Определение по дело №70/2025 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ
към Определение рег. № 59 / 03.02.2025г. по ВЧНД № 70/2025г. на СлОС

Производството е по реда на чл. 64, ал. 8 и 9 от НПК.
С определение Рег.№ 74 /24.01.2025 по ЧНД № 101 / 2025г. по описа на СлРС по
отношение на И.Й.С. – обвиняем по досъдебно производство № 1155/2024г. на РУ
МВР Сливен, вх. № 4421/2022г. по описа на Районна прокуратура Сливен е взета мярка
за неотклонение „Задържане под стража“.
Частна жалба против определението е подадена от служебния защитник на
обвиняемия с искане мярката за неотклонение „Задържане под стража” да бъде
отменена и вместо нея по отношение на обвиняемия да бъде взета по – лека мярка за
неотклонение. В жалбата се твърди, че не били налице условията за вземане на най-
тежката мярка за неотклонение, тъй като според работното обвинение се предвиждало
наказание не повече от 10 години, т.е. мярката за неотклонение не било задължително
да бъде „Задържане под стража“. Нямало реална опасност обв. С. да извърши друго
престъпление. Той бил млад човек, баща на 2 деца – съответно на ***** годишна
възраст, които се нуждаели от грижи, от храна и средства за живот. Откраднат бил
соларен уличен осветител на стойност 124 лв. и обвиняемият желаел да започне работа
и да възстанови щетите от кражбата, за да му бъде постановена по-лека присъда. Той
оказал пълно съдействие в хода на досъдебното производство, признавал вината си и
съзнавал грешката си, за която искрено съжалявал. Според обясненията му откраднал
лампата, тъй като тока в дома му бил спрян и децата му нямали осветление. В
конкретния случай нямало реална, доказана опасност, че обвиняемият ще представлява
опасност за обществото и правовия ред, ако се намира на свобода, тъй като живеел на
постоянния си адрес и винаги можело да бъде открит там за нуждите на наказателното
производство.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция служебният защитник на
обвиняемия поддържа подадената частна жалба и моли окръжния съд да я уважи по
съображенията, изложени в нея. Счита наложената на обв. С. от районния съд мярка за
неотклонение Задържане под стража за несъответна на тежестта на деянието, за което
е привлечен. Обвиняемият имал постоянен адрес, на който живеел и винаги можело да
бъде на разположение по делото. Признавал вината си в хода на досъдебното
производство и искрено се разкайвал за стореното. Имал две малки деца на ***
години. Моли въззивната инстанция да отмени наложената мярка за неотклонение
„Задържане под стража” и да наложи по-лека такава.
Представителят на ОП – Сливен счита частната жалба за неоснователна. Моли
за потвърждаването на обжалваното протоколно определение като правилно и
законосъобразно. На обвиняемия било повдигнато обвинение за тежко умишлено
престъпление по смисъла на чл. 93 т. 7 от на НК. Налице било обосновано
предположение, че той е извършил престъплението, за което му било повдигнато
обвинение. По отношение на опасността да се укрие или да извърши престъпление,
налице била презумпцията по чл. 63 ал. 2 т. 1 от НПК, доколкото се касаело за
престъпление, извършено при условията на опасен рецидив, като освен това срещу
обвиняемия се водело и друго наказателно производство, по което той бил привлечен
за извършени кражби при условията на повторност. От материалите по делото било
видно, че той се укривал в началото, поради което взетата мярка за неотклонение
1

спрямо него била адекватна.
Обвиняемият моли за по - лека мярка за неотклонение. Моли да му бъде
предоставена възможност да поправи грешката си.
Съдът, като се запозна с подадената частна жалба, атакувания съдебен акт, като
съобрази становищата на страните, изразени в съдебно заседание, обсъди
доказателствата, събрани в хода на производството до настоящия момент и провери
изцяло атакуваното определение прие, че частната жалба срещу първоинстанционното
определение е неоснователена.
С постановление от 11.12.2024г., издадено от разследващ полицай при РУ-
Сливен, предявено на 23.01.2025г. след установяване на местонахождението на И.Й.С.,
той е привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 1155/2024 г.
на РУ МВР Сливен, вх. № 4421/2022 г. по описа на Районна прокуратура Сливен, за
престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“ от НК
- затова, че на 13.08.2024г. в гр. Сливен, от фасадна част на магазин за строителни
материали на *******, в условията на опасен рецидив, отнел чужда движима вещ —
соларен уличен осветител марка „Lightex”, на стойност 124 лева, собственост на фирма
„М.С. - Груп“ ООД гр. Сливен, от владението на управителя И.Д.Д. от гр. Сливен, без
негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои.
Предвиденото в закона наказание за това престъпление е лишаване от свобода
за срок от две до десет години.
Обв. И.Й.С. е на **г., неграмотен, безработен, не е женен, има две малолетни
деца. Живее на адрес: ******. Осъждан многократно за кражби, има и едно осъждане
по чл. 354а, ал. 5 от НК (държане на наркотично вещество без надлежно
разрешително). На 09.05.2023г. е изтърпял наказание лишаване от свобода за срок от
една година по НОХД № 692/2022г. на СлРС и от изтърпяване на това наказание до
инкриминираната дата по настоящото производство не е изтекъл предвидения в
разпоредбата на чл. 30 ал.1 от НК петгодишен срок, необходим за квалификацията
„опасен рецидив“.
На досъдебното производство обвиняемият е дал обяснения, в които признава,
че е извършил процесната кражба; разпитани са свидетели -И.Д. и В.К., чиито
показания са относими към разследваноот престъпление; изготвени са съдебно
оценителна експеритза, две съдебно - видеотехнически експертизи и допълнителна
видеотехническа експертиза; приобщени са справка за съдимост, характеристична
справка, справка за неприключили наказателни производства, докладни записки за
издирването на обвиняемия.
По повод искането на РП – Сливен за вземане спрямо обв. И.Й.С. на мярка за
неотклонение „Задържане под стража", районният съд е анализирал събраните
доказателства и е преценил относимите факти. Правилно е приел, че обвиняемият е
привлечен за тежко умишлено престъпление и че от събраните до момента
доказателствени материали (посочени по – горе), може да се направи обосновано
предположение, че той е негов извършител (законът не изисква категоричен извод в
тази насока). За разлика от осъдителната присъда, която съгласно чл. 303, ал. 1 от НПК
не може да почива на предположения, за ареста по чл. 64 от НПК е достатъчно
наличието само на обосновано предположение, че обвиняемият е извършил
престъплението, предмет на обвинението.
И по отношение на втората предпоставка районният съд правилно е приел, че
съществува реална опасност обвиняемият да извърши престъпление. Наличието й се
презюмира по силата на чл. 63, ал. 2, т. 1 от НПК (доколкото настоящото деяние е
2

извършено при условията на опасен рецидив) и не е оборено от събраните
доказателства.
Деянието, за което обвиняемият е привлечен по настоящото досъдебно
производство говори за устойчивост на престъпното поведение, както и че налаганите
му до момента наказания лишаване от свобода, вкл. и ефективни такива, не са
постигнали целения превъзпитателен и възпиращ ефект. Поведението на обвиняемия
го характеризира като личност със завишена степен на обществена опасност и
формирани трайни престъпни навици. Реална е опасността обвиняемият да извърши
престъпление предвид множеството осъждания за извършени престъпления против
собствеността и такова по чл. 354а, ал. 5 от НК и предвид наличието на още едно
висящо досъдебно производство за извършено престъпление „кражба“ при условията
на повторност. Обв. С. не се ползва с добро име сред съседите си; обкръжението му е
от криминално проявени лица; има данни, че употребява наркотични вещества и
алкохол (видно от приложената характеристична справка), няма легален източник на
доходи.
Наличието на адресна регистрация не гарантират изключването на реалната
опасност той да се укрие. Видно от Докладна записка от 16.09.2024г. и Докладна
записка от 19.09.2024г. обвиняемият не указва съдействие на разследващите органи,
укрива се от тях, въпреки знанието, че е търсен и по този начин осуетява нормалното и
своевременно провеждане на наказателното производство.
Районният съд е направил правилния и законосъобразен правен извод, че по
отношение на обв. И.Й.С. следва да бъде взета най-тежката мярка за неотклонение, а
именно „Задържане под стража”. Въззивният съд се присъединява изцяло към това
становище. Тази мярка за неотклонение се явява съобразена с обстоятелствата по чл.
56 ал. 3 НПК и отговаря на целите по чл. 57 НПК. Тя е най-подходяща по отношение
на обв. И.Й.С. на настоящия етап от досъдебното производство.
Окръжният съд намира за неоснователни доводите на защитата за налагане на
по – лека мярка за неотклонение, предвид необходимостта да полага грижи за двете си
малолетни деца. Семейното положение и необходимостта от полагане на грижи за
децата на обвиняемия не са от категорията факти, които еднозначно да водят до
извода, че мярката за неотклонение следва да бъде по-лека. Не са налице и основания,
обусловени от здравословното състояние на обвиняемия, които да обосновават
необходимостта от налагането на по – лека мярка за неотклонение.
Предвид изложеното, въззивният съд направи извода, че определението, с което
по отношение на обв. И.Й.С. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” е
правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди.
Ръководен от изложението съображения, съдът постанови определението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

3

Номер на акта:	59
Дата:	3 февруари 2025 г. (в сила от 3 февруари 2025 г.)
Съдия:	Галина Христова Нейчева

Дело:	20252200600070
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	30 януари 2025 г.

Определение по дело №70/2025 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите