Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 15.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, четиридесет и девети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при участието на секретаря МИЛЕНА УЗУНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7251/2017 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано по депозирана искова молба от И.К.М., ЕГН********** ***-106, съдебен адрес:*** срещу И.Б.М., ЕГН**********, с адрес ***, с която е предявен иск за даване разрешение заместващо съгласието на ответника детето **** М., ЕГН **********, родена на *** г., да напуска границите на Република България и да пътува неограничено до страни членки на Европейския съюз и обратно без съгласието на бащата И.Б.М., придружено от майка си до навършване на 10 /десет/ годишна възраст, както и решение по силата на което на основание чл. 127а от СК, да дадете заместващо съгласие на бащата И.Б.М., както при подаването на документите за издаването му, така и при получаването на издадения задграничен паспорт, детето да се представлява от неговата майка и законен представител И.К.М., ЕГН **********, на осн. чл. 127а, ал.1 СК.
В молба се твърди, че страните са бивши съпрузи, като брака им бил прекратен с влязло в сила Решение № 2643/29.06.2016г. постановено по гр.д. №15226/2015г. по описа на Варненски районен съд, като упражняването на родителските права върху роденото от брака дете **** М., ЕГН **********, родена на ***г., било предоставено на майката И. **** М., ЕГН **********, а на бащата определен режим на лични контакти. Твърди, че в началото на съвместния си семеен живот с ответника живеели заедно в гр. ****, Кипър, където живее майка й и където притежава личен недвижим имот - апартамент, придобит преди брака й с ответника. Твърди, че в Кипър се родила и дъщеря им ****, като майка й помагала при отглеждането й и между двете имало изградена силна емоционална връзка. Считам, че наред с възможността да прекарват част от празниците с майка й в Кипър или в други държави-членки на Европейския съюз, в интерес на детето е то да пътува до тези дестинации и с цел изучаване на историята, културата и традициите на западните цивилизации. Изтъква, че е налице ясна и добре изградена европейска правна рамка за защита правата на гражданите, и признаване и изпълнение на съдебни решение, съществува спокойна и сигурна обстановка, без райони с войни и размирици, които да представят опасност за живота и здравето на детето ****. Твърди, че ответника практически се е дезинтересирал от детето ****, и почти не поддържа контакти с нея, като въпреки многократно проведените разговори с него да даде разрешение дъщеря им да пътува с ищцата извън страната в рамките на ЕС, с оглед обстоятелството, че упражнява родителските права и детето живее с нея, той категорично отказвал без каквито и да е обяснения. Твърди, че издадения на **** паспорт скоро ще изтече, а ответника отказва да предприеме необходимите действия във връзка с издаването на нов задграничен паспорт на детето. Приема, че с оглед невъзможността да постигнем съгласие с ответника относно пътуването извън граница на дъщеря ни **** за мен е налице правен интерес от водене на иск с правно основание чл. 127а от СК.
В о.с.з. ищцата, лично и чрез процесуалният си представител подържа предявените претенции.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е депозирал отговор, с който оспорва исковата претенция. Изтъква, че на практика ищцата желае детето постоянно да пребивава в чужбина при нея и по този начин ще го лиши от възможност да осъществява лични контакти с тях. Заявява, че е давал съгласието си за пътувания на детето, но след като ищцата злоупотребила с това, той оттеглил съгласието си.
В о.с.з. процесуалният си представител на ответника поддържа отговора на исковата молба и се противопоставя на исковата претенция и желанието на ищцата за даване заместващо съгласието му разрешение за пътуване на детето в чужбина.
Контролираща страна Дирекция “Социално подпомагане”-гр.Варна, поддържа становище в подкрепа на молбата, като се изтъква, че майката има постоянни доходи в България и към момента не се налага да живее и работи постоянно в чужбина. Отчета се факта, че бабата на детето по майчина линия живее постоянно в Кипър и даването на разрешение на детето да пътува в чужбина, би му позволило да се среща и гостува както при нея, така и да посещава други държави. Към доклада на ДСП-Варна е приложен и социален доклад от ДСП-Петрич, в който се отбелязва, че грижите за детето действително се полагат от майката, като по сведение на бащата, от страна на ищцата му е отказван контакт с детето.
Съдът, след като взе
предвид представените по делото доказателства-по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено от фактическа страна следното:
Като доказателства по делото бяха приети и приложени във вид на заверени преписи: решение по гр.д. №15226/2016 г. от 29.06.2016 г., удостоверение за раждане № **********, договор за продажба на недвижим имот превод от гръцки език и оригинал на гръцки език, разрешение за строеж № 3019 превод от гръцки език и оригинал на гръцки език, декларация за съгласие от 23.09.2013 г., декларация за оттегляне на съгласие от 23.04.2014 г., молба до директора на РДГП от 15.09.2015 г., заявление от 17.09.2015 г., писмо от МВР с рег. № 406400-1474 от 23.11.2015 г., писмо от ДАЗД от 02.11.2015г., социален доклад от Дирекция“СП“ гр.Варна, постъпил на 27.09.2017 г. и социален доклад от Дирекция“СП“ гр. Петрич постъпил на 28.09.2017 г., както и постъпило писмо от Дирекция“СП“ гр.Петрич, писмо от 28.09.2017 г. от Дирекция“СП“ гр. Петрич писмени документи: писмо изх.№ ЗД-9112-6 от 23.10.2015 г., молба до ОДЗ гр.Петрич № ЗД-94ИИ-9/21.10.2015 г., удостоверение за сключен гр.брак от 13.03.2012 г., удостоверение за раждане № **********, декларация в превод от гръцки език и оригинал, декларация с нотариална заверка от 23.04.2014 г., молба до Директора на РДГП от 15.09.2015г., заявление до началника на РУ Петрич № 314000-8627/01.10.2015г., извадка от Търговския регистър и договор за наем от 02.02.2017г., жалба до ВРП от И.М. от 22.10.2017 г., Молба до ДСИ вх.№ 26635 от 02.10.2017г., изпълнителен лист от 02.10.2017г., жалба до ДСП гр.Варна, касов бон и обратна разписка за известие за доставка от 07.10.2017г., молба за ползване на отпуск ат 26.07.2017г. и съответно заповед за разрешение за ползване на платен годишен отпуск № 31 от 01.08.2017г.
От представения по делото заверен препис от Удостоверение за раждане издадено от Община Петрич въз основа на Акт за раждане №0188 от 04.06.2013г., се установява, че страните са родители на детето **** М., ЕГН **********, родена на ***г. в гр.Пафос, Р Кипър.
Служебно известно е на съдът и на страните, че в производството по гр.д.№15226/2015г. на РС Варна с влязъл в сила на 29.06.2016г. съдебен акт е одобрено споразумение между родителите на **** М., с което е определено местоживеенето ѝ при нейната майка, на която е предоставено и упражняването на родителските права, като на бащата е определен режим на личен контакт, както и е осъден да заплаща издръжка.
По делото е представен Договор за продажба, от който е видно, че ищцата е придобила недвижим имот в Р Кипър през 2011г., в който твърди, че живее майка й.
От представената по делото Декларация от 23.09.2013г. е видно, че ответникът дава съгласие детето да пътува непридружавано от него в чужбина.
Приложена е декларация от 23.04.2014г., с която ответникът оттегля съгласието си, детето да пътува непридружавано от него в чужбина.
Приложена е молба от 15.09.2015г. от страна на ответника до Директор РДГП-София, с оглед установяване по какъв начин ищцата е извела детето им извън пределите на РБългария, при положение, че той изрично с Декларация от 24.04.2014г. е оттеглил съгласието си.
Приложено е съобщение от 17.09.2015г. от страна на ищецо до редица ГКПП, с което уведомява, че с декларация от 23.04.2014г. е оттеглил съгласието си детето му да пътува извън Р България, непридружавано от него.
От представения по делото отговор от МВР-ГД“ГП“-София до ответника е видно, че детето му е напуснало Р България, заедно с майка си на 10.09.2015г., тъй като на граничните власти не е било известно, че той е оттеглил съгласието си за пътуването му, поради което правомерно ищцата е била пропусната с детето, да отпътува за Р Кипър. Изрично е отбелязано, че изготвената от ответника Декларация от 23.04.2014г. не е била обявена на граничните власти и те не са знаели за съществуването й.
От представената по делото справка от Търговски регистър е видно, че ищцата е едноличен собственик на ЕООД“**** Лейс“-Варна.
По делото е приложен Договор за наем от 02.02.2017г., сключен между „**** Лейс“ ЕООД и АИСМП „МЦ Кехайови“ЕООД, с който първото дружество наема от второто търговски помещения с цел упражняване в тях на търговска дейност.
По делото са приложени жалба от ответника до Районна прокуратура-Варна, срещу ищцата, за възпрепятстване на осъществяване на режим на лични контакти с детето. Жалбата е подадена на 02.10.2017г.
По делото е приложена молба от ответника до ДСИ при ВРС, срещу ищцата, за възпрепятстване на упражняване от негова страна на режим на лични контакти с детето. Молбата е депозирана на 02.10.2017г.
Приложена и жалба без дата, подадена от ответника до ДСП-Варна.
В хода на производството бяха допуснати гласни доказателства в полза на страните. От показанията на свидетелите на ищцата: Мила Ангелова Дякова и Радостина Валентинова М. и двете без родство и дела със страните, се установява, че те познават както ищцата, така и ответника.
Св.Дянкова заявява, че ищцата сама отглежда детето си в гр.Варна, като ответника рядко се среща с него. Твърди, че ищцата не е пречила на ответника да осъществява контактите си с детето, но той просто рядко е идвал. Св.М. заявява, че познава ищцата от много години. Твърди, че с ответника имат лоша комуникация е често при телефонни разговори се карат. Твърди, че той рядко е идвал, за да се среща с детето. Твърди, че преди време ищцата и детето са живели в Кипър, на от около 1,5 години са се прибрали в България и постоянно живеят във Варна.
В с.з. показанията в полза на ответника дадоха свидетелите: Венета Бойкова Кьосева – сестра на ответника и Бойко Костадинов М. – баща на ответника. Съдът кредитира техните показания, съобразявайки техните близки роднински връзки с ответника е вероятността да дадат показания изцяло в подкрепа на неговата позиция.
От показанията на св.Кьосева се установява, че тя и семейството й живеят постоянно във Великобритания. Твърди, че в края на м.юли 2015г. ищцата пристигнала във Великобритания, за да работи, като отседнала в дома на свидетелката. Заявява, че при телефонни разговори на ищцата с ответника се е стигало до скандали между тях, като през това време за детето се е грижел ответника. След като ищцата се прибрала в България, двамата с ответника се разделили, а по-късно и развели. Твърди, че не е имало случай ответника да дойде до гр.Варна, за да види детето и да му бъде попречено от ищцата, но заявява, че винаги предварително са били уговаряни срещите. Заявява, че знае за два случая, при които ответника е идвал и се е срещал с детето в гр.Варна.
Св.М. заявява, че според съдебното решение ответника има право всяка първа и трета седмица от месеца до осъществява личен контакт с детето си, а по празниците и за по-дълго. Твърди, че ответника се е срещал с детето два пъти, като единия бил за рождения ден на детето, докато е живеело с майка си в Кипър и другия е в гр.Варна. Заявява, че не е имало случаи ответника да дойде, за да упражни родителските си права за срещи с детето и те да му бъдат отказани, но заявява, че тези срещи винаги били предварително уговаряни. Твърди, че често се случвало ответника да се свърже с ищцата, за да се уговорят по телефон за евентуална среща с детето, но тъй като ищцата му отказвала, той не идвал до Варна за да упражни правата си. Заявява, че ответника е подал жалба до съдия- изпълнител и до Прокуратурата, но това е стенало след образуване на настоящото съдебно производство.
Предвид така
установеното от фактическа страна съдът, прави следните правни изводи:
Родителят на когото са възложени за упражняване родителските права може да взема по отношение на детето самостоятелно само тези решения, които според закона не е необходимо да бъдат взети от двамата родители. Родителят на когото са възложени за упражняване родителските права не може да вземе самостоятелно и решенията за издаване на задграничен паспорт и за извършване на пътувания на детето зад граница. Детето има право на свободно придвижване, но до навършване на пълнолетие то не може да упражнява това право нито само, нито със съдействието на единия от родителите. Когато детето има нужда да пътува в чужбина при разногласие между родителите съдът може да разреши конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от време, но до определени държави. При решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител за пътуване в чужбина водещи и най-важни са интересите на детето.
Въпросът, свързан с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това при разногласие на родителите е от категорията на спорна съдебна администрация, при решаването на който съдът прави преценка за целесъобразност. В производството по спорна съдебна администрация по реда на чл.127а СК съдът не е обвързан от формулираното от молителя искане относно брой пътувания, период от време и определени държави. В рамките на заявеното искане с молбата по чл.127а СК съдът разполага с власт да разреши конкретни пътувания в период от време, различен от първоначално заявения и до определени държави, част от поисканите с молбата, или да разреши неограничен брой пътувания, но до определени държави. Водещи и най-важни при решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител за пътуване в чужбина са интересите на детето. /така решение № 150/12.06.2013г., по г.д. № 765/2012г. на ВКС, IV ГО, решение № 403/29.02.2016г., по г.д. № 6903/2014г. на ВКС, IV ГО/.
Съдът намира, че безспорен по делото е факта на отказ от
страна на бащата да даде разрешение за издаване на
международен паспорт на детето и за даване на разрешение на детето да напуска
пределите на РБългария. Няма правно значение факта
как се е стигнало до този отказ – дали с оглед недаване на информация от страна
на майката за детето или с оглед лични страхове на бащата. От значение са
обективните факти, а именно в интерес на детето ли е да му бъде разрешено да
пътува в чужбина.
Съдът намира, че в интерес на детето е същото да има паспорт, както и да му бъде разрешено да осъществява пътувания в чужбина. Този интерес се обосновава в няколко насоки. Според възрастта, в която се намира детето, социалните контакти, които то има, в негов интерес е то да развива познанията си за света и чуждите култури. Ограничаването на естествената потребност от познания не е препоръчителна, особено във възраст, в която се формира личността и нейните интереси. Целта на закона е да осигури сигурност и стабилност по повод правилното възпитание, образование и развитие на децата, поради което в настоящия случай, с оглед на това, че за детето е препоръчана терапия, включваща културни занимания и екскурзии с опознавателен характер, съдът намира, че в интерес на детето е то да може свободно да пътува извън пределите на България. Бащата на детето не полага грижи за него, не е поел ангажимент за, образованието и отглеждането му, а детето изцяло се отглежда и възпитава в семейството на майката, поради което и не следва да бъде ограничавано и възпрепятствано да се развива в това семейство. Целта на закона е да защити в максимална степен правата и интересите на децата и да ограничи възможностите за злоупотреба с права на децата, с оглед ниската им възраст и превенция срещу неправомерни актове срещу тях.
От друга страна би било налице ограничаване правото на самото дете да пътува с майка си в чужбина.
Опасенията на бащата не се явяват релевантен по делото факт. Релевантен факт е дали действително е налице опасност за детето във връзка с извеждането му извън границите на РБългария. Ответникът не е ангажирал доказателства, че е налице опасност за детето да бъде водено в Кипър. Няма ангажирани доказателства, че майката има намерение да заживява постоянно в Р Кипър и по този начин да ограничи възможността на бащата да осъществява личен контакт с детето. Съдът приема, че и до момента не са налице доказателства бащата да е упражнявал пълноценно определения му със съдебното решение по гр.д.№15226/2015г. режим на личен контакт, а именно: да го вижда и взема при себе си, както следва: до навършване на 7- годишна възраст на детето – всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10.00 часа в събота до 16.00 часа в неделя, с преспиване, като с оглед на ниската възраст на детето срещите ще се осъществяват на територията на гр.Варна, както и 15 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; след навършване на 7 –годишна възраст на детето - всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, с преспиване, както и 30 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
От момента на влизане в законна сила на съдебното решение – 29.06.2016г., до 02.10.2017г. – датата на подаване на жалбите от ответника срещу ищцата пред ВРП, ДСИ и ДСП са изминали 66 седмици, от които през 30 седмици, бащата е имал право на личен контакт с детето, както и два пъти по 15 дни през летата на 2016 и 2017г. В същото време са налице доказателства за осъществени не-повече от 3-4 срещи на бащата с детето, една от които е била в Р Кипър, т.е. дори и когато детето е живеело там, бащата е успял да намери начин да се срещне с него. Фактът, че бащата не е упражнявал пълноценно правото си на личен контакт с детето не следва да бъде вменяван като вина на майката. Липсват доказателства при негово пристигане за среща съгласно определения му режим, ищцата да е попречила на срещата с детето. Твърденията за откази по телефона на майката да разреши срещи не могат да бъдат приети, тъй като не са подкрепени от неопровержими доказателства, а освен това липсват доказателства, че бащата е пристигнал в дома на ищцата, тя му е отказала и той е предприел допустимите според закона действия по осъществяване на срещите – сигнал до съдия-изпълнител, евентуално Прокуратура и органи на МВР. Съдът приема, че представените жалби, подадени от ответника, чрез проц. му представител до ВРП, ДСИ и ДСП на 02.10.2017г. са депозирани именно с цел да се повлияе на настоящото производство, като дори от тези жалби става ясно, че те касаят деяния от м.юли 2017г., т.е. почти три месеца преди депозирането на жалбата и почти 4 месеца, след като ответника е бил уведомен за заведеното срещу него настоящо съдебно производство. От текста на жалбите става ясно, че ответникът е продължил да не упражнява определения му режим на лични контакти след посочената в тях дата- 31.07.2017г., а именно първата и третата седмици на м.август, първата и третата седмици на м.септември, тъй като не твърди през тези четири седмици някой да му е пречил да се среща с детето си.
Що се касае до опасността детето и майката да се установят да живеят постоянно в Р Кипър, съдът приема следното: Действително от приложените по делото доказателства е видно, че ищцата притежава жилище в Кипър, в което в момента постоянно живее майка й – баба на детето. В същото време бе установено, че ищцата изгражда жилище и в гр.Варна, където упражнява и търговска дейност. Промяната на местоживеенето на детето се извършва по съгласие между родителите, или със съдебно решение. Държавата, за която бащата изразява опасения, че може да бъде постоянното местожителство на детето – Р Кипър е член на Европейския съюз и е обвързана с общностното законодателство, както по отношение на постановяване на съдебни решения относно родителските права и местоживеенето на детето, така и по отношение признаване и изпълнение на решение на съд от друга държава-членка, в случая Р България.
В исковата молба са посочени държави, за които да бъде
дадено разрешението заместващо съгласието на бащата по чл.127а СК, а именно: страни - членки на Европейския съюз, без ограничения в броя на пътуванията и тяхната продължителност до
навършване на 10-годишна възраст на всяко от детето.
Съдът намира, че заместващото съгласието на бащата разрешение следва да бъда дадено по отношение на посочените в ИМ държави.
В трайната практика на ВКС се приема, че когато с оглед конкретните релевантни обстоятелства по делото съдът дава разрешение за пътуване на дете в чужбина, без ограничение в броя на пътуванията и без никакви други ограничения, от съществено значение за определяне срока на разрешението е възрастта на детето. Най-често даването на такова разрешение – без други ограничения и със срок до навършване на пълнолетие от детето, ще е в интерес на непълнолетни деца (навършили 14-годишна възраст). Тогава периодът до навършване на пълнолетието е най-много 4-годишен и е налице сравнително малка вероятност за значителна промяна в релевантните за пътуванията на детето в чужбина обстоятелства, респ. – налице е сравнително малка вероятност за злепоставяне интересите на детето през този период от време. Освен това непълнолетните са ограничено дееспособни – те формират и изявяват правно-валидна воля, включително – за пътуване в чужбина, макар и за това да е необходимо съгласието и на двамата им родители, респ. – заместващото съгласието на единия от тях, разрешение от съда (чл. 127а от СК, във вр. с чл. 4 от ЗЛС). Даване на такова разрешение – без никакви други ограничения и със срок до навършване на пълнолетие от детето, в много по-редки случаи – в зависимост от преценката на конкретните обстоятелства, ще е в интерес и на малолетни деца, които са навършили 10-годишна възраст. В тези случаи периодът до навършване на пълнолетието е значително по-голям (до 8 години), респ. – значително по-голяма е вероятността да настъпят съществени промени в релевантните обстоятелства и да бъдат злепоставени интересите на детето през този по-продължителен период от време. От друга страна, макар малолетните да са недееспособни (чл. 3 от ЗЛС), съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗЗакрД съдът в производството по чл. 127а от СК следва задължително да изслуша навършилото 10-годишна възраст дете (освен ако изслушването би навредило на интересите му) и да вземе предвид при преценката си и заявеното от детето относно пътуванията в чужбина. В тези случаи ограничаването на разрешението със срок, по-кратък от навършване на пълнолетието, поначало ще е в интерес на малолетното дете, тъй като след изтичането на срока – ако между родителите все още няма съгласие за пътуване без ограничения от детето (макар и само до определена страна), съдът отново ще следва да бъде сезиран с искане по чл. 127а от СК и ще извърши нова преценка на релевантните за разрешаването на пътуванията обстоятелства - с оглед интересите на детето, без да е изтекъл продължителен срок от време от предходното разрешение, в какъвто продължителен срок (както беше посочено) е налице възможност и опасност неговите интереси да бъдат злепоставени.
В настоящия случай, съдът намира, че исканото от ищцата заместващото съгласието на бащата разрешение за напускане територията на страната ще бъде в интерес на детето, като следва да бъде уважен и предявения срок на неговата валидност, а именно до навършване от страна на детето на 10-годишна възраст, което към настоящия момент е навършило 5г. и 5 месеца.
Ищецът претендира разноски, поради което на основание член 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да му заплати направените разноски. В същото време ответната страна прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Ищцовата страна представя доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800лв. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения: За процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела за други неоценяеми искове, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 300лв. В същото време от представения списък с разноски и приложен Договор за правна защита и съдействие на ответника е видно, че неговия процесуален представител е оценил труда си на 600лв., т.е. също над минималния праг, поради което съдът приема, че сумата от 650лв. следва да се приеме за справедливо възнаграждение, което следва да бъде възложено на ответната страна, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
Ответникът също претендира разноски за производството, които поради изхода на делото не следва да му бъдат присъждани.
При подаване на исковата молба, съдът не е постановил предварително внасяне на разноските, съгласно чл. 76 от ГПК. Имайки предвид, че настоящия казус не попада в хипотезата на чл. 83 от ГПК, съдът следва да определи размера на държавната такса, която на основание чл. 77 от ГПК, съобразно изхода на процеса и уважената част от иска, следва да се заплати от страните. Доколкото искът е неоценяем, дължимата държавна такса е 30.00 лева, изчислена съгласно член 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират по ГПК, който текст регламентира такса до 80лв., но не по-малко от 30лева. Имайки предвид, че искът е уважен изцяло, съдът определя 30 лева, които следва ответника да заплати по бюджета на ВСС, по сметка на ВРС.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ по искането на И.К.М., ЕГН********** ***-106, заместващо съгласието на И.Б.М., ЕГН**********,
с адрес ***, за попълване и подаване на заявление за издаване на
паспорт и получаването на издадения задграничен
паспорт на малолетното дете **** М., ЕГН **********, родена на *** г. И РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на
бащата на И.Б.М., ЕГН**********, малолетното дете ****
М., ЕГН ********** да напуска пределите на РБългария
и да пътува до държави-членки на Европейския съюз, за срок до навършване на 10
години на детето, на основание чл. 127а от СК.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението, на основание чл. 127а ал.4 от СК.
ОСЪЖДА И.Б.М., ЕГН**********,
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на И.К.М.,
ЕГН********** ***-106, сумата от 650лв.
/ шестстотин и петдесет лева/, представляващи
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА И.Б.М., ЕГН**********,
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Районен съд – Варна сумата от 30лв.
/тридесет лева/, представляваща дължима държавна такса на осн.чл.77 ГПК, вр.чл.3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират по ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: