№ 192
гр. С., 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20211800500786 по описа за 2021 година
С Решение № 63/11.03.20г., постановено по гр.д. № 1365/2019 г. на РС-
Ботевград, са отхвърлени исковете по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу Ц.В.Ц., в качеството му на наследник на
Й.Д.Р., за заплащане на сумите:
1149,22 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от 30.04.2019 г. (датата на депозиране на
исковата молба) до окончателното изплащане на вземането;
177,19 лв. - мораторна лихва за забава върху горната сума за периода от
30.04.2016 г. до 12.04.2019г.;
25,06 лв. – главница, представляваща дължима сума за дялово
разпределение за периода от м. 03.2016 г. до м. 04.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от 30.04.2019 г. (датата на депозиране на
исковата молба) до окончателното изплащане на вземането;
6,16 лв. - представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от м. 03.2016 г. до м. 04.2017 г.,
всички начислени за абонатен № 286524, топлоснабден имот, находящ се в
гр. С., общ. И., ж. к. „Д.-2“, бл. 320, вх. А, ап. 5.
Настоящото производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу
горното решение. Жалбоподателят го счита за неправилно и постановено в
противоречие с материалния закон. Оспорва мотивите на районния съд, че
1
ответникът не е потребител на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди.
Намира, че, по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката,
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице
- собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. Поддържа, че
релевантно е както вещното, така и облигационното право на ползване,
каквото се установява в настоящия случай, тъй като за процесния период
имотът бил отдаван под наем на ответника. Позовава се на съдебна практика
(Решение № 35/21.02.2014 по гр.д. № 3183/2013 на ВКС, III г. о.). Поддържа,
че, съгласно общите условия на дружеството, клиент може да бъде и друго
лице - ползвател на имота, различно от собственика на имота. Счита, че
първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост представените по делото
писмени доказателства и неправилно е тълкувал материалния закон, което е
довело до неправилност и необоснованост на крайния му акт. Моли съда да
отмени изцяло обжалваното решение и да уважи исковете. Претендира
съдебни разноски.
При опит за връчване на препис от решението на ответника е
констатирано, че същият е починал след неговото постановяване, поради
което като страни по делото на основание чл. 227 от ГПК са били
конституирани наследниците му К. ЦВ. Ц., В. ЦВ. Г. и Т. ЦВ. В..
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор единствено от
въззиваемата Т. ЦВ. В., чрез особения й представител адв. К.К., който
оспорва жалбата. Счита доводите на жалбоподателя за неоснователни, а
обжалваното решение – за правилно, обосновано и законосъобразно, както и
постановено при правилно приложение материалния закон. Споделя извода
на първоинстанционния съд, че ищецът не е доказал възникването на
облигационни правоотношения по договор за продажба на топлинна енергия
между него и наследодателя на ответника. Моли съда да потвърди
обжалваното решение.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят не се
представлява. От процесуалния му представител, юрк. Ибрямова, е постъпила
молба, с която поддържа въззивната жалба и моли съда да отмени
обжалваното решение и да постанови друго, с което уважава предявените
искове. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено на процесуалния представител на
насрещната страна.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемите не се
явяват. Въззиваемата Т.В. се представлява от назначения й особен
представител адв. К.К., който оспорва жалбата, поддържа отговора, и моли
съда да потвърди обжалваното решение.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд третото лице –
помагач „Т.С.“ ЕООД не изпраща представител и не изразява становище по
спора.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е
описана в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се
възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивната инстанция не са събирани
2
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
І. По валидност
Обжалваното в настоящото производство съдебно решение е валидно,
доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е
подписано от разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е
ясно и разбираемо формулирана.
ІІ. По допустимост
Обжалваното решение е и допустимо, тъй като е постановено при
наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за
упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл
по действително предявените такива.
ІІІ. По същество
Предявени са обективно кумулативно съединени главни и акцесорни
искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В тежест на ищеца по главните искове е да докаже основанието, размера
и изискуемостта на претендираните вземания, т.е. съществуването на
договорни отношения между него и наследодателката на ответника през
посочения период, както и че през този период е доставил в процесния имот
твърдяното количество ТЕ, а също и нейната стойност.
В тежест на ищеца по аксесорните искове е да докаже съществуването
на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на мораторното
обезщетение.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си по основание и
размер в частта им, в която се позовава на положителни факти.
В горния смисъл (макар и с различна формулировка) са дадените
изрични указания с определението по чл. 140 от ГПК от страна на
първонистнационния съд (л. 6 от гр.д. № 1365/2019г. на БРС).
Основателен е доводът на жалбоподателя, че качеството „потребител на
топлинна енергия“ (а съответно – и наличието на облигационна връзка между
ищеца и ответника) не се обуславя единствено от това, лицето да е носител на
вещното право на собственост или на ползване върху определен имот.
Мотивите на районния съд в обратен смисъл съответстват на разпоредбата на
т. 42 от ДР на ЗЕ в предишната й редакция до 17.07.2012 г. (понастоящем –
отменена), съгласно която "потребител на енергия или природен газ за битови
нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
3
домакинството си“. След тази дата и настъпила законодателна промяна в
използваната терминология, обаче, съдържанието на това понятие е
променено. Исковият период от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. попада в
периода на действие на настоящата редакция на Закона за енергетиката и
съответните Наредби, регламентиращи топлоснабдяването и отчитането и
ползването на топлинна енергия (ТЕ). През него, както и към настоящия
момент, ЗЕ използва термините „краен клиент“ и „потребител на енергийни
услуги“, като, съгласно § 1, т. 41б, буква „а“ от ДР към ЗЕ, „потребител на
енергийни услуги“ е краен клиент, който купува енергия или природен газ, а
съгласно § 1, т. 2а – „битов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Именно това е страната в материалното правоотношение,
която, на основание правна сделка с някое от останалите лица по чл. 92 от ЗЕ,
дължи на последното цената на ползваната енергия, без да е необходимо да
бъде титуляр на право на собственост или право на ползване върху
топлоснабдения имот.
В съответствие с така изложените принципни съображения, в случая,
според настоящия съдебен състав, релевантното обстоятелство на трайни
облигационни отношения между страните във връзка със закупуването на
топлоенергия от страна на Й.Р. за топлоснабдения обект с адрес гр. С., ж.к.
„Д.-2“, бл. 320, вх. А, ет. 2, ап. 5 се доказват от настанителната заповед,
договора за наем и служебната бележка, намиращи се на л. 21-25 от
приложеното ч.гр.д. № 24221/2019г. на Софийския районен съд. От тях
безспорно се установява, че Р. е била наемател на това общинско жилище от
2001г. до датата на смъртта си (06.06.2018г.), установена от справката по реда
на Наредба № 14 на л. 34 от гр.д. № 24221/2019г. на Софийския районен съд.
От същата справка се установява и промяната на името на това лице.
Същевременно, от приложенията към заключението на в.л. Вачковска е
видно, че издадените фактури за процесния период касаят именно горния
топлоснабден имот и са адресирани до същото лице.
При тези данни съдът намира за доказана първата предпоставка за
уважаване на предявените искове, а именно – съществуването на
облигационни отношения между ищеца (в качеството му на доставчик на
топлинна енергия) и ответника (в качеството му на наследник на клиент на
топлинна енергия) през процесния период.
Доставянето в процесния имот на твърдяното количество ТЕ и нейната
стойност, в качеството им на предпоставки за уважаване на главните искове,
се доказват от заключението по СТЕ, а извършването на услугата „дялово
разпределение“ е доказано от договорите и протокола на л. 10-12 и л. 16-19 от
гр.д. № 24221/2019г. на Софийския районен съд. При това, действително
дължимата сума за услугата „дялово разпределение“ е по- висока от
претендираната в настоящото производство, но, съгласно диспозитивното
начало в гражданския процес, съдът се произнася само по заявеното от
ищеца.
На последно място, съгласно заключението по ССЕ, размерът на
мораторната лихва върху главницата на задължението за заплащане на
потребената топлоенергия е в размер на 244,41 лв. (т.е. по- висок от
претендирания от ищеца размер от 177,19 лв.), а мораторната лихва върху
главницата на задължението за заплащане на услугата „дялово
4
разпределение“ съвпада с посочения от ищеца размер от 6,16 лв.
По тези съображения, обжалваното решение е неправилно и следва да
бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което предявените
искове се уважават изцяло.
С оглед обстоятелството, че първоначалният ответник по делото е
починал в хода на процеса, а като страни са били конституирани неговите
наследници по закон, на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН всеки от последните
следва да бъде осъден да заплати на ищеца по 1/3 част от процесните
вземания.
ІV. По разноските
С оглед изхода на делото и направено в този смисъл искане, в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски,
каквито се установяват в размер на 100 лв. – държавна такса, 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8
от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, и 300 лв. – възнаграждение на особен представител.
Отмяната на обжалваното решение налага преизчисляване и на
разноските пред първата инстанция, каквито са претендирани своевременно
от ищеца, и се установяват в размер на 54,31лв. – държавна такса, 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8
от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, както и депозити за възнаграждение на вещите лица в
размери от 300 лв. и 220 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 63/11.03.20г., постановено по гр.д. № 1365/2019
г. на РС-Ботевград, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К. ЦВ. Ц. с ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД с
ЕИК *** сумите
383,07 лв. - главница, представляваща 1/3 от стойността на незаплатена
топлинна енергия в размер на 1149,22 лв. за периода от 01.05.2015 г. до
30.04.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 30.04.2019 г. (датата
на депозиране на исковата молба) до окончателното изплащане на
вземането;
59,06 лв. - представляваща 1/3 от мораторната лихва за забава в размер
на 177,19 лв. върху горната сума за периода от 30.04.2016 г. до
12.04.2019г.;
8,35 лв. – главница, представляваща 1/3 от дължима сума за дялово
разпределение в размер на 25,06 лв. за периода от м. 03.2016 г. до м.
04.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 30.04.2019 г. (датата на
депозиране на исковата молба) до окончателното изплащане на
5
вземането;
2,05 лв. - представляваща 1/3 от мораторна лихва за забава в размер на
6,16 лв. върху главницата за дялово разпределение за периода от м.
03.2016 г. до м. 04.2017 г.,
всички начислени за абонатен № 286524, топлоснабден имот, находящ
се в гр. С., общ. И., ж. к. „Д.-2“, бл. 320, вх. А, ап. 5.
ОСЪЖДА В. ЦВ. Г. с ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК
*** сумите
383,07 лв. - главница, представляваща 1/3 от стойността на незаплатена
топлинна енергия в размер на 1149,22 лв. за периода от 01.05.2015 г. до
30.04.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 30.04.2019 г. (датата
на депозиране на исковата молба) до окончателното изплащане на
вземането;
59,06 лв. - представляваща 1/3 от мораторната лихва за забава в размер
на 177,19 лв. върху горната сума за периода от 30.04.2016 г. до
12.04.2019г.;
8,35 лв. – главница, представляваща 1/3 от дължима сума за дялово
разпределение в размер на 25,06 лв. за периода от м. 03.2016 г. до м.
04.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 30.04.2019 г. (датата на
депозиране на исковата молба) до окончателното изплащане на
вземането;
2,05 лв. - представляваща 1/3 от мораторна лихва за забава в размер на
6,16 лв. върху главницата за дялово разпределение за периода от м.
03.2016 г. до м. 04.2017 г.,
всички начислени за абонатен № 286524, топлоснабден имот, находящ
се в гр. С., общ. И., ж. к. „Д.-2“, бл. 320, вх. А, ап. 5
ОСЪЖДА Т. ЦВ. В. с ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК
*** сумите
383,07 лв. - главница, представляваща 1/3 от стойността на незаплатена
топлинна енергия в размер на 1149,22 лв. за периода от 01.05.2015 г. до
30.04.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 30.04.2019 г. (датата
на депозиране на исковата молба) до окончателното изплащане на
вземането;
59,06 лв. - представляваща 1/3 от мораторната лихва за забава в размер
на 177,19 лв. върху горната сума за периода от 30.04.2016 г. до
12.04.2019г.;
8,35 лв. – главница, представляваща 1/3 от дължима сума за дялово
разпределение в размер на 25,06 лв. за периода от м. 03.2016 г. до м.
04.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 30.04.2019 г. (датата на
депозиране на исковата молба) до окончателното изплащане на
вземането;
2,05 лв. - представляваща 1/3 от мораторна лихва за забава в размер на
6,16 лв. върху главницата за дялово разпределение за периода от м.
03.2016 г. до м. 04.2017 г.,
6
всички начислени за абонатен № 286524, топлоснабден имот, находящ
се в гр. С., общ. И., ж. к. „Д.-2“, бл. 320, вх. А, ап. 5
ОСЪЖДА К. ЦВ. Ц. с ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД с
ЕИК *** сумата 224,77лв., представляваща 1/3 част от разноските на ищеца в
първоинстнационното производство.
ОСЪЖДА В. ЦВ. Г. с ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК
*** сумата 224,77лв., представляваща 1/3 част от разноските на ищеца в
първоинстнационното производство.
ОСЪЖДА Т. ЦВ. В. с ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК
*** сумата 224,77лв., представляваща 1/3 част от разноските на ищеца в
първоинстнационното производство.
ОСЪЖДА К. ЦВ. Ц. с ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД с
ЕИК *** сумата 166,67лв., представляваща 1/3 част от разноските на
жалбоподателя във въззивното производство.
ОСЪЖДА В. ЦВ. Г. с ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК
*** сумата 166,67лв., представляваща 1/3 част от разноските на
жалбоподателя във въззивното производство.
ОСЪЖДА Т. ЦВ. В. с ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК
*** сумата 166,67лв., представляваща 1/3 част от разноските на
жалбоподателя във въззивното производство.
Решението е постановено с участието на „Т.С.“ ЕООД в качеството му
на трето лице – помагач на страната на жалбоподателя „Т.С.“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7