Определение по дело №948/2015 на Районен съд - Свиленград

_{ПРОТОКОЛ}

 

Година 2016                                                                              Град Свиленград

Свиленградски районен съд                                                 наказателен състав

На двадесет и трети февруари                    две хиляди и шестнадесета година

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                                                                   Председател: ХРИСТО ГЕОРЧЕВ                    

 

Секретар: А.Д.

Прокурор: Милена Славова

сложи за разглеждане докладваното от съдия ГЕОРЧЕВ

НОХД дело №  948 по описа на съда за 2015 година.

На именното повикване в 14.30 часа се явиха:

Страна Районна прокуратура - Свиленград, редовно уведомена, изпраща представител прокурор Милена Славова.

Подсъдимият А.М.С.А.,  редовно призован, осигурен от органите на ОЗ „Охрана” – Хасково, се явява лично и с  адв. Т., назначен служебен защитник от ДП.

Преводачът А. Закка К., уведомена от предходното съдебно заседание,  не се явява. След направена телефонна връзка се установява, че същата се намира извън града и се намира в обективна невъзможност за явяване.

Съдът дава 10минути почивка за осигуряване на преводач.

           

          В залата присъства преводач Т.А. Хусеин А., редовно уведомен. Същият представя декларация, с която моли да му бъдат изплатени пътни разноски в размер на 20 /двадесет/ лева, представя доказателства.

               Съдът като взе предвид, че подсъдимият А.М.С.А. е чужд гражданин владее български език, но с оглед специфичността на процеса и липсата на доказателства, че владее перфектно български език намира, че на същия следва да бъде назначен преводач, като поименно определя Т.А. Хусеин А., който да извърши устен превод от български на арабски език и обратно при възнаграждение в размер на 20/двадесе/лева, водим от което и на основание чл.142, ал.1 от НПК

                     О П Р ЕД Е Л И :

                     НАЗНАЧАВА на подсъдимия А.М.С.А. преводач Т.А. Хусеин А., който да извърши устен превод от български на арабски език и обратно, при възнаграждение в размер на 20/двадесет/лева, платими от БС на съда.

            ПОСТАНОВЯВА на преводача Т.А. Хусеин-А. да се изплатят пътни разноски в размер на 20.00/двадесет/ лева.

            Издаде се РКО.

        Сне се самоличността на преводача.

            Преводач Т.А. Хусеин А., роден на ***г. Аден, Р. Иемен, арабин, български гражданин, живущ *** А,  с висше образование, женен, не осъждан, с  ЕГН: **********, без родство със страните и дела със страните.

             Преводач Т.А. Хусеин-А. – Владея писмено и говоримо арабски   език.

            Преводачът предупреден за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 2 от НК, който предвижда за даване на неверен превод пред съд наказание „Лишаване от свобода” до 5 години.

            Преводач Т.А. Хусеин-А. – Обещавам да направя верен превод.

 

                 На основание чл. 271, ал. 9 от НПК съдът във  всички случаи на неявяване на призовани лица от списъка на лицата за призоваване задължително изслушва становищата на страните по хода на делото.

По хода на делото

Прокурора  - Да се даде ход на делото.

Адв. Т.  –  Да се даде ход на делото.

Подсъдимият А.М.С.А. (чрез преводача) – Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, водим от което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

          Съдът докладва, че в предходното съдебно заседание са направени доказателствени искания, както от процесуалния представител на подсъдимия, така и от представителя на  обвинението които съдът е счел за  основателни и ги е уважил като е  указал да се изготвят съответни писма до надлежните институции за получаване на съответните отговори. В този смисъл са получени заверени преписи от протоколите по ЧНД №1116/2015г. по описа на РС – Свиленград, ведно с определение №836 от 26.11.2015г. и от ВЧНД №821/2015г. по описа на ОС – Хасково, ведно с определение №677, неразделна част от протокола. Също така отговор от  изпратено писмо до Държавната агенция за бежанците е получен, относно исканата информация, като в същото се посочва, че подсъдимия е подал  молба за закрила с вх.№4575/04.09.2015г.  на Разпределителен център – София, кв.”Овча купел” и е в процедура по предоставяне на закрила, като към 12.01.2016г. чуждият гражданин има  изготвено решение №9348/16.12.2015г.  на  Председателя на Държавната агенция за бежанците  към Министерски съвет с което му се отказва предоставянето  на закрила в Република България и че  постановения административен акт все още не е връчен.

