РЕШЕНИЕ
№ 860
гр. Бургас, 18.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20222100500984 по описа за 2022 година
Производството по делото е въззивно , по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по жалбата
на ИВ. Д. АНГ., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Люляково, община Руен, област Бургас,
ул.“Георги Иванов“ №1 и съд. адрес: гр.Добрич, ул. „Д-р К.Стоилов“ №5, ет.1, кантора 5, чрез
адв. И.Станева, срещу Решение №58/12.04.22г., постановено по гр.д.№94/22г. по описа на Айтоски
районен съд, с което съдът отхвърля като неоснователен предявения от жалбоподателя ищец
срещу „Дженерали застраховане“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Дондуков“№ 68, иск по чл. 405, ал.1 КЗ, за сумата от 1015, 90 лв., представляваща
застрахователно обезщетение по договор за комбинирана автомобилна застраховка
„Автогрижа“(застрахователна полица №0312180380017050), заради причинени имуществени
вреди на л.а. Meрцедес E320 CDI и рег.№ А8 730 МХ, настъпили в резултат от застрахователно
събитие- ПТП- от 13.06. 2019 г. срещу 14.06.2019 г.
Решението се сочи за неправилно и необосновано, като постановено в нарушение на
процесуалния и материалния закони. Поддържа се, че правните изводи на първата инстанция,
обусловили изхода на спора, са основани на неправилно и едностранчиво възприемане на
относимите към казуса факти.
Конкретно се твърди, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение,
извършвайки непълен доклад по делото, несъобразен със събраните доказателства, бланкетен и
неизчерпателен, нямащ изискуемото съдържание по чл. 146 ГПК, че не са посочени
правнорелевантните факти, подлежащи на доказване или опровергаване от ищеца, както и кои от
тях подлежат на доказване или опровергаване от ответника. Неправилно е оставено без уважение
искането на страната за присъединяване на образуваното по чл. 207 от ГПК пред РС Добрич дело
№3159/20 година. Съдът едва в съдебното решение е навел доводи, че исковете не са доказани,
поради неангажирани доказателства, които безспорно да установят механизма на
застрахователното събитие, мястото и часа на настъпването му. Назначената в делото, заведено на
1
основание чл. 207 от ГПК пред РС- Добрич, съдебно-техническа експертиза, установявала
механизма на увреждането на автомобила, размера на пазарната стойност на материалите и труда
за възстановяване на нанесените вреди. Застрахователят не бил задал въпроси на вещото лице,
изготвило експертизата и тя била приета без оспорване и възражения. Застрахователят не е
твърдял и умишлено причиняване на застрахователно събитие от застрахованото лице. Съдът в
доклада си не бил посочил на страните за кои твърдения или отричани от тях факти не сочат
доказателства. Така делото останало непопълнено с нужните за разрешаването му такива.
На следващо място съдът едностранчиво разглеждал представените писмени
доказателства. Така, възприемайки тезата на ответната страна, че не са спазени условията на т.46.3
от Общите условия(ОУ) към договора, изискваща незабавно уведомяване на всички компетентни
органи за настъпилото застрахователно събитие, съдът необосновано бил преценил, че
представената му служебна бележка, издадена от РУ на МВР Кнежа, не гарантира достоверност на
информацията за настъпилото застрахователно събитие, поради разминаване в датите, посочени в
исковата молба и тази на служебната бележка. Поддържа, че настъпването на застрахователното
събитие, случило се около полунощ на 13.06.2019г. срещу 14.06.2019г., е надлежно обявено, като
непосредствено след инцидента водачът на автомобила бил подал сигнал на ЕЕН 112. Операторът
на ЕЕН заявил, че мястото на произшествието не следва и няма да бъде посетено от полицейския
екип, защото няма пострадали лица и повредени други превозни средства. Водачът на автомобила
бил посъветван да се обърне към най-близкото РУ на МВР-Кнежа за издаване на документ за
застрахователното събитие, което спазил. Страната намира това за напълно достатъчно в
изпълнение на задължението си за незабавно уведомяване на компетентните органи за
настъпилото произшествие. Намира, че съдът не е коментирал наличието на забраната по чл. 106,
ал. 5 от КЗ, застрахователят да изисква от застрахования доказателства, с които последният не
може да се снабди, поради нормативни пречки. Несъставянето на протокол за настъпилото ПТП от
органите на пътна полиция, според страната, не представлява неизпълнение на задълженията й по
договора към застрахователя. Последният е могъл да изисква от органите на МВР по реда на чл.
107 КЗ информация за настъпилите застрахователни събития.
Поддържа се и възражението за нищожност на клаузата на чл.58.1 от ОУ по застраховката,
поради противоречие с императивната норма на чл.408, ал.1,т.4 и чл. 106, ал. 5 от КЗ, както и на
чл.386 ал. 2 от КЗ, като клаузата се счита за неравноправна на основание чл.143 ЗЗП, което води до
нейната нищожност, на основание чл.146, ал.1 ЗЗП. Сочи се за несъстоятелен аргументът, че
клаузата на чл. 58.1 от ОУ е договорена в полза и на застрахования, защото застрахователят му
предоставя само една формална възможност да не представя посочените документи и
същевременно ограничава броя на щетите, при които това може да стане. Тази клауза увреждала
застрахования, т.к. практически предоставяла изплащането на обезщетението само на волята на
застрахователя, можещ да откаже или да намали репарацията, при липса на документ, с който
застрахованият не може да се снабди. Същевременно, тъй като е включена в ОУ, клаузата пречела
на застрахования индивидуално да договоря условията по същата. Изложеното поставяло в
неравноправно положение застрахования спрямо застрахователя.
Моли за отмяна на обжалваното решение на Айтоски районен съд и за постановяването на
ново по съществото на спора, което да уважи заявените искове.
Дири разноските в съдебното производство за две инстанции и тези, сторени за събирането
и обезпечението на доказателства, по ч.г.д. №3159/20 година по описа на РС- Добрич.
Направил е доказателствени искания за разпит на свидетели при довеждане и за изискване
чрез съда на аудиозапис от тел. 112 за извършено телефонно обаждане на 13-ти срещу 14-ти юни
2019 година от два телефонни номера, оставени от настоящия съдебен състав без уважение, поради
настъпила преклузия, установена след стореното от страната и прието в съдебно заседание
уточнение, указано й от БОС.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „Дженерали застраховане“ АД със
седалище: гр.София 1504, бул. „Княз Ал. Дондуков“,№ 68. Дружеството сочи въззивната жалба за
допустима, но неоснователна, поради което я оспорва. Намира решението на първата инстанция за
обосновано, законосъобразно и правилно и моли за неговото потвърждаване. Страната поддържа
аргументите на съда, изложени в мотивите на решението му и излага следните допълнителни
2
съображения: оплакването на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение е
необосновано. Счита доклада на първата инстанция по иска за надлежно и законосъобразно
изготвен, за правилно разпределена и доказателствената тежест между страните, касателно
установяването на релевантните за спора обстоятелства, предвид представянето на материалите по
ч.гр.д.№3159/20 година по описа на РС- Добрич. Поддържа, че първоинстанционният съд е нямал
задължения да дава указания за това дали представените доказателства са достатъчни да обосноват
тезата на ищеца. Възразява и срещу оплакванията за нищожност на клаузи от ОУ, приложими по
делото. Счита, че клаузата на чл.58.1 от ОУ е предвидена в полза и на двете страни. Намира, че
уговорените в клаузите на ОУ хипотези на по-нисък лимит на отговорност на застрахователят не
противоречат на закона, доколкото не са уредени с императивни правни норми. Поддържа, че
ограничаващата отговорността на застрахователя разпоредба е ясна и разбираема за другата страна
и, че застрахователят следва да отграничи кога носи отговорност и кога не, за да не допусне
произвол във връзка със заявяването за заплащане на застрахователни обезщетения. Цитира
съдебна практика в защита на тезата си. Възразява срещу доводите, че застрахованият е изпълнил
задължението си да уведоми застрахователя за събитието и да му представи необходимите
документи. Счита, че договореният между страните лимит на отговорността е предвиден именно за
изплащане на обезщетения за застрахователни събития, които по естеството си са такива, че не
могат да бъдат удостоверени с конкретен документ, като: щети, нанесени на МПС в паркирано
състояние, щети от самокатастрофиране и др. под. Тези обстоятелства били известни на страните
при сключването на договора, поради което общата им воля следвало да бъде зачетена.
Лимитирането на отговорността на застрахователя се сочи за част от договорните уговорки, както
например клаузата за самоучастие на застрахования и те са предвидени, за да намалят дължимата
от застрахования премия по застраховката. Поддържа, че в случая, поради изчерпване на
договорения лимит, оспорената клауза на чл.58 от ОУ следва да бъде приложена, т.е. плащането по
заявената претенция е правилно отказано. Дири юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 200 лв. пред въззивния съд и не ангажира нови доказателства.
Становището на въззивника се поддържа от процесуален представител в проведеното по
делото открито съдебно заседание.
Проверката по чл.267 от ГПК, извършена от настоящата инстанция с Определение
№1621/07.07.22г., сочи въззивната жалба за редовна и допустима.
Служебната проверка по чл.269 от ГПК, извършена от въззивния състав сочи обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По съществото на спора, с оглед въведените оплаквания за неправилност на съдебното
решение, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото пред РС-Айтос е образувано по претенция с правно основание
чл. 405, ал. 1 КЗ.
Ищецът ИВ. Д. АНГ., чрез адв. И.Станева, е поискал осъждането на „Дженерали
Застраховане“ АД- гр.София за сумата 1015,90лв., представляваща дължимо застрахователно
обезщетение по договор за комбинирана автомобилна застраховка „Автогрижа“, сключен със
застрахователна полица № 0312180380017050, заради причинени имуществени вреди на л.а. „***“,
с рег. № ***, настъпили в резултат на застрахователно събитие – ПТП в нощта на 13.06.2019г.
срещу 14.06.2019г., ведно със законната лихва от предявяване на иска, до окончателно изплащане
на сумата. Претендирал е съдебно-деловодни разноски, включая сторените в производството по
чл. 207 и сл. ГПК, за обезпечение на доказателствата, установяващи произшествието.
Обосновал е претенцията си с твърдението, че е собственик на процесното МПС,
застраховано по договор с ответника, сключен на 31.08.2018 г., с период на покритие
01.09.2018г.-31.08.2019г., в срока на който настъпило застрахователно събитие, причинило
материални щети на превозното средство. Описва, че в нощта на 13.06.2019 г. срещу 14.06.2019г.,
на няколко км. преди гр. Кнежа, управляваният от пълномощника му -П.Л.-автомобил „М.", бил
ударен от диво животно, причинило твърдените в исковата молба увреждания (уточнени с молба
от 25.10.21г.), за което събитие водачът съобщил на тел.112. Твърди, че е заявил събитието пред
3
ответника, че последният образувал щета №*********/2019г., по която след оглед на автомобила
били описани причинените му повреди, но ответникът се позовал на чл.58 и чл.58.1 от ОУ по
застраховката и отказал да заплати дължимото обезщетение. Застрахованият възразил срещу
отказа, но последният бил потвърден, като било прието, че застрахователят добросъвестно е
изпълнил задълженията си по договора и не дължи плащането.
Ищецът се счита за изправна страна по договора, изпълнил всички поставени в него
условия във връзка с претендирането на обезщетението, като се позовава на забраната по чл. 106,
ал. 5 КЗ и на възможността, застрахователят да изиска информация за събитието служебно, на осн.
чл. 107 КЗ. Сочи, че е провел и производство по обезпечаване на доказателствата пред РС -
Добрич, във връзка с твърдяното застрахователно събитие.
Ответникът „Дженерали застраховане“ АД оспорва в отговора си предявените искове по
основание и размер. Признава наличието на сключен при действащи ОУ застрахователен договор
за процесния л.а. от 31.08.18г. Твърди, че ищецът не е представил документ за настъпилото ПТП,
издаден от компетентен държавен орган, удостоверяващ чрез лично посещение, проверка и пр.
настъпването на събитието, че представената служебна бележка от органите на реда в тази връзка
не удовлетворява горепосоченото изискване, а само подкрепя декларираните от ищеца
обстоятелства, довели до настъпилите увреждания. Затова счита, че в случая няма основание за
дирене на обезщетението по ред, различен от договорения от страните такъв за събития,
установими по декларативен път.
Поддържа, че към момента на заявяване на претенцията вече е изплатил на ищеца
уговорения от страните застрахователен подлимит по полицата, съобразно чл.58.1 от ОУ,
ограничаващ отговорността на застрахователя по размер. Приема отказа си за изплащането на
исковата сума за основателен, доколкото този лимит е вече изчерпан.
Евентуално отрича наличието на настъпил застрахователен риск. Счита, че твърденият
механизъм на причиняване уврежданията по МПС е недоказан и отрича причинно –следствената
връзка между произшествието и вредите, чието обезщетение се дири, защото характерът и
степента им не съответствали на обстоятелствата, твърдени за тяхна причина. Евентуално намира
претенцията и за завишена по размер. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска изцяло, считайки за недоказан фактическия
състав, обуславящ уважаването на заявената претенция(настъпването на твърдяното
застрахователно събитие-увреждащо действие, къде и кога е станало то), но дори горните
обстоятелства да се приемат за доказани, поддържа, че в случая намира приложение клаузата на
чл.58 т.1 от ОУ, чието оспорване като нищожна е неоснователно.С оглед поставения от тази
клауза подлимит и предвид вече извършените предходни плащания на застрахователни
обезщетения за подобен вид декларирани от застрахования събития, които го изчерпват,
отговорността на застрахователя по договора била отпаднала, а отказът се явявал напълно
обоснован.
Въззивният съд изцяло споделя този краен правен извод, като излага следните
съображения:
Предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя по чл.405, ал.1 от КЗ, в
случай на ПТП, за причинени имуществени вреди са: наличие на валидно застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка; застрахователно събитие – ПТП, явяващо се покрит
риск по договора, настъпило по време на действието му; изправност на ищеца като страна по
договора за застраховка, изразяваща се в надлежно уведомяване на застрахователя и когато е
необходимо на разследващите органи за произшествието, в сроковете по договора.
Съобразявайки горното, на база събраните по делото доказателства и признание на факти,
въззивният съд приема за установени следните релевантни за казуса обстоятелства: страните по
делото са имали сключен договор за комбинирана автомобилна застраховка „Автогрижа“, със
застрахователна полица № 0312180380017050, със срок на валидност от 01.09.2018г.- 31.08.2019г.,
относно л.а. „***“, с рег. № *** – собственост на ищеца.В същия са отразени като налични ОУ, с
4
които застрахованият е бил запознат, т.к. е удостоверил получаването и приемането им. Датата, на
която се твърди настъпването на застрахователното събитие-13.06.19г. срещу 14.06.19г., попада в
рамките на действие на договора между страните.
Водачът на застрахования автомобил(различен от ищеца, но безспорно упълномощен от
него), е уведомил чрез сигнал на тел.112 органите на реда за настъпило на 14.06.19г. произшествие
в района на гр.Кнежа, на около 2-3 км. от същия град, когато при придвижване от гр.Плевен, към
гр.Монтана, на пътя излиза диво животно, удря се в предната броня на автомобила „М." и му
нанася материални щети. По случая е образувана и преписка с рег.№285000-832/14.06.19г. по
описа на РУ-Кнежа.Горното съобщаване е установено по делото с представена служебна бележка
от РУ на МВР –Кнежа( към ОД-на МВР- Плевен), която не е била оспорена от противната страна
по делото.
Безспорно за страните, на 17.06.19г. в офиса на дружеството- застраховател е постъпила от
застрахования претенция за заплащане на имуществено обезщетение за вреди, причинени на
пострадалото МПС, за което е образувана щета №*********/17.06.2019г. С писмо от 03.07.19г.
искането е отхвърлено с мотива, че описаните обстоятелства попадат в хипотезата на чл.58.1 от
Общите условия(ОУ) по застраховка „Каско на МПС“, в сила от 01.09.18г., представляващи
неразделна част от застрахователния договор на страните. Клаузата създавала ограничения за
размера на обезщетенията, причинени при събития като процесното, доказуеми изключително с
декларация на застрахования, при които застрахованото МПС се движи на собствен ход и щетите
са незначителни. Плащането било лимитирано до размер на 15% от застрахователната сума, но не
повече от 4000лв.Т.к.по конкретната полица сумата била 7650лв., лимитът й възлизал на
1147,50лв.и с плащането по предходни две щети, бил напълно изчерпан.
Ищецът е обезпечил доказателства, установяващи размера на щетите по автомобила в
нарочно производство по чл.207 от ГПК, за което било образувано гр.д.№3159/20г. по описа на
РС-Добрич. В същото е изслушана експертиза, назначена от РС-Добрич с определение от
09.12.20г., констатираща щетите на процесния автомобил в предната част, описани в молбата от
16.11.20г., като причинени от събитие, станало на 13.06.19г./14.06.19г. и те са оценени на
1015,90лв. В експертизата е установено, че посочените увреждания в предната част на автомобила
отговарят като да са получени при механизма, заявен от ползвателя при ПТП, станало през нощта
на 13.06.19г. срещу 14.06.19г., по път ІІ-13, на няколко километра преди гр.Кнежа, в резултат от
удар с диво животно.При разпита вещото лице е отхвърлило възможността уврежданията в
предната част на колата да са били причинени от пропадане на автомобила в дупка, от удар в
камък, респективно от удар или възкачване на предницата на колата върху бордюр.
В случая не е спорно и са ангажирани доказателства, че по конкретната полица сумата е
7650лв., горният й праг възлиза на 1147,50лв., а с плащането по предходни две щети по същия
договор, за други дребни вреди, декларирани от застрахования, този лимит е напълно изчерпан.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
ОУ за застраховка „Каско“ на ответника са част от застрахователния договор на страните,
въз основа на който се претендира и заплащането на нанесените на увредения при ПТП автомобил.
В горните условия са уговорени принципно няколко варианта на покрити рискове,
предвиждащи обезщетяване на претърпени от ПТП вреди на автомобили, като този за „пълно
каско“, включен в полицата за „Автогрижа“, подписана от страните по делото, е с най- широк
обхват. Тя включва и щети, причинени от ПТП.
5
Застрахователните условия визират два варианта на доказване на причинените
имуществени щети, с оглед естеството им и състоянието на превозното средство след увреждането.
Когато щетите са тежки и застрахованото МПС не може да се придвижва само или има
пострадало от катастрофата лице, респективно при сблъсък на застрахованото МПС с други
участници на пътя, е наложително спазване на процедура, при която органите на МВР, служба за
противопожарна и аварийна безопасност и/или др. под. се уведомяват незабавно за
произшествието; застрахованият е длъжен да поиска от съответните органи да му бъде направена
проба за алкохол; да уведоми застрахователя за произшествието в тридневен срок от датата на
събитието; извършва се оглед и оценка на щетите от оторизирани от застрахователя лица;
застрахованият му представя документ за претърпяното ПТП, издаден от надлежните органи
(протокол за ПТП, двустранен констативен протокол, констативен протокол за ПТП с пострадали
лица-при ПТП, служебна бележка от РПУ при кражба и грабеж и пр.- вж. хипотезите в т.52.6 от
ОУ). Общото между тези документи е, че всички те се признават от ОУ за установяващи
настъпването на застрахователното събитие.
Когато щетите са леки, МПС след произшествието е на собствен ход и липсват
удостоверителни документи, като посочените по-горе, защото няма засегнато друго МПС или
пострадало лице, заплащането на щетата става по декларация на застрахования, отправена към
застрахователя, но при ограниченията в размера, визирани в т.58.1 от ОУ, т.е. в рамките на до 15%
от уговорената застрахователна сума(но не повече от 4000лв.).
Настоящият състав приема, че представената по делото служебна бележка от РУ-Кнежа
не представлява документ по смисъла на посочените в т.52.6 от ОУ, при издаването на които
съответният държавен орган установява произшествието, след самостоятелна проверка на мястото
на същото. Респективно не е налице и хипотезата, при която в ПТП участват две превозни
средства, чиито водачи констатират настъпването му, вкл. механизма на неговото осъществяване.
Служебната бележка доказва само обаждане на тел.112, сторено от пълномощника на собственика
за настъпило на 14.06.19г. ПТП със застрахования автомобил и има правната стойност на
уведомление до надлежните органи, а също подкрепя декларацията на застрахования за настъпили
щети пред застрахователя.
Затова и предвид разписаната в конкретните ОУ на застрахователя процедура за доказване
на застрахователния риск, подлежащ на обезщетяване, в случая следва да намери приложение
именно чл.58.1 от ОУ, договарящ подлимит на отговорността на ответното дружество до 15% от
застрахователната сума.
В контекста на горните разсъждения съдът намира за неоснователни възраженията на
въззивника за непопълване на делото с нужните за разрешаването му доказателства, поради
допуснати от първоинстанционния съд процесуални опущения.
Според въззивния състав, претендираните от въззивника ищец вреди, установени с
експертиза при условията на чл.207 от ГПК, биха подлежали на пълна репарация от
застрахователя само ако бе изпълнена визираната в ОУ процедура по установяването на ПТП с
някой от документите, визирани в т. 52.6 от ОУ, но липсата им не може да бъде заместена с други
доказателствени средства, включително разпит на свидетели, защото това излиза извън
уговореното от страните по застрахователното правоотношение.
Съдът намира за основателно възражението на въззивника срещу възприетото в
мотивите на първоинстанционното решение, че условията на чл.46.3 от ОУ за незабавно
6
уведомяване на компетентните органи не били спазени, но разгледано в светлината на вече
изложените разсъждения за правното значение на удостоверението от РУ-Кнежа, обстоятелството,
че горното изискване е спазено, не променя крайните правни изводи, че необходимото според ОУ
на застрахователя доказателство, установяващо ПТП, вредите от които да ангажират пълната
отговорност на застрахователя- липсва.
Съдът не споделя и доводите за нищожност на клаузата на чл.58.1 от ОУ. Предпоставките
тази клауза да бъде счетена за неравноправна и поради това нищожна, са разгледани от първата
инстанция и настоящата се солидаризира с тях, поради което препраща към мотивите на
обжалваното решение в тази му част, на основание чл.272 от ГПК.Ясната по съдържание,
уговорена от двете страни клауза на ОУ, при това във взаимен интерес, защото разрешава само въз
основа на декларация застрахованият да покрие леки щети на повредения автомобил, но
същевременно ограничава това облекчение до конкретно определен подлимит, не може да се
възприеме за злепоставяща интересите на потребителя на застрахователната услуга.
Не е налице противоречие на горната уговорка и с конкретно посочените във въззивната
жалба чл.408, ал.1,т.4, чл. 106, ал. 5 от КЗ и чл.386 ал. 2 от КЗ.
Член 106, алинея 5 от Кодекса за застраховането създават забрана застрахователят да
изисква от застрахования доказателства, с които последният не може да се снабди, поради
съществуващи нормативни пречки или липсата на правна възможност за осигуряването им, както
и на такива, за които разумната преценка не обосновава да са от съществено значение за
установяване основанието и размера на претенцията и изискването им практически цели
необосновано забавяне или удължаване на процедурата по уреждането й.
Този законов текст забранява застрахователят да злоупотребява с правото си да изисква
доказателства за осъществяването на застрахователното събитие, за което дължи заплащане на
обезщетение. Следователно чл. 58, т. 1 от Общите условия, насочен към по-облекчен режим на
доказване на предпоставките за получаването на дължимото обезщетение, не нарушава посочената
императивно установена от закона забрана, не създава пречки, а облагоприятства упражняването
на правата на застрахования спрямо застрахователя.
Разпоредбата на чл.386 от КЗ е декларативна и в двете си алинеи, тъй като очертава
рамките на размера на задължението на застрахователя за обезщетяване на застрахования.
Обезщетението не може да надхвърля лимита(застрахователна сума), освен при изключения
,предвидени изрично в закона и следва да съответства на действително претърпените от
застрахования вреди, освен ако не е предварително договорено от страните друго.
След като цитираната норма не е императивна, тя не може да се счете нарушена от чл.58.1
от ОУ, нито може да се приеме, че визираният в последната подлимит създава нетърпимо от
правния ред противоречие. Обсъдена и откъм правно съдържание и значение, атакуваната клауза
от ОУ е изцяло съобразена с рамките, които чл.386 от КЗ слага за размера на отговорността на
застрахователя, допускайки в същите уговарянето на подлимит на репарацията от страните.
Член 408, алинея 1 от КЗ във всичките си хипотези регламентира правото на
застрахователя да откаже плащане на обезщетение, като в точка 4 препраща към „други случаи,
предвидени в закона“. Тъй като според член 20а от ЗЗД договорите имат силата на закон за тези,
които са ги сключили, би следвало да се приеме, че член 58, точка 1 от ОУ има именно такова
значение за страните по застрахователния договор, като създава изключение от общото
нормативно правило, ограничаващо възможността на застрахователя да откаже изпълнение на
7
репарация.
В обобщение съдът заключава, че клаузата на чл.58,т.1 от ОУ е валидна и произвежда
правно действие.
С оглед това и като съобразява, че извършените по-рано две застрахователни плащания за
щети на автомобила на основание чл.58, т.1 от ОУ са изчерпали напълно подлимита по договора
между страните, съдът намира, че застрахователят е освободен от отговорност за заплащането на
дирената по делото репарация в размер от 1015,90лв., за увреждания по предната част на
процесния автомобил „М.", причинени от удар с диво животно на пътя в близост до гр.Кнежа,
осъществен на 13.06.19г. срещу 14.06.19г. Претенцията е неоснователна и като такава следва да
бъде отхвърлена, в какъвто смисъл се е произнесъл и районният съд.
Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции по спора, обжалваното
решение на АРС следва да бъде потвърдено.
При този изход от обжалването, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, въззиваемото дружество
има право на всички сторени в настоящото производство разноски, възлизащи на 200лв. и
представляващи юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на страната по
делото.
Мотивиран от горното, Окръжен съд-Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №58/12.04.22г., постановено по гр.д.№94/22г. по описа на
Айтоски районен съд.
ОСЪЖДА ИВ. Д. АНГ., с ЕГН **********, с постоянен адрес:с.Люляково, ул.“Георги
Иванов“ №1 , община Руен, област Бургас да заплати на „Дженерали застраховане“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Дондуков“ № 68, сумата от 200
лв. съдебни разноски, сторени във въззивното производство, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на осн. Чл.280,ал.3,т.1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8