№ 2357
гр. Бургас, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20222120101592 по описа за 2022 година
Производството по делото по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по
повод искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ***, чрез процесуален представител, за приемане за
установено по отношение на ответника Д. Б. Д. ЕГН **********, с адрес: гр. Б. ***, че
дължи на ищеца по договор за паричен заем от 23.08.2018 година, сключен с „Микро
Кредит“ АД, сумата 1993, 23 лева, представляваща главница, сумата 304,33 лева,
представляваща договорна лихва по договора за заем за периода от 23.04.2019 година до
23.02.2020 година, сумата 1 650 лева, представляваща застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги за периода от 23.04.2019 година до 23.02.2020 година, сумата 413, 12
лева, представляваща лихва за забава по договор за заем за периода от 24.04.2019 година до
датата на подаване на заявлението в съда, като за периода от 13.03.2020 година до
14.07.2020 година не е начислена лихва за забава, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното й плащане.
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Предявеният установителен иск е допустим, предвид разпореждане плащане на
посочените по – горе суми със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, подаване на възражение от длъжника и предявяване на иск за установяване на
вземанията от кредитора в срок.
Фактическите твърдения, изложени в исковата молба са следните: На 23.08.2018 г.
между „Микро Кредит" АД, като заемодател, и Д. Б. Д., като заемател, е сключен Договор за
1
паричен заем № 5342 – 00017613 за предоставяне на заем в размер 3000 лева, която следвало
да бъде върната заедно с договорна лихва в размер от 787, 56 лева на 18 равни месечни
погасителни вноски, всяка в размер от 210, 43 лева. Падежът на първата погасителна вноска
бил на 23.09.2018 година. С подписване на искането за предоставяне на кредит ответната
страна дал съгласие да бъде сключена застраховка „Защита“ по групова полица на ЗК Уника
Живот АД, като е определил за неотменимо ползващо се лице „Микро Кредит" АД.
Застрахователната премия по договора е определена в размер от 2 700 лева и разсрочена на
18 части, всяка в размер от 150 лева. На 09.08.2019 година е подписано приложение №1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015 година, сключен
между ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и „Микро Кредит“ АД, с който
договор вземанията по договора за кредит са прехвърляни на ищеца. На ответника е
изпратено уведомително писмо от 15.08.2019 година от цедента, като пълномощник на
цесионера. Поради неизпълнение на задълженията на длъжника е начислена лихва за забава.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба и
приложенията ответната страна, представлявана от мл. адвокат Б. В. Б., АК- Видин, е дал
писмен отговор, в който оспорва исковете по основание и размер. В отговора е посочено, че
договора се счита сключен едва с предаване на сумата и тежестта от доказване на този факт
е на ищеца. На следващо място ответната страна прави възражения за недействителност на
договора, тъй като не е спазено изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК относно изискването за
изписване на размер на шрифта не по – малък от 12. На следващо място е посочено
несъответствие с чл.11, ал.2 от ЗПК, тъй като кредиторът не е изпълнил задължението са да
предостави на кредитополучателя общи условия. Ответната страна твърди, че не са спазени
и изискванията на чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11 от ЗПК, тъй като не са посочени условията за
прилагане на лихвения процент, липсва ясно разписана методика за формиране на ГПР,
както и двата параметъра не са посочени в договора в реалния им размер. Изложено е, че не
е посочен лихвения процент на ден. В отговора е посочено още, че уговорката за заплащане
на договорна лихва в посочения размер е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави
/чл.26, ал.1, предложение 4 от ЗЗД/, предвид размера. По отношение на уговорката за
заплащане на застрахователна премия в договора е посочено, че е неравноправна по смисъла
на чл.143, т.9 от ЗЗП, тъй като представлява клауза, с която потребителят не е имал
възможност да се запознае преди сключване на договора. Съгласно чл.5 от ЗПК той е бил
длъжен да представи тази информация във формата на стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация по потребителски кредити. По тези подробно изложени
съображения в писмения отговор процесуалният представител на ответника счита, че
предявеният иск следва да бъде отхвърлен. В писмения отговор са посочени доказателства.
