МОТИВИ ПО ПРИСЪДА № 139/17.12.2014г.
по НОХД № 1463/2010 г. по описа на Дупнишки районен
съд
Дупнишката районна
прокуратура е предявила обвинение против А.Д.Д., роден на *** ***, живущ ***, с адрес за призоваване:
гр. София, ул. 510, № 20, българин, български гражданин, женен, безработен, осъждан, с ЕГН **********,
като е посочила правно основание 196, ал. 1. т. 2, в сл. на чл.
195. ал. 1, т. 3 пр. II, т.
4, пр. I и пр. II, в сл. на чл.
194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал.
1, б.”а”, във вр. с чл. 20, ал.
4 от НК.
В обвинителният акт се твърди, че на 01.08.2010 г. около
16.30 ч. на Главен път Е-79 в с. Усойка, обл Кюстендил, общ. Бобошево подсъдимият Д., в качеството
му на помагач, е участвал в изпълнителното деяние на престъплението в съучастие
с подсъдимите В.Г.Х., в качеството му на извършител, и М.Ц.Б., в
качеството му на помагач, /като Б. е управлявал
лекият автомобил, в който след отнемане на чантата Х. се е качил, и с който са
напуснали местопроизшествието, а Д. е седял на задната седалка
на лекия автомобил, наблюдавал е района на местопроизшествието, относно
действията на собствениците лекотоварния автомобил, откъдето Х. е отнел вещите
им/ са отнели чужди движими вещи, а именно - 1 бр. мобилен апарат „Нокиа” модел 7390 на стойност 300 лв., пари в размер на
1050 лв., дамска кожена чанта на стойност 65 лв., 6 бр. обикновени ключове,
всички на обща стойност 18 лв., малък козметичен несесер на стойност 12 лв., 1
бр. червило на стойност 5 лв., 1 бр. спирала за очи на стойност 8 лв., запалка
за цигари на стойност 0,60 лв. и парфюм ,.Бу Лейди”
на стойност 60 лв. лична карта и СУ на МПС на името на М.И., дебитна карта на
името на М.И., издадена от Банка ДСК или всички вещи на обща стойност 1518.60
лв. от владението на М.А.И. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно
да ги присвои, като за извършване на кражбата е повредена преграда, здраво
направена за защита на имот /повредена ламарина под дръжката на предна дясна
врата на лекотоварен автомобил „Мерцедес Принтер” с ДК № ПБ 82 93 ВХ / и е
използвано техническо средство - отвертка, както и МПС - л.а. „Ситроен зет хикс"
с ДК № С 43 67 НМ, собственост на В. Апостолов Апостолов
от гр.София, като подсъдимият Д. е извършил престъплението при условията на
опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
„лишаване от свобода" не по-малко от 1 година, изпълнението на което не е
отложено по чл. 66 от НК (С присъда от 06.02.2002 г. на Софийски районен съд по
нохд № 3672/2001 г., влязла в
сила на 24.02.2004 г. за престъпление по чл. 129, ал. 2 пр. II, във вр. с ал. 1 от НК, подсъдимият А.Д.Д. е признат за виновен
и му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 2 години и 6
месеца (от изтърпяване на наказанието 06.10.2006 г. ) до извършване на
настоящето деяние не е изтекъл 5 годишния срок, съгласно чл. 30, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание обвинението се поддържа от обвинителната
власт- Районна прокуратура гр. Дупница, като пледира да бъде постановена
осъдителна присъда и наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от пет години, при първоначален
„строг” режим, в затворническо заведение от закрит тип- затвор. Моли да се
приложи разпоредбата на чл. 309 от НПК и да бъде потвърдена мярката за
неотклонение „Задържане под стража”.
Адв. Р., договорен защитник на
подсъдимия пледира да бъде постановена оправдателна присъда, като счита че
обвинението не е доказано по безспорен начин, напротив с допуснатите свидетели,
поискани от негова страна, счита че са събрани доказателства в подкрепа на
алибито на подзащитния му, че на посочените място,
ден и час, е бил на друго място, като в тази връзка моли мярката за
неотклонение „Задържане под стража” да бъде отменена.
Подсъдимият, в съдебно заседание, не
се признава за виновен, като дава подробни обяснение, че в този ден и час е бил
на гости при приятели в гр. Дупница и звъннал на подсъдимия В.Х., спрямо когото
производството по делото е прекратено на
основание чл. 24, ал. 3 от НПК. Тъй като същите са в противоречие с дадените
такива пред друг съдебен състав, същите на основание чл. 279, ал. 1, т. 3 от НПК са прочетени, като твърди че
дадените преди това обяснения са под давлението на останалите двама
подсъдими, спрямо когото производството по делото е приключило с одобрено
споразумение, като е имал намерение след това да каже истината в съда, а именно
че не е участвал в извършване на престъплението под каквато и да е форма на
участие.
Съдът, като прецени събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
А.Д.Д. е роден на *** ***, живущ ***, с адрес за призоваване:
гр. София, ул. 510, № 20, българин, български гражданин, женен, безработен, осъждан, с ЕГН **********. Подсъдимият А.Д. се познавал със свидетелите В. Христови М.Б. /които са ббили в качествоо на подсъдми по същото дело, но спрямо тях прозводството
по делото е прекратено на основание чл. 24, ал. 3 от НПК/, тъй като живеели в
един квартал в гр. София. На 01.08.2010 г. се срещнали в кв. „Слатина” и взели
решение да отидат до Рилския манастир да проверят дали ще има свободни места в
бунгалата, които принципно ползвали от дълги години за църковния празник „Св.
Богородица”. След като разгледали незаетите бунгала решили, че не им харесват
условията в тях, се върнали обратно за гр. София. Минавайки през с. Усойка, което се намира на главен път Е-79 и където са
разположени сергии, магазини и заведения за бързо хранене, взели решение да
спрат и да извършат кражба на спрял малко преди тях микробус.
В същото време
на 01.08.2010 г. св. Б.И. и св. М. Илиеви, които са съпрузи, тръгнали сутринта
от гр. Карлово, където живеят, за да отидат в с. Кърналово,
обл. Благоевград. След като напазарували зеленчуци и
ги натоварили в лекотоварния си автомобил „Мерцедес Принтер” с ДК № ПБ 8293 ВХ,
си тръгнали около 15:00ч. Към 16:30 ч. двамата спрели на главен път Е-79, в
района на с. Усойка, където решили да си починат за
кратко време. Св. И. спрял лекотоварния автомобил пред сръбска скара „Миро”, където имало свободно
място за паркиране, а и това е била посоката му движение пътувайки в посока гр.
Дупница, заключил автомобила, включил
аларма и заедно със съпругата си са се отправили към отсрещната страна, на която
имало течаща чешма. Непосредствено пред спрелия микробус спрял управлявания от св.
М.Б. лек автомобил марка „Ситроен”, с ДК № С 4367 НМ, собственост на В.
Апостолов-зет на подсъдимия Д., като до него на предната седалка седял подсъдимия
Д., каквато фактическа обстановка се установи в хода на съдебното следствие, за
разлика от обвинителния акт, в който е посочено, че подсъдимия Д. седял на
задната седалка на автомобила. Така двамата решили да наблюдават в посока на
собствениците на спрелия микробус, като това е била основната задача на
подсъдимия Д., доколкото св. Б. е имал задължение да потегли с автомобила
по-бързо от мястото на престъплението, като по този начин да подпомогнат фактическия
извършител на престъплението- св.Х.. Св. И. тъкмо се навела да пие вода от
чешмата, като чула алармата на микробуса, задействала се от действията на св. В.Х., който бил слязъл от автомобила,
приближил се до микробуса, който бил с десен волан и с отвертка отворил предната
дясна врата, като повредил ламарината под дръжката на вратата и с отвертката
отключил заключващият се механизъм на
вратата. На седалката до шофьорското място
била оставена дамска кожена чанта, собственост на св. И., в която имало
сума пари в размер на 1050 лв., 1 бр. мобилен апарат „Нокиа” модел 7390 на стойност
300 лв., пари дамска кожена чанта
на стойност 65 лв., 6 бр. обикновени
ключове, всички на обща стойност
18 лв., малък козметичен несесер на стойност 12 лв., 1 бр. червило
на стойност 5 лв., 1 бр. спирала
за очи на
стойност 8 лв., запалка за цигари
на стойност 0,60 лв. и парфюм ,.Бу Лейди” на
стойност 60 лв. лична карта и СУ на МПС на името
на М.И., дебитна карта на името
на М.И., издадена от Банка ДСК или
всички вещи на обща стойност
1518.60 лв. В момента, в който св. Х. извършил тези
действия, се включила алармата на
автомобила на св. Илиеви. Подсъдимият Д. веднага предупредил св. Б., че
св. Илиеви се обърнали и тръгнали към автомобила си и трябва веднага да потегли
запаления автомобил, който бил на полусъединител. Св. Б. потеглил с автомобила и в същото
време св. Х. се затичал и се качил в движения в управлявания от св.Б. автомобил
на задната дясна седалка, като продължили с висока скорост в посока гр. София. Отварянето
на автомобила и вземането на чантата им свидетелите Илиеви твърдят, че станало
много бързо, като са категорични, че като спрели пред тях въпросния автомобил
не бил спрял или паркирал. Св. Илиеви ги видели лично, реагирали веднага като
доближавайки се до микробуса, защото не могли да хванат св.Х., който тичал
много бързо към колата, макар и леко накуцвайки с единия крак, бил леко
приведен, но същият нямал препятствие да
пресече главен път с непрекъснат поток от автомобили, каквото имали св. Илиеви.
Св. И. запомнила визията на св. Х. и на останалите двама подсъдими, които
успели да избягат с автомобила си, през това време нейния съпруг- св. И.
запомнил номера, цвета и марката автомобил, а доближавайки се микробуса св. И. установила липсата на дамската чанта. Свидетелите
Илиеви веднага се качили в микробуса, обадили се веднага на тел. 112 и тръгнали след лекия автомобил „Ситроен”, маслено
зелен на цвят, в който били подсъдимия Д. и св. Б., и св. Х.. По време на
движението св. Х. изпразнил съдържанието на дамската чанта и я изхвърлил през
прозореца, която по-късно била намерена в района на с. Крайни дол- между с. Усойка и с. Джерман.
На главен път
Е-79, при км. 336+370, в посока гр. Благоевград бил позициониран пътен автопатрул в състав- св. Р. и св. П.. Свидетелите твърдят,
че водачът на лекия автомобил „Ситроен”, тъмно зелен на цвят за направил
нарушение по ЗДвП, в отсечката след с. Джерман, преди
караваната, като последния предприел неправилна маневра изпреварване, на
забранен за това участък, на голяма колона МПС, движещи се в посока гр. София.
Св. П. бил на пътния банкет, непосредствено до който минал и водачът на
автомобила- М.Б., който бил с бял потник и бейзболна
шапка и минавайки покрай патрула се снишил над волана. Св. П. понечил да звънне
по телефона, за да уведоми дежурния автопатрул на границата на гр. Кюстендил и гр. Перник, за
да вземат отношение по извършеното административно нарушение, но не извършил това
действие, тъй като в това време до тях спрели св. Илиеви и уведомили, че е
извършено престъпление кражба, като описали подробно ситуацията, като описали
подробно вида, цвета и номер на автомобила, който бил и въпросния нарушил ЗДвП. Св. Р. и П. незабавно уведомили дежурния полицай за
случая, обърнали посоката си на движение, за да проследят МПС-то, водачът на
което продължило да извършва множество административни нарушения по ЗДвП. Опитът им да спрат водачът на л.а. „Ситроен” ДК№ С 4367 НМ и да проследят водача и двамата
пътници, останал неуспешен въпреки
подадения от тях сигнал за спиране с включени светлини и звуков сигнал. Малко
преди входа на гр. Дупница, поради многото завои и натоварената пътна
обстановка от други МПС, които били изпреварвани неправилно и рисково от водача
на л.а. „Ситроен” органите на реда не успели да видят дали тримата подсъдими са
влезли в гр. Дупница или са продължили по околовръстния път в посока гр. София,
като спрели на бензиностанция „ОМВ” на изхода на гр. Дупница, в посока гр.
София, тъй като за случая вече били уведомени всички полицейски патрули както
от областта, така и от съседните области за извършено тежко престъпление.
Подсъдимият Д., св. Б. и св. Х. не били установени в гр. Дупница, а едва около
19.00 ч. били спрени в района на с. Бистрица, обл.
София от служители на 08 РУП към СДВР от св. Г.Г. и св. В.М., които задържали
лицата. Веднага уведомили дежурния на 08 РУП към СДВР и изчакали да отиде
дежурната група, която върнала подсъдимите в РУП гр. Дупница, където били св.
Илиеви, които междувременно подали писмена жалба и извършили разпознаване на
подсъдимия Х., като на досъдебното производство само
на това лице из между трите задържани лица било извършено процесуално-следствено
действие разпознаване.
Що се касае до
защитната теза на подсъдимия Д., че
същият не е участвал в извършването на кражбата, в качеството си на помагач-
наблюдавал е св. Илиеви и е указвал на св. Б. да потегля с автомобила, тъй като
през това време се намирал на гости при свои приятели в гр. Дупница, съдът не
го кредитира, тъй като същото е в пълно противоречие от една страна от даденото
от него обяснение пред друг съдебен състав, а от друга страна същият в
качеството си на подсъдим може да дава каквито иска обяснения, които може и да
не кореспондират с обективната истина. Не така стоят нещата с показанията на
св. Х., св. Б., св. Янев и св. Крумов, тъй като същите носят наказателна
отговорност по силата на чл. 290 от НК, изрично предупредени от настоящия
състав за това. Въпреки това съдът не кредитира показанията на св. Б. и св. Х.,
в частта в която твърдят, че до Рилски
манастир и обратно са ходили само те двамата, както и че до св. Б., на предна
дясна седалка е седял св. Х., тъй като показанията на св. Илиеви- преки
очевидци, а впоследствие и св. П. и Р.,
отново като преки очевидци, тъй като за разстоянието от с. Усойка
до с. Джерман, св. Б. не е спирал с
автомобила, не са се премествали пътниците му, и свидетелите са категорични, че
в автомобила, ведно с водача са били общо трима човека, още повече, че и св. Б.
и св. Х. са се признали за виновни именно по така повдигнатото им обвинение, а
именно, че и тримата са извършители на престъплението, и не на последно място
са и косвените показания на св. Г. и св. М., които отново свидетелстват, че в
автомобила са били трима човека, за което имали сигнал, че са извършители на
тежко престъпление, които впоследствие при спирането на автомобила задържали, и
сред които е бил подсъдимия Д.. Що се касае до показанията на св. Крумов същите
съдът не ги кредитира, тъй като същият не посочи цвета на автомобила, като
твърди че е близък, дори роднина с подсъдимия Д., който според неговите
показания е бил оставен от св. Б. сутринта, а след това и взет по-късно същия ден от него, т.е. два
пъти е виждал автомобила, но не можа да посочи цвят. В тази връзка схематично,
едно и също, като показанията на св. Крумов, споделя и св. Янев, който твърди,
че се е запознал с подсъдимия Д. на същия ден-01.08.2010 г., оттогава не го е
виждал, но същия не можа да уточни, въпреки че е изпратил подсъдимия до
автомобила, да каже къде точно е седнал. От разминаванията между показанията на
св. Крумов и св. Янев, в дребни на пръв
поглед, но съществени за случая детайли, както и от обстоятелството, че
показанията им са напълно противоречиви с показанията на св. И., св. И., св. П.
и св. Р., които са очевидци, а и в
показанията на св. И., дадени пред друг съдебен състав, доколкото материалите
по делото са присъединени, е дала категорично обяснение, че подсъдимия Д. и св.
Б., и св. Х., са лицата, които са били заведени в РУП гр. Дупница и, че това са
отново същите три лица били на мястото на престъплението. В подкрепа на така
установената фактическа обстановка чрез показанията на св. И., са и показанията
на св. В.М., който твърди, че наред с
колегите от РУП гр. Дупница, подали сигнала, са били и пострадалите
лица, които разпознали като извършители
трите задържани лица. В този
смисъл би следвало да се потърси наказателна отговорност на св. Янев, св.Крумов
изцяло за дадените от тях показания пред настоящия съдебен състав, а по
отношение на св. Б. и св. Х., за
показанията им в частта, в която твърдят, че са били само двамата в автомобила,
когато са извършили престъплението.
При така
установената фактическа обстановка защитната теза на защитника на подсъдимия Д.,
че в случай, че съдът приеме, че
подсъдимия е бил в автомобила в момента на извършване на престъплението, то
самият му престой там не води
автоматично до извода, че е извършител на престъпление след като друг е
извършителя, е несъстоятелно. Това е така предвид обстоятелството, че трите
лица- подсъдимия Д., св. Х. и св. Б., са видели, че св. Илиеви са спрели с
микробус, от който жената не е носела дамска чанта, тъй като двамата се
насочили към насрещния банкет, за да пият вода от течаща чешма, проследили го и
бързо взели решение да извършат престъпление, като всеки от тях имал определена
задача до достигане на крайния резултат, като всеки от тях имал ясно съзнание
какво извършва другия.
Видно от
изготвената съдебно-оценителна експертиза стойността на отнетите вещи, с
изключение на паричната сума, е в размер на 486.60 лв.
Обвинението се доказва от показанията на разпитаните в
хода на наказателното преследване свидетели Б.И., М.И., Б.Р., В.П., Г.Г., В.М.,
В.Х., М.Б., в частта, в която съдът кредитира показанията на последните двама
свидетели /досежно показанията на св. Евгени Янев и
св. Васил Крумов-настоящата инстанция не ги кредитира изцяло/; протокол за претърсване изземване от 01.08.2010 г.; протокол за оглед
на местопроизшествие -2 бр. от 01.08.2010 г. и от 12.08.2010 г.; фотоалбуми- 5
бр.; протокол за оглед на веществени доказателства; протокол за разпознаване на
лица и предмети; експертна справка № 101/04.08.2010 г.; протокол за извършена дактилоскопна експертиза № 70/26.08.2010 г.; оценителна
експертиза, определения на ДРС, определение на КОС, служебни бележки и справки,
от свидетелството му за съдимост.
ПО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ:
Действувайки
по гореописания начин подсъдимият Д. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на престъплението кражба по чл. 194, ал. 1 от НК. Доколкото извършеното престъпление е
извършено чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот (св. Х.
разбил ламарина под дръжката на предна дясна
врата на лекотоварен автомобил „Мерцедес Принтер” с ДК № ПБ 82 93 ВХ и е използвано техническо средство -
отвертка, както и МПС - л.а. „Ситроен зет хикс" с ДК № С 43 67 НМ), като
подсъдимия Д. е осъзнавал действието извършено от св. Х., оглеждал е
обстановката и възможността да не бъдат забелязани от св. И. и св. И., като е
дал сигнал на св. Б. да тръгне веднага с автомобила, за да не бъдат застигнати
от пострадалите свидетели. Подсъдимия Д. е извършил престъплението при условията на опасен
рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК, след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода” не по-малко от 1 година,
изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66 от НК /С присъда от
06.02.2002 г. на Софийски РС по НОХД № 3672/01 г., влязла в сила на 24.02.2004
г. за престъпление по чл. 129, ал. 2, предл. ІІ-ро, във вр. с ал. 1 от НК подсъдимия
А.Д.Д. е признат за виновен и му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за
срок от две години и шест месеца/. От изтърпяване на наказанието-06.10.2006 г.,
до извършване на настоящето престъпление
-01.08.2010 г. не е изтекъл 5 годишния срок, предвиден в разпоредбата на чл.
30, ал. 1 от НК.
Обект на престъплението са обществените отношения, свързани
с неприкосновеността на собствеността, а предмет на престъплението са подробно
описаните многобройни движими вещи на обща стойност 1518.60 лв., като изпълнителното
деяние е извършено чрез действие. Подсъдимият е прекратил фактическата власт на
пострадалата свидетелка върху движимите
вещи-предмет на престъплението и е установил своя такава, а след това се е
разпоредил с тях в свой интерес.
От субективна страна, подсъдимият е действал с пряк умисъл
по смисъла на чл. 11 от НК-съзнавал е общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и ги е искал. Деянието е извършено при общност на умисъл между
подсъдимия Д., св. Б. и св. Х., като всеки от тях е съзнавал ролята на другия в
различните етапи на извършване на деянието, противоправния
резултат на всяко едно от извършените от тях действия, както и че всеки от тях
е целял настъпването на един и същ противоправен
резултат. За извършване на деянието е наблюдавал района и действията на
собствениците на лекотоварния автомобил, докато св. Х. извършил кражбата на
инкриминираните вещи от автомобила. Мотивите са користни, а причина за извършване
на престъплението са слаби морално-волеви задръжки, нисък оценъчен критерий на
поведение, незачитане на чуждата собственост и законите в страната.
Обвинението е доказано по безспорен начин.
С оглед на гореизложеното, съдът го е признал за виновен по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 196, ал. 1. т. 2, в сл. на чл.
195. ал. 1, т. 3 пр. II, т. 4, пр. I и пр. II, в сл. на чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б.”а”, във вр.
с чл. 20, ал. 4 от НК
ПО
ОПРЕДЕЛЯНЕ ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Степента на обществена опасност на
деянието не сочи отлика от законодателно определената и се характеризира като
сравнително невисока в конкретния случай, с оглед вида на засегнатите
отношения, условия на време, място и обстановка, вида и стойността на вещите към момента на
извършване на деянието. Минималната работна заплата към този момент е 240 лв., т.е. стойността на откраднатите движими
вещи е 6 пъти по-голяма от минималната работна заплата, касае се за
квалифициран случай на кражба, извършена в условията на опасен рецидив, съдът
счита, че правилно е повдигнато обвинението за престъпление по престъпление по
чл. 196, ал. 1. т. 2, в сл. на чл. 195. ал. 1, т. 3 пр. II, т. 4, пр. I и пр.
II, в сл. на чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1,
б.”а”, във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК. Съдът прецени
обществената опасност на подсъдимия Д. като сравнително висока, тъй като същият
до момента е осъждан шест пъти, като за единия от тях е реабилитиран по право
на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК, по отношение на три от престъпленията
присъдите са влезли в сила през 1976 г- за деяние хулиганство; 1980г. -деянието
е кражба, извършил го е като непълнолетен и 1981 г.-деяние е по чл. 116 от НК;
през 2004 г. е осъден за нанесена средна телесна повреда и през 2011 г. е
осъден за престъпление кражба. Отделно от това, по време на настоящия съдебен
процес, лицето е осъдено и за криминално престъпление в РСърбия,
за което е бил задържан под стража. Смекчаващи
вината обстоятелства няма. Отегчаващи вината обстоятелства- предишните
осъждания на дееца, високата стойност на отнетите вещи. По тези съображения
съдът определи на подсъдимия наказание в предвидения от закона минимум, като
съдът взе предвид, че към момента на извършване на кражбата подсъдимият Д. е
бил осъждан за различни по вид престъпления, за част от които е изминал дълъг
период от време. Преценявайки изложеното в съвкупността му, на основание чл.
36, чл. 37, ал.1, т. 1 а и чл. 54 от НК,
съдът прие, че е справедливо на подсъдимия да бъде определено наказание “лишване от свобода” за срок три години. Съдът определи така
наложеното наказание да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим, в
затвор, като прие, че наложеното наказание ще съдействува
ефективно за постигане на целите на специалната и генерална превенция. С така
наложеното наказание съдът прие, че ще въздействува
максимално поправително-възпитателно и предупредително-възпиращо на подсъдимия
и в бъдеще същият няма да е субект на престъпление.
На основание
чл. 59 ал. 1 от НК съдът зачете времето
през което подсъдимия А.Д.Д., живущ ***, с адрес за призоваване:
гр. София, ул. 510, № 20, с
ЕГН ********** е бил с мярка
за неотклонение „Задържане под стража”,
считано от 02.08.2010 г. до 11.08.2010 г., като един ден „задържане
под стража” се счита за
един ден „Лишаване от свобода”.
На основание
чл. 53, ал. 2, б. „б” от НК съдът върна веществено
доказателство, записано под № 48/2010г. в книгата за веществени доказателства,
постъпило на 27.10.2010г.,
а именно: 1брой мобилен
апарат «Нокиа 1100»,
1бр.мобилен апарат «Нокиа
1200», сив ключодържател, с
аларма и ключ от Ауди, черно
зарядно устройство «Ел стар» за
мобилен апарат за автомобил, регистрационен
талон част II-ра за л.а.
„Ситроен” с ДК № С 4367 НМ , както
и лек автомобил. „Ситроен” с ДК № С 4367 НМ, намиращ
се на съхранение
в РУП – Дупница, собственост
на В. Апостолов Апостолов от гр.
София, ж.к. „Дианабад”, ключодържател с дистанционно с надпис F-0713865,
1 бр. мобилен апарат „Нокиа RM 394”, 2 бр. отвертки - жълта и светлосиня да на техните
собственици.
По
разноските:
С
оглед на този изход на
делото съдът осъди подсъдимия А.Д.Д., живущ
***, с адрес за призоваване: гр. София, ул. 510, № 20, с ЕГН ********** да заплати по сметка на ДРС сума
в размер 320,40 лева /триста и двадесет лева и четиридесет стотинки/.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: