РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Пещера, 01.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Атанаска Ст. Павлова-Стоименова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова
Гражданско дело № 20235240100466 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава двадесет и шеста от Гражданския
процесуален кодекс.
Предявени е от К. А. А. , ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. ****,
чрез адв. И. К. срещу А. К. А. ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***,
иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК.
Ищецът А. твърди, че през 1999 година г. сключил граждански брак с
ответника А. К. А. , за което е съставен Акт за граждански брак № 35/1999 г.
от община Пещера .
Ответницата имала син от предишен брак -П.А.Г..
Твърди, че живеели първоначално в град ***, а впоследствие в закупен
от тях апартамент на улица ****.
През 2006 година ответницата напуснала жилището и отишла да живее
в Италия. Оттогава страните са разделени.
Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде прекратен
бракът между страните, чрез допускане на развод поради дълбоко и
непоправимо разстройство на брака без вина.
1
Не се претендира издръжка на съпругата , претендира ползване на
семейно жилище град Брацигово улица ****.. Ангажират се доказателства.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от ответника А. К. А. е
постъпил отговор на исковата молба чрез назначения по делото особен
представител – адв. К. Ш.. В същия не са изложени съображения относно
допустимостта и основателността на претенцията.
В съдебното заседание ищецът поддържа предявения иск лично и със
процесуалния си представител, като моли да бъде уважен.
Ответникът редовно призован не се явява, представлява се от особения
представител – адв. К . Ш., изразява становище по хода на делото и излага
съображения за уважаване на иска.
Пещерският районен съд, като взе предвид доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за
установено следното от фактическа страна:
От представено по делото удостоверение за сключен граждански брак се
установява, че страните са сключили граждански брак в гр.Пещера, за което е
съставен акт за граждански брак № 35 от 18.06.1999 г.
От брака си страните нямат деца.
Установи се от разпита на свидетеля Н.Д. , че те не живеят заедно от 2006
години, не поддържат никакви отношения, нямат деца. Твърди, че живеели в
гр. ***, което жилище закупил ищеца.
Съдът изцяло кредитира свидетелските показания, като последователни,
логични, вътрешнонепротиворечиви и събрани въз основа на лични
впечатления. При преценка на показанията съдът на основание чл. 172 ГПК
съобрази евентуалната заинтересованост на свидетеля, но предвид липсата на
противоречия и взаимно изключващи се твърдения, съдът не намира пречка
да ползва показанията при формиране вътрешното си убеждение.
2
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
По иска с правна квалификация чл. 49, ал. СК
Съдът счита, че при така изяснената фактическа обстановка се
установява безспорно, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на
брака между страните, поради което бракът им следва да се прекрати. Касае
се за едно отрицателно състояние на брачната им връзка - брачният съюз е
лишен от нормалното си съдържание, липсват взаимната любов, уважение,
доверие, взаимопомощ, привързаност, взаимното разбирателство и общи усИ.
за обезпечаване на благополучието на семейството. Фактическата раздяла,
продължила сравнително дълъг период от време, окончателно е разрушила
съпружеската общност, липсва минималната наличност на изискваното от
морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка. Дългият период
на раздяла се е отразил сериозно на отношенията им. Всеки от тях има свой
живот, в който на практика другият отсъства.
Формално съществуващата брачна връзка окончателно е опразнена от
нейното дължимо, според закона и морала, необходимо вътрешно
съдържание. От брака е останала само формално юридическата връзка.
Продължаване съществуването на брака би било безсмислено и неоправдано
за съпрузите и обществото. Бракът не следва да се превръща в задължение за
съпрузите, когато липсва взаимност в любовта, хармония в отношенията и
съпричастност към проблемите на съпруга. Дълбоко разстройство е и
непоправимо - то е трайно, постоянно, окончателно, без възможност за
преодоляване и без възможност за възстановяване на брачната общност и на
нормални съпружески отношения.
По делото не е установена причината за фактическата раздяла между
съпрузите, но и същата не следва да бъде изследвана, тъй като никоя от
страните не е направила искане съдът да се произнесе по причината, довела за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Поради изложеното бракът между страните следва да бъде прекратен на
основание чл. 49, ал. 1 СК, без съдът да се произнася по см. на чл. 49, ал. 3
СК.
3
По отношение правните последици от прекратяването на брака:
Предоставяне ползването на семейното жилище на ответника следва да бъде
уважено, като му бъде предоставено за ползване семейното жилище,
находящо се***,
Съдът не следва да се произнася по въпроса за определяне на издръжка
между съпрузите, доколкото не е заявено такова искане.
Не стои и въпроса за промяна на фамилното име, тъй като е
изключително право на ответницата да избере какво фамилно име да има след
развода. Отделно от това фамилното й име съвпада с това преди брака,
поради което не стои въпроса да неговата промяна.
По разноските :
Съдът определя окончателна държавна такса по иска за развод в размер
на 50 лева, която при този изход на делото, на основание чл. 329, ал.1 от ГПК
следва да се заплати от двамата съпрузи по равно. Тъй като при завеждане на
иска ищеца е заплатил държавна такса в размер на 30 лв., то останалата част
от общо дължимите 20 лв. или сума в размер на 10 лв., следва да се възложи в
тежест и на двамата.
На основание чл. 11 ТДССГПК страните следва да заплатят и такса в
размер на 5 лв. за служебно издаден изпълнителен лист за посочената по-
горе сума, присъдена в полза на бюджета на съдебната власт.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 329, ал. 1, изр. 2-ро от
ГПК, разноските остават в тежест на всяка от страните, както са ги
направили.
Воден от изложеното, на основание чл. 49, ал.1 СК Пещерският районен
съд,
РЕШИ:
ДОПУСКА РАЗВОД между К. А. А., ЕГН: ********** и А. К. А. ЕГН:
**********, сключили граждански брак на 18.06.1999 г.в град Пещера, за
което е съставен Акт за сключен граждански брак №35 от 18.06.1999г.,
съставен в гр. Пещера, поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брака.
4
В настоящето производство съдът не се произнася относно вината за
разстройството на брака.
ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО на семейното жилище – находящо се
в гр. ** на съпруга К. А. А., ЕГН: **********.
След развода съпрузите няма да си дължат издръжка помежду си.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал.1 ГПК К. А. А., ЕГН: ********** и
А. К. А. ЕГН: **********, да заплатят в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Пещерски районен съд допълнителна държавна такса по
делото в размер на по 10,00 лв./десет лева/ всеки от тях, а на основание чл. 11
ТДССГПК и сумата от 5 лв. в случай на служебно издаден изпълнителен
лист за посочената сума ,присъдена в полза на бюджета на съдебната власт.
Решението може да се обжалва пред Пазарджишки окръжен съд, с
въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
5