Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.06.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО,
VІ-18, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието на секретаря ТАНЯ
СТОЯНОВА и като разгледа докладваното от съдията т. д. № 1436 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 3, ал.3 във
връзка с чл. 3, ал.2 от ЗБН, чл. 59, ал.5 от Закона за банковата
несъстоятелност /ЗБН/, чл. 59, ал.3 от ЗБН и чл. 59, ал.2 от ЗБН.
Ищците - синдиците на „К.т.б.“ АД
А.Д.и К.М.сочат, че с решение № 664/22.04.2015г. по т.д.№ 7549/2014г. на VІ-4 е
открито производство по несъстоятелност на банката, като е обявена в
несъстоятелност и е постановено осребряване на имуществото. Твърди, че на
06.11.2014г. е прието решение № 138 на УС на БТБ, с което е отнет лицензът на
„КТБ“ АД, като същото е обявено в ТР на 07.11.2014г. Твърди, че датата на
неплатежоспособността с решение на САС е определена на 20.06.2014г. Твърди, че
на 29.04.2009г. между банката и ответника – „А.“ ЕАД е сключен договор за
банков кредит, по който е предоставен кредит в размер на 500 000 евро с
уговорените лихви, към който договор са сключени общо 12 анекса, като с анекс №
6/27.05.2010г. е увеличен размера на разрешения кредит на сумата от
3 200 000 евро, а с последващите анекси е променян крайния срок за
погасяване на главницата, като с анекс № 12, той е 25.12.2015г., като по същия
е следвало общото задължение в размер на 3 189 939,93 евро да бъде
платимо на описаните три вноски. Твърди, че с договор за встъпване в дълг от
07.05.2004г. ответницата Н.В.Т. е встъпила като съдлъжник на кредитополучателя
до сумата от 48 000 лв., налични по описаната банкова сметка. ***, че с
договор за встъпване в дълг от 15.04.2014г. като съдлъжник по договора за
банков кредит е встъпила ответницата А.Х.Х., която встъпва в дълга до размер на
сумата от 418 000 лв., налични по описаната банкова сметка. ***.05.2014г.
като съдлъжник встъпил и ответника А.М.К., до размер на сумата от 420 000
лв., налични по описаната банкова сметка. ***.05.2014г. встъпил като съдлъжник
ответника Р.И.Н. до размер на сумата от 130 000 лв., налични по описаната
банкова сметка. ***та на четиримата ответници – физически лица, а именно по
договори за преференциален безсрочен депозит и анекс към рамков договор за
платежни услуги, както и какви са точните дължими суми по договора за кредит
към процесните посочени дати. Ищецът твърди, че на 14.11.2014г. в деловодството
на банката е постъпило уведомление с вх.№ 11827, с което „А.“ ЕАД и Н.В. Т. –А.
са уведомили, че във връзка със съществуващи договорни отношение на основание
чл. 101 от ЗЗД е сключен договор за встъпване в дълг, съгласно който Н. Т. –А.
встъпва в дълга на ищеца по договора от 29.04.2009г. за сумата от 500 000
евро, и тъй като е титуляр по договор за банкова сметка, ***е на задълженията по договора за банков
кредит за сумата от 48 000 лв., налична по описаната сметка. С уведомление
с вх.№ 12012 от 18.11.2014г. ищецът е уведомен за договора за встъпване в дълг,
сключен с А.Х.Х. и е получил изявление за прихващане и предсрочно погасяване на
банковия кредит за сумата от 418 000 лв., налична по описаните сметки на
г-жа Х.. С уведомление вх.№ 12047/19.11.2014г. се твърди, че е уведомен за
встъпването в дълг от А.М.К. и е направено изявление за прихващане и предсрочно
погасяване на банковия кредит до размер на сумата от 420 000 лв., налични
по описаната банкова сметка ***-н К.. С уведомление вх.№ 12384/28.11.2014г.
сочи, че „А.“ ЕАД и Р.И.Н. са отправили изявление за прихващане и предсрочно
погасяване на банковия кредит до размер на сумата от 130 000 лв. Ищцовата
страна оспорва достоверността на датите на всеки от посочените договори за
встъпване в дълг, като твърди, че същите нямат достоверна дата по отношение на
третите лица и са сключени само за целите на прихващанията, като се цели
събиране на вземанията към банката преди останалите й кредитори и не по реда за
това, предвиден в ЗБН. Твърди, че физическите лица не са в договорни отношения
с ответника „А.“ ЕАД и не са негови длъжници преди и към момента на посочените
в договорите за встъпване дати. Ищецът твърди, че извършените от описаните лица
прихващания са нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
основание чл.3, ал.3 от ЗБН поради нарушение на императивната забрана на чл. 3,
ал.2 от ЗБН. Ищецът твърди, че съгласно чл. 59, ал.2 от ЗБН изявлението за
прихващане следва да се отправи до синдика и в писмена форма с нотариална
заверка на подписа, поради което процесните прихващания не отговарят на формата
за действителност, предвидена в специалния закон и са нищожни. Твърди, че прихващанията са
извършени след началната дата на неплатежоспособността и след отнемане на
лиценза на банката за извършване на банкова дейност и че същите са
недействителни по отношение на кредиторите и по новата, и по старата редакция
на разпоредбата на чл. 59, ал.5 от ЗБН. Предвид горното ищецът иска
прогласяване за относително недействителни на процесните прихващания. При
условията на евентуалност твърди, че прихващането е недействително и като
попадащо в приложното поле на разпоредбата на чл. 59, ал.3 от ЗБН, като твърди,
че е налице знание у ответниците за
неплатежоспособността на банката към датата на придобиване на вземанията им,
тъй като обстоятелството, че банката е изпаднала в състояние на
неплатежоспособност през месец юни 2014г. е било огласено в публичното
пространство и станало известно на цялата българска общественост. Предвид
горното е предявил спрямо всеки от ответниците при условията на евентуалност
искове за нищожност, респ. обявяване недействителност на извършеното прихващане.
В допълнителната искова молба от 23.06.2017г. оспорва възраженията на
ответницата Н.В., като твърди, че изявлението за прихващане, направено от „А.“
ЕАД с писмо с вх.№ 9598/21.10.2014г. не е породило действие и не е извършено валидно,
тъй като в това писмо не са конкретизирани третите лица, които се твърди, че са
встъпили в дълга на ответника. С допълнителна искова молба от същата дата –
23.06.2017г. оспорва и отговора на ответника А.К., като твърди, че не могат да
се възприемат твърденията му, че договорът е прекратен, а сочи, че банката е
одобрила встъпването в дълг, поради което при изчисляване на общия размер на
влоговете е приспаднат размера на задълженията му по сключения договор. Твърди,
че банката не е уведомена за постъпване и получаване на изявлението за
прекратяване на договора за встъпване в дълг, но и дори да е налице такова, то
не е породило действие, тъй като към 19.10.2015г. вземането на А.К. в размер на
410 000 лв. е погасено, като се позовава и на разпоредбата на чл. 101,
изр.2 от ЗЗД. С допълнителна искова молба от 20.07.2017г. оспорва отговора на
ответника Р.Н. и неговите възражения, като твърди, както и спрямо другите
ответници, че доводите, че прихващането не е осчетоводено, не означава, че
същото не е произвело действие, тъй като осчетоводяването му не е елемент от
фактическия състав. Поддържа и че встъпването в дълг от страна на ответника е
извършено валидно съобразно правилото на чл. 101,изр.1 от ЗЗД. В допълнителна
искова молба от 19.09.2017г. оспорва доводите по отговора и на ответницата А.Х.,
като счита, че са неоснователни съображенията й за нищожност на договора за
встъпване в дълг по подробно изложените мотиви.
В хода на производството поддържа исковете си и излага подробни
съображения в писмени бележки чрез процесуалните си представители.
Ответникът „А.“ ЕАД не е подал
отговор на исковата молба и не изразява становище по исковете.
Ответницата Н.В.Т. оспорва
исковете по съображения изложени в писмен отговор от 26.05.2017г. и
допълнителен отговор от 27.07.2017г. по подробно изложените доводи, както и в
хода на съдебното производство чрез процесуалните си представители. Твърди, че
в исковата молба има неяснота дали прихващането е осчетоводено, който въпрос
бил от изключителна важност за преценка дали е налице завършеност на
фактическия състав на прихващането. Излага подробни доводи, че не е приложим
чл. 3, ал.3 от ЗБН поради наличие на специална регламентация относно
прихващанията, че не е приложима новата редакция на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, тъй
като обратно действие на разпоредбата не е предвидено от законодателя. Оспорва
възраженията на банката срещу датата на договора за встъпване в дълг, като
твърди, че тя няма качеството на трето лице по смисъла на чл. 181, ал.1 от ГПК.
Твърди, че по никакъв начин не се установява към датата на договора за
встъпване в дълг, че тя е знаела за настъпила неплатежоспособност на банката. В
допълнителната искова молба се излагат непосочени преди това доводи за
нередовност на исковата молба, като се твърди, че не била посочена поотделно
цена на иска за всеки ответник, не била и внесена ДТ по два от исковете, а
счита, че се дължи такава по исковете по чл. 59, ал.2 от ЗБН и чл. 3, ал.2 от
ЗБН. Заявява и възражения за недопустимост на исковете поради липса на правен
интерес по подробно изложените доводи.
Ответникът А.К. е подал писмен
отговор от 31.05.2017г. и допълнителен такъв от 27.07.2017г., като поради
факта, че деловодителят погрешно е изпратил и на този ответник допълнителна
искова молба по отговора на ответника Х., подава и втори допълнителен отговор
от 03.10.2017г. Твърди, че с решение на синдиците № ЗБН66-377/15.01.2016г. не
било уважено негово възражение срещу размера на вземането, с което е включен в
списъка на кредиторите с аргумент, че с разликата било извършено валидно
прихващане. Твърди, че е оспорил решението, но делото е прекратено с невлязъл в
сила съдебен акт. Твърди, че „КТБ“ АД не е отразила в банковата си и
счетоводната си система самото прихващане, поради което с молба от 10.08.2015г.
по т.д.№6036/2014г. на VІ-2 състав на СГС е предявила пълния размер на
вземането си към „А.“ ЕАД по процесния договор за банков кредит. Ответникът
сочи изрично, че договорът е антидатиран, което било видно от това, че в него е
посочена лична карта, издадена на 24.07.2014г., т.е. очевидно не е сключен на
30.05.2014г. Поддържа и че договорът за встъпване в дълг от 30.05.2014г. е
прекратен с отправеното изявление, получено от „А.“ ЕАД на 19.10.2015г. Твърди,
че е налице недопустимо поведение на банката, която от една страна намалява
неговия размер на вземанията и същевременно иска в производството по
несъстоятелност пълния размер на кредита от длъжника. В допълнителния отговор
оспорва твърдяното одобряване на договора за встъпване в дълг като твърди, че
липсва изричен писмен акт за това. Самият ответник сочи, че изявлението за
прихващане не е в необходимата форма,като същевременно се позовава и на
мораториума и разпоредбата на чл. 116, ал.2, т.2 от ЗКИ. Твърди и че не е дал
повод за завеждане на делото.
Ответникът Р.Н. излага подробни
съображения в писмен отговор от 23.06.2017г., допълнителен отговор от
27.07.2017г. и втори такъв по погрешно изпратената му от деловодството ДИМ по
отговор на друг ответник, от 03.10.2017г. Твърди, че банката не е погасила
задълженията на „А.“ ЕАД с неговото вземане, не е одобрила съглашението за
встъпване в дълг, като липсват каквито и да било изявление за горното. Част от
доводите се припокриват с изтъкнатите от ответника К., като и двамата се
представляват от адв. М.Ч.. Също се твърди шиканиране с права, тъй като в
производството по несъстоятелност банката е предявила пълния размер на
вземането по договора за банков кредит, като иска ищецът да бъде задължен да
представи счетоводна справка за размера на вземанията му.
Ответницата А.Х. оспорва исковете
по съображения, подробно изложени в писмения отговор от 22.08.2017г. и
допълнителния писмен отговор от 16.10.2017г. Твърди, че исковете са недопустими
поради липса на пасивна процесуална легитимация, тъй като тя не била встъпила в
дълга на „А.“ ЕАД и не били налице насрещни вземания за извършване на
прихващането, поради което такова не съществува и следователно иск за
недействителността му е недопустим. Твърди, че на 15.04.2014г. бил подписан
договор и анекс, като в чл. 1 на анекса било предвидено, че при погасяване на
задължението на кредитополучателя към „КТБ“ АД, „А.“ ЕАСД ще възстанови в
90-дневен срок 50% от платената сума, а в чл. 2 се съдържало изявление ,че
опрощава останалата част от вземането. Твърди, че договорът за встъпване в дълг
е нищожен по подробно описаните доводи, като твърди противоречие на добрите
нрави, като се поставя едната страна в неравностойно положение. Сочи, че чл. 2
от анекса било отказ от бъдещо право, което е нищожно и поради липса на
предмет. Позовава се и на нищожност поради липса на основание, като твърди, че
не съществуват никакви вътрешни отношения между нея и „А.“ ЕАД. Твърди и че
същите са нищожни поради абсолютна симулация, а и при евентуална симулация, а
именно прикрива се цесия на вземането й при цена 50% от същото. Твърди, че
договорът за встъпване в дълг не е одобрен от кредитора и породил действие.
Сочи, че същият е и развален с изявление, получено от „А.“ ЕАД на 08.06.2017г.
Излага, че вземането й не е признато от банката и има дело по чл. 65, ал.1 от
ЗБН. Твърди, че не е дала повод за завеждане на настоящото дело. По подробно
изложените доводи оспорва всички искове като недопустими и евентуално
неоснователни. Излага подробни доводи и в писмени бележки чрез процесуалния си
представител – адв. И..
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното с исковата
молба решение № 664/22.04.2015г. по т.д.№ 7549/2014г. на СГС, VІ-4 състав е открито производство по несъстоятелност на „К.т.б.“ АД,
обявена е неплатежоспособността й с начална дата – 06.11.2014г., като е обявена
в несъстоятелност, прекратена е дейността й и е постановено осребряване на
имуществото. С решение на САС
от 03.07.2015г. е
изменена началната дата на неплатежоспособността, като същата е определена на
20.06.2014г. Решението е потвърдено от ВКС и е влязло в сила.
С решение №
73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, изменено и допълнено с
Решение № 74 от 22.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, „КТБ“ АД е
поставена под специален надзор поради опасност от неплатежоспособност. С
горецитираните решения се спира за срок от три месеца изпълнението на всички
задължения на банката, ограничена е дейността на банката, като й е забранено да
извършва всички дейности съгласно банковия й лиценз, отстранени са от длъжност
членовете на УС и Надзорния съвет и са лишени от право на глас акционерите,
притежаващи пряко или косвено повече от 10 на сто от акциите с право на глас,
като същата се поставя под специален надзор и се назначават квестори, на
основание чл.115 и чл.116 ЗКИ.
С Решение №
114 от 16.09.2014 г. на Управителния съвет на БНБ е продължен срокът, през
който банката е поставена под специален надзор, като е продължено действието на
всички произтичащи от това мерки и на квесторите на банката е указано да внесат
до 20.10.2014 г. цялостна оценка на активите на КТБ АД, извършена от
оторизирани одиторски компании. Решението е обявено в ТР по партидата на
банката на 18.09.2014 г. В решението от 16.09.2014 г. е оповестено, че банката
продължава да изпитва остър недостиг на ликвидност за възстановяване на
банковата си дейност и за изпълнение на задълженията си към депозантите и
другите кредитори, както и че банката не разполага с достатъчно активи. Поради
това срокът на специален надзор, в рамките на който да се прецени дали може да
се оздрави банката или да се отнеме нейния лиценз, е удължен до 20.11.2014 г.
С решение №
138/06.11.2014г. на УС на БНБ е отнет лиценза за извършване на банкова дейност
на „К.т.б.“ АД.
По делото не
се спори и се установява от приложените с исковата молба документи, че на 29.04.2009
г. е сключен договор за банков кредит - кредитна линия между „КТБ“ АД и “А.”
ЕАД, като кредитополучател, с разрешен размер на главницата по кредита 500 000
евро, като кредитът е уговорено да бъде използван за оборотни средства.
Уговореният краен срок за погасяване по чл. 17 от договора е 25.04.2010г.
Съгласно сключения на 12.06.2009г. Анекс № 1 е увеличен размерът на разрешения
кредит с 250 000 евро, като е поето задължение за допълнително обезпечение
от кредитополучателя – сключване на договор за особен залог. По силата на Анекс
№2/03.07.2009г. размерът на разрешеният кредит отново е увеличен с 250 000
евро, като общо същият става 1 000 000 евро. Съгласно анекс №
3/17.07.2009г. размерът на разрешения кредит е увеличен с 55 000 евро, а
по силата на анекс №4/11.08.2009г. с още 405 000 евро, или същият става
1 460 000 евро. Съгласно анекс №5/22.03.2010г. размерът на разрешения
кредит се увеличава с 1 240 000 евро, а срокът за погасяването му се
удължава до 25.04.2011г. За обезпечаването му съгласно параграф 4,б.“б“
кредитополучателят се е задължил да осигури учредяването на договорна ипотека
върху описаните имоти. С анекс №6/27.05.2010г. размерът на кредита отново е
увеличен и става общо 3 200 000 евро, а с анекс № 7/24.03.2011г. е
изменен срокът е и уговорено същият да е до 25.12.2011г. С анекс №
8/21.09.2011г. е уговорен нов краен срок за погасяване на задълженията, а
именно до 25.06.2012г., като е предвидено издължаването на кредита да стане на
три вноски, описани в анекса. С анекс № 9, срокът е изменен до 25.03.2013г., с
анекс № 10 – до 25.12.2013г., с анекс № 11/24.10.2013г. падежът е изменен на
25.12.2014, а с последният сключен анекс № 12/24.04.2014г. крайният срок за
погасяване на задълженията е изменен на 25.12.2015г., като в параграф 2 от
същия страните са уговорили, че издължаването на главницата, която към датата
на анекса възлиза на 3 189 273,93 евро ще се извърши от кредитополучателя
на три вноски, съответно на 25.10.2015г., 25.11.2015г. и 25.12.2015г.
На стр. 42
от делото е представен договор за встъпване в дълг от 07.05.2014г., сключен
между „А.“ ЕАД и Н.В.Т., съгласно който последната, в качеството си на нов
длъжник, встъпва като солидарен съдлъжник за задълженията на кредитополучателя
по описания договор за кредит до размер на 48 000 лв. от непогасената част
от кредита. С уведомление с вх.№ 11827 от 14.11.2014г., „А.“ ЕАД и Н.В. Т. –А.
са уведомили ищцовата банка, че във връзка със съществуващи договорни отношение
на основание чл. 101 от ЗЗД е сключен договор за встъпване в дълг, съгласно
който Н. Т. –А. встъпва в дълга по договора от 29.04.2009г. и тъй като е
титуляр по договор за банкова сметка, ***е
на задълженията по договора за банков кредит за сумата от 48 000 лв.,
налична по описаната сметка.
На стр. 45
от делото е представен договор за встъпване в дълг от 15.04.2014г., сключен
между „А.“ ЕАД и А.Х.Х., съгласно който последната, в качеството си на нов
длъжник, встъпва като солидарен съдлъжник за задълженията на кредитополучателя
по описания договор за кредит до размер на 418 000 лв., посочена като
налична по описаните две банкови сметки. С уведомление с вх.№ 12012 от 18.11.2014г.,
„А.“ ЕАД и А.Х. са уведомили ищцовата банка, че във връзка със съществуващи
договорни отношение на основание чл. 101 от ЗЗД е сключен договор за встъпване
в дълг, съгласно който А.Х. встъпва в дълга на „А.“ по договора от 29.04.2009г.
и тъй като е титуляр по договор за описаните две банкови сметки, прави изявление за предсрочно погасяване на
задълженията по договора за банков кредит за сумата от 418 000 лв.,
налична по описаната сметка.
На стр. 48
от делото е представен договор за встъпване в дълг от 30.05.2014г., сключен
между „А.“ ЕАД и А.М.К., съгласно който последният, в качеството си на нов
длъжник, встъпва като солидарен съдлъжник за задълженията на кредитополучателя
по описания договор за кредит до размер на 420 000 лв., посочена като
налична по описаните банкови сметки. С уведомление с вх.№ 12047 от 19.11.2014г.,
„А.“ ЕАД и А.К. са уведомили ищцовата банка, че във връзка със съществуващи
договорни отношение на основание чл. 101 от ЗЗД е сключен договор за встъпване
в дълг, и тъй като е титуляр по договор за описаните банкови сметки, прави изявление за предсрочно погасяване на
задълженията по договора за банков кредит за сумата от 420 000 лв.,
налична по описаната сметка.
Ответникът К.
е представил с отговора си на стр. 94 и следващите от делото възражение до
„КТБ“ АД с вх.№ЗБН66-377/03.09.2015г., с което оспорва размера на вземането, с
което е включен в Списъка на кредиторите, като сочи, че действително е сключил
договора за встъпване в дълг и е подал уведомлението, но договорът не бил
породил правни последици, като такова прихващане не било отразено в банковите
извлечения. Приложил е и уведомление до „А.“ ЕАД , връчено с известие –обратна
разписка на 19.10.2015г., в което е посочил, че кредиторът „КТБ“ АД не е
одобрил встъпването в дълг, не е отразил в банковата и счетоводната си система
отправеното волеизявление за прихващане, и като е посочил другите факти, е
заявил, че „едностранно отменя договора за встъпване в дълг от 30.05.2014г.,
заедно с анекс към него.
С
допълнителната искова молба ищцовата страна е представила на стр.132 и следващите
от делото решение на синдиците на „КТБ“ АД от 15.01.2016г., с което е оставено
без уважение горецитираното възражение на А.К. срещу списъка на приетите
вземания.
На стр. 51
от делото е представен договор за встъпване в дълг от 30.05.2014г., сключен
между „А.“ ЕАД и Р.И.Н., съгласно който последният, в качеството си на нов
длъжник, встъпва като солидарен съдлъжник за задълженията на кредитополучателя
по описания договор за кредит до размер на 130 000 лв., посочена като налична
по описаната банкова сметка. ***.№ 12384 от 28.11.2014г., „А.“ ЕАД и Р.Н. са
уведомили ищцовата банка, че във връзка със съществуващи договорни отношение на
основание чл. 101 от ЗЗД е сключен договор за встъпване в дълг, и тъй като е
титуляр по договор за описаните банкови сметки,
прави изявление за предсрочно погасяване на задълженията по договора за
банков кредит за сумата от 130 000 лв., налична по описаната сметка.
Ответникът Н.
е представил на стр.146 от делото уведомление до „А.“ ЕАД, с което е посочил,
че е приел, че договорът за встъпване в дълг от 30.05.2014г. не е породил
правни последици, поради което едностранно го разваля, като е приложил и
разписка от „Спиди“ за връчване на същото на кредитополучателя на 30.06.2017г.
На стр. 54 и
следващите от делото са представени договорите за банкови депозити, сключени
между ищцовата банка и физическите лица, както и анексите към тях.
