№ 29209
гр. София, 08.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело
№ 20241110147751 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 66329 от 25.02.2025 г. на ищеца -
„******“ ЕАД, с искане за допълване в частта за разноските на постановеното
по настоящото гражданско дело определение № 8397 от 18.02.2025 г. В
молбата ищецът излага, че съдът не е присъдил разноски за юрисконсултско
възнаграждение и счита, че такова се дължи на ищеца, тъй като ответниците са
станали причина за завеждане на делото, платили са след подаване на исковата
молба, а предявените искове са оттеглени поради извършено в хода на делото
плащане.
Насрещните страни по молбата на ищеца – ответниците по делото, не са
депозирали отговори в предоставения им от съда по реда на чл. 248 ГПК
едноседмичен срок и към настоящия момент.
Софийски районен съд, 119 състав, след като обсъди доводите на
страните и взе предвид данните по делото, намира следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок за обжалване на
постановеното определение, от легитимирана страна, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по
следните съображения:
С определение № 8397 от 18.02.2025 г. съдът е прекратил
производството по делото на основание чл. 232 ГПК, но е пропуснал да се
произнесе по направеното с молбата на ищеца от 17.02.2025 г. за оттегляне на
предявените искове поради извършеното от страна на ответниците плащане в
хода на делото, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По
правило, при този изход на спора, съдът изследва причината за прекратяване
на делото, след което се произнася по дължимостта на разноските.
Налице е постоянна задължителна съдебна практика на ВКС,
обективирана в определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - опр.
№ 843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., опр. №
300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Определение №
595 от 22.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2217/2017 г., I т. о., ТК и цитираните в
1
последното актове, приемаща че, когато ответникът е дал повод за завеждане
на делото и в хода на производството е направено оттегляне или отказ от иска,
обусловени от новонастъпили обстоятелства, независещи от ищеца, а
възникнали в резултат действия на ответника, извършени след подаване на
исковата молба и водещи до отпадане необходимостта от съдебна защита на
заявеното като спорно право, например извършено плащане на
претендираната сума, ищецът има право на направените разноски.
В горния смисъл е Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС,
ОСГК по гр.д. № 112/1956 г., с което е прието, че по общо правило разноските
се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на
съдебния спор, като задължението за заплащане на направените по делото
разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна
вреди. Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне
на иска, когато след предявяването му, ответникът доброволно е възстановил
правото на ищеца.
При настоящата хипотеза сумата, предмет на иска, е изплатена в хода
на процеса. Това налага извод, че с поведението си ответниците са дали повод
за завеждане на делото - тъй като не са погасили дълга си преди процеса, а
оттеглянето на исковете е обусловено от новонастъпило обстоятелство,
независещо от ищеца – плащане на дълга от ответниците, довело до отпадане
необходимостта от съдебна защита на заявеното като спорно право.
С оглед на гореизложеното, на ищеца следва да се присъдят на
основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в минимален размер от 50 лева, като
ответникът М. Г. К. следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 25
лева, а всеки от ответниците И. К. С. и Е. К. С.а – Ч. по 12,50 лева разноски за
юрисконсултско възнаграждение. С определението съдът е пропуснал да се
произнесе по тези разноски, поради което молбата за допълване на
определението е основателна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение № 8397 от 18.02.2025 г., постановено по
гражданско дело № 47751 от 2024 г. в частта за разноските, като
ОСЪЖДА М. Г. К. с ЕГН ********** да заплати на „******“ ЕАД, ЕИК
****** сумата от 25 лева - юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА И. К. С. с ЕГН ********** да заплати на „******“ ЕАД, ЕИК
****** сумата от 12,50 лева - юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Е. К. С.а – Ч. с ЕГН ********** да заплати на „******“ ЕАД,
ЕИК ****** сумата от 12,50 лева - юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването, съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3