Р Е
Ш Е Н
И Е
№44, том ХІ, стр. 52
Град Добрич, 24.11.2014 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД втори състав
в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и четиринадесета
година в следния състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: А. ВЕЛИКОВА
при участието на секретар Г.Д. разгледа докладвано от
районния съдия гр. дело № 2548 по описа за 2013г. и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на М.В.С. ЕГН ********** и Е.Д.С. ЕГН **********,***, с която против Н.Р.Ч.
ЕГН ********** и О.Д. Ч. ЕГН **********,***, са предявени:
* иск за
разпределение ползването на съсобствен недвижим имот – дворно място с идентификатор 72624.607.731 по
КККР на град Д. с площ от 412 кв.м., с номер по предходен план 1849, кв. 50,
парцел ХІІІ, находящ се в град Д., ул. „***” № ****
* иск за осъждане на ответниците
да преустановят действията, с
които пречат на ищците да
упражняват правото си на собственост върху
собственото им дворно място, описано по-горе, като премахнат изградената от
тях в северната част на имота ограда с височина 2 метра и дадат на ищците ключ
от входната врата на пътеката, разположена в източната част на имота.
Първият иск е обоснован с обстоятелствата, че ищците и
ответниците са съсобственици на поземлен имот - дворно място с идентификатор 72624.607.731 по КККР на град Д. с площ
от 412 кв.м., с номер по предходен план 1849, кв. 50, парцел ХІІІ, находящ се в
град Д., ул. „***” № ***, като ищците и ответниците притежават самостоятелни
права върху жилищни обекти в изградената в мястото жилищна сграда, съгласно
договор за доброволна делба от 28.02.2001г. и върху други нежилищни постройки в
мястото, както и че липсва решение на съсобствениците за разпределяне на
ползването на общото дворно място. Вторият иск е обоснован с обстоятелствата,
че от началото на октомври 2012г. ответникът заключил пътната врата за общата
пътека откъм източната страна на имота и забранил на ищците и всички техни
близки и гости да преминават през тази пътека, както и изградил в северната
част на имота ограда с височина 2 метра, която възпрепятства достъпа на ищците
до гаража в североизточната част на имота и натурното им помещение.
В отговор в срока по чл. 131, ал.
1 от ГПК ответникът оспорва исковете като недопустими, тъй като с решение
гр.д.№ 599/1977година по описа на Толбухинския народен съд вече е определен
начин на ползване на имота и като неоснователни. Ответницата не представя
отговор, в съдебно заседание поддържа възраженията на ответника.
С определение от съдебно заседание на 24.10.2014г. производството
по делото е прекратено в частта относно искането на основание чл. 109 от ЗС
ответниците да бъдат осъдени да премахнат изградената от тях в северната част
на имота ограда с височина 2 метра, поради оттегляне на основание чл. 232 от ГПК.
Районният съд, след преценка на
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Исковете са с правно основание
чл. 32, ал. 2 от ЗС и чл. 109 от ЗС.
Целта на производството по чл.
32, ал. 2 от ЗС (не исково, а на спорна съдебна администрация) е да се замести
решението на мнозинството чрез постановено от съда разпределяне на ползването,
което да е съобразено в най-пълна степен с действителните права на страните в
съсобствеността и което да дава възможност на съсобствениците за
най-целесъобразното й използване. В производството подлежи на изследване дали е
налице съсобственост, какви са квотите в съсобствеността и кой е
най-целесъобразният начин на ползване на общия имот, съобразно действителните
права на съсобствениците. При
определяне начина на ползване на съсобствения имот съдът се ръководи от изискването ползването да отговаря
най-пълно на правата на съсобствениците и то по фактическото положение на този
имот към момента на разрешаване на спора.
Между страните не е налице спор относно обема на притежаваните
от тях права, а именно, че ищците са собственици на жилище, находящо се в град
Д., ул. „***” № ***, състоящо се от преддверие, салон, три стаи, кухня-столова,
санитарен възел и избено помещение, ведно със 199 кв.м. в идеални части от
поземлен имот с идентификатор 72624.607.731 по КККР на град Д. с площ от 412
кв.м., а ответниците – на жилище в град Д., ул. „***” № ***, състоящо се от
четири стаи, салон, санитарен възел и избено помещение, ведно с 200 кв. м. в
идеални части от поземлен имот с идентификатор 72624.607.731 по КККР на град
Добрич с площ от 412 кв.м. От писмените доказателства по делото се установява,
че с нотариален акт № 156 том ІІс, дело № 970 от 05.08.1961г. Т. И. С. е
призната за собственик върху недвижим имот, даден й в замяна на друг имот,
останал в Северна Добруджа, а именно: дворно място с пространство от 399 кв.м.
и една къща с ****, построена в него, имот в чертите на град Т., ул. „***” ***,
включен в парцел ХІІІ с пл. № 1849 в кв. 50 по плана на града. Не се спори, че
след нейната смърт, настъпила през 1963г., правото на собственост върху имота е
преминало по наследяване към двамата й сина – ищецът и брат му Н. В.С.. С
нотариален акт № 29, том ІІІ, дело № 787/18.07.1967г. ответникът Н.Р.Ч., през
време на брака си с ответницата О.Д. Ч., придобил по договор за продажба от Н. В.С.
правото на собственост върху неговата част, състояща се от стая и салон, изба и
200 кв.м. от дворното място в идеални части, застроено и незастроено, от една
къща от три стаи с два салона и изба, и дворно място с пространство от 399
кв.м., имот в чертите на град Т., ул. „***” № *** с пл. № 1849 в кв. 50. С
договор за доброволна делба рег. № 583/28.02.2001г. на нотариус № 177 на НК, М.В.С.,
Е.Д.С., Н.Р.Ч. и О.Д. Ч., са прекратили съсобствеността си на жилищната сграда
в град Д., ул. „***” № *** и № *** построена в дворно място с площ от 399
кв.м., урегулирано в парцел Х с пл. № 731 в кв. 85 по плана на града, като
ищците М.В.С. и Е.Д.С. са получили в дял жилище, състоящо се от преддверие, салон,
три стаи, кухня-столова, саниторен възел и избено помещение, със застроена площ
от 92,55 кв.м. ведно със 199 кв.м. в ид.части от дворното място, а ответниците Н.Р.Ч.
и О.Д. Ч. са получили в дял жилище, състоящо се от ***, със застроена площ от
107,50 кв.м., ведно с 200 кв.м. в ид.части от дворното място. С нотариален акт
№ 163, том VІІІ, дело № 828/25.11.2005г. на нотариус № 158 на НК, М.В.С. и Е.Д.С.
са продали на сина си Т. М. С. описаното по-горе жилище, ведно със 199 кв.м. в
ид.части от дворното място, представляващо имот с идентификатор 72624.607.731 с
площ от 412 кв.м. по КК на град Д. След смъртта на приобретателя и извършен
отказ от наследство на двама от сънаследниците (неговите деца М. Т. С. и И. Т. С.,
съгласно удостоверения № 489/09 и 487/09 от 04.02.2009г. на Районен съд Добрич
и удостоверение за наследници № 5855/18.10.2012г.) двамата ищци са придобили по
наследяване в равни части неговите права върху имота.
В обосноваване на възражението си срещу иска по чл. 32,
ал. 2 от ЗС ответниците са представили заверен препис от влязло в сила решение
№ 842 от 22.12.1970г. по гр.д.№ 599/1970 по описа на Т. народен съд, с което е
определен начина на ползване на съсебствения между Н.Р.Ч. *** и М.С.В. от същия
адрес недвижим имот, а именно дворно място от 384 кв.м. В диспозитива на
решението е препратено към означенията в скица към заключение на вещо лице,
което съдът е направил неразделна част от решението, с което обаче страната не
разполага. При извършена справка в служба „Архив” при ДРС е установено, че
липсват данни за съхраняване на делото и на решението; в азбучника за 1970г. за
граждански дела е налице записване за образувано гр.д.№ 599 през 1970г. със
страни Н. Р. Ч. и М. Р. Ч., но се са налични описна книга и срочна книга за
периода; не е запазен и граждански архивен наръчник за 1970г., в който да е
отразен архивен номер на делото, съответно периода на неговото унищожаване.
Завереният препис от решение, без представяне на скицата към заключението на
вещото лице, която съдът е направил неразделна част от решението си, не
възпроизвежда в пълнота диспозитива на съдебния акт. Дори и при предпоставките
на чл. 165, ал. 1 от ГПК ответниците не са успели да докажат съдържанието на
съдебното решение, поради което не може да се приеме недопустимост на
настоящото производство поради вече определен начин на ползване с влязло в сила
решение. Отделно от това, от заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните, се установява, че е
налице промяна, както в застрояването, така и в площта на дворното място от
22.12.1970г., когато е постановено решението по гр.д.№ 599 през 1970г. Към този
момент (1970г.) в имота е имало една жилищна сграда със застроена площ от около
72 кв.м., докато според отразеното на кадастралната карта (приложение 8) и
действащия ПУП (приложение 9) към настоящия момент имотът е застроен с пет
сгради: сграда 72624.607.731.1 със застроена площ 83 кв.м., на един етаж,
жилищна (жилището на ищците с пристрояване, отразено при изработване на
Кадастрален регулационен план на ЖК „Толбухин-Север”, одобрен със Заповед №
928/29.07.1988г.); сграда 72624.607.731.2 със застроена площ 51 кв.м., на един
етаж, жилищна и сграда 72624.607.731.5 със застроена площ 13 кв.м., на един
етаж, друг вид сграда, с обща площ 64 кв.м. (жилището на ответниците с
пристройка, съгласно акт за узаконяване № 54 от 24.12.1981г.); сграда
72624.607.731.3 със застроена площ 27 кв.м., на един етаж, жилищна (ателие на
ответника, изградено с разрешение за строеж № 555/20.08.1991г.); сграда
72624.607.731.4 със застроена площ 6 кв.м., на един етаж, друг вид сграда
(складово помещение на ищците, извън жилището им). Така по кадастрални данни
общата застроена площ на сградите е 180 кв.м., а след обследване на
архитектурните проекти и след контролно измерване на место вещото лице е
установило действителна обща застроена площ от 193 кв.м., в това число: сграда
1 – 92 кв.м.; сгради 2 и 5 – 68 кв.м., сграда 3 – 27 кв.м. и сграда 4 – 6 кв.м.
Освен това при огледа на застрояването експертът е установил, че липсват в
кадастъра, но съществуват на место още постройки: два паянтови гаража (левият
на ищците и десният на ответниците), всеки с площ около 12 кв.м. (приложения 10
и 13), ползвани като складови помещения; паянтови постройки, разположени между
склада 4 и гаражите по северната граница (приложение 10 и 13), част от които се
ползват от ищците (западно от вътрешната ограда с площ около 13 кв.м.), а друга
част се ползват от ответниците (източно от вътрешната ограда с площ около 6
кв.м.). Пълната застроена площ по измерване от вещото лице е 236 кв.м. Налице е
и промяна в площта на дворното място – 384 кв.м. към 1970г. и 412 кв.м. към
настоящия момент (застроено 236 кв.м. и незастроено 176 кв.м.). Следователно от
постановяване на решението по гр.д.№ 599 през 1970г. до настоящия момент съществено
се е променило фактическото положение на место, като е увеличена площта на
дворното място, както и застроената част от него с постройки, различно ползвани
от съсобствениците. За необходимост от уреждане на въпроса с начина на ползване
на дворното място свидетелства и поведението на страните – от обясненията им в
съдебно заседание и от показанията на разпитаните свидетели се установява, че
те (страните) не са в състояние да вземат общо решение за начина, по който да се
ползва дворното място, като спорът им основно се свежда до това, че ответниците
са отказали да допускат ищците да преминават през пътеката в източната част на
имота, заключили са вратата и не им дават ключ от нея, като в заседание
изразяват готовност да я отключват при нужда от зареждане с гориво (по тези
въпроси са налице съвпадащи твърдения на страните).
С оглед безспорно установения съсобствен характер на
дворното място и при положение, че съсобствениците нямат съгласие (не се твърди
сключен договор) и не могат да формират мнозинство за определяне на начина, по
който то да се ползва; както и, че не е представено влязло в сила съдебно
решение, определящо начина на ползване, придружено от скица – неразделна част
от него, а и поради това, че от 1970г. до настоящия момент са настъпили
изменения в застрояването и в площта на имота, следва, че искът по чл. 32, ал.
2 от ЗС е допустим и съдът следва да определи начина на ползване на
съсобственото дворно място.
Съгласно скица № 5921/24.04.2013г., издадена от СГКК град
Д, поземлен имот с идентификатор 72624.607.731 има площ от 412 кв.м. В тази
площ, според кадастралните линии, са включени допълнително 13 кв.м. от съседния
имот на север, върху които са разположени част от паянтовите гаражи на
страните. В одобрения с решение № 24-10 от 28.07.2009г. на ОбС Добрич ПУП –
План за регулация и застрояване на ЖК „Север-2” регулационните линии на УПИ
Х-731 в кв. 1285 са проведени по кадастралните и площта на имота също е 412
кв.м. Съществуващите сгради съответстват на отразените в кадастралната карта,
като допълнително се забелязват двете преддверия на юг от салоните и покривът
над входа за полуподземния етаж на ответниците.
Вещото лице е дало заключение за това как понастоящем
фактически страните ползват имота (показано на приложение 10 към експертизата),
което не е в съответствие с постановеното в диспозитива на решението по гр.д.№
599/1970г. Съсобствениците имат отделни входове с отделни административни
адреси; ищците преодоляват денивелацията, допусната при изграждането на
улицата, със стъпала, а ответниците – с рампа. Установява се, че ищците ползват
западната част на урегулирания поземлен имот (оцветена в синьо) с площ 178
кв.м. - тук са разположени жилищната сграда на ищците 72624.607.731.1, складът
на ищците 72624.607.731.4 и ползваните от тях складове от подръчни материали на
северната граница; както и 12 кв.м. в източната част на северната граница,
върху които е построен гараж (също оцветен в синьо), или общо 190 кв.м. Ответниците
ползват източната част на урегулирания поземлен имот (оцветена в зелено), в
това число и гараж 12 кв.м., с площ 219 кв.м., в която са разположени жилищната
сграда на ответниците 72624.607.731.2 и 72624.607.731.5; ателието на ответника
72624.607.731.3, склад от подръчни материали към северната граница и гараж. На
приложението вещото лице е оцветило в жълто ивица от 3 кв.м. към имота от
запад, която не е оградена и не се ползва от съсобствениците. Този начин на
ползване е маркиран трайно с две огради към момента на огледа: между къщата и
уличнорегулационната линия с метална ажурна ограда с височина 0,80 м.; между
къщата и складовете към северната граница с дъсчена ограда с височина 1,20 м.,
с допълнителна дъсчена конструкция до височина 1,85 м. (премахната в хода на
производството).
Вещото лице е предложило общо 12 варианта за разпределяне
ползването на дворното място. При шест от вариантите се предвижда премахване на
обслужващите постройки на ищците и на ответниците към северната граница на
имота, с което те не изразяват съгласие. В три от вариантите се предвижда
запазване на част от обслужващите постройки. Три от вариантите са съобразени
изцяло с фактическото положение на место. В последното съдебно заседание ищците
са предпочели предложения във вариант 4 начин на ползване, при който всички
обслужващи постройки биват запазени, ищците ползват общо 199 кв.м. (застроено и
незастроено) в западната и северната част от двора с право за преминаване през
източната част до гаража „Г1” и складовете „4”, „С1”, „С2” и „С3”; ответниците
ползват източната част на двора с площ 200 кв.м. (застроено и незастроено) с
право за преминаване през североизточната част до гаража „Г2” и склада от
подръчни материали, обозначен като кучешка колиба „К”; в черен щрих е отбелязана
площ в повече от 13 кв.м. в североизточната част от имота, която е заета от
гаражите на страните (всъщност складови помещения). Този вариант според съда
обаче предвижда ползване от ищците на гаража „Г2” и на склада от подръчни
материали „К”, които всъщност се ползват от ответниците (в приложението са
оцветени в син цвят), поради което не е приложим.
Ответниците са предпочели
предложения вариант 7 (приложение 23 към заключението), при който страните имат
равни части от лицето към улицата (по 10 м.), предвижда се събаряне на склада
„К” на ответниците; начупена разделителна линия в северната част от двора
(отсечка с дължина 1,80 м., която съвпада със съществувалата до скоро ограда на
место и премахната в хода на процеса), преминаване на ищците през частта на
ответниците при определени условия, отново в черен щрих е отбелязана площ в
повече от 13 кв.м. в североизточната част от имота, която е заета от гаражите
на страните (всъщност складови помещения). Този вариант според съда е напълно
осъществим, с оглед предпочитането му от ответниците, което означава, че те се съгласяват
да не ползват и да премахнат склада „К”. При това разпределение не се налага
съществено изменение във фактическия начин на ползване, той е съобразен с жилищата,
индивидуална собственост на страните, както и с ползваните от разположени към
северната граница на имота обслужващи складови постройки. За ищците обаче при
този начин на ползване ще следва да се определи правото да преминават през
пътеката в източната част на двора за ползване на гаража - складовото помещение
„Г1” и за зареждане с горива от склада „4”, а също и за ползване на северния
вход към жилището с оглед здравословното състояние от ищеца. Последното се
налага, защото когато предмет на разпределение е дворно място, в което е построена жилищна сграда и е
установено, че един от съсобствениците има определена група инвалидност поради
заболяване, имащо за последица затруднено придвижване, при разпределяне на
ползването съдът е длъжен да се съобрази с изискванията за достъпна среда на
хората с увреждания, ако е налице възможност за това и е било направено искане (така Решение № 95 от 14.04.2014г. на ВКС по гр. д. №
3968/2013г., I г. о., ГК.). Представеното експертно решение № 0961 063 от 24.04.2012г. установява
определена 72% неработоспособност с водеща диагноза „***”, а показанията на
свидетелите сочат, че същият се нуждае от придвижване с инвалидна количка,
невъзможно през стълбите в южната част. Така всеки от съсобствениците има
достъп до жилището си и до складовите помещения към него; дял от мястото,
съответстващ на притежаваните идеални части, след приспадане на застроеното;
излаз на улица; охранени са правата на ищеца като лице в неравностойно
положение. Извън нуждата от задоволяване на специалните потребности на ищеца за
вход към жилището следва да се ползва южния такъв.
Подходящ, според съда, е и предложеният от вещото лице
вариант 5, който отново е съобразен с готовността на ответниците да се лишат от
ползването на склада „К”; в източната част на имота е обособена площ от 23
кв.м. за общо ползване на съсобствениците с широчина от 1 метър и лице за
страните от 9,5 метра. В този случай, според мнението на вещото лице е напълно
възможно да се демонтира и премести стълбата, осигуряваща подхода на ищците от
към улицата, като се обособи нов вход в западната част на двора. При този начин
на ползване разделението на двора в северната му част съставлява продължение на
оста на общия зид и се осигурява по-голяма площ за ползване на ответниците в
тази част, същевременно и ищците и ответниците имат достъп до складовите си
помещения. По тези съображения най-удобен за страните е именно начина на
ползване на дворното място съобразно предложението на вещото лице по вариант 5
(приложение 21), но тъй като
при разпределение на ползването по чл. 32, ал. 2 от ЗС се изхожда само от фактическото положение и не могат
да се разпореждат или взимат предвид никакви промени в имота (така решение № 71 от 19.04.2011г. на ВКС по гр. д. №
727/2010г., II г. о., ГК, по чл. 290 от ГПК), освен по съгласие на страните, каквото в случая не е
дадено за преместване на входа от към улицата за ищците, той не може да бъде
определен.
Затова разпределението на ползването следва да се извърши
според вариант 7 от експертизата на вещото лице. На разпределение подлежи
незастроената част от дворното място от 176 кв.м. (разликата между 412 кв.м. и
застроената площ 236 кв.м.). Ищците следва да ползват 199 кв.м., оцветени в
синьо и 6,50 кв.м., маркирани с черен щрих, общо 205,50 кв.м. – от тях
незастроеното място е 76,50 кв.м. и е оцветено в син цвят. Към настоящия момент
площта под склада „К”, който ответниците ще премахнат, е отчетена като
застроена, но след освобождаването й същата от 6 кв.м. следва да се прибави към
76,50 кв.м. и така ищците ще имат обща площ незастроена 82,50 кв.м. Ответниците
следва да ползват 200 кв.м., оцветени в зелено и 6,50 кв.м., маркирани с черен
щрих, общо 206,50 кв.м. – от тях незастроеното място е 99,50 кв.м. и е оцветено
в зелен цвят.
С иска по чл. 109 от ЗС се
предоставя защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено
неоснователно въздействие, което, без да отнема владението, ограничава, смущава
и пречи на пълноценното използване на имота според предназначението му. Със
заключването на входната врата пред пътеката в източната част на имота,
осигуряваща достъп на ищците до разположените ползвани от тях складови
постройки към северната граница на имота, и отказа да им предоставят ключ от
нея, въпреки декларираната готовност за отключване при необходимост от зареждане
с дърва, ответниците осъществяват пречка ищците в пълнота да си служат със
собствения си имот. Затова ответниците следва да бъдат осъдени да преустановят
действията, с които пречат на ищците да
упражняват правото си на собственост, като им дадат ключ от входната
врата на пътеката, разположена в източната част на имота.
По иска по чл. 32, ал. 2 от ЗС
ищците имат право на разноски в размер на 300 лева адвокатско възнаграждение,
238,50 лева възнаграждение за вещо лице, както и 68 лева държавна такса; 2,50
лева държавна такса за удостоверение. По иска по чл.
109 от ЗС ищците, предвид частичното му оттегляне, имат право на разноски от
150 лева за адвокатско възнаграждение, 34 лева внесената държавна такса и 1,25
лева държавна такса за удостоверение.
По гореизложените съображения,
Добричкият районен съд
Р Е
Ш И :
РАЗПРЕДЕЛЯ
ПОЛЗВАНЕТО на недвижим имот в град Добрич, представляващ УПИ Х-731 в кв. 1285 по
плана за регулация и застрояване на ЖК „Север-2” град Д. с площ от 412 кв.м., с
идентификатор 72624.607.731 по кадастралната карта на град Д., съобразно вариант
7 на експертното заключение от 14.01.2014г. на вещото лице арх. А.Е., скицата (приложение
23 на л. 189 от делото) към което се приподписва от съда и е неразделна част от
решението, като:
М.В.С. ЕГН ********** и Е.Д.С. ЕГН **********,***, общо да ползват в западната и северната част от двора 76,50 кв.м. незастроено дворно
място, или ведно със застроеното с техните постройки от 123 кв.м. и с мястото
под склада, отразен с пунктир на скицата от 6 кв.м., същите да ползват 205,50
кв.м. от цялата площ на поземления имот, както е посочено в син цвят и черен
щрих на скицата (приложение 23
на л. 189 от делото) с право за преминаване през източната част, маркирана със син пунктир, до
паянтовия гараж „Г1” и складовете „4”, „С1”, „С2” и „С3” за зареждане с горива,
както и до северния вход на жилищната сграда с оглед здравословното състояние на
ищеца М.В.С., като извън нуждата от задоволяване на специалните потребности на
ищеца, за вход към жилището се ползва южния такъв;
Н.Р.Ч. ЕГН ********** и О.Д. Ч.
ЕГН **********,***, общо да ползват в източната част от двора
99,50 кв.м. незастроено дворно място, или ведно със застроеното с техните
постройки от 107 кв.м., същите да ползват 206,50 кв.м. от цялата площ на
поземления имот, както е посочено в зелен цвят и черен щрих на скицата (приложение 23 на л. 189 от делото).
ОСЪЖДА Н.Р.Ч. ЕГН ********** и О.Д.
Ч. ЕГН **********,***, да преустановят действията, с
които пречат на М.В.С. ЕГН ********** и Е.Д.С. ЕГН **********,***, да упражняват
правото си на собственост върху съсобствения на страните недвижим имот, описан по-горе, а
именно - заключване на входната врата пред пътеката в източната част на имота,
осигуряваща достъп на ищците до разположените ползвани от тях складови
постройки към северната граница на имота като ОСЪЖДА ответниците Н.Р.Ч. ЕГН **********
и О.Д. Ч. ЕГН **********,***, да предадат на ищците М.В.С. ЕГН ********** и Е.Д.С.
ЕГН **********,***, ключ от входната врата на пътеката, разположена в източната
част на имота.
ОСЪЖДА Н.Р.Ч. ЕГН ********** и О.Д.
Ч. ЕГН **********,***, да заплатят на М.В.С.
ЕГН ********** и Е.Д.С. ЕГН **********,***, разноски в общ размер 794,25 лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок,
който тече от датата на връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: