Р Е Ш Е
Н И Е
№
20.06. 2018 година, гр.Варна.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД – Гражданско
отделение, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и втори май две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при секретаря ЕЛКА ИВАНОВА като разгледа
докладваното от съдия Юлия Бажлекова в.гр.д.№605 по описа за 2018г., за да се
произнесе взе пред вид следното:
Производството е по
реда на чл.258 от ГПК и е образувано по въззивна от И.В.П., чрез
процесуален представител адв.К.М., срещу Решение № 152/15.01.2018 година,
постановено по гр.дело № 4396/2017 година, по описа на ВРС, в частта, с която
са отхвърлени исковите претенции на ищеца срещу „БУЛМИНЕРАЛ” АД, ЕИК *********, за заплащане
солидарно с „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ”
ЕООД, ЕИК ********* на суми,
представляващи незаплатено трудово възнаграждение за положен труд през периода
м. август 2015г.- м. октомври 2015г., обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 2015г. в размер на 6 работни дни, ведно с обезщетение за забава върху
исковите претенции за периода от 15.10.2015г. до 03.06.2016г. и законната лихва
върху главниците, считано от завеждане на исковата молба, на осн.чл.128 КТ,
чл.224 КТ и чл.86 ЗЗД.
В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като съдът
неправилно е ценил събраните по делото доказателства, което е довело и до
неправилни изводи. Не са обсъдени всички събрани доказателства, установяващи,
че реалният корабопритежател в процесния период е бил „Булминерал“ АД, действащ
чрез член на своя СД и действителен собственик –Александър Усачев. Не са обсъдени изложените от ищеца доводи, че
българското законодателство не допуска вписване в регистрите за беърбоут чартър
на наематели, които не са български
физически или ЮЛ, поради което и вписването на Шипинг Лоджистик С.А. в
регистърните книги е нищожно и не е породило правно действие. Дори да се счете
за валиден договора за пренаемане на кораба по арг. от чл.199г КТК
първоначалния наемател – „Булминерал“ АД продължава да отговаря за изпълнение
на договора за беърбоут чартър спрямо наемодателя и след сключване на договора.
Задълженията на наемателя във връзка с изплащането на възнаграждения на
екипажа, са негови, именно по този договор на основание чл.199ж, ал.1 КТК. Твърди се, че опита за пренаемане на кораба
от страна на трето лице, цели заобикаляне на закона и най – вече да освободи
ответника „Булминерал“ АД от отговорност. Претендира се отмяна на решението в
отхвърлителната част и постановяване на друго, с което предявените искове да
бъдат уважени.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен
отговор от въззиваемата страна – „Булминерал“ АД, в който се изразява становище
за неоснователност на жалбата. Излага се, че решението е правилно, законосъобразно
и постановено въз основа на събраните по делото доказателства.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК и е допустима.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Предявени са обективно кумелативно съединени
искове, с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от И.В.П., ЕГН **********, срещу „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ” ЕООД, и „БУЛМИНЕРАЛ” АД, ЕИК, за солидарното
заплащане от страна на ответниците на сумите: 486,29 щ.д., представляващи
неплатено трудово възнаграждение за положен труд през м. август 2015г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 06.06.2016г. до окончателното изплащане на задължението, както и 31,54
щ.д., представляващи лихва за забава за периода от 15.10.2015г. до 03.06.2016г.;
1386,40
щ.д., представляващи неплатено нетно трудово възнаграждение за положен труд
през м. септември 2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба - 06.06.2016г. до окончателното
изплащане на задължението, както и 89,91 щ.д., представляващи лихва за забава
за периода от 15.10.2015г. до 03.06.2016г.; 648,92 щ.д., представляващи
неплатено нетно трудово възнаграждение за положен труд през м. октомври 2015г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 06.06.2016г. до окончателното изплащане на задължението, както
и 42,08 щ.д., представляващи лихва за забава за периода от 15.10.2015г. до
03.06.2016г.; 142,56 щ.д.,
представляваща обезщетение за неизползван годишен отпуск за 2015г. за 6 работни
дни, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 06.06.2016г. до
окончателното изплащане на задължението, както и 9,25 щ.д., представляващи
лихва за забава за периода от 15.10.2015 г. до 03.06.2016г.
