Решение по дело №674/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.172, ал.5 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП).

Административното дело е образувано по жалба на Е. Ф. Е. с [ЕГН] и адрес гр. Плевен, [улица], ет.3, ап.10, подадена против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №24-0938-000411 от 06.07.2024г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Плевен. С оспорената ЗППАМ на Е. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

Оспорващият счита обжалваната заповед за незаконосъобразна. Излага, че актът противоречи на материалноправни разпоредби, като от мотивите му е видно, че употребата на наркотици или техни аналози е установена с техническо средство, показанията на което са оспорени и е издаден талон за медицинско изследване. Сочи, че към момента на подаване на жалбата няма резултат от това изследване, като употребата на наркотици или техни аналози не е установена по надлежния ред и липсват материалноправни предпоставки за налагане на ПАМ. Иска отмяна на оспорения акт. Претендира разноски.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по същество на спора.

Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не се явява, не се представлява и не ангажира становище по жалбата.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 06.07.2024г. против Е. Ф. Е. е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 1358075 за това, че на същата дата в 15:43 ч. в гр. Плевен, [улица]до номер 17 с посока на движение към [улица], като водач на собствения си лек автомобил Мерцедес Ц 200 ЦДИ с рег.№ [рег. номер] управлява горепосоченото МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено по надлежния ред. В АУАН е отбелязано, че от направената на 06.07.2024г. в 15:43 ч. качествена проба с пореден номер 043 с техническо средство Дрегер ДръгТест 5000 с фабричен номер ARRD 0011, уредът отчита положителен резултат от Канабис-25. На водача е бил издаден талон за медицинско изследване с бланков номер 262230 и осем броя холограмни стикера за валидност и сигурност на пробата с номер [рег. номер], връчени на Е. в 16:20 часа на 06.07.2024г. Актосъставителят е приел, че деянието представлява нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП. С акта са били иззети като доказателства свидетелството за управление на водача, свидетелството за регистрация на МПС и регистрационните табели на автомобила. Е. Е. е подписал АУАН без възражения и същият му е бил връчен на 06.07.2024г. За проверката е бил изготвен Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с номер 316р-238221.

За това нарушение и въз основа на съставения АУАН, Началник сектор към ОДМВР Плевен, сектор „Пътна полиция“ Плевен е издал оспорената в настоящото производство заповед за прилагане спрямо Е. Ф. Е. на ПАМ по чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

Жалбоподателят е оспорил резултата от теста, поради което в указания му срок е дал проби от кръв и урина за изследване при спазване на чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

За установеното нарушение е било образувано досъдебно производство № ЗМ 389/2024г. по описа на Първо РУ Плевен, пр.пр. №4344/2024г. по описа на Районна прокуратура Плевен, по което с постановление на старши разследващ полицай е била назначена съдебно-химическа експертиза в Национален институт по криминалистика (НИК) гр. София към Министерство на вътрешните работи. Видно от Протокол за извършена експертиза № 24/ТКХ-466 от 07.10.2024г. на НИК към МВР, Център за експертни криминалистични изследвания, в представените за изследване кръвна проба и проба урина, иззети на 06.07.2024г. от Е. Ф. Е. с [ЕГН], е установено наличие на специфичен метаболит на тетрахидроканабинола – карбокси-Δ⁹-ТНС, доказващ употреба на наркотично вещество тетрахидроканабинол (ТНС), поставен под контрол съгласно чл.3, ал.2 от ЗКНВП и съгласно чл.3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, включени в Списък 1 – като вещество с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях и забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина в Приложение №1 на същата наредба.

Към административната преписка са представени цитирания в оспорената заповед АУАН Серия GA № 1358075/06.07.2024г., Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с рег.№ 316р-238221/06.07.2024г., талон за медицинско изследване № 262230, доказателства за компетентността на издателя на заповедта, справка за нарушител, протокол за сервизна проверка на Drugtest 5000 с номер ARRD 0011 от 03.04.2024г., писмено уведомление от 08.07.2024г. за започване на досъдебно производство при условията на чл.212, ал.2 от НПК за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, постановление за назначаване на експертиза от 08.07.2024г. и протокол за извършената експертиза в НИК към МВР №24/ТКХ-466/07.10.2024г.

