№ 130907
гр. София, 20.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Частно
гражданско дело № 20231110141568 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „***** за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу В. Б. Т. за сумите, както следва: сумата 679,95 лева, представляваща главница по
договор за потребителски кредит № ***** г., ведно със законна лихва за периода от
25.07.2023 г. до изплащане на вземането, законна лихва за забава в размер на 57,29 лева,
сумата 175 лева –неустойка за забава, начислена на 01.03.2023 г., както и разноски в
заповедното производство: държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 260 лева.
Настоящият състав намира, че искането за издаване на заповед за изпълнение по
отношение на претенцията за неустойка за забава в размер на 175 лева следва да бъде
оставено без уважение, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора за кредит е уговорено кредитополучателят да заплаща
таксите, определение съгласно Тарифата за таксите на ****, представляваща разходи за
събиране на просрочени задължения. От изложеното е видно, че всъщност неустойката се
начислявала, за да обезпечи разходите, който кредиторът прави относно извънсъдебното
събиране на вземането, а именно изпращане на съобщения, покани уведомления,
периодично информиране на длъжника за допуснатите забави и възможностите за
изпълнение и др. Макар да се претендира като неустойка за забава, по своя характер
претендираното вземане за разходи за събиране на просрочено вземане противоречи на
нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая
дължимостта на вземането е изключена и от забраната на императивната норма на чл.
33,ал.1 от ЗПК, предвид обстоятелството, че с договора е установена отделно и изрично
дължимостта на законната лихва за времето на забавата, която лихва е претендирана със
заявлението.
При това положение заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за
претендираните разноски съразмерно на отхвърлената част от заявлението или за сумата над
20,20 лв. до пълния претендиран размер от 25 лв. за платена държавна такса и над сумата от
40,41 лв. до пълния размер от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение /определено от съда
по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр.чл.26 НЗПП/.
За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК, следва да бъде
издадена заповед за изпълнение.
Воден от горното, съдът
1
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № **** г., подадено от „***** срещу В. Б. Т., ЕГН
**********, в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 175 лева, представляваща неустойка за забава,
начислена на 01.03.2023 г., както и за сумата над 20,20 лева до пълния размер от 25 лева за
платена държавна такса и за сумата над 40,41 лева до пълния размер от 50 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2