М О Т И В И
към Присъда № 336/06.11.2014г. по НОХД № 5001/2014г. по описа на ПРС,
ХХІІ н.с.
Пловдивска районна прокуратура е повдигнала
обвинение срещу Р.Г.З., ЕГН
**********, и същият е предаден на съд
за извършено престъпление по чл.206, ал.3, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, за това, че през
периода м. Юни 2008 г. до 22.07.2009г в гр. Пловдив при
условията на продължавано престъпление
противозаконно е присвоил чужди
движими вещи, както следва:
- През периода месец юли 2008 г. до 22.07.2009 г. л.а „БМВ 320 D” с
рама № *-********* на стойност
13 552,00 лв.
- През месец
Юли 2008 г. до 22.07.2009 г. л.а „Ауди А6” с рама №
************* на стойност 28 956,00
лв.
- На 26.06.2008г. л.а. „Деу Нубира” с рама №
*************
на стойност 4 858,00 лв.
- На 06.07.2008г. л.а „Опел
Зафира” с рама № ************* на стойност 14 570,00 лв.
- На 20.07.2008г. л.а. „Сузуки Балено” с
рама № ************* на стойност 4 940,00 лв.
- На 25. 07.2008г. л.а „Ауди А4” с рама №
************* на
стойност 26 314,00 лв.
- На 25.07.2008г. л.а „Тойота
Корола Версо” с рама № ************* на
стойност 18 519,00 лв.
- На 28.07.2008г. л.а. „Рено
Туинго” с рама № ************* на стойност 2 520,00 лв.
- На 29.07.2008г. л.а „Волво V40” с рама № *************
на
стойност 8 904,00 лв.
- На 06.08.2008г.
л.а. „Ауди А4” с рама № ************* на
стойност 20 520,00 лв.
- На 25.08.2008г. л.а. „Фиат Палио” с рег. №
************* на
стойност 4 240,00 лв.
- На 01.09.2008г. л.а. „Алфа
Ромео 156 1.8 TS” с рама № ************* на стойност 6 272,00 лв.
- На 02.09.2008г. л.а. „Ланчия Либра” с
рег. № ************* на стойност 12 928,00 лв.
- На 23.09.2008г. л.а. „Рено Клио” с рег. №
************* на
стойност 4 097,00 лв.
- На 24.09.2008г. л.а. „Фиат
Мареа” с рама № ************* на стойност 4 529,00 лв.
- На 25.09. 2008г. л.а „Форд
Уинстар” с рама № ************* на стойност 7 534,00 лв.
- На 01.10.2008г. л.а.
„Крайслер Войаджер 2.5 CRD LX” с рама № ************* на стойност
18 681,00 лв.
- На 01.10.2008г. л.а „Форд
Фиеста” с рама № ************* на стойност 4 158,00 лв.
- На 28.10.2008г. л.а „Волво
S60 DS” с рама № ************* на
стойност 18 025,00 лв.
- На 29.10.2008г. л.а „Мерцедес С 200” с рама № ************* на стойност
21 291,00 лв.
- На 11.11.2008г. л.а. „Рено Меган” с рама № *************
на стойност 23 840,00 лв.
- На 20.04.2009г. л.а „Мерцедес Е 200” CDІ с рама № ************* на стойност
13 642,00 лв.
- На 15.06.2009г. л.а. „БМВ
318І” с рама № ************* на стойност 17 252,00 лв.
- На 22.07.2009г. л.а „Мерцедес Е 200” CDІ с рама № ************* на стойност
11 368,00 лв.
на обща стойност 311 510,00 лв., собственост на “2К Трейдинг” ООД гр. Пловдив,
представлявано от Ю.Д.К., които е владеел, като обсебването е в големи размери.
По
искане на подсъдимия и неговия защитник, съдът е допуснал предварително
изслушване на страните по реда на чл. 370 и чл. 371 т.2 от НПК.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието.
По отношение на реализирането на наказателната отговорност се предложи на
подсъдимия да бъде наложено наказание, определено при условията на чл. 58а,
вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК и чл.2 от НК, съгласно разпоредбата на чл. 373 ал.2
от НПК, а именно “Лишаване от свобода”, чийто размер да е в максимума на
специалния минимум, предвиден в чл.206, ал.3 от НК, което да бъде ефективно
изтърпяно, а кумулативно предвиденото по-леко наказание – “лишаване от права”
по смисъла на чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК да не бъде налагано предвид
обективно липсващи за това условия. Пледира досежно приобщените по делото
веществени доказателства, направените разноски, които да се възложат в тежест
на подсъдимия, както и да бъде уважен гражданския иск.
В
съдебно заседание срещу подсъдимия от страна на ощетеното юридическо лице “2К
Трейдинг” ООД гр.Пловдив, чрез представляващия го Ю.Д.К., е предявен граждански
иск, който в съдебно заседание се поддържа от процесуален представител –
представляващия К., като последният моли съда да го уважи. Повереникът на
гражданския ищец – адв.Р., счита предявения граждански иск за доказан по
основание и размер, поради което моли съда да го уважи.
Защитникът
на подс.З. – адв.Д., моли съда да наложи на подзащитния му наказание „Лишаване
от свобода”, като предвид обстоятелството, че производството е проведено по
реда на съкратеното съдебно следствие и в частност при условията на чл.371, т.2
от НПК, то същото да е в размер под три години, но с приложение института на
условното осъждане.
Подсъдимият Р.Г.З. в съдебно заседание
призна вината си и искрено се разкая за случилото се. Декларира, че желае
делото да приключи чрез провеждане на предварително излушване, както и че не
оспорва фактическата обстановка, такава каквато е посочена в Обвинителния акт и
се съгласи да не се събират доказателства по посоченото в него. По отношение на
отговорността моли съда да му определи наказание в минимален размер и съобразно
предложеното от защитника му.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност , намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият
Р.Г.З. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно
образование, женен, безработен, осъждан, ЕГН **********.
Подс.З. е осъждан неколкократно, както следва:
1.С присъда № 120/10.07.2007г., в сила от
20.12.2007г., по НОХД № 1035/2006г. по описа на ПРС, ХХ н.с., потвърдена с
Решение № 1299/20.12.2007г. по ВНОХД 1763/2007г. по описа на ПОС за
престъпление по чл.277, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.2 от НК, извършено
в периода 12.01.2005г. до 18.06.2005г., е бил освободен от наказателна
отговорност и му е било наложено административно наказание “глоба” в размер на
500 лв.;
2.С Определение от 15.07.2008г., влязло в
законна сила на същата дата, по НОХД № И-2244/2008г. на СРС, НО, 102 н.с., за
престъпление по чл.318 от НК, извършено на 10.07.2008г., е наложено наказание
“глоба” в размер на 300 лв.;
3.С Определение № 134/05.03.2014г., в сила
от 05.03.2014г., по НОХД № 5281/2012г. по описа на ПРС, ХІХ н.с., за
престъпление по чл.209, ал.1 от НК, извършено през м.юни 2009г., е наложено
наказание една година „лишаване от свобода”, чието изпълнение е отложено за
срок от три години, считано от влизане на определението за одобряване на
споразумението в сила.
Посочените
осъждания, част от които са преди инкриминирания период на настоящото
престъпление, не дават отражение на правната му квалификация.
През 2006г. св. Ю.Д.К. се запознал с
подс.Р.Г.З.. По това време св. К. внасял автомобили в РБ от Германия с цел
продажба. Тя се реализирала чрез
представляваното от него дружество
„2К-Трейдинг” ООД – гр. Пловдив. Първоначално така внесените автомобили
били изложени за продажба в гр. Стамболийски. През 2008г. продажбите на
автомобили реализирани от св. К. в гр.
Стамболийски намалели. Във връзка с това св. К. провел разговор със своя
служител св. Р. Д., в който двамата обсъдили възможността да извършват
продажбите на автомобили съвместно с лице което се занимавало с такава търговска дейност. За
извършване на такава съвместна дейност св. К., решил да се обърне към подс. З.
с когото се познавал вече и за който знаел, че се занимава с продажба на
автомобили и притежава автосалон
„Аутоекспрес” в гр. Пловдив.
През 2008г. свидетеля Ю.Д.К. като управител на „2К-Трейдинг” ООД – гр.
Пловдив се срещнал с подс.Р.З., в
присъствието на свидетеля Д. и обсъдили възможности за започване на съвместен
бизнес по продажба на автомобили. Първоначално
подс. З. и св. К. се договорили, последния да транспортира и предостави
наличните по онова време непродадени автомобили в автосалона „Аутоекспрес” –
гр. Пловдив. Съгласно постигнатата договорка било необходимо св. К. да
предостави в автосалона ползван от подс. З. автомобилите, които
последния да продаде. По отношение на реализираните продажби двамата се
договорили след приспадане на разходите по вноса на тези автомобили и
извършените по тях ремонтни дейности да поделят печалбите по равно по между си.
През периода месец Април – месец Май 2008г. св. К. оставил за продажба в автосалон „Аутоекспрес” – гр.
Пловдив за който знаел, че е собственост на подс. З. следните леки автомобили: Рено „Канго”, Фиат „Панда” , Ауди А4 „Авант”
, Тойота „Корола-Версо”, Форд
Уинстар с рама № *******, Мерцедес Е 200
CDI с рама № ************* и Мерцедес Е 200 CDI
с рама № *******. Тези автомобили били закупени от Германия и внесени в Република България от св. К. с цел тяхната продажба. Уговорките между свидетеля К. и подс. З. били
следните. При намиране на потенциален купувач, подс. З. да го заведе в офиса на
„2К Трединг” ООД – гр. Пловдив за да се срещне и разговаря със св. К.. Там
следвало да се договори окончателната цена по продажбата на автомобила, след
което документално да бъде оформена и сделката. Собствеността на автомобила
следвало да бъде прехвърлена от св. К. като управител на „2К Треидинг” ООД –
гр. Пловдив на купувача. Известно време
след като посочените автомобили били изложени за продажба от подс. Р.З., под
предлог, че е необходимо при евентуална полицейска проверка в автосалона да се
предоставят документите за наличните автомобили, ги поискал от св. К.. След отправената
молба оригиналните документи, с които
били закупени автомобилите, изложени за продажба в автосалон „Аутоекспрес” –
гр. Пловдив, били предоставени на подс. З. от
св. К., който запазил при себе си копия от тях.
До месец Юни 2008г. част от предоставените
от св. К. леки автомобили в автосалона на подс. Р.З. били продадени от
последния. При реализирането на продажбите фактурите били изготвяни от фирмата на св. К. ***. Получената от
продажбата на автомобилите сума двамата
се уговорили да остане у подс. Р.З., с която той да закупи други автомобили.
При проведените разговори подс. З. предложил да закупи за „2К Тейдинг” ООД
автомобили от Италия от фирма „Свеция Кар”. Подс. З. предоставил списък –
каталог на автомобилите предлагани от фирмата, с който св. К. се запознал и
посочил кои от тях да бъдат закупени и внесени в България. Тъй като сумата за одобрените от св. К.
автомобили била недостатъчна, в края на месец Май – началото на месец Юни 2008г
той дал на подс. З. допълнително сумата от 25 000 евро. Подс. Р.З. заедно със служител от фирмата на св. К. – св.Р. Д. заминали за Италия да закупят
автомобилите и организират тяхното транспортиране до България
В началото на месец Юни на 05.06.2008г. на името на „2К-Трейдинг”ООД
от италианската фирма „Свеция – Кар” били закупени 5 броя леки автомобили от различни марки,
които били транспортирани до България и изложени в автосалона, ползван от З.,
както следва: л.а. марка „Ауди” А4 с
рама № *****, л.а. автомобил „Сузуки Балeно” с рама № ******, л.а. марка „Деу Нубира” с рама №
*************, л.а.„Волво” S60 DS с рама
№ ************* и л.а. марка „Мерцедес” С 220 CDI с рама № *************.
През месец Юли на 02.07.2008г. и
03.07.2008г. на името на „2К-Трейдинг” ООД
от италианската фирма „Свеция – Кар” били закупени - 3 бр автомобила, които също били
транспортирани до България и изложени в автосалона на подс.З., както следва:
л.а. марка „БМВ” 320 D с рама № *-*********, л.а. марка „Ауди” А6 с рама №
*************, л.а. марка „Опел Зафира”
с рама № ******.
Междувременно отново дадените от св. К. средства се оказали недостатъчни
поради което през месец юли 2008г. той дал на подс.З. сумата от 35 000 евро. Същия месец на 28.07.2008г на името на
„2К-Трейдинг” ООД от италианската фирма
„Свеция – Кар” били закупени - 9 бр.
автомобила както следва: л.а. марка „Алфа Ромео» 156 1.8 с рама №
*************, л.а. марка „БМВ» 318 И с рама №
*************, л.а. марка„Крайслер Войаджер” с рама № ****, л.а. марка „Рено Меган” с рама № ****,
л.а. марка „Фиат Палио” с рама № *************,
л.а. „Рено Клио” с рама № *************, л.а. марка „Ланчия Либра” с
рама № *************, л.а. марка „Фиат
Мареа” с рама № *************, л.а.”Рено Туинго” с рама № *************,
На 29.07.2008г. от същата фирма в Италия –
„Свеция Кар” за „2К Трейдинг” ООД от подс. З. бил закупен още един автомобил
л.а „Волво V40” с рама № *************, а също и на 29.09.2008г. л.а „Форд Фиеста” с рама № *************.
Всички посочени автомобили били
транспортирани до България и изложени в автосалона на подс. З.. Така автомобилите закупени от
„2К-Трейдинг”ООД от италианската фирма „Свециа – Кар” със съдействието на
подс.З. били общо 19.
Междувременно, за да няма пречки при
закупуването на автомобилите и намирането на потенциални купувачи св. К. предоставил на подс. З. пълномощно
18.08.2008г. което било нотариално заверено при нотариус С. П. с права, включващи
закупуване от името и за сметка на дружество „2К Трейдинг” ООД МПС-та на цена и
условия, каквито прецени, да ги управлява на територията на РБ и в чужбина, да
представлява св. К. пред всички митнически учреждения, като действа от негово
име и за негова сметка.
След закупуването на автомобилите св. К. се интересувал как вървят продажбите
на изложените автомобили. При проведените разговори подс.Р.З. му обяснил, че
поради световната криза същите драстично са спаднали и било необходимо време.
През месец Октомври 2008г. св. К. помолил свои познати между които и св. Г. С. А.
и св. М. П. да посетят автосалона на подс.Р.З., за да проверят дали
автомобилите са налични и все още изложени за продажба. При тяхното посещение
познатите на св. К. установили, че посочените автомобили не са в автосалона.
Във връзка с получената информация св. К. също посетил автосалона и се уверил,
че автомобилите действително не са там. Последвали множество разговори между
св. К. и подс.Р.З. с искане или да бъдат върнати автомобилите или да бъде
заплатена тяхната равностойност. На 27.11.2008г. св. К. изпратил до подс.Р.З.
покана за изпълнение, която също не дала резултат. Същевременно с това
св. К. се свързал по телефона с италианската фирма „Свеция Кар” и поискал да му
бъдат изпратени изготвените фактури във връзка с реализираните покупки на
автомобили от името на „2К Трейдинг” ООД
– Пловдив. В отговор от страна на
„Свеция Кар” – Италия по факс били изпратени
фактурите за закупените автомобили. В края на 2008г. св. К. загубил
връзка с подс.Р.З..
В
хода на проведеното разследване е било установено, че автомобилите предоставени от св. К. за
продажба, междувременно през периода от
м. Юни 2008 г. до 22.07.2009г. са били продадени от подс.Р.З. на различни лица. По този начин
противно на постигнатите уговорки и въпреки,
че не е бил упълномощаван за това подс. З. е извършил разпоредителни действия с
автомобилите собственост на „2К Трейдинг” ООД – Пловдив представлявано от св.
К.. По отношение на купувачите е било установено, че всеки един от тях след
като е закупил автомобила е спазил процедурата по тяхната регистрация съгласно
законодателството на РБ.
След като са били закупени от
„Свеция Кар” – Италия съответно на
02.07.2008г. л.а „Ауди А6” с рама № ************* и на 03.07.2008г. л.а „БМВ
320 D” с рама № *-********* същите са били транспортирани и изложени от подс.
З. за продажба. Въпреки многократните настоявания на св. К., подс. З. да върне
вложените парични суми или да му предаде владението върху закупените за „2К
Трейдинг” ООД автомобили, посочените автомобили не са били върнати на
собственика им, нито е било установено тяхното местонахождение. От направените
справки в база данни КАТ е било установено, че такива автомобили не са били
регистрирани на територията на РБ.
По отношение на останалите
автомобили, които са били закупени чрез съдействието на подс. З. от Италия от
фирма „Свеция кар”, както и тези закупени от
св. К. от Германия и предоставени за продажба в автосалона е било
установено, че са били продадени от подс. Р.З. както следва:
На
26.06.2008г. л.а. „Деу Нубира” с рама №
************* е бил продаден на св. Мл. Д..
На
06.07.2008г. л.а „Опел Зафира” с рама № ************* е бил закупен от св. М.
М..
На
20.07.2008г. л.а. „Сузуки Балено” с рама № ************* е бил продаден на св.
К. Л..
На 25.
07.2008г. л.а „Ауди А4” с рама № *************
е бил продаден на св. К. Т..
На
25.07.2008г. л.а „Тойота Корола Версо” с
рама № ************* бил закупен от св. Х. А. като представител на „Каст
Футура” БГ ЕООД – гр. София , след което е бил предоставен за регистрация на
св. Р. Н. служител в посоченото дружество.
На
28.07.2008г. л.а. „Рено Туинго” с рама № ************* е било продадено на св.
И К Л.
На
29.07.2008г. л.а „Волво V40” с рама №
************* е бил продаден на св. С Т К
На
06.08.2008г. л.а. „Ауди А4” с рама №
************* е бил продаден на св. М. Х. И..
На 25.08.2008г. л.а. „Фиат Палио” с рег. №
************* е бил продаден на св. В. С..
На 01.09.2008г. л.а. „Алфа
Ромео 156 1.8 TS” с рама № ************* е бил продаден на св. Л. Ф. З..
На 02.09.2008г. л.а. „Ланчия Либра” с рег.
№ ************* е бил продаден на св. С. И. У..
На 23.09.2008г. л.а. „Рено Клио” с рег. №
************* е бил продаден на св. Т.
Й.Т..
На 24.09.2008г. л.а. „Фиат Мареа” с рама №
************* е бил продаден на св. Б.
И. М..
На 25.09. 2008г. л.а „Форд
Уинстар” с рама № ************* е бил продаден на св. С. Т. като
представител представител на „Стремп 4” ООД – София, след което е бил регистриран
в КАТ – София.
На 01.10.2008г. л.а. „Крайслер Войаджер 2.5
CRD LX” с рама № ************* е бил продаден на св. В. И. С..
На 01.10.2008г. л.а „Форд Фиеста” с рама №
**** на св. С. А. З.
На 28.10.2008г. л.а „Волво S60 DS” с рама № ************* е бил продаден на св.
Х. Н. Н..
На 29.10.2008г. л.а „Мерцедес С 200” с рама № **** е бил продаден св. Д. С. М.
На 11.11.2008г. л.а. „Рено Меган” с рама № ************* е бил продаден на
„Аероконтрол” ЕООД–гр. Пловдив чрез представляващия го св. Ю. В. В..
На 20.04.2009г. л.а „Мерцедес Е 200” CDІ с рама № ************* е бил продаден
на лицето Ш. М. К..
На 15.06.2009г. л.а. „БМВ 318І” с рама №
************* е бил продаден на св. Р. Х. Ч..
На 22.07.2009г. л.а „Мерцедес Е 200” CDІ с рама № ************* е бил продаден
на св. П. В. П..
Подс. З. при реализирането на
покупко-продажбите е представял на купувачите документи, в които като продавач
е било отразено дружество различно от реалния собственик „2К Трейдинг” ООД.
Във връзка с установените
различия относно собственика посочен в
документите представени при
регистрацията на автомобилите са били
изготвени и изпратени съдебни
поръчки до Република Италия за разпит на
представител на S. Car s.r.l. C. VOLVO Via A. K.********и
изискване на заверени копия от фактурите с които е извършено
закупуването на автомобилите от „2К Трейдинг – ООД”, както и до Федерална
Република Германия за разпит на представител на Autoverwertung BEIER GmbH H***********.
С получените материали
по изпълнените молби за правна помощ е
било установено, че действителния собственик на посочените автомобили е „2К
Трейдинг” ООД представлявано от св. Ю.К..
С изготвената по делото
оценъчна експертиза и допълнителна такава е било установено, че общата стойност
на автомобилите възлиза на 311 510,00 лв.,
Съдът възприе и кредитира в присъдата си
заключението на вещото лице по основната и допълнителна СОЕ, като изготвени
обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област.
Същите не се оспориха от страните.
За да постанови
присъдата си Съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната
фактическа обстановка.
Гореописаната фактическа обстановка се
установи по несъмнен начин от следните, събрани по делото доказателствени
материали - от самопризнанията на подсъдимия, направени в съдебното заседание,
от свидетелските показания на свидетелите Ю.К., Б. Д., Б. И. М., В. А. П., В.
М. С., В. И. С., Г. Д. И., Г. С. А., Д. С. К., Д. С. М., И. Д. И., И. К. Л., К.
Г. Л., К. Т. Т., Л. Ф. З., Л. К. М., М. Н. М., М. Т. П., М. Х. И., М. Й. Д., Па.
В. П., Р. П. Д., Р. Х. Ч., Р. Н. Н, С. И. Т., С. И.У., С. Т. К., С. А. З., С.Г.
С., Т. Й. Т., Т. Б. М., Х Н. Н., Х. И. Я. и Ю. В В., дадени в досъдебното
производство, които подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание и са
събрани по реда, предвиден в НПК, както и от писмените доказателства, събрани
на досъдебното производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно
приобщени към доказателствения материал, а също и от приобщените по делото
веществени доказателства.
От
наличните по делото доказателствени материали, които безсъмнено подкрепят
направеното в съдебно заседание самопризнание от подсъдимия, по безсъмнен начин
се установи осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно
производство, неговото време, място, механизъм и начин на извършване, както и
авторството.
Това е така, тъй като посочените по-горе свидетели,
логично и непротиворечиво изясняват всички факти и обстоятелства, предмет на
доказване в настоящото производство – инкриминирания период, предмета на
посегателство – чуждите движими вещи – леките автомобили, факта на предаването
им на подсъдимия, установяването на собствена фактическа власт върху същите от
негова страна присвоителните му действия
- отказа му да възстанови владението на
пострадалото юридическо лице, чрез конклудентни действия, а именно невръщането
на автомобила не само към датата на поканването му, но и към настоящия момент.
Доказателствата установяват и факта на отчуждаване на автомобилите на други
лица от страна на подсъдимия. В смисъла на гореизложеното и на финал следва да
се отбележи, че показанията на цитираните свидетели синхронизират на наличните
по делото писмени и веществени доказателства, които съдът кредитира в като
обективни, достоверни и неоспорени от страните.
В тази насока и при постановяване на присъдата
си, съдът се ползва от самопризнанието на подс.З., което в контекста на
гореобсъденото изцяло се подкрепя от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така установената по категоричен и несъмнен
начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка Съдът зае
становище, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.206, ал.3, вр.ал.1, вр.чл.26,
ал.1 от НК, за това, че през периода м. Юни 2008 г. до 22.07.2009г в гр. Пловдив при
условията на продължавано престъпление
противозаконно е присвоил чужди
движими вещи, както следва:
- През периода месец юли 2008 г. до 22.07.2009 г. л.а „БМВ 320 D” с
рама № *-********* на стойност
13 552,00 лв.
- През месец
Юли 2008 г. до 22.07.2009 г. л.а „Ауди А6” с рама №
************* на стойност 28 956,00
лв.
- На 26.06.2008г. л.а. „Деу Нубира” с рама №
*************
на стойност 4 858,00 лв.
