№ 7061
гр. София, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20221110135912 по описа за 2022 година
Производството е образувано по подадена искова молба, с вх. №139156/04.07.2022 г.
по описа на Софийския районен съд /СРС/ от М. Д. Д., с ЕГН ********** чрез
пълномощника си адв. С. Г., с адрес за призовки и съобщения: гр. София, п.к. 1606, бул. „Ген.
М. Д. Скобелев” №36, ет. 1, ап. 1, с която е предявен осъдителен иск с правно основание
чл. 394 от Кодекса за застраховането КЗ/ срещу „ЖЗИ” АД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, р-н Лозенец, бул. „Черни връх” №51Д, за
заплащане на сумата от 3380 лева, представляваща дължимо застрахователно
обезщетение поради настъпили застрахователни събития, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 04.07.2022 г. до окончателното
изплащане и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/ за заплащане на сумата от 210,33 лева – лихва за забава върху
главницата за периода от 22.11.2021 г. до 03.07.2022 г.
В исковата молба се посочва, че 01.03.2020 г. ищецът М. Д. е постъпил на работа като
съдебен помощник в СГС, като по-късно през същата година е спечелил конскурс на
Висшия съдъбен съвет /ВСС/ за младши съдии и на 01.12.2020 г. е започнал обучение в
Националния институт на правосъдието /НИП/ като кандидат за младши съдия. На
16.09.2021 г. с Договор за обществена поръчка №ВСС-13165/16.09.2021 г. между ВСС и
„ЖЗИ” АД бил сключен договор за групова застраховка „Злополука” на изброените в чл. 1
лица, включително и кандидатите за младши съдии, каквото качество се твърди от ищеца, че
същият е притежавал и за което установяване представя с исковата молба служебна бележка
от НИП.
В исковата молба са изложени твърденията, че съгласно чл. 18 от сключения
Договор между ВСС и „ЖЗИ” АД на 16.09.2021 г., Договорът имал обратно действие за
възникналите застрахователни събития от 01.01.2021 г., като застрахователят покривал
застрахователните рискове до 31.12.2023 г.
Ищцовата страна заявява, че в началото на 2021 г. М. Д. е започнал на изпитва
изключителни затруднения при носно дишане, като същото се било превърнало практически
в невъзможно. На 15.01.2021 г. на ищеца били направени предоперативни изследвания от
1
проф. д-р Р. Бенчев в ДКАРЦ „Хил Клиник” ЕАД, за които бил заплатил сумата от 250 лева,
като представя с исковата молба писмени доказателства: Фактура №3905/15.01.2021 г. и
касова бележка към нея. Няколко дни по-късно, на 19.01.2021 г. на ищеца Д. в ДКАРЦ „Хил
Клиник” ЕАД му била извършена оперативна интервенция – септопластика от проф. д-р Р.
Бенчев, за установяването на която ищецът представя Епикриза №3792/81844. Ищецът
твърди, че стойността на оперативното лечение е в размер на 2 300 лева, като сумата е
заплатил със собствени средства. Поради епидемичната обстановка в страната, преди
операцията, по необходимост, ищецът Д. заплатил сумата от 40 лева за бърз антигенен тест
за Ковид-19. За установяване на извършените разходи ищецът представя като писмено
доказателство: Фактура №3907/19.01.2021 г. и касова бележка към нея.
В исковата молба се твърди, че на ищеца М. Д. на 18.05.2021 г. в ДКАРЦ „Хил
Клиник” ЕАД му била извършена нова оперативна интервенция – лазерна тонзилотомия
/операция на сливиците/ от проф. д-р Р. Бенчев, за установяването на която ищецът
представя Епикриза №3792/81844/2020 г.. Ищецът твърди, че стойността на оперативното
лечение е в размер на 1 000 лева, като сумата е заплатил със собствени средства. Преди тази
операция ищецът Д. бил заплатил сумата от 40 лева за бърз антигенен тест за Ковид-19. За
установяване на извършените разходи ищецът представя като писмено доказателство:
Фактура №4130/18.05.2021 г. и касова бележка към нея.
Ищцовата страна посочва, че съгласно т.4 от таблицата по чл. 7 от застрахователния
договор между ВСС и „ЖЗИ” АД, застрахователят дължи възстановяване на медицински
разноски в резултат на злополука или заболяване до 3000 лева, като застрахованият има
право да получи застрахователно обезщетение до 3000 лева за всеки отделен медицински
разход. Тези разходи включвали манипулации, проведени в амбулаторни или стационарни
условия, стационарно лечение, избор на екип. Твърди се от ищеца, че в предвидения в чл. 23
от Договора 30-дневен срок от настъпване на застрахователното събитие, М. Д. бил
представил необходимите документи в офиса на застрахователя в гр. Русе, но при
предявяване на претенцията на ищеца не му бил издаден входящ номер или друг
удостоверителен документ, въпреки направено от него изрично искане.
В исковата молба се излагат твърденията, че ищецът бил представил всички
изискуеми документи по чл. 9 и чл. 10 от Договора /заявление по образец, служебна
бележка, медицинска документация и фактури/, но въпреки това и в противоречие с чл. 10,
ал. 2 във връзка с Приложение №2 от Договора, в последваща кореспонденция служител на
ответното дружество бил изискал от ищеца множество непосочени нито в Договора, нито в
приложението документи, като справка от РЗОК за предоставена първична и
специализирана болнична и извънболнина медицинска помощ за последните 5 години,
удостоверение за банкова сметка, както и служебна бележка за брутно трудово
възнаграждение за пълен отработен месец, предхождащ събитието. Към исковата молба е
представена кореспонденция по имейл между ищеца и служител на ответното дружество.
Ищецът твърди, че на 22.11.2021 г. застрахователят е постановил отказ за изплащане
на застрахователно обезщетение съгласно Съобщение, с изх. №2-1563/22.11.2021 г., което
представя. В отказа си, застрахователят твърдял, че на ищеца Д. било проведено
консервативно лечение преди срока на действие на застрахователния договор. Според
ищцовата страна това твърдение на застрахователя не било подкрепено от никакви
доказателства. Било видно от представените към исковата молба епикризи, че заболяванията
на ищеца били диагностицирани на 20.01.2021 г. и 18.05.2021 г. – в срока на действие на
настоящия договор за групова застраховка. Изложените в анамнезата данни от ищеца,
вписани в експертизите, не обуславяли по никакъв начин извод за проява на симптоми на
заболяванията и нужда от оперативни интервенции преди датата от която действа
сключения застрахователен договор.
Ищецът моли съда да осъди ответника да заплати претендираните суми в посочения
2
по-горе размер, както и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил Отговор на исковата молба, с вх.
№231580/28.10.2022 г. по описа на СРС (изпратен чрез куриер на 26.10.2022 г.), подаден от
ответника „ЖЗИ” АД, чрез процесуалния представител на дружеството - пълномощника
юрк. Ангел Вулджев. Ответникът оспорва изцяло предявената искова претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение – по основание и размер, като оспорва и всички
твърдения в исковата молба по основанието на предявените претенции.
Ответникът посочва, че при извършена проверка на предявените на 11.10.2021 г. пред
дружеството Заявление-претенция, с вх. №1-3167/11.10.2021 г. и Заявление-претенция, с вх.
№1-3741/17.11.2021 г. претенции за изплащане на обезщетение от ищеца М. Д., било
установено, че ищецът е заявил настъпили две застрахователни събития, съответно на
15.01.2021 г. /застрахователно събитие - предоперативни изследвания, като на 19.01.2021
г. била извършена оперативна интервенция – септопластика от д-р Бенчев в ДКАРЦ „Хил
Клиник” ЕАД / и 18.05.2021 г. / засрахователно събитие – оперативна интервенция –
лазерна тонзилотомия, която отново била извършена от д-р Бенчев в ДКАРЦ „Хил
Клиник” ЕАД /. Ответникът твърди, че и двете заявления-претенциии били подадени на
11.10.2021 г. в офис на застрахователя в град Русе, за които била образувана
застрахователна преписка щета №6611/2021 г.
В отговора на исковата молба се посочва, че процесната преписка-щета №6611/2021
г. била разгледана от служител на отвеното дружество и било установено, че е необходимо
представяне на допълнителни документи от застрахованото лице М. Д., за да бъде
определено основанието за изплащане на обезщетението и неговия размер. На основание
„чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от Договора за обществена поръчка №ВСС-13165/16.09.2021 г., т. 61 от
раздел XIII от Общите условия към застрахователния договор, т. 7.2, абзац трети от
Техническата спецификация от документацията към обществената поръчка и чл. 106, ал.
и ал. 4 от КЗ” от М. Д. с електронно писмо от 05.11.2021 г. били изискани Справка от РЗОК
за предоставена първична и специализирана болнична и извънболнина медицинска помощ
за последните 5 години; Удостоверение за банкова сметка и Служебна бележка за трудово
възнаграждение. Ответното дружество твърди, че след спорове между застрахователя и
застрахованото лице, проведени по електронната поща, на 16.11.2021 г. М. Д. е представил
всички изброени в електронно писмо от 05.11.2021 г. документи. След повторен преглед на
напълно окомплектованата застрахователна преписка №6611/2021 г., застрахователят бил
установил, че не било налице основание за изплащане на застрахователно обезщетение на
ищеца М. Д., като с отговора на исковата молба излага доводи в подкрепа на твърденията
си.
Посочва се още, че на 22.11.2021 г. с Писмо, с изх. №2-1563, предвид анализа на
предоставената документация за заявените застрахователния събития, застрахователят се
бил произнесъл с отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като бил
определил застрахователните събития като изключен от покритие риск по застрахователната
полица, защото заболяванията били настъпили преди влизане в сила на застрахователната
полица, същите били стари и с хроничен характер. Ответникът се позовава на т.10.11, Раздел
V от общите си условия към Договора, като същият бил отчел, че заявените събития не били
покрит риск по процесната застрахователна полица, както и че не съществували други
уговорки между застраховащия – ВСС и застрахователя. Също така ответното дружество
твърди, че било отказано плащане на обезщетение за възстановяване на извършени разходи
за медицински изследвания, за които липсвала медицинска документация за назначаване на
такива изследвания, включително тестове за Ковид-19.
Ответникът оспорва твърдение на ищеца по т.4 от таблицата по чл. 7 от Договора,
обективирано в исковата молба, като считал, че текстът бил пределно ясен и гласял
следното: „медицински разноски в резултат на злополука или заболяване – застрахователна
3
сума в размер на 3000 лв. с ДДС за срока на застраховката”.
Освен това, ответното дружество оспорва и твърдението на ищеца, че
застрахователят бил изискал допълнителни документи в противоречие с чл. 10, ал. 2 във
връзка с Приложение №2 от Договора. Според ответника не ставало ясно кое Приложение
№2 цитира ищецът, тъй като приложението, касаещо изброяването на необходимите
документи, било Приложение №6 към Договора за обществена поръчка. Отделно от това,
ответникът се позовава на конкретни разпоредби от Договора, Общите условия и КЗ, които
му давали право да изисква допълнителни доказателства /медицинска документация/ за
определяне на основанието и размера на застрахователното обезщетение, а застрахованото
лице било длъжно да ги представи на застрахователя. В конкретния случай Справката от
РЗОК се явявявала съществено важен документ.
В Отговора на исковата молба се посочва още, че се оспорва твърдението на ищеца,
че заболяванията, отбелязани в двете епикризи от 20.01.2021 г. – Девиация на септума и
Хипертрофичен ринит и 18.05.2021 г. – Хроничен тонзилофарингит, са диагностицирани в
срока на действие на настоящия договор. Според ответника Девиация на септума и
Хипетрофичен ринит били състояния, вродени или съществуващи преди срока на договора
съгласно заявеното в анамнезата от застрахованото лице, както и било подкрепено от
медицинската литература и практика. По отношение на Хроничен тонзилофарингит се
твърди, че било видно от справката от РЗОК, че това заболяване било диагностицирано за
първи път на 18.02.2020 г., а остър тонзилофарингит бил диагностициран през 2018 г.
