Решение по дело №775/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.208 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалва се Решение № 252/19.02.2024 г. на ПРС постановено по АНД № 29/2024 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 21-1030-004049 от 12.05.2021г. на началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на П. Л. П., [ЕГН], на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП.

Касационният жалбоподател П. Л. П., чрез адвокат П., моли да се отмени решението, като незаконосъобразно или да се обезсили, като недопустимо и делото да се върне за ново разглеждане. Твърди, че районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е изследвал въпросът за допустимостта на жалбата с оглед направеното възражение за това, че подписът в разписката за връчване на наказателното постановление не е на жалбоподателя. По същество твърди, че не е налице нарушение. Претендира разноски.

Ответникът началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, редовно призован,не се явява и не дава становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив, счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на наведените касационни основания, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, от надлежна страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Действително, видно от развилото се съдебно производство е, че районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като е разгледал по същество спорът, с който е сезиран, без да се произнесе по възражението за недопустимост на жалбата, направено от ответника, и без да се произнесе по направеното във връзка с това възражение от жалбоподателя за неавтентичност на подписа в разписката за връчване на обжалваното наказателно постановление. Въпреки това, тъй като възражението за допуснато съществено процесуално нарушение се прави от жалбоподателя, чиято жалба евентуално е следвало да се остави без разглеждане, като просрочена, вместо да се разгледа по същество, касационният съд намира, че същото не следва да се разглежда в настоящото производство и то не може да е основание за отмяна на обжалваното съдебно решение. Това е така, защото създаването на евентуална възможност да се остави без разглеждане жалбата, до каквато възможност ще се стигне при връщане на делото за ново разглеждане на етап провеждане на производство по изследване допустимостта на жалбата, в сравнение с разглеждането на същата жалба по същество, което е налице понастоящем, ще постави жалбоподателя в по-неблагоприятно положение. Следователно, ще се наруши забраната за влошаване положението на жалбоподателя.

От друга страна, по правило подаването на жалба извън срока за обжалване е процесуално действие несъобразено със закона, т.е. то е неправомерно. Следователно, с така направеното възражение касационния жалбоподател, след като вече е получил разглеждане на жалбата му по същество от въззивния съд, цели да почерпи права от евентуално,макар и оспорено от него неправомерно процесуално поведение, за което е имало спор между страните, който е останал неразрешен, но порочните процесуални действия на съда са рефлектирали в полза на жалбоподателя и производството е приключило с акт по същество, а не е прекратено. Липсата на рационалност в така разглежданото възражение с оглед на горното, обосновава извод, че се цели нещо друго, а не разрешаване на спор по допустимост. Не така би било, ако възражението беше направено от административнонаказващия орган. Преследването на друга цел, видимо това е отлагане на приключването на производството до настъпване на абсолютна давност по отношение на вмененото нарушение, означава, че се касае за злоупотреба с процесуално право, която няма как да се подкрепи от касационния съд.

По същество, за да потвърди НП, въззивният съд е приел, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП са спазени процесуалните правила, същите отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, издадени са от компетентни органи и в съответствие с всички изисквания на материалния и процесуалния закон. Вмененото нарушение е установено, квалифицирано е правилно, а приложената санкционна норма е съответна на предвиденото.

Решението е правилно, като изложените по съществото на спора мотиви се споделят от касационната инстанция и няма нужда да се преповтарят.

По тези съображения решението на ПРС следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 252/19.02.2024 г. на ПРС постановено по АНД № 29/2024 г.

Решението е окончателно.