От оспорващия е представен лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 06.07.2024г. с час на постъпване 16:30 часа и час на напускане 16:49 с отбелязване за взети кръв и урина за изследване.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок (обжалваният акт е връчен лично на оспорващия на 01.08.2024г., видно от отбелязването на същия, а жалбата е подадена в Административен съд Плевен на 08.08.2024г., вх.№ 4433). Оспорената заповед съдържа волеизявление на издателя на акта, с което се засягат права и законни интереси на жалбоподателя като адресат на този акт. Следователно жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Административен съд Плевен, седми административен състав, намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото не е спорно, че Областните дирекции на МВР са служби за контрол по ЗДвП. Директорът на ОДМВР Плевен съобразно предоставената му възможност в закона, със своя Заповед рег.№ 316з-2561/04.07.2022г. (представена по делото) е оправомощил по т.1.1. началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Плевен за цялата територия, обслужвана от ОДМВР Плевен, да прилага с мотивирани заповеди принудителни административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а и т.5 от ЗДвП. Именно последната заповед на Директора на ОДМВР Плевен е цитирана в оспорената ЗППАМ като оправомощаваща нейния издател. Нарушението е извършено на територията, обслужвана от ОДМВР Плевен, следователно процесната заповед е издадена от териториално и материално компетентен орган.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити по чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са фактически основания за издаване на заповедта, като е посочен с номер и дата АУАН, с който е установено извършеното нарушение, посочен е с трите си имена, длъжност и месторабота актосъставителят, посочена е датата, часа и мястото на извършване на нарушението, посочено е конкретното МПС, управлявано от Е. Ф. Е. и регистрационния номер на същото, както и е описано извършеното нарушение. С оглед на изложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

Не се установяват и съществени нарушения на административно производствените правила, които да са накърнили правната сфера на оспорващия. Употребата на наркотични вещества и техните аналози, в конкретния случай Канабис-25 е установена при извършената проверка от служители на ОДМВР Плевен, сектор „Пътна полиция“ с техническо средство Дрегер ДръгТест 5000 с фабричен номер ARRD 0011, като по делото е представен и протокол № ********* – 750000 от 03.04.2024г. за сервизна проверка на апарата, с който се установява, че апаратът, с който е извършена проверката е бил годен да извършва изследвания за наркотици. Жалбоподателят е запознат с резултата от изследването, като му е издаден талон за медицинско изследване и осем броя холограмни стикера за болничното заведение. Следователно заповедта – предмет на настоящото производство, не е засегната от отменителните основания по чл.146, т.1, т.2 и т.3 от АПК.

Оспорената заповед е постановена и при правилно приложение на относимите материалноправни норми.

Съгласно чл.23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ, в случая в чл.171 от ЗДвП. Принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което са от вида на преустановяващите ПАМ. ПАМ се прилага без оглед на вината и не съставлява административнонаказателна санкция, включително не се подчинява на режима на ЗАНН и на НК. Принудителната административна мярка се налага при обективно извършване на нарушение, тя не е насочена към личността на дееца – да санкционира неправомерното му поведение, а към правните последици от неправомерното поведение – да се предотврати и преустанови административното нарушение (чл.22 от ЗАНН).

Материалноправното основание за издаване на процесната ЗППАМ е да е установено по съответния регламентиран в закона и подзаконовите актове по прилагането му способ, управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Съгласно чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

Разпоредбата на чл.171 от ЗДвП е императивна и при наличието на предпоставките изчерпателно изброени в чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, административният орган е длъжен да наложи ПАМ „Прекратяване регистрацията на ППС“. Следва да се подчертае, че мярката по чл.171, т.2а, б.„б“ от ЗДвП няма санкционен характер. Тя се прилага без оглед на вината, чрез нея се реализира диспозицията на правната норма. Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, предвидена в специалния закон с оглед спецификата на регулираните с него обществени отношения, и се прилага превантивно.

За издаването на заповедта по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП следва да са установени фактите от хипотезата на правната норма, в случая управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Фактите са установени за целите на производството по чл.171 от ЗДвП с приложените по делото резултати от извършено изследване, отразени и в съставения АУАН GA 1358075 от 06.07.2024г. и доколкото са фактически основания за налагане на мярката по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, оспорената заповед е законосъобразна.

В чл.1, ал.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (наричана за краткост Наредбата) са регламентирани способите за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози – чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания. При извършване на проверка на място от контролните органи употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с тест. Ако водачът не приема показанията на теста, има право да даде биологични проби в медицинско заведение за извършване на медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, за да докаже, че не е употребявал наркотични вещества или техни аналози (чл.3а, т.2 от Наредбата).

При тази законова регламентация способът за опровергаване на фактическото основание за издаване на заповедта – управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози при направен полеви тест, е провеждане на медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, резултатът от което да е отсъствие на наркотични вещества или техни аналози, при издаден талон за изследване. Възможността да бъде опровергано основанието за издаване на заповедта е отрицателен резултат от изследването на кръвна проба, тъй като при осъществена предпоставка – положителна проба при проверка с полеви тест, административният орган е длъжен да издаде заповед при условията на обвързана компетентност.

Спорният момент по делото е управлявал ли е автомобила си жалбоподателят след употреба на наркотични вещества или не, съответно установена ли е по надлежния ред употребата на наркотици от водача, и оттам налице ли са материалноправните основания за издаване на оспорения акт.

В настоящия случай е установено, че при проверката на жалбоподателя на 06.07.2024г. за употреба на наркотици с техническо средство, дисплеят на същото е отчел наличие на Канабис-25, но водачът не е приел този резултат и е дал незабавно, в рамките на необходимото техническо време, биологични проби за извършване на медицинско изследване за наличието на същите вещества. Това е и нормативният ред, съгласно с чл.3а, т.2 от Наредба № 1/2017г. Видно е от обсъденото заключение на съдебно-химическата експертиза, че в предоставените на 06.07.2024г. за изследване биологични проби от Е. Ф. Е., е установено наличие на наркотични вещества, включени в списъците-приложения към чл.3 от Наредба за класифициране на растенията и веществата като наркотични. По аргумент за противното от чл.6, ал.9 от Наредба № 1/2017г., резултатът за употреба на наркотични вещества следва да се установи от медицинското (химико-токсикологично) изследване и само в случай на отказ на водача да подпише и получи талона за медицинско изследване и при неявяване в определения срок, както и при отказ за изследване, се вземат предвид показанията на техническото средство.

По делото е представено доказателство, което безспорно установява, че е налице употреба на наркотични вещества при управление на МПС, което кореспондира с резултата от изследването с техническото средство. В настоящото производство, резултатът от съдебно-химическата експертиза потвърждава презумптивната доказателствена сила на АУАН Серия GA № 1358075/06.07.2024г., съответно и резултата от пробата с техническо средство Дрегер ДръгТест 5000. Установеният в съдебно-химическата експертиза в пробите кръв и урина от Е. тетрахидроканабинол, и по-точно делта9-тетрахидроканабинол (Δ⁹-THC), е най-важната съставка на конопеното растение Cannabis sativa – виж Регламент (ЕС) 2022/1393 на Комисията от 11.08.2022г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1881/2006 по отношение на максимално допустимите количества на делта-9-тетрахидроканабинол (Δ⁹-THC) в конопено семе и в продукти, получени от него.

С оглед изложеното са налице материалноправните основания за прилагане на процесната ПАМ по отношение на оспорващия собственик на лек автомобил марка Мерцедес Ц 200 ЦДИ с рег.№ [рег. номер], който го е управлявал на 06.07.2024г. в 15:43 ч. в гр. Плевен след употреба на наркотични вещества, което означава, че е налице годно и правилно приложено правно основание за прилагане по отношение на същия на въпросната административна принуда.

На последно място оспорената заповед е издадена в съответствие с целта на закона – осигуряване на безопасността на движението по пътищата, с цел опазване живота и здравето на участниците в движението, като се осуети възможността на дееца да извърши други нарушения на правилата на Закона за движението по пътищата. Предвид факта, че срокът на налагане на процесната ПАМ е в законоустановения минимум, допълнителни мотиви в тази посока не са необходими.

Предвид изложеното съдът намира, че приложената ПАМ е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, постановена е в съответствие с материалния закон и целта му, поради което не са налице отменителните основания по смисъла на чл.146 от АПК и жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

По делото от ответника не е направено искане за заплащане на съдебноделоводни разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по тях.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. второ от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. Ф. Е. с [ЕГН] и адрес гр. Плевен, [улица], ет.3, ап.10, подадена против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0938-000411 от 06.07.2024г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Плевен.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.172, ал.5, изр. второ от ЗДвП.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.