Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260373 гр.Пловдив, 14.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският районен съд, XVI н.с., в
публичното заседание на 08.10.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ПЕТРОВ
при секретаря Иванка Пиронкова,
като разгледа докладваното от съдията АНД №4508/2020г. по описа на ПРС, XVI н.с., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №509531-F530085/04.05.2020г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“-Пловдив
в ЦУ на НАП, с което на ЕТ
„К.-Т.К.“ , ЕИК **, на основание чл.185,
ал.2 от Закон за данък върху добавената стойност от /ЗДДС/, е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение
на чл.3, ал.8, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр.с чл. 118, ал.4, т.1
от ЗДДС.
Жалбоподателят атакува наказателното постановление като незаконосъобразно
и моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и
своевременно призован се явява лично.Представлява се от адв.Д., която подържа
жалбата и излага подробни допълнителни доводи за отмяна на наказателното
постановление.Моли за разноски.
В съдебно заседание въззиваемата
страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт П. която счита
наказателното постановление за правилно и законосъобразно и моли съда да го
потвърди.Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от
надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е допустима. Разгледана по
същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
При извършена проверка на 22.11.2019г. в
14.35ч. на обект-магазин находящ се в гр.Б., ул.**., стопанисван от ЕТ „К.-Т.К.“
се констатирало че дружеството е задължени лице по чл.3 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ и е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като
извършва продажба на услуги чрез автомат на самообслужване, без функциониращо
фискално устройство-ФУВАС.При извършена контролна покупка на един брой кафе на
стойност 0.50стотинки, заплатени в брой от Р.Н.-орган по приходите.Стоката била
предоставена , но не се визуализирал на дисплея на кафе-автомата номер на
фискален бон.Не се визуализирали постъпилите суми, нито стойността на
рестото.При така установената фактическа обстановка св.Н. преценила, че е
осъществен състав на нарушение по чл.3, ал.8 от Наредба Н-18/13.12.22006г. ма
МФ във вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, тъй като в обекта липсва функциониращо
фискално устройство, което към момента на проверката да работи и на
05.12.2019г. съставила на АУАН F530085 на ЕТ „К.-Т.К.“, ЕИК **.Актът бил
предявен лично на управителя Т.К..
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събрания по делото доказателствен материал – писмените доказателства-АУАН, констативен протокол, опис на
паричните средства на каса, ценоразпис, фискални бонове, декларация от Т.К. и
оправомощителна заповед.В подкрепа на писмените доказателства са и гласните
такива на актосъставителя Н., които съдът изцяло кредитира като единни и
безпротиворечиви и изцяло кореспондиращи с писмените доказателства изброени
по-горе, вкл. и писмена декларация от Т.К., че фискалното устройство в обекта
не работи.Именно за това нарушение е издадено процесното наказателно постановление.В
случая от значение е и дали действително машината, представляваща кафе-автомат
е функцинирала.Съдът вече мотивира защо кредитира показанията на
актосъставителя, че
машината работи, но фискалното устройство не.След като машината е предоставила
услугата за която функционира, да предостави кафе, означава че е била в работен
режим.По делото бяха разпитани и двама други свидетели в показанията на които
се твърди, че машината не е работила, тоест няма как да предоставила напитка
кафе на св.Н..Това са св.К. и св.Г..Следва да се отбележи, че св.К. също потвърди,
че фискалното устройство не е работило, но твърди че устройството за кафе също
не е функционирало.Това се твърди и от св.Г., като тези показания противоречат
на св.Н. и констатациите в протокола за извършена проверка в които пък се
твърди, че поръчката е изпълнена, тоест автомата е пуснал кафе.Свидетеля К.
заяви, че е слагал бележка, че машината не работи няколко пъти тъй като падала.Точно
на 22.11.2019г. се развалила машината в деня на проверката от НАП и малко преди
тя да започне спряла да работи.Същевременно и св.Г. твърди, че видял че има
бележка и машината не работела.Съдът не кредитира показанията на двамата
свидетели, относно факта че кафе-машината не е работела.Налице е противоречие
между тях.Св.К. заяви, че машината се развалила на 22.11,а св.Г. заяви, че машината не работила целия
месец.Това е съществено противоречие.На следващо място следва да се има предвид
и заинтересуваност на св.К., който е съпруг на жалбоподателя Т.К..
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Не е оспорена по делото компетентността на административно наказващия
орган и на актосъставителя.По делото е представна и оправомощителна заповед.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена
в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени съставомерните обективни
признаци на допуснатите нарушения и нарушените правни норми. Спазени са
законоустановените реквизити на АУАН и НП. Ясно е и от двата акта, кога и къде
е извършено нарушението и по този въпрос не може да има никакво съмнение.
При съставянето на АУАН и издаването
на НП не са нарушени сроковете, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
Съдът следва да остави без уважение твърдението, че нормата на чл.3,
ал.8 от Наредбата в акта е изписана непълно.Към датата на съставяне на АУАН
действащата разпоредба на чл.3, ал.8 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ не е имало подточки едно и две.С промяна в наредбата в
сила от 01.04.2020г. цитираната норма има две подточки и за това в
наказателното постановление е конкретизирана т.1, която до тази дата е била
инкорпорирана в чл.3, ал.8 от Наредбата.Ето защо липсва процесуално нарушение
изразяващо се в непълно описание на нарушената норма.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията си
жалбоподателят е допуснал нарушение на чл.3, ал.8, т.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна практика
отговорността на ЮЛ е обективна, безвиновна. Това означава, че за да се
ангажира тяхната отговорност не е необходимо да се констатира вина от страна на
ръководството на предприето или на някой от служителите. От значение за
налагане на имуществена санкция е само обстоятелството, че закона е възложил на
определено юридическо лице дадено задължение и то обективно не е изпълнено, с
което е създадено едно обективно съществуващо противоправно състояние.Ето защо
показанията на св.К., че фискалното устройство не работело, защото не ги
предупредили, че срокът за поддръжка е изтекъл и за това се случило така е
неизвинителна причина за липса на функциониращо фискално устройство.Още повече,
че срокът на договора за поддръжка ясно е фиксиран на една година и няма как
страната по договора да не е знаела, че изтича на 15.10.2019г.
Относно искането за приложение на
чл.28 от ЗАНН съда следва да отбележи следното. Съгласно ТР № 1 от
12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК, преценката на административно
наказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл. 6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки конкретен случай
е необходимо да се подхожда индивидуално. Понятието "вредни
последици", употребено в НК, е по-широко от понятието "вреди". В
обхвата на "вредните последици" се включват, както имуществените
вреди, така и всички други негативни имуществени последици, както и такива,
които нямат имуществен характер. Тоест, преценката за степента на обществена
опасност на нарушението, изисква да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с
обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да окаже
спрямо обекта на посегателство. За маловажния случай административно наказващия
орган не налага наказание, а отправя писмено или устно предупреждение,
доколкото с оглед спецификата на конкретните обстоятелства, характеризиращи
нарушението, се оказва така, че и най-лекото предвидено в закона наказание не
съответства на степента на обществена опасност на извършеното и на извършителя.В случая според съда такива доказателства
отличаващи деянието като маловажно не са налице.Действително се касае за дребна
неотчетена сума, но търговския обект се намира близо до учебно заведение, св.Г.
уточни, че често в обекта влизат по 30-40 деца едновременно и настава бутаница,
което е индиция, за ежедневен значителен търговски оборот.Същевременно договора
за поддръжка на фискалното устройство, видно от същия /приложен с жалбата/ е
бил за една година и е изтекъл на 15.10.2019г.Тоест в обекта до 22.11.2019г.
повече от месец не е било налично работещо фискално устройство.Всички теза
факти изключват тезата за наличие на маловажност на случая.
Съгласно разпоредбите на чл. 185, ал. 2, за допуснато такова нарушение търговецът са наказва
с имуществена санкция в размер от 3000 до 10000 лева. Видно е, че наложеното от
наказващия орган административно наказание е в минималния размер, предвиден за
процесното административно нарушение в санкционната норма на чл. 185, ал. 2, която е приложена правилно при определяне на
административното наказание, с оглед обстоятелството, че нарушението е довело
до неотразяване на приходи. В тази насока административнонаказващият орган е
приложил основния критерий при определяне на наказанието, залегнал в чл. 27 ЗАНН, а именно тежестта на нарушението, като е отчетен
размерът на паричната сума, която не е регистрирана. Ето защо наложеното
наказание – имуществена санкция в минимален размер, а именно 3000 лв., се явява
обосновано и справедливо.
По изложените съображения, съдът
счита че наказателното постановление е законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на Национална
агенция по приходите да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата
разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80
до 120лева.Производството по делото, след даване на ход на съдебното следствие
продължи в две съдебни заседания, с разпит на трима свидетели, поради което
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в средния размер от 100лева.
Поради всичко гореизложено и на основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление /НП/ №509531-F530085/04.05.2020г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“-Пловдив в ЦУ на НАП, с което на ЕТ „К.-Т.К.“ , ЕИК **, на основание чл.185, ал.2 от Закон за данък върху
добавената стойност от /ЗДДС/, е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл.3, ал.8, т.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр.с чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ЕТ „К.-Т.К.“ , ЕИК ** да заплати на Национална
агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд - Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала:
И.П.