№ 75
гр. Варна, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иваничка Д. Славкова
Членове:Жулиета Г. Шопова
Светлозар Г. Георгиев
при участието на секретаря Катя К. Апостолова
като разгледа докладваното от Светлозар Г. Георгиев Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20223100600182 по описа за 2022 година
Варненският районен съд, с присъда по НЧХД № 1752/20г по описа на същия съд,
постановена на 16.11.2021г е признал
Подсъдимия Ж.А., за виновен в това, че на 29.04.20 в гр. Варна, местност „Прибой“,
причинил на Г.А. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и 129 от НК, обусловила временно разстройство за здравето неопасно за
живота-престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК, като пострадалият отвърнал веднага със същата
телесна повреда, поради което и на осн. чл. 130 ал. 3 вр. чл. 130 ал. 1 от НК, освободил и
двамата от наказание.
Поддсъдимия Ж.А., за невинен в това, на 29.04.20 в гр. Варна, местност „Прибой“, да е
казал нещо унизително за честа и достойнството на Г.А., като обидата да е нанесена
публично, като на осн. чл. 304 от НПК го е оправдал по предяевното обвинение.
Поддсъдимия Ж.А., за невинен в това, на 29.04.20 в гр. Варна, да се е заканил на Г.А. и
негова ближна С.Я., с престъпление против тяхната личност и това заканване да е възбудило
основателен страх за осъществяването, като на осн. чл. 304 от НПК го е оправдал по
предяевното обвинение.
Осъдил е подс. Ж.А. да заплати на Г.А. обезщетение за причинените му неимуществени
вреди в резултат на деянието по чл. 130 в размер на 1000 лева
Отхвърлил като неоснователен предявения гр. иск за сумата от 2 500 лева за
неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 144 от НК.
1
Отхвърлил като неоснователен предявения гр. иск за сумата от 2 500 лева за
неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 148 от НК.
Осъдил подс. Ж.А. да заплати сумата от 818 за разноски пред ВРС и 50 лева д.т. върху
уважения размер на гр. иск.
Недоволен от така постановената присъда останал подсъдимия, който я е обжалвал в
срок чрез своя защитник, считайки, че същата е незаконосъобразна, необоснована и
неправилна. В съдебно заседание пред състава на ВОС, поддържат жалбата.
Недоволен от така постановената присъда останал ч.т., който я е обжалвал в срок
чрез своя защитник, считайки, че същата е незаконосъобразна, необоснована и неправилна.
В съдебно заседание пред състава на ВОС, поддържат жалбата.
След преценка доводите по жалбита на ч.тъжител, защитата на подсъдимия, както и
след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл. 313 и 314 от НПК,
съставът на Варненският окръжен съд констатира, че същата е неоснователна по следните
съображения:
В съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на
доказване, съставът на ВРС е приел за установено, че :
Подсъдимият Ж. Д. АЛ. и частният тъжител Г. Д. АЛ. са братя, като двамата били родени
от брака на техните родители Г.С. и Д.А.. Още от ранна детска възраст двамата братя не
били в добри отношения по между си. В детството им естествената конкуренция между тях
не била правилно насочвана от родителите им, което дало отражение на междуличностните
им отношения в зряла възраст. През последните години конфликтът между братята бил
задълбочен най-вече по линия на имуществени спорове по между им, относно това кой бил
повече имуществено ощетен от родителите им, които се развели, впоследствие заживели
заедно без брак, а през 2019г. отново се разделили.
На 16.02.2020г. бащата на двамата братя се самоубил. След неговата смърт отношенията
между братята се влошили още повече, като придобили дори враждебен характер. Причина
за това станала подялбата на движимото и недвижимо имущество останало им в наследство,
и най-вече наследените златни накити и два автомобила собственост на покойника.
Частният тъжител не бил в добри отношения и с майка си, като считал, че тя толерирала
повече по-малкия му брат.
След смъртта на техния баща, от 20.02.2020г., по покана на майка му, подс. Ж.А. и
неговото семейство се преместили да живеят в имот, находщ се в гр.************. Имотът
бил собственост на майката на двамата братя. Той се състоял от двор ограден с мрежа, в
който се намирали две къщи- едната по-малка, в която преди да почине живеел Д.А., а
другата била по-голяма и се изграждала от подсъдимия и неговото семейство. Последните
заживели в по-малката къща, като заедно с тях живеела и св.***************-майка на
съпругата на подсъдимия. В дъното на имота бил изграден навес, който се ползвал за лятна
кухня. В имота се съхранявали и множество гуми с различни размери и марки втомобили.
На 09.03.2020г. двамата братя поделили наследствените си автомобили, като по
настояване на Г.А., той получил изцяло собствеността върху товарен автомобил „ДР
МОТОР ДР 5", а подс.Ж.А. получил в собственост лек автомобил „Смарт".
Към месец април 2020г. частният тъжител работел във „ВиК"-Варна. На 29.04.2020г. той
бил на работа за времето от 08.00ч. до 17.00ч. Служебните си задължения изпълнявал със
2
служебен автомобил, съвместно със свидетелите А.И. и В.В.. В края на работния ден, около
16.00ч., ч.тъжител решил да отиде до имота на майка, в който към този момент живеел брат
му и да вземе от там 4 бр. автомобилни гуми за придобитият от него наследствен автомобил,
които считал че са останали там след подялбата на автомобилите.
Малко след 16.00ч. на 29.04.20г. частният тъжител пристигнал пред имота в местност
„Прибой" със служебния автомобил, който се управлявал от св.В., а на задната седалка седял
св.А.И.. Слязъл от автомобила и влязъл в двора на имота през металните врати, които били
отворени. Свидетелите В. и И. останали отвън, пред входа, в служебния автомобил на
„ВиК". От мястото където бил паркиран автомобила, те имали видимост към двора на
имота.
В същото време подсъдимият, неговата съпруга и св. М. се намирали под навеса в двора,
а децата играели покрай тях. Подсъдимият забелязал, че на улицата, пред имота е спрял
автомобил с надписи на „ВиК" и предположил, че с него идва брат му. Затова тръгнал към
входа на имота. Децата му видели чичо си и също тръгнали към входа, за да го посрещнат.
След тях тръгнала и св. Д. А.а.
Подсъдимият и частният тъжител се срещнали по средата на двора, като Г.А. казал, че е
дошъл да вземе гумите за автомобила си и настоял подсъдимия да му ги даде. По този повод
те си разменили реплики, като подсъдимия му казал, че там няма негови гуми. Двамата се
скарали, като подс. Ж. А. изблъскал два пъти с ръце тъжителя в областта на гърдите и му
нанесъл удар с юмрук в областта на лицето.
Щом възприела, че между двамата братя възниква конфликт, св. А.а хванала децата си за
ръце и тръгнала към навеса, като поискала от майка си да ги прибере в дома им. Св.М. взела
децата и се прибрала в по- малката къща. В това време частният тъжител отвърнал на удара
на подсъдимия, като също му нанесъл удар с юмрук по лицето. Двамата се сбили, а св. А.а
връщайки се при тях се опитала да ги разтърве, като застанала помежду им, с гръб към
съпруга си и с лице към тъжителя. Въпреки това, двамата продължили да си разменят удари,
бутали се и се дърпали. От ударите помежду им от лицето и носа на частния тъжител
потекла кръв. Кръв потекла и от лицето на подсъдимия.
Тъй като не успяла да ги разтърве св. А.а отишла до навеса, взела мобилния си телефон и
подала сигнал на тел. 112 за случващото си в дома й. На оператора и на дежурния в
Четвърто РУ-Варна, тя обяснила, че мъжът й и брат му се бият, съобщила, че не знае защо се
бият. Поискала да бъде изпратен екип на полицията, защото била сама с двете си деца.
Междувременно докато св.А.а водела разговор на тел.112, двамата братя паднали на
земята и продължили да се боричкат там известно време. Щом св. А.а им съобщила, че е
подала сигнал в полицията, двамата се изправили и частният тъжител напуснал двора на
имота.
После Г. А. телефонирал на жена си - св.С.Я., като й казал, че е нападнат от брат си.
Янкова го посъветвала да отиде в Бърза помощ, но той казал, че не може, тъй като е със
служебен автомобил. Двамата се разбрали св. Янкова да го вземе от сградата на Четвърто
РУ-Варна и до го заведе в болницата. След това тъжителят се качил в служебния автомобил
и се оплакал, че му е лошо, като помолил да го откарат до Четвърто РУ-Варна, от където бил
взет от съпругата си.
Малко след като частният тъжител напуснал имота, там пристигнали служители на
Четвърто РУ-Варна - свидетелите Й.И. и П.Д.. Двамата били изпратени поради подадения от
св. А.а сигнал. До входа на имота служителите на реда провели разговор с подсъдимия и със
съпругата му. По време на разговора те възприели, че подсъдимия има наранявания по
главата, в областта на челото, около веждата. На полицейските служители подсъдимият
3
обяснил, че е ударен от брат си с ръце, както и че той също му е нанесъл удари.
Служителите на реда го посъветвали да посети спешна помощ.
Още същата вечер, в 17.35ч. подсъдимият посетил спешен център на МБАЛ „Св.Анна-
Варна", където около 17.40ч. бил прегледан от лекар и му било извършено рентгенологично
изследване, което не регистрирало данни за травматични промени на гръдна клетка, череп и
шийни прешлени. В спешния център му била поставена диагноза : Контузия на главата и
гръдния кош. Разкъсно-контузна рана на лицето...Не е губил съзнание. Не е повръщал.
Контактен адекватен. Рана на челото.
В 18.15ч. подсъдимият напуснал спешния център. Пред входа на същия, той срещнал
брат си. Двамата си разменили реплики по повод случилото се малко по-рано същия ден.
После подсъдимият си тръгнал, а в 18.35ч. частният тъжител влязъл в спешен център на
МБАЛ „Св.Анна-Варна". Там около 19.40ч. той бил прегледан от лекар и му било
извършено рентгенологично изследване на черепни и носни кости, което не установило
фрактури. Бил извършен и консулт с неврохирург. В спешния център му била поставена
диагноза : Контузио фациеи, контузи нази, с анамнеза: Побой, ударен по лицето. Кървене от
носа. Губил съзнание.
През деня на 30.04.2020г. на подс.Ж. А. му била извършена съдебно медицинска
консултация, обективирана в МУ №341/30.04.2020г. на съдебен лекар- вещото лице В.С. с
установени увреждания от клиничния преглед - в дясната челна област на главата, на около
2-3 см над вътрешния полюс на дясната вежда, се установява линейна рана с неравни
ръбове, ход отгоре надолу и от дясно на ляво, с дължина около 3 см Клепачите на двете очи
са синкаво- мораво кръвонаседнали, слабо оточни. По долния клепач на лявото око, към
външния очен ъгъл се установява цепковидна рана с неравни ръбове и дължина около 1 см.
В областта на дясното слепоочие се установява цепковидна рана с неравни ръбове, с
дължина около 1 см, с вертикален ход. Подлежащо на раната се установява оток с диаметър
около 3 см. По външната повърхност на дясната предмишница в долна трета се установява
моравочервеникаво кръвонасядане с овална форма, размери около 4/3 см с подлежащ оток в
диаметър 5 см. По предната повърхност на корема, в ляво от пъпа се установява червеникаво
ивицесто ожулване с неправилна форма, вертикален ход и размери околоб/5 см. В
заключението на медицинското удостоверение вещото лице вписал, че се касае за контузия
на главата, контузия на гръдния кош, разкъсно- контузни рани в дясна челна област, горния
клепач на лявото око, дясното слепоочие, около очни хематоми двустранно травматичен
оток по дясната предмишница, ожулване по корема.
На 30.04.20г., около 16.15ч. частният тъжител отново постил спешен център на МБАЛ
„Св.Анна"-Варна, където му била поставена диагноза: Контузио нази. Обс. комоцио церебри
с анамнеза: След нанесен побой се оплаква от главоболие и повръщане. Било установено, че
той е в стабилно общо състояние. Проведен бил консулт с неврохирург, който поставил
диагноза мозъчно сътресение.
На 04.05.20г. около 13.15ч. частният тъжител за трети път посетил спешен център с
оплаквания за болки в лявото рамо, като му били предписани обезболяващи.
На 05.05.20г. на частния тъжител била извършена съдебно медицинска консултация
обективирана в МУ №347/05.05.2020г. на съдебен лекар- вещото лице С.М. с установени
увреждания от клиничния преглед -по кожата в областта на клепачите на лявото око се
установява бледо червеникаво синкаво кръвонасядане с жълтеникав оттенък и диаметър 4-
4,5 см. Гърбът на носа е умерено оточен. По предна повърхност на лявото рамо личи
умерено изразен травматичен оток с диаметър около 5-6 см. По лигавицата на горна и долна
устни личат червеникави кръвонасядания с диаметър по около 7-9 мм и червеникави
4
дълбоки ожулвания с размери около 5-6 мм. В заключението на медицинското
удостоверение вещото лице вписал, че се касае за контузя на носа, контузия на глава,
мозъчно сътресение, травматични отоци, кръвонасядания и ожулвания.
На 02.05.2020г. частният тъжител подал жалба в полицията за случилото се. По случая
била извършена проверка, като материалите по същата били изпратени в РП-Варна по
компетентност. Там била образувана пр.пр. №8008/2020г., като постановление от 16.06.20г.
на основание чл.213, ал.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК прокурор при ВРП отказал да образува
ДП, като приел, че липсват данни за извършено престъпление по чл. 129,ал.1 и по чл.144,
ал.З от НК.
Междувременно на 12.05.2020г. частният тъжител сезирал ВРС с частна тъжба. Въз
основа на последната било образувано и настоящото наказателно производство.
От заключението на назначената по делото и приета от съда като обективна,
компетентна и безпристрастно дадена съдебно - медицинска експертиза /СМЕ/ изготвена от
вещото лице доц. д-р В.Д., са установени получените от ч.т. травматични увреждания
Според вещото лице при частния тъжител Г.А. няма констатирани травматични
увреждания, които да съответстват на удар „с глава в глава, при сблъсък между две челни
области". Същевременно, в заключението е отразено, че не може да се изключи, че някоя от
травмите в областта на лицето му да е получена от удар с глава, нанесен от друг човек.
Според вещото лице съвместното разглеждане и съпоставяне на травмите по вид,
характеристики, разположение и механизъм на получаване не дава основание да се приеме,
че всички те са получени при падане или еднократен удар в прилежащия терен.
Съгласно заключението на вещото лице Д. установените при Г.А. увреждания
преминават, без остатъчни явление в рамките на една, две седмици.
Експертизата е категорична, че съпоставянето на получените травми отговарят да са
резултат от размяна на удари помежду им при взаимно разположение лице в лице.
От заключението на назначената по делото и приета от съда като обективна,
компетентна и безпристрастно дадена съдебно - медицинска експертиза /СМЕ/ изготвена от
вещото лице Г., са установени получените от подсъдимия травматични увреждания
Към момента на изготвяне на експертизата в резултат от уврежданията личали
ограничени белези по кожата, в местата на разкъсно-контузните рани.
Експертното заключение сочи, че травматичните увреждания, констатирани при
подсъдимия, в съвкупност се квалифицират като временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Според експертизата всички от посочените наранявания са получени по механизмите на
действие на твърди тъпи предмети чрез директни удари при раните и насиняванията, а при
причиняване на охлузването от тангенциално преминаване или плъзгане по травмиращата
твърда повърхност.
Според заключението локализацията на нараняванията свидетелстват за поне пет
отделни механични въздействия - три в областта на главата, едно по дясна предмишницата и
едно в лява коремна област.
Като резултат на удар „с глава в глава при сблъсък между две челни области" би могла
да се разглежда единствено раната в лявата част на челото, тъй като тя е единственото
нараняване в челната област.
Според вещото лице съвместното разглеждане и съпоставяне на травмите по вид
характеристики, разположение и механизъм на получаване не дава основание да се приеме
че всички те са получени при падане или еднократен удар в прилежащия терен.
5
Експертизата сочи още, че свидетелите В. и И. посочват за размяна на удари между
двамата братя, основно с ръце и с юмруци, последвани от падането им на земята. В
посочената динамика на инцидента би могло да се получат нараняванията в различните
области от тялото на Ж.А.. В показанията на свид. А.а и М. има данни за осъществен
еднократен удар с глава, изблъскване и боричкане. Експертизата пояснява, че следствие на
удара с глава може да е едно от нараняванията по лицето. Останалите са получени при
отделни механични въздействия.
В хода на съдебното производство била назначена и изготвена от вещите лица д- р Р.Г. и
д-р К.К. комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на подсъдимия
Ж.А.. Според експертното заключение, поддържано от вещите лица в съдебно заседание,
подсъдимият няма здравословни проблеми-соматични и психични. Не употребява алкохол и
ПАВ. Бил психично здрав. Психичното състояние на подсъдимия позволявало, както към
момента на инцидента-29.04.2020г., така и към момента на комплексното освидетелстване,
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Психичното състояние на му давало възможност да участва активно и пълноценно в
наказателното производство и да дава годни обяснения ако желае.
Като тип висша нервна дейност той бил е унаследена стабилна нервна система и е
интровертна насоченост, но не в крайна степен.
Бил открит и директен във взаимоотношенията си с другите. В ситуации на фрустрация
бил склонен да признава грешки, както и да бъде активен, чрез тактично поведение, при
справянето с фрустриращите обстоятелства или фрустратори.
Според експертизата когато е уязвен, засегнат, обиден и предизвикан, както се е случило
на въпросната дата - 29.04.2020г., той е склонен да се защитава, вкл. и чрез физическа
агресия. В ежедневни ситуации не е склонен да бъде агресивен, а по-скоро миролюбив.
Като личностови черти при него се откроявали още: известна подозрителност и косвена
агресия.
Емоционално-той е бил с разширен диапазон за емоционални преживявания - както в
позитивния, така и в негативния емоционален регистър. Волево-имал добро равнище за
комуникация и адаптиране в непосредствената семейна среда и проявявал ангажираност към
проблемите в семейния кръг.
Вещите лица сочат, че нормалната конкуренция в детството / между сиблингите / не е
била правилно насочена в тази възраст и обработена по-късно, в зряла възраст и е дала
отражение в междуличностовите отношения между него и брат му.
В хода на съдебното следствие, била назначена, изготвена от вещите лица К. и Г. и
приобщена комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на частния
тъжител Г.А. .
Видно от заключението на същата, поддържано от двете вещи лица по делото няма
данни за употребата на ПАВ и алкохол към момента на 29.04.2020год. от частния тъжител.
Вербализпраната обида, мнителност и подозрителност, която имал към брат си, той
пренасял спрямо другите хора, но тези чувства не били в спектъра на клиничните симптоми
на психично разстройство.
В хода на експериментално-психологичното изследване е отбелязано, че Г. А. е склонен
както да се оттегля в ситуации на фрустрация, така и да защитава активно своя Аз, особено
когато се чувства наранен, обиден и акумулирал отношение на негодувание, „ злоба и ярост"
/ проекции на състояния- несъзнавана защитна реакция /.
Според заключението на вещите лица ситуацията в настоящия казус е била фрустрираща
6
за г-н Г. А. и е отключила стенична реакция при изпитване на страх - т.е. активно се е
защитавал, отбранявал от ударите на брат си, като е включил и изпитваната негативна
нагласа към него и към родителското семейство, особено към майката, която го е ощетила и
е подкрепяла / „ глезела и лансирала" / брат му.
Вещите лица сочат, че конфронтацията между сиблингите, което е нормален феномен по
време на детството, не е преминала успешно в годините, като е оставила сериозна следа в
отношенията на двамата братя в зряла възраст. В този смисъл, последната е допринесла за
изостряне на същите, за създаване на основа на мнителност, подозрителност, „ ненавист и
дори ярост". По мнение на г-н Г. А., зад така създадените отношения стои майката, която е „
лансирала" повече Ж., „ глезела го е". Подобно отношение към брат му се е трансформирало
в обида, мнителност и подозрителност и спрямо другите хора.
Според експертизата отношения между двамата братя, са ескалирали във физическа
агресия, т.е. в стенична реакция при състояние на стрес и фрустрация.
Експертизата на Г.А. е поддържана от двете вещи лица в с.з. В същото вещите лица
изясняват, че понятието фрустрация означава пречка или бариера по пътя към постигане на
целта. Сочат, че като тип личност Г.А. би могъл да бъде компромисен, толерантен, може да
изгражда хармонични отношения, но когато е засегнато сериозно неговото достойнство и
чест би могъл да стане активен и да предприема всякакви различни действия в контекста на
своята себезащита. Сочат, че директно към физическа агресия не е склонен. При него била
налице една тенденция към косвена агресия, мнителност и подозрителност в дадени
моменти, чувство за обида, но конкретно повишена физическа агресивност не била
констатирана.
На въпроси на съда, вещото лице Г. пояснява, че ситуацията на инцидента описан в
тъжбата е възприета от Г.А. като фрустрираща поради предварителната нагласа, която той
имал към майка си и нейния дом.
Описаната фактическа обстановка е установена по безспорен и категоричен начин
частично от обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Д. А.а,
*************** и С.Я. /в кредитираните от съда части/, от показанията на свидетелите
В.В., А.И., Й.И. и П.Д., заключенията по назначените СМЕ на подсъдимия и на частния
тъжител, заключенията по назначените КСППЕ на подсъдимия и на частния тъжител , от
показанията на вещите лица Д., Г., К. и Г., от справка за съдимост, предсъдебен доклад,
медицинско удостоверение № 347/2020г., издадено от д-р С.М., медицинско удостоверение
№ 341/2020г. издадено от д-р В.С., резултат от образно изследване издадено от д-р Б. на
името на Ж.А., лист за преглед на пациент в консултативно-диагностичния блок/спешното
отделение от 29.04.2020г. на името на Ж.А. и искане за рентгеново изследване от
29.04.2020г. на името на Ж.А., писмо от МБАЛ „Св. Анна-Варна АД гр. Варна изх. № 2119
от 19.11.2020г. ведно със заверени за вярност копия от: страници от журнал за прием на
пациенти в Спешен център от дата 29.04.2020г. и лист за преглед на пациент в Спешно
отделение от 29.04.2020г., както и 1 бр. СД диск с образни изследвания, писмо от МБАЛ
„Св. Анна-Варна АД гр. Варна с изх. № 2308 от 29.12.2020г. ведно със заверени за вярност
копия от: лист за преглед на пациент в консултативно- диагностичния блок/спешното
отделение № 2341 от 29.04.2020г., допълнителен лист към лист за преглед на пациент в
КДБ/СО № 2341 от 29.04.2020г., извадка от журнал за прием в спешно отделение започнат
на 21.04.2020г. и завършен на 11.05.2020г. и 1 брой СД диск с образни изследвания с надпис
Г.А., писмо от МБАЛ „Света Анна" гр. Варна ведно със заверени за вярност копия от журнал
за прием в спешно отделение започнат на 01.05.2020г. и завършен на 13.05.2020г. и от лист
за преглед на пациент в консултативно-диагностичния блок/спешното отделение от
04.05.2020г. ведно с 1 брой СД диск, касателно Г.А., материалите по пр.пр.№ 8008/20г. по
7
описа на ВРП, съдържащи материалите по преписка УРИ № 442000-6905/04.05.2020г. по
описа на Четвърто РУ при ОД на МВР - Варна /послужили като насочващи факти относно
хода на съдебното следствие/, два броя фотоснимки, писмо от „Национална система 112" гр.
Варна per. № 105820-440 от 24.11.2020г. ведно с 1 бр. СД диск, съдържащ звукозаписи и др,
като в своята съвкупност така посочените доказателства са непротиворечиви,
взаимнодопълващи се и не водят на различни правни изводи.
Правилно съдът не е кредитирал обясненията на подсъдимия Ж.А., в частта в която
заявява, че с пристигането си в имота частният тъжител е започнал да го блъска с тялото си,
да му налита на бой и да го провокира.
Правилно съдът е кредитирал, като логични, последователни, непротиворечиви, взаимно
допълващи и кореспондиращи с останалите кредитирани от съда гласни и писмени
доказателства, показанията на свидетелите В.В. и А.И..
Правилно ВРС е приел, че с деянието си подсъдимият Г.А. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление от частен характер по чл. 130, ал.1 НК.
От обективна страна на 29.04.2020 г., малко след 16.00ч. в гр.******************
подсъдимият е причинил на пострадалия лека телесна повреда. Увреждането е причинено
чрез директни удари с юмрук, дърпане, блъскане с ръце, падане на земята.
От действията на подсъдимия, пострадалият Г.А. е претърпял травматични увреждания.
Касае се за кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в леко увреждане на
анатомическата цялост на организма или тъканите, както и по-леки изменения във
физиологическите функции извън болката и страданието". В случая претърпяното
увреждане е с разстройство на здравето и следва да се квалифицира по ал.1 на чл. 130 НК.
Телесната повреда е една, независимо, че уврежданията са няколко на различни части по
тялото. Съобразно т.18 от Постановление № 3 от 27.IX.1979 г. на Пленума на ВС когато с
деянието се причиняват на едно лице две или повече различни по вид телесни увреждания, е
налице едно престъпление, което следва да се квалифицира с оглед на най-тежкия
резултат.В случая най-тежкия резултат се изразява именно в причиняване на леа телесна
порвреда по смисъла на чл.130, ал.1 отНК.
Същевременно с оглед приетата от ВРС фактическа обстановка е безспорно установено,
че подсъдимият Ж.А. е претърпял същата по своя характер лека телесна повреда,
изразяваща се в разкъсно-контузна рана в дясната челна област на главата; разкъсно-
контузна рана по горния клепач на лявото око; разкъсно- контузна рана в областта на
дясното слепоочие с околен оток на кожата;хематом на клепачите на двете очи;
кръвонасядане и оток в долната част на дясната предмишница и ожулване в лявата половина
на корема , които телесни увреждания също представляват по естеството си разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128-129 НК.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е осъзнавал
общественоопасния характер на деянието- неговата противоправност, запретеност и
наказуемост. Знаел е, че причинява на пострадалия телесно увреждане от вида на
действително претърпяното и независимо това е насочил всичките си усилия към постигане
на общественоопасните последици, с пълното съзнание на настъпването на негативния
резултат.
Степента на обществена опасност на деянието не е висока, каквато е и тази на
подсъдимия.
Правилно ВРС е приел, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 130, ал.З НК-
института на реторсията, като и подсъдимият, и пострадалият се освободят от наказание.
8
Правилно не е приложен института на неизбежната отбрана.
Правилно подсъдимият е бил признат за невинен по обвинението за извършено
престъпление по чл. 148, ал.1 т.1, вр. с чл. 146 ал.1 от НК и по чл. 144 ал. 1 от НК.. Съставът
на ВРС е изложел подробни и аналитични мотиви, които напълна се споделят от въззивната
инстанция.
Правилно съдът е осъди подсъдимия по предявения и приет за съвместно разглеждане
граждански иск за деянието по чл.130, ал.1 от НК, тъй като е доказан по основание и е
уважен в справедлив размер, както и правилно е отхвърлил тези по които подсъдимият е бил
признат за невинен.
Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти, са основани на
цялостен анализ на събрания доказателствен материал. Съдът е изпълнил в пълен обем
процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса.
Предвид изложеното въззивната инстанция прави изводите си, че присъдата на ВРС
не страда от пороци по смисъла на чл. 314 от НПК, оплакванията са неоснователни, не са
налице основания за отменяването й .
Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО присъдата на Варненския районен съд по НЧХД №
1752/20г по описа на същия съд, постановена на 16.11.2021г
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9