Р Е Ш Е Н И Е
№
1950
30.07.2019 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
на седемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 9506 по описа на Бургаски районен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от Сдружение „СЪЮЗ НА ТРАКИЙСКИТЕ ДРУЖЕСТВА В БЪЛГАРИЯ” Булстат *********, рег. по ф. дело 1664/1990 на СГС, със седалище и адрес на управление: град С ул. „“ №, представлявано от К. А. П, в качеството му на Председател на Управителния съвет, срещу Сдружение „Тракийско дружество Екзарх Антим I“ Булстат *********, рег. по ф. дело № 2176/1996 година на БОС, със седалище и адрес на управление: град Б, ул. „“ №, представлявано от Председателя Т. Д. А, за осъждане на ответника да плати на ищеца на основание чл.14 от Устава на Сдружение „СЪЮЗ НА ТРАКИЙСКИТЕ ДРУЖЕСТВА В БЪЛГАРИЯ“ сума, представляваща двадесет процента от приходите от собствените му имоти, ведно с лихвата за забава, от датата на настъпване на изискуемостта на всяко едно от задълженията до предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
Фактическите твърдения, на които е основана исковата молба са следните:
Ищецът, чрез представляващ, твърди, че ответното сдружение „Тракийско дружество Екзарх Антим I“ , в качеството си на юридическо лице – член на Сдружение „СЪЮЗ НА ТРАКИЙСКИТЕ ДРУЖЕСТВА В БЪЛГАРИЯ” е задължено да превежда на тримесечие за периода на членството си по 20 % от приходите от собствени имоти в касата на съюза на основание чл.14 от Устава на сдружението – ищец. Посочва, че членственото правоотношение с ответника е прекратено съгласно чл.11, ал.1, т.2 от Устава на сдружението с едностранно волеизявление с изх. № 23 от 05.04.2017 година, получено от ищеца с вх.№ 12 от 06.04.2017 година. В допълнителна молба уточнение посочва, че претендираното задължение е формирано по следния начин:
Исковата претенция за главница в размер на 3 512,20 лева за 2014 година представлява 20% от приходите от собствените имоти на ответника за периода от 01.01.2014 година до 31.12.2014 година, които съгласно приложения към исковата молба годишен финансов отчет на сдружението са в общ размер 41 000 лева и след приспадане на платена на това основание сума в размер на 4 687, 50 лева е дължима претендираната сума от 3512, 50 лева. Лихвата за забава върху главницата от 3 512, 50 лева за периода от 01.01.2015 година до 20.12.2017 година е в размер на 1060, 57 лева.
Исковата претенция за главница в размер на 5 400 лева за 2015 година представлява 20 % от приходите от собствените на ответника имоти за периода от 01.01.2015 година до 31.12.2015 година. Лихвата за забава върху главница в размер на 5 400 лева за периода от 01.01.2016 година до 20.12.2017 година е в размер на 1 082,16 лева.
Поради обстоятелството, че за 2016 година и 2017 година ответното сдружение не е обявило годишните си финансови отчети исковите претенции за тези две години са формирани въз основа на посочената за 2015 година стойност на реализирани приходи от имоти на ответното дружество – сумата от 48 000 лева.
На това основани е претенцията за периода от 01.01.2016 година до 31.12.2016 година е за заплащане на сума в размер на 9 300 лева, която е формирана след като от сумата 9 600 лева, представляваща 20 % от сумата 48 000 лева е приспадната платената сума от 300 лева. Лихвата за забава върху тази главница е в размер на 916, 33 лева, начислена за периода от 01.01.2017 година до 20.12.2017 година.
В съдебно заседание на 01.10.2018 година е прието изменение на иск в частта, в която е предявена претенция за периода от 01.01.2016 година до 31.12.2016 година и искът от сума в размер на 9 300 лева е увеличен на 11 700 лева, а искът за забава за посочената главница за периода от 01.01.2017 година до 20.12.2017 година е увеличен от 916,3 лева до размер на 1 152, 80 лева.
Задължението за периода от 01.01.2017 година до датата на прекратяване на членственото правоотношение на 05.04.2017 година е в размер на 20 % от сумата 48 000 лева или сума в размер на 2 400 лева. Законната лихва за забава върху тази главница, начислена за периода от 06.04.2017 година до 20.12.2017 година, е в размер на 173, 01 лева.
В съдебно заседание на 13.05.2019 година е предприето изменение на иск за периода от 01.01.2017 година до 05.04.2017 година като вместо главница в размер на 2 400 лева претенцията е предявена за главница в размер на 2 900 лева и вместо лихва в размер 173,01 лева претенцията за периода от 06.04.2017 година до 20.12.2017 година е в размер на 208,64 лева.
Ищецът е посочил доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответникът, чрез представляващ, е дал писмен отговор на предявения иск.
На първо място в писмения отговор е направено възражение за недопустимост на предявения иск с фактическия довод, че ответното дружество никога не е било член на сдружението – ищец. В тази връзка ответникът посочва, че не е осъществен фактическия състав на чл.10 и чл.6, ал.3, т.4 от Устава на СТДБ - подаване на заявление от представляващия юридическото лице, приемане на новия член от Общото събрание /Върховния комитет/ и вписване в книгата на членовете. Твърди, че тези факти не са се осъществили. Поради изложеното ищецът счита, че ответникът не притежава активна процесуална легитимация да предявява исковете. В допълнение посочва, че заявлението за членство следва да се предхожда от позитивно решение на управителния орган на ответното сдружение, каквото решение не е било предмет на обсъждане от управителния съвет на ТД. Ответникът твърди още, че не е налице вписване на ТД в книгата на членовете на СТДБ, а в случай, че такова е налице – то е недействително, предвид липсата на провопораждащите го факти. Поради изложеното ответникът моли съда да прекрати производството по делото като недопустимо.
В случай, че съдът не възприеме доводите за недопустимост, заявява, че исковите претенции са неоснователни. В тази насока отново излага довод, че по изложените по – горе съображения представляваното от него сдружение не е член на сдружението – ищец. Излага довод, че описания фактически състав е форма за действителност за възникване на правоотношението. Липсата на членствено правоотношение налага извод за неоснователност на предявения иск. В тази насока оспорва и следващото твърдение от исковата молба за това, че членственото правоотношение е прекратено на посоченото в нея основание, тъй като въобще не е възникнало. Посочва, че дори да се окаже, че са внасяне някакви суми от ответното сдружение те са недължимо платени и подлежат на връщане. В този смисъл оспорва твърдението, че с едностранното волеизявление от 05.04.2017 година сдружението е прекратило членството правоотношение със съюза. Ответникът посочва, че този акт има за цел да преведе юридическото положение в съответствие с фактическото положение.
На следващо място в писмения отговор ответникът, чрез процесуален представител, излага, че съгласно чл.11, ал.1, т.5 от Устава членственото правоотношение се прекратява при отпадане. Съгласно чл.11, ал.3 от Устава отпадане е налице при системно невнасяне на имуществени вноски и неучастие в дейността на сдружението. Определено е, че отпадането се констатира с документ на Централното ръководство /Управителния съвет/. Ответникът, чрез представляващ, излага довод, че в случая е именно налице тази хипотеза, която настъпва с факта на неплащане на имуществените вноски. Счита, че наличието на системно неизпълнение на месечните вноски, които са дължими на тримесечие /повече от три пъти/, е довели до автоматично прекратяване на членственото правоотношение с ищцовото сдружение още преди края на 2012 година.
На следващо място ответникът прави възражение за нищожност на разпоредбата на чл.14 от Устава на ищцовото сдружение. Посочва, че дори да се приеме, че между ищеца и ответника е възникнало валидно членствено правоотношение или същото не е прекратено поради отпадане, претенцията на ищеца е основана на нищожна разпоредба от Устава му. Посочената разпоредба въвежда задължение за всички членове – юридически лица да внасят членски внос, равен на 30% от събрания членски внос, както и 20 % от приходите от собствените им недвижими имоти. С Устава е прието, че посочените вземания /за членски внос/ се дължат периодично – на три месеца. Ответникът излага довод, че посочената разпоредба е нищожна поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. На първо място в тази насока твърди, че членският внос се определя въз основа на приходите от собствените имоти на членовете – юридически лица, а не на печалбата, която те реализират в съответния данъчен период. Ответникът счита, че това е в противоречие с разпоредбите на Закона за счетоводството и Закона за корпоративното подоходно облагане. На практика се получава така, че членовете превеждат част от приходите си без значение дали в края на периода реализират печалба или не.
На следващо място ответникът посочва, че приемането на разпоредбата на чл.14 от Устава е в противоречие със закона. Моли съда да приеме, че посочената разпоредба никога не е била приемана, не е била предмет на обсъждане от страна на органа, компетентен да измени Устава, алтернативно - точка за изменение на Устава с тази редакция не е била включвана в дневния ред на общото събрание на ищцовото сдружение.
Ответникът посочва, че разпоредбата противоречи и на добрите нрави. Събирането на членския внос е предвидено да обезпечи изпълнение на целите прогласени в чл.2 от Устава на сдружението. В чл.1 от Устава е посочено, че Съюзът е независимо, непартийно, неправителствено обществено – политическо доброволно сдружение, създадено за постигане на целите, посочени в чл.2. Въпреки наличието на цели на сдружението, изрично изложени в неговия устав, събирането на суми от членски внос не се разходват за тяхното постигане, а обезпечават участието в партийни формации и коалиционни политически споразумения.
Ответникът излага довод, че основанията за нищожност на договорите се прилагат и по отношение на многостранните договори, какъвто е и уставът. В тази насока се позовава на съдебна практика.
В писмения отговор е отправено възражение за нищожност на решението /ако изобщо е налице такъв акт/, с което е прието изменение на устава в частта, която касае разпоредбата на чл.14 от него. Посочва, че дори да е включена в дневния ред е приета без да е налице необходимото мнозинство.
В писмения отговор е посочено още, че предвид наличието на уредба в ЗЮЛНЦ, дори да се приеме, че по отношение на вземането на решения от страна на общо събрание на юридическо лице с нестопанска цел и определения ред за отмяна, изключват общите правила за недействителност на сделките, решенията на общото събрание на юридическите лица с нестопанска цел по своята правна природа се доближават до решенията на общото събрание на търговските дружества и по отношение на тях по аналогия са относими разясненията, дадени в ТР №2/2002 година на ОСГК на ВКС.
На следващо място ответникът, чрез представляващ, прави възражение за изтекла погасително давност, за която в случая счита, че е тригодишна – чл.111, ал.1, б. „в” от ЗЗД.
По изложените съображения ответникът отправя искане производството по делото да бъде прекратено като недопустимо, евентуално- искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ответникът е посочил доказателства.
Направените възражения в отговора на исковата молба касаят основателността на предявените претенции, а не допустимостта им поради което не е налице основание за прекратяване на производството по делото.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответникът Сдружение „Тракийско дружество Екзарх Антим I“ представлявано от Председателя Т. Д. А, е предявил насрещен иск против ищеца „СЪЮЗ НА ТРАКИЙСКИТЕ ДРУЖЕСТВА В БЪЛГАРИЯ”, представлявано от К. А. П, за осъждането да заплати сумата от 22 054, 21 лева, представляваща сбор от сумата 15 383, 50 лева главница, недължимо платен членски внос без правно основание, без да е възникнало членствено правоотношение, както следва: за периода от 01.01.2013 година до 31.12.2013 година сума в размер на 5 950 лева, за периода от 01.01.2014 година до 31.12.2014 година сума в размер на 4 933,50 лева, за периода от 01.01.2015 година до 31.12.2015 година сума в размерна 4 200 лева , за периода от 01.01.2016 година до 31.12.2016 година сума в размер на 300 лева, както и сумата 6 670, 71 лева, представляваща лихва за забава за периода от датата на плащане на всяка сума до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху всяка искова претенция от деня на завеждане на настоящия иск до окончателното изплащане на сумата на ищеца по насрещния иск, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото. Насрещният иск е основан на фактически твърдения и правни доводи, изложени по- горе като съдържащи се в писмения отговор.
В преклузивният едномесечен срок от получаване на препис от писмения отговор ответникът, ищец по първоначалния иск, е дал писмен отговор. По основателността на насрещния иск ответникът излага, че изложените фактически твърдения са неверни. Прави материално правно възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че за описания в исковата молба период ответникът по първоначалния иск е бил член на сдружението – ищец. Посочва, че съгласно представения към исковата молба Устав на Сдружение „Тракийско дружество – Екзарх Антим I“ град Бургас ответникът е колективен член на Съюза на тракийските дружества в България. Посочва още, че видно от чл.2 от Устава на Съюза на тракийските културно – просветни дружества в Република България и на дружества Тракия, приет на националната конференция, състояла се в град София на 07.02.1990 година, дружествата „Тракия“ са съюзени в Тракийска организация – Съюз на културно – просветни дружества. Счита, че е неоснователно възражението от отговора на исковата молба, че членственото правоотношение възниква единствено по силата на чл.10 от Устава на съюза. Посочва, че този ред е приложим за приемане на нови членове, а ответникът е член по право.
На следващо място излага, че съгласно чл.5 и чл.6, ал.1 от Устава на Съюза на тракийските дружества в Република България колективен върховен орган е Съюза на тракийските дружества в България е Общото събрание /Върховния комитет/ , което се състои от членовете на съюза – юридически лица. Излага на следващо място, че видно от подписаните лично от председателя на СНЦ „Тракийско дружество – Екзарх Антим I“ и Тракийския младежки съюз през процесния период документи – Списъци на Върховния комитет съществуващото между страните по спора членствено правоотношение е признато. Конкретизира, че такива документи са Списък на Върховен комитет на СТДБ, участвали в заседанието на 11.01.2014 година и докладна от 11.01.2014 година.Посочва и други конкретните факти, въз основа на които прави този извод – че видно от приложения към този отговор Списък на членовете на Общото събрание /Върховен комитет/ на СТДБ, участвал в заседанието на 11.05.2011 година като под №5 е подписът на председателя на сдружението ищец. На следващо място посочва, че извода следва и от обстоятелството, че ответникът е подал заявление за прекратяване на членственото правоотношение. При това положение ответникът по насрещния иск счита, че сумите, индивидуализирани в исковата молба, са платени на валидно правно основание.
Страните са посочили доказателства.
В съдебно заседание ищецът и ответник по насрещните искове, чрез процесуалния си представител – адвокат П., САК, поддържа предявения иск и становището по насрещния иск, дадено в писмения отговор. Сочи доказателства. В писмени бележки излага подробни фактически и правни доводи за основателност и доказаност на предявените искове и оспорва тезата на ответната страна.
В съдебно заседание ответникът и ищец по насрещните искове, чрез процесуалния си представител –адвокат В., БАК, поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор и насрещния иск. Сочи доказателства. В заседание по същество на спора и в писмени бележки излага подробни фактически и правни доводи за неоснователност на иска, по повод който е образувано настоящото дело и основателност на насрещния иск.
Предявените искове са с правно основание чл.21, ал.3 от ЗЮЛНЦ и чл.86 от ЗЗД. Предявен е насрещен иск е с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД и насрещен иск с правно основание чл.86 от ЗЗД.
Ответникът оспорва наличието на валидно възникнало членствено правоотношение между него и ищцовото сдружение. На следващо място твърди нищожност на чл.14 от Устава, на основание на който са предявени исковете по чл.26, ал.1 от ЗЗД. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Предявява насрещни искове с материално правно основание чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност се установява следното от фактически страна:
Видно от представения заверен препис от Софийски градски съд, търговско отделение, Устав на Съюза на тракийските дружества в България, чл.14, членовете на този съюз – юридически лица, превеждат по тримесечие в касата на съюза 30 % от събрания членски внос и 20 % от приходите от собствени имоти, както и доброволни вноски от допълнителната стопанска дейност.
Страните спорят дали между тях съществува правоотношение на основание членство и съответно за приложението на този текст от устава.
Поради това, че устава е предоставен в препис от Софийски градски съд, търговско отделение, настоящият състав приема, че той е вписан по фирменото дело на Съюза на тракийските дружества в България, което е с № 1664/1990 година на СГС. Поради вписване на решението по реда на закона по фирменото дело, настоящият състав приема, че не следва да бъдат обсъждани възраженията за това, че чл.14 от Устава не е бил предмет на обсъждане на общите събрания.
По повод оспорване
законосъобразността и по – конкретно на валидността на този текст приложение по аналогия следва да намери
тълкуването на закона, дадено с ТР Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК, т.3: „Порочните решения на ОС
подлежат на отмяна чрез конститутивния иск по чл. 74 ТЗ или може да бъде
установена тяхната нищожност. Порочните вписвания в търговския регистър
подлежат на установяване чрез самостоятелен иск при наличието на правен
интерес. Съединяването на иск за установяване нищожност на решението на ОС с
иск за установяване на пороци при вписването му е допустимо. Допустимо е и
съединяването на иск по чл. 74 ТЗ с иск за установяване на пороци при
вписването при условията на евентуалност на иска по чл. 74 ТЗ. По отношение на
конститутивния иск следва да бъде спазен преклузивният срок за предявяването
му.“. В настоящия
случай не се твърди, че е предявяван иск по предвидения за това ред и пред
компетентния съд, който да има за правна последица при основателност даване на
правна промяна, която да се изразява в преустановяване действието на посочения
текст от Устава. При това положение настоящият състав приема, че възраженията
относно пороци на чл.14 от Устава са неоснователни.
По
отношение на спора относно наличие на
членствено правоотношение настоящият състав приема следното:
От
приетото като писмено доказателство писмо от Председателя на Тракийско
дружество „Екзарх Антим I“ до Председателя на Съюза на Тракийските
дружества в България се установява, че на основание чл.11, ал.1, т.1 от Устава
уведомяват, че Общото събрание е решило да прекрати членството в Съюза, считано
от 05.04.2017 година. Посочения текст от устава предвижда, че членството в
Съюза се прекратява с едностранно волеизявление до Съюза на Тракийските
дружества в България.
В
случая твърденията на ищцовата страна, чрез представляващ, са за това, че
членственото правоотношение е възникнало по право, а не на основание устава на
Съюза. Видно от приетото като писмено
доказателство по делото Удостоверение от 24.11.2017 година, издадено по фирмено
дело № 1664/1990 година на СГС, на основание чл.18 от Закона за юридическите
лица с нестопанска цел с решение от 19.04.1990 година е вписан Съюз на Тракийските дружества в
България. Като писмено доказателство е прието и посоченото решение за вписване
от 19.04.1990 година по фирмено дело № 1664 по описа на СГС за 1990 година,
фирмено отделение, в което е посочено, че вписва промени в ръководството на
Съюза на тракийските културно – просветни дружества в България и Регистрира
този съюз по Закона за политическите партии. В мотивите на това решение е
посочено, че в Протокол № 1 от 07.02.1990 година Националната конференция е
приела нов устав на съюза и е избрала ново ръководство. Изложено е още, че
новият устав и новото ръководство се различават от тези, които предмет на
първоначалното вписване на съюза, за което е посочено, че е станало по фирмено
дело № 7/1967 година, поради което и на основание чл.137, ал.1 от ЗЛС промените
подлежат на вписване. Посочено е още в този съдебен акт, че с решение в
протокол № 4 от 17.04.1990 година ЦИК на съюза е приел да участва в изборите за
Велико Народно събрание. За
първоначалната регистрация на съюза като писмено доказателство е прието
удостоверение, издадено по фирмено дело № 7 по описа на Софийски народен съд за 1967 година. От
протокол от 31.08.1967 година на Софийски народен съд, фирмено отделение, се
установява също, че е вписан в регистъра като юридическо лице Съюза на
тракийските културно – просветни дружества в България. Видно от препис от
Протокол № 40 от 1.02.1977 година на Политбюро на ЦК на БКП е взето решение
Съюзът на македонските културно просветни дружества и Съюзът на тракийските
културно – просветни дружества постепенно да преустановят своята дейност на
всички равнища поради изчерпване на основните им задачи. Посочено е, още имуществата на съюзите да преминат
да преминат съответно към Държавата и Отечествения фронт.
Видно
от представеното удостоверение от 26.01.2018 година от Бургаски окръжен
съд, се установява, че с Решение от 1996
година по фирмено дело е вписано в
Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел от „Тракийско дружество „Антим
I““.
От
друга страна като писмени доказателства са приети четири устава, приложени към
фирменото дело на ответното сдружение, в които е посочено, че „Тракийско
дружество „Антим I““ - Бургас е колективен член на Съюза
на тракийските дружества в България и се представлява от своя Председател.
Видно
от приетия като писмено доказателство по делото Списък на Върховен комитет на
Съюза на тракийските дружества в България, избран на 11.05.2011 година, чл. I, са
изброени тракийски дружества и други
организации на СТДБ, юридически лица /по право, делегирани/ по т. 5-6 е
посочено Тракийско дружество „Антим I“, град Бургас, с представляващ
физическото лице, което го представлява и към датата на приключване на устните
състезания по настоящото дело. Съгласно чл.5 от Устава на съюза Върховни органи
на Съюза на тракийските дружества в България са Върховен комитет и Тракийски
конгрес. При това положение настоящият
състав приема, че ответникът и ищец по насрещния иск е участвал в управлението
на СТДБ. В тази насока следва да бъде посочено, че видно от представеното
удостоверение за актуално правно състояния с решение по фирмено дело от
05.01.2010 година и вписана промяна в наименованието от „Тракийско дружество
„Антим I““ на „Тракийско дружество „Екзарх Антим I““.
По отношение на
правоизключващото възражение за наличие на приложението на чл.11, ал.1, т.5 от Устава, съгласно
който членственото правоотношение се прекратява при отпадане настоящият състав
приема следното: Съгласно чл.11, ал.3 от Устава отпадане е налице при системно
невнасяне на имуществени вноски и неучастие в дейността на сдружението. Съгласно чл.22 от ЗЮЛНЦ отпадането поради
невнасяне установените имуществени вноски и системно неучастие в дейността се
констатира по документи по реда, предвиден в устава на сдружението. Предвид цитирания приложим материален закон
следва да се приеме, че констатиране на
прекратяването на членственото правоотношение на това основание е от
компетентността на съответните органи на юридическото лице с нестопанска цел и
не следва да бъде обсъждано с оглед събраните по делото доказателства
инцидентно по повод предявен иск.
При
преценка на тези правнорелевантни факти не следва да бъде взета предвид Книгата
на членовете на СТДБ, тъй като документа е оспорен и е частен свидетелстващ,
представен от страна на ищеца за установяване на изгодни за него факти.
При
тези доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият
състав приема, че по делото е доказано съществуване на членствено
правоотношение между страните за периода, посочен в исковата молба. В
настоящият процес по изложените по- горе съображения не може да бъде преценява
валидността на чл.14 от Устава, поради което предявеният иск е доказан по
основание.
По
отношение на размера на претенцията настоящият състав приема следното:
По делото е изслушано заключение на вещо лице, изготвило допусната по делото съдебно – икономическа експертиза, което съдът приема за обосновано и компетентно дадено. От него се установява, че задълженията за посочените в исковата молба по повод която е образувано настоящото производство, за главници за 2014, 2015, 2016 и 2017 година /до 31.03.2017 година/ са в размерите посочени от ищцовата страна след измененията на иск. Претенциите за начисляване на лихви за забава с основание чл. 86 от ЗЗД върху главници за 2014, 2015 и 2016 година следва да бъдат отхвърлени частично, както следва: върху главница в размер на 3 512, 50 лева, представляваща задължение на посоченото в исковата молба основание, начислена за периода от 01.01.2015 година до 20.12.2017 година за разликата между посочения от експерта размер от 1059, 35 лева до пълния предявен размер от 1060, 57 лева; върху главница в размер на 5400 лева, лихва за забава, начислена от 01.01.2016 година до 20.12.2017 година за разликата между посочената от вещото лице стойност от 1089, 27 лева до пълния предявен размер от 1 082,16 лева; върху главница в размер на 11 700 лева лихва за забава, начислена за периода от 01.01.2017 година до 20.12.2017 година за разликата между посочения в експертизата размер от 1 150, 50 лева до предявения размер от 1 152, 80 лева.
По
възражението за изтекла погасителна давност настоящият състав приема следното:
Съгласно чл.111, б. „в“ от ЗЗД
с изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В Тълкувателно
решение № 3/2011 година от 18.05.2012 година по тълкувателно дело № 3/2011 година
по описа за 2011 година на ОСГКТК, е прието, че „ понятието „периодични
плащания“ по смисъла на чл.111, б. „в“ от ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията еднакви.“ Поради това, че в чл.14 от
Устава на ищеца е прието, че плащанията на 20 % от приходите се извършват на
тримесечие настоящият състав приема, че е налице хипотезата на периодични
плащания. Искът е предявен на 20.12.2017
година поради което следва да се приеме, че са погасени с изтичане на
тригодишна давност задълженията, чиято изискуемост е настъпила преди 20.12.2014
година. Следователно са погасени по давност задълженията с падежи 31.03.2014
година, 30.06.2015 година и 30.09.2014 година. Съгласно чл.162 от ГПК когато
искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия
размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо
лице. В случая по делото от заключението
на вещото лице, че за 2014 година като задължение за плащане на 20 % от
приходите на собствени имоти е платена сумата
4 687,50 лева. От заключението на експертизата, констативно - съобразителната
част се установява, че за 2014 година
получените приходи от на недвижим имот са в размер 41 000 лева. 20
% от тази стойност е равна на 8 200
лева и предвид плащането задължението
е в размер от 3 512,50 лева. Тъй като доходите са от наем на недвижим имот, следва да се приеме, че
са в равни месечни размери за периода или на тримесечие сума в размер на 2050
лева. Съгласно чл.76 от ЗЗД този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения,
ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях
погасява. В този текст е посочено още, че ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него
задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се
най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват
съразмерно. Когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и
главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после
главницата. При следване на
посочената поредност следва да се приеме, че са погасени най – старите
задължения с падежи на 31.03.2014 година в размер на 2050 лева и 30.06.2014
година в размер на 2050 лева или общо сума в размер на 4100 лева и част от
вноската с падеж на 30.09.2014 година в размер от 587,50 лева поради което от
тази вноска е дължима сумата от 1 462,30 лева и това задължение по
посочените по – горе съображения за погасяване по давност на задължения, чиято
изискуемост е настъпила до 20.12.2014 година е погасено по давност. Не е
погасено по давност задължението за четвърта месечна вноска с падеж 31.12.2014
година в размер на 2050 лева. Лихвата за забава върху това задължение за
периода, посочен в исковата молба от 01.01.2015 година до 20.12.2017 година е в
размер на 618, 26 лева. До пълните предявени размер на претенциите съответно за
главница за този периода в размер на 3512,50 лева и за лихва в размер на 1060,57 лева следва да
бъде отхвърлен.
По изложените съображения настоящият състав приема, че следва да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да плати на ищеца сумата 2050 лева, дължима за третото тримесечие на 2014 година, сумата 618, 26 лева, представляваща лихва върху тази главница, начислена за периода от 01.01.2015 година до 20.12.2017 година, сумата 5 400 лева за 2015 година, представляваща 20 % от приходите от собствените на ответника имоти за периода от 01.01.2015 година до 31.12.2015 година, лихвата за забава върху главница в размер на 5 400 лева за периода от 01.01.2016 година до 20.12.2017 в размер на 1 080,27 лева, сумата 11 700 лева, представляваща 20 % от приходите от собствените на ответника имоти за периода от 01.01.2016 година до 31.12.2016 година, лихва за забава върху главницата от 11 700 лева, начислена за периода от 01.01.2017 година до 20.12.2017 година в размер на 1 150,50 лева; сумата 2 900 лева, представляваща 20 % от приходите от собствените на ответника имоти за периода от 01.01.2017 година до 31.03.2017 година, сумата 208, 64 лева, представляваща лихва за забава, начислена върху главница в размер на 2900 лева за периода 06.04.2017 година до 20.12.2017 година. Главниците следва да бъдат присъдени ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба на 20.12.2017 година.
До пълните предявени размери на главница за 2014 година от 3 512,20 лева, както и за първите три тримесечия на 2014 година, претенцията следва да бъде отхвърлена, за лихва за забава върху главница за 2014 година за разликата от уважения размер от 618, 26 лева до предявения размер от 1060, 57 лева искът следва да бъде отхвърлен, като и следва да бъдат отхвърлени исковете за лихви както следва: върху главница за 2015 година лихва в размер разликата между присъдената сума от 1 080,27 лева до предявения размер от 1 082,16 лева, искът за лихва върху главница за 2016 година за разликата от уважения размер от 1 150,50 лева до предявения размер от 1 152, 80 лева.
По насрещния иск с правно основание чл.55 от ЗЗД настоящият състав приема следното:
По изложените по - горе мотиви за наличие на членствено правоотношение между страните по делото, настоящият състав приема, че искът за заплащане на сумата 22 054, 21 лева, представляваща сбор от сумата 15 383, 50 лева главница, недължимо платен членски внос без правно основание, без да е възникнало членствено правоотношение, както и и сумата 6 670, 71 лева, представляваща лихва за забава за периода от датата на плащане на всяка сума до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху всяка искова претенция от деня на завеждане на настоящия иск до окончателното изплащане на сумата на ищеца по насрещния иск
При този изход от спора съответно на уважената част от исковете и по правилото на чл. 78 от ГПК ответникът дължи на ищеца разноски, направени по водене на делото. Видно от списъка на разноските претнедираната на това основание сума е в размер на 4280,57 лева, от която сумата 3000 лева, представляваща платено възнаграждение за адвокат по договор за правни услуги, процесуално представителство и защита от 23.10.2017 година, сумата 953,78 лева, представляваща платена държавна такса, сумата 200 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице и сумата 126,79 лева, представляваща държавна такса за уточнение на иска. От името на ответната страна е направено възнаграждение за прекомерност на адвокатското възнаграждение с основание чл. 78, ал.6 от ГПК. Определено по правилото на чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение дължимата на посоченото основание сума е в размер на 1340,49 лева. По делото са предявени и насрещни искове, чиято обща цена е 22 054, 21 лева, като възнаграждението по посоченото правило е в размер на 1191,63 лева. При това положение общо дължимото възнаграждение е с минимален размер от 2 532,12 лева. С оглед фактическата и правната сложност на делото, предвид събираните доказателства, направените оспорвания и броя на съдебните заседание, настоящият състав приема, че не е налице основание за намаляване на адвокатското възнаграждение.
Съответно на уважената част от исковете ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 3 978,15 лева. До пълния предявен размер от 4280,57 лева претенцията следва да бъде отхвърлена.
Съответно на отхвърлената част от исковете / 1908, 70 лева/ ищецът дължи на ответника разноски. Разноските, видно от представения списък са в общ размер от 600 лева, от които сумата 200 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице и сумата 400 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение. В полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 42,39 лева. До пълния предявен размер претенцията следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Сдружение „Тракийско дружество Екзарх Антим I“ Булстат *********, рег. по ф. дело № 2176/2018 година на БОС, със седалище и адрес на управление: град Б, ул. „“ №, представлявано от Председателя Т. Д. Ангелов, да плати на Сдружение „СЪЮЗ НА ТРАКИЙСКИТЕ ДРУЖЕСТВА В БЪЛГАРИЯ” ЕФН *********, рег. по ф. дело 01664/1990 на СГС, със седалище и адрес на управление: град С, ул. „“ №, представлявано от К.А. П, в качеството му на Председател на Управителния съвет, сумата 22 050 лева /двадесет и две хиляди лева и петдесет стотинки/, представляваща общ размер на главници, сумата 3057,67 лева /три хиляди петдесет и седем лева, шестдесет и седем стотинки/, представляваща общ размер на лихви до датата на подаване на исковата молба на 20.12.2017 година, конкретизирани както следва: сумата 2050 лева /две хиляди и петдесет лева/, представляваща 20 % от приходите от собствени имоти на ответника, дължима на основание чл.14 от Устава на ищеца за третото тримесечие на 2014 година, сумата 618, 26 лева /шестстотин и осемнадесет лева, двадесет и шест стотинки/, представляваща лихва върху главница в размер на 2050 лева /две хиляди и петдесет лева/, начислена за периода от 01.01.2015 година до 20.12.2017 година; сумата 5 400 лева /пет хиляди и четиристотин лева/ за 2015 година, представляваща 20 % от приходите от собствените на ответника имоти, за периода от 01.01.2015 година до 31.12.2015 година, дължими на основание чл.14 от Устава на ищеца, лихвата за забава върху главница в размер на 5 400 лева /пет хиляди и четиристотин лева/ за периода от 01.01.2016 година до 20.12.2017 в размер на 1 080,27 лева; сумата 11 700 лева /единадесет хиляди и седемстотин лева/, представляваща 20 % от приходите от собствените на ответника имоти за периода от 01.01.2016 година до 31.12.2016 година, дължими на основание чл. 14 от Устава на ищеца, лихва за забава върху главницата от 11 700 лева /единадесет хиляди и седемстотин лева/, начислена за периода от 01.01.2017 година до 20.12.2017 година в размер на 1 150,50 лева /хиляда сто и петдесет лева и петдесет стотинки/; сумата 2 900 лева /две хиляди и деветстотин лева/, представляваща 20 % от приходите от собствените на ответника имоти за периода от 01.01.2017 година до 31.03.2017 година, дължима на основание чл. 14 от Устава на ищеца, сумата 208, 64 лева /двеста и осем лева, шестдесет и четири стотинки/, представляваща лихва за забава, начислена върху главница в размер на 2900 лева /две хиляди и деветстотин лева/за периода 06.04.2017 година до 20.12.2017 година, ведно със законната лихва върху главницата от 22 050 лева /двадесет и две хиляди лева и петдесет стотинки/, считано от датата на подаване на исковата молба на 20.12.2017 година до окончателното й плащане, както и сумата 3 978,15 лева /три хиляди деветстотин седемдесет и осем лева и петнадесет стотинки/, представляваща разноски, съответно на уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „СЪЮЗ НА ТРАКИЙСКИТЕ ДРУЖЕСТВА В БЪЛГАРИЯ” Булстат *********, рег. по ф. дело 01664/1990 на СГС, със седалище и адрес на управление: град С, ул. „С“ №, представлявано от К. А. П, за осъждане на ответника Сдружение „Тракийско дружество Екзарх Антим I“ Булстат *********, рег. по ф. дело № 2176/1996 година на БОС, със седалище и адрес на управление: град Б, ул. „“ №, представлявано от Председателя Т. Д. А, да плати сума представляваща разлика между присъдения размер от 2050 лева /две хиляди и петдесет лева/ до предявения размер от 3 512,20 лева /три хиляди петстотин и дванадесет лева и двадесет стотинки/, за която ищецът счита, че е дължима на основание чл.14 от Устава му, както и за първите три тримесечия на 2014 година; претенцията за лихва за забава върху главница за 2014 година за разликата от уважения размер от 618, 26 лева /шестстотин и осемнадесет лева, двадесет и шест стотинки/ до предявения размер от 1060, 57 лева /хиляда и шестдесет лева, петдесет и седем стотинки/; претенциите за лихва върху главница за 2015 година в размер разликата между присъдената сума от 1 080,27 лева /хиляда и осемдесет лева, двадесет и седем стотинки/ до предявения размер от 1 082,16 лева /хиляда осемдесет и два лева и шестнадесет стотинки/; искът за лихва върху главница за 2016 година за разликата от уважения размер от 1 150,50 лева /хиляда сто и петдесет лева и петдесет стотинки/ до предявения размер от 1 152, 80 лева /хиляда сто петдесет и два лева и осемдесет стотинки/, както и претенцията за заплащане на разноски в размер разликата между присъдената на това основание сума от 3 978,15 лева /три хиляди деветстотин седемдесет и осем лева и петнадесет стотинки/ до предявения размер от 4280,57 лева /четири хиляди двеста и осемдесет лева, петдесет и седем стотинки/.
ОСЪЖДА „СЪЮЗ НА ТРАКИЙСКИТЕ ДРУЖЕСТВА В БЪЛГАРИЯ” Булстат *********, рег. по ф. дело 01664/1990 на СГС, със седалище и адрес на управление: град С ул. „“ №, представлявано от К. А. П, в качеството му на Председател на Управителния съвет, да плати на Сдружение „Тракийско дружество Екзарх Антим I“ Булстат *********, рег. по ф. дело № 2176/1996 година на БОС, със седалище и адрес на управление: град Б, ул. „“ №, представлявано от Председателя Т. Д. А, сумата 42,39 лева /четиридесет и два лева, тридесет и девет стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото, съответно на отхвърлената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ насрещния иск, предявен от Сдружение „Тракийско дружество Екзарх Антим I“ Булстат *********, рег. по ф. дело № 2176/1996 година на БОС, със седалище и адрес на управление: град Б, ул. „“ №, представлявано от Председателя Т. Д. А, за осъждане на ищеца „СЪЮЗ НА ТРАКИЙСКИТЕ ДРУЖЕСТВА В БЪЛГАРИЯ” Булстат *********, рег. по ф. дело 01664/1990 на СГС, със седалище и адрес на управление: град С ул. „№ представлявано от К. А.П, в качеството му на Председател на Управителния съвет, да плати сумата 22 054, 21 лева /двадесет и две хиляди петдесет и четири лева, двадесет и една стотинки/, представляваща сбор от сумата 15 383, 50 лева /петнадесет хиляди триста осемдесет и три лева и петдесет стотинки/ главница, недължимо платен членски внос - без правно основание, както следва: за периода от 01.01.2013 година до 31.12.2013 година сума в размер на 5 950 лева /пет хиляди деветстотин и петдесет лева/, за периода от 01.01.2014 година до 31.12.2014 година сума в размер на 4 933,50 лева /четири хиляди деветстотин тридесет и три лева и петдесет стотинки/, за периода от 01.01.2015 година до 31.12.2015 година сума в размерна 4 200 лева /четири хиляди и двеста лева/, за периода от 01.01.2016 година до 31.12.2016 година сума в размер на 300 лева, /триста лева/, без да е възникнало членствено правоотношение и сумата 6 670, 71 лева /шест хиляди шестстотин и седемдесет лева, седемдесет и една стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от датата на плащане на всяка сума до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху всяка искова претенция от деня на завеждане на настоящия иск до окончателното изплащане на сумата на ищеца по насрещния иск.
Решението подлежи на обжалване и протест пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Магдалена Маринова
Вярно с оригинала: З.М.