На стр. 62
от делото е представено уведомление от „А.“ ЕАД с вх.№9598/21.10.2014г.,
съгласно което дружеството е уведомило банката, че през месеците април и май
сключило договори за встъпване в дълг с трети лица – контрагенти и е посочило,
че отправя изявление за прихващане със средствата по депозитите на третите лица,
но в уведомлението липсва конкретно посочване на тези лица, респ. на датите на
сключените договори.
По делото е
безспорно и се установява от представените на стр. 176 и следващите, а също и
на стр.254 и сл. доказателства, че с прессъобщения на Българска Народна Б. се
установява, че с прессъобщение от 22.06.2014 година БНБ е уведомила обществото
относно „недостига на ликвидност на К.т.банка и нейното дъщерно дружество -
бивша „Креди Агрикол - България“ (банковата група КТБ)“; с прессъобщение от
11.07.2014 година УС на БНБ е уведомил обществото относно заключенията от
прегледа на активите и пасивите на КТБ АД от назначените от БНБ одитори, а
именно - несъвместими със закона и добрите банкови практики действия на
ръководството на КТБ АД, унищожаване или липса на кредитни досиета за кредитен
портфейл в размер на 3,5 млрд лева от 5,4 млрд. лева и свързаност между
длъжниците и мажоритарния акционер в банката; с прессъобщение от 31.07.2014
година БНБ е дала информация относно приемане на доклада на квесторите на КТБ
АД и предписване на действия за извършване на надеждна оценка на кредитния и
инвестиционен портфейл на банката, която да отговаря на текущото състояние на
кредитополучателите и емитентите, както и да съответства на МСФО, като е посочено,
че се предвижда одържавяване на „К.А.Б.“ и прехвърляне на всички добри активи и
пасиви на КТБ, а в т. 4 изрично се сочи, че лицензът на КТБ ще бъде отнет и ще
се пристъпи към обявяването й в несъстоятелност; с прессъобщение от 22.08.2014
г. БНБ е дала допълнителна информация наличието на съмнения в качеството на
кредитния портфейл на КТБ АД и предприетите действия по оценка на активите на
банката, като се сочи, че назначените одитори не са изразили крайно заключение и не е дадена оценка на кредитния портфейл на
банката, и преди горното не е възможно да се вземат решения за бъдещето на
банковата група на „КТБ“. На съда е известно, че с прессъобщение от 16.09.2014
година БНБ е уведомила обществото относно липсата на яснота по отношение
капиталовата адекватност на КТБ АД и невъзможността да се докаже пред ЕК, че
групата КТБ има достатъчно ниво на капиталова адекватност за кандидатстване за
държавна помощ, а с прессъобщение от 22.10.2014 година БНБ е огласила доклада
за анализа и оценката на активите на КТБ АД, извършена от одиторските фирми „Ъ.Е.Я.“
ООД, „Д.Б.“ ООД и АФА“ ООД, заключението от което е за необходимост от
обезценка на активи в размер на 4,222 млрд. БНБ също така е разпространила
информация за основните балансови позиции на КТБ АД към 30.09.2014 г. и за
резултатите от оценката на активите на банката, изготвени от одиторските фирми
„Ъ.Е.Я.“ ООД, „Д.Б.“ ООД и АФА“ ООД.
На стр. 236
и следващите са представени изисканите извлечения от сметки на ответниците
–физически лица, като от тях се установява, че по нито една не е осчетоводено
прихващането.
По делото са
изслушани основно и допълнително заключение на вещото лице П.Д., които се
кредитират от съда като дадени обективно, безпристрастно и компетентно
изготвени. Вещото лице е установило, че А.Х.Х. е титуляр на три банкови сметки,
разкрити в „КТБ“АД, една в лева и две в евро, като движението и данните по
същите са подробно отразени в експертизата. Според експерта видно от движението по сметките, отправените изявления
за прихващане от А.Х.Х. за
погасяване на задължения на А. ЕАД по Договор за банков кредит от
29.04.2009 г. не са осчетоводени, т.е. не е извършено погасяване на задълженията
на А. ЕАД. Вещото лице сочи, че от банката е изпратена информация
към ФГВБ за подлежащи на изплащане суми
(определени в съответствие с алгоритъм на ФГВБ, за който има специални указания), както следва:от първата сметка за
сума в размер 102 274,97BGN;от втората- сума в размер 6,95 EUR;и от
третата- сума в размер 47 913,89 EUR.
Същевременно в одобрения от Съда списък
по чл.66, ал.7, ал.1 от Закона за
банковата несъстоятелност А.Х. е включена в същия служебно от синдика със сума в размер 439,74лв. по т.4 на
чл.94, ал.1 ЗБН. Според експертното заключение към датата на завеждане исковата
молба (19.04.2017г.), както и датата на проверката по сметките на А.Х. има
наличност, както следва: по първата -
220 960,98 BGN;по втората - наличност 14,91
EUR;и по третата - наличност
103 587,19 EUR. В допълнителното заключение на вещото лице е посочено, че към датата на
входиране на уведомлението за встъпване в дълг, по банковите сметки на А.Х. е
имало парична наличност, както следва: 218 346,42 BGN, 14,91 EUR и
102 291,18 EUR, като на основание уведомлението по посочените банкови сметки са блокирани
суми, както следва: по сметката в BGN е блокирана сума в
общ размер 220 550,40 BGN ( 217 935,84 BGN наличност по сметката + 2614,56 BGN начислени лихви), а по
сметката в EUR е блокирана сума в общ размер
103 587,19 EUR ( 102 291,18 EUR наличност по
сметката + 1296,01 EUR начислени лихви). Сумата, с която А.Х.
е включена служебно в списъка на приетите вземания е формирана,
като от наличностите по горепосочените
сметки са извадени блокираните суми, като по сметката в лева това са 410,58 BGN, а по
сметката в евро - 14,91 EUR (29,16 BGN) или общо 439,74лв. Според основното и допълнителното
заключение на съдебно-счетоводната експертиза, Н. Т. - А. е титуляр на трите описани сметки, една
в лева, една в евро и една в щатски долари. Вещото лице е установило, че по
първата сметка в лева, към 01.04.2014г. е имало посочената сума, като впоследствие
е осчетоводено прехвърляне вземане цесионер „Л.М.“ и цесия, като към
04.11.2014г. наличността е била 230 172,14 лв. , от която на три пъти са
прехвърлени средства за изплащане към ФГВБ и към датата на завеждане исковата
молба (19.04.2017г.), както и датата на проверката от вещото лице по сметката има
наличност в размер 37 174,64лв.,
която обаче, както се посочва в допълнителното заключение е блокирана, така е
отразено е в счетоводната система на Банката
на основание горепосоченото уведомление за прихващане. Вещото лице сочи, че прихващането не е
осчетоводено, тъй като беше реално извършено, то по тази банкова сметка ***. От
сметката в евро към 20.06.2014г. е отразена сума от 1500 евро, като на три дати
са прехвърлени средства към ФГВБ и към
датата на завеждане исковата молба (19.04.2017г.), както и към датата на
проверката има наличност 295,70 EUR. По сметката в щатски долари
е имало наличност към април и ноември 2014г., но е отразено погасяване на
редовна главница в размер на 45 845,74 евро и след това погасяване, към
датата на исковата молба и проверката, наличността по тази сметка е нулева.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Ответницата Н. Т. оспорва
допустимостта на исковете като претендира прекратяване на производството поради
това, че са процесуално недопустими, тъй като според нея ищецът нямал правен
интерес от същите. Обосновава горното с твърдението си, че по договора за
встъпване в дълг, същото е частично, а именно само до размер на сумата от
48 000 лв., с което според нея се отклонява от
универсалната солидарност, произтичаща от регламентираните по общ начин в чл.
101 ЗЗД отношения, тъй като е лимитирана до сумата от 48 000 лв., налична по
конкретна банкова сметка, ***. Твърди, че след като ищецът твърди, че е
настъпило прихващане с горната сума, то нейната отговорност се е погасила,
поради което ищецът няма правен интерес да поддържа исковете спрямо нея, защото
тя не била задължена за други суми по договора за кредит. Също така се позовава
и на ССЕ, според чието заключение, тъй като ако процесното прихващане би
осчетоводено, по сметката й би останала нулева наличност. Предвид горното,
доколкото според нея банката не може да претендира от нея нищо повече от сумата
по конкретната банкова сметка, ***ик следвало да бъде единствено
кредитополучателя. Съдът намира горните твърдения за неоснователни. В случая не
е предявен иск за реално изпълнение на задълженията на кредитополучателя по
договора за кредит, а са налице обективно и субективно съединени искове, с
които се оспорва валидността и се претендира относителна недействителност на
прихващанията. Независимо от това дали по конкретната сметка има наличност или
не, както и от факта, че отговорността на конкретната ответница е лимитирана до
определена сума, при положение, че се оспорват прихващанията, съдът намира, че
е налице правен интерес от иска, тъй като именно прихващането с процесната сума
от 48 000 лв. се оспорва. Разбира се, че отговорността на Н. Т. е
лимитирана до същата сума, но се твърди, че такава солидарна отговорност е
налице, като именно на основание спорното откъм последици прихващане, сумата,
налична по конкретната банкова сметка, ***ение на вещото лице е блокирана.
Същата e налична, макар и блокирана с оглед
изчакване и разрешаването на настоящия правен спор. Предвид горното съдът
намира, че възражението на тази ответница е неоснователно.
Неоснователни са и
възраженията на ответницата А.Х. за недопустимост на предявените искове. Първият
довод се обосновава с твърдението й, че прихващането не попада в приложното
поле на чл. 3 от ЗБН, което обаче е въпрос по същество и по основателност на
претенцията, а не на нейната допустимост. В решението, на което се позовава
страната, както и във всички актове, постановени досега по искове по чл.3 от
ЗБН от настоящия съдия, се приема, че при наличие на изрична правна уредба
относно прихващането, извършено от кредитор, и неговата недействителност, то е
извън приложното поле на чл.3, но горното не обуславя недопустимост, а
неоснователност на иска. Вторият довод е, че доколкото от ССЕ е установено, че
по двете сметки на Х. са налице описаните блокирани суми, то прихващане не е
осчетоводено и съответно не е настъпил компенсационният ефект на прихващането и
искът за прогласяване на недействителността на същото няма предмет, поради
което се явява процесуално недопустим. Съдът намира този довод за
неоснователен. Осчетоводяването на прихващането е последващо действие, което не
е елемент от неговия фактически състав. В този смисъл е и константната практика на съдилищата, като например решение № 149 от 30.10.2009 г. по
т.д. № 79/2009 г. по описа на ВКС, Т. К., ІІ т.о., в което е прието, че правният ефект на
материалноправното изявление за прихващане на две насрещни, изискуеми и
ликвидни вземания (извънсъдебно прихващане) настъпва с факта на отправяне на
изявлението за прихващане съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗЗД, от който момент
насрещните вземания се считат погасени и е без правно значение дали и кога е осчетоводено прихващането.
По главния иск с правно основание чл. 3, ал. 2 от ЗБН,
съдът намира следното: Съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за банковата несъстоятелност от датата на
решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на
основание чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции не могат да се
извършват разпоредителни сделки и действия с имуществото на банката с изключение
на извършването на обичайни разноски, насочени към неговото запазване и
управление. От същата дата не могат да се извършват действия и сделки, насочени
към събиране, предоговаряне или обезпечаване на вземания срещу банката, както и
към изпълнение на нейни парични задължения, независимо от начина на изпълнение, като по силата на
алинея 3 на чл. 3 действия и
сделки, извършени в нарушение на забраните, установени в ал. 2, са нищожни по
отношение на кредиторите на несъстоятелността. Тълкуването на горната разпоредба
води до извод, че от датата на отнемане на лиценза са нищожни действията и
сделките, посочени в чл.2, освен тези, свързани с извършването на обичайни
разноски за запазване и управление на имуществото на банката. В понятието
имущество на банката се включват и правата на същата да получи изпълнение по
сключените договори за кредит, а именно да получи плащане по същите чрез
връщане на дадените в заем суми. Това е задължение на кредитополучателите, на
което съответства корелативното право на банката да получи изпълнение, т.е. в
имуществото се включват безспорно и вземанията на банката срещу
кредитополучателите, които дължат заплащане на падежиралите вноски по своите
заеми. В този смисъл съдът намира, че горепосочената разпоредба не визира единствено
и само действия, извършвани от страна на банката, тъй като в изречение второ на
същата разпоредба изрично се визират и насочени към банката действия, а именно
такива, насочени към „събиране, предоговаряне или обезпечаване на вземания
срещу банката“, поради което доводите на ответника, че след като прихващането
не било действие, извършено от самата банка, не попада в кръга на чл.3, ал.2 от
ЗБН. Същевременно както ЗЗД, така и Закона за банковата несъстоятелност
регламентират прихващането като самостоятелен правен институт за погасяване на
задълженията. В чл. 59 от ЗБН, и в предходната действаща редакция, и след
изменението на разпоредбата, изрично е предвидено, че е допустимо прихващане от
страна на кредитор на банката при определени предпоставки. Следователно с оглед
изричната и отделна регламентация на института на прихващането и неговата недействителност,
съдът намира, че прихващането не попада в кръга на действия, визирани в
разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Закона за банковата несъстоятелност. Прихващането
е способ за погасяване на задълженията, но не съставлява изпълнение в тесен
смисъл на това понятие, нито събиране на вземане срещу б.та, макар крайният
ефект да е погасителен, и с оглед факта, че за същото има изрична и отделна
регламентация, включително и за неговата недействителност при несъстоятелност
на банка, съдът приема, че то не попада в кръга на действия по чл. 3, ал. 2 от
ЗБН и следователно предявените главни искове за прогласяване нищожността на
прихващанията по силата на тази разпоредба са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
Съдът
намира, че иска по чл. 59, ал. 2 от ЗБН, следва да бъде обсъден преди тези за
относителната недействителност на прихващането, тъй като исковете по чл. 59,
ал.3 и ал.5 от ЗБН предполагат наличие на валидно /действително/ прихващане,
като се обявява само относителната му недействителност спрямо кредиторите в
производството по неъстоятелност. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗБН
изявлението за прихващане се отправя до синдика и трябва да бъде направено в
писмена форма с нотариална заверка на подписа. По делото не се спори, че процесните
изявления за прихващане са без нотариална заверка на подписа на
прихващащия, тъй като са направени преди откриването на производството по
несъстоятелност спрямо „КТБ“ АД и са по реда на ЗЗД. Доколкото
прихващанията са извършени във времето преди откриване на производство по несъстоятелност на
"К.т.банка" АД
/открито едва на 22.04.2015 г. с решение № 664 по т.д. № 7549/2014 г., VI-4
състав на СГС/, писмените изявления за тях са адресирани до квесторите на банката, тъй като
тогава банката
все още не е имала и е нямало как да има към онзи момент назначени синдици.
Поради това съдът намира, че разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗБН е неприложима по
отношение на процесните прихващания. Процесните изявления за прихващане са направени редовно и
валидно, на основание ЗЗД, като адресирани до квесторите и съгласно нормите
на Закона за кредитните институции. Съгласно чл. 107 от ЗКИ, с назначаването
на квестори всички правомощия на надзорния и управителния съвет, съответно на
съвета на директорите на банката се преустановяват и се упражняват от
квесторите, а по силата чл. 106, ал. 3 от ЗКИ, ако БНБ е отнела лиценза на банката,
правомощията на квесторите се прекратяват след назначаването от съда на
ликвидатор, съответно на синдик. Видно от вписванията по партидата на „КТБ“ АД в публичния Търговския
регистър, към датата на получаване на изявленията за процесните прихващания – всичките в
периода от 14.11.2014г. до 28.11.2014г., не е било налице открито
производство по несъстоятелност и съответно не е имало назначен синдик. Поради
това уредената в чл. 59, ал. 2 ЗБН форма за изявлението за прихващане не намира
и не може да намери приложение именно поради липсата на открито производство по
несъстоятелност и на синдик. По отношение на същите намират приложение
общите правила на чл. 103 - чл. 105 от ЗЗД за извънсъдебно прихващане. Предвид горното съдът
намира, че са неоснователни доводите на К. и Н., че прихващанията си нищожни
поради липса на форма, както и тези искови претенции.
Съдът
намира за неоснователни доводите на ответниците Х. и Т., че процесните
прихващания са извършени с уведомление от „А.“ ЕАД с
вх.№9598/21.10.2014г. Процесното изявление изхожда само от
дружеството-кредитополучател и длъжник на банката, но в случая то не е цесионер
и не е придобил вземанията на физическите лица, за да се приеме, че може да
отправи изявление за прихващане. В това уведомление липсва каквато и да е конкретизация
както по отношение на твърдяните договори за встъпване в дълг, така и по
отношение на съдлъжниците. В решение № 113
постановено по гр. дело № 1274/2013 г. на ВКС, ГК, ІІ гр. и мн.др. са разграничени хипотезите на материалноправно
прихващане по чл. 103, ал. 1 ЗЗД и на съдебното прихващане, като при
извънсъдебното такова следва двете насрещни вземания трябва да са еднородни, ликвидни и изискуеми към
момента на изявлението за компенсация, от който момент двете вземания се считат
за погасени. Именно поради това, че се изисква да са насрещни
вземанията, то следва изявлението за прихващане, за да породи правното си
действие да е отправено от титуляра на вземането спрямо банката, а това са
физическите лица, които са били вложители в същата. Процесното уведомление от
21.10.2014г. не изхожда от тях, нито дори същите са споменати в него, поради
което категорично не може да се приеме, че прихващанията са осъществени със
същото. Изявленията за прихващане от страна именно на титулярите на насрещните
вземания към банката – ответниците –физически лица са входирани съответно на
датите 14.11.2014г., 18.11.2014г., 19.11.2014г. и 28.11.2014г., като всичките
са след публикуването в ТР на решението на УС на БНБ от 06.11.2014г., с което е
отнет лиценза на „КТБ“ АД. Доводите на част от ответниците, че по уведомлението
от 21.11.2014г. „А.“ ООД действал като техен представител, без представителна
власт, са неоснователни, тъй като процесното уведомление не съдържа конкретно
изявление от името на физическите лица, за да се приеме, че те са ненадлежно
представлявани. Същите не са индивидуализирани по никакъв начин и не може да се
приеме, че с последващите уведомления, те само били потвърдили вече изразена
воля, тъй като в процесното уведомление липсва такова конкретно изявление за
прихващане, направено от името на лицата-вложители и съдлъжници по договорите
за встъпване в дълг. Цитира се в същото единствено, че са сключени такива
договори в периода април-май 2014г., но доколкото се касае за изявление на лице
в частен документ, което е в негова полза, то същото няма никаква
доказателствена стойност. В уведомлението нито са посочени конкретни дати, нито
конкретните лица, с които да са сключени договорите, поради което със същото по
никакъв начин не установява твърдението на ответниците, че към тази дата –
21.10.2014г. най-късно банката е уведомена за сключването на договорите за
встъпване в дълг и че е настъпило прихващане.
Спорен е
и въпросът дали процесните договори за встъпване в дълг са валидни, като от ответницата
Н. Т. се твърди, че сключеният между нея и кредотополучателя „А.“ ЕАД договор
за встъпване в дълг е нищожен поради неясен, неопределен
и следователно - невъзможен предмет - по арг. от чл. 26, ал. 2, предл. първо ЗЗД, тъй като волята на страните била неясна, а именно не ставало ясно към кой
момент следва да е налична сумата от 48 000 лв. по посочената сметка, дали
ако сумата бъде изтеглена и наличността намалее, отговорността й отпада и по
другите изложени доводи. Съдът намира, че същите са неоснователни и от страна
на тази ответница не е проведено пълно и надлежно доказване на твърденията й. В
сключения договор е посочена и ясно изразена волята на страните, че ответницата
встъпва като съдлъжник по договора но само до определен размер на задълженията,
а именно до сумата от 48 000 лв., която е по цитираната сметка.
Твърденията за неуточненост не могат да бъдат възприети, тъй като е видно от
текста на договора и от данните по делото, че към същия има и анекс, който
съставлява неразделна част от договора, но който анекс ответницата не е
представила. Ответницата е тази, която носи доказателствената тежест за
установяване при пълно и главно доказване на твърденията си за нищожност на
договора, по който ищецът не е страна, а тя не е ангажирала надлежни доказателства,
от които да се установи това. Какви са вътрешните отношения между нея и „А.“
ООД, които са мотивирали тези страни да сключат процесния договор за встъпване
в дълг, е ирелевантно спрямо кредитора, а твърденията, че липсвал предмет са
несъстоятелни, както с оглед на това, че предмет на договора за встъпването в
дълг е наличието на съществуващ дълг, липсата на който би направила този
договор нищожен поради невъзможен предмет, но при ясно предвидени в договора
клаузи за обема на отговорността на встъпващия и при съществуващи към момента
на сключването му задължения на главния длъжник към кредитора, не може да се
приеме, че договорът е нищожен.
Доводите
на ответницата Х. относно нищожност на договора й за встъпване в дълг, съдът също
намира, че са неоснователни и недоказани. Ответницата се позовава на клаузи на
чл.1 и чл.2 от анекса към договора за встъпване в дълг, като твърди, че в тях
било уговорено, че ако задължението на „А.“ ЕАД към „КТБ“ АД бъде погасено,
дружеството се задължавало да й възстанови в срок от 90 дни 50% от платената
сума, а другата се опрощавала, което според нея противоречало на добрите нрави.
Страната, която твърди нищожност на съответния договор или споразумение носи
доказателствената тежест за установяване на твърденията си, а в случая
ответницата Х. дори не е представила като доказателство по делото процесния
анекс, на който се позовава, поради което съдът няма как да обсъжда дали
клаузите му и целият е нищожен или не при положение, че не може да се запознае
с този документ. Следователно най-малкото поради непредставяне на самия анекс
възражението се явява недоказано. Наред с горното от самото твърдение за
клаузите не може да се направи извод за нарушение на добрите нрави, тъй като по
преценка и при договорна автономия между страните те са в правото си да
уговорят клаузите по вътрешните си отношения при встъпването в дълг и макар и
да е уговорено г-жа Х. да получи 50% от вземането си, то е в резултат на
нейната воля дали да опрости половината от вземането си и все пак да получи
някакво плащане или да остане кредитор на фалиралата банка с неяснота дали,
кога и изобщо ще ли получи каквото и да било удовлетворение. Тази клауза, така
както е възпроизведена от ответницата, в отговора, доколкото както посочи съда
не е представен анекса, за да бъде обсъдена, не може да се приеме, че
противоречи априори на добрите нрави и закона предвид установената в чл. 9 от ЗЗД договорна свобода и разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД, която постановява, че
уговореното между страните по договора има силата на закон за тях. Не могат да
бъдат споделени и доводите за нищожност поради липса на основание именно с
оглед липсата на представени доказателства от страна на ответницата Х.. По
твърдението, че е налице абсолютна симулация, съдът намира, че същото също не
се установява от ангажираните доказателства, тъй като липсват каквито и да е
такива, от които да е видно, че страните по договора за встъпване в дълг от
15.04.2014г. са целели изцяло да създадат привидност спрямо третите лица, респ.
относителна такава, а именно, че се прикрива договор за цесия. Дори и да се
приеме, че договорът за встъпване в дълг всъщност прикрива договор за цесия,
като се цели прехвърляне на вземането на А.Х. срещу заплащане на цена, горното
не променя възможността за приложимостта на регламентирания в чл. 59 от ЗБН
институт на относителната недействителност, тъй като видно от хипотезите по
разпоредбата се визира именно придобиване на вземането при цесия от
прихващащия. Следователно дори и да бе установена относителна симулация, за
което съдът намира, че няма никакви доказателства, тъй като дори самият анекс
не е представен от страната, то горното не променя факта, че съдът следва да
обсъди предпоставките на исковете по чл. 59 от ЗБН, независимо от факта дали е
налице встъпване в дълг и последващо прихващане, или цесия и прихващане. Доводите
на ответницата Х., че договорът за встъпване в дълг не бил породил действие,
тъй като не бил одобрен от кредитора също са неоснователни, тъй като важат
общоизложените за всички ответници мотиви, че одобрението не е необходимо да е
изрично или да се изразява в осчетоводяване на заявеното прихващане, особено
ако се оспорва действителността му, а е
достатъчен факта, че въз основа на уведомленията банката е блокирала сумите по
сметките, което съставлява конклудентно действие, изразяващо одобрението на
встъпването в дълг, тъй като сумите са блокирани именно поради постъпилите
уведомления за този договор и с оглед евентуалното удовлетворяване на банката
като кредитор и на встъпилите в дълга физически лица.
По отношение на доводите на ответниците –
физически лица, че те са прекратили, респ. развалили с посочените от тях
изявления процесните договори за встъпване в дълг, съдът намира следното: С решение №
34/17.02.2014 г. по гр. д. № 2586/2013 г. на ВКС на РБ, ІV г.о., постановено по
реда на чл. 290 ГПК и мн. др. е прието, че съобразно чл. 101 ЗЗД трето лице може да
встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника,
като встъпилият отговаря пред кредитора солидарно с длъжника за изпълнението на
задължението. Заместването в дълг по чл. 102 ЗЗД се различава от встъпването по
това, че длъжникът се освобождава от задължението и затова то може да се
осъществи само с изричното съгласие на кредитора, което прави невъзможно
едностранното отстъпване на новия длъжник от задължението. Съглашението с
длъжника е особен договор в полза на трето лице, като длъжникът е уговарящ,
встъпващият - обещател, а кредиторът - бенефициер. Особеното е, че при договор
в полза на трето лице уговорката може да бъде отменена от уговарящия, а от
съглашението за встъпване може да се оттегли обещателят. Одобрението
на съглашението от кредитора не е необходимо да бъде извършено като изричен
акт, облечен в някаква форма, то може да е всяко конклудентно действие, с което
кредиторът показва, че приема съглашението. Манифестирането на такава воля от
кредитора, обаче, е пречка за последващо оттегляне. Ако кредиторът е
одобрил съглашението за встъпване, дори и с конклудентни действия, то не може да
бъде отменено или изменено без негово съгласие, респ. встъпилото в дълга лице не
може да прекрати или развали едностранно договора. В случая, макар прихващането
въз основа на постъпилите уведомления да не е осчетоводено, то е видно от
заключението на ССЕ и отразеното в мотивите на представеното решение на
синдика, че сумите, които са налични по депозитите на физическите лица са
блокирани, т.е. задържани, което съдът намира, че съставлява конклудентно
действие на банката, с която последната като кредитор, който е уведомен за
встъпването в дълг, е манифестирала одобрението си на договорите за встъпване в
дълг като е блокирала сумите именно с оглед възможността да се погасят
задълженията на встъпилите в дълг лица по процесния договор за кредит. Предвид
горното и доколкото не е необходимо одобрение на договора за встъпване в дълг
да е в някаква специална форма, а са достатъчни и конклудентни действия, съдът
намира, че това е осъществено от банката при получаване на уведомленията за
прихващане с блокирането на процесните суми, които не са насочени към ФГВБ,
нито са осчетоводени като прихванати, но са задържани/блокирани от страна на
банката. Ето защо последващите изявления на физическите лица, с които
последните са уведомили своя съконтрахент „А.“ ООД, че прекратяват едностранно
договорите за встъпване в дълг не са и не биха могли да породят действие, тъй
като липсва съгласие на кредитора – банката, а такова е безспорно необходимо,
тъй като встъпването в дълг е одобрено с конклудентни действия – блокиране на
сумите на вложителите по сметките.
Съдът
намира, че по делото не се установи наличието на достоверна дата на нито един
от процесните договори за встъпване в дълг, които са оспорени от ищцовата
страна като антидатирани още с исковата молба. Договорите не са с нотариална
заверка на подписите, нито по делото се ангажирани други годни доказателства от
страна на ответниците, чиято е доказателствената тежест, че същите са сключени
именно на вписаната в тях дата. Нещо повече, ответникът А.К.
изрично признава в подадения отговор, че договорът за встъпване в дълг е
антидатиран и не е сключен на вписаната в него дата – 30.05.2014г., тъй като
той е описан с лична карта, издадена почти два месеца по-късно. Същото признава
изрично и ответникът Р.Н. в допълнителния отговор от 27.07.2017г., като сочи,
че няма спор, че договорът е антидатиран. Не може да се приеме предвид липсата на
каквато и да е индивидуализация, че договорите са сключени най-късно до 21.10.2014г.,
когато е входирано уведомлението от „А.“ ЕАД, тъй като в същото общо се сочат
сключени договори през април и май 2014г., но не се инидивидуализират нито като
дата на сключване, нито като съконтрахент, нито същите са представени и описани,
а и се касае единствено за твърдение на една от страните в процеса, което е
благоприятно за същата и е в частен документ, следователно липсва
доказателствена стойност. Несъстоятелни са и доводите, че ищецът нямал
възможност да оспорва, че договорите са антидатирани в качеството си на трето
лице, тъй като в конкретния случай се касае за договор, който поражда последици
и спрямо третото лице, именно банката, чийто субституент са ищците - синдиците
поради което цитираната практика е неотносима. Критерият за определяне
на третите лица по смисъла на чл. 181 от ГПК е недобросъвестното използване на
един документ и антидатирането му с цел увреждане на трети лица, които в случая
са кредиторите на несъстоятелността, чийто процесуален субституент е синдикът
на ,.КТБ”АД /н./ и в това си качество съшият е легитимиран да предяви
исковете. С антидатирането на договорите за встъпване в дълг и извършеното
прихващане се увреждат кредиторите на несъстоятелността, тъй като
недобросъвестното използване на този документ позволява на физическите лица да
се удовлетворят преди другите кредитори на банката и не по реда, предвиден в
ЗБН, а на ответника „А.“ ЕАД да погаси задълженията си към банката чрез
прихващане вместо чрез плащане, поради което се осуетява реалното постъпване на
парични средства в масата на несъстоятелността, които да послужат да
удовлетворяване на останалите кредитори на несъстоятелността. Предвид горното
съдът намира, че в случая са налице изявления за прихващане с вземания, които
безспорно са били налични по банковите депозити на физическите лица, които
изявления са достигнали до адресата си на посочените дати през ноември 2014г. и
с горното е изчерпан фактическия състав на прихващането. Осчетоводяването на
същото от страна на банката не е елемент от фактическия състав и поради това
доводите на ответниците, че не били осчетоводени прихващанията и следователно
не били извършени, са неоснователни. С оглед горното следва да бъде обсъдено
дали процесните прихващания са относително недействителни спрямо кредиторите на
несъстоятелността на „КТБ“ АД.
По
предявените исковите претенции за относителна недействителност на процесните
прихващания, съдът намира следното: Чл.59, ал.5 от ЗБН е предвиждал в
редакцията си до 28.11.2014г., че недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността освен за частта, която кредиторът би получил при
разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника
след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са
възникнали двете насрещни задължения. С изменения в закона, обнародвани в
Държавен вестник на 28.11.2014г. и влезли в сила в деня на обнародването,
разпоредбата на чл.59, ал.5 от ЗБН е изменена както следва: „Недействително по
отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която всеки от
тях би получил при разпределението на осребреното имущество, е всяко
прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения,
което е извършено от кредитор или от банката: 1. след началната дата на неплатежоспособността;
2. след датата на поставянето на банката под специален надзор при условията и
по реда на глава единадесета, раздел VІІІ от Закона за кредитните институции,
включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако тази дата
предшества датата по т. 1.“ Със закона за изменение и допълнение на ЗБН,
обнародван в Държавен вестник, бр.22 от 13.03.2108г., в сила от 16.03.2018г.,
чрез §8 от ПЗР е предвидено, че „чл.59, ал. 5, 6 и 7 се прилагат от 20.06.2014
г.“. Спорният въпрос между страните е коя редакция на разпоредбата на чл. 59,
ал.5 от ЗБН е приложима към процесните прихващания, като съдът следва да обсъди
и възраженията на ответниците относно приложимостта на параграф 8 на ПЗР на
ЗИДЗБН. Съдът намира, че въпреки неточната формулировка, а именно с
разпоредбата на параграф 8 се казва, че ал. 5 се прилага към определена задна
дата, но без да се уточнява в коя редакция, тъй като и към 20.06.2014г. в ЗБН е
имало ал.5 на чл. 59 от ЗБН и безспорно
същата се е прилагала, то доколкото параграфът сочи едновременно ал. 5 и ал. 6
и 7, които са приети по-късно, то с тази норма се придава обратно действие към
датата на неплатежоспособността на „КТБ“ АД на предвидените в чл. 59, ал.5 от
ЗБН основания за относителна недействителност на извършени от кредитори на
банката или от самата банка прихващания.
Последицата от уважаване на исковете по чл. 59, ал. 2 от ЗБН би била, че
спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността, прихващането не се е
състояло, т.е. за нуждите на попълването на масата на несъстоятелността вземането
на банката към съответния нейн длъжник продължава да съществува и става
незабавно изискуемо съгласно чл.23, ал.1 от ЗБН, но също така и вземането на
кредитора към банката също продължава да съществува. Кредиторовото вземане,
обаче в този случай остава без защита и без реална възможност за реализация,
защото за кредиторите, които, смятайки вземанията си за погасени чрез
извършеното прихващане, съответно не са ги предявили пред синдиците на банката
за приемане по надлежния ред, всякакви възможности да реализират вземанията си
практически са изчерпани, защото са изтекли преклузивните срокове за това.
Правилата на параграф 8 и на ЗИДЗБН не предоставят на посочената група
кредитори никаква възможност за удовлетворяване на вземанията им. Получава се
така, че непосредственият резултат от приложението на новото изменение в закона
ще е, че извършилите прихващания длъжници на банката, в това число и
ответниците по настоящото дело, се превръщат в нейни длъжници с незабавно
изискуеми задължения в неочаквано по-голям за тях размер, а се заличава с
обратна сила възможността за реализация на вземанията им в качеството на
вложителите срещу банката по начина, по който те са избрали, като в качеството
им на кредитори на банката, те нямат никаква възможност или имат само
хипотетична възможност да реализират своите вземания срещу нея. Съдът намира,
че параграф 8 на ЗИД на ЗБН, обнародван в Държавен вестник, бр.22 от
13.03.2108г., е приет intuitu personae за уреждане на правното положение на
обявената в несъстоятелност банка „КТБ“ АД, което е видно от мотивите към
законопроекта. Няма никаква логика да се приеме, че това изменение касае всички
възможни бъдещи отношения във връзка с неплатежоспособността на други банки,
тъй като е относимо само за конкретния случай на „КТБ“ АД, което е видно и от
конкретната дата, посочена в изменението, което е началната дата на неплатежоспособността
на именно на тази банка – 20.06.2014г. Ако законодателят е целял да
регламентира всички такива случаи е следвало да определи, че разпоредбата е
приложима към началната дата на неплатежоспособността, но в случая не е така.
Абсурдно е да се приеме, че ал. 5, 6 и 7 на чл.59 от ЗБН биха имали същото
приложение, към посочената дата по отношение на всички адресати на ЗБН, а
именно други банки, които евентуално биха били в производство по
несъстоятелност, тъй като редакцията му е към конкретна дата, а не например към
началната дата на неплатежоспособност, за да се приеме, че законът не е изменен
единствено и само с цел попълване на масата на несъстоятелността на конкретната
банка – „КТБ“ АД. Приетите изменения в закона са с извънреден характер, тъй
като обслужват интересите на ограничен
кръг от правни субекти, като същевременно се игнорират интересите на друг кръг
правни субекти, което го поставя в противоречие с принципа на правотата
държава, прогласен в чл.4, ал.1 от Конституцията и в противоречие с прогласения
в чл.19, ал.2 от Конституцията принцип на равнопоставеност на всички правни
субекти. Противоречието на разглежданата правна норма с Конституцията, обаче,
не предоставя на съдилищата правомощие да откажат прилагането й, позовавайки се
на прякото действие на Конституцията. Действително Конституцията не
съдържа забрана за придаване на обратно действие на новия граждански закон към
заварени факти и правоотношения, освен когато става въпрос за наказателни
закони, с които се предвиждат нови или по-тежки санкции от отменените, както
посочва и Конституционният съд в практиката си, а именно решение № 4 от 11.03.2014
г. по конст.дело № 12/2013 г.,
обн.,ДВ, бр. 27 от 25.03.2014 г. / делото, образувано
по искане за обявяване на противоконституционност на обратимото действие на
материалноправните разпоредби чл.645, чл.646 и чл.647 ТЗ и правните им
последици/, но горното следва да бъде съобразено и с пряко приложимите норми на
европейското право. Чл. 1 от Допълнителен протокол № 1 (Протокол 1) към
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи
(ЕКЗПЧОС) защитава правото на мирно ползване на собствеността. Както
Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) е имал многократно възможност да
изясни, основната цел на въпросния текст е да защити всяко лице срещу
необосновано вмешателство в неговото право на мирно ползване на собствеността
му, а произтичащото от чл. 1 от ЕКЗПЧОС задължение
на всяка от държавите-страни по Конвенцията е да осигури на всеки под нейна
юрисдикция правата и свободите, предоставени от Конвенцията ( в този смисъл Ališić and others v. Bosnia and Herzegovina,
Croatia, Serbia, Slovenia and the Former Yugoslav Republic of Macedonia,
§100). В практиката си ЕСПЧ е изяснил
съдържанието на въпросното правило, като се приема, че се защитава не само
правото на собственост, но и т.нар „притежание“, което не е ограничено само до
собственост върху материални блага, а включва и вземания, и други материални
права с икономически характер (Broniowski v. Poland, §129). При разглеждане на
съответствието на такава мярка с изискванията на чл.1 от Протокол 1 за
допустима намеса ЕСПЧ е посочил, че тя би била законна, ако е част от ясен,
достъпен и предвидим закон, има легитимна цел в защита на обществен интерес и е
пропорционална на преследваната легитимна цел, т.е. не съставлява прекомерна
тежест за засегнатия индивид и при преценка дали на засегнатите лица е била
предоставена адекватна възможност за защита. Както изтъква и ответника съдът на
ЕС многократно е посочвал, че намесата при мирното ползване на собствеността
трябва да постига "справедлив баланс" между изискванията на
обществения интерес и изискванията за закрила на основните индивидуални права
(Спорунг и Льонрот с/у Швеция, 23.09.1982г., А. 52,
§ 69) и че трябва да е налице разумна връзка на пропорционалност между
използваните средства и целта, преследвана с която и да било мярка, лишаваща
дадено лице от собственост ("Пресос Компания Навиера" АД и др. с/у
Белгия, 20.11.1995 г., А-332, § 38). Прието е, че държавите
разполагат със свобода на преценка по отношение както на избора на принудителни
мерки, така и на решението дали последиците от възприетите мерки са оправдани
от гледна точка на обществения интерес, за да се постигне преследваната от
съответния закон цел (Шасаню и др. с/у Франция, ЕCHR 1999-III, § 75), но следва да установи дали изискваният баланс е
постигнат по начин, съвместим с правото на мирно ползване на собствеността
(Зволски и Зволска § 69). ЕСПЧ е посочил в
практиката си, че наличието на несигурност, независимо дали произтичаща от
закона, от изпълнителната власт или от практиките на националните органи, е
фактор, който трябва да бъде взет предвид при преценка на действията на
държавата ( в този смисъл делото
Broniowski v. Poland, §151), като същите принципи са изложени и по делото N.K.M. v. Hungary, §48, където ЕСПЧ изрично е
подчертал, че наличието на законово основание според националното
законодателство само по себе си не е достатъчно, за да бъде задоволено
изискването за законност на дадена мярка, а е необходимо законовото основание
да съответства на принципа на върховенство на закона и да предоставя гаранции
срещу произвол (§ 47). Относно преценката за пропорционалност, а именно наличие
на справедлив баланс между намесата в индивидуалните признати права и
обществения интерес, ЕСПЧ е постановявал, че приемането на
закон с обратно действие, с който са отнети права, признати от арбитражни
решения, не отговаря на разглежданото изискване за справедлив баланс
(Smokovitis and others v. Greece). Посочените принципни разрешения намират
приложение и при преценката на съответствието на §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН с чл.1
от Допълнителен протокол № 1 към ЕКЗПЧОС. Безспорно е, че §8 засяга вземания,
които кредитори на „КТБ“ АД (н) притежават срещу банката. Вземанията
представляват права с имуществено изражение и несъмнено попадат в приложното
поле на понятието „притежания“ по смисъла на чл.1 от Протокол 1. ЕСПЧ е имал
възможност да се произнесе именно по подобен казус, засягащ вземания на
кредитори срещу банки, а именно по делото Ališić and others v. Bosnia
and Herzegovina, Croatia, Serbia, Slovenia and the Former Yugoslav Republic of
Macedonia е установено нарушение на разглеждания текст от Конвенцията поради
невъзможността на вложителите да изтеглят дълги години вземанията си от
банката. Процесният параграф 8 от ЗИДЗБН както се установява от достъпната
публична информация на интернет-страницата на
Народното събрание (http://www.parliament.bg/bg/bills/ID/77851,http://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2577/reports/ID/7571
) не фигурира в първоначалния вариант на законопроекта и че е добавен по
предложение на един народен представител на 31.01.2018г., между първо и второ
четене, без мотиви и без обосновка на това предложение. Поради липсата на
каквато и да е обосновка на това законодателно предложение, не може да се
приеме, че то отговаря на принципите на необходимост, обоснованост,
предвидимост, откритост, съгласуваност, пропорционалност и стабилност,
изискуеми от чл.26 от ЗНА. Начинът на предлагане и на гласуване от законодателя
на правилото на §8 нарушава правилата на ЗНА относно изработването
на нормативните актове и по-конкретно разпоредбите на чл.15, ал.1
и ал.2, чл.19, ал.1, чл.20, ал.1 и ал.2 всички алинеи на чл.26, чл.28, ал.2 и
др. Разглежданият §8 от ПЗР не издържа и проверката за предвидимост, въздигната
в практиката на ЕСПЧ по приложението на чл.1 от Протокол 1 в необходимо
условие, за да се допусне вмешателство в правото на мирно ползване на притежанията. Придаването на обратно действие
на законова норма повече от 3 години след влизането й в сила, осъществено чрез
немотивирано законодателно предложение между първо и второ четене на
законопроекта, очевидно не представлява предвидим законодателен акт и поставя
всички засегнати правни субекти в невъзможност да съобразят своето поведение с
посочената правна норма, нито да оценят нейното въздействие върху правата им. Съдът намира, че ЗИД на ЗБН, обнародван в Държавен вестник, бр.22 от
13.03.2108г., и в частност неговия § 8,
не са предназначени да отговорят на ясен и защитим обществен интерес,
като същевременно те възлагат върху кредиторите на банката, извършили
прихващания на свои задължения към „КТБ“ АД (н) със свои вземания към същата
банка, прекомерна тежест, защото от една страна ще се утежни с обратна сила на
положението им като длъжници на банката в несъстоятелност с незабавно изискуеми
вземания в размери, надвишаващи техните легитимни очаквания и от друга страна,
се заличава с обратна сила на изпълнението на споменатите вземания, постигнато
чрез прихващанията, като прихваналите свои вземания лица се лишават
като кредитори от реални възможности да реализират своите вземания срещу
банката и се поставят в положение на правна несигурност. Нито от мотивите на
законопроекта, нито от цялостната преценка на всички текстове на ЗИД на ЗБН,
обнародван в Държавен вестник, бр.22 от 13.03.2108г., може да се направи
обоснован извод, че поставянето на определен кръг от правни субекти в подобно
положение е необходимо и справедливо. Накърнявайки по
недопустим начин правото на мирно ползване на собствеността по смисъла на чл.1
от Протокол 1, разглежданият §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН не предоставя на
засегнатите лица ефективна възможност за защита, която се изразява и в липсата
на възможност за подаване на индивидуална жалба до Конституционния съд, като не
позволява на засегнатите лица да се борят срещу ретроактивно законодателство,
което засяга техните права и интереси. Горните мотиви водят до извода, че
разпоредбата на §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН противоречи на чл. 1 от Допълнителния протокол №1 към ЕКЗПЧОС, т.е. на международен договор,
по който Република България е страна, а съгласно изричната норма на чл.5, ал.4
от Конституцията, въпросният международен договор е част от вътрешното право на
Република България и има предимство пред нормите, които му противоречат.
Прякото действие на Конституцията съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2, дава правомощие на съдилищата да приложат
нормите на международния договор с предимство пред вътрешноправните норми,
които им противоречат. В разглеждания случай предимството на чл. 1 от Допълнителен протокол № 1 към ЕКЗПЧОС пред националното право обуславя извода, че не следва да се приложи разпоредбата на §8 от ПЗР на
ЗИД на ЗБН към разглеждания правен спор по настоящото дело.
Съдът намира, че
преценката на основателността на разглежданите искове следва да се направи в
съответствие с редакцията на закона, действаща към момента на извършване на оспорваните прихващания. Това е така,
защото исковете целят постигане на правните последици от недействителност на
една едностранна сделка, каквато е прихващането, а преценката за това дали една
сделка е действителна или не следва да се извършва съгласно нормите, в сила към
момента на извършването й. Недействителността на една сделка е законова санкция
за наличието на тежък порок при извършването й, затова е необходимо както
порокът, така и прикрепената към него санкция да следват от изрична законова
норма. Правните субекти трябва да съобразяват
поведението си и актовете си със законите, действащи към момента на извършване
на съответното действие или акт, като е недопустимо да бъдат
санкционирани за извършване на действия, които към момента на извършването им
не са били в нарушение на закона, дори и ако с последващи изменения на закона е
предвидена такава санкция. Нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, с която се регламентира
потестативното право да се иска обявяване на извършени от кредитор прихващания
за относително недействителни по отношение на всички кредитори на
несъстоятелността, е материалноправна, поради което и предвид
неприлагането на процесния параграф 8 от ЗИД на ЗБН, следва да се приеме,
че измененията
на разпоредбата действат занапред във времето и в изменената си редакция тя е
приложима само за правоотношения, възникнали след датата на влизането й в
сила - след 28.11.2014 г. Нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията след
изменението с ДВ бр.98/2014г., не е приложима за юридически факти, които
са възникнали преди 28.11.2014г. и в частност за процесните три прихващания, които са извършени и реализирали целта си с достигане на
изявлението за прихващане до банката, а в случая първите три изявления са
входирани най-късно до 19.11.2014г., т.е.
преди 28.11.2014г. и следователно относно правното им действие и тяхната недействителност според съда е приложима нормата на чл. 59 от ЗБН в редакцията преди
изменението с ДВ бр.98/2014г. Правните последици на процесните прихващания са
се осъществили при действието на старата редакция на чл. 59 от ЗБН и са
породили действие, поради което липсва основание да се приеме, че към тях е
приложима новата му редакция, уреждаща несъществували дотогава материални
предпоставки за недействителност по отношение на кредиторите, тъй като
окончателните правни последици вече са били финално проявени и фактическият му
състав не предполага развитие на други факти, чийто правни последици да се
породят при действието на новия закон, така че да дават възможност на същия нов
закон да може да се приложи. Горното не се опровергава от твърдението на
ищцовата страна, че потестативното право да се иска недействителност на
прихващането възниква едва с откриване на производството по несъстоятелност и
назначаването на синдик, което е извършено на 22.04.2015г., към която дата е в
сила новата редакция на разпоредбата, тъй като правните норми, регламентиращи хипотезите
на недействителност на едно правно действие са материалноправни и не могат да
намерят приложение към вече възникнало и осъществено правоотношение. Моментът
на възникване правото на активно легитимираната страна да подаде иска, не може
да се отъждествява с материалните предпоставки за действителност или
недействителност на осъществяване на прихващането по чл. 59 от ЗБН, тъй като те
следва да са налице и се преценяват към момента на завършване на фактическия му
състав и проявяване на окончателните му правни последици, а не към последващ
момент, а именно възникване на легитимацията на конкретни лица да подават
искове срещу прихващания, които по право са недействителни по отношение на
кредиторите. Предвид горното, макар че фактически процесуалното право да се
иска недействителност на прихващането да е реализуемо за синдиците на банката
след откриването на производство по несъстоятелност, то действителността или
недействителността на самото прихващане следва да се преценява към момента на
осъществяването на фактическия му състав, а той в конкретния случай е изпълнен
с входиране на изявленията за прихващане, тъй като към този момент вземанията
са били насрещни и изискуеми. Дори ищцовата страна сочи, че ответниците са
упражнили извънсъдебно правото си да извършат прихващане между насрещни парични
задължения, като са отправило изявления за това до КТБ АД (н) и те са достигнали до банката, поради което следа да се приеме, че прихващанията са породили предвиденото в чл.104, ал.2 ЗЗД действие. Този погасителен ефект
съгласно чл. 104, ал.2 ЗЗД настъпва от деня, в който са се
осъществили всички предпоставки за възникване и надлежно упражняване на правото
на прихващане, ето защо тази дата следва
да се приеме за такава на извършване на прихващането. В тази връзка съдът
намира, че не може да се приеме, че насрещните вземания
не били ликвидни и изискуеми към момента на извършването им, поради това, че с
решението на УС на БНБ от 20.06.2014г. се спира изпълнението на всички
задължения на „КТБ“ АД съгласно чл. 116 от Закона за кредитните институции /
ЗКИ/. Тази забрана е адресирана до банката и се отнася за реалното изпълнение
на задълженията й, т.е. плащането, но не отменя изискуемостта на задълженията
на банката. Аргумент за това е, че е налице изрична разпоредба, а именно чл.
119, ал.4 от ЗКИ, в която се посочва, че в периода, в който банката е под
особен надзор се смята, че тя не е в забава, т.е. по иначе изискуеми нейни
задължения, законодателят я е освободил от отговорността при забава, но с
горното не се отменя изискуемостта на вземанията. В чл. 119, ал.2 от ЗКИ се
постановява, че с поставяне на банката под особен надзор се спират
изпълнителните производства срещу нейното имущество, но прихващането е различен
правен институт от принудителното изпълнение. Прихващането е материалноправен
способ за погасяване на две насрещни задължения и гражданско правно средство за
удовлетворяване на кредиторовото вземане, което е различно от принудителното
изпълнение и прилагане на разпоредбата по аналогия е недопустимо. Следователно
в случая са извършени процесните прихващания и към тях, независимо от датата на
придобиване на вземането на кредитора, не може да се приложи новата редакция на
чл. 59, ал.5 от ЗБН и да се обявят за недействителни само и единствено поради
факта, че са извършени след началната дата на неплатежоспособността, която е
обявена едва с влизане в сила на решението на САС и е 20.06.2014г. Следователно исковете, по които ищецът
основава на твърденията си, че в негова полза съществува потестативното право
по чл. 59, ал.5 от ЗБН в новата редакция, а именно след изменението с ДВ бр.98
от 28.11.2014г. е неоснователен спрямо прихващанията, извършени по
изявленията на Н. Т., А.Х. и А.К., които са извършени преди 28.11.2014г.
Прихващането по уведомление с вх.№12384/28.11.2014г. от Р.И.Н., обаче, е
извършено на 28.11.2014г., на която дата е приета и влязла в сила новата
редакция на разпоредбата на чл. 59 от ЗБН, поради което и доколкото същото е
след началната дата на неплатежоспособността – 20.06.2014г., то се явява
относително недействително освен за частта, която кредиторът би получил при
разпределението на осребреното имущество. Предвид горното с оглед темпоралния
момент на извършване на прихващането от Р.Н., а именно при действието на
изменената редакция на чл. 59, ал.5 от ЗБН същото се явява недействително и
това обуславя уважаване на иска спрямо него.
Неоснователен е
довода на ищеца, че независимо от приложимата редакция, то останалите прихващания се явяват недействителни и при приложимост на
предходната редакция на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, а именно преди изменението с ДВ,
бр. 98 от 2014 г. в сила от 28.11.2014 г. Съгласно ал. 5 на чл. 59 от ЗБН в
редакцията й преди изменението, недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил
при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от
длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога
са възникнали двете насрещни задължения. Следователно чл. 59, ал. 5 от ЗБН в
предишната му редакция не предвижда, че извършеното от кредитор на банката прихващане след началната дата на
неплатежеспособността, респ. след датата на поставянето на банката под
специален надзор, е основание за недействителност, тъй като в тази редакция в
чл. 59, ал. 5 от ЗБН се отнася само и единствено до прихващания извършени както
е записано в нея от длъжника, а длъжникът в производството по несъстоятелност е
ищецът, т.е. несъстоятелната банка. Допълнителен аргумент в тази насока е и
обстоятелството, че с изменението на чл. 59 от ЗБН с ДВ, бр. 98 от 2014 г. в
сила от 28.11.2014 г. се внася промяна не само в ал. 5, като се разширява
приложното й поле с включване на прихващания, извършени от кредитори на
банката-длъжник, но също така се изменя и ал. 1 на същия член с добавката в
първото изречение „освен в случаите по ал. 5", с което фактически
прихващанията на кредитори на банката, с които е разширено приложното поле на
ал. 5 са изключени от приложното поле на ал. 1, която дотогава ги е уреждала.
Очевидно е, че посоченото допълнение в ал. 1 е направено с цел да се
синхронизира новата уредба, тъй като дотогава, прихващанията извършени от
кредитор на банката - длъжник в темпоралния момент на ал. 5 са били допустими и
действителни, като с оглед промяната в ал. 5, това е наложило нововключените в
приложното поле на ал. 5 прихващания, извършени от кредитори на банката да
бъдат изключени от приложното поле на ал. 1, уреждаща реда за извършване на
действителни прихващания. Предвид горното съдът намира, че предявеният иск за
прогласяване нищожността на процесните прихващания от Х., Т. и К. на основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН е неоснователен, поради
което следва да бъде отхвърлен, тъй като съобразно приложимата
редакция на разпоредбата те не подадат в нейното приложно поле.
По евентуалния иск с правно основание чл. 59, ал. 3 от
ЗБН, съдът намира следното:
Съгласно действащата
към процесния момент и приложима редакция на ал. 3 на чл. 59 от ЗБН прихващането
може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и/или задължението
си преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност,
но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е
настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по
несъстоятелност. Съгласно редакцията на ал. 4 на чл. 59 от ЗБН към
процесния момент се счита, че кредиторът е знаел, че е настъпила
неплатежоспособност, ако вземането или задължението му е придобито след датата
на вписване на решението на Централната банка за отнемане на лицензията за
извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за
кредитните институции. В случая всички изявления за прихващане са входирани
след 06.11.2014г., а с оглед
гореизложените доводи съдът намира, че и договорите са встъпване в дълг не са с
достоверна дата и не се установява да са сключени преди ноември 2014г. и следователно
е приложима оборимата презумпция на чл. 59, ал.4 от ЗБН, тъй като решението на
БНБ за отнемане на лиценза е от 06.11.2014г. Съдът намира, че в горепосочената
разпоредба под знание за настъпила неплатежоспособност не се визира наличие на
специални познания у конкретния кредитор с оглед обоснован икономически анализ,
който да установява че са налице предпоставките за обявяване на
неплатежоспособност на банката, а знанието на средностатистическия гражданин/
търговец. Установяването на състоянието на неплатежоспособност на банката в
специалното производство по искането по откриване на производство по
несъстоятелност е процесуално действие на съда, което изисква специални знания
и изслушване на експертно заключение, но не това е смисъла на горепосочената
разпоредба, доколкото относимите факти в това производство се установяват със
сила на пресъдено нещо едва с влизане на решението в сила, а очевидно не това е
целта на закона, който разграничава хипотезите на прихващане преди решението за
откриване на производство по несъстоятелност и след това. Следователно смисълът
на изискваното знание на кредитора по чл. 59, ал. 3 от ЗБН за настъпилата
неплатежоспособност не се свърза с надлежното й установяване с доказателствени
средства в съда, а със знанието на средностатистическия гражданин за това, че
банката е изпаднала в такова състояние. Същевременно това знание изисква да се
установи, че кредиторът е знаел, че банката е в неплатежоспособност, а не че е
налице опасност от такава. Ако законодателят е целял друго, е можело да
употреби израза „знание за опасност от
неплатежоспособност“, но не е сторил това. По делото и с оглед безспорните
факти, оповестени в публичното пространство се установи, че с решение от същия
ден на Управителния съвет на БНБ (решение № 73 от 20.06.2014г.) търговската
банка е била поставена под особен надзор за срок от три месеца, били са
назначени квестори, спряно е било изпълнението на всички задължения, забранено
е било извършването на дейностите, съгласно лиценза за извършване на банкова
дейност, отстранени са били от длъжност членовете на Управителния съвет и
Надзорния съвет, както и са били лишени за срок от три месеца от право на глас
акционерите в банката, притежаващи повече от 10% от акциите й. Решението е било
изменено и допълнено с Решение № 74 от 22.06.2014г. И двете решения са станали
известни на обществеността чрез медиите, както и са били обявени в търговския
регистър при Агенция по вписванията по партидата на банката на 23.06.2014г.