Ответникът оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за
изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като бил неоснователен по съображенията
за неснователното на главния иск. Моли съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото
намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, а и от събраните писмени доказателства се установява, че
между Висшия съдебен съвет и ответното дружество „ЖЗИ” АД е сключен Договор за
обществена поръчка №ВСС-13165/16.09.2021 г. за застраховане чрез групова застраховка
„Злополука” на общо 15 300,5 действащи и предстоящи за назначаване застраховани лица:
съдии, прокурори и следователи, младши съдии, младши прокурори и младши следователи,
кандидати за младши съдии, младши прокурори и младши следователи, съдебни
помощници и прокурорски помощници, членове на ВСС, инспектори в Инспектората към
ВСС, служители на Националния институт на правосъдието (НИП), държавни съдебни
изпълнители, съдии по вписванията и съдебни служители, срещу заплащане на
застрахователната премия.
Съгласно чл. 6 от Договора застраховката е сключена без поименен списък и покрива
всяко застрахователно събитие, настъпило със застрахования през застрахователния срок,
което съобразно покритите рискове по договора води до застрахователно плащане. Съгласно
чл. 18 от Договора, същият влиза в сила от датата на неговото сключване, а периодът на
застрахователно покритие, през който застрахователят покрива застрахователните рискове е
36 месеца, с начало 00:00 ч. на 01.01.2021 г. и край 24:00 ч. на 31.12.2023 г.
Безспорно установено по делото е, че ищецът е бил кандидат за младши съдия от
месец декември 2020 г. до месец август 2021 г., съгласно представеното Удостоверение, с
изх. №ЧР-226/15.11.2021 г., издадено на М. Д. Д. от НИП /л. 81 и 82 от делото/ и като такъв
ищецът е застраховано лице по смисъла на застрахователния договор - Договор за
обществена поръчка №ВСС-13165/16.09.2021 г. за застраховане чрез групова застраховка
„Злополука”, сключен между ВСС и ответника,.
Съгласно Раздел II „Покрити рискове, застрахователна сума и застрахователно
4
плащане”, таблицата по чл. 7 в графа Допълнително покритие, точка 4 от Договора
„медицински разноски в резултат на злополука или заболяване” – на застрахованото лице се
заплащат или възстановяват реално извършените медицински разходи в резултат на
злополука или заболяване, както при ползване на услуги при изпълнители, с които
Изпълнителят има сключени договори за здравно обслужване, така и при ползване на услуги
при изпълнители, с които Изпълнителят няма сключени договори, до 3000 лева за срока на
застраховката за: медицински прегледи от лекар специалист, изследвания, лечение и
хирургическа намеса (малки, средни и големи операции), хирургическо и болнично
обслужване; лекарства, медикаменти, медицински средства и материали (превързочни
материали, спринцовки, игли, системи, абокати), консумативи, импланти, помощни средства
(патерици, бастуни, катетри, колекторни торбички, уринатори, протези на крайниците,
слухов апарат, инвалидна количка и други), употреба на медицински уреди; манипулации,
проведени в амбулаторни или стационарни условия, стационарно лечение, избор на екип;
транспортиране на лицето по спешност чрез специализиран автомобил за спешна
медицинска помощ.
По делото се установява от представените доказателства, че на ищеца Д., поради
затруднения при носно дишане, на 15.01.2021 г. са направени предоперативни изследвания
от специалист лекар – УНГ - проф. д-р Р. Бенчев в ДКАРЦ „Хил Клиник” ЕАД, за които
ищецът е заплатил сумата от 250 лева, видно от представените писмени доказателства:
Фактура №**********/15.01.2021 г., издадена от ДКАРЦ „Хил Клиник” ЕАД и касова
бележка/фискален бон към нея от 15.01.2021 г. /л. 83 и л. 84/.
Видно от представената по делото /л. 85/ Епикриза №3792/81844 от лекуващ лекар
проф. Бенчев, на 19.01.2021 г. на ищеца Д. в ДКАРЦ „Хил Клиник” ЕАД е извършена
оперативна интервенция – „Септопластика.РТК” от проф. д-р Р. Бенчев. За извършената
оперативна интервенция ищецът Д. е заплатил сумата от 2300 лева, както и е заплатил
сумата от 40 лева за направения му „бърз тест за Ковид-19 антигени” – общо 2340 лева,
видно от представените писмени доказателства: Фактура №**********/19.01.2021 г.,
издадена от ДКАРЦ „Хил Клиник” ЕАД и касова бележка/фискален бон към нея от
19.01.2021 г. /л. 86 и л. 87/.
Видно от представената по делото /л. 88/ Епикриза №3792/81844/2020 г. от лекуващ
лекар проф. Бенчев, на 18.05.2021 г. на ищеца Д. в ДКАРЦ „Хил Клиник” ЕАД е извършена
оперативна интервенция – „Лазер тонзилотомия” от проф. д-р Р. Бенчев. За извършената
оперативна интервенция „тонзилектомия – частична резекция на сливици с лазер” ищецът
Д. е заплатил сумата от 1000 лева, както и е заплатил сумата от 40 лева за направения му
„бърз тест за Ковид-19 антигени” – общо 1040 лева, видно от представените писмени
доказателства: Фактура №**********/18.05.2021 г., издадена от ДКАРЦ „Хил Клиник”
ЕАД и касова бележка/фискален бон към нея от 18.05.2021 г. /л. 89 и л. 90/.
На 11.10.2021 г. ищецът Д. е подал до ответника Уведомление-претенция, с вх. №1-
3167/11.10.2021 г. по описа на ответното дружество /л. 120 и 121 от делото/, което
уведомление е по образец върху формуляр на ответника за изплащане на обезщетение
съгласно Договора – 250 лева за изследвания от специалист УНГ от 15.01.2021 г., 2300 лева
за септопластика от 19.01.2021 г. и 40 лева за бърз тест за „Ковид-19” /общо медицински
разходи в размер на 2590 лева/. Към молбата ищецът е приложил всички необходими
документи, установяващи настъпването на застрахователното събитие и извършените
плащания.
На 17.11.2021 г. ищецът Д. е подал до ответника Уведомление-претенция, с вх. №1-
3741/17.11.2021 г. по описа на ответното дружество /л. 122 и 123 от делото/, което
уведомление е по образец върху формуляр на ответника за изплащане на обезщетение
съгласно Договора – 1000 лева за операция - тонзилоктомия – частична резекция на сливици
с лазер от 18.05.2021 г. и 40 лева за бърз тест за „Ковид-19” /общо медицински разходи в
5
размер на 1040 лева/. Към молбата ищецът е приложил всички необходими документи,
установяващи настъпването на застрахователното събитие и извършените плащания.
След депозирането на претенциите на ищеца пред ответника-застраховател е
протекла и кореспонденция между страните по електронната поща, а след нея, в отговор на
искането на ищеца за заплащане на направените медицински разходи по двете претенции,
ответникът-застраховател е постановил отказ за удовлетворение на претенцията на ищеца
Д., видно от представеното Писмо, с изх. №2-1563/22.11.2021 г. от ответника до ищеца /л. 95
от делото/.
По делото е изслушано и прието заключението на вещото лице д-р А. С. по
извършената съдебномедицинска експертиза. С експертизата на вещото лице се установява,
че ищецът Д. е имал показания за извършване на оперативните интервенции – септопластика
на носа /по повод девиацията на септума и хипертрофичен ринит/ и лазер тонзилотомия /по
повод на хроничен тонзилофарингит/.
Съдът кредитира заключението на вещото лице С. по СМЕ като пълно, обективно и
компетентно изготвено.
Съдът, като взе предвид установената фактическа обстановка и доводите на
страните, намира за установено от правната страна следното:
По иск с правно основание чл. 394 от КЗ:
Съгласно разпоредбата на чл. 394 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение съгласно условията на
застрахователния договор.
За да уважи предявения иск, съдът следва да установи, че е налице сключен
застрахователен договор, че договорът за групова застраховка има действие по отношение
на ищеца, както и че е възникнало застрахователно събитие, т.е. настъпил е покрит риск в
периода на застрахователното покритие /съгласно легалната дефиниция на понятието
„застрахователно събитие”, дадена в пар. 1 т. 4 от Допълнителните разпоредби на КЗ/.
Съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва
да бъде уважен, така, както е предявен.
Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че между Висшия
съдебен съвет и ответното дружество „ЖЗИ” АД е сключен Договор за обществена поръчка
№ВСС-13165/16.09.2021 г. за застраховане чрез групова застраховка „Злополука” на общо
15 300,5 действащи и предстоящи за назначаване застраховани лица, като периодът на
застрахователно покритие, през който застрахователят покрива застрахователните рискове е
36 месеца, с начало 00:00 ч. на 01.01.2021 г. и край 24:00 ч. на 31.12.2023 г. Ищецът М. Д.
има качеството на застраховано лице, тъй като е бил кандидат за младши съдия в процесния
период, както и че е настъпило съответното застрахователно събитие в срока на действие на
застрахователния договор – извършени са две оперативни интервенции на ищеца – на
19.01.2021 г. и 18.05.2021 г.
Ищецът Д. е изпълнил задължението си да уведоми ответното дружество за
настъпилите застрахователни събития и е представил всички необходими документи
съгласно Договора.
Поради това съдът намира, че за ответното дружество е възникнало посоченото
в Раздел II „Покрити рискове, застрахователна сума и застрахователно плащане”,
таблицата по чл. 7 в графа Допълнително покритие, точка 4 от Договора задължение да
заплати на ищеца обезщетение в размер на реално извършените разходи за
„медицински разноски в резултат на злополука или заболяване”, тъй като съгласно
6
уговореното в Договора - на застрахованото лице се заплащат или възстановяват реално
извършените медицински разходи в резултат на злополука или заболяване, както при
ползване на услуги при изпълнители, с които Изпълнителят има сключени договори за
здравно обслужване, така и при ползване на услуги при изпълнители, с които Изпълнителят
няма сключени договори, до 3000 лева за срока на застраховката.
При тълкуване волята на страните съобразно правилата на чл. 20 от ЗЗД съдът
намира, че общата, несъмнена тяхна воля е била, че предвиденият лимит от 3000 лева за
срока на застраховката за въстановяване на реално извършените медицински разходи в
резултат на заболяване касае всяко едно отделно /конкретно/ заболяване, а не общ лимит от
3000 лева за всякакви заболявания. Предвид това изцяло неоснователно е възражението на
ответника, направено с отговора на исковата молба, че се уговореното в Договора касаело
медицински разноски в резултат на злополука или заболяване – застрахователна сума в
размер на 3000 лв. с ДДС за срока на застраховката.
Изцяло неоснователен е доводът на отвеника, че отбелязаните заболявания в двете
епикризи от 20.01.2021 г. – Девиация на септума и Хипертрофичен ринит и от 18.05.2021 г.
– Хроничен тонзилофарингит, били съществували у ищеца преди срока на действие на
процесния договор и на това основание застрахователят не дължал обезщетение. В
заключението си вещото лице по допуснатата СМЕ посочва, че е било необходимо
извършването на оперативните интервенции за ищеца Д.. От събраните по делото
доказателства се установява, че заболяванията на ищеца са диагностицирани на 20.01.2021 г.
/Девиация на септума и Хипертрофичен ринит/ и 18.05.2021 г. /Хроничен тонзилофарингит/
от проф. Бенчев, тоест в срока на действие на процесния договор за групова застраховка.
Съдът приема, че изложените в анамнезата данни от ищеца, вписани в експертизите, не
дават основание за заключение за проява на симптоми на заболяванията и нужда от
оперативни интервенции преди датата, от която действа сключения застрахователен
договор. В този смисъл, че липсват индикации и медициски документи, обосноваващи за
нужда от извършване на опреациите преди 2021 г. е и становището на вещото лице А. С.,
което той дава в съдебното заседание при защитата на изготвената екпертиза, като сочи че
установените заболявания са прогресиращи и се влоават с времето.
По отношение на твърдението на ответника, че липсала медицинска документация за
назначаване на изследвания за „Ковид-19”, каквито суми за платени тестове, претендира
ищецът, съдът приема, че от представените фактури по делото се установява реалното
извършване на двата разхода от по 40 лева всеки. Също така следва да се подчертае, че
поради епидемичната обстановка в Република България през месеците януари 2021 г. и май
2021 г. разходите за изследвания на наличието на „Ковид-19”, не е имало как да не бъдат
извършени от ищеца Д., тъй като се касае в процесния случай за условие за прием на
пациента в лечебното заведение, за да му бъдат извършени оперативните интервенции,
доколкото такива са били изискванията на лечебните заведения с оглед защитата живота и
здравето на всички лица.
Реалното извършване на претендираните с исковата молба разходи в общ размер на
3380 лева /три хиляди триста и осемдесет лева/ категорично се доказва от представените по
делото фактури и касови бележки/фискални бонове към тях.
Като правоувеличаваща последица, с оглед направеното искане, следва да бъде
присъдена законна лихва върху главницата от 3380 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба – 04.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД:
Съгласно уговореното в чл. 33, ал. 5 от Договора - застрахователят се задължава да
изплаща застрахователните плащания на застрахованите лица в срок до 15 работни дни от
7
датата, на която са представени поисканите доказателства за установяване на
застрахователното събитие и на размера на плащането. Предвид това, ответникът е изпаднал
в забава с изтичане на 15 работни дни от депозиране на уведомлението-претенция с
представени доказателства за настъпилото застрахователно събитие, извършено на
11.10.2021 г., т.е. на 02.11.2021 г., от който момент на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Ищецът претендира лихва за забава за
периода от 22.11.2021 г. до 03.07.2022 г. /датата, предхождаща депозирането на исковата
молба в съда/.
Изчислено с онлайн калкулатор, обезщетението за забава за претендирания период от
22.11.2021 г. до 03.07.2022 г. върху неизплатеното застрахователно обезщетение е в размер
на 210,33 лв.
С оглед изложеното и предвид диспозитивното начало, акцесорният иск следва да бъде
уважен в пълния предявен размер от 210,33 лв., предстравляваща лихва за забава върху
главницата за периода 22.11.2021 г. до 03.07.2022 г.
По разноските:
Ищецът Д. претендира да му бъдат присъдени разноски за адвокатски хонорар в
размер на 460 лева, платени в брой, съгласно Договор за правна защита и съдействие от
14.02.2022 г., както и 143,62 лв. – платена държавна такса по делото – общо 603,62 лева
разноски по делото.
От страна на ответника е направено възражение по размера на разноските. Искането
за намаляване на адвокатското възнаграждение, съдът намира за неоснователно.
В процесния случай с оглед материалния интерес на делото и съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в
редакцията към момента на сключване на Договора за правна защита и съдействие от
14.02.2022 г. – тоест редакцията на Наредбата към ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 г./,
нормативно установеният минимум на дължимо възнаграждение е в размер на 481,32 лв.
Договореното и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение е дори в по-малък размер,
поради което не са налице предпоставки за намаляване на размера на адвокатския хонорар.
С оглед изложеното и предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на
ищеца ще следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в общ размер на
603,62 лева, от които разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 460 лева и 143,62
лева – платена държавна такса по делото.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 53. състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 394 от КЗ, „ЖЗИ” АД, с ЕИК ***, със седалище и
8
адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, р-н Лозенец, бул. „Черни връх” №51Д, да
заплати на М. Д. Д., с ЕГН **********, сумата от 3380 лева, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение поради настъпили застрахователни събития, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 04.07.2022 г.
до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, „ЖЗИ” АД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, р-н Лозенец, бул. „Черни връх” №51Д, да
заплати на М. Д. Д., с ЕГН **********, сумата от 210,33 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 22.11.2021 г. до 03.07.2022 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „ЖЗИ” АД, с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, р-н Лозенец, бул. „Черни връх” №51Д, да
заплати на М. Д. Д., с ЕГН **********, сумата от 603,62 лева за направените по делото
разноски, от които разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 460 лева и 143,62
лева за платена държавна такса по делото.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК присъдените суми следва да бъдат заплатени
от „ЖЗИ” АД по банков път по следната банкова сметка в „Банка ДСК“ АД, с IBAN:
BG61STSA93000028345011, BIC STSABGSF, с титуляр М. Д. Д..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от датата на връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9