№ 1345
гр. Варна, 18.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на осемнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело №
20253100900337 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от В. И. А., ЕГН ********** от
***********, обл. Шумен, действаща чрез адв. Г. В., против Гаранционен фонд, БУЛСТАТ
*********, със седалище гр. София, представлявано от изпълнителните директори Максим
Колев и Стефан Стоилков, иск с правно основание чл. 557, ал.1, т. 1 от КЗ във връзка с чл. 52
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 60 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в
резултат от претърпяно на 12.12.2022г. пътно-транспортно произшествие с
неидентифицирано превозно средство, ведно с мораторна лихва, претендирана от датата на
настъпване на застрахователното събитие 12.12.2022г., до окончателно изплащане на
обезщетението.
Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл. 127, ал. 1 и чл.
128 ГПК. На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК, предвид характера на предявения иск, следва
да се укаже на ищцата да посочи банкова сметка или друг начин на плащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Гаранционен фонд е депозирал писмен отговор, с
който изразява становище по основателността на предявения иск, доказателствените искания
на страната и отправя свои.
Размяната на книжа е приключила.
По допустимостта на предявения иск:
Въз основа на изложените в исковата молба и отговора твърдения на страните, съдът
намира предявените искове за процесуално допустими.
По иска за реално изпълнение на застрахователно обезщетение предпоставка да
допустимост е наличието на предварително извънсъдебно отправена претенция за
обезщетяване на пострадалото лице (чл. 558, ал. 5 във връзка с чл. 498, ал. 3 КЗ). Предвид
твърденията на ищеца, подкрепени с писмени доказателства относно завеждане на
извънсъдебна претенция, съдът преценява предявения иск за допустим.
Сезираният съд, в чийто район е настъпило застрахователното събитие, е компетентен
по силата на чл. 115, ал. 2 ГПК.
По предварителните въпроси:
Ищцата като увредено лице от неидентифицирано превозно средство търси защита на
интересите си от Гаранционен фонд, поради което основната претенция следва да се
квалифицира като пряк иск по чл. 557, ал. 1 от КЗ. По аргумент от разпоредбата на чл. 113,
изр. 2 от ГПК образуваното дело следва да бъде разгледано по реда на общия исков процес.
По доказателствените искания на страните:
Представените с исковата молба писмени доказателства, доколкото се явяват
допустими, относими и необходими за изясняване на фактическата страна на спора, следва
1
да бъдат допуснати до събиране по делото.
Доказателственото искане на ищеца за задължаване на ответника по реда на чл. 190
от ГПК да представи по делото заверени преписи от всички документи по образуваната в
Гаранционен фонд щета №23210095/25.05.2023г. следва да бъде оставено без уважение,
доколкото видно от отговора не се оспорва наличието на образувана застрахователна
претенция при ответника.
Съдът намира, че следва да бъде уважено искането на страните за изискване на
материалите по досъдебно производство № 34/ 2023г. по описа на сектор „Пътна полиция"
ОДМВР Варна, пр.пр. №1769/2023г. по описа на РП Варна, с оглед относимостта им към
правния спор.
С исковата молба и отговора са отправени искания за допускане на
съдебномедицинска, съдебноавтотехническа, както и комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза. Исканията са относими към правния спор и следва да бъдат
допуснати.
Съдът счита, че следва да бъде уважено доказателственото искане на ищцата за
допускане до разпит на един свидетел, при режим на довеждане, за установяване на
претърпените от нея неимуществени вреди. Съдът намира за неоснователно отправеното
възражение от ответника, доколкото се касае за разпит на свидетел при режим на довеждане,
а не на призоваване.
Водим от горното и на осн. чл. 374, ал.2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава ХIII от ГПК- “Основно
производство“.
ПРИЕМА за разглеждане искова молба от В. И. А., ЕГН ********** от ***********,
обл. Шумен, действаща чрез адв. Г. В., В. И. А., ЕГН ********** от ***********, обл.
Шумен, действаща чрез адв. Г. В.,
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ следния проект за доклад по делото на осн. чл.146,
ал.1 ГПК.
Предявен е от В. И. А., ЕГН ********** от ***********, обл. Шумен, действаща чрез
адв. Г. В., иск против Гаранционен фонд, БУЛСТАТ *********, със седалище гр. София,
представлявано от изпълнителните директори Максим Колев и Стефан Стоилков, с правно
основание чл. 557, ал.1, т. 1 от КЗ във връзка с чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат от претърпяно на 12.12.2022г. пътно-
транспортно произшествие с неидентифицирано превозно средство, ведно с мораторна
лихва, претендирана от датата на настъпване на застрахователното събитие 12.12.2022г., до
окончателно изплащане на обезщетението.
В исковата молба се твърди, че на 12.12.2022 г., около 17.20 ч., в гр. Варна, на бул.
„Владислав Варненчик" на пътното платно до магазин „Лидл" е възникнало пътно
произшествие между неизвестно моторно превозно средство и ищцата, при което същата е
пострадала. Сблъсъкът настъпил, когато автомобилът е завивал наляво и е блъснал В. А.,
управляваща ЕИППС по велоалеята. Сочи се, че за посоченото произшествие е бил съставен
Протокол за ПТП с пострадали лица и пострадалата била откарана с автомобил на спешна
медицинска помощ в МБАЛ „Света Варна" АД, където й била поставена диагноза:
„Съчетано счупване на долните краища на лакътната и лъчевата кост. Повърхностна рана на
главата.“ Твърди се, че била поставена гипсова имобилизация и са били дадени указания за
домашно лечение. Увреждането на мекотъканната област, рана на главата и дясната
седалищна област, са причинили разстройство на здравето. Твърди, че през първите 30 дни е
имала упорито главоболие и световъртеж. Сочи, че първоначално й е бил издаден болничен
лист за 14 дни, но поради продължаващата болка в ръката, въз основа на ортопедична
лекарска консултативна комисия (ЛКК), с решение от 26.01.2023 г., временната
неработоспособност е продължена до 24.02.2023 г. В исковата молба се уточнява, че въз
основа на направена рентгенография от 12.01.2023 г., се установява, че получената травма на
ръката, представлява счупване на долния край на по-голямата кост на предмишницата
2
(лъчевата кост), като парчетата са се били забили едно в друго. Освен това е било налице и
счупване на малък, заострен костен израстък, който се намира в долния край на лакътната
кост, до китката, важен за стабилизирането й и за залавянето на някои връзки. Поддържа, че
вследствие от получените увреждания са претърпени болки и страдания за срок от 6 месеца,
като през първите два месеца болките са били с по- интензивен характер. Сочи, че все още
търпи хронични и интензивни болки в областта на засегнатата китка, които се засилват
значително при извършване на елементарни битови и професионални дейности, изискващи
ангажиране на ръката, както и при преумора и промяна на метеорологичните условия.
Поддържа, че продължаващото състояние на болка и дискомфорт налага постоянна употреба
на обезболяващи средства, което по съществото си представлява финансова тежест, но и
счита, че крие потенциал от странични ефекти и психологически дискомфорт. Сочи, че
претърпените физически страдания водят до трайни ограничения в обичайния й начин на
живот, като намират отражение както на личните й отношения, така и на професионалните.
В исковата молба се поддържа, че видно от Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 12.12.2022 г., пътното произшествие е причинено от неизвестен водач и
автомобил, като не е изяснено дали същият е притежавал валидно сключена застрахователна
полица по задължителна застраховка «Гражданска отговорност» на автомобилистите. Сочи,
че е било образувано Досъдебно производство № 34/ 2023г. по описа на сектор „Пътна
полиция" ОДМВР Варна, пр. пр. № 1769/ 2023г. по описа на ВРП, като същото е било спряно
на 31.08.2023 г., тъй като извършителят на престъплението не е бил установен. Твърди, че с
молба вх. № 24-01-221/ 25.05.2023 г. ищцата е предявила пред Гаранционен фонд претенция
за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 60 000
лева., но е получила отказ.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът Гаранционен фонд, чрез упълномощения
представител юрк. Йордан Шишков, депозира по делото отговор на искова молба, с който
изразява становище за неоснователност на предявения иск. Излага, че не са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на Гаранционен фонд, поради това, че
виновният автомобил към момента на произшествието е имал сключена валидна гражданска
застраховка при ЗД „БулИнс“ АД. С отговора се оспорва сочения механизъм на
произшествието, като се сочи, че представеният по делото констативен протокол с
пострадали лица, в частта относно механизма и причините за пътното произшествие, е
съставен изцяло по данни на пострадалата, поради което представлява диспозитивен
документ и не може да се ползва с обвързваща материална доказателствена сила. Счита, че
чрез него не може да удостовери с категоричност дали е настъпило ПТП и дали вина за него
има посоченият от ищеца водач. Наред с изложеното намира, че по делото не са ангажирани
достатъчни доказателства по отношение установяване на виновното противоправно
поведение, механизма, причините и обстоятелствата, при които е станало процесното
произшествие, в това число и противоправното и виновно нарушение на Закона за движение
по пътищата от виновния автомобил. С оглед на изложеното поддържа, че посоченият
механизъм на пътния инцидент е основан на вероятности. С отговора се оспорва наличието
на претърпени от ищцата неимуществени вреди, твърди се също, че претенцията е
прекомерно завишена. Освен това счита, че претендираният размер противоречи на
социално-икономическите условия на живот в страната, принципа на справедливост и
практиката на съдилищата по сходни на процесния случай.
Поддържа, че в настоящия случай се касае за настъпило случайно събитие, поради
което не е налице основание за ангажиране отговорността на Гаранционен фонд. Счита, че
В. А. е пресякла внезапно коридора на движение на автомобила, отнела е предимството на
дясностоящата от нея кола, без да е изпълнила изискванията на ЗДвП, поради което е
представлявала непредвидимо препятствие в опасната зона за спиране на колата, съответно
пътният инцидент е бил непредотвратим. В евентуалност се твърди, че вина за инцидента
има единствено ищцата или евентуално, че е налице съпричиняване от пострадалата в
размер на поне 50 %. Намира, че поведението на ищцата следва да се определи като рисково,
разбирано като „всяко съзнателно или несъзнателно контролирано поведение с възприемана
несигурност относно неговия резултат и/или относно възможните ползи или разходи за
физическото, икономическото или психологическото благосъстояние на себе си или на
околните". Навеждат се твърдения, че ищцата е била в пияно състояние, движела се е
неправилно по пътното платно, без използването на светлоотразителна жилетка,
светлоотразител или устройство за излъчване на червена светлина.
Наред с изложеното се оспорва основателността на акцесорната претенция за лихва,
като последица от неоснователния главен иск. Изразява се становище, че законната лихва се
3
дължи от датата на подаване на исковата молба в съда, както и че освен това, счита, че
Фондът не е изпаднал в забава, тъй като по образуваните щети се е произнесъл в
законоустановения срок.
Моли за присъждане на сторените в производството разноски. Отправя възражение за
прекомерност на адвокатско възнаграждение на насрещната страна.
Правна квалификация (чл. 146, ал. 1, т. 2 от ГПК):
Предявен е иск с правно основание в чл. 557, ал.1, т. 1 КЗ във връзка с чл. 52 ЗЗД,
както и претенция за законна лихва на основание чл. 86 ЗЗД. Фактическите обстоятелства,
на които се позовава ищцата обуславя квалификацията на иска за обезщетяване на
неимуществени вреди като пряка претенция на увредено лице от неидентифициран
автомобил срещу Гаранционен фонд. Възражението за съпричиняване е регламентирано в
чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
С оглед становищата на страните, съдът приема за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че на 12.12.2022 г. е настъпило процесното ПТП, в което е
участвала ищцата и неидентифицирано моторно превозно средство; не се спори по делото,
че на 25.05.2023г. пред застрахователя е депозирана извънсъдебна претенции по реда на чл.
380, ал. 1 от КЗ, за което е образувана щета №23210095/25.05.2023 г., по която е постановен
отказ
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест всяка от
страните, следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно
изгодните за нея факти.
По предявения иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ ищецът следва да
установи в условията на главно и пълно доказване причиняването на пътнотранспортно
произшествие от неизвестен водач на неидентифицирано превозно средство, механизма на
настъпването му, получените увреждания и наличието на причинна връзка между тях и
настъпилото ПТП, виновно причинено от неизвестния водач на неидентифицирано моторно
превозно средство, както и размера на вредите.
В тежест на ответника е да докаже твърдяните правоизключващи обстоятелства
/напр. известен водач на МПС, по отношение на което има валидна застраховка ГО,
действаща към датата на ПТП/, наличие на съпричиняване съобразно въведените основания
за това с отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страните възможността в съдебно заседание да изложат становище във
връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия
помежду им спор – чрез сключване на спогодба или чрез съдействието на медиатор.
ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото приложените към исковата
молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 190 от ГПК за изискване на преписката
по образувана щета №23210095/ 25.05.2023г. от Гаранционен фонд.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване досъдебно производство № 34/ 2023 г. по описа на
сектор „Пътна полиция" ОДМВР Варна, ведно с пр.пр. №1769/2023г. по описа на РП Варна.
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ при режим на водене /по искане на ищцата/ един свидетел,
с чиито показания да установи претърпените от нея неимуществени вреди.
ДОПУСКА СЪДЕБНО-АВТОТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА, вещото лице по
която въз основа на материалите по делото, при необходимост след оглед на мястото на
местопроизшествието, да отговори на въпросите, поставени в доказателствените искания
към исковата молба по т.III и в отговора /въпроси от 1 до 12/.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещото лице в размер на 600 лв., 300 лв. вносими от бюджета
на съда и 300 лв. от ответната страна.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице М.К., който да се уведоми на посочения в списъка
телефонен номер след внасяне на депозита.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да депозира заключението по делото най-малко
една седмица преди съдебното заседание с копия за всяка страна.
ДОПУСКА СЪДЕБНОМЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА, вещото лице по която въз
основа на материалите по делото, при необходимост след оглед на мястото на
местопроизшествието, да отговори на въпросите, поставени в доказателствените искания
4
към исковата молба по т.IV и и в отговора /въпроси 13 и 14/.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещото лице в размер на 600 лв., 300 лв. вносими от бюджета
на съда и 300 лв. от ответната страна.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице д-р Д.Г., която да се уведоми на посочения в списъка
телефонен номер след внасяне на депозита.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да депозира заключението по делото най-малко
една седмица преди съдебното заседание с копия за всяка страна.
УКАЗВА на ищцата, в едноседмичен срок, считано от датата на съобщаване на
настоящото определение, да представи по делото банкова сметка, на основание чл.127, ал.4
от ГПК.
УКАЗВА на страните възможността за постигане на доброволно уреждане на спор,
вкл. чрез Център за медиация при ВРС. Центърът предоставя възможност на страните по
делата да разрешат правния спор доброволно, посредством медиация и със съдействието на
медиатор, всеки работен ден от 9 до 17 ч. За съдействие към Центъра могат да се обърнат
страни по неприключили граждански, частни наказателни и търговски дела, разглеждани в
съдилищата от съдебния район на Окръжен съд Варна, вкл. Окръжен съд – Варна. Центърът
е разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно изпълнителна служба при
РС Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ № 12. За връзка с Центъра по медиация
страните могат да се свържат за дела на Окръжен съд Варна с Нора Великова, на тел: 052
623 362, както и да изпратят запитване по e-mail: *********@***.**.
НАСРОЧВА производството по т.д. № 337/ 2025 г. на ВОС за разглеждане в открито
съдебно заседание на 29.10.2025г. от 10.30ч., за която дата и час да се призоват страните.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовка за насроченото
с.з., на ищеца да се изпрати препис от отговора на ИМ.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5