НАХД № 2205/2009 год.
МОТИВИ:
Обвинението е против подсъдимия А. И. Д. ***, с ЕГН ********** за престъпление по чл.144
ал.3 във вр. с ал.1 от НК за това, че на 12.08.2009г. в гр.Пазарджик, се е
заканил с убийство на С.С.С. ***, с действия: насочване на пистолет към тялото
на пострадалия и с думи: ”Какво искаш, искаш ли да стрелям?” и това заканване е
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му у пострадалия.
Производството пред първата инстанция е по реда на
Глава ХХVІІІ от НПК.
В съдебно заседание,
представителят на Районна прокуратура-гр.П. поддържа изцяло така повдигнатото
обвинение. Излага подробни съображения по същество в хода на съдебните прения.
Моли съда да постанови осъдителна присъда спрямо подсъдимия и да го освободи от
наказателна отговорност с приложението на чл.78А от НК.
Подсъдимият
се явява лично в съдебно заседание и със защитник, дава кратки обяснения по обвинението,
като отрича основния факт на отправени вербални закани с убийство, макар че не отрича
да е насочил пистолет – играчка към пострадалия С.. Пледира за невиновен и моли да бъде оправдан.
Районният
съд, след преценка на събраните писмени и гласни доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, при спазване
разпоредбата на чл.301 от НПК, прие за
установено от фактическа
страна следното:
Свидетелите
С.С. и
На. З., към мес.август 2009 год. живеели на квартира в гр.П., ул.”Б.” №51, ет.5. На долния етаж живеел обв.А.Д.. Между горните двама и обв.Д. се установили обтегнати междусъседски
отношения. Повод за това бил фактът, че З..
и С. сключили договор с „Т.”АД - гр.П., като доставчик на кабелна телевизия и
на следващия ден, след свързването им от
техник на дружеството, те установили,
че кабелната телевизия и интернета са без сигнал. Уведомили доставчика за настъпилата повреда, като пристигналите на място
техници установили, че кабелът е бил
прерязан от съседът на С. и З. - обв.Д., който освен това и самоволно се бил
прикачил към кабелната телевизия. При последвалия разговор с обвиняемия –той им заявил, че сплитера е негов
и ще прави каквото
пожелае.
На 12.08.2009г.,след обяд, св.С. установил,
че обв.Д. отново бил прерязал кабела за интернет и телевизия. Тогава той, заедно със своята приятелка - св.З. слезли на
долния етаж и позвънили на входната
врата на обв.Д., за да му поискат
обяснение за постъпката. С. бил застанал
пред вратата, а З. до стълбището. Обв.Д.
отворил вратата на апартамента и веднага, с дясната си ръка, вдигнал и насочил
към тялото на С. пистолет, като със
заканителен тон попитал риторично: „Какво
искаш,искаш ли да стрелям?”.Пострадалият започнал да уговаря Д. да свали
пистолета и да се разберат, но вместо това последният посегнал с лявата си ръка и понечил да удари
св. З., обръщайки се към нея с думите: „Ти какво искаш нещастницо!”. Св.С. успял да парира ръката на
обвиняемия, а в това време от
апартамента се показала
св. Д. - майка на обвиняемия, която дръпнала пистолета от ръката на сина си
и го избутала в жилището. След прибирането си в апартамента, св. С. и неговата
приятелка подали сигнал в РУ на МВР, поради което на място пристигнали полицейските
служители, сред които бил св.П. Х..
Пред него С. обяснил,че съседът му го заплашил с пистолет. Полицейските служители посетили дома на
обвиняемия, където ги посрещнала
св. Д.. Тя им обяснила,че била изгонила
сина си, а пистолетът бил пластмасов и тя го била
изхвърлила през прозореца.Полицаите направили обход на района пред блока,но не
могли да открият пистолет.
По повод
на всичко това било отпочнато настоящото наказателно производство.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе частично въз основа на обясненията на
обвиняемия и изцяло от показанията на свидетелите С., З., А.Д. и Х., преценени
по реда на чл.378 ал.2 от НПК, както и
от писмените, инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда на
чл.283 и чл.284 от НПК .
Съдът кредитира изцяло
показанията на посочените по-горе свидетели, тъй като същите са изключително последователни, непротиворечиви и взаимно се допълват, като установяват конкретните обстоятелства във
връзка с инцидента.От тези свидетелски показания по безспорен начин се установи
основния факт, включен в предмета на
доказване, а именно отправената закана с убийство, обективирана с действие –
насочване на пистолет към тялото на пострадалия и с думи – „Какво искаш, искаш ли да стрелям?”.
Съдът не кредитира обясненията на обвиняеимия,
с които той отрича да е отправял каквато и да е вербална закана, като заявява,
че не е казвал никога , че ще застреля когото и да било, макар да не отрича да
е насочвал пистолет към пострадалия, като уточнява, че същият бил пластмасова
играчка. Тези обяснения се израз на
защитна позиция и на стремеж да се осуети реализирането на наказателна
отговорност, както и да се омаловажи случилото се. Тези негови обяснения се опровергават от
останалия доказателствен материал. На първо място те категорично се
опровергават от показанията на пострадалия и неговата приятелка. Дори да се
приеме, че те в една или друга степен са заинтересовани от изхода на делото, то
това не основание техните показания да бъдат дискредитирани, първо защото са
изключително последователни и хронологично точни, а и второ защото те са
споделили преживяното по абсолютно
същия начин непосредствено след инцидента пред полицейския служител Х..
Действително по делото не
било открито и приложено като веществено доказателствено пистолетът , който е
бил насочен към пострадалия, но от показанията на същия и на св.З. става ясно,
че когато те са го видели не са могли да определят дали и боен или газов
пистолет. Това означава, че външния му
вид по никакъв начин не е подсказвал, че този пистолет би могъл да
е пластмасова играчка от телевизинна игра.
В този смисъл дори да се възприеме абсолютно безрезервно твърдението на
обвиняемия, че пистолетът е бил пластмасов и част от игра, то щом видът му е
бил такъв, че наподобява боен или газов пистолет, то пак това средство е
достатъчно, с насочване към тялото на
пострадалия да предизвика страх. Не убягна обаче от вниманието на съда
обстоятелството, че ако наистина пистолетът е бил безобидна пластмасова детска
играчка то няма никаква житейска логика да бъде изхвърлян през терасата на
апартамента, а на второ място ако наистина е бил изхвърлен по описания начин,
то неминуемо е щял да бъде намерен непосредствено след това
от полицейските служители.
Отделно то това заканата
освен с насочване на пистолет към тялото е била обективирана и с думите: „Какво
искаш, искаш ли да стрелям?”. В
хронологията и контекста на събитията така зададения риторичен въпрос
категорично е бил възприето то пострадалия като заплаха за лишаване от живот. За съдът не остана никакво съмнение
, че заканата е била възприета като реална от пострадалия, а отделно от това тя
по своето естество с описаните по – горе думи и действия не само е била в
състояние да предизвика, но е и предизвикала основателен страх у заплашения, т.к. веднага след това той се е
обадил и оплакал в полицията.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че от обективна и субективна страна обв.А. Д. е осъществил престъпния
състав на чл.144 ал.3 във вр. с ла.1 от НК, като на 12.08.2009г. в гр.П., се е
заканил с убийство на С.С.С. ***, с думи и действия и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му.
Авторството на деянието се
доказа по един несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за времето,
мястото и начина на извършване на деянието. Обвиняемият е имал представа за
всички обективни елементи от състава на престъплението и е искал настъпването
на общественоопасните последици на деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл
по смисъла на чл.11 ал.2 от НК. Обвиняемият е извършител, т.е. участник в
самото изпълнение на престъплението, което е осъществено от него.
Същият, при реализирането на
своята проява е осъзнавал, че отправя закана с убийство към св.С. и че
тази закана е от такова естество и съдържание, че може да възбуди основателен
страх у една нормално развита психо-физически личност, за осъществяването й. За съставомерността на престъплението по
чл.144 ал.3 от НК не необходимо
заплашения реално да е изпитал страх,
но в конкретния случай такъв е бил изпитан.
При определяне вида и
размера на наказанието, което следва да се наложи на обвиняемия, съдът взе
предвид разпоредбите на чл.36 от НК - относно целите на наказанието и на чл.54
и следващите от НК - за неговата индивидуализация.
За да
определи видът и размерът на наказанието, съдът отчете високата степен на
обществена опасност на деянието, което е в раздел V-ти на глава ІІ от НК –
“Престъпления против личността”. Конкретното деяние също е със завишена степен
на обществена опасност, тъй като е извършено демонстративно, на обществено
място - жилищен блок .
Обв.Д. е личност с невисока степен на
обществена опасност , т.к. не е осъждан
и не е криминално проявен.
Подбудите за извършване на
престъплението се коренят в незачитането на установения в страната правов ред,
неприкосновеността на личността и в желанието за саморазправа.
Съдът отчита и
фактите, че за умишленото престъпление по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от
свобода до три години, както и обстоятелствата, че обвиняемият е пълнолетен, не е
осъждан - реабилитиран, не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на раздел ІV глава VІІІ от общата част
на НК и от деянието не са причинени имуществени вреди. Поради това съдът
приема, че са налице условията, предвидени в разпоредбата на чл.78А ал.1 от НК
- за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание – глоба.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства се отчетоха чистото съдебно минало, частичното
признание за вина с неотричането на фактът на насочване на пистолет и
положителните характеристични данни. Отегчаващи не се отчетоха.
Предвид това и на
основание чл.78А ал.1 от НК, във връзка с чл.378 ал.4,т.1 от НПК, съдът счете, че на обв.А.Д. следва да
бъде наложено административно наказание – глоба в минимален размер от 500 лева, платима
в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт.
За да определи
такъв размер на глобата, съдът съобрази наличните смекчаващи отговорността
обстоятелства, съобразно относителната им тежест, както и семейното, материално
положение и имотно състояние на
извършителя и изходи от степента на вината му.
По изложените
съображения, Пазарджишкият Районен съд постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: