Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 19.04.2018
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на седемнадесети април през две хиляди и осемнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Боряна Воденичарова при
секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова гр.дело
№ 1498 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 30.10.2017
г. по гр.дело № 68870/16 г., СРС, ІІ ГО, 71 с-в е осъдил С.О., ЕИК*******, с адрес: гр. София, ул. „******“ № **да заплати на „Ю.И.” ООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, със съдебен адрес:***, адвокат Й.,
на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266 от ЗЗД сумата от 19
954,57 лв., представляваща неизплатена част от индексирана цена на извършена от ищеца
през месец ноември 2013г. транспортна дейност /обществен превоз на
пътници/маршрутен пробег/ по основна градска автобусна линия № 150 от
общинската транспортна схема на С.О. по Договор № РД-56- 1068/24.10.2007г. за
възлагане на обществен превоз на пътници по основна градска автобусна линия №
150 от общинската транспортна схема на С.О., ведно със законната лихва, считано
от предявяване на иска- 29.11.2016г. до окончателното плащане, на основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 5 962,45
лв. - мораторна
лихва за периода 21.12.2013г.-28.11.2016г., като е отхвърлил иска за горницата до пълния заявен размер от 5967,99 лв.,
както и да заплати на основание чл.78, ал. 1 ГПК по компенсация сумата от 1858,58 лв. - разноски за производството.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответника С.О. с адрес: гр. София, ул. „******” № 33, чрез процесуалния представител
юрисконсултК.с мотиви, изложени в жалбата. Заявява, че чл. 5, ал. 3, т. 1 от процесния договор № РД-56-106824.10.2007 г. ясно и недвусмислено е посочено как се формира
окончателният размер на дължимото възнаграждение за извършената от ищеца
транспортна услуга. Действителната воля на страните при уговарянето на
чл.5, ал.3 от договора, е била да са налице условията посочени по т.2 и по т.3
от тази клауза, като при наличието на същите цената се увеличава със сумата
посочена в т.1 от тази клауза, а именно с размера а индекса на инфлацията за
предходната година обявен от НСИ. Този извод се налага при логическо и
граматическо тълкуване на волята на страните съобразно правилата по чл.20 ЗЗД,
отчитайки и спецификата на правоотношението. Твърди се, че промяната е
допустима само при сбъдване на условие по чл.5, ал.3, т.2 и т.3 от договора,
като размера на тази промяна в цената е определен в чл.5, ал.3, т.1. Налице е
кумулативна връзка между т.1, т.2 и т.3 от договора. Счита, че не може да се
приеме, че всяка една от уговорките в чл.5, ал.3 от договора е самостоятелна.
По делото е безспорно, че не са настъпили условията на т.2 и т.3 от Договора,
поради което главният иск се явява неоснователен, а и оттам акцесорния такъв.
Ако съдът приеме, че искът се явява основателен, алтернативно заявява, че
предявеният размер се явява значително завишен. Инфлационният коефициент,
получен от размера на годишната инфлация за 2012 г. се начислява върху
базисната цена по чл.5, ал.1 в размер на 2,90 лв., която е константна величина,
уговорена за целия срок на действие на договора, но без в нея да се включва
натрупаната инфлация през предходния период от 2008 г. до 2012 г. Клаузата на
чл.5, ал.3, т.1 от договора не предвижда такова капитализиране на инфлационната
надбавка, дължима за всяка предходна година от срока на действието му, чрез
прибавянето й към базисната цена, върху която се определя инфлационната
надбавка за следващите години. Поддържа и възражението си за изтекла погасителна давност. Сочи, че плащанията по процесния договор са периодични по смисъла на чл.111, б “в“ ЗЗД и се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок, респективно в този
срок се погасява задължение за индексация на уговорената цена на транспортната
задача, както и за заплащане на законна лихва за забава върху това плащане,
като са развити съображения във връзка с това становище. Относимият към спора период е месец ноември 2013 г., вземането по което е
станало изискуемо е 21.12.2013 г. и се погасява по давност на 21.12.2016 г. Предвид
изведеното тълкуване на уговорката на (чл.5, ал.3, т.1 от договора с оглед
факта, че правото да се търси индексация е упражнено едва с подаване на
исковата молба на 29.11.2016 г., непогасено право е останало единствено правото
да се търси индексация за 2013 г. Неоснователна е и претенцията за лихва.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което
да отмени процесното и да бъдат отхвърлени предявените искове като
неоснователни, алтернативно да бъде намален размера. Претендира присъждане на
разноски.
Възиваемият
„Ю.И.” ООД, ЕИК 1*******, със
седалище и адрес на
управление:***, чрез пълномощгника си по делото адвоакт Ц.Й.,***
оспорва въззивната жалба. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено 6от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество неоснователна, поради следното:
Предявен е иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.367 ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД от „Ю.И.” ООД *** сумата от 19 954,57 лв., представляваща неизплатена
част от индексираната цена на извършения от ищцовото дружество през м. ноември 2013
г. транспортна дейност/обществен превоз на пътници/маршрутен пробег/ по основна
градска автобусна линия № 150 от общинската транспортна схема на СО по Договор
№ РД-1068/24.10.2007 г., ведно със законната лихва върху сумата от 19 954,57
лв., както и сумата от 5967,99 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 21.12.2013 г. до 28.11.2016 г.
Ищецът „Ю.И.” ООД е
основал иска си на валидно сключен между страните договор № РД-56-1068/24.10.2007 г. /Договора/, по реда на Наредба № 2
от 15.03.2002 г. на Министъра на транспорта и съобщенията за условията и реда
за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози
на пътници с автобуси и леки автомобили /с ново наименование Наредба за
условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на
обществени превози на пътници с автобуси/, съгласно който ищцовото дружество
поема да изпълнява обществен превоз на пътници по основна градска автобусна
линия № 150 от транспортната схема на С.О.. Според него, на
основание чл. 5, ал. 3, т. 1 от Договора, цената на километър маршрутен пробег, определена при сключването на договора, е 2, 90 лв. /без ДДС / на километър, се променя с размера на годишната инфлация,
обявена от НСИ за предходната година, като е посочил данни за годишната
инфлация в периода 2009г.- 2013 г., съответно за изменението на цената за изпълнението на
превоза по посочената линия в периода. Посочил е, че в изпълнение на договора през месец ноември 2013 г. ищецът е
осъществил общ маршрутен пробег от 26 820,653 км. При съобразяване
разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от Договора, дължимата индексирана цена за
извършената транспортна дейност през м. ноември
2013 г. възлиза на 113 290,44 лв. с включен ДДС за извършения маршрутен
пробег от 26 820,653 км. Била е заплатена само част от тази цена в размер
на 93 335,87 лв. и то по първоначално определената в Договора цена от 2,90
лв./км., вместо индексираната цена за 2013 г., която е в размер на 3,52 лв./без
ДДС. С извършеното частично плащане не е било заплатено увеличението с размера
на обявената от НСИ инфлация по чл.5, ал.3, т.1 от Договора, поради което на
ищцовото дружество се дължат неизплатеният остатък от индексираната цена от 19 954,57
лв., както и съответната мораторна лихва върху него от общо 5 967,99 лв.
Ответникът
СО е депозирал писмен отговор, в който е оспорил предявените искове по основание и размер.
СГС констатира следното:
По делото е безспорно и се установява въз
основа на събраните по делото доказателства, че между страните съществува
търговско правоотношение с източник Договор № РД-56-1068/24.10.2007 г. за възлагане извършването на обществен превоз на пътници по основна градска
автобусна линия № 150 от общинската транспортна
схема на С.О., за срок от 8 години, сключен въз основа на проведен конкурс по
реда на Наредба № 2/15.03.2002 г. на Министъра на транспорта и съобщенията за
условията и реда за утвърждаване на транспортните схеми и за осъществяване на
обществени превози с автобуси и леки автомобили и леки автомобили. Безспорно е, че ищецът е осъществил възложения му превоз по основна градска
автобусна линия № 150 от общинската транспортна
схема на С.О., както и че ответникът му е заплатил за превоза възнаграждение
съобразно уговорената цена в чл. 5, ал. 1 от договора - 2,90 лв. на километър без ДДС.
Била е назначена съдебно-счетоводна експертиза/ССЕ/, според която размерът на индексираната цена
километър маршрутен пробег за 2013г. по основната градска автобусна линия № 150
от транспортната схема на С.О. е 3,52 лв./км. без ДДС или 4,24 лв./км. с ДДС.
Общият маршрутен пробег, осъществен от ищеца по основна градска автобусна линия
№ 150 през м.ноември 2013г. е 26 820,653 км. Размерът на възнаграждението за
извършеният през м.ноември 2013г. маршрутен пробег е 113 290,44 лв., с ДДС. На
ищеца е платена сумата 93 335,87 лв. Разликата между индексирания
размер на възнаграждението и платеното такова е в размер на 19 954,57 лв., което съвпада с претендираното от ищеца. Съгласно
заключението на приетата ССЕ размерът на обезщетението за забава върху горната
сума за периода 21.12.2013 г.-28.11.2016 г. е 5 962,45 лв.
По изложените във
въззивната жалба възражения, съдът приема следното:
Спорният по делото въпрос е на каква цена е следвало да се заплати на ищеца
осъществения превоз- по уговорената такава по
чл. 5, ал. 1 от договора, или по цената уговорена в чл. 5, ал. 1 от договора увеличена с размера на годишната
инфлация за 2009 г., 2010 г., 2011г., 2012 г. и 2013 г. съгласно уговореното в чл. 5, ал. 3, т. 1 от договора. Тълкуването на уговорките на страните съобразно чл.20 ЗЗД, изисква отделните договорни уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и в
смисъла, който произтича от договора, като се изхожда от целта на договора,
обичаите в практиката и добросъвестността, но без да се подменя формираната от
страните воля при сключване на договора. При тълкуване на действителната
воля на страните, обективирана в разпоредбите на чл. 5, ал. 3 от договора,
съобразно правилата на граматическото, лексическото и логическото тълкуване, се налага извод за неоснователност на оплакванията на въззивника, че основанията за
изменение (актуализиране) на цената на километър маршрутен пробег, която е определена при сключването на договора, уговорени в т.т. 1-3 от,
ал. 3 на чл. 5 от договора, са уговорени кумулативно, а не алтернативно
(самостоятелно), т.е. че за
договореното изменение на цената на превоза, при условията на чл. 5, ал. 3 от договора, е необходимо
осъществяването на всичките, установени в т.т. 1-3 на същия договорен текст
условия, а не на някое отделно от тях. Този извод се се налага при граматическото и
лексическо тълкуване на начина, по
който са уговорени и конкретно са изписани трите отделни основания за изменение
на цената и в частност - липсата на съюза "и", който
би сочил на твърдяната от въззивника кумулативност, както и отделянето им не със запетайка, която отново би дала
основание да се тълкува волята на страните в насока на кумулативното наличие на
основанията, но отделянето на трите отделни основания именно с точка и
запетайка, сочещи на по-голяма самостоятелност на всеки от така отделените
изрази и съответно - на алтернативност на всяко от трите отделни основания,
подчертаваща самостоятелното значение на всеки от тях, а не на твърдяната от
въззивника кумулативност (по същите причини именно, неоснователни са
оплакванията на въззивника в обратен смисъл, базирани на твърденията му за
липса при изписването на съюза "или".) На следващо място, при тълкуване на уговорките в договора, съобразно
правилата на логическото тълкуване, с оглед обстоятелството, че уговореното в
чл. 5, ал. 3, т. 2 от договора самостоятелно
такова основание - увеличение цената на горивата, се съдържа и в също отделно уговореното основание по т. 3, именно
- общо поскъпване на ГСМ(гориво-смазочните
материали/, включващи безспорно и
горивата), гуми и резервни части, надвишаващо с 50 % стойностите за предходната
календарна година. Този начин на уговаряне, при който по-малкото по т. 2 се
съдържа в по-голямото по т. 3, се явява изцяло безсмислен в случай, че
действителната обща воля на страните е била да уговорят кумулативност на трите
основания, доколкото липсва каквато и да било логика в такъв случай наличното,
като елемент на основание по т. 3, такова значително по-тясно основание по т. 2
- увеличението на цените на горивата да се изнася, като самостоятелно, отделно
основание и то - при различно процентно увеличение на годишна база.
Напротив - именно това отделяне в т. 2 на увеличението
на цената на горивата (която е и
най-динамичната величина, но и най-пряко влияе върху цената на
осъществявания от ищеца по силата на процесния договор превоз), като самостоятелно основание, различно от иначе поглъщащото го, по-общо
такова основание по т. 3 - поскъпването общо на ГСМ, гуми и резервни части, сочи на придаденото от страните на основанието по
т. 2 самостоятелно значение, респ. - годността му и самостоятелно да доведе до
изменение на цената на превоза, дори и при
неосъществяването в действителността на иначе поглъщащото го основание по т. 3,
респ. и оттам -и до налагащия се извод за алтернативност, а не кумулативност на
уговорените три основания за изменение на цената. Освен това, възприемането на извод за кумулативност на трите основания би довело в
случай, че са се осъществили и двете такива, безспорно и най-пряко свързани с
основната дейност на ищеца по изпълнението на договора - тези по чл. 5, ал. 3,
т.т. 2 и 3 от договора, но при липсата на инфлация (основанието по т. 1 от
същата договорна разпоредба, което не се намира в такава пряка връзка с
изпълнението на договора от страна на ищеца, в каквато връзка се намират основанията
по т.т. 2 и 3), до липса на основание за изменение на цената, каквато едва ли е действителната обща воля на
страните, при сключването на договора. В този смисъл
неоснователни се явяват и доводите във възивната жалба, че действителната воля на
страните при уговарянето на чл.5, ал.3 от договора, е била да са налице
условията посочени по т.2 и по т.3 от тази клауза, като при наличието на същите
цената се увеличава със сумата посочена в т.1 от тази клауза, а именно с
размера а индекса на инфлацията за предходната година обявен от НСИ. Важи
казаното по-горе за самостоятелност на трите отделни основания и отделянето им именно с точка и запетайка, като съгласно чл.5, ал.3, т.1 от Договора е налице изрично уговорен и
самостоятелно приложим механизъм за индексиране на първоначално уговорената
цена при наличие на изменение на инфлационния индекс за страната спрямо всяка
предходна година от действието на договора.
Неоснователни са и възраженията за условията при които е сключен процесния договор- процедура, оферти за участие в проведения конкурс и ръст на инфлация до
момента на сключване на договора, тъй като се предполага, че преди сключването
на договора страните са знаели всички тези обстоятелства и са ги съобразили при
постигането на съгласие за сключване на договора. В същия смисъл изрична е
процесната разпоредба на чл. 5, ал. 3 от договора, предвиждаща изменение, при
уговорените в т.т. 1-3 от същия договорен текст, на цената на километър маршрутен пробег, която е определена именно при сключването на договора. Безспорно
общественият превоз на пътници по автобусни линии е строго регулирана от
държавата търговска дейност, право да извършват която имат само лицензирани
превозвачи, на които общинските власти чрез конкурсна процедура и договор са
възложили да осъществяват превоз по конкретна автобусна линия от утвърдените
транспортни схеми. По същество възлагането от общинските власти представлява и
разрешение за съответния търговец да извършва обществения превоз. Същевременно
това възлагане гарантира на спечелилият кандидат изключителното право да
извършва превоз по автобусната линия със съответното маршрутно разписание -
арг. от чл. 26 от Наредбата, съгл. който за дадено маршрутно разписание се
сключва договор само с един кандидат, т.е. чрез тази конкурсна процедура
общинските власти предоставят правото на даден превозвач да извършва превоз по
определена линия. При определяне съдържанието на договора страните не разполагат със
свободата, която им дава чл. 9 от ЗЗД, доколкото правната връзка между тях е
създадена в резултат на осъществяването на сложен фактически състав, в който
участва и административно-правен елемент-провеждането на конкурсна процедура по
реда на Глава втора от Наредбата по утвърдените от общинския съвет критерии и
начин за оценка и класиране на кандидатите, посочени в чл. 19 от същата. Цената
е предложена от самия кандидат, което предполага той добросъвестно да е
преценил своите възможности реално да я постигне в конкретната конюнктура на
пазара на предлаганата услуга. Това означава, че изпълнителят не може да
противопоставя на възложителя възражения, основани на размера и начина на
формирането на цената на превоза.
Относно направеното възражение, че предявеният размер е значително завишен,
то съдът при определяне на размера на дължимото възнаграждение съобразно индексираната цена с ДДС за осъществения превоз за м. ноември 2013 г. първоинстанционният съд се е съобразил със заключението на приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза и е приел, че предявеният иск е
основателен за сумата от 19 954,57 лв., която
представлява разликата между индексирания размер на възнаграждението от
113 290,44 лв. с ДДС и платения от 93 335,87 лв. Това е сумата за доплащане за изминатите километри общ пробег за м. ноември 2013г. по автобусна линия № 150 от транспортната
схема на С.О., съгласно Договор № РД-56-1068/24.10.2007 г. между
страните. Цената на транспортната
услуга за следва да бъде по-висока на
основание установената в чл. 5, ал. 3, т. 1 от договора възможност за промяната
й съобразно обявения от Националния статистически институт индекс на годишната
инфлация за предходната година. При спазване на правилата в чл.20 от ЗЗД
действителната воля на страните, изразена в цитираната разпоредба следва да се
търси във връзката й с чл. 3 от договора, според който срокът на неговото действие е 8 години, считано от датата на
въвеждането в експлоатация на автобусната линия № 150. Посочената клауза е
уговорена в интерес на изпълнителя, с оглед продължителния срок на действие на
договора и необходимостта от актуализирането на цената съобразно промените в
икономическите условия. Тълкувана по този начин, тя е приложима за който и да е
период от време, освен за календарната 2008 год. Неоснователно се явява
твърдението, че клаузата на чл.5, ал.3, т.1 от договора не предвижда
капитализиране на инфлационната надбавка, дължима за всяка предходна година от
срока на действието му, чрез прибавянето й към базисната цена, върху която се
определя инфлационната надбавка за следващите години. Размерът на годишната
инфлация се определя на годишна база от НСИ и
представлява количествено остойностяване на общото усреднено за страната
изменение на покупателната способност на лева, настъпило през съответната
година спрямо предходната година. Именно за това инфлационния индекс е годишен
и не може да бъде прилаган спрямо какъвто и да е друг фиксиран
момент в миналото, какъвто се явява моментът на сключване на договора. Ето защо
индексацията на цената на километър маршрутен
пробег, съгласно
Договора, може и следва да се извърши единствено и само чрез натрупване за целия период на индексиране. НСИ е посочил
методологията си за начина на калкулиране на инфлацията, че средногодишната инфлация се измерва в следната мерна единица: процент на
изменение за 12-те месеца на текущата година спрямо съответния период на предходната
година; че понятието „индекс на потребителските цени” по дефиниция представлява
измерител на „инфлация с натрупване”
за съответния период. Изводът е, че индексът за определена година следва да се
приложи към цената за предходнатга година.
Що се отнася до възражението за изтекла погасителна
давност, то същото се явява неоснователно, тъй като не е налице период на
изтекла погасителна давност. Предвид уговореното в раздел III от процесния договор, озаглавен "Цена и начин на плащане", страните ясно са посочили механизма на
разплащане, като са уговорили в чл. 5, ал. 2, че възложителят заплаща на
изпълнителя авансово сумата в размер на 30% от дължимите за определения пробег за съответния месец, а изравняването се извършва до
20-то число на месеца, следващ отчетния. Според чл.114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изводът е, че падежът за заплащане на изминатите през месец ноември 2013 г. км. настъпва на 20 декември 2013 г., а исковата молба е подадена на 29.11.2016 г., т.е. изискуемостта
на вземането настъпва на 20.12.2016г., преди 5-годишния срок за главницата и
преди 3-годишния срок за лихвите, които са претендирани за периода 21.12.2013
г. до 28.11.2016 г.
На основание чл.271, ал.1, изр. І първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора и предявената претенция, въззивникът следва да
заплати на въззиваемия направените от него разноски за настоящето производство
във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 466,61 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 30.10.2017 г. по гр.дело № 68870/16г. на СРС, ІІ ГО, 71 с-в.
ОСЪЖДА С.О. с адрес: гр. София, ул. „******” № 33, чрез
процесуалния представител юрисконсултК.да
заплати на Ю.И.” ООД, ЕИК 1*******, със седалище и
адрес на управление:***, чрез пълномощника адвокат Ц.Й.,*** направените разноски
за настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 466,61 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.