Ищецът излага,
че е работил на м/к „Батя” в периода 18.072.2015 г. – 15.10.2015 г., съгласно
индивидуален трудов договор, сключен на 15.07.2015 г. между него и „ВМ
ИНТЕРНЕШАНЪЛ” ЕООД, на длъжност „рулеви“, с месечно възнаграждение в размер на
1500 щ. д. Твърди, че не е получил дължимото му се трудово възнаграждение за
времето, което е работил на кораба., както и обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 2015 г. Поддържа, че считано от прекратяване на трудовото му
правоотношение работодателят е изпаднал в забава за плащането на дължимите
суми. Твърди, че ответникът „БУЛМИНЕРАЛ” АД е имал качеството на беърбоут
чартьор на кораба, на който е полагал труд, поради което и същият на основание
чл. 199з КТК отговаря солидарно за задължението за плащане на трудовото
възнаграждение. На основание чл. 199ж КТК възнагражденията на екипажа са
разходи, свързани именно с експлоатация на кораба. Посочва, че този ответник
изрично е признал, че носи отговорност за задълженията на кораба, произтичащи
от заплати, в споразумение за разсрочване на плащанията от 11.08.2015 г.,
сключено с други членове на екипажа, които вече са получили доброволно плащане
на дължимото възнаграждение.
Ответникът „БУЛМИНЕРАЛ” АД с писмен отговор е
оспорил сковете като неоснователни. Твърди, че не е страна по трудовия договор
с ищеца, поради което не са налице основания за ангажиране на отговорността му
за заплащане на претендираните суми. Не оспорва обстоятелството, че е имал
качеството на беърбоут чартьор на м/к „Батя” в периода 08.01.–13.11.2015г.,
съгласно договор от 06.01.2012г., сключен с корабособственика „Индивидюъл
Технолъджи СА”, Маршалски острови. Твърди, че отношенията по договора се
уреждат съгласно правото на Англия, поради което. нормата на чл. 199з КТК е
неотносима, а дори и да е, то солидарна отговорност между беърбоут чартьора и
работодателя не възниква за задължения за заплати, тъй като трети лица са само
тези, които нямат договорни отношения с наемателя или лица, за които той
отговаря. Посочва, че с договор за беърбоут чартър от 07.05.2013 г. преотдал
кораба под наем на „Шипинг Лоджистик СА”, Маршалски острови, за срок от
07.05.2013г. до 07.05.2016 г. Между този пренаемател и ответникът „ВМ
ИНТЕРНЕШАНЪЛ” ЕООД бил сключен договор за мениджмънт на кораба за периода
07.05.2013г.–07.05.2016г. и именно в изпълнение на задълженията си по този
договор първият ответник е сключвал и договорите с екипажа, поемайки
задълженията и отговорностите на корабособственика по смисъла на чл. ІІ от
Морската трудова конвенция.
Страните не спорят по фактите, които са
установени правилно от решаващия съд, а именно: че въз основа на
индивидуален трудов договор от 15.07.2015г. сключен между И.В.П.
и ответника „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ” ЕООД е съществувало валидно трудово
правоотношение, по силата на което ищецът приел да изпълнява длъжността „моряк”
с месторабота – м/к „Батя” с договорено месечно трудово възнаграждение в размер на
1500 щ. д.
Със заповед
№389/15.10.2015г. трудовото правоотношение между
страните е прекратено, считано от 15.10.2015 г. В Заповедта е отразено, че на работника следва да се изплати обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за три дни.
Съгласно приложената по делото Справка
изх.№582/02.12.2015г. , издадена от „ВМ Интернешънъл” ЕООД, размерът на
неизплатените от ответника трудови възнаграждения и обезщетение за неизползван
оптуск до датата на прекратяване на правоотношението е в
размер на 2 664,17 долара.
От заключението на вещото лице по допуснатата пред
първоинстанционният съд съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
дължимото неизплатено нетно трудово възнаграждение през посочения период е в
общ брутен размер от 2857,95 щ.д. и нетен размер от 2664,17 щ.д. за периода от
м.08.2015г. до 15.10.2015г. Размерът на
лихвите за забава върху всяка от главниците, произтичащи от неизплатени в срок
трудови възнаграждения за претендирания период е 175,18 щ.д. по БТВ и 163,53
щ.д. по НТВ. Платен годишен отпуск за 2015г. за 6 р.д. е в брутна сума 156,82
щ.д. и нетна сума 142,56 щ.д. Размерът на обезщетението за забава в рамките на
въведения период е 10.17 щ.д. съответно 9.25 щ.д.
По делото са приети като доказателства:
заверени копия от моряшки паспорт на ищеца, трудов договор, договор за беърбоут
чартър на м/к „Батя“ от 06.01.2012г., корабен дневник; удостоверение №
1638/30.06.2015г. на Дирекция Морска администрация Варна, уведомление от
корабособственика от 13.11.2015г. за прекратяване на договора за беърбоут
чартър на кораба, договор за подбеърбоут чартър на кораба от 07.05.2013г.;
договор за корабен мениджмънт от 07.05.2013г.
По силата на Договор за подбеърбот- чартър
„Булминерал” ООД, гр.Варна, България е отдало под наем на „Шипинг лоджистик
С.А”, Маршалови острови за срок от 07.05.2013 г. до 07.05.2016 г. м/к Батя,
флаг България, ІМО 8000836. Горното обстоятелство се потвърждава и от Агенция
„Морска администрация” Варна, която прилага писмени документи, съобразно които
м/к Батя, регистриран в Пристанище Варна с №
ІМО 8000836, е бил предаден на „Шипинг лоджистик С.А” като наемател, по
силата на Договор за подбеърбот- чартър между него и „Булминерал” ООД.
Установено е още, че вписването е било заличено на 17.11.2015 година поради
продажбата на кораба на трето лице.
Предвид установеното ВОС достига до следните
изводи:
Спорния въпрос между страните е дали
„Булминерал“ АД като работодател на ищеца е солидарно отговорен с „ВМ
Интернешънъл“ ЕООД за посочените неизплатени трудови възнаграждения и
обезщетения за забава и неозползван годишен отпуск, т.е. дали е приложима разпоредбата
на чл.
123а, ал.3 от КТ. Настоящият състав на съда приема, че съответно на чл.121
от ЗЗД, освен в определените от закона случаи, солидарност между двама или
повече длъжници възниква, само когато е уговорена, като извод за наличието й не
може да бъде направен въз основа на тълкуване на закона, респективно на волята
на страните по договора. Предвид посоченото в случая ответникът „Булминерал“
ЕООД не е солидарно отговорно за заплащане на претендираните от ищеца суми.
Съгласно чл. 199а от КТК договорът за
беърбоут чартър е договор за наемане на кораб за определен срок, по силата на
който наемателят получава пълни права на владение и контрол върху кораба,
включително правото да назначава капитан и екипаж на кораба за целия период на
наемане. Предвид посоченото и с оглед представените по делото договори от
07.05.2013г. между „Шипинг лоджистик“ С.А. и „Булминерал“ АД за предоставяне за ползване на м/к „Батя“ и
за мениджмънт на кораба, сключен между „Шипинг лоджистик“ С.А. и „ВМ
интернешанъл“ ЕООД, следва да се приеме за безспорно установено, че „ВМ
интернешанъл“ ЕООД е назначил екипаж на кораба за сметка на „Шипинг лоджистик“
С.А., тъй като към момента на сключване на трудовия договор и през процесния
период последният е имал качество на беърбоут чартьор /корабопритежател/ на
кораба.
В КТК са дадени легални дефиниции на
понятията "корабособственик" и "корабопритежател".
Корабособственикът е собственик на плавателното средство, посочен като такъв в
регистъра на корабите - точка.
24 от § 1а от ДР на КТК, а корабопритежателят е лице, което експлоатира
кораба от свое име независимо от това дали е собственик на кораба или го ползва
на друго законно основание – чл.9,
ал.3 от КТК. Трудовите правоотношения с екипажа могат да възникнат както с
корабособственика, така и с корабопритежателя, като типичен пример за това, че
трудовото правоотношение може да не възникне с корабособственика е договорът на
беърбоут чартър. Съобразно разпоредбата на чл.
199ж от КТК търговската експлоатация на кораба се осъществява от наемателя
в съответствие с условията по договора за беърбоут чартър, като всички разходи,
свързани с експлоатацията, включително възнаграждението на екипажа, са за
негова сметка. Към датата, когато вземането на ищеца е станало изискуемо,
наемател е бил не дружеството – ответник в лицето на „Булминерал“ АД, а „Шипинг
лоджистик“ С.А., поради което и „Булминерал“ АД
няма качеството на работодател, респективно за него не са възникнали
задължения за заплащане на трудови възнаграждения.
Също така не може да бъде ангажирана
отговорността на „Булминерал“ АД и по реда на чл.199з от КТК, тъй като
наемателят отговаря пред трети лица за основателни претенции, възникнали във
връзка с експлоатацията на кораба, включително за претенции за обезщетения за
вреди, причинени от замърсяване с нефт, както и за вреди причинени при превоза
на опасни и вредни вещества. Анализът на разпоредбата сочи, че отговорността на
корабособственика, отдал кораб на наемател по договор за беърбоут чартър, се
ангажира за вреди, причинени на трети лица в хипотезата, когато вредите са
произлезли от плавателния съд като вещ, тоест по реда на член 50 от ЗЗД. За вредите, причинени от
технически неизправности на кораба, отстраняването на които е задължение на
беърбоут чартьора, както и за тези вследствие на действия или бездействия на
капитана или екипажа на кораба, отговаря единствено корабопритежателя по реда
на специалния закон - КТК.
Съдът намира за недоказано твърдението на
ищеца за наличието на симулация при реализирането на втория договор за беърбот
чартър между „Булминерал“ АД и „Шипинг лоджистик“ С.А. – напротив от наличните
по делото доказателства е безспорно, че такъв договор съществува, така както
съществува и втория контрагент по него.
По така изложените мотиви настоящият състав
на въззивния съд намира, че предявеният при условията на солидарност иск против
„Булминерал“ АД е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Поради идентичните крайни изводи на
първоинстанционния и въззивния съд, решението в атакуваната му част следва да
бъде потвърдено.
Предвид горното, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 152/15.01.2018 година,
постановено по гр.дело № 4396/2017 година, по описа на ВРС, в частта, с която
са отхвърлени предявените от И.В.П. ЕГН **********, с адрес *** срещу БУЛМИНЕРАЛ
АД, ЕИК *********, гр. Варна обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.128, т.2 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
солидарно с ВМ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна на
основание чл.128 от КК вр. с чл.245 от КТ, сумите за неизплатено нетно трудово
възнаграждение и обезщтетение за забава, както следва: 486,29 щ.д., представляващи
неплатено трудово възнаграждение за положен труд през м. август 2015г., , както
и 31,54 щ.д., представляващи лихва за забава за периода от 15.10.2015г. до
03.06.2016г., 1386,40 щ.д., представляващи неплатено трудово възнаграждение за
положен труд през м. септември 2015г., както и 89,91 щ.д., представляващи лихва
за забава за периода от 15.10.2015г. до 03.06.2016г., 648,92 щ.д.,
представляващи неплатено трудово възнаграждение за положен труд през м.
октомври 2015г., както и 42,08 щ.д., представляващи лихва за забава за периода
от 15.10.2015г. до 03.06.2016г., на осн.чл.224 от КТ сумата
в размер на 142,56 щ.д., представляваща
обезщетение за неизползван годишен отпуск за 2015г. за 6 работни дни, както и 9,25 щ.д., представляващи
лихва за забава за периода от 15.10.2015 г. до 03.06.2016г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на завеждане на
исковата молба - 06.06.2016г. до окончателното им изплащане.
В останалата му част
решението на ВРС е влязло в сила.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния Касационен Съд на Р България, в едномесечен
срок от връчването му на страните на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: