Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Елин Пелин, 01.11.2021 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Елинпелинският
районен съд, четвърти състав, в открито заседание на първи септември две хиляди
и двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното
от съдията АНД № 338 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на Н.М.А., ЕГН
**********, с адрес: ***, срещу наказателно постановление № 20-1204-001192/ 29.06.2020 г. на Началника
на група към ОДМВР София, Сектор Пътна полиция ОДМВР София, с което му е наложени
административни наказания глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 3 месеца на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 ЗДвП за нарушение
на чл. 58, т. 3 ЗДвП.
В жалбата се сочи незаконосъобразност
и неправилност на атакуваното наказателно постановление, като се иска изцяло
отмяната му. Твърди, че навлязъл в лентата за принудително спиране, защото имал
съмнения за техническа неизправност на автомобила. Твърди, че са налице
условията на чл. 28 ЗАНН за маловажност на случая.
В съдебното заседание жалбоподателят чрез процесуални си представител адв. И. поддържа
жалбата си и моли за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна изразява писмено становище
за неоснователност по жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
РП Елин Пелин не изразява становище по
жалбата.
Съдът, след като служебно провери
атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното
от фактическа страна:
Свидетелите Н.И.С. и Д.Т.Д.,***,
видели, че автомобил се движи в лентата за принудително спиране. В района имало
задръстване, а автомобилът на жалбоподателя изминал 150 метра преди да бъде
спрян от полицейските служители. След спирането на автомобила служителите на
ОДМВР София попитали жалбоподателя Н.М.А. дали има здравословен или технически
проблем, но последният не посочил такива.
Свидетелят А.М.А. *** до гр. Лом
заедно с жалбоподателя Н.М.А.. Нещо светнало на таблото на автомобила, а Н. му
казал, че се качва температурата на колата, затова карали в аварийната лента.
Свидетелят А. сочи, че не е чул Н. да казва на полицаите, че има проблем с
колата.
Срещу жалбоподателя бил съставен акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 1141535/ 12.06.2020 г. от Н.И.С., младши автоконтрольор при
ОДМВР София, Сектор Пътна полиция, за това, че на 12.06.2020 г. в 16:35часа, по АМ Хемус
в района на 18 км с посока към гр. Варна управлява личният си лек автомобил Ауди
Ку 7 с рег. номер СВ6556РВ, като се движи безпричинно и без видими здравословни
проблеми в лентата за принудително спиране – на автомагистрала се движи в
лентата за принудително спиране без повреда на ППС и без здравословни проблеми на
водача или пътниците в превозното средство, с което е нарушил чл. 58, т. 3, пр.
1 ЗДвП. Актът е бил подписан от актосъставителя Н.И.С., свидетеля очевидец Д.Т.Д.,
както и от жалбоподателя Н.М.А., като последният получил препис от него според
разписката и е отразено „нямам възражения“.
Въз основа на АУАН срещу жалбоподателя
е съставено наказателно постановление № 20-1204-001192/ 29.06.2020 г. на
Началника на група към ОДМВР София, Сектор Пътна полиция ОДМВР София, с което
му е наложени административни наказания глоба в размер на 1000 лева и лишаване
от право да управлява МПС за 3 месеца на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 ЗДвП
за нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП за това, че на 12.06.2020 г. в 16:35часа, по АМ
Хемус в района на 18 км с посока към гр. Варна управлява личният си лек
автомобил Ауди Ку 7 с рег, номер СВ6556РВ, като се движи безпричинно и без
видими здравословни проблеми в лентата за принудително спиране, с което е
извършил: на автомагистрала се движи в лентата за принудително спиране без
повреда на пътното превозно средство и без здравословни проблеми на водача и
пътниците в превозното средство.
Представена е заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи относно
компетентността на актосъставителя и наказващия орган.
Фактическа обстановка съдът приема за
безспорно установена от горепосочените писмени доказателства, както и от
гласните доказателство -показания на свидетелите Н.И.С., Д.Т.Д. и А.М.А.. Съдът
изцяло кредитира показанията на двамата полицейски служители Н.И.С. и Д.Т.Д.,
тъй като същите са логични, последователи, непротиворечиви, взаимно се допълват
и напълно кореспондират с описаното в съставения АУАН. Актосъставителят е отразил в акта
констатации за липса на повреда на автомобила или здравословни проблеми на
водача и пътниците. Жалбоподателят не е възразил в АУАН за направената
констатация и не е представил доказателства за технически проблем на автомобила
преди или след съставяне на АУАН. Показанията на свидетеля А.М.А. не са в противоречие с
показанията на свидетелите Н.И.С. и Д.Т.Д.. Свидетелят А. сочи, че не е чул Н.
да казва на полицаите, че има проблем с колата.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът
намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване. Наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 03.09.2020 г. и е обжалвано на 03.09.2020
г.
Съдът намира, че в хода на
административно-наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Административно-наказателното производство е започнало,
протекло е и е приключило съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН. Актът е
съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН,
подписан е и е надлежно връчен, охранено е правото на жалбоподателя по чл. 44 ЗАНН. Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, спазени
са изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, правната квалификация на деянията е
правилно определена, налице е съответствие между обстоятелствената част на акта
за установяване на административно нарушение с обстоятелствената част на
наказателното постановление.
В тежест на наказващия орган е да
докаже от обективна и субективна страна административното нарушение. Безспорно
е, че в преценката си, дали да издаде наказателно постановление, този орган се
основава на констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане
на административни наказания се приемат за верни до доказване на противното.
Това не е така обаче в съдебното производство, тук те нямат обвързваща
доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка,
чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли извършено
нарушение и правилно ли е санкционирано то.
Съгласно разпоредбата на чл. 58, т. 3
от ЗДвП, при движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи или
спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно
средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в
превозното средство.
Изложената фактическа обстановка,
отразена в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съдът намира за безспорно
установена въз основа на показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене
свидетели Н.И.С. и Д.Т.Д.. Свидетелят А. сочи, че не е чул Н. да казва на
полицаите, че има проблем с колата. Не се доказаха твърденията на жалбоподателя
за наличието на проблем с автомобила му. Не са представени доказателства
за технически проблеми или извършен ремонт на автомобила.
Деянието е било извършено от
нарушителя при форма на вината пряк умисъл, тъй като същият е знаел, че няма
повреда на пътното превозно средство, здравословни проблеми на водача или
пътниците в превозното средство, налагащи движение в лентата за принудително
спиране, а вероятно е целял да избегне задръстването и да се придвижи по-бързо.
Правилно жалбоподателят е бил
санкциониран на основание чл. 178ж, ал. 1, предл. 1 ЗДвП, според който се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от
три месеца и глоба 1000 лв. водач, който се движи в лентата за принудително
спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3 ЗДвП.
Наложените наказания са във фиксиран размер, поради което съдът не може да ги
измени.
Горепосоченото нарушение не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид. Според чл. 93, т. 9 от ДР на НК „маловажен случай“
е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В случая не следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 28, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН, а деянието не
може да бъде квалифицирано като „маловажно“. Деянието не е явно незначително и
не е с ниска степен на обществена опасност. Административно нарушение е
формално, а не резултатно деяние, поради което липсата или наличието на
вредоносни последици е ирелевантно за правната му квалификация. Следва да се обърне сериозно внимание
на водачите, които си позволяват подобно неправомерно поведение, като единствено
ефективните наказания биха могли да осъществят както индивидуалната, така и
генералната превенция на наказанието по смисъла на чл. 12 ЗАНН, тоест не само
да предупредят и превъзпитат нарушителя към спазване на установения правен ред,
но и да имат възпиращо, възпитателно и предупредително действие по отношение на
останалите членове на обществото.
Въз основа на изложеното съдът намира,
че наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, в полза на
ОДМВР София, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 4 АПК, вр.
чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 63, ал. 3 ЗАНН, което не следва да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Според чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. В полза
на ОДМВР София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер
от 80 лева предвид фактическата и правна сложност на делото при условията на
чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ, субсидиарно приложими на основание препращащата норма чл. 144 АПК и ТР №
3/13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 на ВАС.
Мотивиран от изложеното съдът и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 20-1204-001192/ 29.06.2020 г. на Началника на група към ОДМВР София, Сектор
Пътна полиция ОДМВР София.
ОСЪЖДА Н.М.А., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на ОДМВР София сумата от 80 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в
четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен
съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: