Решение по адм. дело №979/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Образувано е по искова молба на А. Г. П., [ЕГН], подадена чрез процесуален представител адвокат В. П., срещу Регионална дирекция по горите-гр. Пазарджик, с искане за заплащане на обезщетение във връзка с отменена Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № ЧР02-76/24.06.2024 г. за период от 6 месеца, през който не е заемала държавна служба в размер на 14 586 лв., ведно със законната лихва от датата на връчване на заповедта на 24.06.2024 г. до окончателното изплащане.

В проведено съдебно заседание е изменен размерът на иска за сумата от 12 139,89 лв. за периода от 24.06.2024 г. до 24.12.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 24.06.2024 г. Претендира присъждане на разноски по приложен списък.

Ответникът – Регионална дирекция по горите-гр. Пазарджик, чрез процесуален представител юрисконсулт Г. М., изразява становище за частична неоснователност на исковата претенция. Счита, че законната лихва следва да бъде определена от датата на влизане на съдебното решение в сила, а не както е посочено в иска от 24.06.2024 г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Пазарджик дава мотивирано заключение за основателност на исковата претенция, като доказана по основание и размер.

Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

А. Г. П. е заемала длъжността „главен счетоводител“ при Регионална дирекция по горите-гр. Пазарджик (РДГ). Със Заповед № ЧР02-76/24.06.2024 г. на директора на РДГ-Пазарджик на А. П. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното й правоотношение.

С Решение № 428/05.02.2025 г. по адм. дело № 760/2024 г. на Административен съд-Пазарджик, оставено в сила с Решение № 4429/29.04.2025 г. по адм. дело № 2825/2025 г. на Върховния административен съд, по жалбата на А. П. е отменена Заповед № ЧР02-76/24.06.2024 г. на директора на РДГ-Пазарджик.

Към исковата молба е приложено копие от служебна книжка № 022/19.04.2010 г. на А. Г. П., от която е видно, че същата е с прослуженото време в дирекцията от 19.04.2010 г. до 15.05.2025 г. Представена е Заповед № 166/19.11.2024 г. на изпълнителния директор на Агенция по заетостта (АЗ), с която А. П. е назначена на длъжността „главен експерт“ в Дирекция „Бюро по труда“-Пазарджик, считано от 20.11.2024 г.

По делото са приложени: справка от НОИ за осигурителен стаж и доход при пенсиониране за А. П. за 2024 г. и 2025 г. и копия на фишове за заплата от АЗ за м. ноември и м. декември 2024 г. Приобщено е адм. дело № 760/2024 г. на АС-Пазарджик, ведно с адм. дело № 2825/2025 г. на ВАС.

По делото е изготвено и изслушано заключението по съдебно-икономическа експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно дадено и съответно на представените доказателства. Вещото лице е посочило, че съгласно Заповед № ЧР02-75/24.06.2024 г. основният размер на индивидуалната месечна заплата (основна заплата) на А. П. е в размер на 2 431 лв., като след тази дата не е определян друг размер на индивидуалната месечна заплата. Посочва, че размерът на заплатата е както към датата на заповедта за уволнение, така и към датата на решението на ВАС – 29.04.2025 г. При съобразяване с исковия период от 24.06.2024 г. до 24.12.2024 г. и от представените доказателства вещото лице е установило, че за периода от 20.11.2024 г. до 24.12.2024 г. ищцата е получила възнаграждение от основна заплата от Дирекция „Бюро по труда“-Пазарджик в размер на 2446,11 лв. Посочва, че разликата във възнаграждението, изчислена въз основа на основната заплата между изчисленото обезщетение за 6 месеца и полученото от Дирекция „Бюро по труда“-Пазарджик възнаграждение е в размер на 12 19,89 лв., който е размерът на обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл.

При така установеното от фактическа страна, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е допустим, като съгласно чл. 205 АПК, искът е предявен срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите – Регионална дирекция по горите-Пазарджик.

В Глава шеста на Закона за държавния служител са регламентирани обезщетенията, които се дължат на държавните служители при прекратяване на служебното им правоотношение. В разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл е посочено, че когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение. От така очертаната правна разпоредба е видно, че искът за обезщетение е осъдителен и с него се цели да бъде възмезден служителят при признаване незаконно прекратяване на служебното му правоотношение.

От приложените доказателства по делото се установява, че със Заповед № ЧР02-76/24.06.2024 г. на директора на Регионална дирекция по горите-Пазарджик, считано от датата на връчването й, е прекратено служебното правоотношение на ищцата на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл. Административният акт е обжалван и с Решение № 428/05.02.2025 г. по адм. дело № 760/2024 г. на АС-Пазарджик, оставено в сила с Решение № 4429/29.04.2025 г. по адм. дело № 2825/2025 г. на ВАС, влязло в сила на 29.04.2025 г., заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е отменена, като незаконосъобразна. Налице е първата предпоставка от фактическия състав на чл. 104, ал. 1 ЗДСл - отмяна на заповедта, с която е прекратено служебното правоотношение на ищцата.

От представеното заверено копие на служебната книжка № 022/19.04.2010 г. на А. П. и Заповед № 166/19.11.2024 г. на изпълнителния директор на Агенция по заетостта се установява, че през процесния период от 24.06.2024 г. до 24.12.2024 г., ищцата да е заемала друга длъжност по служебно, а именно в периода от 20.11.2024 г. до 24.12.2024 г., което е относимо към дължимия размер на обезщетението съгласно чл. 104, ал .1, изр. второ ЗДСл.

Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение, в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно. Вследствие на тази норма, релевантен за определяне размера на основната заплата на ищцата, е моментът на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, в процесния случай това е 29.04.2025 г. Видно от заключението на вещото лице, основната месечна заплата, към момента на признаване на прекратяването на служебното правоотношение за незаконно, на ищцата за длъжността главен счетоводител в дирекция „Административно-правна и финансово-ресурсна“ е в размер на 2 431 лв. След направено изчисление на разликата между полученото от П. възнаграждение за периода от 20.11.2024 г. до 24.12.2024 г. от Дирекция „Бюро по труда“-Пазарджик и изчисленото обезщетение за 6 месеца, размерът на дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл е в размер на 12 139,89 лв.

С оглед основателността на главния иск, съединеният акцесорен иск за заплащане на законната лихва върху присъденото обезщетение е частично основателен. Съгласно т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., касаеща датата на дължимост на законната лихва към обезщетението, при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, а при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им.

В случая датата на влизане в сила на решение № 428/05.02.2025 г. по адм. дело № 760/2024 г. на АС-Пазарджик, с което е отменена Заповед № ЧР02-76/24.06.2024 г. на директора на РДГ-Пазарджик за прекратяване служебното правоотношение на П. като незаконосъобразна е 29.04.2025 г., на която дата е постановено Решение № 4429/29.04.2025 г. по адм. дело № 2825/2025 г. на ВАС.

При тези факти, основателно е възражението на ответника, че законната лихва върху сумата на обезщетението следва да бъде присъдена считано от 29.04.2025 г. – датата на която е отменен унищожаемият административен акт.

При този изход на спора искането на ищцата за присъждане на разноски следва да бъде уважено в размер от 1 993 лв., представляващи 500 лв. депозит за вещо лице и 1 493 лв. адвокатско възнаграждение, определено по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа във връзка със своевременно направеното от ответника възражение за прекомерност.

Водим от гореизложеното, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите-гр. Пазарджик, на основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл, да заплати на А. Г. П., [ЕГН], обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното прекратяване на служебното й правоотношение със заповед № ЧР02-76/24.06.2024 г. на директора на Регионална дирекция по горите-Пазарджик, за периода от 24.06.2024 г. до 24.12.2024 г., в размер на 12 139,89 лв., ведно със законната лихва, считано от 29.04.2025 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите-гр. Пазарджик да заплати на А. Г. П., [ЕГН], гр. Пазарджик, сумата от 1 993 (хиляда деветстотин деветдесет и три) лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.