№ 262
гр. София, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20211000502451 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба
вх.№328805/16.06.2021 г., подадена от В. С. С., чрез адв.П.Д., срещу Решение от
26.05.2021 г., по гр.д.№11451/2020 г. на СГС, I ГО, 6 с-в, В ЧАСТТА МУ, с която е
отхвърлен предявеният от жалбоподателката против „ДЗИОбщо застраховане“ЕАД иск
с правно основание чл.432 от КЗ, за присъждане на обезщетение над размера от 55 000
лв. до пълния предявен размер на претенцията от 100 000 лв., ведно със законната
лихва върху тази горница, за претърпените от ищцата неимуществени вреди – болки и
страдания от травматични увреждания, настъпили в резултат от ПТП, осъществило се
на 29.02.2020 г. по вина на водача на л.а. „Субару Форестер“ с рег.№********, чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество. Релевирани са
оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, поради неправилно
приложение на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД, в резултат на което е
определен занижен размер на присъденото обезщетение, който не съответства на
степента на търпените от ищцата неимуществени вреди, тежестта на телесните
увреждания, и настъпилите трайни последици от тях, не са съобразени увеличените
лимити на отговорността на застрахователите към момента на ПТП, конкретната
икономическа конюнктура, и установената съдебна практика. Настоява се за отмяна на
решението в обжалваната част, и постановяване на ново по същество, с което
предявеният иск да бъде уважен до пълният му предявен размер, като се присъди на
ищцата допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 45 000
лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от изтичане на 3-месечният
срок, предвиден в КЗ – от 28.08.2020 г. до окончателното плащане. Заявява се
претенция за присъждане на всички направени съдебни разноски пред двете съдебни
инстанции.
1
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, ищцата е била освободена на основание
чл.83, ал.2 от ГПК от задължението за внасяне на държавни такси и разноски по
делото, въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради
което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срок е постъпил
Отговор на въззивната жалба вх.№ 338663/20.07.2021 г., подаден от „ДЗИ – Общо
застраховане“ЕАД, чрез юрк. Ю. К.. Поддържа се становище за неоснователност на
въззивната жалба – в исковата молба е направено искане за присъждане на
застрахователно обезщетение от 100 000 лв. за търпените неимуществени вреди, като
ответникът счита, че това е определеният от ищцата размер на претендираното
обезщетение. С ДИМ е признато като безспорно, че ответното дружество е изплатило
доброволно 25 000 лв. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. СГС е
определил справедлив размер на дължимото обезщетение от 80 000 лв., от което е
приспаднал платените 25 000 лв., и е присъдил на ищцата остатъка от 55 000 лв.
Поддържа се, че максималния размер, който може да бъде претендиран от ищцата от
въззивната инстанция е разликата над определените от първостепенния съд 80 0000 лв.
до първоначално претендирания размер от 100 000 лв. По същество се поддържа
решението да е правилно и обосновано в обжалваната част, неоснователност на
оплакванията на жалбоподателката, и се настоява за потвърждаване на
първоинстанционното решение в обжалваната част. Заявява се претенция за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови доказателства и
не са направили доказателствени искания, поради което във въззивната инстанция
нови доказателства не са събрани.
При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в
изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по
допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, и след
предявяване на извънсъдебна писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 от
ГПК вх.№94-Н-90/27.05.2020 г., поради което е допустимо. По правилността на
решението съдът е ограничен от оплакванията във въззивната жалба.
На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
намира следното:
Пред въззивната инстанция не се спори, че е настъпило процесното ПТП на
29.02.2020 г., по вина на водача на застрахован при ответника л.а. автомобил „Субару
Форестер“, както и че е налице валиден договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, с покритие към датата на ПТП. Не се спори по
качеството на ищцата на увредено лице по смисъла на чл.478,ал.2 от КЗ, механизма на
ПТП, вида и характера на получените от ищцата телесни увреди, както и
извънсъдебното изплащане от застрахователя на ищцата на обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 25 000 лв. Спорен пред
въззивната инстанция е справедливият размер на обезщетението за действително
претърпените от ищеца неимуществени вреди, за размера над 80 000 лв., както и
дължимостта на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за размера над
присъдения от 55 000 лв. до претендирания размер от 100 000 лв.
2
По спорния пред въззивната инстанция въпрос относно справедливия размер на
обезщетението, дължимо на ищцата, за претърпените от нея неимуществени вреди, по
делото се установява следното:
От приетата по делото Съдебно-медицинска експертиза вх.№309180/21.04.2021
г. /на л. 102-105/ се установява, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП ищцата е
получила травматични увреждания, изразяващи се в закрито многофрагментарно
счупване на дясната раменна кост и травматична увреда на подмишничния и лъчевия
нерви. За лечение на травматичните увреди ищцата е била хоспитализирана за 6 дни в
периода от 29.02.2020 г. до 06.03.2020 г.; за 3 дни в периода от 11.09.2020 г. до
14.09.2020 г.; за 8 дни в периода от 07.01.2021 г. до 15.01.2021 г., или общо е провела
болнично лечение за 17 дни. През тези периоди е претърпяла три оперативни
интервенции: на 02.03.2020 г. е извършено открито наместване и фиксация на костта
със заключваща пластина и винтове; на 11.09.2020 г. е извършено оперативно
отстраняване на горния заключващ метален винт; на 11.01.2021 г. е извършено
изваждане на металната пластина и винтовете, декортикация на костта, фиксация на
костта с вътрекостен пирон, костна пластика от таза и серклаж с тел. В междинните
периоди между хоспитализациите – от 06.03.2020 г. до 10.09.2020 г. /6 месеца/, и от
14.09.2020 г. до 07.01.2021 г. /4 месеца/, както и от 15.01.2021 г. до датата на изготвяне
на заключението /до 21.04.2021 г. – 3 месеца/, или общо 13 месеца, лечението на
ищцата е продължило в домашно-амбулаторни условия, и не е приключило. По време
на лечебния процес ищцата е изпитвала болки с голям интензитет непосредствено след
ПТП за 14-15 дни, а също така и след сваляне на мителата и започване на
раздвижването на горния крайник за около два месеца, след втората операция за около
7-8 дни, и след третата операция за около 14-15 дни. През останалите периоди на
лечебния процес болките са били с умерен и по-голям интензитет, и продължават
понастоящем при движения и ползване на крайника. Болките ще продължават и
вбъдеще, поради увредата на двата нерва. Впоследствие е наложително извършване на
още една операция за изваждане на металните импланти, което ще причини на ищцата
нови болки и страдания за около 2-3 месеца. С оглед характера и местоположението на
травматичните увреждания, възрастта на ищцата /58 г. към момента на увреждането/,
настоящото състояние, давността на травмата и вида на проведеното лечение, не се
очаква да настъпи пълно възстановяване. На ищцата предстои извършването на нова
операция за изваждане на имплантите, и последваща рехабилитация за период от
няколко месеца. Едва след това би могло да се направи точна преценка на
здравословното й състояние. Налице са настъпили трайни неблагоприятни последици
за ищцата – хипотрофия на дясна раменна мускулатура; два трайни белега от операции
– 9 см. и 16 см. на дясната раменна става, и траен белег от операция 11 см. в областта
на левия хълбок; ограничения на движенията на дясната раменна става, която
извършва движения 16% от нормата, ограничения на движенията на дясната лакетна
става, която извършва движения 83% от нормата, ограничения на движенията на
дясната гривнена става, която извършва движения в обем 43% от нормата; намален
силов захват на дясната ръка.
Така приетото заключение на СМЕ съдът намира за компетентно изготвено,
обосновано, и кореспондиращо на събраните по делото писмени доказателства:
Епикриза от ИЗ№2796/85 от Медицински институт на МВР, Клиника по отопедия и
травматология, за хоспитализация на ищцата в периода от 29.02.2020 г. до 06.03.2020 г.