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Предявеният установителен иск е допустим, предвид разпореждане плащане на
посочените по – горе суми със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, подаване на възражение от длъжника и предявяване на иск за установяване на
2
вземанията от кредитора в срок.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения: В исковата молба е
посочено, че договора за кредит между страните е сключен чрез средства за комуникация от
разстояние по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за
електронния документ и електронния подпис, Закона за потребителския кредит, като реда за
сключването е описан в исковата молба – чрез попълване на заявка за кандидатстване на уеб
страницата на кредитора. С подписване на договора кредиторът се задължил да предостави
на кредитопополучателя сума в размер от 1 500 лева, представляваща главница и чиста
стойност на кредита, която следвало да бъде върната с обща стойност на плащанията от 1
853, 64 лева, включваща договорна лихва в размер от 353, 64 лева, съгласно погасителен
план – на 12 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер от 154, 47 лева, в периода от
17.03.2016 година до 10.02.2017 година. Поради неизпълнение на задълженията на длъжника
е начислена лихва за забава в посочения по - горе размер до датата на подаване на
заявлението в съда. С договор за цесия от 19.07.2019 година вземанията по договора са
прехвърлени от кредитора на ищеца. Поради изложеното ищецът предявява исковете си,
към исковата молба са приложени писмени доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба от
името на ответника, чрез адвокат И. Н., е постъпил писмен отговор, в който искът е оспорен
като неоснователен и недоказан. На първо място от името на ответника е посочено, че
представения по делото договор не съдържа дати, подписи и като цяло заявява, че оспорва
наличието на обвързващ страните договор. На следващо място в отговора е посочено, че не
се установява какъв е размера на непогасеното задължение в случай, че бъде прието
сключване на договор, какви плащания са извършване и на какви основания, върху какъв
размер главница е начислена лихвата за забава. В писмения отговор от името на ответника е
посочено, че не са му връчвани каквито и да било документи относно договора,
включително уведомление за договор за цесия, а представяне на такъв документ с преписите
от исковата молба и приложенията не може да бъде квалифицирано като обстоятелство по
смисъла на чл.235 от ГПК в конкретния случай, за което се позовава на съдебна практика.
По отношение на акцесорните вземания е направено възражение за изтекъл давностен срок.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба процесуалният
представител на дружеството поддържа предявения иск и сочи доказателства.
В съдебно заседание ответникът не изпраща процесуален представител.
Исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и са с правно основание чл.9 от
Закона за потребителския кредит вр. чл.6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние вр. чл.240 от ЗЗД, чл.240, ал.2 от ЗЗД вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност по
основателността и доказаността на предявените искове, предвид и приложимия материален
закон, настоящият състав приема следното:
Съгласно чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние договор
3
за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние - едно или повече.
По делото като писмени доказателства са приети документи, които следва да бъдат
квалифицирани като електронни документи, представени по делото в заверен препис,
съгласно чл.184 от ГПК. В тази насока като писмени доказателства са приети Договор за
заем Credi Go № 5342 – 00017613 от 23.08.2018 година, сключен между Д. Б. Д., от една
страна, и „Микро Кредит“ АД ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор,
за сумата 3 000 лева до 22.09.2018 година, представляваща чиста стойност на заема, общата
сума за погасяване е 3 787, 56 лева, сумата за получаване е 2 750 лева, еднократната такса е
210 лева, брой месечни погасителни вноски 18 броя, 23 – то число дата на плащане, месечна
погасителна вноска 210, 42 лева, фиксиран лихвен процент 30, 94 %, ГПР 49,80 %. На
втора страница на договора е посочено, че предоставената в заем сума от 2 750 лева по
договора е получена от заемополучателя.
С договор за цесия от 16.01.2015 година към рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 16.05.2015 година вземането по договора е прехвърлено от кредитора на
ищеца, за което ответникът следва да се счита уведомен с получаване на препис от исковата
молба съгласно чл. 235, ал.3 от ГПК.
От заключението на вещото лице, изготвил допуснатата по делото съдебно -
техническа експертиза, се установява, че в договора е използван шрифт Arial, кегелът на
шрифта е 10 в основната част на документа и 6 под линия. По делото е приложен лист 1 от
документа
Съгласно чл.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма,
на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора. В чл.22 от ЗПК е посочено, че когато
не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В случая не е спазено
изискването на чл.10 от ЗПК поради което на основание чл.22 от ЗПК договора за кредит е
недействителен. Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита.
От заключението на вещото лице, изготвил допуснатата по делото съдебно –
икономическа експертиза, се установява, че извършените плащания от Д. Б. Д. по договора
са в размер от 2 540 лева. В периода след датата на договора за цесия не са извършване
плащания. Вещото лице е изложила, че в остатъкът от задължението на ответника по
договора за заем е застрахователен сертификат е както следва: сумата 1 993, 23 лева,
представляваща главница, сумата 304, 33 лева, представляваща лихва, сумата 1 650 лева,
4
представляваща главница. Освен това вещото лице е посочила, в отговор на поставен
въпрос, че процентът на ГПР при включване на застрахователна премия в размер на 2 700
лева е 85,30 %.
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В случая
посоченият размер на ГПР от 85,30 % надвишава петкратния размер на законната лихва.
На посочените две основания настоящият състав приема, че договора за кредит е
недействителен и съгласно чл.23 от ЗПК следва да бъде върната чистата стойност на
кредита. В случая заемополучателят е получил сумата 2750 лева и погасил сумата 2540
лева. Поради изложеното ищецът дължи на ответника сумата 210 лева.
С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което да бъде прието за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 210 лева,
представляваща главница, а в останалата част претенциите да бъдат отхвърлени.
Съответно на уважената част от исковете и съобразно правилото на чл. 78 от ГПК
ответникът следва да плати на ищеца разноски, съответно на уважената част от исковете.
Разноските, направени по водене на делото от ищеца са в размер от 158, 52 лева платена
държавна такса, сумата 150 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице.
Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК в полза на юридическо лице или еднолични търговци се
присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ. Съгласно чл.25 от Наредбата за правната помощ по дела с
определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. В конкретния случай
следва да бъде определено възнаграждение в размер на 100 лева, предвид цената на
исковете. Общият размер на разноските, направени по водене на делото, е 408, 52 лева.
Съответно на уважената част от исковете /210 лева/ и сборът от предявените искове /4 360,
68 лева/ е 19, 67 лева. Разноските, направени в заповедното производство, са в общ размер
от 137, 21 лева. Съответно на уважената част от исковете ответникът следва да плати на
ищеца разноски в размер от 6, 61 лева.
Съответно на отхвърлената част от исковете ищецът следва да плати на ответника
разноски в размер от 856,66 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Д. Б. Д. ЕГН **********,
с адрес: гр. Б. ***, че дължи на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, чрез процесуален представител,
5
сумата 210 лева /двеста и десет лева/, представляваща главница по договор за заем от
23.08.2018 година, сключен с „Микро Кредит“, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на
27.10.2021 година до окончателното й плащане, плащане на които е разпоредено със Заповед
по чл. 410 от ГПК № 3835 от 23.12.2021 година, постановена по частно гражданско дело №
7 514 по описа на Бургаски районен съд за 2021 година.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, чрез процесуален представител,
против Д. Б. Д. ЕГН **********, с адрес: гр. Б. ***, за приемане за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца главница в размер разликата между сумата 210
лева /двеста и десет лева/ и пълния предявен размер на претенциите от 1993, 23 лева,
представляваща главница, сумата 304,33 лева, представляваща договорна лихва по договора
за заем за периода от 23.04.2019 година до 23.02.2020 година, сумата 1 650 лева,
представляваща застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от
23.04.2019 година до 23.02.2020 година, сумата 413, 12 лева, представляваща лихва за забава
по договор за заем за периода от 24.04.2019 година до датата на подаване на заявлението в
съда, плащане на които е разпоредено със Заповед по чл. 410 от ГПК № 3835 от 23.12.2021
година, постановена по частно гражданско дело № 7 514 по описа на Бургаски районен съд
за 2021 година.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ***, чрез процесуален представител, да плати на Д.
Б. Д. ЕГН **********, с адрес: гр. Б. ***, сумата 856,66 лева, представляваща разноски,
направени по водене на делото.
ОСЪЖДА Д. Б. Д. ЕГН **********, с адрес: гр. Б. ***, да плати на АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
***, чрез процесуален представител, сумата 19, 67 лева /деветнадесет лева, шестдесет и
седем стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото, и сумата 6, 61
лева /шест лева, шестдесет и една стотинки/, представляваща разноски, направени в
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6