Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Русе, 12.10.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, I-ви състав, в открито заседание
на двадесет и четвърти септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
при участието на
секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 488 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.4,
ал.6 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. вр. чл.13, ал.6 от ЗСП.
Образувано е по жалба на П.Г. *** против заповед № ЗСП/Д-Р-ДМ/214/30.07.2020 г. на директора на Дирекция
„Социално подпомагане” – Две могили, която заповед е обжалвана по
административен ред и жалбата срещу нея е отхвърлена с решение № 18-РД
04-0247/12.08.2020 г. на изпълняващия длъжността директор на Регионална дирекция
„Социално подпомагане” – Русе. С оспорената заповед е отказано на жалбоподателката
да бъде отпусната целева помощ за отопление с твърдо гориво (в пари) за
отоплителен сезон 2020/2021 г. В жалбата и в хода на устните състезания последната
излага общи съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт, които могат да бъдат
свързани с твърдяно нарушение на материалния закон и несъответствието на акта с
целта на закона.
Ответникът по жалбата – директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – Две могили, чрез
процесуалния си представител, е депозирал писмена защита, в която изразява подробно
становище за нейната неоснователност и моли тя да бъде отхвърлена.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна - адресата на акта,
който е неблагоприятно засегнат от него, в преклузивния срок, след
задължителното му оспорване по административен ред – чл.13, ал.5 от ЗСП вр.чл.148
от АПК, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по
същество, тя се явява неоснователна.
Заповедта, с която на жалбоподателката е отказано отпускането на целева
помощ за отопление, е издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане”
– Две могили, на чиято територия се намира населеното място, в което същата,
като заявител на помощта, е регистрирана по настоящ адрес ***. Поради това
следва да се приеме, че оспореният административен акт е издаден от материално
и териториално компетентен орган съгласно
чл.13, ал.2 и ал.3 от ЗСП и чл.4, ал.1 и ал.4 от Наредба № РД-07-5 от
16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление.
Оспореният
административен акт е издаден в писмена форма и съдържа всички задължителни
реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, включително правните и фактически основания за
неговото издаване, поради което следва да се приеме, че е спазено изискването
на чл.13, ал.3 от ЗСП за неговото мотивиране. Като правно основание за
постановения отказ са посочени разпоредбите на чл.10, ал.1, т.6 вр. ал.12, т.2
от ППЗСП и чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. В мотивите към
оспорения акт е посочено, че през последните 5 години жалбоподателката и
съжителстващият с нея на съпружески начала мъж - А.Й.Й., са извършили
прехвърляния на недвижими имоти срещу заплащане, чиято стойност надвишава
60-кратния размер на гарантирания месечен доход (ГДМ), както и че не е
изпълнено условието по чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г., тъй
като средномесечният им доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване
на заявлението-декларация е по-висок от диференцирания доход за отопление. В
мотивите на заповедта е отбелязано, че доходът е формиран от обезщетения за
безработица и пенсии и е в размер на 2388,36 лева, а стойността на сделките от
извършените продажби е в размер на 22064,50 лева.
При
задължителното оспорване по административен ред на заповедта на директора на
Дирекция „Социално подпомагане” – Две могили пред директора на Регионалната
дирекция "Социално подпомагане" – Русе, по-горестоящият
административен орган също е изложил подробни мотиви в подкрепа на направения
отказ за отпускане на заявената целева помощ. Както се приема и в т.3 от Тълкувателно
решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК, изложените от по-горния административен
орган мотиви допълват мотивите на органа, чийто акт се оспорва, като санират
евентуалната им непълнота като по този начин се изпълнява изискването за
мотивиране на административните актове и се обезпечава правилното упражняване
на съдебния контрол над законосъобразността на такъв акт при възможност за
страните за правилно ориентиране на защитата им пред съда.
При издаване на
оспорения акт са спазени административнопроизводствените правила, разписани в
ЗСП, ППЗСП и Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г.
Съдът
констатира, че при издаване на заповедта е допуснато нарушение на материалния
закон при определянето на размера на диференцирания доход за отопление (ДДО),
тъй като по отношение на жалбоподателката и съжителстващото с нея лице
неправилно е приложена нормата на чл.2, ал.5, т.5 от Наредба № РД-07-5 от
16.05.2008 г. вместо тази на чл.2, ал.5, т.12 от Наредба № РД-07-5 от
16.05.2008 г. Доколкото обаче за отпускането на заявената целева помощ
условията по чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. следва да са
налице кумулативно, то дори и средномесечният доход на съжителстващите лица за предходните
6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация да е по-нисък от ДДО,
заявената помощ не следва да бъде отпускана, ако не са налице и условията по
чл.10 от ППЗСП. Така е и в разглеждания случай.
Разпоредбата на
чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. предвижда, че право на целева
помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за
предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е
по-нисък или равен от диференцирания доход за отопление и отговарят на
условията по чл.10 и 11 от ППЗСП. От изготвения социален доклад се установява,
че жалбоподателката и А.Й.Й. не са съпрузи, а съжителстват на съпружески начала
след като бракът на всеки от тях бил прекратен, съответно с решение по дело №
292/1991 г. и решение по дело № 0257/1989 г., което обстоятелство било
установено след извършена от социалния работник на 15.07.2020
г. справка в НБД „Население“. Според легалната дефиниция по § 1, т.2 от ДР на
ЗСП "съжителстващи лица" са
съвместно живеещите в едно жилище със или без родствена връзка, регистрирани на
един адрес, а според § 1, ал.2 от ДР на ППЗСП съжителстващите на семейни начала
лица се подпомагат като семейство. От депозираното заявление-декларация е
видно, че жалбоподателката и А.Й.Й. са адресно регистрирани на един и същ адрес
в с.Червен, обл.Русе, ул.“Стефан Караджа“ № 51 като няма спор, че те фактически живеят заедно,
поради което попадат в приложното поле на посочените разпоредби.
От доказателствата
по делото се установява, че за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на
заявлението-декларация (същото е депозирано на 14.07.2020 г. в ДСП – Две
могили), жалбоподателката и съжителстващото с нея на съпружески начала лице са
формирали доходи от пенсия в размер на 1119,12 лева и доходи от обезщетения и
помощи в размер на 1269,24 лева. Съгласно чл.2, ал.2 от Наредба № РД-07-5 от
16.05.2008 г. доходът от пенсии, определени след 01.07.2008 г., се намалява с
корекционен коефициент, който, съгласно т.1 от заповед № РД-01-13/07.07.2020 г.
на министъра на труда и социалната политика, издадена по законова делегация на
чл.2, ал.3 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г., за отоплителен сезон
2020/2021 г. е определен на 1,561. След прилагане на посочения корекционен
коефициент доходът от пенсия на съжителстващото с жалбоподателката лице е равен
на 716,93 лева, както правилно е посочено в решението на директора на РД „Социално
подпомагане“. Така общият размер на доходите на жалбоподателката и на
съжителстващия с нея възлиза на 1986,17 лева, който, разделен на 6 месеца, е
равен на 331,03 лева средномесечен доход за всеки от съжителстващите. Този
доход следва да бъде сравнен с техния диференциран доход за отопление (ДДО),
определен по реда на чл.2, ал.4 и ал.5 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г.
Според чл.2, ал.4 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г., основа за определяне на ДДО е
базовият доход за отопление (БДО), който съгласно § 6 от ДР на същата наредба е
равен на двойния размер на определения месечен гарантиран минимален доход. С
постановление № 305/19.12.2017 г. на Министерския съвет за определяне на нов
месечен размер на гарантирания минимален доход, в сила от 01.01.2018 г., същият
е определен на 75 лева месечно. Следователно БДО е в размер на 150 лева.
При определяне
на ДДО на семейството на жалбоподателката обаче административният орган
неправилно е третирал нея и съжителстващият с нея мъж като съпрузи като е
приложил спрямо нея коефициента по чл.2, ал.5, т.5 от Наредба № РД-07-5 от
16.05.2008 г., който е равен на 1,00 от БДО, а спрямо съжителстващият с нея - А.Й.,
който е навършил 70 години, на основание чл.2, ал.6 от същата наредба, е
приложен коефициентът по чл.2, ал.5, т.15 от наредбата, равен на 1,20 от БДО, като
по-благоприятен за него. Както беше посочено обаче, по преписката са налице
категорични данни, че жалбоподателката и Й. не са съпрузи, а само съжителстват
на съпружески начала, поради което приложимият и за двамата коефициент е този по
чл.2, ал.5, т.12 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. – като за лице,
съжителстващо с друго лице, който е равен на 1,24 от БДО. Вярно е, че чл.9,
ал.3, т.4 от ППЗСП, при определяне на диференцирания минимален доход, третира
лицата, съжителстващи с друго лице (лица) или семейство, от една страна, и
съвместно живеещите съпрузи, от друга страна, еднакво като и за двете групи
определя коефициент от 66 на сто от гарантирания минимален доход. Следва да се
посочи обаче, че съгласно чл.12, ал.4 от ЗСП условията и редът за отпускането,
изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на
социалните помощи се уреждат с ППЗСП, с
изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на
министъра на труда и социалната политика., т.е. именно с Наредба № РД-07-5 от
16.05.2008 г., а не с ППЗСП. Следователно обстоятелството, че живеещите заедно
съпрузи и лицата, които живеят на съпружески начала без да имат сключен
граждански брак, са третирани различно за целите на отпускане на целева помощ
за отопление в чл.2, ал.5, т.5 респ. т.12 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г.,
а от друга страна - еднакво, за целите на останалите социални помощи – чл.9,
ал.3, т.4 от ППЗСП, е израз на законодателна воля, а не на пропуск в закона. По
изложените съображения и доколкото в чл.2, ал.5, т.12 от Наредба № РД-07-5 от
16.05.2008 г. е налице изрична уредба, то прилагането на закона – на чл.2,
ал.5, т.5 от същата наредба, по аналогия съгласно чл.46, ал.2 от ЗНА, като
спрямо живеещите на съпружески начала лица се прилага коефициент от 1,00 от
БДО, който е уреден за съвместно живеещите съпрузи, е недопустимо. Приложимият
както за жалбоподателката, така и за съжителстващото с нея лице, коефициент е
този по чл.2, ал.5, т.12 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. от 1,24 от БДО,
който се явява и по – благоприятен за Й. съгласно чл.2, ал.6 от същата наредба
(този по чл.2, ал.5, т.15 от същата наредба е в по – нисък размер от 1,20 от
БДО). Така сумиран приложимият коефициент за двамата е 2,48 от БДО, последният
равен на 150 лева, а ДДО възлиза на 2,48 х 150 лева, т.е. на 372 лева, а не,
както погрешно е приел административният орган, в размер на 330 лева.
Следователно погрешен се явява и направеният в оспорения акт извод, че
средномесечният доход на съжителстващите надвишава права за достъп до помощта,
т.е. ДДО съгласно легалното определение по § 3 от ДР на Наредба № РД-07-5 от
16.05.2008 г. Всъщност е обратното, тъй като ДДО е в размер на 372 лева и надвишава
средномесечния доход от 331,03 лева, поради което доходният критерий за
отпускане на целева помощ за отопление е спазен.
Както обаче беше
посочено, не е спазено другото условие, което съгласно чл.2, ал.1 от Наредба №
РД-07-5 от 16.05.2008 г. следва да е кумулативно налице, за да бъде отпусната
заявената целева помощ, а именно условието по чл.10, ал.1, т.6 вр. ал.12, т.2
от ППЗСП, към което препраща посочената разпоредба от наредбата.
Според чл.10,
ал.1, т.6 от ППЗСП помощта се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и
на следното допълнително условие, а именно да не са прехвърляли жилищен, вилен,
селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през
последните 5 години. Според чл.10, ал.12, т.2 от ППЗСП тази разпоредба не се
прилага в случаите, когато общата стойност на сделките не надвишава 60-кратния
размер на гарантирания минимален доход за съответния период. Както беше
посочено по-горе, размерът на гарантирания минимален доход е 75 лева, т.е.
общата стойност на сделките за последните 5 години не следва да надвишава 60 х
75 лева, или сумата от 4500 лева. При извършената от административния орган проверка
в Агенцията по вписванията – град Русе по партидите на лицата е установено, че
през последните 5 години те са отчуждили поземлени имоти (земеделски земи) с
общ материален интерес в размер на 22 064,50 лева, която стойност далеч
надхвърля границата от 4500 лева по чл.10, ал.12, т.2 от ППЗСП. Следователно не
е спазено условието по чл.10, ал.1, т.6 от ППЗСП, което следва да е кумулативно
налице, за да бъде отпусната помощ за отопление.
Освен с
материалния закон, оспореният акт е съобразен и с целта на закона – чл.1, ал.2,
т.1 от ЗСП, доколкото с него се цели подпомагане на гражданите, които без
помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности,
в която група особено уязвими граждани, с оглед реализираните приходи от
продажба на земеделски земи през последните 5 години, жалбоподателката и
съжителстващият с нея мъж не могат да бъдат включени. За пълнота следва да се
посочи, че със заповед № ЗСП/Д-Р-ДМ/674 от 21.08.2020 г. на директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Две могили на жалбоподателката, считано от
01.08.2020 г., е отпусната социална помощ по чл.16 от ППЗСП – еднократна помощ
при инцидентни нужди в размер на 375 лева, чрез която същата е подпомогната при
задоволяване на възникналите комунално-битови потребности (осигуряване на
средства за отопление през предстоящия отоплителен период).
По изложените
съображения депозираната жалба се явява неоснователна и като такава тя следва
да бъде отхвърлена. Съгласно чл.13, ал.6, in fine от ЗСП настоящото решение е окончателно.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Г.Г., с
ЕГН **********,***, против заповед № ЗСП/Д-Р-ДМ/214/30.07.2020 г. на директора
на Дирекция „Социално подпомагане” – Две могили, жалбата срещу която заповед е
отхвърлена по административен ред с решение № 18-РД 04-0247/12.08.2020 г. на
изпълняващия длъжността директор на Регионална дирекция „Социално подпомагане“
– Русе, с която, на основание чл.10, ал.1, т.6 във връзка с ал.12, т.2 от ППЗСП
и чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г., на жалбоподателката е
отказано отпускането на целева помощ за отопление с твърдо гориво (в пари) за
отоплителен сезон 2020/2021 г.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: