Р Е Ш Е Н И Е
№ 749
гр. Плевен, 20.11.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
Административен съд – Плевен
– ІI – административен състав, в открито съдебно заседание на двадесети октомври
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
при секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Господинов
адм. дело № 348/2020 г. по описа на Административен съд Пазарджик, за
да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на АПК, във
връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП и е образувано по жалба, подадена от Б.Т.К. ***, ЕГН **********, против Заповед
№ 20-1204-000049/13.01.2020 г. за наложена принудителна административна мярка
по чл.171, т.2, б.“к“ ЗДвП –временно спиране от движение на МПС до заплащане на
дължимата глоба, издадена от началник група към ОД МВР- София, сектор „Пътна
полиция“ ОД МВР- София. Със същата са
отнети СУ МПС на жалбоподателя, контролния
талон и СРМПС.
Жалбоподателят не е съгласен с така
издадената заповед, счита същата за незаконосъобразна, постановена при
нарушение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила. Твърди, че
не е извършил нарушението, за което му е наложена принудителната
административна мярка и че няма незаплатени глоби. Сочи, че глобата по фиш серия К №22443305/18.12.2018г. е заплатил на
11.03.2019г. Твърди, че глобата по фиш серия К №2592541/11.03.2019г. не е заплатил, тъй
като фишът не му е връчен.
По
тези съображения счита, че издадената заповед е лишена от правно основание, тъй
като не е извършил нарушението, за което му се налага принудителна
административна мярка. В заключение моли
да бъде отменена Заповед за прилагане на принудителна мярка № 20-1204-000049/13.01.2020 г. издадена от началник
група към ОД МВР- София, сектор „Пътна полиция“ ОД МВР- София. Претендира
разноски.
В
съдебно заседание, редовно уведомен, не се явява. Представлява се от адвокат П.К.,
която поддържа жалбата и моли да се отмени
Заповед № 20-1204-000049/13.01.2020 г., издадена от началник група към ОД МВР-
София, сектор „Пътна полиция“ ОД МВР- София.
Ответникът
редовно призован, не се явява, не се представлява.
Административен съд - Плевен, като прецени
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е допустима, като подадена срещу
подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от обжалването, в
качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови права и в
законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл. 149, ал. 1
от АПК, приложим съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
На 10.01.2020 г. е съставен Акт за
установяване на административно нарушение Серия GA № 143269 от Б.А.П.- младши
автоконтрольор при ОД на МВР София,
сектор пътна полиция, против Б.Т.К.,
тъй като като водач на лек
автомобил „Лексус НХ 300 Х“, с рег. ***на 10.01.2020 г. в 22:48 часа в Община Правец, на път София - Ловеч, автомагистрала Хемус 54 км посока гр.
Варна, управлява лек автомобил „Лексус НХ 300 Х“, с рег. ***лична
собственост като при проверката е
установено, че не е изпълнил
задължението си по чл.190, ал.3 от ЗДвП - не е заплатил в срок глоби по ел. фиш
К №2443305/18.12.2018г. на ОД на
МВР Велико Търново на стойност 50 лв. и
ел. фиш К №2592541/11.03.2019г. на ОД на
МВР- Плевен на стойност 50 лв. При така установеното нарушение е иззето СУМПС №*********, контролния талон на водача № 46000 и СРМПС №*********.
На основание съставения АУАН е издадена процесната Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №
20-1204-000049/13.01.2020 г.. Като основание за издаване на ЗППАМ е посочен чл.
171, т. 2, б. „к“ от ЗДвП, а именно, че от страна на К. има незаплатени глоби,
които следва бъдат платени.
По делото са приложени като доказателства: оригинал на АУАН
№ GA/143269 от 10.01.2020г., оригинал на ЗППАМ №
20-1204-000048/13.01.2020г., оригинал на ЗППАМ № 19-1204-000049/13.01.2020г.,
ведно с разпечатка от АИС АНД картон на ЗППАМ, заверено копие на разпечатка АИС
АНД относно фиш К/2443305 и фиш К/2592541, заверено копие на разпечатка от АИС
на МВР, относно особеност на л.а. Лексус НХ 300 Х, с рег. № ***, заверено копие
на заповед № 8121з-515/14.05.2018г., заверено копие на заповед
517з-51/05.01.2018г., заверено копие на заповед № 8121К-1385/21.04.2015г.,
ведно с акт за встъпване в длъжност, заверено копие на заповед №
8121з-1524/09.12.2016г, вносна бележка № 20190311029970041599/11.03.2019 г.,
издадена от ДСК, вносна бележка № 20200113029970044016/13.01.2020г., издадена
от ДСК, вносна бележка № 20200113029970044017/13.01.2020г., издадена от ДСК, Справка за извършените
от К. нарушения, издадените актове, наказателни постановления, фишове и ЗППАМ.
С протоколно определение, постановено в публично
съдебно заседание на 14.07.2020 г. съдът е задължил ответника Началник група
към ОД на МВР –София, сектор пътна
полиция при ОД на МВР София да представи доказателства за връчването
на фиш серия К № 2592541/11.03.2019г.на
ОД на МВР Плевен.
Ответникът не е представил изисканите от
съда доказателства до приключване на
съдебното производство. Делото е обявено за решаване на 20.10.2020г.
С
протоколно определение от 29.09.2020 г.,
съдът е изискал от трето неучастващо по
делото лице ОД на МВР –Плевен, да представи писмени доказателства за връчване
на електронен фиш серия К №2592541/11.03.2019г.,
а в случай, че непредстави да изготви справка, в която да отрази това
обстоятелство.
В изпълнение на това определение по делото е постъпило
писмо с рег. №316000-37949/15.10.2020г., издадено от Началник сектор на „ПП“, отдел „ОП“
при ОД на МВР Плевен. В писмото е
посочено, че във връзка с протоколно определение на съдията докладчик по
административно дело №348/2020г. по
описа на Административен съд- Плевен относно връчване
на ел. фиш серия К №2592541/11.03.2019год. на Б.Т.К., в сектор „ПП“ при ОД
на МВР Плевен е извършена проверка. В същото писмо е посочено още, че обратна
разписка за връчване на ел. фиш серия К №2592541/11.03.2019год. на Б.Т.К. не е
установена към преписката, поради което не може да бъде представена.
При служебно извършената проверка за
законосъобразност на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав
констатира, че същият е произнесен от компетентен орган, в законоустановената
форма, при спазване на административнопроизводствените правила за неговото
издаване, но в нарушение на приложимия материален закон.
Този извод се налага по
следните съображения:
Нормата на чл.168, ал.1
от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на
чл.146 от АПК.
Оспорената заповед е
издадена от административен орган с териториална, времева и материална
компетентност, тъй като съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни
мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон. В случая това е началник
група към ОД МВР- София, сектор „Пътна
полиция“ при ОД МВР- София, на когото са делегирани правомощия да издава
заповеди за прилагане на принудителни административни мерки със Заповед рег.№ 517з-51/05.01.2018г.
на директора на ОД на МВР-София.
Процесната заповед
отговаря на изискванията за форма. В нея е посочено, че се издава въз основа на
АУАН серия, GA № 143269/10.01.2020г.,
като са изложени и установените с акта обстоятелства. Съдът намира, че
оспорваната заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на
чл.59, ал.2 от АПК, тъй като в текста й фигурира позоваване на фактическото
обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при
произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната
административна мярка. Посочено е, че заповедта се издава на основание чл.171,
т.2, б.“к“ от ЗДвП по отношение на собственик,
който управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба,
незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба.
При издаването на заповедта не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Същата е издадена въз основа на акт за установяване на административно
нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните
реквизити по съдържанието му и процедурата за съставянето и връчването му.
Административният орган е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК за служебно
събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за
спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени
доказателства, удостоверяващи наличието на част от фактическите основания,
мотивирали органа да издаде заповедта.
По
делото обаче не се доказа, че Б.К. има неизпълнено в срока за доброволно
плащане задължение за глоба, произтичащо от електронен фиш серия К № 2592541/11.03.2019г. С
електронен фиш серия К № 2592541/11.03.2019г. на
ОД на МВР - Плевен, на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП във вр. с чл.182, ал.1,
т.2 от ЗДвП на Б.К. е наложена глоба в размер на 50 лв. Според чл.189, ал.5
електронният фиш се връчва на лицето по чл.188, ал.1 или ал.2 с препоръчано
писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от
министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на
функциите и правомощията им. В 14- дневен срок от получаването му собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на МВР
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В случая от
страна на ответника не бяха представени доказателства, че процедурата по чл.189, ал.5 от ЗДвП е била изпълнена и че ел. фиш серия К № 2592541/11.03.2019г. е редовно връчен
на Б.К., което обстоятелство е
удостоверено с писмо с вх. № 5385/16.10.2020г., издадено от Началник сектор на „ПП“, отдел
„ОП“ при ОД на МВР Плевен. Съгласно
чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН,
като жалбата срещу него се подава в 14- дневен срок от получаването му.
Следователно към момента на издаване на Заповед № 20-1204-000049/13.01.2020 г. за
наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б.“к“ ЗДвП, електронен фиш серия К № 2592541/11.03.2019г. не
е бил влязъл в сила и съответно срокът за доброволно изпълнение на задължението
за заплащане на глоба, произтичащо от електронния фиш, изобщо не е започвал да
тече. С оглед на което неправилно и необосновано с оспорената заповед е
упражнено административното правомощие за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2, б.
„К“ от ЗДвП, основано на неизпълнено според адм. орган задължение на
жалбоподателя за заплащане в едномесечен срок на наложена му с ЕФ серия К, № 2592541/11.03.2019г. глоба.
По делото от страна на жалбоподателя
са приложени като доказателства, документи удостоверяващи плащането на
електронен фиш серия К, № 22443305/18.12.2018г. на ОД на МВР Велико Търново, а именно представена е вносна бележка № 201903110289970041599,
издадена от ДСК, видно от която на дата 11.03.2019г. е извършено преводно
нареждане от Б.К. към МВР. Електронният фиш е връчен на жалпободателя на
дата 05.03.2019 г., като от този ден на основание чл. 189, ал. 9 от ЗДвП, за
него е започнал да тече и четиринадесет дневен срок, в който при доброволно
заплащане се дължи 70% от дължимия размер на глобата, поради което
следва да се приеме, че направеното плащане
в размер на 35.00 лв. е извършено в
посочения срок.
Именно с извършеното плащане отпада и
условието за прилагане на принудителна административна мярка на посоченото от
ответника основание, поради което съдът приема, че не са били налице основанията
за издаване на процесната заповед по отношение на жалбоподателя.
ПАМ са форма на изпълнителна дейност, чрез
която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените
от закона случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление
от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат
подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и
по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при
издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка.
Принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени
в закон или указ случаи, компетентният орган не може да ги налага произволно;
те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и
начина, предвидени там; като издаването им трябва да е в съответствие с целта
на закона, по който са предвидени (по арг. от чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН). Самите
материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на
стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им
предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и
безусловно правната сфера на адресата. В този аспект е недопустимо прилагането
на ПАМ при липса на всички нормативноустановени за това условия. А щом като не
е налице правопораждащ фактически състав, липсва и основание за прилагане на
правомощието на административния орган за временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство до заплащане на дължимата глоба,
след като същата е била вече платена. Следователно процесната преустановителна
ПАМ, наложена със заповед за прилагане на ПАМ № 20-1204-000049/13.01.2020 г., издадена
от началник група към ОД МВР- София, сектор „Пътна полиция“ ОД МВР- София е издадена при липса на материалноправните
предпоставки за това и като такава следва да бъде отменена.
При този изход на делото, на
жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, възлизащи
общо в размер на 260, 00 лв., от които 10, 00 лв. – внесена държавна такса и 250,
00 лв. – договорено и изплатено в брой адвокатско възнаграждение, платими от
бюджета на ответника.
Предвид основателността на жалбата и изложените мотиви, на основание чл.
172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 20-1204-000049/13.01.2020 г., издадена от началник група към
ОД МВР- София, сектор „Пътна полиция“ ОД МВР- София, с която на Б.Т.К. ***, ЕГН **********, е
наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б.“к“ от ЗДвП –
Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач до заплащане на дължимата глоба и са отнети СУМПС №*********, контролен талон
№ 46000 и СРМПС №*********.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – София
да заплати на Б.Т.К. ***, ЕГН **********, направените по делото разноски в
размер 260, 00 (двеста и шестдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
СЪДИЯ: