№ 286
гр. София , 29.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20201000503865 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на страните по гр.д.№ 5787/2019г. по описа на СГС, І-14
състав срещу решението от 20.07.2020г., с което са уважени частично предявените от Л. П.
Т. срещу ЗД „Бул инс“ искове по чл. 432 КЗ, като са й присъдени обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди от ПТП от 29.07.2017г., съответно от 31500 лева и
1910, 30 лева и са отхвърлени исковете до пълните им предявени размери , съответно от
75 000 лева и 2979,00 лева.
Въззивницата ищца Т. обжалва решението в частта, с която е отхвърлен искът й за
неимуществени вреди, като твърди необоснованост на изводите на съда относно липсата на
причинно – следствена връзка между произшествието и посттравматичното й разстройство,
и относно приетото съпричиняване на вредоносния резултат. Иска отмяна на решението в
обжалваната част и присъждане на разликата до пълния предявен размер от 75 000 лева.
Въззивникът ответник ЗД „Бул инс“ АД обжалва решението в частта, с която е уважен
иска за имуществени вреди, а този за неимуществени – за разликата над 21 000 лева до 31
500 лева. Излага вътрешно противоречиви оплаквания, като сочи, че ПТП е реализирано
изцяло по вина на пострадалата и успоредно с това, че същата е съпричинила в голяма
степен противоправния резултат, като приносът й е поне 40 % и не по – малко от 50%.
Заявява, че обезщетението за неимуществени вреди е завишено, а искът за имуществени
вреди е недоказан. Иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковете
в отменените части.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира
решението в обжалваните части за валидно, допустимо и частично неправилно.
1
Съображенията на въззивния съд, формирани в отговор на оплакванията на страните, са
следните:
По делото е безспорно установена пасивната материалноправна легитимация на ответника
в качеството му на застраховател на гражданската отговорност на делинквента Т., а
деликтната отговорност на последния не е спорна пред настоящата инстанция.
Управлявайки лек автомобил марка БМВ в гр.София, по ул . Нарцис, в дясната пътна лента,
с посока от ул. Крайречна към ул. Боянско, Т. приближил кръстовището с ул. Проф. Боян
Пенев, движейки се с 47 км/ч. Ищцата предприела пресичане на ул. Нарцис, отляво надясно
спрямо посоката на движение на автомобила, на около 5-6 метра встрани от намираща се в
близост и пред мястото на удара пешеходна пътека, като е преминала зад потеглящ от
спирка, насрещно движещ се спрямо автомобила, автобус и тичайки е навлязла в лентата за
движение на автомобила. Пешеходецът е станал видим за водача на автомобила в опасната
му зона за спиране и ударът е бил непредотвратим с аварийно спиране. Пешеходецът е имал
възможност да види автомобила преди да навлезе в неговата пътна лента и да предотврати
произшествието, като спре пресичането. При така описания механизъм на произшествието,
категорично установен от заключението на в.л. Т. и показанията на св.Т., според въззивният
съд липсва противоправно поведение от страна на застрахования при ответника водач на
автомобила. Т. се е движил с разрешена скорост, която е била съобразена и със съответната
пътна ситуация – същият не е бил длъжен да намали скоростта и да има повишено
внимание за пешеходци, тъй като от мястото на удара до пешеходната пътека е имало
разстояние от почти 6 метра т.е. той не се е намирал в зоната около пешеходната пътека.
Освен това не е имал видимост към пешеходката преди тя да излезе зад автобуса, а след
това ударът е бил непредотвратим чрез аварийно спиране и предотвратим единствено ако
пешеходката, която също е видяла автомобила, беше спряла на осевата линия и не беше
навлязла в лентата за движение на автомобила. Спирката и автобусът са били в насрещната
пътна лента, поради което Т. не е имал и задължението по чл. 65 от ЗДвП да намали
скоростта, за да може при необходимост да спре. Липсата на противоправно поведение на
застрахования не може да повлияе върху крайния извод за основателност на исковите
претенции, тъй като предвид частичното обжалване на първоинстанционното решение,
същото е влязло в сила в частта, с която е уважен иска за неимуществени вреди до размер от
21 000 лева т.е. правопораждащият вземането фактически състав на чл. 45 ЗЗД е установен
между страните със сила на пресъдено нещо и съществуването му не може да бъде
пререшавано от въззивната инстанция.
Произшествието е резултат единствено от поведението на пострадалата, която е
предприела пресичане на пътното платно на неразрешено място, без да се съобрази с
разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на
движение. Няма основание за отричане на съпричиняването или намаляване на определения
от първата инстанция размер на приноса на ищцата или оплакванията в тази връзка в
жалбата й са неоснователни.
Получените от Т. в резултат от удара травматични увреждания не са предмет на спор
пред настоящата инстанция. Същите са както следва: мозъчно сътресение и разкъсно
контузна рана в лява париетална област с Y-образна форма; травма на гръдния кош със
счупване на четири ребра, контузия на десния бял дроб и плеврален излив вдясно; разкъсно
контузна рана по задната част на дясно коляно, охлузвания и кръвонасядания на десен
глезен, десен лакът и дясна седалищна област.
По делото не е доказано, че стресът от произшествието е довел до болестно състояние на
психиката на ищцата, каквото е посттравматичното стресово разстройство и паническите
атаки. Такава диагноза фигурира в частна експертиза, представена като писмено
доказателство по делото и съответно не е установена с годни за гражданския процес
доказателствени средства. Фактът, че ищцата е посещавала психотерапевт за период от
близо три години след инцидента е недостатъчен, за да бъде ангажирана отговорността на
2
ответника. Необходимо е да се установи категорично наличието на пряка причинно-
следствена връзка между произшествието и болестната проява на психиката, което не е
сторено по делото, при доказателствена тежест на ищцата. Със свидетелски показания тази
връзка не може бъде пълно доказана, а оплакванията на Т., за които свидетелства майка й св.
С.-С., сочат на възможността да са съществували други причини ( различни от
произшествието) за проведените от ищцата психологически сеанси.
В обобщение, въззивният съд приема, че ищцата не е търпяла други вреди извън
травматичните увреждания и наложените от тях болки и страдания, включително стрес при
шофиране и возене в кола за кратък период след произшествието. Определянето на
справедлив размер на обезщетението за тях изисква да бъдат отчетени установени от в.л К.
и свидетеля С.-С. обстоятелства, а именно: младата възраст на ищцата, краткия болничен
престой, липсата на хирургични интервенции, консервативното лечение с постелен режим и
обезболяващи, затрудненията в битовото обслужване и променения жизнен ритъм за около
месец; интензитета на болките – силни за около месец. Липсват доказателства за хода на
възстановяване от травмите при ищцата и за остатъчни явления от тях. Вещото лице К. не е
извършило преглед на ищцата, но определя на 2 месеца възстановителния период за
фрактурите и 20 дни за останалите травми. При тези обстоятелства, справедливият размер
на обезщетението за неимуществени вреди е 20 000 лева. Същото подлежи на редуциране
на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД, но независимо от това, доколкото ответникът обжалва
решението по иска за неимуществени вреди единствено за разликата над 21 000 лева, съдът,
при съблюдаване на диспозитивното начало в гражданския процес, може да го отмени
единствено за разликата над 21 000 лева до присъдения размер от 31 500 лева.
Предвид горните изводи на настоящата инстанция относно недоказаност на
психологическите увреди на ищцата, ответникът не дължи обезщетение за наложените от
преодоляването им разходи, каквито са тези за стойността на 38 броя психологически
сеанса в размер на 1900 лева, съгласно фактурата и касовия бон на лист 67 от делото на
СГС. Що се касае до разходите за заплатена болнична такса и за болногледач, извършването
им е доказано, както и факта, че са наложени от причинените от произшествието
увреждания на ищцата. Следователно доказаните имуществени вреди са на стойност 829
лева. Искът за обезщетяването им е основателен до размер от ½ от 829 лева или за 414,50
лева, предвид основателността на възражението по жалбата на ответника, че размерът на
приноса на пострадалата е ½.
Воден от изложеното, като намира въззивната жалба на ищцата за неоснователна, а тази
на ответника за частично основателна, настоящата инстанция следва да отмени
първоинстанционното решение в частите, с които исковете за неимуществени и
имуществени вреди са уважени за разликите съответно над 21 000 лева до 31500 лева и над
414, 50 лева до 1910, 30 лева и ги отхвърли за тези разлики, и потвърди решението в
останалите обжалвани части, с които искът за неимуществени вреди е отхвърлен за
разликата над 31500 лева до 75 000 лева, а този за имуществени вреди е уважен до размер от
414,50 лева.
В частта, с която искът за неимуществени вреди е уважен до размер от 21 000 лева, а
този за имуществени вреди е отхвърлен, решението не е обжалвано и е влязло в сила
При този изход на спора, присъдените на ищцата от СГС разноски следва да бъдат
намалени до 1633, 82 лева, а тези на ответника – увеличени с 412,69 лева.
На ответника се следват и сторените пред настоящата инстанция разноски, съразмерно
на уважената част от жалбата или 3139, 71 лева.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на СГС, І-14 от 20.07.2020г. по гр.д.№ 5787/2019г. в частите, с
които е осъдено ЗД Бул инс АД да плати на Л. П. Т., на основание чл. 432 КЗ, обезщетение
за неимуществени вреди в размер над 21 000 лева до 31 500 лева; обезщетение за
имуществени вреди в размер над 414,50 лева до 1910, 30 лева, а на основание чл. 78, ал.1
ГПК, разноски над 1633, 82 лева и ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. П. Т. ЕГН **********, съдебен адрес адв. Н.Г., гр.София,
ул. Съборна № 14, ет.2, ап.4 срещу ЗД Бул инс АД, гр.София, искове по чл. 432 КЗ за
присъждане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от ПТП от 29.07.2017г.
съответно за разликите над 21 000 лева до 31 500 лева и над 414,50 лева до 1910, 30 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението на СГС, І-14 от 20.07.2020г. по гр.д.№ 5787/2019г. в
останалата обжалвана част, с която искът по чл. 432 КЗ за имуществени вреди е уважен до
размер от 414,50 лева, а този за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 31 500
лева до 75 000 лева.
ОСЪЖДА Л. П. Т. ЕГН **********, съдебен адрес адв. Н.Г., гр.София, ул. Съборна №
14, ет.2, ап.4 да плати на ЗД „Бул инс“ АД, гр.София, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, още
412,69 лева над присъдените от първата инстанция разноски и 3139, 71 лева за разноски
пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4