Определение по дело №449/2021 на Административен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ ……….

Гр. Варна,  ………………...  2022 година

            Административен съд – Варна, Трети състав, в закрито съдебно заседание на единадесети август две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:      Д. РАЧЕВА

като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 449 по описа на Административен съд – гр. Варна за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройството на територията.

Образувано е по жалба от Н.В.Б. ***, ЕГН **********, и Д.Н.Б. ***, ЕГН **********, срещу Виза за проектиране № **/14.12.2020 г., издадена от Главен архитект на район „Одесос“ при Община Варна.

В жалбата се твърди, че визата е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. По-конкретно жалбоподателите твърдят, че са собственици на сграда в УПИ ХІІ-7,17, представляващ ПИ с идентификатор 10135.1501.**** с административен адрес ул. „****“ № 64а. За имота има влязъл в сила ПУП с нов начин на застрояване, но в имота съществуват заварени тяхната и още три постройки, като разрешаването на надстрояване на някоя от тях се отразява на другите. Считат, че не са спазени общите правила за издаване на виза по чл. 140, ал. 3 от ЗУТ и не са изпълнени изискванията на чл. 51, ал. 2, изр. 2 от ЗУТ, както и че актът е немотивиран. Молят издадената виза за проектиране на преустройство на таванско помещение с изграждане на надзид до 1,50 м с капандури в УПИ ХІІ-7,17 да бъде отменена и да бъдат присъдени направените в производството разноски.

Ответникът в производството, Главният архитект на район „Одесос“ при Община Варна изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита визата за издадена от компетентен орган при спазване на изискванията за съответствие с процесуалния и материалния закон.

Заинтересованите страни Х.С.Д. и С.Х.Т. не изразяват становище по съществото на спора.

Заинтересованите страни Н.Т.Н. и П.Т.Н. чрез процесуален представител, назначен съгласно чл. 137, ал. 6, изр. второ от АПК, изразяват становище за основателност на жалбата. Посочват, че не са спазени изискванията на чл. 140, ал. 2 от ЗУТ, че не е налице таванско помещение, което да подлежи на преустройство по начина, предвиден в чл. 50, ал. 1, буква б) от ЗУТ. Молят за отмяна на оспорения акт.

Заинтересованата страна С.А.М. моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Посочва, че от установените в имота постройки единствено сградата, за която е издадена визата е със законен статут, и с преустройството ще се спазят изискванията на плана. Моли за присъждане на направените в производството разноски.

 

            Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

            Предмет на обжалване в производството е Виза за проектиране № **/14.12.2020 г., издадена от Главен архитект на район „Одесос“ при Община Варна, с която на основание чл. 49, ал. 3 от ЗУТ, вр. чл. 50, т. 1, буква б) от ЗУТ при условията на чл. 51, ал. 1 от ЗУТ е разрешено проектиране на преустройство на таванско помещение с изграждане на надзид до 1,50 м и направа на капандури в сграда с идентификатор 10135.1501.****.4 в УПИ ХІІ-7,17, представляващ имот с идентификатор 10135.1501.**** по КККР, кв. 288 по плана на 9-ти м.р. на гр. Варна с административен адрес ул. „****“ № 64а.

            Производството е образувано по заявление рег. № АУ118265ОД/08.12.2020 г., с което е поискано издаването на виза за проектиране за обект Преустройство на таванско помещение с изграждане на надзид 1,50 м и направа на капандури, подадено от С.А.М.. Към заявлението е представен н.а. № *** г. на Нотариус при ВРС, съгласно който С.А.М. е придобила по наследство ¼ ид.ч. от дворното място, цялото с пространство от 276 кв.м, съставляващо имот пл. № 7, 17 и ½ изградената в дворното място едноетажна жилищна сграда, състояща се от две стаи, кухня, салонче, изба, навес и тоалет в двора. В преписката е представена и декларация с нотариално заверени подписи от жалбоподателя Н.В.Б. и заявителката С.А.М., с която всеки от двамата като съсобственици на дворното място, находящо се в гр. Варна, ул. „***“ № 64а, представляващо имот пл № ХІІ-7,17 се съгласява съсобственикът му да извърши надстройка над собствената си сграда съгласно одобрени проекти и строително разрешение. Представени са и разрешения за строеж на пристройки към жилищна сграда на Х. Т. Г., наследодател на заинтересованата страна С.Х.Т..

            Въз основа на заявлението и представените документи е издадена обжалваната виза за проектиране. Първоначално за издадената виза не са уведомени жалбоподателите. След поискване от тяхна страна съобщението за издадената виза е получено от жалбоподателите Н.Б. и Д.Б. на 26.01.2021 г., жалбата е подадена на 05.02.2021 г. 

            Въз основа на доказателствата от преписката и допълнително установените в съдебното производство факти, съдът приема от правна страна следното:

            Жалбоподателят Н.Б. се легитимира като собственик на самостоятелна къща и ½ ид.ч. от дворното място, представляващо парцел ХІІ-17, кв. 288 по плана на 9-ти м.р. на гр. Варна по силата на покупко-продажба с н.а. № **** г. на Нотариус при ВРС. Въпреки дадените изрични указания с разпореждане от 19.03.2021 г., доказателства за собственост или за ограничено вещно право на жалбоподателката Д.Н.Б. върху същия имот, или евентуално доказателства за брак или правоприемство, които да обосноват нейно право на собственост или ограничено вещно право, не са представени. Ето защо нейният правен интерес от обжалване на визата за проектиране не е установен и доказан.

            Като собственик на ПИ 10135.1501.**** жалбоподателят Н.Б. би трябвало да е заинтересувано лице по смисъла на чл. 140, ал. 3, вр. чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Въпреки това, съдът намира, че в случая за него не е възникнало право на жалба срещу конкретната виза по следните съображения.

            За строежите по чл. 50 и 51 от ЗУТ, какъвто е строежът по обжалваната виза, издаването на виза е задължително в съответствие с чл. 140, ал. 3, изр. първо от ЗУТ. Второто изречение на същата разпоредба предвижда визата за проектиране да се съобщава на заинтересуваните лица по чл. 131, с изключение на случаите, когато са представени декларации за съгласието им с нотариална заверка на подписите. В преписката е налице декларация с нотариална заверка на подписите, с която Н.В.Б. и С.А.М. декларират съгласие съсобственикът на другия да извърши надстройка над собствената си сграда съгласно одобрени проекти и строително разрешение. При това положение, чл. 140, ал. 3, изр. второ ограничава кръга на заинтересуваните лица до лицата по чл. 131, които не са давали съгласие за строителството, тоест Н.Б. не е заинтересувано лице и не разполага с право на жалба срещу визата за проектиране на съсобственичката му М., в чиято полза е подписаната декларация с нотариална заверка на подписа на Б..

            Правният интерес и възникването на правото на жалба е предпоставка, за която съдът следи служебно във всяко положение на производството. Обстоятелството, че по заявление вх. № АУ *** г. на Б. и Б. са връчени съобщения за издадената виза, не води до възникване на право на жалба, предвид това, че изключването на Б. от кръга на заинтересуваните лица следва по силата на правната норма.

            По гореизложените съображения, съдът намира, че поради липсата на доказателства за право на собственост или ограничено вещно право на жалбоподателката Б. върху имота, засегнат от обжалваната виза за проектиране, и наличието на съгласие от страна на жалбоподателя Б. за извършване на надстрояване на собствената на заявителката М., каквото надстрояване е предвидено в обжалваната виза, за двамата не е възникнало право на жалба и липсва правен интерес от обжалване на визата. Това води до недопустимост на жалбата и налага прекратяване на производството.

            При този изход на производството исканията за юрисконсултско възнаграждение и за разноски, направени от ответника и заинтересованата страна М., по чието искане е издадена обжалваната виза, следва да бъдат уважени в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8, изр. второ от ГПК и чл. 144 от АПК, или 100 лева за Община Варна и 600 лева за М..

 

Водим от горното и на основание чл. 159, ал. 4 от АПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

           

            ОТМЕНЯ определение за даване на ход по същество на адм.д. № 449/2021 г., постановено в о.с.з. на 12.07.2022 г.

            ПРЕКРАТЯВА адм.д. № 449 по описа на Административен съд – Варна за 2021 г., образувано по жалба на Н.В.Б. ***, ЕГН **********, и Д.Н.Б., ЕГН **********,***, срещу Виза за проектиране № **/14.12.2020 г., издадена от Главен архитект на район „Одесос“ при Община Варна.

            ОСЪЖДА Н.В.Б. ***, ЕГН **********, и Д.Н.Б. ***, ЕГН **********,*** сумата 100 (Сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

            ОСЪЖДА Н.В.Б. ***, ЕГН **********, и Д.Н.Б. ***, ЕГН **********, да заплатят на С.А.М. ***, ЕГН **********, сумата 600 (Шестстотин) лева, представляващи разноски по делото.

 

            Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Съдия: