Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 18.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
районен съд, втори наказателен състав,
в публичното заседание на 02.05.2019год., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА НЕЙЧЕВА
при секретаря ВИОЛЕТА ЦВЕТКОВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 774/19год.,
по описа на РРС, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Д.М.М., ЕГН:********** ***, против наказателно постановление №19-1882-000176/2019год. на началник сектор Първо
РУ към ОДМВР-Русе, с което за три нарушения
на: чл.70 ал.3, чл.137А, ал.1 и чл.100 ал.1,т.3 от ЗДП, на основание чл.185,
чл.183ал.4, т.7, чл.183ал.1, т.2 от с.з. са му наложени административни наказания – глоба, в размер на 20лв, 50лв и 10лв. Моли съда да отмени
наказателното постановление, като издадено при съществени процесуални
нарушения.
Представител
за наказващия орган не се явява.
РРП
не взема становище по
жалбата.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства, установи следната фактическа
обстановка:
На 20.03.19год., в гр.Русе, на ул.Стефан Стамболов, жпод.М. управлявал л.а., с рег.№ Р
6240АН, като бил спрян за проверка. Проверяващите,
между които св.К. установили, че водачът се движел през деня без включени светлини, както и бил
без обезопасителен колан. Поискали да представи нужните при управлението на МПС документи. Жпод.М. не представил задължителна застраховка гражданска
отговорност. За
констатираното бил съставен акт, обвиняващ го за нарушения на чл.70 ал.3, чл.137А, ал.1 и
чл.100 ал.1,т.3 от ЗДП, който жпод.М. отказал да подпише, както и отказал да
получи екземпляр от него. На другия ден, след съставяне на акта представил сключената задължителна застраховка гражданска отговорност Впоследствие било издадено и обжалваното наказателно
постановление, с което за
констатираните нарушения
жалбоподателят бил санкциониран с горепосочените санкция.
Съдът,
след като взе предвид така установената фактическа обстановка, доводите на жалбоподателя, както и приложените
по делото писмени доказателства, прави следните изводи:
Жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По пункт 1 от наказателното
постановление:
Жпод.М.
не изпълнил задължението си по чл.70 ал.3 от ЗДвП – управлявал през деня л.а. с рег.№ Р 6240АН, без включени къси светлини, поради което
правилно наказващият орган ангажирал отговорността му по чл.185 от ЗДвП. Нарушението
се установява от показанията на св.М., които съдът кредитира с доверие, както и
защото наказаният не оспорва извършеното нарушение. Жалбоподателят е наказан с глоба в размер на
20лв., която е в твърд размер и изключва приложението но чл.27 ал.1 и 2 от ЗАНН, не подлежи на корекция предвид забраната, предвидена в чл.27 ал.5 от ЗАНН.
По пункт 2 от наказателното
постановление:
Жпод.М. не
изпълнил и задължението си по чл. 137а, ал.
1 от ЗДвП, съгласно което водачите и пътниците в моторни превозни
средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В
случая, въз основа на събраните по делото гласни доказателства безспорно се
установява, че жалб. М. не е използвал обезопасителен колан при управлението на
лекия автомобил, факт който той не оспорва. Възражението му, че липсата на
поставен колан не било предпоставка за настъпване на ПТП е негово субективно
мнение, което не е съобразено със закона. След като ЗДвП предвижда това, той е
длъжен при движение да използва обезопасителен колан, който между впрочем е
задължителен, тъй като предпазва водачите от последиците при настъпило ПТП, а
не е предпоставка за предотвратяването му. Материалният закон е приложен
правилно, като наложената санкция от 50лв., в твърд размер изключва приложението но чл.27 ал.1 и 2 от ЗАНН.
По пункт 3 от наказателното постановление:
Въз основа на приетата
фактическа обстановка административно –наказващият орган правилно и
законосъобразно е приел, че жалбоподателят
нарушил чл. 100, ал. 1, т.3 от ЗДП и на
основание чл. 183 ал.1, т.2 от ЗДП е наложил
административно наказание – глоба в размер на 10лева. Съгласно чл. 100, ал. 1,
т. 3 от ЗдвП водачът на моторно превозно средство е длъжен документ за сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
за моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него
ремарке. В настоящия случай няма спор, а и се доказа, че жпод.М. не е изпълнил
това свое задължение, докато управлява л. а. с рег. № Р 6240АН За това
законосъобразно е ангажирана административно наказателната му отговорност по
реда на чл. 183, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Наказанието
е определено в абсолютния размер предвиден в тази норма, поради което няма
основание за редуцирането му.
При
извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати процесуални
нарушения даващи повод за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Не е допуснато и твърдяното нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗАНН. Съгласно
цитираната разпоредба актът за установяване на административното нарушение се
съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите на установяване на
нарушението. Видно от материалите по АНП актът е съставен и предявен на жпод.М.
и същият, след като се е запознал със съдържанието му е отказал да го подпише,
като вписал своите възражения. Техническото оформяне на акта /в автомобила на
св.К./ не води до извода, че същият е съставен в отсъствие на жалбоподателя, с
оглед на това, че същият не е присъствал при техническото му изготвяне. ЗАНН не
съдържа разпоредби налагащи това.
Възражението на жпод.М., че в
проведеното административно-наказателно производство невръчването на съставения
АУАН е довело до нарушение на правилата, разписани в ЗАНН и е засегнало
изключително правото му на защита, съдът не споделя. Видно от акта, както в
графата "дата на подписване на акта от нарушителя", така и в полето
"Подпис", намираща се в частта от АУАН, записана като РАЗПИСКА, са
налице отбелязвания с думите "отказва" и дата – 20.03.19г.,деня в
който актът е съставен. Същият е съставен в присъствие на нарушителя, който е
отказал неговото подписване. Отказът е надлежно удостоверен с подписа на един
свидетел, името и точният адрес на който са отбелязани в акта, съобразно
императивната норма на чл. 43, ал.2 от ЗАНН. Съгласно чл. 43, ал.5 от ЗАНН при
подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в
акта се отбелязва датата на неговото подписване. В случая се установява, че
водачът е отказал както да подпише АУАН, така и да получи екземпляр от същия.
Доколкото в ЗАНН липсва разписана процедура за удостоверяване на отказ на
нарушителя да приеме съставения АУАН, а отказът да подпише АУАН е надлежно
удостоверен, съдът счита, че в хода на административно наказателното
производство не е допуснато съществено процесуално нарушение, опорочаващо
издаденото наказателно постановление.
По
изложените съображения жалбата се явява неоснвателна, а наказателното
постановление следва да се потвърди изцяло.
Така мотивиран и на основание
чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №19-1882-000176/2019год. на началник
сектор Първо РУ към ОДМВР-Русе, с което за
три нарушения на: чл.70 ал.3, чл.137А, ал.1 и чл.100 ал.1,т.3 от ЗДП, на основание чл.185,
чл.183ал.4, т.7, чл.183ал.1, т.2 от ЗДвП на Д.М.М., ЕГН:********** ***, са наложени административни наказания – глоба, в размер на 20лв, 50лв и 10лв
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Русенски административен
съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:..............................