№ 65
гр. Пловдив, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№ 20225001000200 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
То е започнало по повод подадена въззивна жалба от „Е.-Т. ЕООД, ЕИК
*********, **** против постановеното по т.дело №109/2019 по описа на П.
окръжен съд решение №260040 от 12.03.2021 г.
С него са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание
чл.79 ЗЗД, вр. чл.266 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД предявени от от „Е.-Т.“ ЕООД
против О.В. за заплащане на сумата 140 991,08 лв. с ДДС, представляваща
дължимо възнаграждение по сключен между страните договор за възлагане на
обществена поръчка от 16.02.2009 г. за извършени услуги за м.май 2016 г., от
което по част „Чистота“ такова на стойност 107 657,75 лв. с ДДС и по част
„Озеленяване“ на стойност 33 333, 33 лв. с ДДС, ведно със законната лихва,
считано от от 30.05.2019 г. до окончателното плащане, както и за заплащане
на сумата от 41 122,40 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане
на възнаграждението за м.май 2016 г. в размер на законната лихва за периода
14.07.2016 г. - 29.05.2019 г. и „Е.-Т.“ ЕООД, ЕИК *********, **** е осъдено
да заплати на О.В. сумата от 5 240, 17 лв., разноски за производството пред
Пз ОС, от които 5 140, 17 лв. адвокатско възнаграждение и 100 лв. депозит за
1
вещо лице.
В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението, иска се отмяната му и постановяване на
друго уважаващо исковете.
Въззиваемата О.В. намира жалбата за неоснователна.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените
оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
На 30.05.2019 г.в П. окръжен съд е постъпила изходяща от „Е.-Т. ЕООД,
ЕИК *********, гр. В. искова молба против О.В..
В обстоятелствената част на същата се говори за сключен между
страните договор за възлагане на обществена поръчка от 16.02.2009 г. в
писмена форма с нотариална заверка на подписите. С него ищецът се
задължил в срок до 01.03.2019 г. да извършва ежемесечно услуги, свързани с
чистотата и озеленяването на гр.В., срещу заплащането на възнаграждение по
чл. 9 от договора и ценова оферта, неразделна част от договора при
механизъм на плащане определен в чл.10 от същия.
Твърди, че е изпълнил дължимите по договора работи за м.май 2016 г.
В част „Чистота“ били извършени услуги по сметосъбиране, сметоизвозване
и депониране на битови отпадъци, поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване в О.В., почистване на тротоари и улици, които не са
част от четвъртокласната пътна мрежа от сняг и лед при зимни условия,
опесъчаване и лугиране на територията на О.В..
В част „Озеленяване“ се извършило засаждане и оборка на зелени
площи, ръчно метене на алеи, събиране на шума от тревни площи, извозване
на растителни и битови отпадъци, отсичане на дървета с автовишка, отсичане
на дървета без автовишка, извозване на отсечена дървесна маса, резитба на
корони на дървета с автовишка, кастрене и събиране на клони, товарене на
клони , изтръскване на сняг от храсти и дървета.
Въпреки изпълнените работи от страна на ответника било отказано да
се подпише протокол за действително извършените работи за м.май 2016 г.
Поради това му била изпратена нотариална покана, с която му е даден 14-дн.
срок да направи възражения по изпълнението. Такива не били направени в
дадения срок, както и в срока по чл.303а, ал.4 от ТЗ, поради което работата
2
следвало да се счита за приета. Издали се проформа фактури с № № 7 и 8 от
27.06.2016 г.
Сочи се, че изискуемостта на вземането за възнаграждение за м.май
2016 г. настъпила на 30.06.2016 г., а длъжникът изпаднал в забава на
14.07.2016 г. с изтичане на срока на връчената нотариална покана.
На тази база е отправено искане за осъждането на ответната община да
заплати на ищеца сумата 140 991,08 лв. с ДДС, представляваща дължимо
възнаграждение по сключен между страните договор за възлагане на
обществена поръчка от 16.02.2009 г. за извършени услуги за м.май 2016 г., от
което по част „Чистота“ такова на стойност 107 657,75 лв. с ДДС и по част
„Озеленяване“ на стойност 33 333, 33 лв. с ДДС, ведно със законната лихва,
считано от от 30.05.2019 г. до окончателното плащане, както и за заплащане
на сумата от 41 122,40 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане
на възнаграждението за м.май 2016 г. в размер на законната лихва за периода
14.07.2016 г. - 29.05.2019 г.
Изрично в края на обстоятелствената част на исковата молба е заявено,
че при извод от страна на съда за несъществуване на договор за възлагане на
обществена поръчка от 16.02.2009 г. по някаква причина при условията на
евентуалност следва да се приеме, че извършеното от ищеца през м. май на
2016 г. във връзка със сметосъбиране, сметоизвозване на твърди битови
отпадъци на територията на О.В., поддържане на чистотата на всички
територии за обществено ползване, вкл. нерегламентираните сметища,
поддържане на зелените площи и озеленяване, почистване на тротоари и
улици, които не са от четвъртокласна пътна мрежа от сняг и лед при зимни
условия, опесъчаване и лугиране има характер на извършена чужда работа
без пълномощие. Посочено е , че разноските по водене на същата са в размер
на 106 920, 31 лв. и включват платени работни заплати и осигуровки, разходи
за горивосмазочни материали, за посадъчен материал, за консумативи, за
ремонтни и резервни части, за амортизации и следва да се заплатят на ищеца.
Изложени са и доводи за изпадане на ответника в забава във връзка с
възстановяването на тези разноски и възникване по тази причина в
патримониума на ищеца на вземане за обезщетение по 86 от ЗЗД в размер на
31 185, 10 лв., за периода от 17.06.2016 г. до предявяване на иска.
Отправено е и искане в условията на евентуалност да се постанови
3
решение за осъждането на О.В. да заплати тези суми на посочените по- горе
основания.
С отговора на ИМ ответникът е оспорил същата.
На първо место е навел възражения за нищожност на сключения между
страните договор. Те са свързани с това, че той бил сключен с „Е.-Т.“ ЕООД,
клон С., което лице няма правосубектност. Споменато е също, че решенията
за откриване на процедура по възлагане на обществена поръчка, както и за
класиране на участниците и избор на изпълнител по същата обществена
поръчка, въз основа на които е сключен процесният договор са обявени за
нищожни с решение на КЗК, а жалбите срещу същото подадени пред ВАС са
оставени без уважение с влязло в сила решение постановено по адм.дело №
8216/2009 г. В тази връзка се прави извод за нищожност на договора за
възлагане на обществена поръчка по причина, че обявените за нищожни
актове са предпоставка за настъпване на гражданско-правните последици на
обществената поръчка и съществена част от фактическият му състав.
Посочено е и че клаузите на чл.9, ал. 2, 3 и 4 от договора били обявени
за нищожни с влязло в сила решение по т. дело №180/2012 г. по описа на Пз
ОС.
На следващо място, ответникът счита, че не дължи възнаграждение, тъй
като работите за м.май 2016 г. не са изпълнени, както и заради превишаване
на годишните стойности по видовете работи, посочени в раздел втори от
ценовото предложение, липсват конкретни по вид и количество работи, за
които се иска плащане, липсва акт за действително извършени работи и
фактура за извършените работи.
Възразява се и срещу евентуалния иск.
При условие на евентуалност е направено и възражение за прихващане
на дължимата на ищеца сума със сумата от 1 977,33 лв., представляваща
неоснователно платена от ответника сума по фактура №443/28.12.2012 г. за
дейности, фактурирани и платени в повече от актуваните видове работи, за
които не са налице документи, че са реално изпълнени.
Наред с това е посочено, че предоставените при сключване на договора
от О.В. съдове за смет /същите са подробно о писани по вид и брой/ могат да
се ползват от ищеца при закупуването им или отдаването им под наем. В тази
връзка се споменава, че в доклад за извършена финансова инспекция № ДИ 2
4
ПЗ – 8 от 05.12.2016 г. било констатирано, че ищецът е ползвал съдове за
смет, без да заплати продажната им цена или наем. Така се прави извод, че за
ползването им се дължи заплащане на средна пазарна цена в общ размер
331 855 лв. и се прави възражение за прихващането й със сумите предмет на
иска до размера на по- малката от тях.
В допълнителната искова молба ищецът е изложил аргументите си
срещу тезата на нищожност на процесния договор. Допълнил е и твърденията
си за извършване на дейностите през м.май 2016 г., като се позовава на
подписаният двустранно от страните протокол от 09.08.2016 г. Посочва, че
ответникът бил в забава за получаване и удостоверяване на извършената
работа, поради което се е стигнало до връчване на нотариални покани за
участие в съставянето на протоколи, съответно за възражения срещу
извършените дейности. Позовава се на контрола от страна на кмета на
общината, от страна на директора на РИОСВ, като посочва, че не му са
налагани санкции или принудителни административни мерки във връзка с
изпълнение на работите му по процесния договор, свързани с чистотата, а по
отношение на озеленяването също няма наказателни постановления.
Изложени са и доводи във връзка с евентуалните възражения за
прихващане. По отношение на сумата от 1 977,33 лв., представляваща
неоснователно платена сума по фактура №443/28.12.2012 г. е казано, че
същата е предмет на възражение за прихващане и по т.дело № 90/2019 г. по
описа на Пз ОС, а за втората сума се посочва, че то е неконкретизарно, че
липсват уговорки в договора за ОП за изкупуване на контейнери, а и че не са
използвани контейнери, които са собствени на общината.
В допълнителния отговор се обосновават твърденията за нищожност и
допълват тези по евентуалното възражение за прихващане.
С определението по чл. 374 от ГПК от 04.05.2020 г./стр. 570 от делото
на Пз ОС/ съдът е изготвил проекто доклад. Със същото с оглед неяснота на
предявените под формата на възражение за прихващане вземания на
ответника към ищеца изрично е постановено, че те не се приемат за
разглеждане в производството.
От страна на ответника в проведеното на 12.06.2020 г. открито съдебно
заседание не е възразено против тази част от определението и следва да се
приеме, че в случая възраженията за прихващане не са предмет на
5
разглеждане в настоящето производство. В тази връзка следва да се спомене,
че действително се касае за неяснота във вида и характера на предявените под
формата на възражения вземания.
Съдът след събиране на поисканите от страните и относими по делото
доказателства е постановил и решението предмет на обжалване.
С него искът за заплащане на дължимо по договор възнаграждение за м.
май 2016 г. е бил отхвърлен поради липса на доказателства за извършване на
възложевана работа. Това е дало основание и за отхвърляне на акцесорната
претенция по чл. 86 от ЗЗД.
Недоволен от решението ищецът е подал жалбата станала причина за
започване на производството пред ПАС.
В нея се сочи, че решението е постановено при допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и
противоречие с материалния закон. В подкрепа на това се споменава, че не е
изяснена фактическата страна по спора, защото не са приети надлежно
представени доказателства, не бил обсъден подписания между страните
протокол от 09.08.2016 г. Твърди се, че били нарушени правилата за
доказателствената сила на документите и за тълкуване по чл.20 от ЗЗД. Било
направено произнасяне по незаявени от ответника възражения, че не са
обсъдени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, че неправилно
са преценени свидетелските показания, че не са обсъждани отчетните книги и
събраните доказателства, вкл. и доводите на ищеца в допълнителната искова
молба. На тази база се прави извод, че всичко това довело до необоснованост
на фактическите изводи на съда, както и до неправилни изводи, че работата
не била приета
С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за
валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно
правилността му с оглед посоченото в жалбата.
По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган
или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на
съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение,
което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена
форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от
6
съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица
неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не
може да се говори.
По отношение на недопустимостта по отношение на решението е нужно
да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че
такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на
иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и
когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай,
когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за
разрешаване на спора по същество.
В случая за липса на право на иск в патримониума на ищеца от
изложената фактическа обстановка не може и да се говори.
Това и факта, че с решението е извършено произнасяне по навадените в
исковата молба факти и обстоятелства налага извод за неговата допустимост.
По повод правилността му следва да се посочи, че съобразно
разпоредбите на чл. 271 от ГПК въззивният съд следва да реши спора по
същество, като потвърди или измени изцяло или отчасти обжалваното
решение.
Във връзка с преценка на същата е нужно да се спомене, че в хода на
производството страните са ангажирали доказателства в подкрепа на
становищата си. Приложени са процесния договор за обществена поръчка,
ценова оферта, нотариална покана, връчена на ответника, с която е поканен да
приеме извършената работа и да направи възражение досежно количеството и
качеството за извършената работа през месеца, връчена на 10.06.2016 г., две
проформа фактури № №7 и 8 от 27.06.2016 г., договор за възлагане на
допълнителна работа № 662 от 01.07.2015 г. на основание чл.90,ал.1,т.8 от
ЗОП, приемо-предавателен протокол от 09.08.2016 г. за ежемесечни
депонирани отпадъци на общинско депо - В. за периода януари - юли 2016 г.,
ежемесечни актове за оценка на дейности по част „Озеленяване“ за периода
м.10 - 12. 2015 г., както и ежемесечни двустранни протоколи за 2015 г.,
влезли в сила съдебни решения относно депониране на отпадъци за
процесния период, доклад за финансова инспекция на О.В..
В хода на производството са приети два бр.отчетни книги за депониране
7
на отпадъци, които съдържат приложение №3 за депа за отпадъци и приемо-
предавателни протоколи от 28.09.2017 г.
От назначената съдебно счетоводна експертиза са видни разходите на
ищеца за дейностите през м.май 2016 г., като са посочени тези за трудови
възнаграждения и осигуровки, разходите за амортизации на товарни
автомобили, ведно с идентификацията им, за гориво и др.консумативи, за
резервни части, които са осчетоводени в по съответните счетоводни сметки
за разходи по пера. Депонираните отпадъци за същия месец по данни на
ответната община възлизат на 976 тона, като общината не е заплащала в срок
отчисленията по чл.60 и чл.64 от ЗУО.
За процесния период е водена отчетна книга от „Е.-Т.“ ЕООД за
депониране на отпадъци, като същата е представена за заверка в РИОСВ –П.
със заявление вх.№КД-21-172 от 20.01.2015 г. Също така е постъпил годишен
отчет за депонирани отпадъци през 2016 г. с вносител ищеца до ИА по околна
среда. По информация на общината няма налични протоколи, предписания и
актове за установяване на административни нарушения и налагане на
принудителни административни мерки. По данни на РИОСВ - П. през 2016 г.
е са извършени 8 проверки за изпълнение на задълженията по чл.19 от ЗУО,
дадени са 4 предписания, които са изпълнени. Няма актове за нарушения и за
наложени санкции. Няма данни за нарушения по прилагане на Наредба за
управление на зЕ.та система на В..
От допълнителното заключение на вещото лице се установява, че за
2016 г. са водени две отчетни книги за депониране на отпадъци, като
първата, включваща процесния период е прошнурована и страниците и са
номерирани, но не е заверена от директора на РИОСВ-П..
Разпитани са и свидетели. Свидетелят М. установява механизма на
работа по сключения договор и извършените дейности през м.май 2016 г.
Свидетелката Т., служител при ответника от 2016 г., посочва, че през 2016 г.
сметопочистването и сметоизвозването станало на по-ниско ниво, около
контейнерите било пълно с макросметища, които не се обслужвали, те не се
измивали и обезпаразитявали, имало оплаквания, наложило се да почистват
със собствени средства и работници от общината.
Пред въззивната инстанция e назначена съдебно техническа експертиза,
която да работи въз основа на проверка в деловодната система на РИОСВ-М.
8
и 8 отчетни книги, находящи се в оригинал по търг.дело №37/2019 г. на
Окръжен съд П.. От заключението се установява, че на 21.04.2015 г. на ищеца
са заверени 34 бр. отчетни книги за събиране и транспониране на отпадъци по
приложение №2 към Наредба №1/2014 г. за реда и образците, по които се
предоставя информация за дейностите по отпадъците. Отчетните книги са
заверени от действащия към момента на заверката директор Д.С., съгласно
чл.9,ал.4 от наредбата. Отчетната книга е първичен документ, в който се
записва информация в хронологичен ред , като отчетните книги са за всеки
автомобил. Вещото лице проследява посочените 8 отчетни книги, като се
установява, че те касят дейностите на О.В. по сметосъбиране и извозване,
описва кога са направени първите записи по всяка една от тях, както и
последните записи, като в периодите е включен процесният м.май 2016 г.
Въз връзка с констатациите на вещото лице относно превозните
средства са приложени писмени доказателства – приложение №2 към чл.7,т.2
и 3 от отчетна книга за събиране и транспортиране на отпадъци, на което е
изписан № 4946 и съкращението Д., които са номер и марка на автомобил,
както и решение за регистрация № РД -141-00 от 29.04.2014 г. на директора на
РИОСВ - М., представляващо регистрационен документ, с който се
разрешава ва ищеца да извършва дейност по събиране и транспортиране на
отпадъци на територията на цялата страна, като са посочени моторните
превозни средства, с които ще се осъществява тази дейност, както и решение
за изменение от 06.03.2017 г., с което са добавени нови превозни средства и
са заличени предишни превозни средства. Двете решения се отнасят до
превозни средства с рег.№№ ** **** **, ** **** **, ** **** **, ** **** **,
** **** **. Установява се, че посочените превозни средства са
сметоизвозвали през процесния период.
Въз основа на събраните доказателства следва извод, че между страните
несъмнено е възникнало процесното правоотношение, основаващо се на
договор за изработка, сключен между тях в резултат на обществена поръчка.
Ищецът, настоящ жалбоподател, е изпълнител по това правоотношение, а
ответникът - възложител, който има задължението за заплащане на
уговореното в договора възнаграждение.
Възражението за нищожност не се поддържа в отговора срещу
въззивната жалба. Независимо от това следва да се посочи, че то е
9
неоснователно и преклудирано от формираната сила на пресъдено нещо по
влязлото в сила на 14.05.2021 г. решение № 260045 от 26.02.2021 г.,
постановено по в.т.д. № 744/2020 г. по описа на ПАС. Предмет на същото е
идентичен спор между страните за дължимо, но неплатено възнаграждение за
м.01.2016 г. С него е извършено произнасяне по наведено идентично
възражение на нищожност на договора, основаващо се на това, че с влязло в
сила решение № 2779 от 03.02.2010 г. по адм.д. № 8216/2009 г. на ВАС са
обявени за нищожни решението за откриване на процедура по възлагане на
обществена поръчка и за избор на изпълнител, въз основа на които е сключен
договора от 16.02.2009 г. или основано на чл. 120а, ал.2, т.1 и т.2 ЗОП в
редакцията на посочената разпоредба ДВ, бр. 102 от 28.11.2008 г., актуална
към датата на сключване на договора. С влязлото в законна сила решение №
260045 от 26.02.2021 г., постановено по в.т.д. № 744/2020 г. по описа на ПАС
е прието, че О.В. като възложител по договора не е активно легитимирана да
прави и поддържа възражение по чл. 26, ал.1, пр. първо ЗЗД във вр. с чл. 120а,
ал.1, т.1 и т.2 ЗОП, ред. ДВ, бр. 102 от 28.11.2008 г., поради което и това
възражение е прието за неоснователно, а искът за заплащане на дължимото се
на изпълнителя възнаграждение за м.01.2016 г. е уважен. Последицата от това
е, че са преклудирани със сила на присъдено нещо въпросите относно
действителността на договора от 16.02.2009 г., оспорена от ответника с
приложението на чл. 120а, ал.1, т.1 и т.2 ЗОП, както и фактите, обосноваващи
основателността на претенцията за неизплатено възнаграждение на ищеца за
м.01.2016г. и същите няма как да бъдат предмет на разглеждане в настоящото
производство.
Със споменатото влязло в сила решение по в. т. дело № 744/2020 г. по
описа на ПАС, както се спомена искът за заплащане на дължимо възоснова на
процесния договор на изпълнителя възнаграждение за м.01.2016 г. е уважен.
Това сочи, че със СПН въпросът за действителността на Договорът за
обществена поръчка № 31 от 16.02.2009 г. е разрешен, т.е. възражението за
нищожност на договора, като сключен от клон на търговското дружество
също се явява преклудирано и не може да бъде разглеждано по настоящето
дело.
С отговора се сочи, че клаузите на чл.9, ал. 2, 3 и 4 са приети за
нищожни с влязло в сила решение по т. дело №180/2012 г. по описа на Пз
ОС. Това безспорно е така, но в случая тази нищожност не е от значение за
10
правилното решаване на настоящия правен спор по причина, че няма данни за
сключени допълнителни споразумения за предвидената в чл. 9, ал. 2 – 4 от
договора индексация на възнаграждението. В подкрепа на това следва да се
посочи, че ориентировъчната стойност на дължимото на изпълнителя
годишно възнаграждение според чл. 9, ал.1 от договора е опредЕ. на сумата
1 409 910, 88 лв. без включен ДДС или месечно на 117 492, 57 лв. без ДДС,
респ. 140 991, 08 лв. с ДДС. Именно в този общ размер е и претенцията за
дължимото за м. май 2016 г. възнаграждение за плащане на което ищецът е
издал фактури № № 7 и от 27.06.2016 г. за сумите 107 657,75 лв. и 33 333,33
лв.
Процесният договор, както се спомена е такъв за изработка. При този
тип сделки основно задължение на изпълнителя е да извърши уговорените
работи в договора, а на възложителя приемането им по смисъла на чл. 264 от
ЗЗД и заплащане на дължимото възнаграждение.
Предмет на същия в случая е извършването на дейностите, посочени в
чл.1, а именно: сметосъбиране и сметоизвозване на твърди битови отпадъци,
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в О.В.,
включително нерегламентираните сметища, поддържане на зелените площи и
озеленяване, почистване на тротоари и улици, които не са част от
четвъртокласната пътна мрежа, от сняг и лед при зимни условия, опесъчаване
и лугиране на територията на О.В., които дейности са описани подробно и
конкретно в ценовата оферта.
Извършването на сметосъбиране и извозване са дейности, попадащи в
обхвата на Закон за управление на отпадъците и приложимата към него
Наредба №1/2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация
за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри.
Събирането представлява натрупване на отпадъци, включително
предварително сортиране и предварително съхраняване на отпадъци, с цел
транспортирането им до съоръжение за третиране на отпадъци, а
транспортиране е превозът на отпадъци, включително съпътстващите
дейности по товарене и разтоварване, когато се извършва като самостоятелна
дейност. За тези дейности се водят отчетни книги, съгласно приложение № 2.
Те се различават от депониране на отпадъци, която дейност представлява
складиране на отпадъци за определен срок, за която също се води отчетна
11
книга по приложение № 3.
Договорът е сключен за определен срок – 10 години и започва да тече от
01.03.2009 г., като страните са приели възложителят да осъществява
цялостен, непрекъснат и компетентен контрол върху предмета на дейност
чрез посочените от него писмено длъжностни лица. Съгласно чл.9, ал.1,
стойността на договора е в съответствие с приетата оферта на изпълнителя,
като за една година е 1 409 910, 88 лв. без ДДС, раздЕ. на 12 равни части.
Съгласно чл.10, заплащането се извършва ежемесечно след приемане на
същите от възложителя въз основа на протокол за действително извършени
видове и количества работи. Дължимата сума се заплаща в 30 дневен срок
след представяне на акта за действително извършени работи за съответния
месец и фактура от страна на изпълнителя. Съгласно ал.3, всички
разходооправдателни документи за извършените работи се одобряват от
възложителя, а в ал.4 са посочени месечните коефициенти за раздел
„Чистота“.
По делото се претендира заплащане на възнаграждение за извършените
дейности през м.май 2016 г., като няма спор, че този месец попада в срока на
действие на договора, както и че възложителят не е приел и не е одобрил
отчетената за месец май 2016 г. работа на изпълнителя, съгласно чл. 10, ал. 1
от договора, не е отговорил на изпратената му нотариална покана за
плащане, не е направил възражения, както за пълно неизпълнение, така и за
неточно и некачествено изпълнение, като е върнал издадените проформа
фактури №7 и №8 от 27.06.2016 г. за сумите 107 657,75 лв. и 33 333,33 лв.
През процесният период ищецът е осъществявал дейностите, както по
сметосъбиране и сметоизвозване, така и по депониране на отпадъци в
съответствие с издадените разрешителни и констатациите на вещите лица в
тази връзка.
Основният спор между страните е дали са извършени дейностите по
договора за посочения месец. От събраните по делото доказателства се
установява, че ищецът е имал разрешение да осъществява дейностите по
предмета на договора, че е водил отчетни книги по приложение №2 за
превозните средства, с които са изпълнявани дейностите по договора.
Установени са разходите за изпълнение на дейностите в О.В., в която сума са
включени разходи за начислени трудови възнаграждения на заетите в
12
дейността работници и служители, начислените за сметка на работодателя
осигурителни и здравни вноски, разходи за ГСМ, за ремонт и други
консумативи на използваната в дейността техника, като тези разходи са били
отчетени и осчетоводени в счетоводството на ищеца. Счетоводството му е
водено редовно. Установява се, за същия период ищецът е осъществявал и
дейността по депониране на отпадъци, като депонираните отпадъци на
общинското депо в гр. В. за месец май 2016 г. възлизат общо на 976 тона, за
които със забава са заплатени дължимите по чл.60 и чл.64 от ЗУО отчисления
през м. декември 2016 г.
От показанията на свидетел А.М., се установява, че и през месец май
2016 г. ищецът редовно е извършвал конкретните дейности по договора -
както тези, свързани с почистването и извозването на отпадъците, така и тези
по озеленяване, съобразно с характерните за този месец и сезон особености за
дейността. Извършило се пролетно зацветяване, оборка на алеите, косене,
изрязвали се счупените клони. Дейността на дружеството през същия месец
се извършвала по график, като много често, няколко часа, след като се
вдигнел боклука, контейнерите отново били препълнени с боклук.
Показанията на свидетеля Т. потвърждават, че през м.май 2016 г. са се
извършвали дейностите по сметопочистване и сметоизвозване, но според нея
тези дейности не били със същото качество, както през 2015 г. , почти не се
чистело, имало оплаквания, което налагало със собствени средства на
общината и нейни служители да се чисти.
По делото няма данни, а и не се установява да са направени разходи от
общината за осъществявано от нея почистването през процесния период,
както посочва свидетелят Т.. Не се установяват протоколи за некачествено
изпълнение, както и актове за административни нарушения и налагане на
санкции. Не се установяват нарушения по прилагане на Наредба за
управление на зЕ.та система на В.. В същото време общината не е направила
възражение за лошо или некачествено изпълнение, не се е позовала на
уговорените в договора неустойки. Ето защо, следва да се приеме, че ищецът
е изпълнявал възложените му дейности за процесния период м.май 2016 г., че
е налице презумпцията на чл.264,ал.3 от ЗЗД, като ответната община
неоправдано е отказала изрично да приеме изпълнението.
С оглед гореизложеното следва извод, че се дължи възнаграждение за
13
извършените дейности през м.май 2016 г. съобразно уговореното в чл.9,ал.1
от договора. То е ежемесечно платимо на 12 равни месечни вноски от по 117
492,57 лв. без ДДС или по 140 991,08 лв. с ДДС. Уговореният механизъм на
плащане в чл.10 се обуславя от точното и качествено изпълнение на
дейностите. От изложеното до тук следва да се приеме, че същото е факт и по
тази причина дължимото месечно възнаграждение следва да бъде заплатено
от ответната община.
Претендирано е и обезщетение за забавено плащане, което е
основателно, тъй като е обусловено от основателността на главния иск.
Изчислено на база съотнасянето межзу законната лихва и дължимата
главница за периода 14.07.2016 г. - 29.05.2019 г., същото възлиза на 41 122,40
лв., която сума също следва да бъде заплатена от ответната община.
Изложеното сочи, че предявените от ищеца главни искове за заплащане
на дължимото за м. май на 2016 г. възнаграждение за извършена работа по
Договор за обществена поръчка № 31 от 16.02.2009 г. и на обезщетение за
забавено му плащане се явяват основателни и следва да се уважат.
Не в този смисъл е решението на Пз ОС. Това налага отмяна на същото
и постановяване на друго осъждащо О.В. да заплати на ищеца посочените по-
горе суми.
Същата следва да бъде осъдена да заплати и направените от ищеца
разноски в производствата пред Пз ОС и ПАС. Те за първоинстанционното са
11 484,54 лв., а за въззивното 7 242,27 лв..
Водим от това съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановеното по т.дело №109/2019 по описа на П. окръжен
съд решение №260040 от 12.03.2021 г., с което са отхвърлени обективно
съединени искове с правно основание чл.79 ЗЗД, вр. чл.266 от ЗЗД и чл.86 от
ЗЗД предявени от от „Е.-Т.“ ЕООД против О.В. за заплащане на сумата
140 991,08 лв. с ДДС, представляваща дължимо възнаграждение по сключен
между страните договор за възлагане на обществена поръчка от 16.02.2009 г.
за извършени услуги за м.май 2016 г., от което по част „Чистота“ такова на
стойност 107 657,75 лв. с ДДС и по част „Озеленяване“ на стойност 33 333,
14
33 лв. с ДДС, ведно със законната лихва, считано от от 30.05.2019 г. до
окончателното плащане, както и за заплащане на сумата от 41 122,40 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на възнаграждението за
м.май 2016 г. в размер на законната лихва за периода 14.07.2016 г. -
29.05.2019 г. и „Е.-Т.“ ЕООД, ЕИК *********, **** е осъдено да заплати на
О.В. сумата от 5 240, 17 лв., разноски за производството пред Пз ОС, от
които 5 140, 17 лв. адвокатско възнаграждение и 100 лв. депозит за вещо
лице, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА О.В. да заплати на „Е.-Т.“ ЕООД, ЕИК *********, ****
сумата от 140 991,08 лв. с ДДС, представляваща общо дължимо
възнаграждение по сключен между страните договор за възлагане на
обществена поръчка от 16.02.2009 г. за извършени услуги за м.май 2016 г., от
което това за част „Чистота“ е на стойност 107 657,75 лв. с ДДС, а това за част
„Озеленяване“ на стойност 33 333, 33 лв. с ДДС, ведно със законната лихва,
считано от от 30.05.2019 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА О.В. да заплати на „Е.-Т.“ ЕООД, ЕИК *********, ****
сумата от 41 122,40 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане
на възнаграждението за м.май 2016 г. в размер на законната лихва за периода
14. 07. 2016 г. - 29. 05. 2019 г.
ОСЪЖДА О.В. да заплати на „Е.-Т.“ ЕООД, ЕИК *********, ****
сумата от 11 484, 54 лв. направени разноски в производството пред Пз ОС.
ОСЪЖДА О.В. да заплати на „Е.-Т.“ ЕООД, ЕИК *********, ****
сумата от 7 242,27 лв. направени разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15