закона срок районният съд е съобразил сочените от тях гласни доказателства, според които
въведени чрез св.К. и Х. ответниците съпрузи заживели в имота от 1984 г. и понастоящем
обетивали същия, както и основната жилищна сграда , като измазали отвън къщата, излели бетон
отвътре, правили шпакловки, окачен таван, водопроводна инсталация, ел.инсталация, подменили
прозорците и вратите, изградили баня и тоалетна, поставили ламинат, сменили покрива,
построили лятна кухня, гараж.
Съобразил е също така и заключението по назначената по делото СТЕ, според което
претендираните подобрения от ответниците, с изключение на поставянето на дюшеме са
извършени, както и посоченото от вещото лице , че по начина на извършване на ремонтите и по
физическото състояние на извършените подобрения към момента на огледа може да се направи
извод, че са били извършени към посочените в молбата периоди. Изчислило е, че същите са
увеличили стойността на имота със сумата 14 044,31 лв.Вещото лице е изслушано и експертизата
приета в последното по делото с.з., като пълномощника на ищеца, адв.Р.Н. не е оспорил
заключението в нито една негова част, не е поискал назначаване на допълнителна или повторна
експертиза, както и сочене на доказателства, с които да обори констатациите в същата.
Приел е, че отношенията между страните във връзка с претендираните от ответниците
подобрения се уреждат по правилата предвидени в ЗЗД, касаещи воденето на чужда работа без
поръчка и по-специално разпоредбата на чл.61, ал.2 от ЗЗД, тъй като работата е била предприета и
в чужд и в собствен интерес/за да бъде подобрен общия имот/, като ищецът, като съделител който
не е извършвал тези подобрения следва да отговаря до размера на обогатяването, т.е. до размера, с
който съответното подобрение е увеличило стойността на имота, и по специално стойността на
неговия дял.При увеличена стойност на имота с 14 044,31 лв. и притежавана от ищеца 1/6 идеална
част е определил ,че същият дължи на ответниците същата идеална част от тази сума или 2
340,72 лв., а в останалата част е отхвърлил претенцията на ответниците.
Разпределил е разноските между страните съобразно уважената, съответно отхвърлена част
от исковете и този за подобрения, заявен от ответниците.
Окръжният съд намира, че подадената жалба срещу частта на решението на районния съд за
подобренията претендирани от ответниците е неоснователна и следва да се отхвърли, тъй като на
първо място съдът не се произнася служебно по въпроса за погасителната давност, а същата следва
да бъде заявена от оспорващата страна своевременно, което в случая не е сторено от ищеца в
делбеното производство в първото по делото заседание след влизане в сила на решението по
допускане на делбата, а не едва във въззивната жалба.На следващо място този съд не установява
неправилност на заключението, предвид на това ,че вещото лице е посетило имота, извършило е
обстоен оглед на същия за да определи дали в същия са извършвани подобрения и какви по вид и
количество са те, както и техния характер.Ищецът, сега жалбоподател не е оспорил заключението
по предвидения в закона ред, нито е поискал извършването на допълнителна или повторна
експертиза.Не могат да бъдат споделени и доводите във въззивната жалба за заинтересованост на
свидетелите по иска за подобрения в имота още повече, че съдебното решение не се основава само
и единствено на свидетелските показания, събрани по делото.В обжалваната част съдът е
постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено, тъй като не са
налице предпоставките за неговата пълна или частична отмяна.Ищецът дължи на останалите
3
съделители заплащането на сумата 2 340,72 лв., явяваща се такава съответстваща на неговата 1/6
идеална част от имота при обща стойност на увеличение цената на същия от 14 044,31 лв..
Правилно е разпределена и тежестта за разноски, свързано с иска за подобрения в имота, заявен от
ответниците в производството.
При този изход на делото във възивната инстанция на въззивника, жалбоподател не се дължат
разноски и сторените от него следва да останат именно в негова тежест.
По изложените съображения, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №383/19.06.2023г., постановено във втората фаза на съдебна
делба, В ЧАСТТА МУ, с която съделителя А. А. П., сега жалбоподател е осъден да заплати на
наследниците на Г. А. П., починал в хода на делото, К. Ф. П., Х. Г. П. и А. Г. П. сумата 2 340,72
лв. за подобрения, извършени в делбените сгради, описани в решението, както и сумата 249,38
лв. направени разноски, съразмерно на уважената част от претенцията за подобрения.
В останалите му части решението по извършване на делбата е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4