Вписани в търговския регистър са били и Решение № 82 от 30.06.2014г. на
Управителния съвет на БНБ за намаляване на лихвените проценти по депозити до
средния пазарен размер за банковата система, както и Решение № 104 от
15.08.2014г. за разрешаване извършването на някой банкови дейности за целите на
погасяване на кредитите. Същевременно от квесторите на банката са започнали
действия за установяване текущото състояние на банката и с Решение № 94 от
31.07.2014г. на Управителния съвет на БНБ е бил приет докладът за текущото
състояние на „КТБ“ АД към 30.06.2014г. в изпълнение на изискването по чл. 121 от
ЗКИ. Допълнително са били изпълнени и
предписания, съгласно писмо вх. № БНБ-105551/05.09.2014г. - на
дружествата „Ъ. и Я.О.“ ООД, „Д.О.“ ООД и „Афа“ ООД са били възложени
първоначално частична (на 25.06.2014г.), а в последствие цялостна оценка на
активите на „КТБ“ АД. За тези действия обществеността също е била уведомена
чрез медиите. С Решение № 114 от 16.09.2014г. на Управителния съвет на БНБ,
вписано в търговския регистър, действията на квесторите са били обобщени. За
приключване на цялостната оценка на активите е бил определен срок до
20.10.2014г., а след представяне на оценката и извършване на съответните
счетоводни операции за отразяването й в баланса на банката, в срок най-късно до
31.10.2014г. квесторите е трябвало да представят в БНБ отчет за капиталовата
адекватност на „КТБ“ АД. Със същото решение е бил продължен срокът на
специалния надзор на банката поради констатиран остър недостиг на ликвидност за
възстановяване на банковата дейност и за изпълнение на задълженията към депозантите
и другите кредитори. Докладът на „Ъ. и Я.О.“ ООД, „Д.О.“ ООД и „Афа“ ООД е бил
внесен в БНБ на 20.10.2014г. от
квесторите (Информация за основните балансови позиции на „КТБ“ АД към
30.09.2014г. и за резултатите от оценките на активите на банката, изготвени от
одиторските фирми). Докладът е бил публично оповестен и е станал достояние на
обществеността чрез медиите. Касаело се е за анализ и оценка на основни
балансови позиции и издадени банкови гаранции към 30.09.2014г., с основен извод
за необходимост от обезценка на активи в общ размер на 4 222 млн. лева.
Сходни са били изводите и на длъжности лица от БНБ, които също са правили
проверка. С Решение № 133 от
21.10.2014г. на Управителния съвет на БНБ, след приемане на доклада, отново
е било указано на квесторите в срок до
31.10.2014г. да предприемат необходимите
действия за осчетоводяване в баланса на банката на резултатите на оценката и
анализа на активите към 30.09.2014г. На 27.10.2014г. в Народното събрание е бил
внесен доклад “Събитията и предприетите действия, свързани с „КТБ“ АД и ТБ “В.ЕАД“
от името на Управителния съвет на Българската народна банка. В доклада е било
посочено, че на основа на данните от
анализа, оценката и заключението на
одиторските фирми за размера на необходимите обезценки, се очаква КТБ да отчете
пред Управление „Банков надзор“ на БНБ отрицателен собствен капитал. След
получаване на финансовите и надзорните отчети следва законовото задължение за
отнемане на лиценза на банката, която има отрицателен собствен капитал, като
решението за отнемане на лиценза се вземе в срок от 5 работни дни от
установяване на неплатежоспособността. В доклада е било изложено още, че други
решения и действия ще бъдат възможни единствено само ако Народното
събрание намери за уместно и своевременно приеме изменения и допълнения на
действащото законодателство, включително и по отношение на ресурсното
обезпечаване. След множество дискусии и
обсъждания, на 31.10.2014г. от народните представители е била отхвърлена
възможността за законодателно изменение
за оздравяване на банка с отрицателен капитал. По време на цялото действие на
особения надзор е имало и ясно изразени
инвеститорски намерения по отношение на банката, които са ставали известни на
обществеността чрез медиите. На 04.11.2014г. квесторите на „КТБ“ АД са внесли в
БНБ с писмо вх. № БНБ-127892/04.11.2014г. финансови и надзорни отчети в КТБ към
30.09.2014г. – Капиталови изисквания (COREP) – Индивидуален, Обща рамка за финансово
отчитане (ОРФО/FINREP) –
Индивидуален. Установявала се е отрицателна стойност на собствения капитал на
банката в размер на минус 3 745 313 хил. лева, определени според
Регламент (ЕО) № 575/2013 относно пруденциалните изисквания за кредитните
институции и инвестиционните посредници, както и че б.та не отговаря на
капиталовите изисквания съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013. Докладът и всички
извършени до тогава действия от БНБ са били обобщени в мотивите към Решение № 138 от 06.11.2014г. на Управителния
съвет на Българската народна банка. С решението, на основание чл. 36, ал. 2, т.
2 от ЗКИ, лицензията за банковата дейност на „К.т.банка“ АД е била отнета. За
решението е имало прессъобщение още на 06.11.2014г., след вземането му, а на
следващия ден – 07.11.2014г., решението е било обявено в търговския регистър по
партидата на „КТБ“ АД. С оглед възприетото от фактическа страна, съдът намира, че 06.11.2014г., а и към 31.10.2014г.
всеки средностатистически гражданин на България е знаел за неплатежоспособността
на банката и релевантното обстоятелство, че тя е имала отрицателен капитал.
Обстоятелството е било установено като сигурно (обективно съществуващо
състояние) в резултат на дейността на квесторите на банката (при установяване
текущото състояние на банката по чл. 121 от ЗКИ и при неограничения достъп и контрол на квесторите върху
помещенията на банката, счетоводната и друга документация по чл. 108 от ЗКИ),
под надзора на Централната б., след 20.10.2014г., когато е бил изготвен
окончателно отчет за капиталовата адекватност на „КТБ“ АД, за който отчет, също
съгласно възприетото от фактическа страна,
обществеността е била уведомена с оповестяването на 06.11.2014г. на Решение № 138 от 06.11.2014г. на Управителния
съвет на Българската народна б.. Предвид горното съдът
намира, че процесните три прихващания са относително недействителни на
основание чл. 59, ал.3 от ЗБН и предвид горното предявените искове следва да
бъдат уважени.
По исковите претенции е
дължима държавна такса, която не се събира предварително. Разпоредбите на чл.
59, ал. 7 и чл. 57, ал. 6 от ЗБН, нови ДВ, бр. 41 от 2015г., в сила от
05.06.2015г. са процесуалноправни и с действие по отношение на всички
образувани и висящи производства. Държавната
такса се следва се определи спрямо сумата по прихващанията, като предвид изхода
на спора следва да бъде възложена върху съответната ответна страна. Спрямо
всеки от ответниците цената е стойността на прихваната сума, а дължимата
държавна такса е 4% от горепосочената сума, която следва да бъде присъдена в
полза на СГС. Съдът намира, че са неоснователни възраженията на ответниците Н.
и К., които твърдят, че не дължат разноски, тъй като не били дали повод за
делото. Нито един от двамата не е заявил изрично и пълно признание на
предявените искове, за да е налице хипотезата на чл. 78, ал.2 от ГПК и да се
приеме, че не следва да носи отговорност за разноски. Напротив, те са оспорвали
както извършването на прихващането, така и са твърдели шиканиране с права от
страна на ищеца, поради което всеки от тях също следва да понесе отговорността
за разноски, включително и държавна такса. Разноски на ищеца обаче не се
следват за процесното дело, тъй като той не установи да е извършил такива, а
именно нито се установи да е заплатено адвокатско възнаграждение, нито други
такси и разноски.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно
основание чл.3, ал.3 от ЗБН, предявени от А.Н.Д.и К.Х.М., в качеството им на
синдици на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, с ЕИК ********и със седалище и
адрес на управление ***, както и евентуалните искове по чл. 59, ал. 2 от ЗБН, предявени от „К.т.б.“
АД чрез синдиците А.Н.Д.и К.Х.М., срещу ответниците „А.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, Н.В. Т. – А., ЕГН **********,*** със
съдебен адрес *** – адв. В., А.Х.Х., ЕГН **********,*** – АД „Д.и Л.“, А.М.К.,
ЕГН **********,*** и Р.И.Н., ЕГН **********,***, последните двама със съдебен
адрес *** – адв. М. Ч., за признаване за установено, че са нищожни следните
прихващания: по
уведомление с вх.№ 11827/14.11.2014г., от „А.“ ЕАД и Н.В. Т. –А. за вземания в
размер на 48 000 лв., с уведомление с вх.№ 12012 от 18.11.2014г. „А.“ ЕАД
и А.Х.Х. за сумата от 418 000 лв., с вх.№ 12047/19.11.2014г. от А.М.К. за
сумата от 420 000 лв. и с уведомление с вх.№ 12384/28.11.2014г. от „А.“
ЕАД и Р.И.Н. за сумата от 130 000 лв., като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно
основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН, предявени от А.Н.Д.и К.Х.М., в качеството им на
синдици на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, с ЕИК ********и със седалище и
адрес на управление ***, срещу ответниците „А.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление ***, Н.В. Т. – А., ЕГН **********,*** със съдебен адрес ***
– адв. В., А.Х.Х., ЕГН **********,*** – АД „Д.и Л.“, А.М.К., ЕГН **********,***
и със съдебен адрес *** – адв. М. Ч., за
признаване за установено, че са относително недействителни спрямо кредиторите
на „КТБ“ АД / в несъстоятелност/, следните прихващания: с уведомление с вх.№
11827/14.11.2014г. от „А.“ ЕАД и Н.В. Т. –А. за вземане в размер на 48 000
лв., с уведомление с вх.№ 12012 от 18.11.2014г. „А.“ ЕАД и А.Х.Х. за сумата от
418 000 лв., с вх.№ 12047/19.11.2014г. от А.М.К. за сумата от 420 000
лв., като неоснователни.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
иска с правно основание чл. 59, ал. 5 от
ЗБН, предявен от А.Н.Д.и К.Х.М., в качеството им на синдици на „К.т.б.“ АД – в
несъстоятелност, с ЕИК ********и със седалище и адрес на управление ***, срещу „А.“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, и Р.И.Н., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес *** – адв. М. Ч., че е недействително спрямо кредиторите на
несъстоятелността на „КТБ“ АД прихващането, извършено с уведомление с вх.№
12384/28.11.2014г. от „А.“ ЕАД и Р.И.Н. за сумата от 130 000 лв., освен за
частта, която би получил при разпределението на осребреното имущество.
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ по
отношение на кредиторите на несъстоятелността по евентуалния иск с правно
основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН, предявен от синдиците на „К.т.банка“ АД / в
несъстоятелност, с *********, от А.Н.Д.и К.Х.М., срещу ответниците „А.“ ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, Н.В. Т. – А., ЕГН **********,***
със съдебен адрес *** – адв. В., А.Х.Х., ЕГН **********,*** – АД „Д.и Л.“, А.М.К.,
ЕГН **********,*** и със съдебен адрес *** – адв. М. Ч., следните прихващания,
извършени с уведомление с вх.№ 11827/14.11.2014г. от „А.“ ЕАД и Н.В. Т. –А. за
вземане в размер на 48 000 лв., с уведомление с вх.№ 12012 от 18.11.2014г.
„А.“ ЕАД и А.Х.Х. за сумата от 418 000 лв., с уведомление с вх.№
12047/19.11.2014г. от А.М.К. за сумата от 420 000 лв.
ОСЪЖДА „А.“ ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, и Н.В. Т. – А., ЕГН **********,***
със съдебен адрес *** – адв. В., да заплатят общо по сметка на Софийски градски
съд сумата от 1920 лв., представляваща държавна такса за иска съобразно цената
му.
ОСЪЖДА „А.“ ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, и А.Х.Х., ЕГН **********,***
– АД „Д.и Л.“, да заплатят общо по сметка на Софийски градски съд сумата от 16
720 лв., представляваща държавна такса за иска съобразно цената му.
ОСЪЖДА „А.“ ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, и А.М.К., ЕГН **********,***
и със съдебен адрес *** – адв. М. Ч., да заплатят общо по сметка на Софийски
градски съд сумата от 16 800 лв., представляваща държавна такса за иска
съобразно цената му.
ОСЪЖДА „А.“ ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, и Р.И.Н., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес *** – адв. М. Ч., да заплатят общо по сметка на Софийски
градски съд сумата от 5 200лв., представляваща държавна такса за иска съобразно
цената му.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните. Да се връчат преписи от решението на страните.
СЪДИЯ: