ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ …………./29.11.2016г.,
гр. Провадия
Провадийски Районен съд, втори състав, в закрито заседание, проведено на двадесет и
девети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
Районен
съдия: Елена Стоилова
като разгледа гр.д.
№ 1068/2016 по описа на Провадийски районен
съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от З.А.Н. с ЕГН ********** срещу Я.Н.С.
с ЕГН ********** иск с правно основание чл.127а, ал.2 от СК.
В исковата молба ищцата излага, че бракът между
нея и ответникът бил прекратен със съдебно решение №6/16.02.2009г. по
гр.д.№60/2008 на ПРС като родителските права по отношение на родените от брака
деца Я. Я. Н. родена на ***г. и Н. С. роден на ***г. били предоставени на нея. Молителката
работила и живеела в Обединено Кралство Великобритания заедно с децата си. Н. С.
от 20.02.2012г. започнал обучението си в начално училище „Броудуотър“, като към
момента на подава на молбата бил 7-ми клас в Академия „Честън гроув“ в Л.. Н. С.
имал издаден паспорт за пътуване в чужбина, като валидността му изтекла на
08.09.2016г. Местожителството на детето не представлявало проблем за поддържане
на лични отношения между детето и баща му ответник по настоящото дело, но
последният отказвал да даде съгласието си за издаване на нов паспорт на детето С..
Иска се съда да даде разрешение заместващо съгласието на ответника за издаване на задграничен паспорт на детето Н.
С. и разрешение детето да пътува извън България до Великобритания и други
държави членки придружавано от майка си и да пребивава за срок от 5 години
извън страната.
Видно от
представените към молбата документи детето Н. С. е записано в 7-ми клас в Академия „Честън гроув“ в Л., настоящият му
адрес е в гр.Л..
Съдът намира, че не е компетентен да се произнесе
по сезиралата го молба на основание чл.8 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27
ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни
решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност /Регламент
(ЕО) № 2201/2003/. Според последният съдилищата на държава членка са компетентни по делата, свързани с
родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в
тази държава членка по времето, когато съдът е сезиран. Видно от твърденията
в молбата и от представените документи към нея обичайното местопребиваване на
детето Н. С. към момента на подаване на молбата, а и от 2012г. е в Обединено
Кралство Великобритания и северна Ирландия, където то живее и учи заедно с
ищцата, като последно регистрираният му настоящ адрес е в гр.Л.. Според чл.1 , б.”б” от
Регламента същият се прилага, независимо от характера на съда или
правораздавателния орган, по граждански дела отнасящи се до определяне,
упражняване, делегиране, ограничаване или лишаване от родителска отговорност.
Терминът родителска отговорност означава всички права и задължения, отнасящи се
до лицето или имуществото на детето, които са предоставени на физическо или
юридическо лице по силата на решение , на закона или по силата на споразумение,
имащо еднакъв правен ефект, като терминът включва правото на упражняване на
родителски права и правото на лични отношения с детето – чл. 2, пар.7 от
Регламента. Терминът „право на упражняване на родителски права” включва правата
и задълженията за полагане на грижа за личността на детето, и по специално на правото да
се определи мястото на пребиваването му – чл.2, пар.9 от Регламента. Настоящото
производство засяга права и интереси на детето и съответно родителската
отговорност по смисъла даден й в Регламента.
След като съобрази данните за обичайното
местопребиваване на детето на територията на страна-членка, различна от
Република България, към датата на депозиране на исковата молба,
обстоятелството, че детето е записано в учебно заведение в Обединено Кралство
Великобритания, и след като прецени отсъствието на предпоставки за прилагане на
чл. 9, чл. 10 и чл. 12 от Регламент (ЕО) № 2201/2003, /от датата на
установяването на детето през 2012г. до датата на подаване на исковата молба са
изминали повече от три месеца/, съдът намира, че на
основание чл. 8 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 не разполага с компетентност да
разгледа така предявените искове /в този смисъл Определение № 6 от 7.01.2013 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 636/2012 г., III г. о., ГК, Определение № 7 от 9.01.2014 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 6366/2013 г., I г. о., ГК, Определение № 19 от 9.01.2015 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 7363/2014 г., III г. о., ГК, Определение № 426 от 3.08.2009 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 435/2009 г., III г. о., ГК/, като същата принадлежи на съда на
друга държава-членка – в случая Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия.
Съдът споделя тезата, че компетентността на държавата членка, в случая
Обединено Кралство Великобритания и северна Ирландия максимално кореспондира с водещия принцип,
прокламиран в пункт 12 от преамбюла на Регламент (ЕО) № 2201/2003, според който
основанията за определяне на компетентността по делата за родителската
отговорност са оформени в светлината на най-добрия интерес на детето и особено
на критерия на близостта, което означава, че компетентността, на първо място,
следва да се отнася към държавата-членка на обичайното пребиваване на детето,
чиито признаци, бидейки изцяло фактически, не са обвързани от гражданството му,
от това на родителите му или от формалната му адресна регистрация в държавата
по произход.
Съгласно разпоредбата на чл.17 от Регламент
(ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27.11.2003 г. относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебните решение по брачни дела и делата,
свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) №
1347/2000, когато пред съд в държава – членка е заведено дело, по което той, по
силата на настоящия регламент не е компетентен, а компетентността принадлежи на
съда на друга държава - членка по силата на настоящия регламент, съдът, пред
който е заведено делото, служебно прогласява, че не е компетентен, като прекратява производството по
образуваното дело.
Воден от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1068 по описа на Провадийски районен
съд за 2016г., на осн. чл.17 от
Регламент (ЕО) №2201/2003г. на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения
по брачни дела и делата, свързани с
родителската отговорност, с който се отменя Регламент
(ЕО) № 1347/2000.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба
в едноседмичен срок от получаване на съобщението от ищеца, пред Варненски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………….