- На 06.07.2008г. л.а „Опел
Зафира” с рама № ************* на стойност 14 570,00 лв.
- На 20.07.2008г. л.а. „Сузуки Балено” с
рама № ************* на стойност 4 940,00 лв.
- На 25. 07.2008г. л.а „Ауди А4” с рама №
************* на
стойност 26 314,00 лв.
- На 25.07.2008г. л.а „Тойота
Корола Версо” с рама № ************* на
стойност 18 519,00 лв.
- На 28.07.2008г. л.а. „Рено
Туинго” с рама № ************* на стойност 2 520,00 лв.
- На 29.07.2008г. л.а „Волво V40” с рама №
************* на
стойност 8 904,00 лв.
- На 06.08.2008г.
л.а. „Ауди А4” с рама № ************* на
стойност 20 520,00 лв.
- На 25.08.2008г. л.а. „Фиат Палио” с рег. №
************* на
стойност 4 240,00 лв.
- На 01.09.2008г. л.а. „Алфа
Ромео 156 1.8 TS” с рама № ************* на стойност 6 272,00 лв.
- На 02.09.2008г. л.а. „Ланчия Либра” с
рег. № ************* на стойност 12 928,00 лв.
- На 23.09.2008г. л.а. „Рено Клио” с рег. №
************* на
стойност 4 097,00 лв.
- На 24.09.2008г. л.а. „Фиат
Мареа” с рама № ************* на стойност 4 529,00 лв.
- На 25.09. 2008г. л.а „Форд
Уинстар” с рама № ************* на стойност 7 534,00 лв.
- На 01.10.2008г. л.а.
„Крайслер Войаджер 2.5 CRD LX” с рама № ************* на стойност
18 681,00 лв.
- На 01.10.2008г. л.а „Форд
Фиеста” с рама № ************* на стойност 4 158,00 лв.
- На 28.10.2008г. л.а „Волво
S60 DS” с рама № ************* на
стойност 18 025,00 лв.
- На 29.10.2008г. л.а „Мерцедес С 200” с рама № ************* на стойност
21 291,00 лв.
- На 11.11.2008г. л.а. „Рено Меган” с рама № *************
на стойност 23 840,00 лв.
- На 20.04.2009г. л.а „Мерцедес Е 200” CDІ с рама № ************* на стойност
13 642,00 лв.
- На 15.06.2009г. л.а. „БМВ
318І” с рама № ************* на стойност 17 252,00 лв.
- На 22.07.2009г. л.а „Мерцедес Е 200” CDІ с рама № ************* на стойност
11 368,00 лв.
на обща стойност 311 510,00 лв., собственост на “2К Трейдинг” ООД гр. Пловдив,
представлявано от Ю.Д.К., които е владеел, като обсебването е в големи размери.
От обективна
страна през инкриминирания период в гр. Пловдив подсъдимият е изпълнил
обективните съставомерни признаци на престъплението „обсебване”, като
противозаконно е присвоил чужди движими вещи, които владеел, установени по вид и стойност от доказателствата по
делото. Вещите са му били предоставени да ги владее на определено конкретно
основание, а именно въз основа на договореностите между него и св.К., като
представляващ дружеството “2К Трейдинг” ООД гр.Пловдив. След като е имал
фактическата власт върху вещите и без съгласието на собственика й - “2К
Трейдинг” ООД гр.Пловдив, подсъдимият е установил свое владение върху
автомобилите, като ги задържал за себе, след което се разпоредил с тях,
реализирайки продажбите им, вместо да ги върне на собственика, още повече, че е
бил поканен за това, респективно не му заплатил стойността им. Разпореждането с
автомобилите е сторено без знанието и съгласието на собственика им.
На следващо място, деянието
на подс.З. е осъществено под формата на квалифициращия признак по ал.3 на
чл.206 от НК, тъй като стойността на обсебената вещ е 311 510 лв., тоест в
големи размери предвид константната съдебна практика в тази насока (виж. ТР №
1/98г. на ВКС). На свой ред, деянията са осъществени в условията на
продължавано престъпление, като в един непродължителен период от време – в
рамките на около една година, дори през няколко дни, при една и съща
обстановка, и при еднородност на вината, подсъдимият е присвоил вещите.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вина
пряк умисъл, като е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и е желаел настъпването им. Подсъдимият е
съзнавал противоправността на деянието си, като умисълът му се обективира от действията му, описани по-горе, очертан и от
кредитираните показания на свидетелите и приобщените писмени и веществени
доказателства. Подсъдимият е съзнавал, че
инкриминираните вещи са чужди,
че същите са в негово владение и той ги владее с оглед уговореното между него и собственика им, че пострадалото дружество не е съгласно той да ги запазва за себе си, а още повече да се разпорежда с автомобилите, отчуждавайки ги на други
лица, без предаване на продажната цена, респективно връщането им. Подсъдимият е знаел и се е съгласявал с факта, че процесните автомобили са закупени от името и за
сметка на дружеството и следва да се продадат по същия начин – от негово име и
за негова сметка, а не от името на различни юридическо лице и за сметка на
подсъдимия. Разпореждането с вещите
от страна на подсъдимия е станало без правно основание. Това е така, тъй като
самите действия на подсъдимия, въпреки несъгласието на пострадалото лице и
невъзстановяването й до настоящия момент, доказват намерението и желанието на
подсъдимия за своене на предмета на престъплението в свой интерес и за себе си.
За този извод съдът съди, както по действията на подсъдимия и вземайки предвид
показанията на свидетелите, така и преценяйки внимателно всички доказателства
по делото.
ПО НАКАЗАНИЕТО
При индивидуализиране на наказанието на
подсъдимия Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства, направените от
същия самопризнания и изразеното съжаление за стореното, отдалеченото време на
осъществяване на деянието, преценявано през призмата на настоящия момент.
Отегчаващи отговорността обстоятелства се установяват в лошите характеристични
данни на подсъдимия, обремененото му съдебно минало към инкриминирания период,
в начина и механизма на осъществяване на деянието, като съдът съобразява, че,
от една страна, се касае за продължавана престъпна деятелност, а, от друга страна престъплението е осъществено при по-тежко квалифициращия
признак – «големи размери», което обуславя по закон и по-тежка наказуемост,
поради което и принципно това обстоятелство да не би могло да се възприема като
отегчаващо такова по аргумент на чл.56 от НК, но същевременно не е без значение
факта, че в случая размерът на облагата, респективно вредата не е просто голям,
а надхвърля горната граница, като попада в параметрите на понятието за «особено
големи размери» и единствено липсата на обективен признак – «и особено тежък
случай», не позволява казусът да се разглежда в хипотезата на ал.4 на чл.206 от НК, тоест в още по-тежко наказуем състав.
Като анализира тези индивидуализиращи
отговорността обстоятелства настоящия съдебен състав счете, че в конкретния
казус е налице относителен баланс на смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, но същевременно и в настоящия казус – производството е проведено
и е приключило по съкратената процедура – предварително изслушване по реда на
чл. 370 и чл. 371 т.2 от НПК, т.е. съобразявайки и разпоредбата на чл.373 ал.2
от НПК съдът наложи на подсъдимия
наказание при условията на чл.58а, вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК – „Лишаване от
свобода” за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА и с оглед разпоредбата на
чл.2 от НК, изискваща прилагането на закона, действащ по време на извършване на
деянието, предвид обстоятелството, че нормата на чл.58а от НК, касаеща
правилата за определяне размера на наказанието в случаите на чл.373, ал.2 от НПК,
е изменена с ДВ, бр.26 от 06.04.2010г и влиза в сила от 10.04.2010г, тоест след
извършване на деянието и последващата й редакция не се явява по-благоприятна за
дееца. Горният извод се налага от изискването на чл.58а, ал.1 от НК
/ред.2010г./, според която съдът е длъжен след като определи наказанието,
съобразно правилата на Общата част на НК, което в конкретния казус и предвид
установения приблизителен баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства би следвало да се определи около средния размер на наказанието
“лишаване от свобода”, очертан в чл.206, ал.3, вр.ал.1 от НК при граници от три
до десет години, тоест би следвало да се определи размер около пет години, след
което същият да бъде намален с една трета, в който случай неминуемо определеното
при тези правила наказание на подсъдимия като размер се явява по-неблагоприятен
за подсъдимия от определения по настоящем такъв от две години и единадесет
месеца.
На следващо
място, при обсъждане на въпроса за условията и режима, при които следва наложеното
наказание да бъде изтърпяно Съдът счете, че за целите, както на личната, така и
на генералната превенция е нужно същото да се изтърпи ефективно, като
съображенията за това, от една страна се коренят, както в достатъчно
снизходителния размер на наказанието, обусловен от множество фактори, откривани
извън личността на дееца /отдалеченият период от извършване на престъплението и
негото санкциониране, както и наличието на по-благоприятна нормативна уредба,
което всички в съвкупност благоприятства положението на подсъдимия/, от друга
страна, посочените по-горе отежняващи отговорноста обстоятелства – касае се за
деяние, осъществено при продължавана престъпна дейност и при наличието на
по-тежко квалифициращ признак, което в крайна сметка е резултирало в едни
изключително сериозни и значителни вредни последици, налагат извода, че за
превъзпитанието на извършителя най-вече следва наложеното наказание да се
изтърпи реално, като не е целесъобразно приложението на чл.66 от НК, като в
случая на основание чл.61, т.2, вр.чл.60, ал.1 от ЗИНЗС Съдът определи
първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието, което да се изпълни в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип, предвид факта, че понастоящем
на подс.З. вече е било налагано наказание “лишаване от свобода”.
На следващо
място, Съдът съобрази, че настоящото деяние е осъществено от подсъдимия в
условията на съвкупност с деянието по предходното му осъждане по НОХД №
5281/2012г. на ПРС, ХІХ н.с., тъй като деянията са от периода м.юни 2008г. до
22.07.2009г., а съдебният акт по цитираното дело е влязъл в сила на
05.03.2014г. Поради това се прие, че са налице материалноправните основания за
приложение на чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК и, групирайки наказанията по
НОХД № 5281/2012г. на ПРС, ХІХ н.с. с това, определено по настоящото дело,
определи едно общо, най-тежко измежду тях, а именно ДВЕ ГОДИНИ И ЕДИНАДЕСЕТ
МЕСЕЦА „лишаване от свобода”, което на основание чл.25, ал.4 от НК определи да
се изтърпи от подс.З. ефективно при първоначален строг режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип по реда на чл.61, т.2, вр.чл.60, ал.1 от ЗИНЗС по изложените по-горе съображения и с оглед целите на генералната и
индивидуална превенция, а и съобразно обществената опасност на цялостната
престъпна дейност на подсъдимия, както и неговата лична опасност.
В
конкретния случай досежно кумулативно предвиденото в разпоредбата на чл.206,
ал.3 от НК наказание “лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК”, съдът
намери, че на основание чл.55, ал.3 от НК не следва да налага на подсъдимия
такова по вид наказание, тъй като, от една страна, отново съобрази немалкия
период, изминал от датата на деянието до момента на санкционирането му, а от
друга – икономическите реалности и възможността на подсъдимия в бъдеще да обезпечава
социално-битовото съществуване както на самия него, така и на семейството му,
чрез упражняване на търговска дейността, но най-вече и предвид обстоятелството,
че понастоящем липсва обективна възможност за лишаването му от такива права.
Според преценката на Съда именно това наказание като вид и
размер се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и
дееца, изпълняващо целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което и е справедливо.
Основанието на предявения от „2К Трейдинг” ООД гр.Пловдив, граждански иск е виновно
извършено деяние от подсъдимия, тъй като със същото последния е причинил на
юридическото лице непозволено увреждане, понеже с акта си на присвояване на
вещите е лишил дружеството като техен владелец от възможността му да ги владее,
както и да се ползва и разпорежда с тях. Налице е причинна връзка между
виновното поведение на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат.
Гражданският иск е доказан по своето основание и съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е
длъжен да репарира вредите, които е причинил другиму с виновното си поведение.
Безсъмнено установено по делото е, че в резултат от извършеното от подсъдимия
престъпление ощетеното юридическо лице, е претърпяло имуществени вреди в размер
на 311 510 лева, поради което и
съдът уважи граждански иск в този размер и осъди подсъдимия да го заплати,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 22.07.2009г., до
окончателното й изплащане.
Причините за извършване на престъплението
са незачитане на личната собственост и
установените правила и норми за нейното опазване, ниската правна култура
на дееца, както и стремеж към лично облагодетелстване по неправомерен начин.
По делото са
приложени веществени доказателства – документи за регистрация на различни марки
леки автомобили, находящи се в кориците на делото, чиято необходимост е
отпаднала, поради което и Съдът постанови същите да се изпратят по
компетентност и за разпореждане, както следва:
-
Документ
за регистрация на л.а. „Деу Нубира” с
рама № ************* – т.3 л.60, Документ за регистрация на л.а. „Сузуки
Балено” с рама ************* /т.3,л.43/, Документ за регистрация на л.а. „Рено Туинго” с рама № *************,
/т.3 л. 33/, Документ за регистрация на
л.а. „Фиат Палио” с рег. № ************* – том.3, лист 98, Документ за
регистрация на л.а. „Алфа Ромео 156 1.8 TS”
с рама № ************* – том3, л.88, Документ за регистрация на л.а. „Ланчия Либра” с рег. № *************
том 3, л.64, Документ за регистрация л.а. „Крайслер Войаджер 2.5 CRD LX” с рама
№ ************* – том3, л.73,
Документ за регистрация на л.а „Форд Фиеста” с рама *************, Документ за
регистрация на л.а. „БМВ 318І” с рама №
************* т.3, л.29 и Документ за регистрация на л.а „Мерцедес Е 200” CDІ с рама № ************* /т.3,л.54/, ДА
СЕ ИЗПРАТЯТ на Сектор ПП ОД МВР гр. Пловдив
-
Документ
за регистрация на л.а „Форд Уинстар” с
рама № ************* – т.3 л.78, ДА СЕ ИЗПРАТИ на Сектор ПП МВР гр. София;
-
Документ
за регистрация на л.а „Мерцедес С 200” с рама *************, том.3, лист 120, ДА
СЕ ИЗПРАТИ на Сектор ПП МВР гр. Варна.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия З. да заплати в полза на Държавата
по сметка на ПРС сумата от 12460,40 лв., представляваща 4 % държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск.
По изложените мотиви Съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: МК