№ 390
гр. Плевен, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря Й. СТ. К.
като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА
Въззивно гражданско дело № 20224400500480 по описа за 2022 година
С решение №676 от 11.05.2022 г. по гр.д. №7101/2021 г. Плевенски
Районен съд е:
ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1
ГПК, вр.чл.79, ал.1. и чл.86 ЗЗД в отношенията между страните, че „НИЯ
ИНВЕСТ“ ООД-гр. Плевен, с ЕИК: *** дължи на „А1 България“ ЕАД-гр.
София, с ЕИК: *** сума в размер на 421.26 лв., представляваща месечни такси
и потребление за използване на услуги по договор за доставка на интернет
услуги за периода 21.12.2020 г. –08.07.2021 г., ведно със законна лихва за
забава от датата на подаване на заявлението в съда /24.09.2021 г./ до
окончателното плащане.
ОТХВЪРЛИЛ предявения от „А1 България“ ЕАД-гр. София, с ЕИК:
*** срещу „НИЯ ИНВЕСТ“ ООД-гр. Плевен, с ЕИК: *** иск с правно
основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, с искане да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сума в размер на 2 лв., представляваща обезщетение за обработка на
просрочени задължения, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
1
ОСЪДИЛ на осн. чл.78, ал.1 ГПК „НИЯ ИНВЕСТ“ ООД-гр. Плевен, с
ЕИК: *** да заплати на „А1 България“ ЕАД-гр. София, с ЕИК: *** сумата от
236.56 лв., представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. №
6034 по описа за 2021 г. на Плевенски Районен съд разноски.
ОСЪДИЛ на осн. чл.78, ал.1 ГПК „НИЯ ИНВЕСТ“ ООД-гр. Плевен, с
ЕИК: *** да заплати на „А1 България“ ЕАД-гр. София, с ЕИК: *** сумата от
176,21 лв., представляваща сторени в исковото производство разноски.
Недоволен от решението в частта, с която е уважен иска по чл.422 от
ГПК и в осъдителните му части по чл.78, ал.1 от ГПК, е останал ответникът
„НИЯ ИНВЕСТ“ ООД и е подал въззивна жалба срещу него, в която моли то
да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се
отхвърлят съответно ищцовите претенции и да се присъдят разноските за
двете инстанции.
Въззивникът счита, че неправилно Плевенски Районен съд е приел, че е
доказано предоставянето от „А1 България“ЕАД на интернет услуги на
определена стойност. Сочи, че при него е осчетоводена само фактура от
12.02.2021 г., като след 23.03.2021 г. услугите са спрени – ограничени в пълен
обем и не са ползвани.
Препис от въззивната жалба е връчен на „А1 България“ЕАД на
20.06.2022 г. и на с.д. е входиран отговор, в който се моли да бъде потвърдено
обжалваното решение.
Въззиваемият сочи, че месечната такса е абонаментна, т.е. дължи се
независимо дали съответните услуги се ползват от потребителя и в какъв
обем. Сочи също, че предоставянето на услугите е било спряно поради
неизпълнение на договорните задължения и че таксите не се дължат едва след
прекратяване на договора.
С определение №965 от 04.07.2022 г. въззивната жалба е приета за
допустима и редовна и делото е насрочено в о.с.з. за разглеждането ѝ.
В о.с.з. на 15.09.2022 г. процесуалният представител на „НИЯ
ИНВЕСТ“ ООД – адв. В. И. е пледирал за отмяна на обжалваното решение и
отхвърляне на иска.
В о.с.з. на 15.09.2022 г. не се е явил процесуален представител на „А1
България“ЕАД, но в молба от 07.09.2022 г. се моли да бъде потвърдено
2
обжалваното решение и се прави възражение по чл.78, ал.5 от ГПК.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните поделото
доказателства, намира за установено следното:
На 24.09.2021 г. „А1 България“ЕАД е подало пред Плевенски Районен
съд заявление за издаване на заповед по чл.410 от ГПК срещу „НИЯ
ИНВЕСТ“ ООД за изпълнение на следните задължения:
-за сумата от 685.58 лв., явяваща се месечни такси и потребление на
услуги през периода от 21.12.2020 г. до 08.07.2021 г., съгласно договор
№*********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
24.09.2021 г. до изплащане на вземането.
-за сумата от 2 лв., явяваща се обезщетение за обработка на просрочени
задължения по същия договор, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 24.09.2021 г. до изплащане на вземането.
Въз основа на това заявление е образувано ч.гр.д.№6034/2021 г. по
описа на Плевенски Районен съд. На 27.09.2021 г. под №3459 в полза на
„А1 България“ЕАД е издадена заповед срещу „НИЯ ИНВЕСТ“ ООД за
изпълнение на паричните задължения, посочени в заявлението. Заповедта се
отнася и до задължението за заплащане на направените по делото разноски в
размер на общо 325 лв.
Заповедта е връчена от съда на „НИЯ ИНВЕСТ“ ООД на 07.10.2021 г. В
указания срок-на 13.10.2021 г. дружеството е подало възражение по чл.414
от ГПК. В него се сочи, че договор №********* е бил прекратен от страна на
дружеството.
На 04.11.2021 г. „А1 България“ЕАД е уведомено за подаденото
възражение и му е указана възможността да предяви иск за установяване на
заявените вземания по отношение на „НИЯ ИНВЕСТ“ ООД. На 15.11.2021 г.
е предявен такъв установителен иск.
В исковата молба се твърди, че по силата на договор за използване на
електронни съобщителни услуги №********* от 10.12.2010 г.,
приложение №1 от 03.08.2018 г. /относно номер **********/ и анекс от
16.11.2018 г. /относно номера *** и ***/ към този договор, както и
съгласно договор от 29.11.2018 г. и приложение №1 към него , „А1
България“ЕАД е предоставило на „НИЯ ИНВЕСТ“ ООД такива услуги на
3
обща стойност 685.58 лв., съгласно следните фактури:
1. №********* от 25.01.2021 г. за периода от 21.12.2020 г. до 20.01.2021
г. за сумата от 58.42 лв. относно телефонни номера ***, *** и **********.
2. №********* от 12.02.2021 г. за периода от 09.01.2021 г. до 08.02.2021
г. за сумата от 62.16 лв. относно услуги Smart net с номера 301001439704 и
301001439705.
3. №********* от 24.02.2021 г. за периода от 21.01.2021 г. до 20.02.2021
г. за сумата от 81.79 лв. относно телефонни номера ***, *** и **********.
4. №********* от 12.03.2021 г. за периода от 09.02.2021 г. до 08.03.2021
г. за сумата от 62.16 лв. относно услуги Smart net с номера 301001439704 и
301001439705.
5. №********* от 24.03.2021 г. за периода от 21.02.2021 г. до 20.03.2021
за сумата от 81.79 лв. относно телефонни номера ***, *** и **********.
6. №********* от 12.04.2021 г. за периода от 09.03.2021 г. до 08.04.2021
г. за сумата от 62.16 лв. относно услуги Smart net с номера 301001439704 и
301001439705.
7. №********* от 23.04.2021 г. за периода от 21.03.2021 г. до 20.04.2021
г. за сумата от 95.45 лв. относно телефонни номера ***, *** и **********.
8. №********* от 12.05.2021 г. за периода от 09.04.2021 г. до 08.05.2021
г. за сумата от 74.10 лв. относно услуги Smart net с номера 301001439704 и
301001439705.
9. №********* от 25.05.2021 г. за периода от 21.04.2021 г. до 20.05.2021
г. за сумата от 5.29 лв. относно телефонни номера ***, *** и **********.
10. №********* от 11.06.2021 г. за периода от 09.05.2021 г. до
08.06.2021 г. за сумата от 62.16 лв. относно услуги Smart net с номера
301001439704 и 301001439705.
11. №********* от 12.07.2021.2021 г. за периода от 09.06.2021 г. до
08.07.2021 г. за сумата от 40.10 лв. относно услуги Smart net с номера
301001439704 и 301001439705.
Ищецът твърди, че заявление за прекратяване на договора относно
телефонни номера ***, *** и ********** е подадено през април 2021 г. и че
прекратяването е факт от 23.05.2021 г. Твърди също, че заявление за
4
прекратяване на договора относно услуги Smart net с номера 301001439704 и
301001439705 е подадено през юни 2021 г. и че прекратяването е факт от
29.07.2021 г.
Ответникът е възразил, че заявлението за прекратяване на договора
относно номер ********** е подадено на 14.12.2020 г. /на стр.58 и 59 от
делото на РС/, а относно номера *** и *** – на 28.01.2021 г. /на стр.61 и 62 от
делото на РС/. Това е мотивирало ищеца да се откаже от претенциите си
относно трите телефонни номера за периода след 21.01.2021 г. В о.с.з. на
17.02.2022 г. с нарочна молба /на стр.80 и 81 от делото/ ищецът е заявил, че се
отказва от иска относно вземанията по фактурите по т. 3, 5, 7 и 9 – в общ
размер на 264.32 лв., като така процесни остават останалите вземания по
фактурите по т. 1, 2, 4, 6, 8, 10 и 11 – в общ размер на 421.26 лв. Плевенски
Районен съд е прекратил съответно производството на основание чл.233 от
ГПК.
Видно от заключението на ВЛ В. Винчева /на стр.110-118 от делото
на РС/, вземания по фактурите по т. 1, 2, 4, 6, 8, 10 и 11 възлизат общо точно
на 421.26 лв.
Вземането по фактура №********* от 25.01.2021 г. за периода от
21.12.2020 г. до 20.01.2021 г. за сумата от 58.42 лв. относно телефонни
номера ***, *** и ********** е дължимо, защото за посочения период
договор №********* все още е бил действащ и защото ответникът не е
представил доказателства да е платил сумата. В заключението си ВЛ
В.Винчева е разяснила, че претендираната сума е по-малка от посочената във
фактурата, защото е извършено частично прихващане с депозит.
Вземанията по останалите фактури са относно услуги Smart net с
номера 301001439704 и 301001439705 и са спорни.
Видно от договора от 29.11.2018 г., негов предмет е доставката,
инсталирането и първоначалното настройване на мрежа и система за
осигуряване на безжичен достъп, базирана на оборудване в обекти на
клиента, както и последващо управление и настройка на функционалностите
на услугата през целия договорен период – от 29.11.2018 г. до 28.11.2020 г.,
който продължава за неопределен срок, ако клиентът не уведоми писмено
доставчика, че желае договора да бъде прекратен. По делото е налице
кореспонденция по ел. поща за прекратяването на договор №М6179175,
5
която датира от 16.07.2021 г. /на стр.67 от делото на РС/. Видно от
заключението на ВЛ инж. Кс. Т. /на стр.97-102 от делото на РС/, договорът
от 29.11.2018 г. е с ID М6179175 и касае предоставянето на интернет, т.е. е
съвсем различен от другия договор с ID ********* относно предоставянето
на мобилни телефонни услуги.
Видно от договора от 29.11.2018 г., за целите на предоставяне на
услугата е необходимо клиентът да има сключен договор за фиксиран
интернет /а не сключен договор за ползване на телефонни номера, респ. на
мобилен интернет/. Основните функционалности, които се осигуряват чрез
услугата са предоставяне на Wi-Fi покритие във вътрешното и/или външното
пространство на обектите на клиента. Съгласно приложение №1 към
договора, „НИЯ ИНВЕСТ“ ООД е избрало 2 пакета Smart net Indoor /за Wi-Fi
покритие във вътрешното пространство на обектите на клиента/ с месечна
абонаментна такса на пакет – 25.90 лв. без ДДС.
Видно от заключението на ВЛ инж. Кс. Т. /на стр.97-102 от делото на
РС/, двата пакета Smart net Indoor са били активни през периода от 21.12.2020
г. до 23.03.2021 г. На последната дата предоставяните услуги са спрени, като
ограничаването им е в пълен обем, а на 29.07.2021 г. предоставяните услуги
са прекратени. ВЛ изрично е подчертало в заключението си, че само при
предоставянето на услуги, свързани с телефонни разговори, първоначалното
ограничаване поради неплащане касае изходящите, а не всички разговори.
Във всяка фактура относно двата пакета Smart net Indoor е посочен
крайния срок за плащане на задължението по нея. Първата неплатена
фактура е с №********* от 12.02.2021 г. В нея посоченият краен срок за
плащане е 14.03.2021 г. В случая спирането на предоставяните услуги е
станало на 23.03.2021 г., т.е. през посочения във фактурата период от
09.01.2021 г. до 08.02.2021 г. предоставяните услуги са били активни
След 14.03.2021 г. клиентът е изпаднал в забава. В тази хипотеза
последният не се освобождава от задължението си за плащане на месечните
такси, тъй като пълното ограничение, което търпи след 23.03.2021 г., е по
негова вина.
Предвид подаването на заявление за прекратяването на договор
№М6179175 едва на 16.07.2021 г., този договор е бил действащ и през
периода от 09.06.2021 г. до 08.07.2021 г., посочен в последната от процесните
6
фактури – тази с №********* от 12.07.2021 г. Освен сумата в тази последна
фактура, дължими са и сумите по предходните фактури относно двата пакета
Smart net Indoor – услуги с номера 301001439704 и 301001439705.
В обжалваното решение Плевенски Районен съд е съобразил
гореизложената фактическа обстановка и така е стигнал до правилния извод,
че вземания по фактурите по т. 1, 2, 4, 6, 8, 10 и 11 за общо 421.26 лв. са
дължими.
Тук е мястото да се каже, че посочената в жалбата „многобройна
кореспонденция“, касаеща прекратяването на договорните отношения между
„А1 България“ЕАД и „НИЯ ИНВЕСТ“ ООД, всъщност представлява
уведомяване от страна на „НИЯ ИНВЕСТ“ ООД, че продължава да получава
фактури от „А1 България“ЕАД, въпреки двете заявления за закриване.
Въззивникът не е съобразил, че е обвързан с два договора за предоставянето
на различни услуги и че с двете заявления е заявил желанието си за
прекратяване действието само на единия от тях – този с №********* относно
телефонни номера **********, *** и ***, както и че прекратяването на този
договор не е обвързано с прекратяването на другия договор – този с
№М6179175 относно 2 пакета Smart net Indoor – услуги с номера
301001439704 и 301001439705. Несъстоятелно е и възражението на
въззивника, че при спряно по негова вина предоставяне на услугите по двата
пакета не дължи съответните абонаментни такси.
По така изложените съображения, решението на Плевенски Районен съд
в обжалваните му части следва да бъде потвърдено като правилно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО
решение №676 от 11.05.2022 г. по гр.д. №7101/2021 г. по описа на Плевенски
Районен съд в обжалваните му части.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8