/на л.6/, Епикриза от ИЗ №16011/2020 г. от УМБАЛ“Св. Анна“АД – София, Клиника по
ортопедия и травматология, за хоспитализация на ищцата в периода от 11.09.2020 г. до
3
14.09.2020 г. /на л.14/; болнични листове за периода от 29.02.20 г. до 05.04.2020 г. /37
дни/, от 06.04.2020 г. до 05.05.2020 г. /30 дни/, от 06.05.2020 г. до 04.06.2020 г. /30 дни/,
от 05.06.2020 г. до 04.07.2020 г. /30 дни/, от 25.12.2020 г. до 22.02.2021 г. /60 дни/,
Обменна карта от 30.06.2020 г. от ВМА /на л.15/; Обменна карта от 21.09.2020 г. от
ВМА /на л.16/; заключение от Компютърна томография на лява раменна става от
09.09.2020 г. /на л.17-19/; Амбулаторен лист №355/20.05.2020 г. /на л.20/; Медицински
протокол от ЛКК №2153/03.09.2020 г. /на л.27/; Епикриза от ИЗ №540/2021 г. от
УМБАЛСМ“Н.И.Пирогов“ЕАД, за хоспитализация на ищцата в периода от 07.01.2021
г. до 15.01.2021 г. /на л.65-66/; резултат от рентгенография на десен хумерус – фас и
профил от 05.03.2021 г /на л.67/; протокол от Електромиография от 18.03.2021 г.;
Експертно решение на ТЕЛК №0612/19.03.2021 г. /на л.70/; Медицинско направление
за ТЕЛК от 10.11.2020 г. /л.71/; Медицинско направление за ТЕЛК от 17.03.2020 г. /на
л.72/; рентгенографии от 21.10.2020 г., 04.02.2021 г., 29.02.2021 г., 05.03.2021 г.,
13.04.2021 г.; Медицинско направление от 12.04.2021 г. за ТЕЛК /на л.92/;
доказателства за извършени разходи за медикаменти, импланти, болничен престой,
изследвания, кинезитерапевтични процедури, рехабилитация.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетелката И. С. /етърва на
ищцата/, от които се установява, че непосредствено след претърпяната много сериозна
катастрофа ищцата не била на себе си, била много зле и тежко понасяла травматичното
увреждане на дясната ръка. Болките били непрекъснати от увреждането, и
продължавали до момента на разпита. Възстановяването протичало много трудно и
бавно, не настъпвало вкостяване на ръката и постоянно възниквали проблеми.
Наложило се да посещава психолог. След първата операция имало още две
манипулации, последвала втора операция, после трета. Понастоящем ищцата провежда
рехабилитация, но се опасява, че ще остане инвалид за цял живот. Налага се
свидетелката да й помага в домакинството. Изпитва постоянни болки и пие силни
обезболяващи медикаменти. Била много променена – преди била много жизнен човек,
но след увреждането напълняла много, отпуснала се, чувства се психически зле,
отчаяна. Тя живее сама с детето си, което е момченце в 8-ми клас – няма други близки.
Животът й се променил драстично. След третата операция, при която взели кост от
тазобедрената й става, за да я присадят на ръката, тя била съвсем неподвижна, на легло
и с памперси. Наложило се да бъде обслужвана на легло в дома си за около една
седмица, през която била в много тежко състояние. Впоследствие се налагало да бъде
посещавана и подпомагана ежедневно, и до сега се налага един път в седмицата
свидетелката и нейната дъщеря да я посещават, за да й помагат. Детето на ищцата също
помагало в домакинските дейности. Понастоящем състоянието й се подобрявало, но
ищцата не може да си вдигне ръката, не може да се среши, да се самообслужи при
чисто женски нужди, не се е върнала към нормалния си живот, не е започнала работа,
продължава рехабилитацията.
Съдът кредитира показанията на свидетелката, като ги намира обективни,
подробни, последователни и непротиворечиви, основани на непосредствените
впечатления на свидетелката през целия лечебен и възстановителен период на ищцата,
и кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства и СМЕ.
По делото е приета и Съдебнопсихологична експертиза вх.№302365/06.04.2021 г.
/на л.106-110/, от която се установява, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП и
наложилото се продължително лечение ищцата е преживяла стрес с Адаптационна
реакция, което психологическо разстройство се характеризира с депресивно
настроение, тревожност, безпокойство, усещане за трудности при справяне със
4
ситуацията, за планиране на бъдещето, неудовлетвореност, безперспективност. То няма
качеството на психоза, и няма данни за наличие на състояние с разстройство на
съзнанието. Нарушено е било обичайното психическо и социално функциониране на
ищцата – настъпили са нарушения на съня, главоболие, световъртеж, промяна в
теглото, в желанието за социални контакти, емоционална угнетеност. Изпитвала е
преживявания на физическа болка и страдание, стрес и уплаха поради внезапността и
неочакваността на травматичното събитие, притеснение за живота и здравето си.
Преживяла е три оперативни интервенции и да остане на домашно лечение за
продължително време, чувства се по-бавна, мудна, има физическа ограниченост да
бъде пълноценна в работата си и в дома си. Наложило се е да промени и организира
наново досегашния си начин на живот. Няма данни да е търсила психологически или
психиатрични консултации. Налице са и индивидуални фактори, които повишават
прага на личностовата уязвимост и психологическа справяемост – индивидуалните
личностови характеристики – стенична, борбена, организирана, с настойчиво
поведение, с желание за себереализация, възрастта и наличието на подкрепяща
семейна, приятелска и роднинска среда, желана работа. Състоянието и значително се
влияе от успешността на лечението, като след последната оперативна интервенция е
налице възвръщане на надеждата за възстановяване, желание за връщане на работа, за
шофиране на автомобил. При изслушването на вещото лице в открито съдебно
заседание същото уточнява, че възстановителния процес при ищцата протича с
усложнение – псевдоартроза, което утежнява състоянието й, и води до обездвижване
на крайника. Претърпяното счупване е сложно, след оперативните интервенции
поставените метални импланти започват да излизат, счупването се размества, костта не
може да зарасне и прави лъжлива става. Лечението не е приключило, то продължава, и
не може да се предвиди още колко време ще трябва да продължи то.
Съдът кредитира заключението на СПЕ, като го намира за подробно,
обосновано, и компетентно. Същото не се оспорва от страните, и кореспондира на
останалите доказателства по делото – медицински документи и гласни доказателства.
При така събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП на 29.02.2020 г.
ищцата е получила травматични увреждания, изразяващи се в закрито
многофрагментарно счупване на дясната раменна кост и травматична увреда на
подмишничния и лъчевия нерви. За лечение на травматичните увреди ищцата е била
трикратно хоспитализирана за общо 17 дни, през които периоди е претърпяла три
оперативни интервенции - на 02.03.2020 г. за открито наместване и фиксация на костта
със заключваща пластина и винтове; на 11.09.2020 г. за оперативно отстраняване на
горния заключващ метален винт; на 11.01.2021 г. за изваждане на металната пластина и
винтовете, декортикация на костта, фиксация на костта с вътрекостен пирон, костна
пластика от таза и серклаж с тел. В останалата част от периода и до настоящия момент
ищцата продължава лечението си в домашно-амбулаторни условия. По време на
лечебния процес ищцата е изпитвала болки с голям интензитет непосредствено след
ПТП за 14-15 дни, след сваляне на мителата и започване на раздвижването на горния
крайник за около два месеца, след втората операция за около 7-8 дни, и след третата
операция за около 14-15 дни. През останалата част от периода на лечебния процес е
изпитвала болки с умерен и по-голям интензитет, които продължават понастоящем при
движения и ползване на крайника, и ще продължават и занапред, поради увредата на
двата нерва. Наложително е ищцата да претърпи още една оперативна интервенция за
изваждане на металните импланти, с последваща рехабилитация, което ще й причини
5
нови болки и страдания за около 2-3 месеца. Възстановителният процес е удължен,
протича с усложнения /псевдоартроза/, и няма яснота кога ще приключи. През целият
период от настъпване на увреждането, до настоящия момент ищцата се нуждае от
чужда помощ, като за период от около 10 дни след втората оперативна интервенция
ищцата е била напълно обездвижена, на постелен режим, и се е нуждаела от
денонощни грижи. През останалата част от периода ищцата се е нуждаела от
ежедневна чужда помощ за самообслужването, за поддържане на личната хигиена, за
поддържане на домакинството. Продължава да се нуждае от чужда помощ в
ежедневните домакински дейности. Не се очаква да настъпи пълно възстановяване.
Налице са настъпили трайни неблагоприятни последици за ищцата – хипотрофия на
дясна раменна мускулатура; два трайни белега от операции – 9 см. и 16 см. на дясната
раменна става, и траен белег от операция 11 см. в областта на левия хълбок;
ограничения на движенията на дясната раменна става /16% от нормата/, ограничения
на движенията на дясната лакетна става /83% от нормата/, ограничения на движенията
на дясната гривнена става /43% от нормата/; намален силов захват на дясната ръка. От
настъпване на увреждането, до настоящия момент ищцата е нетрудоспособна, и се
очаква да остане с ограничена трудоспособност пожизнено. Трайното затрудняване на
движенията на десния крайник. По делото няма данни дали дясната ръка е водеща, но
предвид професията и длъжността на ищцата – начален учител, съдът намира, че
същата ще бъде значително затруднена да упражнява професията си занапред. При
настъпване на увреждането ищцата е била в напреднала възраст – на 58 години, която е
затруднила възстановителните процеси. Същевременно, ищцата е на трудоспособна
възраст, като преди увреждането е упражнявала любима за нея професионална дейност
като начален учител. Невъзможността за продължителен и неопределен период да се
върне на работа, значително я угнетява. Претърпяното травматично събитие е
причинило на ищцата силен стрес и уплаха, а продължителното лечение,
наложителните последователни оперативни интервенции, и придружаващите ги
непрекъснати болки, са причинили на ищцата стрес с Адаптационна реакция,
характеризираща се с депресивно настроение, тревожност, безпокойство, усещане за
трудности при справяне със ситуацията, за планиране на бъдещето, неудовлетвореност,
безперспективност. Нарушено е било обичайното психическо и социално
функциониране на ищцата – настъпили са нарушения на съня, главоболие,
световъртеж, промяна в теглото, в желанието за социални контакти, емоционална
угнетеност. Настъпила е значителна личностова промяна при ищцата – била е жизнен,
енергичен, борбен, организиран човек, а понастоящем е по-бавна, мудна, отчаяна.
Наложило се е да промени и организира наново досегашния си начин на живот. Не се
установява по несъмнен начин да е търсила специализирана психологическа или
психиатрична помощ. Съдът намира за утежняващо страданията на ищцата
обстоятелството, че тя живее сама с непълнолетното си дете /момче/, което към
момента на увреждането е било ученик в 7-ми клас, за което също е била затруднена да
полага необходимите грижи, получавала е частична помощ от него в домакинството
/поради ниската възраст на детето/ и не е можела да разчита на неговата помощ при
самообслужване за тоалет, обличане /предвид разликата в пола/, за което е била
принудена да ползва помощ в обслужването и домакинството от лица, относително
далечни роднини – етърва и племеница.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че определеното от
първостепенния съд обезщетение в размер на 80 000 лв. се явява занижено, като
справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД, съобразно формулираните критерии с ПМС
№4/68 г., се явява обезщетение в размер на 100 000 лв., което съответства на характера
6
и тежестта на уврежданията /тежко многофрагментарно счупване, засягащо десния
горен крайник, съчетано с увреждане на два нерва/, претърпените три оперативни
интевенции и необходимата четвърта оперативна интервенция, продължителния
период на лечение и възстановяване, преминаващ с усложнения /псевдоартроза/, и с
неясна продължителност в бъдещето, придружен със силни и непрекъснати болки и
страдания, като се очаква ищцата да продължава да търпи болки и занапред пожизнено,
нуждата от чужда помощ за продължителен период от време, която и до настоящия
момент не е отпаднала напълно, липсата на възможност за пълно възстановяване,
настъпилите трайни и значителни ограничения на движението на десния горен
крайник, които се очаква да останат пожизнено, продължителната нетрудоспособност
и невъзможността занапред ефективно да упражнява професията си. От така
определения справедлив размер на обезщетението от 100 000 лв. следва да се
приспадне изплатеното преди образуване на делото от ответника на ищцата
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв., поради което искът се
установява като основателен до размера от 75 000 лева.
Като е достигнал до частично различни правни и фактически изводи,
първостепенният съд е постановил частично неправилно решение в обжалваната му
отхвърлителна част, което частично следва да отмени за сумата над присъдения размер
от 55 000 лв., до размера от 75 000 лв., до който искът се приема за основателен от
въззивната инстанция, като в тази част се постанови ново решение по същество, с
което на ищцата следва да се присъди допълнително обезщетение в размер на още
20 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, за периода от 28.08.2020 г. до
окончателното плащане. В останалата обжалвана отхвърлителна част – за размера над
75 000 лв. до претендирания размер от 100 000 лв., решението се явява правилно и
законосъобразно, и следва да се потвърди.
При този изход от спора, първоинстанционното решение ще следва да се отмени
частично и в частта му, в която ищцата е била осъдена на основание чл.78, ал.3 от ГПК
да заплати на ответника разноски за първоинстанционното производство. Ответникът е
претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът е определил
в размер на 450 лв. От този размер, съобразно решението на въззивния съд, ответникът
има право да му бъдат присъдени ¼ част /= 25 000 лв. / 100 000 лв./, или сумата от
112,50 лв., поради което за разликата над този размер, до присъдения размер от 194,84
лв. решението на пръвостепенния съд ще следва да се отмени.
С оглед резултата от спора пред въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.1 от
ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски за въззивното
производство, за удовлетворените 4/9 части от обжалваемия интерес /за 20 000 лв. от
претендираните 45 000 лв./. Със списък по чл.80 от ГПК ищцата е претендирала
разноски в размер на 1600 лв. за адвокатско възнаграждение, от които следва да й се
присъдят 4/9, или сумата от 711,11 лв. В полза на ищцата следва да се присъдят и
допълнителни разноски за първоинстанционното производство. Със списък по чл.80 от
ГПК ищцата е претендирала присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на
процесуалния й представител в размер на 3600 лв. общо по двата предявени иска /общо
с материален интерес от 103 929,87 лв./, като не е уточнено каква част от адвокатското
възнаграждение по всеки от исковете се претендира. Искът за обезщетение за
претърпените имуществени вреди – разходи за лечение в размер на 3 929,87 лв. е бил
напълно удовлетворен, а съобразно удовлетворената част от иска с решението на
въззивната инстанция общият уважен материален интерес на ищцата по двата иска е в
размер на 78 929,87 лв., от общо предявения материален интерес от 103 929,87 лв.
7
Следователно, пропорционално на уважения материален интерес по двата предявени
иска, в полза на адвокат П.Д. следва да се присъди на осн. чл.38, ал.2 от ЗАдв.
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на
78 929,87 / 103 929,87 части от претендираните 3600 лв. – т.е. сумата от 2734,03 лева. С
първоинстанционното решение й е било присъдено възнаграждение в размер на
2041,26 лв., поради което с въззивното решение следва да й се присъди допълнително
адвокатско възнаграждение в размер на 693,00 лв. за първоинстанционното
производство.
При този изход от спора пред въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК в
полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените разноски за
въззивното производство, съобразно отхвърлената част от обжалваемия интерес на
ищеца. Със списък по чл.80 от ГПК въззиваемият е претендирал присъждане на
юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, което съдът определя в
размер на 200 лв., предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото пред
въззивната инстанция. От тази сума в полза на ответника следва да се присъдят 5/9
части, или сумата от 111,11 лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, тъй като ищцата е била освободена от
задължението за внасяне на държавни такси и разноски, ответникът следва да бъде
осъден да заплати допълнителна държавна такса за уважената част от иска в размер на
6%, или сумата от 1200 лв. в полза на бюджета на съда, по сметка на САС. При
първоинстанционното производство са били направени и разноски от бюджета на съда
в размер на 600 лв. за експертизи, от които ответникът следва да бъде осъден да
заплати 78 929,87 / 103 929,87 части, или сумата от 455,67 лв. От тази сума с
първоинстанционното решение ответникът е осъден да заплати за разноски от бюджета
на съда сумата от 340,21 лв., поради което с въззивното решение ответникът следва да
бъде осъден да заплати още 115,46 лв. в полза на бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №263416 от 26.05.2021 г., постановено по гр.д.№11451 по
описа за 2020 г. на Софийски градски съд, I ГО, 6 с-в, В ЧАСТТА МУ, с която е
отхвърлен предявеният от В. С. С. против „ДЗИ Общо застраховане“ЕАД иск с правно
основание чл.432 от КЗ, за присъждане на застрахователно обезщетение над размера от
55 000 лв./петдесет и пет хиляди лева/ до размера от 75 000 лв. /седемдесет и пет
хиляди лева/, за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от травматични
увреждания, настъпили в резултат от ПТП, осъществило се на 29.02.2020 г. по вина на
водача на л.а. „Субару Форестер“ с рег.№********, КАКТО И В ЧАСТТА, в която В.
С. С. е осъдена на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на „ДЗИ Общо
застраховане“ЕАД разноски за юрисконсултско възнаграждение за размера над 112,50
лв. /сто и дванадесет лева и петдесет стотинки/, до размера от 194,84 лв. /сто деветдесет
и четири лева и осемдесет и четири стотинки/, И ВМЕСТО ТОВА, ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул.“Георги Бенковски“№3, на основание чл.432 от КЗ,
да заплати на В. С. С., с ЕГН**********, с адрес: гр. ***, ул.“***“№**, вх.*, ет.*, ап.*,
сумата от още 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, представляваща допълнително
застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди – болки и
8
страдания от травматични увреждания, настъпили в резултат от ПТП, осъществило се
на 29.02.2020 г. по вина на водача на л.а. „Субару Форестер“ с рег.№********, ВЕДНО
със законната лихва върху тази сума, за периода от 28.08.2020 г. до окончателното
плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №263416 от 26.05.2021 г., постановено по гр.д.
№11451 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд, I ГО, 6 с-в, В ОСТАНАЛАТА
МУ ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която е отхвърлен предявеният от В. С. С. против „ДЗИ
Общо застраховане“ЕАД иск с правно основание чл.432 от КЗ, за присъждане на
обезщетение над размера от 75 000 лв. до пълния предявен размер на претенцията от
100 000 лв., за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от травматични
увреждания, настъпили в резултат от ПТП, осъществило се на 29.02.2020 г. по вина на
водача на л.а. „Субару Форестер“ с рег.№********.
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул.“Георги Бенковски“№3, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК да заплати на В. С. С., с ЕГН**********, с адрес: гр. ***, ул.“***“№**, вх.*, ет.*,
ап.*, сумата от 711,11 лв. /седемстотин и единадесет лева и единадесет стотинки/,
представляваща разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул.“Георги Бенковски“№3, на основание чл.38, ал.2 от
ЗАдв. във вр. чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на адвокат П.Б. Д., с адрес: гр. ***,
ул.“***“ №*, ет.*, ап.*, офис №*, сумата от още 693,00 лв. /шестстотин деветдесет и
три лева/, представляваща допълнително адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство, за процесуалното представителство на В. С. С., с
ЕГН**********.
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул.“Георги Бенковски“№3, на основание чл.78, ал.6 от
ГПК, да заплати в полза на бюджета на съда, по сметка на САС, сумата от 1200 лв.
/хиляди и двеста лева/, представляваща допълнителна държавна такса за допълнително
уважената част от иска, в размер на 6% за двете съдебни инстанции, КАКТО и сумата
от 115,46 лв. /сто и петнадесет лева и четиридесет и шест стотинки/, за направени
разноски от бюджета на съда в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК В. С. С., с ЕГН**********, с адрес:
гр. ***, ул.“***“№**, вх.*, ет.*, ап.*, да заплати на „ДЗИОбщо застраховане“ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Георги
Бенковски“№3, сумата от 111,11 лв. /сто и единадесет лева и единадесет стотинки/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10