Решение по дело №3457/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 39
Дата: 9 януари 2020 г. (в сила от 21 септември 2020 г.)
Съдия: Антония Иванова Тонева
Дело: 20195530103457
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

   Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………                            09.01.2020 година                     град Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав

На трети декември                                                2020 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                      Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА                                                     

 

Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА

гр.дело №3457 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е с правно основание чл.49 ЗЗД.

Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД Ст.Загора твърди в исковата си молба, че осъществява основно дейностите по водоснабдяване, канализация, пречистване на битови и отпадни води, проучване, проектиране, изграждане, поддържане, управление и контрол при изграждане на водоснабдителни, канализационни и пречиствателни системи на територията на Област Стара Загора и Община Тополовград. Заявява, че е потребител на ел.енергия относно притежавания обект с ИТН 2939033 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА" Община Тополовград, който обект е присъединен към електропреносната система посредством Електропровод „Венеция" 20 kV, собственост на дружеството, като понижаването на доставената ел. енергия се извършва със съоръжения собственост на дружеството. Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се осъществява посредством собственият на дружеството трафопост на ниво ниско напрежение.

Заявява, че ответникът „ЕВН ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД Пловдив притежава Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-141- 11/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР и осъществява дейност по снабдяване на Потребителите /клиентите/ с електрическа енергия, а ответникът „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД Пловдив притежава Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-141-11/13.08.2004г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, наричан по-долу за краткост ЕВН, и осъществява дейност по снабдяване на Потребителите /клиентите/ с електрическа енергия. По силата на чл.42 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕРЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"АД/със старо наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД /, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-014 от 10.05.2008г., клиентът заплаща изчислената сума за пренос по електроразпределителната мрежа и мрежови услуги вместо на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, на „ЕВН България Електроснабдяване" АД.

Ищецът твърди също, че през периода 23.06.2014г. до 22.07.2014г. е заплатил на ответника сумата от 10 103,43 лв. по фактура №**********, представляваща цената на ел.енергия по ел.разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца – Помпена станция „Капитан Петко Войвода", намираща се в община Тополовград.

Ищецът сочи, че по посочени по-горе фактури ищецът заплатил на ответника и други начислени суми, за които към момента няма претенции и същите не са предмет на настоящата искова молба.

Посочените по-горе суми били измерени и отчетени при измерване на електрическа енергия, от страна на ниско напрежение /НН/, като измервателното устройство било разположено в ЗРУ 20 KV /киловолта/ в Помпена станция „Капитан Петко Войвода"". Счита, че измерването по този начин и конкретно на това място е незаконосъобразно и води до начисляване за заплащане на недължими суми.

Заявява, че съгласно действащата нормативна уредба за процесния период, мрежовите услуги се заплащат върху фактурираните количества електрическа енергия съгласно показанията на средствата за търговско измерване в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от ДКЕВР цени. Твърди, че съгласно чл.14 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя /ако има такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба №6/09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, когато електропровод, собственост на потребител, се присъединява към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтират в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие.

Заявява, че в конкретния случай за Помпена станция „Капитан Петко Войвода" границата на собственост между преносното или съответното разпределително предприятие и ищеца е Подстанция „Тополовград" 20 kV, след която подстанция започва собствения на ищеца Електропровод „Венеция" 20 kV. Този електропровод е с дължина от около 7,700 км, започва от Подстанцията и достига до ЗРУ 20 KV /киловолта/ на Помпена станция „Капитан Петко Войвода", като от същия електропровод има отклонение с дължина от 700 метра, достигащо до ЗРУ 20 KV /киловолта/ на Помпена станция „Орешник". И електропровода „Венеция" 20 kV, и посочените две ЗРУ /закрити разпределителни уредби/, и помените станции, в които се намират ЗРУ, са собственост на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД.

С оглед на това, измервателното средство, отчитащо използваната от ищеца електроенергия, е следвало да бъде монтирано на тази граница - т.е. между Подстанция „Тополовград" 20 kV и Електропровод „Венеция" 20 kV, в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в самото ЗРУ на ПС „Орешник" и ПС „Капитан Петко Войвода“.

Сочи, че във връзка с изложеното по-горе относно мястото на измерване на използваната електрическа енергия, „Водоснабдяване и канализация" ЕООД е отправяло няколкократни писмени искания от първия ответник /тогава с наименование  „ЕВН България ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД/ с искане за промяна на мястото и нивото на измерване. С Писмо изх. № 1748/23.10.2008 г., в отговор на изпратено от първия ответник писмо, ищецът е изпратил писмо за промяна на мястото на измерване, ведно с приложените документи, за следните обекти:  Подстанция „Тополовград - извод „Венеция” /т.е. за електропровод Венеция/, Извод „Рила", Вик-Зимница, ПС Ханчето.     

След получаване на това писмо от страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД, по отношение на всички останали обекти, посочени в писмото, е извършена промяната на мястото и нивото на измерване, като енергията се измерва на ниво СН, като единствено по отношение на Електропровод „Венеция” това не е сторено.

Във връзка с това ищецът е изпратил и следващо Писмо изх.№2013/05.12.2008г., с което отново изрично посочва, че желае да бъде изместено мястото и нивото за измерване от ниско напрежение в самите обекти, на средно напрежение в Подстанция гр.Тополовград, като са посочени изрично и измервателните точки за двата обекта, за които се изисква промяната:

-ИТН 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с. Орешник

-ИТН 2939033 „ВиК" с.Капитан Петко Войвода /сега с наименование ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА"/ с.Кап. Петко Войвода.

На това искане „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД изпраща Писмо изх. №01/09.01.2009г., с което уведомява ищеца, че следва да му предостави документи за собственост на Електропровод 20 kV извод „Венеция", което искане ищецът счита за необосновано, тъй като още с Писмо изх.№1748/23.10.2008г. е изпратил по отношение на електропровод „Венеция" всички необходими документи.

Заявява, че „Водоснабдяване и канализация" ЕООД е собственик Електропровод „Венеция" 20 kV, на ПС „Орешник", на ПС „Капитан Петко Войвода“и на намиращите се в обекта ЗРУ, като към писмата са приложени и съответните документи, доказващи собствеността на дружеството върху имотите и съоръженията. Независимо, че ищецът е собственик на имотите и съоръженията, даващи основание мястото на измерване да се промени от НН на СН, ответникът не изпълнява задълженията си и продължава за измерва ел. енергия на ниво ниско напрежение за целия процесен период вместо на ниво средно напрежение.

Уточнява, че ищецът е собственик на Електропровод „Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с.Орешник, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА" и на намиращите се в тях ЗРУ от 29.12.1995г., когато са включени в капитала на дружеството. Включването в капитала на дружеството станало по силата на Заповед №135/12.12.1995г. на Кмета на Община Тополовград, с която на основание чл.2 от Наредбата за държавни имоти се предоставя на „ВиК" ЕООД Стара Загора и на Акт за приемане и предаване на основни средства, с който тези активи са предадени на дружеството-ищец. За тези обекти бил подписан Акт обр.16 и издадено Разрешение за ползване №261/09.09.1995г.

Ищецът заявява, че пазарът на електроенергия в Република България се състои от два сегмента - сегмент с регулирани цени и сегмент със свободно договорени цени или т.нар. свободен пазар. На регулирания сегмент цените на електроенергията се определят от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), а потребителите се обслужват от крайните снабдители (дъщерни дружества на електроразпеделителните компании) разпределени на териториален принцип. На свободния сегмент клиентите могат да сменят своя доставчик на електроенергия без географското им местоположение да влияе на това. На свободния пазар КЕВР не определя цената на електроенергията. Комисията има единствено роля на регулатор, който осъществява контрол над пазарните участници. Тя има правомощията да определя Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ), размера на мрежовите такси и цена „Задължения към обществото". Енергията за свободен пазар, се закупува от търговците и крайните индустриални потребители по свободно договорени цени или от платформите на Българска независима енергийна борса.

Съгласно промените в Закона за енергетиката от 17.07.2012 КЕВР не определя цени за електроенергия за клиенти, чиито обекти са присъединени на ниво средно напрежение. Тези клиенти следвало да изберат доставчик на свободния пазар в срок до 01.10.2013 г. В случай че клиентите, снабдявани на регулиран пазар от EVN България Електроснабдяяване като краен снабдител, не са се възползвали от правото си на избор, след тази дата се снабдяват от дружеството в качеството му на Доставчик от последна инстанция.

На свободния пазар цените на електрическата енергия се определят на пазарен принцип и се договарят между клиента и неговия доставчик. КЕВР регулира само цените на мрежовите услуги, които са едни и същи както за свободен, така и за регулиран пазар.

Във връзка с промените в Закона за енергетиката от 17.07.2012 КЕВР и чл.6 и чл.7, от Правилата за условията и реда за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи ВиК между страните започва да се води кореспонденция за излизане на обектите на средно напрежение на ищеца на свободния пазар от 01.07.2013г. ВИК ЕООД подава заявление за регистрация на пазара на балансиращата енергия до Електроенергиен системен оператор ЕАД, с което ВиК желае да прехвърли отговорността за балансиране на обекти: ВИК ЕООД КЕЦ 40 ИТН 2117011, с. Зимница ИТН 2008261; извод Рила гр. Казанлък с ИТН 2008237; Пречиствателна станция въвод Ръжена с.Овощник с ИТН 2011685; Пречиствателна станция въвод Черганово с. Овощник с ИТН 2008269; Пречиствателна станция за отпадни води изв. Антена с ИТН 4097528; Пречиствателна станция за отпадни води изв.радио с ИТН 4097535; Помпена станция Марица с ИТН 2012118 и ЕИ ПС Ханчето с ИТН 2939127.

С писмо с изх. №2867/05.06.2013г. на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД ВиК е уведомено, че отговаря на изискванията за регистрация на балансиращия пазар по отношение на чл.7, ал.1, т.2 от Правилата за условията и реда за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи.

Вследствие на излизането на обектите на ищеца на балансирания пазар между ВиК, в качеството на Възложител и Енергийна финансова група АД в качеството на Изпълнител на 28.05.2013г. е сключен Договор №ДЗ-14/28.05.2013г. за възлагане на обществена поръчка, съгласно който Възложителят възлага, а Изпълнителят приема да извършва доставка на определени, съгласно ал.2 количества нетна активна ел. енергия по цена в размера и при условията уговорени в договора. С писмо с изх.№ЦУ-788-3/21.06.2013. ищецът изпраща писмо до първия ответник ЕВН България Електроразпределение ЕАД, с което го уведомява, че считано от 01.07.2013г. ще регистрира график на обектите за достъп и пренос на ел. енергия и че новия доставчик на ел. енергия и координатор на балансиращата група е „Енергийна финансова група" АД. Уточнява, че по отношение на всички останали обекти, посочени в Писмото за признаване на собствеността, а именно Извод „Рила" , Вик - Зимница и ПС Ханчето, е извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията се измерва на ниво СН, вследствие на което за тези обекти ВиК ЕООД заплаща цена на ел. енергия по цени на свободния пазар съгласно сключения с „Енергийна финансова група" АД договор от 28.05.2013г. - цената на ел. енергия е 73,85лв./ MWh.

Ищецът сочи, че в случай, че „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД беше изпълнило законовите си задължения и уважило искането за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „Кап. Петко Войвода", на ниво средно напрежение в електрическата уредба на Подстанция „Тополовград" 20 kV, ВиК ЕООД и за този обект щял да премине на балансирания пазар и да заплаща и цена на ел. енергия по цени на свободния пазар въз основа на сключения с „Енергийна финансова група АД" от 28.05.2013г. По този начин ищецът щял да заплаща цени за ел. енергия по цени на свободния пазар като за процесния период дължимата от ВиК за цена на ел. енергията за процесния период за процесния обект щяла да бъде в размер на 7266,25лв. и платената цена на ел. енергията над тази сума -  2837,18 лв. безспорно представлявала претърпяна имуществена вреда в резултат на неизпълнение на законовите задължения и не уважаване на искането за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „Кап. Петко Войвода", на ниво средно напрежение в електрическата уредба на Подстанция „Тополовград" 20 kV, като по този начин ищецът е лишен от възможността да премине на свободния пазар и да заплаща по ниски цени на ел. енергия.

С оглед на изложеното счита, че е налице непозволено увреждане по смисъла на чл.45 и сл. от ЗЗД: налице е противоправно поведение - неизпълнение на законови задължения от страна на първия ответник; налице е увреждане - в резултат на неизпълнение на задълженията си от страна на първия ответник ВИК ЕООД заплаща по високи цени на ел. енергия; налице е и причинната връзка между противоправното поведение и уврежданията, тъй като е безспорно, че в случай, че първият ответник беше изпълнил законовите си задължения и беше уважил искането за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „Кап. Петко Войвода", на ниво средно напрежение в електрическата уредба на Подстанция „Тополовград" 20 kV, съгласно промените в Закона за енергетиката от 17.07.2013г., КЕВР не определя цени за електроенергия за клиенти, чиито обекти са присъединени на ниво средно напрежение и ВИК ЕООД щеше да заплаща цена на ел. енергия по цени на свободния пазар, които е установено, че са в по - малки стойности; налице е и вина, доколкото същата се предполага до доказване на противното.

Моли съда да постанови решение, с което да осъдите ответника "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, ЕИК *********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, ЕИК *********, сумата 2837,18 лв.,  представляваща платена цена на ел. енергията по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА", ИТ№ 2939033, за периода 23.06.2014г. - 22.07.2014г., по фактура N91116725174, представляваща претърпени от ВИК ЕООД имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Евентуално, в случай че отхвърли исковата претенция към първия ответник, моли съда да постанови решение, с което да осъди втория ответник „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК *********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, ЕИК *********, сумата 2837,18 лв., представляваща платена цена на ел. енергията по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА", ИТ № 2939033, за периода 23.06.2014г. - 22.07.2014г., по фактура №**********, представляваща претърпени от ВИК ЕООД имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Претендира направените по делото разноски.

 

Ответниците „ЕВН ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД Пловдив и „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД Пловдив и „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД Пловдив представят писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва предявените искове.

Счита, че обстоятелствата и фактите, изложени в исковата молба сне правят сумата дължима.

Заявява, че „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ- 013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е титуляр на лицензия №Л-141-11/13.08.2004г. и дружеството извършва дейността „ снабдяване с електрическа енергия" (чл.39, ал.1, т.10 от Закона за енергетиката) на обособената територия в Югоизточна България. Съгласно разпоредбата на чл. 43 ал.4 от ЗЕ за една обособена територия се издава само една лицензия за снабдяване с електрическа енергия от крайния снабдител. Според разпоредбата на чл. 98б (1) от ЗЕ (обн. ДВ, бр. 74 от 2006 г„ отм., бр. 54 от 2012г. в сила от 17.07.2012) и чл. 104а. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2012 г„ в сила от 17.07.2012 г.). „Крайните клиенти използват електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично известни общи условия, а според ал. 4 на същия член - „Публикуваните общи условия влизат в сила за крайните клиенти без изрично писмено приемане.".

По силата на чл.7, т.1 от общите условия и чл. 4 от договора „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е поело задължение да снабдява с електрическа енергия обектите на „Водоснабдяване и канализация"ЕООД, с кл.№ ********** и няколко места на потребление (ИТН), едно от които е процесното ИТН 2939032. Ищецът от своя страна, съгласно чл.11, т.1 от общите условия, се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл.27, ал.1 от общите условия и чл.18 от договора при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

В изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е доставило в обекта на ищеца за процесния период електроенергия, пренесена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, като за стойността на доставената ел.енергия и предоставените мрежови услуги е издало месечната фактура, представени с исковата молба, стойността на част от които съставлява исковата сума.

Не оспорва, че ищецът е клиент на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД явяващ се краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката (ЗЕ) и на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД (електроразпределително дружество). Като такъв ищецът бивал снабдяван с електроенергия чрез разпределителната мрежа при публично известни общи условия (чл. 98а от ЗЕ). Между ищеца и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД по силата на общи условия бил сключен договор за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа.

Доставената електрическата енергия била остойностена съгласно действащото в процесния период решение на ДКЕВР и съобразно нивото на напрежение и мястото на измерване, определени при присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа.

Заявяват, че обектът на ищеца е присъединен към електроразпределителната мрежа, собственост на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД на ниво ниско напрежение. Присъединяването на обекта е извършено преди влизане в сила на Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители и при спазване на действащата към момента на присъединяването нормативна уредба: Закон за електростопанството, обн. ДВ бр.95/12.12.1975г. отм. бр. 64 от 16.07.1999г. и Правилник за прилагане на Закона за електростопанството, приет с ПМС № 62 от 1976г., обн. ДВ бр.72 от 7.09.1976г., отм. бр.31 от 14.04.2000г. и разбира се преди влизане в сила на чл.16, ал.1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия. Начинът на присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа, както и нивото на присъединяване и мястото на измерване на електрическата енергия се определят към момента на присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа по посочения в цитираните нормативни актове ред или в договора за присъединяване, ако присъединяването е извършено след влизане в сила на Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, обн.ДВ бр.40 от 16.05.2000г., отм.бр.34 от 19.04.2005г., аналогично на действащата в момента Наредба №6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, обн.ДВ бр.31 от 4.04.2014г. Заявява, че безспорно процесните обекти са присъединени през 1995г. Принципът, залегнал както в отменените, така и в сега действащите нормативни актове, е че нивото на напрежение и мястото на измерване на електрическата енергия се определят/договарят към момента на присъединяване на обекта.

Заявяват, че независимо от становището им по въпроса къде е следвало да бъде мястото на измерване на електрическата енергия за процесния период и изложените във връзка с него съображения по-горе, по този въпрос са се произнесли в мотивите си PC и ОС Стара Загора в решенията, постановени по воденото между ищеца и „ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД съдебно производство по гр.д.№ 449/2018 г. на РС-Стара Загора и в.гр.д.№ 1327/2018 г. на ОС-Стара Загора, с предмет - дължимостта на цена за пренос за период, включващ и процесния период по настоящите искове на „Водоснабдяване и канализация"ЕООД. Според тези мотиви мястото на измерване на електрическата енергия на обект с ИТН 2939033 е следвало да бъде на ниво средно напрежение, а според диспозитива на влязлото в сила решение неоснователен е искът на „Водоснабдяване и канализация"ЕООД в частта, която касае разликата между стойността на енергията, остойностена по цени за пренос на енергия на ниво ниско напрежение и стойността на енергията, остойностена по цени за пренос на енергия на ниво средно напрежение. Сочат, че във връзка с решението ищецът вече е получил плащане от „ЕВН България Електроснабдяване''ЕАД на присъдената за връщане сума.

Ответниците заявяват, че съобразявайки се с решенията на съда с настоящия отговор и от името на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"ЕАД, което дружество не е било страна в цитираното по-горе съдебно производство, заявяват, че НЕ оспорват твърдението, че за процесния период мястото на измерване на електрическата енергия е следвало да бъде на ниво средно напрежение, вместо на ниво ниско напрежение.

Независимо от това считат, че предявените в настоящото производство искове остават неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, тъй като въпросът къде е мястото на измерване на електрическата енергия в обекта няма отношение към въпроса дали клиентът ще купува по регулирани цени или по свободно договорени цени. В тази връзка считат за абсолютно правилна информацията изложена в исковата молба, свързана с пазара на електроенергия в Република България. Не оспорваме фактите така, както са изложени от ищеца.

Оспорват твърдението, че действията на "ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"ЕАД са причина за настъпване на твърдените в исковата молба вреди, изразяващи се в разлика в цената за електрическа енергия, заплатена от ищеца по цени на регулирания пазар, вместо по свободно договорени цени. Във връзка с това оспорване заявяват, че не съществува норма в българското законодателство, касаеща пазара на електрическа енергия, която да забранява на потребителите, чийто обекти са присъединени на ниво ниско напрежение, какъвто за процесния период е бил ищецът, да се регистрират на свободния пазар на електрическа енергия в Република България и да купуват електрическа енергия по свободно договорени цени; Не им е известно защо ищецът не е предприел стъпки в тази посока, но категорично твърдят, че нито едно от дружествата-ответници не е извършвало действия, които да препятстват регистрацията на ищеца на свободния пазар на електрическа енергия, т.е. твърдят, че не е съществувала и не съществува законова забрана или друга пречка ищецът, чийто обект е присъединен на ниво ниско напрежение, да сключи договор, да купува електрическа енергия и да я заплаща на избран от него доставчик на свободния пазар, вкл. и на „Енергийна ефективност"АД;   Обстоятелството, че клиентите, чиито обекти са присъединени на ниво средно напрежение са били задължени да изберат доставчик на свободния пазар в определен срок, след изтичането на който неизбралите получават доставки от Доставчик от последна инстанция по никакъв начин не влече след себе си правило или извод, че клиентите, чийто обекти са присъединени на ниско ниво на напрежение не могат да подадат заявление за регистрация на свободния пазар и да купуват енергия от избран от тях доставчик по свободно договорени цени, каквито множество случаи са налице.

Заявяват, че не разполагат с данни за процесния период ищецът да е подавал заявление за регистрация на свободния пазар за обект с ИТН 2939033, нито с данни Дружествата да са отказвали да извършат регистрацията; Заявленията, които ищецът е правил имат за предмет единствено искане за промяна на мястото на измерване на обект с ИТН 2939033 от ниско на средно напрежение; Не им е известно защо ищецът не е предприел действия за регистрация на свободния пазар по отношение на обект с ИТН 2939032, но твърдят, че обстоятелството, че измерването на електрическата енергия на обекта е било на ниво ниско напрежение, не е пречка за настъпване на пререгистрацията. Поради тази причина твърдят, че претендираните в исковата молба щети, представляващи разликата между платената от ищеца цена на електрическата енергия по регулирани цени, съгласно определената от КЕВР цена за потребители на регулирания пазар и тази, която евентуално ищецът щял да заплати, ако се бе регистрирал на свободния пазар, остойностени съгласно сключени от него договор от 28.05.2013 г. с „Енергийна финансова група"АД, касаещ други обекти на ищеца, са последица от собственото му поведение (непредприемане на действия за регистрация на свободния пазар), а не поради действията на ответниците или трети лица (отказ за регистрация или др.).

Считат, че без значение е и факта за колко други обекта и кога ищецът е подал заявление за регистрация на свободния пазар, както и какви цени на електрическата енергия е заплащал по договорите сключени с доставчиците на електрическа енергия в тези обекти, тъй като те не касаят обектът, предмет на настоящия спор - помпена станция „Капитан Петко Войвода", ИТН № 2939033.

Моли съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни. Претендира направените по делото разноски.

Третото лице – помагач на страната на ответниците „ЗК Уника“ АД представя първоначално становище, с което оспорва всички твърдения  на ищеца. Оспорва ищецът да е собственик на твърдяната електропреносна мрежа - „Електропровод „Венеция“ 20kV, на „помпена станция Орешник“, на „помпена станция „Кап. Петко Войвода“ и на намиращите се в тях ЗРУ. Твърди, че техен собственик е Община Тополовград, поради което счита за неоснователни твърденията на ищеца, че за ответника е било налице задължение за инсталиране на измервателни уреди на границата на посочената електроразпределителна мрежа.

В допълнително становище прави възражение за изтекла давност. Твърди, че искът е погасен по давност преди завеждането на исковата молба, поради което същият се явява неоснователен. Предвид периодичността на задълженията, счита, че в процесния случай давността следва да е 3 години, предвид тълкувателната съдебна практика.

Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от страна на ищеца. Претендира направените по делото разноски.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

По делото не е спорно, че ищецът е потребител на ел.енергия за обект с ИТН 2939033 - Помпена станция „Капитан Петко Войвода" Община Тополовград, присъединен към електропреносната система посредством Електропровод „Венеция" 20 kV, както и че измерването на консумираната ел. енергия на този обект се осъществявало на ниво ниско напрежение до 14.01.2016г., когато е променено меренето на ниво средно напрежение /констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговски измерване №249661 от 14.01.2016г., непредставен по делото, но служебно известен на съда от гр.дело №2349/2019г. по описа на РС Ст.Загора/.

Към настоящия момент не е спорно между страните и се установява от представените писмени доказателства - заповед №135/12.12.1995г. на Кмета на гр. Тополовград, акт за приемане и предаване на основни средства, инвентаризационен опис, характеристика на ДМА - трафопост „Орешник", акт обр.16 за електропровод „Венеция" 20 kV, помпена станция „Орешник" с. Орешник, на помпена станция „Кап. Петко Войвода", разрешение за ползване, че ищецът е собственик на електропровода, помпените станции и намиращите се в тях ЗРУ /закрити разпределителни уредби/ от 1995г.

По делото е представена и кореспонденцията между страните във връзка със собствеността на процесния трафопост и процедурата по смяна на нивото на мерене, съгласно която „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД с писмо изх. № 6053-30/24.09.2008г. уведомява „ВиК“ ЕООД Стара Загора, че съгласно решение №Ц-021 от 26.06.2008г. на ДКЕВР тече проект по идентифициране на обекти на клиенти, които са присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанцията и че за клиентите, които са изпратили необходимите документи, ЕВН ЕР вече не начислява цена за пренос за съответните обекти, считано от влизане на решението на ДКЕВР в сила. В писмото е посочено, че „ЕВН България Електроразпределение АД“ все още не е получило от ищеца документи, удостоверяващи собствеността му върху електропроводи, присъединени към електрически подстанции. В отговор на писмото, ищецът е изпратил писмо с изх.№1784/23.10.2008г. относно идентифициране на обекти, присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанциите, сред които и обект, захранен от Подстанция Тополовград – извод „Венеция”, като са посочени документите за собственост, обсъдени по-горе. С писмо до „ЕВН България Електроразпределение“ АД с изх.№2013/05.12.2008г., ищецът заявява желание да бъде изместено поле мерене от ниско напрежение в самите обекти на средно напрежение 20 kV в Подстанция гр.Тополовград на ИТ №2939032 ПС „Орешник”, с. Орешник и на ИТ № 2939033 ВиК с. Капитан Петко Войвода, като е посочено, че обектите се захранват от ел. провод 20 kV „Венеция”, собственост на „ВиК“ ЕООД, за което с писмо изх.№1784/23.10.2008г. са представени всички необходими документи за собственост. С писмо изх.№01/09.01.2009г. ЕВН ЕР отново изисква документи за собственост на ел.провод 20 kV извод „Венеция” и сочи, че след представянето им ще даде становище за промяна на мястото на мерене от ниско напрежение на средно напрежение.

По делото е представена за периода 23.06.2014г. до 22.07.2014г. фактура №**********/31.07.2014г. с преводно нареждане от 06.08.2014г. за заплатени от ищеца суми за м.07.2014г.

Представени са също: договор № ДЗ-14/28.05.2013 г. за възлагане на обществена поръчка, сключен между ищеца като възложител и „Енергийна финансова група“ АД София като изпълнител, съгласно който възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да извършва доставка на определени в договора количества нетна активна електрическа енергия по цена в размера и при условията, уговорени в договора; както и кореспонденцията между ищеца и двамата ответници във връзка с подадено от „ВиК“ ЕООД Ст.Загора заявление  от 24.04.2013г. за регистрация на пазара на балансиращата енергия до Електроенергиен системен оператор ЕАД. С писмо с изх.№2867/05.06.2013г. на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, „ВиК“ЕООД било уведомено, че отговаря на изискванията за регистрация на балансиращия пазар по отношение на чл.7, ал.1, т.2 от Правилата за условията и реда за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи. С писмо №1693/04.04.2013г. до „ВиК“ ЕООД „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД е потвърдило, че ще изпълнява всички права и задължения на „оператор на разпределителната мрежа“ за посочените в писмото обекти, между които процесния не е.

За изясняване на обстоятелствата по делото са назначени и изслушани съдебно-икономическа  и съдебно-техническа експертизи и са допуснати и събрани гласни доказателства.

От заключението на съдебно-икономическата експертиза, което не е оспорено от страните се установява, че стойността на дължимата цена на ел.енергията за процесния обект по цени на свободния пазар съгласно сключения договор от 28.05.2013г. между „ВиК“ ЕООД и „Енергийна финансова група“ АД за периода 23.06.2014г. до 22.07.2014г.  би била 7266,25лв.; налице е разлика между платената на ответника цена на ел.енергия за процесния период на обекта с дължимата цена на ел.енергия по цени на свободния пазар, като разликата е в размер на 2837,18лв. /10 103,43лв. платена цена – 7266,25лв. цена на свободен пазар/.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, което не е оспорено от страните се установява, че през периода 23.06.2014г. до 22.07.2014г. измерването на потребената от ищеца ел.енергия по процесната фактура за обект ПС „Капитан Петко Войвода”, ИТ № 2939033 се е извършвало на ниво ниско напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително устройство/ 20kV/400V в ПС „Капитан Петко Войвода”. Вещото сочи, че ако се приеме, че електропровод „Венеция" 20 kV, изходящ от подстанция „Тополовград", е бил собственост на ищеца през процесния период, то ЕВН ЕР е трябвало да монтира измервателна група на изводите средно напрежение 20 kV на електропровод „Венеция" в подстанция „Тополовград".

В показания си свидетеля Александър Русев Огнянов, служител във „ВиК“ЕООД сочи, че в началото на 2013г. от страна на ищцовото дружество във връзка с изменения в ЗЕ започнала процедура за излизане на свободния пазар; бил избран изпълнител на обществената поръчка и сключен договор, който влязъл в сила на 01.07.2013г. Въз основа на този договор, всички обекти, които били захранвани на ниво средно напрежение излезли на свободния пазар и за консумираната ел.енергия за тези обекти се заплащала цена по цени на свободния пазар. За всички останали обекти, които били на ниво ниско напрежение се заплащали такси, одобрени от ДКЕВР.

За да се ангажира отговорността по чл.49 ЗЗД закона изисква да е налице кумулативна даденост на всички предпоставки от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.49 ЗЗД, а именно: да са налице вреди, причинени на пострадалия; вредите да са причинени от лице, на което отговорния по чл.49 ЗЗД е възложил някаква работа; вредите да са причинени при или по повод изпълнението на възложената работата; и работника или служителя да има вина за причинените вреди.

След анализ на обсъдените по-горе доказателства съдът намира, че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не установи наличието на предпоставките от фактическия състав на чл.49 ЗЗД – не се установи по делото ищецът да е претърпял вреди, които да се резултат от противоправни действия или бездействия на лице, на което ответниците са възложили работа, както и вредите да са причинени при или по повод на изпълнението на възложената работа.

По делото безспорно е установено, че ищецът е потребител на ел.енергия за обект с ИТН 2939033 - Помпена станция „Капитан Петко Войвода" Община Тополовград, присъединен към електропреносната система посредством Електропровод „Венеция" 20 kV, както и че измерването на консумираната ел. енергия на този обект се осъществявало на ниво ниско напрежение до 14.01.2016г. Установи се също и не е спорна по делото и собствеността на ищеца на процесния обект. Установи се и че ищецът е подал на 24.04.2013г. заявление за регистрация на пазара на балансиращата енергия до „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД за част от своите обекти, между които не е процесния, а именно за: ВиК ИТН 2117011 с адрес Ст.Загора, КЕЦ 40 №18; ВиК ИТН 2008261 с адрес с.Зимница; извод Рила ИТН 2008237 с адрес гр.Казанлък; Пречиствателна станция въвод Ръжена ИТН 2011685 с адрес с.Овощник; Пречиствателна станция въвод Черганово с ИТН 2008269 с адрес с.Овощник; Пречиствателна станция за отпадни води изв. Антена с ИТН 4097528, с адрес гр.Ст.Загора, ул.Околовръстна №2; Пречиствателна станция за отпадни води изв. Радио с ИТН 4097535 с адрес гр.Ст.Загора, ул.Околовръстна №1; Помпена станция Марица с ИТН 2012118 с адрес с.Зетево и ЕИ ПС Ханчето с ИТН 2939127 с адрес гр.Тополовград.

Съгласно чл.95 ЗЕ всеки клиент има право да избира доставчик на електрическа енергия, а съгласно чл. 94а от ЗЕ крайният снабдител осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдяват от друг доставчик. Съгласно чл. 15, ал.2, т. 3 от Правила за търговия с електрическа енергия договорите по регулирани цени се сключват между крайните снабдители, от една страна, и битови и небитови крайни клиенти - за обекти, присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик.

Анализа на горните разпоредби налага извода, че липсва законова забрана клиент с обект, присъединен на ниско напрежение, да избере доставчик на ел.енергия на свободния пазар. По делото липсват доказателства ответниците да са препятствали по някакъв начин тази възможност на ищеца по отношение на процесния обект. Действително измерването на консумираната ел. енергия за обект с ИТН 2939033 - Помпена станция „Капитан Петко Войвода" е променено от ниво ниско напрежение на ниво средно напрежение на 14.01.2016г. /след процесния период 23.06.2014г. - 22.07.2014г./ след разменена кореспонденция между страните датираща от 2008г. и установяване собствеността на ищеца, но това не доказва по никакъв начин тези обстоятелства и в частност поведението на ответниците да са повлияли на възможността ищецът да избере доставчик на ел.енергия на свободния пазар. Освен това липсват доказателства ищецът да е подавал заявление за регистрация на свободния пазар на ел.енергия за процесния обект, както и доказателства несвоевременната промяна в мястото и нивото на мерене на ел.енергия за процесния обект от страна на първия ответник да е довела до невъзможност за избор на доставчик на свободния пазар, а от там и до твърдените вреди, представляващи разликата между платената от ищеца цена на електрическата енергия по регулирани цени за периода 23.06.2014г. - 22.07.2014г.  и цената на ел.енергията, която ищецът би заплатил при регистрация на свободния пазар за същия период.

 Предвид горното съдът намира, че предявения иск се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.78 ал.3 вр. с чл.78 ал.8 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на всеки от ответниците юрисконсултско възнаграждение по 150 лева.

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, гр.Ст.Загора, ул.”Хр.Ботев” №62, представлявано от Румен Тенев Райков, ЕИК ********* против „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД Пловдив, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул.Христо Г.Данов №37, представлявано от Гочо Д. Чемширов и Костадин Петров Величков, ЕИК *********, иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2837,18 лева, представляващи разликата между платена цена на ел.енергията по електроразпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „Капитан Петко Войвода“, ИТ № 2939033, за периода 23.06.2014г. – 22.07.2014г. по фактура №**********/31.07.2014г. и цената на ел.енергия по електроразпределителната мрежа до обект средно напрежение по цени на свободния пазар за същия обект, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното плащане на сумата, като неоснователен.

ОСЪЖДА “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, гр.Ст.Загора, ул.”Хр.Ботев” №62, представлявано от Румен Тенев Райков, ЕИК *********, да заплати на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД Пловдив, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул.Христо Г.Данов №37, представлявано от Гочо Д. Чемширов и Костадин Петров Величков, ЕИК *********, направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения, при условията на евентуалност, от “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, гр.Ст.Загора, ул.”Хр.Ботев” №62, представлявано от Румен Тенев Райков, ЕИК ********* против ”ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД Пловдив, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Христо Г.Данов №37, представлявано от  Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер, Жанет Петкова Стойчева и Робърт Дик, ЕИК *********, иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2837,18 лева, представляващи разликата между платена цена на ел.енергията по електроразпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „Капитан Петко Войвода“, ИТ № 2939033, за периода 23.06.2014г. – 22.07.2014г. по фактура №**********/31.07.2014г. и цената на ел.енергия по електроразпределителната мрежа до обект средно напрежение по цени на свободния пазар за същия обект, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното плащане на сумата, като неоснователен.

ОСЪЖДА “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, гр.Ст.Загора, ул.”Хр.Ботев” №62, представлявано от Румен Тенев Райков, ЕИК *********, да заплати на ”ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД Пловдив, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Христо Г.Данов №37, представлявано от  Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер, Жанет Петкова Стойчева и Робърт Дик, ЕИК *********, направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв.

ДЕЛОТО е разгледано и решено при участието на трето лице – помагач на ответниците „ЕВН ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД Пловдив и „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД Пловдив - „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“ АД София, със седалище и адрес на управление гр.София, район Възраждане, бул.Тодор Александров №18, ЕИК *********.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: