О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
2140
гр.
Пловдив, 18.12.2020 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Второ отделение, ХХVIII състав, в открито
заседание на тринадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
като разгледа административно
дело № 2316/2020година по описа на
съда, докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по
жалба на УМБАЛ „СВЕТИ ГЕОРГИ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище в гр.Пловдив,
бул.“Пещерско шосе“ №66, представлявано от изпълнителния директор проф. д-р К.
Д., чрез процесуалния му представител адв. В., против Решение №РД-НС-04-50/13.05.2015
г. на НС на НЗОК, в частта по т.27 от него. Иска се отмяната на посоченото
решение поради издаването му съществени нарушения на административно
производствените правила и противоречието му с материалноправните
предпоставки, като се счита, че същото съставлява изрично волеизявление, пряко
засягащо правата на жалбоподателя. Претендира разноски.
Ответният
административен орган НС на НЗОК чрез процесуалния представител юрк. Л. и юрк.Т. счита жалбата за
недопустима, а разгледана по същество за неоснователна. Моли жалбата да бъде
отхвърлена. Претендира разноски.
Съдът, като
изслуша становищата на страните, запозна се с доказателствата по делото, прие
за установено следното:
При преценка на предпоставките за допустимост на жалбата, съдът намира,
че същата е процесуално НЕДОПУСТИМА, и като такава следва да бъде оставена без
разглеждане, ходът по същество на делото да бъде отменен, а образуваното
съдебно производство – прекратено, поради следните за това съображения:
С
оспореното в настоящото производството решение, издадено на основание чл. 15, ал. 1,
т. 5 от Закона за
здравното осигуряване (съкр.ЗЗО), НС на НЗОК е
постановил, че не разрешава сключването на договор с НЗОК за болнична
медицинска помощ за изпълнение на клинични пътеки (съкр.КП)
по Приложение № 17 и/или амбулаторни процедури по Приложение № 19 на НРД за МД
между НЗОК и Българския лекарски съюз (съкр.БЛС) за
2020 - 2022 г. на множество лечебни заведение, сред които по т. 27 от него е
посочен УМБАЛ "СВЕТИ ГЕОРГИ" ЕАД по КП №№ 17.2, 18.2, 20-2, 251.1, 251.2.
Правомощията на Надзорния съвет са уредени в чл. 15 от ЗЗО. В посочената
норма касае уреждане на правоотношения, които по своята същност не въздействат
пряко в правната сфера на изпълнителите на болнична помощ. В конкретният случай
решението се основава на правомощието по чл. 15, ал. 1,
т. 5 от ЗЗО,
която норма определя, че НС на НЗОК осъществява контрол върху оперативната
дейност на управителя по изпълнението на бюджета, на НЗОК и по дейността на
НЗОК, както и върху дейността на директорите на РЗОК, включително и за
изпълнението на чл. 44а. Тя се допълва и от правомощието по чл. 15, ал. 1,
т. 5а от ЗЗО,
даващо право да утвърждава годишна обща стойност на разходите за
здравноосигурителни плащания за всяка РЗОК в съответствие с бюджета на НЗОК за
съответната година. Доколкото се твърди в жалбата, че решението на НС на НЗОК в
т.27 касае налагане на финансови ограничения и неизпълнение на договорни
задължения на страните по договорите, сключени с НЗОК, като вследствие на това
решение косвено са засегнати права и интереси на жалбоподателя, то следва да се
приеме, че такова икономическо засягане в процесите на договаряне с НЗОК може
да бъде предмет на защита по повод изпълнение, респ. неизпълнение на
административен договор по смисъла на чл. 128, ал. 1,
т. 3 от АПК.
В случая твърдяното нарушаване на икономически интереси във връзка с
упражняване на дейността, не са предмет на защита в настоящия процес. Адресати
на това решение не са субектите, сключили договори с НЗОК, включително и
жалбоподателят. В случая пряко и непосредствено засягане на права и законни
интереси не са налице. Адресати на горните решения са управителя на НЗОК и
районните здравноосигурителни каси (РЗОК) в структурата на НЗОК. Лечебните
заведения за болнична помощ, сключили договор с РЗОК, не са адресати на акта и
поради това за тях не е налице непосредствен правен интерес от оспорването му.
Създадени са задължения за органи в системата на НЗОК, чрез които опосредено се засягат интереси на изпълнителите на болнична
медицинска помощ, без за тях да се създават задължения или пряко да се засягат
техни законни интереси. Ето защо и за УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД не е налице пряк,
личен и непосредствен правен интерес от оспорването. За да е пряк този интерес,
то със самата отмяна на оспорения административен акт следва да бъде отстранена
настъпилата вече или настъпващата щета от изпълнението му. За да е личен, той
следва да е свързан със защита на свои субективни права, свободи и законни
интереси. За да е непосредствен, следва административният акт да засяга
правната сфера на оспорващия, като отнема, изменя или ограничава права или
противозаконно създава задължения за него или създава права за трето лице, с
което го уврежда. В случая адресати на оспорените правила са управителят на
НЗОК и РЗОК. Оспореното решение определя финансова рамка за изпълнение от РЗОК
при индивидуалното договаряне с изпълнителите на болнична медицинска помощ, но
за самите изпълнители на болнична медицинска помощ правните последици ще възникнат
след провеждане на договаряне и сключване на индивидуални договори. Решението
следва да се характеризира като вътрешнослужебен акт
без външна насоченост в хипотезата на чл. 2, ал. 2, т.
3 АПК.
Обстоятелството, че обжалваното решение и други с такъв характер, взети от НС
на НЗОК са наложили финансова рамка за изпълнение от РЗОК при индивидуалното
договаряне, не обоснова правен интерес от оспорването му, тъй като в случая има
процес на договаряне, в който съдържанието на част от решението на НС на НЗОК
става част от договорните клаузи. При това положение изпълнението на тази
финансова рамка става задължително на основание сключения договор /съгласие
между страните по него/ поради което не е налице твърдяното пряко/директно/
действие в правната сфера на жалбоподателя. В този контекст е необходимо да се
посочи, че за лечебното заведение – жалбоподател не е налице пречка да реализира защитата си по
повод неизпълнение на договорните клаузи по договора и анексите, сключени между
лечебното заведение и НЗОК, като предяви искови молби за неизпълнение на
административен договор по смисъла на чл. 128, ал. 1,
т. 3 от АПК.
В изложения смисъл е трайната съдебна практика, изложена в Определение № 2138/24.02.2016г.
по адм. д. № 1757/2016 г.на ВАС, VI отд., Определение № 1316/30.01.2018г. по адм. д. № 157/2018г. на ВАС, VI отд,
Определение №3910/05.04.2016г. по адм. д. № 3685/2016г.
на ВАС, VI отд. и др.. По изложените съображения,
съдът намира, че жалбата на УМБАЛ СВ.Георги ЕАД, против №РД-НС-04-50/13.05.2015
г. на НС на НЗОК, в частта по т.27 от него, касаеща неразрешаване
на сключването на договор с НЗОК за болнична помощ по изрично посочени КП по
НРДМД за 2020-2022г., се явява процесуално недопустима. Това налага същата да
бъде оставена без разглеждане, като процесуално
недопустима, а
производството по делото да бъде прекратено, поради наличие на предпоставките
по чл. 159, т. 4 от АПК, като преди
това се отмени хода по същество на делото.
При
този изход на делото и направеното искане от страните за присъждане на
сторените в производството разноски, такива не се дължат. При прекратяване на
делото на основание чл.159, т.4 от АПК по аргумент от чл. 143, ал. 2 -4 от АПК разноски не се
присъждат.
Така мотивиран, на
основание чл.159 т.4 АПК
и чл.253 ГПК, вр. чл.144 АПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ ХОДА по същество на делото
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на УМБАЛ „СВЕТИ
ГЕОРГИ“ ЕАД, гр.Пловдив против Решение №РД-НС-04-50/13.05.2015 г. на НС на
НЗОК, в частта по т.27 от него.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.
дело № 2316 по описа за 2020 г. на Административен съд Пловдив.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в
7-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
СЪДИЯ: