Р Е Ш Е Н И Е № 19/12.2.2020
г.
12.02.2020 г., гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, І
касационен състав, в публично заседание на тридесети януари 2020г. в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ВЪЛКО ДРАГАНОВ
2.ВАНЯ СТОЯНОВА
при секретар: Ст.
Панайотова и с
участието
на прокурора: Р. ЛЕФТЕРОВА
Като разгледа докладваното от съдия
В. Драганов КАНД № 175
по описа за 2019 година
За да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс.
Касационно
анд № 175/2019г. е образувано по жалба на ТД „ЮЖНА
МОРСКА“ при АГЕНЦИЯ МИТНИЦИ против Решение № 229/21.10.2019г., постановено по анд № 269/2019г. на Елховския районен съд в частта му с която е отменено Наказателно постановление № 92/2019г. от 11.06.2019г. издадено от И.Д. Началник на отдел „Митническо
разузнаване и разследване Южна морска“, Главна дирекция „Митническо разузнаване
и разследване“ в Централно митническо управление, Агенция „Митници“, в частта с
която на Б.Г. /B.G./, гражданин на Р.Т., роден на ***г. в Т., Р. Т., притежаващ паспорт №*, изд.на 18.08.2016г.
от *, Р. Т., с адрес: Р. Т., гр.***, за нарушение на чл.18,ал.1 във вр с чл.11а, ал.1 от Валутния закон във вр.с
чл.2, ал.1 и чл.9 от Наредба № Н-1/01.02.2012г. за пренасяне през границата на
страната на парични средства, благородни метали, скъпоцени
камъни и изделия с тях и водене на митнически регистри по чл.10а от ВЗ, на
основание чл.20,ал.1 от ВЗ са отнети в полза на държавата като предмет на нарушението – общо 21 950
евро, преизчислени
в български лева, съответно
– 42 930.47 лева.
В жалбата се сочи, че решението на ЕРС
в обжалваната му част е незаконосъобразно, без да е конкретизирано кои
касационни отменителни основания са налице. Прави се
искане за отмяна на решението в посочената част
и потвърждаване изцяло на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят не
изпраща процесуален представител.
Ответната страна чрез процесуалния си представител адв.
М. оспорва жалбата и моли решението на ЕРС да бъде оставено в сила.
Представителят на ЯОП изразява становище
за неоснователност на подадената жалба и счита, че решението на ЕРС в обжалваната му част е законосъобразно и в съответствие с правото на ЕС и предлага
същото да бъде оставено в сила.
Настоящият съдебен състав извършвайки
касационна проверка на оспорваното решение за наличието на наведените в жалбата
касационни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието му с
материалния закон, установи следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от страна, която има право и интерес да
обжалва и в срока по чл.211 от АПК. Разгледана по същество се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са
следните:
Предмет на осъществявания съдебен
контрол е решение № 229/21.10.2019г. по анд № 269/2019г. по описа на ЕРС в частта му с която е отменено Наказателно постановление № 92/2019г. от 11.06.2019г. издадено от И.Д. Началник на отдел „Митническо
разузнаване и разследване Южна морска“, Главна дирекция „Митническо разузнаване
и разследване“ в Централно митническо управление, Агенция „Митници“, в частта с която на Б.Г. /B.G./, гражданин на Р.Т., роден на ***г. в Т., Р. Т., притежаващ паспорт №*, изд.на 18.08.2016г.
от *, Р. Т., с адрес: Р. Т., гр.***, за нарушение на чл.18,ал.1 във вр с чл.11а, ал.1 от Валутния закон във вр.с
чл.2, ал.1 и чл.9 от Наредба № Н-1/01.02.2012г. за пренасяне през границата на
страната на парични средства, благородни метали, скъпоцени
камъни и изделия с тях и водене на митнически регистри по чл.10а от ВЗ, на
основание чл.20,ал.1 от ВЗ са отнети в полза на държавата като предмет на нарушението – общо 21 950
евро, преизчислени
в български лева, съответно
– 42 930.47 лева. В останалата му част, с която на Б.Г. /B.G./, на основание
чл.18 ал.1 вр.с чл.11а ал.1 от Валутния закон /ВЗ/
и чл.21 от ВЗ вр. с чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание – глоба в размер на 1 000 /хиляда/
лева, за извършено административно нарушение по чл.18 ал.1 вр.с чл.11а
ал.1 от ВЗ във вр. с чл.2 ал.1 и чл.9 от Наредба № Н-1 от
01.02.2012г. за износа и вноса на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на митническите регистри по чл.10а
от ВЗ и е осъден да
заплати направените по делото разноски, решението на ЕРС като необжалвано е влязло в сила.
За да постанови своя съдебен акт
ЕРС при напълно изяснена фактическа обстановка, въз основа
на събраните по делото при строго спазване на процесуалните правила
доказателства е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Приел е за доказано по безспорен начин, че
санкционираното лице е извършило описаното в АУАН и НП нарушение, поради което
правилно е била ангажирана административно-наказателната му отговорност, в каквата насока е изложил подробни мотиви. Изложил е и
съображения, че в конкретния случай не може да намери приложение разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН.
Същевременно, досежно
постановеното с обжалваното НП отнемането по реда на чл. 20 от ВЗ на предмета на нарушението, ЕРС е изложил
мотиви, че е обвързан от Преюдициалното заключение по дело С-255/14 и С-707/17 на Съдът на европейският съюз и е приел,
че предвиденото в чл. 18 от ВЗ наказание"Глоба" в съчетание с
предвидената санкция в чл. 20 от ВЗ се явяват несъразмерни и надхвърлящи
необходимото с оглед на преследваните с Регламент № 1889/2005 г. цели в противоречие с принципа на
пропорционалност на нарушението и наказанието. По тези съображения ЕРС е приел,
че в случая не следва да прилага чл. 20 от ВЗ, тъй като нормата противоречи на правото
на ЕС.
Решението е правилно в обжалваната му
част.
В тази връзка касационният състав на ЯАС
съобрази Определение от 03.10.2019 г. на СЕС по дело С-652/2018 г. във връзка с отправено
от АС-Хасково по канд № 539/2018 г. преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуването на чл. 9 пар. 1 от Регламент (ЕО) №
1889/2005 г. на Европейския парламент и на Съвета от 26.10.2005 г. относно контрола
на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността (Регламент (ЕО) № 1889/2005 г.) и чл. 49, пар. 3 от Хартата на
основните права на Европейския съюз.
Според приетото в това определение, член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 г. на Европейския
парламент и на Съвета от 26.10.2005 г. относно контрола на пари в брой, които
се внасят и изнасят от Общността, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска
национална правна уредба, като разглежданата в главното производство, която
като санкция за неизпълнение на предвиденото в чл. 3 от Регламента задължение
за деклариране, освен налагане на административно наказание глоба, предвижда и
отнемане на недекларираната сума в полза на държавата.
Воден от съображенията, посочени в цитираното
по - горе определение по дело С-652/18 г. на СЕС, настоящият
състав счита, че предвиденото от българският законодател в разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ВЗ отнемане на предмета на нарушението по чл. 11а от ВЗ, наред с налагане на глоба/имуществена
санкция, е в противоречие с коментираната в решението на СЕС разпоредба на чл. 9, §. 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 г., а постановеното в
случая отнемане в полза на държавата на процесната
валута не е съобразено с принципа за пропорционалност по чл. чл. 49 пар. 3 от Хартата на
основните права на Европейския съюз.
По аргумент от посоченото в т. 32 и т. ЗЗ от акта на СЕС следва, че сама по себе си
правната уредба, предвиждаща кумулативно прилагане и на глоба, и на отнемане в
полза на държавата, се възприема от СЕС като надхвърляща границите на
необходимото за гарантиране на изпълнението на задължението за деклариране.
Предвид гореизложеното и с
оглед тълкуването на чл. 9, § 1 от Регламент № 1889/2005, дадено в Определението
на СЕС по дело С-652/18 г., настоящият състав приема, че
постановеното в случая на основание чл. 20, ал. 1 от ВЗ отнемане в полза на държавата на предмета
на нарушението по чл. 11а ал. 1 от ВЗ, едновременно с налагане на глоба, е в
противоречие с европейска правна норма, респ. с основен, прокламиран от правото
на Съюза принцип, а именно този на пропорционалността. Като е достигнал до този извод и е отменил
санкционният акт в тази му част, първоинстанционния
съд е приложил правилно закона.
С оглед посоченото, ЯАС намира, че
подадената касационна жалба е неоснователна и като такава не следва да бъде
уважавана.
Решението на първоинстанционния
съд е валидно, като постановено от законен състав, допустимо и в съответствие с материалния закон и следва
да бъде оставено в сила.
Предвид изложеното и на осн. чл.221, ал. 2 от АПК, вр. с
чл.63, ал.1 от ЗАНН, ЯАС, първи касационен състав,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 229/21.10.2019г., постановено по анд
№ 269/2019г. на Елховския
районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ не се чете
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ не се чете
2. /п/ не се чете