            Съдът счита, че така исканите от страните  материали и постъпили по делото са допустими, относими и необходими и следва да бъдат приобщени към доказателствата по делото, поради което

            ОПРЕДЕЛИ:

            ПРИЕМА като доказателства  по делото: заверени преписи от протоколите по ЧНД №1116/2015г. по описа на РС – Свиленград, ведно с определение №836 от 26.11.2015г. и от ВЧНД №821/2015г. по описа на ОС – Хасково, ведно с определение №677, неразделна част от протокола, както и писмо с вх.№687/19.01.2016г. от  Държавната агенция за бежанците.

 

На основание чл. 286, ал.1 от НПК, съдът запитва страните имат ли искания за извършване на нови съдебни следствени действия, необходими за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото.

Прокурорът – Нямам други искания. Да се приключи съдебното следствие.

Адв. Т. – Нямам други искания. Да се приключи съдебното следствие.

Съдът счита делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА съдебното следствие за приключено.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

         Прокурорът – Уважаеми, Господин Съдия, считам че по безспорен и категоричен начин се доказа повдигнатото по отношение на подсъдимия А.М.С.А. обвинение за извършено от същия престъпление по чл.279, ал.1 от  НК, както по време, място и начин на извършване, така  по отношение на субективната страна на  това престъпление извършено виновно от подсъдимия.  Считам, че в тази насока събраните по делото доказателства са безпротиворечиви и по   безспорен начин установяват факта на нелегалното преминаване през границата на страната на подсъдимия  при влизане от Турция за България на 13.08.2015г. в района на 310 гранична пирамида в землището на с. Капитан Андреево.  Същия е направил това без да е имал  разрешение на надлежните органи на властта и без надлежни документи, като е сторил това на  неопределените за това места. Считам, че с оглед подетата още на етапа на Досъдебното производство  защитна теза на подсъдимия и неговия защитник да се спра на това, че в случая  и в конкретния казус липсва изобщо каквито и да било доказателства за наличие на предпоставките на ал.5 на чл.279 за отпадане на повзаимността  на  затова деяние извършено от подсъдимия. Същия многократно е извършвал деяния с нелегално преминаване на границата, а твърдението му, че влиза  в страната, за да се  полза от правото си на закрила считам, че единствено  и  само е защитна теза и желание за  домогване на отпадане на  наказуемостта за това престъпление което е извършено. Считам, че косвено доказателство е и приетото в днешното съдебно заседание касаещо деяние на подсъдимия извършено в хода на наказателното  производство  по настоящото делото, свързано с опита му за  нелегално излизане от границите на страната отново в района на община Свиленград, което сочи никакво желание за оставане на  територията на страната и пълно незачитане  на установените в страната норми за преминава през границите на страната. В  този смисъл моля да признаете за виновен подсъдимия А. за което му е предявено обвинение, като му наложите наказание  при условията на чл.54,  като едновременно с това и предвид съдебното минало на подсъдимия  считам, че така наложеното наказание „Лишаване от свобода” и в преценения от съда размер следва да бъде изтърпяно  ефективно при първоначален строг режим. В този смисъл моля за съдебен акт.

              Адв. Т. -  Уважаеми господин Съдия, като защитник на подсъдимия, считам че обвинението което прокурора повдига срещу него е не е основателно. Събраните доказателства по делото според защитата  не обуславят извод и теза, че той е извършил това престъпление за което се намираме в тази зала. Убеден съм, че това деяние което той е извършили за което са  събрани доказателства не е престъпление по българския наказателен закон. Действително  събрани са доказателства относно признаците от обективна и субективна страна, налице са факти, че той е   влязъл съзнателно  в България,  но има една особеност, че лицето е влязло  в страната  с намерение да иска закрила от Държавата. Този момент  е ясен предвид събраните по делото доказателства още първоначално. Подсъдимия не е бил сам, бил е в група с още 20лица. От събраните гласни доказателства се установява по безспорен начин, че почти всички са се представили с  неистински имена като  на всички целта е била да поискат убежище. В това  число не е направил изключение и подзащитният ми, но още преди да бъде привлечен  като обвиняем той е  разкрил самоличност си и  пред разследващия органа е   дал подробни обяснения които освен, че са непротиворечиви и в тях няма нелогичност или съмнения които да водят, че целта на този човек  е била някаква друга. В този смисъл извършеното от подсъдимия  деяние трябва да се разглежда през призмата на ал.5 чл.279 от НК,  с оглед  на това, че ако съдът приеме неговата теза, че неговото идване в България е не случайно и не с цел да нарушава границата, а е с цел да иска закрила от тази Държава, то извършеното от него деяние не е наказуемо съгласно чл. 9 от  НК. Считам, че Конституцията на Република България специално чл.27, ал.2   дава убежище на лица които са преследвани по някаква причина и това е едно тяхно право, което е гарантирано от закона и  се касае за едно международно защитено право  и ако съдът приеме, че действително са налице подбуди и   мотиви на подзащитният ми да дойде в България с тази цел след като не трябва да го наказва, би следвало да го оправдае. За тази цел съдът трябва да види какви са подбудите и мотиви, а считам, че бяха   събрани доказателства за това  които ги има по делото. Аз само на кратко ще ги систематизирам. На първо място считам, че идването на А. е подтикнато  от две причини, едната е  страх да продължи да живее в ивицата Газа от където той пристига и което считам за безспорно.  На второ място това е желанието му  да бъде при и заедно със семейство си предвид събраните доказателства е, че той  има три деца тука, имал е сключен брак,  по настоящем е   разведен, като едно от децата му е непълнолетно. Тези две причини са израз на едно нормално човешко желание и е свързано с такова право което  закона му дава. Считам, че това дали се е страхувал да живее там, предвид представените  доказателства това е  основателно, наистина ивицата Газа е място където има война, ако не постоянна, то  периодично има бомбардировки и съм представил писмени доказателства за това. Действително  има данни по делото, че подсъдимия идва за втори път в България, като веднъж вече е искал статут  и му е бил отказан и това станало  преди повече от 6години, като в предходния му престой в Република България той е бил осъждан, въпреки това считам, че това обстоятелство  съдът не следва да го квалифицира като утежняващо предвид събраните доказателства. Това нещо е станало   при предишно привличане.  На следващо място защитата е учудена защо той след като е бил задържан в група с още 20лица не е бил привлечен заедно с тях,  защо това дело  се разглежда отделно за него, по какви критерии специално неговия случай е отделен. Според мен това не е следвало да се прави, но така или иначе факт е обвинението, но за мен като негов адвокат извода  е един, този човек е дошъл в България да се ползва от правото си на   убежище. Второ той има основателна причина да иска да се установи именно в тази държава. На следващо място представеното извлечение  от Държавната агенция за бежанците е доказателство, че той  има молба и е в процедура. Действително има  решение с което му се постановява отказ, но това решение също подлежи на едно евентуално обжалване  от негова страна, ако той реши. Тези мотиви и подбуди обуславят извода, че е налице искане за закрила направено от него и  при това положение логично е  съдът да не му налага наказание. В  този смисъл моля за присъда като считам,  съдът трябва да го оправдае по това повдигнато обвинение, независимо от наличието на съдебна практика, че лицето може да бъди осъдено като извършител, но да  не бъде наказано. Моята теза специално е, че тази практика аз лично не мога да я приема като нормална, защото считам, че наказуемостта е елемент от състава на всяко едно престъпление и ако той липсва и  са налице предпоставките за това съдът трябва да оправдае лицето за това обвинение. Накрая що се отнася до представените писмени доказателства за водено друго дело срещу подзащитният ми считам, че съдът не трябва по никакъв начин да анализира тези доказателства, тъй като са несъотносими към деянието и нямат място в анализа на съда.

 

Подсъдимият А.М.С.А. (чрез преводача) – Съгласен съм с казаното от адвоката ми.

На основание чл.297 от НПК, Съдът дава последна дума на подсъдимата.

Подсъдимият А.М.С.А. (чрез преводача) -Дойдох тук за втора родина България, родина на моите деца, всякъде мога да бъда бежанец, но България е на моите деца. Аз съм без документи и няма намерение да нарушавам правилата на тази държава. Моля за милост.

 

Съдът се оттегля на съвещание, за да постанови присъдата си.

Съдът след съвещание, обяви присъдата си.

Съдът, след като постанови и произнесе  присъдата, следва да се произнесе и по отношение на  мярката за неотклонение на подсъдимият.         

На основание чл. 309, ал.4, от НПК, Съдът

О П Р Е Д Е Л И: №

ПОТВЪРЖДАВА взетата на досъдебното производство мярка за неотклонение „Гаранция” спрямо подсъдимия А.М.С.А., роден на *** ***, Палестина, до влизане на присъдата в сила.

 

Определението подлежи на обжалване и протест пред Хасковски окръжен съд в 7 - дневен срок, считано от днес.

 

                                                 Председател:

                                                                          /Христо Георчев/

Заседанието завърши в 17.00 часа.

Протокола се изготви на 23.02.2016 година.

                                                                               

                                                                     

                                                                       СЪДИЯ:..................

                                                                                           

                                                                                                         

                                                                       Секретар:.................

 

               МОТИВИ към ПРИСЪДА № 7/23.02.2016 г., постановена по НОХД    № 948/2016 г. по описа на Районен съд – Свиленград  - 02.03.2016 година

 

 

               Против подсъдимия А.М.С.А., роден на *** ***, Палестина, арабин, без гражданство,  живущ ***№ 8, със средно образование, разведен, осъждан, е повдигнато обвинение от Районна прокуратура- гр.Свиленград, за престъпление по чл.279, ал.1  от Наказателния кодекс, за това, че на 13.08.2015 г. в района на 310-та гранична пирамида в землището на с.Капитан Андреево, общ.Свиленград, обл.Хасково влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта - престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК.

             Страна Районна прокуратура - Свиленград, редовно уведомена, изпраща представител прокурор Милена Славова.

             Подсъдимият А.М.С.А.,  редовно призован, осигурен от органите на ОЗ „Охрана” – Хасково, се явява лично и с  адв. Т., назначен служебен защитник от ДП.

            След даване ход на делото, съдът пристъпи към проверка самоличността на явилите се лица и изпълни съответните процесуални изисквания съгласно разпоредбите на чл. 272 ал 4 , чл. 273 , чл. 274  от НПК. На основание чл.275 от НПК, се отправиха  доказателствени искания  и от двете страни, но такива не се заявиха относно реда за провеждане на съдебното следствие при което производството премина по общия ред.

            Следвайки хронологически процеса подсъдимия даде обяснения, след което се разпитаха и свидетелите.Бяха приети като доказателства по делото намиращите се в Досъдебното производство писмени материали и документи имащи характер и значение на доказателства т.с. съдържащи фактически данни свързани с обстоятелствата по делото допринасящи за тяхното изясняване и са били установени при условията и по реда на НПК. Приети бяха и изисканите и приложени заверени преписи от протоколите по ЧНД №1116/2015г. по описа на РС – Свиленград, ведно с определение №836 от 26.11.2015г. и от ВЧНД №821/2015г. по описа на ОС – Хасково, ведно с определение №677, неразделна част от протокола, както и писмо с вх.№ 687/19.01.2016г. от  Държавната агенция за бежанците.

           По време на съдебните прения прокурорът поддържа изложените в обвинителния акт факти и обстоятелства и направените изводи ,като счита ,че както от обективна, така и от субективна страна  е осъществено престъплението за което му е повдигнато обвинение.Намира изложеното от подсъдимия в обясненията си, и това на процесуалния му представител за една защитна теза,която не намира опора в събрания доказателствен материал и се цели единствено да бъде избегната наказателната отговорност за осъществената престъпна деятелност.С оглед на съдебното минало представителя на държавното обвинение застъпва становище за налагане на наказание „лишаване от свобода „ което да изтърпи ефективно  при първоначален „строг” режим.

           Защитата пледира за оправдаване на подсъдимия,като полага завидни усилия да аргументира и обективира защитната си теза.Последната се свежда предимно до обстоятелството , че елементите от състава на престъплението по чл. 279 ал. 1 са налице , но единствено приложението на  разпоредбата на ал. 5 на чл. 279 от НК би било законосъобразното  поведение  на съда.Още повече дори  релевира доводи касаещи неговата невинност.Изнася редица съображения в подкрепа  на този извод, представяйки снимков материал от ситуацията в ивицата „Газа „ причините поради които отново влиза нелегално през границата  от Турция за България, а именно бомбардировките  в този район на Палестина ;трите му деца и бившата му съпруга които живеят в София ;стремежа му към предоставяне на статут на бежанец и всъщност дълбоките разбираеми подбуди и мотиви за действията му.Счита, че не следва да се вземат предвид предишните му осъждания, както и висящото производство отново  по чл. 279 ал. 1 от НК, намирайки ,че тези факти са несъотносими към настоящото дело.Моли  да бъде изцяло оправдан , поради изтъкнатите съображения.

             Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, приема за установено следното :

 

                             ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

              Подс. А.М.С.А. е от арабски произход, без гражданство.Последният дошъл първоначално в Република България през 90-те години на миналия век, като студент по медицина. He успял да завърши образованието си, но се оженил за българска гражданка, от която имал и три деца. По време на престоя си в България, А.М.С.А. извършил на два пъти престъпление по чл.280 от НК, заради което два пъти излежавал ефективни присъди „Лишаване от свобода". През 2010г. след като излязъл от затвора и му било отказано предоставянето на статут на бежанец, подс.А. напуснал страната и се прибрал в Палестина.През 2015г. подс.А. решил отново да дойде в Република България и тъй като не можел да направи това легално, решил да влезе през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта.След като пристигнал в Турция успял да се свържа с лица/неустановени по делото/, които го включили в група хора, които също искали да влязат нелегално в Р. България. За да бъде доведен до България подс.А. платил сумата от 300 долара. Той заедно с още лица, които подс.А. не познавал, били качени от гр.Истанбул в микробус и докарани в местност на турска територия в близост до границата с Република България. От там групата водена от каналджии продължила пеша, като на 13.08.2015 около 21.45 часа лицата между които и А.М.С.А. дос-тигнали границата с Република България, където каналжиите им показали на къде да продължат и се върнали , а подс.А. продължил влизайки на територията на Република България в районна на 310 гранична пирамида находяща се в землището на с.Капитан Андреево общ.Свиленград. Това движение на хора било установено от Св. И.П. - служител на ГПУ Свиленград, който водел наблюдение чрез термовизионна система в района на 310 гранична пирамида намираща се в землището на с. Капитан Андреево. Св.П. веднага уведомил дежурния в патрулна база Капитан Андреево за забелязаните лица, като на място бил изпратен автопатрул, като насочвани от колегата си, свидетеля С.Н. съвместно с колегата си Николай Настов задържали лицата, между които и подс. А.М.С.А.

              В хода на проверката по случая, извършена непосредствено след задържането на лицата, едно от тях се представило с имена М. Махмуд Абдул Хамид, роден на ***г. в гр. Дамаск, Сирия, като продължавало да твърди, че е сирийски гражданин, като едновременно с това подало молба за закрила до ДАБ София сьс сьщата самоличност. Едва след извършената АФИС регистрация се установило, че именно това лице е регистрирано и предходни години отново за престъпления свързани с граничния режим. По тези регистрации и налични съвпадения на пръстовите отпечатъци се установило, че лицето не е сирийски гражданин за какъвто се представя,а именно подс. А.М.С.А. роден на ***г***, Палестина. Предвид последното и установена неистинска самоличност молбата подадена от него до ДАБ-София била анулирана, a пo случая започнало Бързо производство.

            А.М.С.А. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 279, ал.1 от НК. Същият по същество признава, че е влязъл нелегално през границата на страната, но навежда доводи, че е направил това , за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията.От направените справки в Бюро "Съдимост" при Министерство на правосъдието - София е видно, че обв, А.М.С.А. е осъждан.

 

                                     ОТ ПРАВНА СТРАНА:

    

             При така изяснената фактическа обстановка се налага правния извод, че с действията си подс.т А.М.С.А. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.279, ал. 1 от Наказателния кодекс.

            От обективна- На 13.08.2015г в района на 310 гранична пирамида в землището на с. Капитан Андреево, общ. Свиленград, обл.Хасково, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

            От субективна страна подс. А.М.С.А. е извършил деянието виновно, при условията на пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва от НК. Той е разбирал свойството и значението на извършеното и е могьл да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е настьпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Наличието на прекия умисъл, отразен в съзнанието на дееца,  не подлежи на съмнение и е доказан по безспорен и категоричен начин. Подсъдимият е действал виновно, с пряк умисъл. Същия е съзнавал, че извършеното от него деяние е престъпление и е обявено от закона за наказуемо.Обективните обстоятелства  установени по делото сочат и за субективния елемент от състава на престъплението за което му е повдигнато обвинение.Очевидни са елементите на прекия умисъл обективиран в действията и поведението преди всичко, на подсъдимия А.М.С.А..Бил е с ясното съзнание, че така пресича държавната ни граница, по нелегален начин  без да има разрешение на надлежните органи на властта и е целял, именно, това.

             Фактическата обстановка по обвинителния акт, както и самото престъпление се доказват по безспорен и категоричен начин от, показания на разпитаните по делото свидетели; от характеристичните данни; справките за съдимост и от обясненията на подсъдимия и направените частични самопризнания.

             Относно тезата , че подсъдимия  е влезнал в страната ни за да търси закрила в Р. България ,съдът дължи следните съждения:

             След като  групата от лица между които и подсъдимия са били локализирани с помощта на термовизия, по данни и сигнал на водещия наблюдението,дежурния патрул е задържал лицата.Последните са се представели за сирийски граждани.Подсъдимият заявява „Представих се като сирийски гражданин на граничарите, посочих друго име - на сирийски гражданин, измислени имена” и „Имам лошо минало в България и затова ме беше страх” Сам признава , че тъй като сирийските граждани  се снабдявали със съответните документи по лесно , за това се представил за такъв т. с. въвел  е в заблуждение органите на властта за да постигне целта си Легитимирал се  с имена М. Махмуд Абдул Хамид, роден на ***г. в гр. Дамаск, Сирия, като продължавал да твърди, че е сирийски гражданин, като едновременно с това подал молба за закрила до ДАБ София сьс сьщата самоличност.След  извършената, обаче  АФИС регистрация се установило, че именно това лице е регистрирано и предходни години отново за престъпления свързани с граничния режим. По тези регистрации и налични съвпадения на пръстовите отпечатъци се установило, че лицето не е сирийски гражданин за какъвто се представя,а именно подс. А.М.С.А. роден на ***г***, Палестина. Предвид последното и установената неистинска самоличност молбата подадена от него до ДАБ-София била анулирана, a пo случая започнало Бързо производство. След направени пръстови отпечатъци се оказало, че  лицето е задържано три пъти на Елхово, Свиленград и на Русе, като винаги е минавал границите нелегално. Истинските му имена станали ясни след като взели отпечатъците, преди това шикалкавел и казвал  сирийски имена.Ето  и защо спрямо него  е процедирано различно  от останалите, който факт коментира защитата с изразено недоумение.Въпреки това подсъдимия е подал молба с вх. № 4575/04.09.2015 г.  на РПЦ гр. София кв. „Овча Купел  и с решение  №9348/16.12.2016 г.  на Председателя на ДАБ се отказва  предоставяне на закрила  в Р. България .Разбира се става въпрос за индивидуален административен акт , който подлежи на обжалване, но  този резултат още веднъж показва, че подсъдимия не отговаря  на законовите предпоставки и изисквания за предоставяне на закрила. Той не е изпълнил елементарните норми и правила на лице търсещо закрила в друга държава. В този смисъл следва да се отбележи следното –

 

                Граничните полицаи са облечени в зелени полицейски униформи с надпис на български език: “Гранична Полиция” и на английски език: “Border Police”,поради което лесно могат да бъдат разпознати , като органи на властта.Граничните полицаи пазят пунктовете за проверка по границите, през които може да се влезе законно в страната по земя и въздух (международните летища). Граничната полиция също така охранява и границата извън официалните места за влизане в страната – по земя (зелена граница), вода (морска или речна граница) и въздух (въздушна граница).Когато чужденец влиза в България законно той има право да заяви своята молба за закрила още на границата пред Граничната полиция, но може да направи това и по-късно като се яви самостоятелно пред служителите на Агенцията за бежанците в някой от нейните бежанските центрове (лагери). Ако чужденецът обаче, влиза незаконно, той е длъжен да заяви незабавно молбата си за закрила пред служителите на първия държавен орган, с който се срещне. Ако незаконно влизащият чужденец не е бил арестуван и задържан от служителите на Гранична полиция, след като премине границата той е длъжен незабавно да ги потърси и да им се представи, за да заяви че търси закрила и статут в България.В България влизането на чужденец в страната без документи, виза и не през определените за това места по границата е незаконно и се наказва като престъпление. Когато обаче чужденецът е човек, който търси закрила, законът го освобождава от отговорност и осъждане. Затова е важно веднага след преминаване на границата да заяви това, че търси закрила пред първия срещнат държавен служител, който най-често е граничен полицай.Граничните полицаи провеждат разпит на чужденците с помощта на преводач и записват изявленията, които са направени в писмен протокол. Протоколът трябва да се прочете от преводача на глас и да се подпише от чужденеца, преводача и полицая, който води разпита. Ако чужденецът не е заявил молбата си за закрила по време на този разпит, той може да го направи и по-късно пред съда.Ако чужденецът е заявил молбата си за закрила пред граничните полицаи на българо-турската граница ще бъде прехвърлен в Разпределителния център – гр.Елхово. В разпределителния център-Елхово чужденецът се задържа за период от 5 до 10 дни. През това време служители от Агенцията за бежанците ще го посетят, разпитат и ще снемат неговите отпечатъци от пръстите на двете ръце, след което ще бъде решено в кой от бежанските центрове (лагери) ще бъде прехвърлен за останалите провеждане на процедурата по разглеждане и решаване по молбата му за закрила..прехвърляне в бежански център.Ако чужденецът обаче не търси закрила в България и затова не е заявил такава молба пред Граничната полиция, той ще бъде задържан за 24 часа от граничните полицаи, докато се реши дали ще бъде изправен пред съд заради незаконното му влизане. В тези случаи след изтичането на 24-те часа, или след приключване на делото пред съда, чужденецът ще бъде прехвърлен като незаконен имигрант в център за задържане и депортиране към имиграционната полиция – Дирекция “Миграция”.Статут на бежанец се предоставя или отказва с решение на Председателя на Държавната агенция за бежанците. Тези решения, с които се предоставя, отказва, прекратява процедура или отнема статут на бежанец по своята правна същност са индивидуален административен акт.Всяка молба за предоставяне на особена закрила се разглежда и решава индивидуално, обективно и безпристрастно.Изключение – само при масово навлизане на по-големи групи бежанци от съседна държава се предоставя временна закрила групово. При този случай статутът им се определя според установените международноправни правила – принципа prima facie.Държавните органи, компетентни да разгледат молбата за предоставяне на особена закрила, трябва да притежават необходимата квалификация. Тази особеност се изразява най-вече в едновременното, комплексно действие на международноправните и вътрешноправните актове на територията на дадена страна.

             Видно е ,че поведението на подсъдимия влезнал незаконно през държавната граница  несъответства на горе посочените изисквания. Вместо незабавно и веднага да заяви намеренията си, да разкрие самоличността си, пред първия срещнат държавен служител  - граничен полицай , той се представя за лице от друга националност под други имена  и чак, когато е разобличен  и то чрез неопровержими доказателства – пръстови отпечатъци, тогава  е анулирана молбата му  и прави самопризнания.Заявката която отнася за закрила и статут става на един неоправдано късен етап, когато е разкрит .Ето защо  обясненията в тази смисъл се явяват голословни , логически необосновани и изолирани от доказателствения материал, а и липсва убедителност , основен и ключов критерий за обективност и откровеност.Тези характеристики са от знчение , не доказване на съставомерността на деянието , колкото за преценка на основателността на искането за закрила от Р. България.

             Съдът давайки си сметка, че в настоящото производство наред с писмените доказателства, следва да се разчита приоритетно на гласните доказателствени средства , разпитите на свидетелите бяха проведени по начин такъв, че да възпроизвеждат доказателства и да изпълнят отредените им от закона функции.

            Съдът кредитира изцяло възпроизведените с гласни доказателствени средства показания на разпитаните свидетели –И.С.П., С.П.Н. и Д.Б.Т.,***, тъй като същите се открояват с необходимата еднопосочност, последователност, безпротиворечивост, логическа обоснованост  и подчертана убедителност, поради което ги намира за напълно  достоверни  и обективни. Извода, който се налага , несъмнено сочи  за стриктно изпълнени задължения от страна на служителите и свидетели по делото. Обясненията на  подсъдимия особено в частта им , че идва с единствената цел да търси закрила  от Р. България , не само че са логически необосновани  и голословни , но не се подкрепят от останалите доказателства.Още повече липсва необходимата убедителност ,която е основен критерий за откровеност и обективност.Категорично и недсвусмилено сочат свидетелите  за неговите първи действия  и еелементи от поведението му въпреки , че е знаел говоримо български език.

           Съдът намира за безспорно доказано авторството на  подсъдимия А.М.С.А.  от събраната достатъчно по обем доказателствена съвкупност.

           Престъплението  замислено и осъществено  е довършено.При влизане в страната ни ,основен, разграничителен  и решаващ елемент е преминаването на държавната  т. с. географската граница  и последващия контрол от страна на органите реализиращи паспортния режим.Контролните органи , обаче не могат физически да бъдат поставяни на самата географска граница и са изведени вътре в страната ни , за да констатират и установят кой е преминал  редовно  и кой не, с оглед на това дали притежава разрешение на надлежните органи на властта .Ето защо след като съзнателно , не представи редовни документи –паспорта да притежава всички надлежни елементи с характерната им за националността идентичност ;наличие на съответна , и необходима виза  и др. то деецът  се счита , че е преминал – влезнал през границата на страната ни , без разрешение на надлежните органи на властта/граничните контролни органи работещи по паспортния режим.В конкретния случай подсъдимия без документи за самоличност преминава през т. н. зелена граница  т. с. не през определените за това места.

          При това положение, наложителен е извода , че всички основни , характерни  и специфични за този вид престъпления елементи са консумирани  или те са налице . С деянието си подсъдимият описва  и осъществява, несъмнено признаците от състава на престъплението по чл. 279 ал. 1 от НК , както от субективна , така и от обективна страна.

 

                          ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:

 

            При определяне на наказанието за извършеното престъпление по чл.279, ал.1 от НК,съдът взе предвид  както общите принципи предвидени в чл. 54 от НК , -степента на обществената опасност на деянието и дееца ;подбудите и мотивите за извършване на престъплението ясно и недвусмислено очертани и доказани ;смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства обуславящи съответно по леко или по тежко наказание, така и характерните особености и специфика  на осъществената престъпна деятелност. Съдът, като ръководно решаващ орган  освен горе посоченото изгради изводите относно индивидуализацията  на наказанието  и съобразно вътрешното си съдийско убеждение.Съобразно конкретната правна и преди всичко фактическа обстановка по делото ,сьдът намери ,че за постигане на специалната  и генерална превенция  съгласно разпоредбата на чл. 36 от НК на подсъдимият , следва да му бъде наложено именно  такова по вид и размер наказание.Наблюдава се  една тенденция към завишаване  ръста на тоз и вид престъпления  и води до усложняване на криминогенната обстановка в района.

Съдът призна подсъдимия А.М.С.А., роден на *** ***, Палестина, арабин, без гражданство,  живущ ***№8, със средно образование, разведен, осъждан, за виновен  в това, че:

  на 13.08.2015 г. в района на 310-та гранична пирамида в землището на с.Капитан Андреево, общ.Свиленград, обл.Хасково влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта - престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.279, ал.1, вр.54 от НК определи наказание и го осъди на „ЛИШАВАНЕ ОТ    СВОБОДА” за срок от 5 (пет) месеца и наказание „ГЛОБА” в размер на 200(двеста) лева.Разпореди на основание чл. 61 т. 2 вр. чл.60 ал. 1 от ЗИНЗС наложеното наказание да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален „строг” режим на изтърпяване. Разпореди  на основание чл.189, ал.2 от НПК направените по делото разноски в размер на 120.00 / сто и двадесет лева  / за преводач, да останат за сметка на органа на досъдебното производство, а в размер на 20 /двадесет / лева по съдебното производство за сметка на Съда. Осъди   подсъдимия  А.М.С.А.  да заплати направените по делото разноски в размер на 20/двадесет лева/, произтичащи от пътни разноски за преводач.

 

         Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………