Р Е Ш
Е Н И Е
София, 05.12.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито
заседание на втори октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 10879/2016 г., за да се произнесе взе
пред вид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал. 1
/отм./ от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищците П.Г.И., ЕГН **********, и В.П.И., ЕГН **********, чрез адв. Ж.Е.,***, твърдят, че
на 23.03.2012 г. в гр. София, на кръстовището на ул.
„Тирана“ и ул. „К.П.“, между л.а. с рег. № ********и л.а. с рег. № ********е
настъпило ПТП, в резултат на което е настъпила смъртта на Е. В.И.– съпруга на
ищеца И. и майка на втория ищец.
С присъда по НОХД № 778/2014 г. на СГС, 25 с-в, Решение
на САС по ВНОХД № 545/2015 г. и Решение на ВКС по КНОХД № 28/2016 г. като
виновни за настъпилото ПТП са признати и осъдени с влезли в сила присъди
воадичте на двата автомобила И.П.Г. и А.С.С., който е осъден да заплати на
ищците сумата в размер от по 15 000 лв., ведно със законната лихва от
датата на ПТП, като неговия застраховател е извършил плащането на посочените
суми.
Ищците сочат, че относно л.а. с рег. № ********, причнил
катастрофата, е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност”
с ответното дружество, съгласно полица № 06111891187518,
със срок на действие от 31.12.2011
г. до 30.12.2012
г.
Със заявление вх. № 94-41-114/01.07.2016 г. ищците
поискали от ответника изплащане на обезщетение за причинените им неимуществени
вреди, но с писмо с изх. № 94-41-114/15.08.2016 г. такова им било отказано.
В тази връзка ищците предявяват настоящите искове срещу „ДЗИ
-О.З.“ ЕАД с правно основание чл. 226, ал. 1 от
КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер от по 105 000
лв. за всеки от ищеците, ведно със законна лихва от датата на
настъпване на увреждането – 23.03.2012
г. до окончателното изплащане на сумите. Претендират направените
разноски по делото и адвокатаски хонорар.
Ответникът „ДЗИ -О.З.“ ЕАД оспорва предявените искове
изцяло по основание и по размер.
Релевира доводи за неоснователност на иска поради факта,
че вредите, чието обезщетение се претендира, са вече репарирани.
Счита,
че така предявеният размер за обезщетение на неимуществени вреди е прекомерно
завишен, несъответстващ с характера и степента на увреждане и не кореспондира
с принципа за справедливост, залегнал в
чл.52 от ЗЗД, както и с трайната съдебна практика в подобни случаи.
Оспорва задължението за законна лихва, като твърди, че
същото е погасено по давност.
Предвид изложеното моли предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира направените разноски по делото и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и
чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер от по 105 000 лв. за всеки от ищците, ведно със законна лихва от датата
на настъпване на увреждането – 23.03.2012 г., до окончателно изплащане на сумите.
Между страните не се спори, а и от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин настъпването на ПТП от 23.03.2012
г. в гр. София, когато вследствие на ПТП на кръстовището на ул. „Тирана“ и ул.
„К.П.“, между л.а. с рег. № ********и л.а. с рег. № ********е настъпило ПТП, е
настъпила смъртта на Е. В.И.– съпруга на ищеца И. и майка на втората ищца И..
С влязло в сила Решение по КНОХД № 28/2016 г. по описа на
ВКС е оставено в сила Решение № 328 от 26.10.2015 г., постановено по ВНОХД №
545/ 2015 г. по описа на САС, с което потвърдена присъдата на СГС по НОХД №
778/2014 г. в частта, с която водачите
на процесните автомобили – Иво Г. и А.С., са признати за виновни за нарушаване
правилата за движение по пътищата и причинаване по непредпазливост смъртта на Е.
В. И..
Между страните не се спори за наличието на валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ относно л.а. с рег. № ********,
причнил катастрофата, с ответното дружество, съгласно полица
№ 06111891187518, със срок на действие от 31.12.2011
г. до 30.12.2012
г.
Спорът се свежда до основателността на иска за обещетение
пред вид факта, че в хода на назакателното производство срещу водачите на
процесните автомобили е осъден единият виновен водач да заплати обезщетение в
размер от по 15 000 лв. на ищците, както и до размера на исканото
обезщетение, който ответникът счита за прекомерно завишен с оглед трайната
съдебна практика и социално-икономическите условия на живот.
По искане на ищците и с оглед доказване на
неимуществените вреди е разпитан един свидетл при режим на довеждане.
Свидетелят Ц. И. М. – приятел на ишците и починалата,
съсед, твърди, че познава семейството през целия й съзнателен живот – сочи, че
с ищцата В. И. са израснали заедно. Твърди, че трагедията се отразила
изключително тежко на ищците, цялото семейство било съкрушено. Преди смъртта на
Е. И. всички били сплотени, покрепяли се, уважавали се. Имали отношения за
пример. Сочи, че починалата била обект на възхищение от страна на свидетелката,
била опора на семейството. Твърди, че след смътта на пострадалата семейството отново
било сплотено. Починалата била тяхната опора, като след инцидента тази функция
била поета от ищцата В. И..
Настоящият съдебен състав
намира, че така предявените искове по чл. чл. 226, ал. 1
от КЗ/отм./ и чл.86 от ЗЗД за изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени
вреди от П.Г.И. и В.П.И. вследствие смъртта на Е. И. в резултат на настъпилото на 23.03.2012 г.
ПТП, са основателни и като такива следва да бъдат уважени.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на
същия текст при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.Съгласно чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ увреденият, спрямо
когото застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и
на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а
именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или
непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл.45 от ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени
към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищците. В настоящия случай
по безспорен начин се установява наличието на всички елементи от състава на непозволеното
увреждане.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението
следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съгласно която размерът
на причинените неимуществени вреди при непозволено увреждане се определя от съда по справедливост, като се
вземат пред вид всички относими обстоятелства, очертаващи действителните болки
и страдания на ищците.
Съдебната практика приема като критерий за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични
случай, съобразени с конкретния.
В резултат на ПТП от 23.03.2012 г. в гр. София, на кръстовището на ул. „Тирана“ и ул. „К.П.“ е
починала Е. И.. От показанията на изслушания свидетел се установяват по
безспорен начин близките отношения, които имали ишците с починалата. Тя била
опора на семейството им, сплотяВ. ги.
Неоснователни се явяват възраженията на ответника,
породени от факта, че в хода на наказателното производство срещу двмата водачи
е уважен граждански иск срещу единия от водачите А.С., в резултат на което той
е осъден да заплата сумата в размер от по 15 000 лв. на всеки от ищците за
претърпени неимуществени вреди. Безспорно с влязла в сила присъда от 17.02.2015
г., постановена по НОХД № 778/2014 г. по описа на СГС водачите на леки
автомобили Иво Г. и А.С., са признати за виновни за нарушаване правилата за
движение по пътищата и причинаване по непредпазливост смъртта на Е. В. И., като
А.С. е осъден да заплати на всеки от ищците сумата в размер на 15 000 лв.
– обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Настоящият състав на съда,
като анализира представените от страните доказателства, намира възраженията на
ответника за неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В конкретния случай
с присъдата си от 17.02.2015 г. СГС е признал водачите за виновни за
причинавяне по непредпазливост смъртта на пострадалата в условията на
независимо съпричинителство. С оглед събраните в хода на нстоящото производство
доказетелства настоящият състав на съда намира за доказано съпричиняване от
страна на водачите на процесните автомобили в съотношение 50% на 50%.
Настоящият
състав, като съобрази всички обстоятелства по делото, намира, че исковете са
доказани по основание, но относно техния размер следва да се разгледа
възражението на ответника за неговото намаляване и той да бъде определен
съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост от съда. Според
приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът, броят
и начинът на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително
влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр.
Като
съобрази описаните по-горе и доказани увреждания и последиците от тях, и
свързаните с тях физически и емоционални болки и страдания на ищците,
техния вид, интензитет и продължителност, вида, възрастта на ищците,
съдът съобразявайки принципа за справедливост и икономическите условия в
страната през 2012 г. намира, че обезщетение в размер на
120 000 лв. за всеки от
ищците
би било адекватна обезвреда на претърпените от тях и
доказани в производството неимуществени вреди.
Предвид факта, че съдът възприе наличие на съпричиняване
от страна на виновните водачи на л.а. в съотношение 50% на 50%, следва да се
приеме, че спрямо застрахователя на водача И.П.Г. ищците имат право на
обезщетение в размер от по 60 000 лв. за всеки.
По
отношение на претенцията за присъждане на законна лихва, съдът приема, че при
задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на
законната лихва от момента на настъпване на увреждането, съгласно разпоредбите
на чл.86 и чл.84, ал.3 от ЗЗД. Характерът на увреждането не се изменя, ако
искът е насочен направо срещу застрахователя. Следователно, намира, че сумата от по 60 000
лв. за всеки от ищците, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на Е. И. в резултат на претърпяното ПТП, следва да бъде
присъдена заедно със законната лихва от момента
на настъпване на увреждането – 23.03.2012
г. до окончателното изплащане на сумите.
С
оглед изхода на спора и тъй като ищците са
освободени от заплащане на държавна такса по
делото, ответното дружество на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде
осъдено за заплати по сметка на СГС сума в размер на 4 800
лв – държавна такса.
На
следващо място ответникът „ДЗИ – О.З.“ ЕАД
следва да бъде осъден за заплати на ищците съгласно
чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения сума в размер на 3 930
лв. – адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част
от иска.
Ищците
следва да бъдат осъдени да
заплатят на дружеството - ответник на
основание чл.
78, ал.3 вр. ал. 8 от ГПК
сумата в размер на 128, 57 лв. -юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от
иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“ ЕАД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на П.Г.И.,
ЕГН **********, и В.П.И., ЕГН **********, сумата от по 60 000 лв. за всеки ищец, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени в резултат на смъртта на Е. И.
при
ПТП, станало на 23.03.2012
г., ведно със законна лихва върху тези
суми, считано от 23.03.2012
г. до окончателното изплащане на сумите, като за разликата до пълния предявен размер от по 105 000
лв. за всеки от ищците отхвърля иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
„ДЗИ – О.З.“ ЕАД с ЕИК ******** ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Софийски градски съд сумата в размер 4 800
лв.
–
представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“ ЕАД
с ЕИК ******** ДА ЗАПЛАТИ на П.Г.И.,
ЕГН **********, и В.П.И., ЕГН ********** сума в размер на 3 930
лв. – адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част
от иска.
ОСЪЖДА П.Г.И.,
ЕГН **********, и В.П.И., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на ответника „ДЗИ – О.З.“ ЕАД с ЕИК ********, сумата в размер
на 128, 57 лв. -юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от
иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето
му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: