№ 152
гр. Варна, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20253001000133 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.258 ГПК, образувано по въззивна жалба на
КОНСТАНТИНУС А. -98 ЕООД, гр.Нова Загора, чрез адв.Кр.П. от ВТАК, срещу
решение №15/16.01.2025г., постановено по т.дело №303 по описа за 2023г. на Окръжен съд -
Варна, с което са били отхвърлени предявените от въззивника искове срещу
ИЗВОРОВО АГРО ЕООД, с правно основание чл.82 вр.чл.79, предл. второ от ЗЗД, за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата 285 874.67 лева,
представляващи обезщетение за вреди под формата на претърпяна загуба, вкл.
компенсаторна неустойка от 110 000 евро, дължима за финансовата 2015г., обезщетение за
забава, съизмеримо със законната лихва в размер на 33 850.39 евро за периода от
01.01.2016г. до 30.03.2020г. и съдебно-деловодни разноски в размер на 2 315.00 евро, които
суми са платени от ищеца в полза на Й.К. въз основа европейска заповед за плащане
№287/2018г. на РС– Волос, Република Гърция по сключен между Константинос Анастасиу -
98 ЕООД и Й.К. договор от 14.11.2014г., които вреди са настъпили в резултат неизпълнение
на задължението за доставка на договорените количества животински фураж от 200 000 кг.,
поради лишаване на ищцовото дружество от възможността да ползва недвижимите имоти по
договори за аренда и договори за наем, всички вписани в СВп, с незаконосъобразното им
прекратяване от ИЗВОРОВО АГРО ЕООД, ведно със законната лихва от депозиране на
исковата молба на 19.09.2022г. до окончателното изплащане на задължението.
Въззивникът намира обжалваното решение за неправилно, незаконосъобразно,
постановено при противоречиви мотиви и правни изводи, при неправилно приложение на
материалноправните разпоредби и противоречие с доказателствата и закона. Претендира
отмяната на решението изцяло и уважаване на иска.
На първо място въззивникът оспорва правният извод на съда, че ищецът не е бил
длъжен да заплаща компенсаторна неустойка по издадената в полза на трето лице
1
европейска заповед за плащане, чийто размер предопределя обема на вредата. Въззивникът
оспорва приложението на чл.81 ЗЗД и изводите на съда, че с доброволното плащане на
неустойката /а така и неоспорване на издадената срещу него европейска заповед за плащане/
ищецът по същество е прекъснал причинната връзка между неправомерно прекратените
договори за наем/аренда от страна на ответното дружество и претендираните вреди под
формата на претърпяна загуба. Оспорва извода, че ЕЗП /европейска заповед за плащане/,
неоспорена от ищеца, не може с категоричност да се приеме за издадена въз основа на
частния договор от 14.11.2014г./между ищеца и третото лице/ поради неизпълнение на поети
с него задължения. Твърди, че неправилно съдът е приел, че приложима за конкретното
неизпълнение на договора от м.11.2014г., е разпоредбата на чл.81, ал.1 ЗЗД. Въвежда се
довод, че между страните е било налице правоотношение по договор за търговска продажба
по смисъла на чл.286 ТЗ, поради което спрямо същото важат нормите на ТЗ. Ищецът не би
могъл да се освободи от изпълнението на основание чл.306/чл.307 ТЗ, а освен това
лишаването му от правото да обработва предоставените му площи, поради неправомерното
поведение на ответника, не представлява непредвидено или непредотвратимо събитие от
извънреден характер. Въззивникът въвежда аргументи срещу изключителния характер на
това неизпълнение. Дори при полагане грижа на добрия търговец ищецът не би могъл да
изпълни до края на 2015г., т.е. същият е бил в забава за изпълнение на задължението си по
договора за цялата финансова 2015г. Въззивникът поддържа изложените и в исковата молба
фактически твърдения за отношенията между него и третото лице Й.К.. Твърди, че плащайки
неустойката по издадената заповед на това трето лице, е осъществил предпоставката за
предявяване на осъдителния иск спрямо арендодателя си. Ищецът е заплатил същата на
законно основание -въз основа на несъдебно изпълнително основание. Поддържа, че
заплащането на тази неустойка е закономерна и пряка последица от неизпълнение
задължението на ответника да му предостави за ползване точно определените земеделски
земи – налице е неизпълнение на договорно задължение да се осигури безпрепятствено
ползване на имотите. Неизпълнението на ответника е необходимото и достатъчно условие за
настъпване на вредите за ищеца. Оспорват се изводите на съда за прекъсване на причинно-
следствената връзка между неизпълнението на ответника и търпените вреди. Напротив,
въззивникът твърди, че причинно-следствената връзка е пряка и непосредствена - тя не се
прекъсва от това, че ищецът е платил без да се позове на непреодолима сила. Развиват се
съображения във връзка с противоправното поведение на ответното дружество и причинната
връзка с претърпяната от ищеца загуба в размер на заплатена на третото лице неустойка.
Тези вреди се твърдят като предвидими. Счита, че необосновано съдът приел, че именно
плащането на неустойката прекъсвало връзката между причина и вредоносни последици за
ищеца. Твърди се напротив, че при неплащането й ищецът би претърпял още по-големи
вреди, вкл. разноски за образувано изпълнително производство. Поддържа, че в случая не е
приложима уредбата на обективната отговорност и ищецът не е могъл да се позове на
такава. Неправилно съдът приел, че е налице безвиновна невъзможност за изпълнение на
договора от страна на ищеца, на която същият е следвало да се позове.
Въззивникът оспорва извода, че процесната европейска заповед за плащане не можела
да се свърже с частния договор от 14.11.2014г. Съдът бил приел, че се установявал сключен
между ищеца и третото лице договор за доставка на годишно 200 000 кг. животински фураж,
изпълняем всяка година до 2022г., в който била включена и процесната компенсаторна
неустойка. Приел още, че извършеното въз основа на заповедта плащане в размера, посочен
по-горе, е въз основа именно на издадения по договора финансов документ -менителница.
Твърди се, че съдът е приел за доказани предпоставките по предявения иск – въззивникът
преповтаря поотделно визираните в съдебното решение подлежащи на доказване факти.
Твърденията си ищецът е установил с посочени и обсъдени в решението писмени и гласни
доказателства, вкл. експертизи, поради което искът му е доказан.
Въззивникът счита, че не е налице непреодолима сила и/или стопанска непоносимост.
2
Според него, неизпълнението на задължението на ответника да не препятства ползването на
наетите имоти не би могло да се квалифицира като такава. Цитираното от съда решение №
449/17.06.2009г. по гр.д.№ 3696/2007г. на ВКС. IV г.о., чийто мотиви съдът е възпроизвел,
намира за неотносимо към спора. За ищеца задължението да достави количество продукция
на своя контрагент не е отпаднало и е продължило да съществува до края на съответната
календарна година съгласно подписания помежду им договор от 14.11.2014г. Последният
предвижда неустоечна клауза, а освен това е валиден и действителен. Заплащането на
неустойката, ведно с лихвите и разноските, е проява на добросъвестност в търговския
оборот, като представлява непосредствена вреда – загуба, последица от невъзможността да
се реализира продукцията по договора с гръцкия контрагент от предоставените му под
аренда имоти, което е резултат на лишаване от ползването им предвид единствено
поведението на ответника. Ето защо, като реална вреда платената неустойка подлежи на
обезщетение от страна на ответника в пълен размер. От друга страна, заплащането на
неустойката по ЕЗП е установено с приложените по делото платежни нареждания, които не
са оспорвани. Въз основа на изложеното, въззивникът обобщава, че за стопанските
2014/2015г., 2015/2016г. и 2016/2017г. ответното дружество не е изпълнило задължението си
по договорите за наем/аренда спрямо ищеца, с което е предпоставило неизпълнението му по
договор с трето лице, чрез осъждането на ищеца да заплати неустойка и други разноски,
представляващи пряка вреда. Претендира се отмяната на решението и вместо това
уважаване на предявените осъдителни претенции ведно с присъждане разноските по делото.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от
насрещната стрaна „Изворово Агро“ЕООД, представлявано от П.Й.Г.Г., чрез адв.И. А. от
ВАК, с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, респ. за
законосъобразност и обоснованост на решението, с подробно изложени съображения за това.
Страната поддържа изводите на съда за приложение нормата на чл.81 от ЗЗД като твърди, че
развалянето на договорите за наем/аренда не е могло да бъде предвидено от ищеца, поради
което има за него извънреден характер и същият е могъл /и е бил длъжен/да се позове на
това обстоятелство като откаже изпълнение на договора, вкл. да откаже заплащането на
предвидената в този договор неустойка, а при предявяване на иск за компенсиране на
щетите, да привлече като трета страна ответника Изворово Агро ЕООД. Твърди, че в
договора с гръцкия контрагент ищецът е имал клауза за изключване на отговорността му
поради непреодолима сила и е следвало да се позове на същата. Оспорва, че финансовият
документ, въз основа на който е била издадена заповедта за плащане, представлява сам по
себе си изпълнително основание, а още по-малко изпълнителен титул. Поддържа, че
частният договор може да бъде само и единствено доказателство по дело за получаване на
обезщетение за неизпълнен договор под формата на неустойка, а такова дело не е било
водено от страна на кредитора по този документ. Твърди, че ищецът не е упражнил и
правата си срещу издадената заповед за плащане.
Отделно от изложеното, ответникът поддържа, че представеният от ищеца „частен
договор“, сключен с третото лице К., е нищожен като симулативен, а също, че е с
невъзможен предмет. Оспорва датата на подписването му като се твърди, че същата не е
достоверна и противопоставима на ответника по спора. Излага, че в договора липсват
посочени срок и график на доставките, без индивидуализация на обработваните от ищеца
земи, продукцията от които ще се доставя на гръцкия контрагент, без уговаряне на разходите
по договора и начина на формиране на цената и изпълнението по договора. Според
ответника, тези недостатъци сочат на симулативността на договора. Според него, спорният
предмет по делото е: дължи ли трета страна обезщетение за „мними“ вреди, настъпили от
облигационна връзка, установена без нейно участие. Изложени са аргументи срещу
пропуснатата полза за ищеца /при липса на въведени съответни твърдения за такива/. Твърди
се още във връзка с възражението за нищожност на договора поради невъзможен предмет, че
3
ищецът не би могъл обективно да изпълни договора – да предостави на третото лице
уговореното количество животински фураж – смес от зърно и детелина, тъй като повече от
20% от площите са необработваеми и от тях биопроизводството не би могло да осигури
нужния добив. Твърди, че процесните терени представляват напълно непродуктивно
пространство. В тази връзка ответникът по същество оспорва допълнителната експертиза с
посочване от вещото лице на засетите култури и добивите от съответните терени, изготвена
въз основа на данни от предходна стопанска година. /заключението е било оспорено и в
заседанието, в което е било изслушано/ Независимо от това, с отговора на жалбата не се
подновява направеното в първа инстанция искане за повторна експертиза. Оспорва се
верността на представената към договора с третото лице, таблица/опис/ с одобрени лично от
контрагента Й.К. земеделски терени за биопродукция. Твърди се, че този документ е
създаден с оглед нуждите на процеса като е апликиран допълнително към договора. Оспорва
се датата на съставянето му. Твърди се, че същият не е възпроизведен в друг официален
документ, от което следва, че приложима е презумпцията на чл.181 ГПК като посочва датата
на исковата молба. Твърди се, че нито наемодателят, нито приобретателят са могли да знаят
за сключването на договор с третото лице от 2014г. от страна на наемателя, съответно не са
могли да предвидят последиците от това, за да бъдат ангажирани с отговорността съгласно
чл.82 ЗЗД. В заключение, въззиваемата страна моли за потвърждаване на съдебното решение
ведно с присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
При преценка редовността на жалбата, съдът намира, че същата е подадена от
легитимирана страна, чрез надлежно упълномощения процесуален представител, в
преклузивния срок и при интерес от обжалването.
Страните не правят нови доказателствени искания и не навеждат нови твърдения за
факти с доказателствено или правно значение. Не се позовават на процесуални нарушения
на съда и не правят искане за събиране на доказателства в условията на чл.266, ал.3 ГПК.
В съдебно заседание пред въззивния съд въззивникът поддържа чрез адв.П.
депозираната жалба на изложените основания.
Насрещната страна, чрез адв.Ив.А. поддържа отговора и оспорването на въззивната
жалба.
За да се произнесе по жалбата съдът установи, че производството е било образувано по
искова молба на „КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ98“ ЕООД, ЕИК *********, срещу
„ИЗВОРОВО АГРО“ ЕООД, ЕИК *********, с правно основание чл.82 вр. с чл.79, ал. 1,
предл. 2 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати сума в размер на 285 874,67
лева, представляваща обезщетение за вреди -претърпяна загуба, включваща компенсаторна
неустойка 110 000,00 евро, дължима за финансовата 2015 г.; обезщетение за забава,
съизмеримо със законната лихва в размер на 33 850,39 евро за периода от 01.01.2016г. до
30.03.2020 г. и съдебно-деловодни разноски в размер на 2 315,00 евро, които суми са
платени в полза на Й.К. въз основа на европейска заповед за плащане № 287/2018 г. на
Районен съд – гр.Волос, Република Гърция по сключен между „КОНСТАНТИНОС
АНАСТАСИУ-98“ ЕООД и Й.К. частен договор от 14.11.2014г., които вреди са настъпили в
резултат от неизпълнение на задължението на ищеца за доставка на договорени с третото
лице количества животински фураж от 200 000 кг., поради лишаване на „КОНСТАНТИНОС
АНАСТАСИУ-98“ ЕООД от възможността да ползва недвижимите имоти по договорите за
аренда и по договорите за наем, вписани в СВ, последното поради незаконосъобразно
прекратяване на същите от „ИЗВОРОВО АГРО“ ЕООД, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба на 19.09.2022г. до окончателното изплащане на
задължението. В исковата молба се твърди, че през 2012 г. и 2013 г. ищецът е сключил
договори за наем и аренда /посочени изчерпателно в решението/ за срок от 6 до 10 години.
Твърди се, че „ИЗВОРОВО АГРО“ ЕООД е вписало прекратяване на наемните и арендните
отношения през стопанската 2014/2015г. с изявление от 15.04.2015г. в съответните служби
4
по вписванията, чиято незаконосъобразност е установена в множество съдебни производства
между страните, както следва: Решение № 4692/09.12.2016 г. по гражданско дело №
9110/2016 г. по описа на Варненски районен съд, 33 състав; Решение № 2982/21.07.2016 г. по
гражданско дело № 14905/2015 г. по описа на Варненски районен съд, 8 състав; Определение
№ 9302/29.08.2016 г. по гражданско дело № 14905/2015 г. по описа на Варненски районен
съд, 8 състав; Решение № 5/04.01.2017 г. по въззивно търговско дело № 1524/2016 г. по описа
на Варненски окръжен съд, Търговско отделение; Решение № 2713/01.07.2016 г. по
гражданско дело № 15921/2015 г. по описа на Варненски районен съд, 42 състав; Решение №
2949/19.07.2016 г. по гражданско дело № 14904/2015 г. по описа на Варненски районен съд,
18 състав; Определение № 9311/29.08.2016 г. по гражданско дело № 14904/2015 г. по описа
на Варненски районен съд, 18 състав; Решение № 4648/08.12.2016 г. по гражданско дело №
14899/2015 г. по описа на Варненски районен съд, 11 състав; Решение № 3955/31.10.2016 г.
по гражданско дело № 14907/2015 г. по описа на Варненски районен съд, 12 състав; Решение
№ 3 89/03.02.2017 г. по въззивно търговско дело № 1662/2016 г. по описа на Варненски
окръжен съд, Търговско отделение; Решение № 3491/06.10.2016 г. по гражданско дело №
14897/2014 г. по описа на Варненски районен съд, 17 състав; Решение № 2712/01.07.2016 г.
по гражданско дело № 16548/2015 г. по описа на Варненски районен съд, 42 състав; Решение
№ 1802/11.05.2016 г. по гражданско дело № 14901/2015 г. по описа на Варненски районен
съд, 9 състав; Решение № 2717/04.07.2016 г. по гражданско дело № 14894/2015 г. по описа на
Варненски районен съд, 7 състав; Решение № 2639/29.06.2016 г. по гражданско дело №
14895/2015 г. по описа на Варненски районен съд, 11 състав; Решение № 6/04.01.2017 г. по
въззивно търговско дело № 1519/2016 г. по описа на Варненски окръжен съд, Търговско
отделение; Решение № 1634/26.04.2016 г. по гражданско дело № 14902/2015 г. по описа на
Варненски районен съд, 21 състав; Решение № 1505/14.04.2016 г. по гражданско дело №
14900/2015 г. по описа на Варненски районен съд, 41 състав; Решение № 774/26.10.2016 г. по
въззивно търговско дело № 928/2016 г. по описа на Варненски окръжен съд, Търговско
отделение; Решение № 3118/01.08.2016 г. по гражданско дело № 16547/2015 г. по описа на
Варненски районен съд, 42 състав; Решение № 2243/08.06.2016 г. по гражданско дело №
14896/2015 г. по описа на Варненски районен съд, 35 състав; Решение № 3117/01.08.2016 г.
по гражданско дело № 16549/2015 г. по описа на Варненски районен съд, 42 състав. По този
начин ищецът твърди, че ответникът е лишил „КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ98“ ЕООД
от възможността да декларира и реализира биологичната продукция, която произвежда като
сертифициран земеделски производител, за което свидетелстват приложени към исковата
молба сертификати за съответствие. /посочени конкретно/ В резултат на това, поради
лишаването от възможност да прибере продукцията от есенниците и да засее площите от
пролетниците, ищецът е бил възпрепятстван да изпълни поети от него задължения по
договор от 14.11.2014 г. към своя гръцки контрагент Й.К. и да му предаде през стопанската
2014/2015г. уговорените 200 000 кг. био животински фураж – смес от зърно и детелина.
Неизпълнението дало основание на Й.К. да се снабди с европейска заповед за плащане №
287/2018г., издадена от Районен съд – гр. Волос, Р. Гърция, с която ищецът е осъден да
заплати на гръцкия си контрагент компенсаторна неустойка, уговорена в договора, в размер
на 110 000 евро за финансовата 2015 г., ведно със законна лихва (01.01.16- 30.03.20) и
съдебно-деловодни разноски общо в размер на 146 165,40 евро. Поради изложеното, ищецът
претендира настъпили за него вреди под формата на претърпяна загуба поради заплатените
146 165,40 евро на гръцкия контрагент, като твърди, че това е резултат от неправомерното
поведение на ответника, изразяващо се в лишаването му от ползване на повечето от
земеделските земи за 2015г. по посочени нотариални актове. Твърди, че именно това е
попречило „КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ-98“ ЕООД да осигури и предаде био
животинската продукция от 200 000 кг. годишно на Й.К.. С тези факти се обуславя
осъдителен иск с правно основание чл.82 вр.чл.79 ЗЗД.
В срока за отговор е постъпило становище на ИЗВОРОВО АГРО ЕООД, за
5
неоснователност на иска. Оспорват се въведените фактически и правни твърдения като се
възразява, че през процесната стопанска 2014/2015г. (01.10.2014г.-01.10.2015г.) ответното
дружество не е лишило „КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ-98“ ЕООД от възможността да
ползва предадените му по договори за наем и аренда земеделски земи в пълен обем, нито е
препятствало подаването на заявление за подпомагане по схеми и мерки за кампания 2015г.
Вписване прекратяването на договорите е извършено едва на 15.04.2015г., т.е. ищцовото
дружество е имало възможност да отгледа и реализира продукция от имотите през по-
голямата част от стопанската 2014/2015г., тъй като именно за времето от месец септември
2014г. до месец април 2015г. се извършва сеитба на есенниците и на пролетниците. За
стопанската 2015/2016г. ищецът е имал възможност да подаде заявление за участие в
споразумение за ползване по чл.70 ППЗСПЗЗ вр. чл.37б, ал.2 от ЗСПЗЗ, посочвайки
предоставените му за ползване земеделски земи. Като не е сторил това, сам се е лишил от
възможността да реализира продукцията си и същата да бъде отдадена на трети лица за
ползване.
Ответникът оспорва твърдението, че основанието, послужило за издаване на
европейска заповед за плащане срещу ищеца, е именно частният договор от 14.11.2014г.,
сключен между Константинос Анастасиу -98 ЕООД и гръцкия му контрагент. С
допълнително становище ответникът поддържа възраженията си, изложени в отговора и
оспорва представения с исковата молба договор с третото лице като изрично е посочил, че
оспорва доказателственото му значение, не и неговата истинност. Счита, че не е налице
причинно-следствена връзка между действията му, изразяващи се в неправомерно
прекратяване на договорите за наем/аренда и претендираните от ищеца вреди, настъпили от
издадената европейска заповед за плащане №287/2018г./
С депозирано от ищеца становище по отговора, се оспорва допустимостта на
направените възражения и доказателствени искания на ответника. В о.с.з. ищецът, чрез
упълномощените си представители, поддържа исковата си претенция, като сочи, че
неизпълнението на основното задължение на страната по договора е било повод за
снабдяване с европейска заповед за плащане и се дължи на обстоятелството, че за
стопанската 2015г. ищецът не е могъл да добие реколта, тъй като е бил лишен от правно
основание да обработва, имотите, предмет на частния договор от м.11.2014г. Прекратяването
на договорите е вписано в Агенцията по вписванията, като постановените съдебни решения
за пропуснати ползи са установили с обвързваща сила на мотивите неправомерно поведение
на ответното дружество.
Ответникът, чрез процесуалните си представители, излага становище за симулативност
на производството по делото. Твърди, че европейската заповед не се отнася за ответното
дружество и няма действие спрямо него. Моли за отхвърляне на предявените искове и
присъждане на сторените разноски.
Въззивният съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните
доказателства, ценени в съвкупност, съгласно оплакванията на въззивника, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по
допустимостта в обжалваната част; по отношение правилността на решението съдът е
обвързан от оплакванията в жалбата.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Сезиращата въззивния съд жалба е редовна и производството по нея допустимо.
Предварителните въпроси по спора са изяснени и обсъдени в постановеното по делото
определение №166/26.03.25г. по въззивното дело.
6
Решението на съда се обжалва изцяло, поради което въззивният съд дължи
самостоятелна преценка на събраните доказателства и формиране на собствени правни
изводи съобразно предмета на спора.
Съобразно мотивите на постановеното решение и направените с въззивната жалба и
отговора към същата доводи и възражения на страните, съдът намира, че са налице широк
кръг от безспорни и установени по убедителен начин, релевантни за спора факти, за чието
обсъждане не са направени оплаквания от страните, и които въззивният състав не е длъжен
да обсъжда отново.
На първо място, не се спори, че въз основа на множество договори за наем/аренда,
приложени по делото, в които ответното дружество Изворово Агро ЕООД е встъпило като
арендодател, сключени през 2012г. и 2013г., ищецът „Константинос Анастасиу-98“ ЕООД е
притежавал правото за продължителен период от време /минимум 6 и максимум 20
стопански години/, в качеството му на арендатор, да ползва възмездно предоставени му от
арендодателя земеделски земи, находящи се в землищата на с.Изворово, с.Вельово,
с.Кьосевци, общ.Антаново и с.Царевци, общ.Омуртаг, обл.Търговище /видно от л.327 и сл.
по делото на ВРС/, всички с нотариална заверка на подписите на страните, вписани в СВп –
гр.Омуртаг и регистрирани в Общинска служба по земеделие- гр.Антовово. Не се оспорва
виновното неизпълнение, допуснато от ответника по тези договори, изразяващо се в
препятстване спокойното и безпрепятствено ползване на предоставените земи, а и това
обстоятелство е установено с влезли в сила решения по чл.124 ГПК и чл.537 ГПК както и
решения за присъждане на ищеца пропуснатите ползи от неоснователното прекратяване
ползването на земеделските терени, вкл. със заличаване вписването на договорите /за
периода от април 2014г. до 2017г./
Поради настъпила процесуална преклузия, обявена на ответника в съдебно заседание
на 23.01.2024г., възраженията му срещу действителността на частния договор от 14.11.2014г.
поради симулация и невъзможен предмет, съответно издадената във връзка със същия
менителница/финансов документ/, послужила като основание за издаване на европейска
заповед за плащане срещу ищеца, не са предмет на въззивното производство, независимо от
преповтарянето им в отговора по въззивната жалба.
Съдът приема за установено наличието на правоотношение по договор от 14.11.2014г.
/на л.60 и сл./, сключен между „Константинос Анастасиу-98“ ЕООД като продавач, и Й.К.,
като регистриран земеделски производител в РГърция, за доставка от продавача на купувача
ежегодно до 2022г., по 200 000 кг. био животински фураж -смес от зърно и детелина, срещу
договорена цена в евро на килограм. Съгласно приложения договор, при неизпълнение
задължението на продавача да достави договорените количества фураж, независимо от
причината, последният се задължава за заплати на третото лице -контрагент неустойка в
размер на 110 000 евро за всяка година. В договора е предвидено издаване на финансов
документ – менителница, за сумата от 110 000 евро, платими от продавача до 31.12 на
съответната финансова година. Именно въз основа на този документ, подписан от издателя
и платец Константинос Анастасиу -98 ЕООд, е издадена европейска заповед за плащане
№287/2018г. от РС в гр.Волос, Република Гърция, срещу ищеца, в полза на Й.К., за сумата от
110 000 евро, ведно със законните лихви от 01.01.2016г. /след падежа на задължението на
31.12.2015г./ до пълното й изплащане както и разноските по издаване на заповедта в размер
на 2 315 евро. Видно от представена Нотариална покана /на л.66, ВРС/, заверена на
02.03.2020г. при нотариус рег.№674, район на действие РС – Омуртаг, връчена на
04.03.2020г., спрямо ищеца са били предприети действия от третото лице за плащане на
уговорената в частния договор неустойка от 110 000 евро.
От формална страна съдът не установява основания за нищожност на приложения
частен договор от 2014г., сключен между ищеца и третото лице, преценен в обхвата на
дължимата от съда служебна проверка съгласно ТР №1/2020г. на ОСГТК на ВКС. Нормите,
7
уреждащи нищожността на сделките, са от императивен характер и за приложението им
съдът следи служебно. Когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен да провери
неговата действителност от гледна точка на формални основания за нищожност – форма,
предмет, и без да има позоваване на нищожност.(Решение № 384/02.11.2011 г. по гр. д. №
1450/2010 г. по описа на ВКС, Първо ГО). По отношение на други основания за
недействителност на договора съдът дължи произнасяне единствено при своевременно и
редовно сезиране от страните по спора, каквото в случая не е налице поради преклудиране
възраженията на ответника.
Не е спорно, че земеделските земи, описани в приложение към частния договор от
14.11.2014г., съвпадат с част от предоставените за ползване на ищеца въз основа на
коментираните по-горе договори за наем/аренда от 2012 и 2013г. /подробно описани в
първоинстанционното решение/. От друга страна се установява качеството на ищеца на
сертифициран земеделски производител за периода на действие на договорите, съгласно
приложени към исковата молба сертификати за съответствие: Сертификат за съответствие №
01/BG042/00001/14 от 16.01.2014 г., валиден до 16.01.2015 г.; Сертификат за съответствие №
01/BG042/00003/15 от 16.01.2015 г., валиден до 15.01.2016 г.; Сертификат за съответствие №
01/BG042/00005/15 от 16.01.2016 г., валиден до 15.01.2017 г.; Сертификат за съответствие №
01/BG042/00005/17 от 16.01.2017 г., валиден до 15.01.2018 г.; Сертификат за съответствие №
02/BG042/00005/17 от 01.11.2017 г., валиден до 15.01.2018 г.; Сертификат за съответствие №
01/BG042/00016/18 от 16.01.2018 г., валиден до 15.01.2019 г.; Сертификат за съответствие №
02/BG042/00016/18 от 16.07.2018 г., валиден до 15.01.2019 г.; Сертификат за съответствие №
03/BG042/00016/18, валиден от 01.11.2018 г. до 15.01.2019 г.; Сертификат за съответствие №
01/BG042/00011/19, валиден от 16.01.2019 г. до 15.01.2020 г.; Сертификат за съответствие №
01/BG20021/00026/20, валиден от 26.10.2020 г. до 25.10.2021 г.; Сертификат за съответствие
№ 01/BG20021/00039/21, валиден от 26.10.2021 г. до 25.10.2022г.
Не се спори и се установява от приложените по делото молби за заличаване на
договори за аренда на земеделски земи /на л.672 и сл., ВРС/, ведно с нотариални покани от
Изворово Агро ЕООД до Константинос Анастасиу -98 ЕООД, така и преписи от влезли в
сила съдебни актове на РС и на ОС, че на 15.04.2015г. в съответните служби по вписвания,
по заявление на „Изворово Агро“ ЕООД, е вписано прекратяване на наемните и арендни
отношения между страните, вкл. за стопанската 2014/2015г., като незаконосъобразността
на извършените вписвания е установена с цитирани в първоинстанциония съдебен акт,
съдебни решения.
Не се спори и се установява от приложените с исковата молба платежни документи с
посочено в същите основание за плащане– заповед №287/2018г. на РС -гр.Волос, Гърция /на
л.69 и сл., ВРС/, че ищецът е извършил в полза на Й.К. плащане в размер общо на
285 874.68 лева, на колкото възлиза предявеният иск след неговото увеличаване съгласно
чл.214 ГПК, допуснато с определение №5515/09.05.2023г. по гр.дело №12557/2022г. на 9
състав на ВРС.
От изслушаните и приети основна и допълнителна агротехнически експертизи, които
въззивният състав също кредитира като компетентни и обосновани, се установява, че земите,
предмет на договорите за наем/аренда попадат в землищата на с.Изворово, с.Кьосевци и
с.Царевци, общ.Антоново като за обработването на процесните имоти не са налични
декларации от ответника поради отдалеченост на периода и изтекъл срок на съхранение. /в
този смисъл и представени писмени доказателства на л.561 и сл. по делото/ Според вещото
лице декларациите са били унищожени от ОС „Земеделие“ – Антоново с актове от 2020г. и
2022г., приложени по делото, поради изтекъл срок и качеството им на неценни документи.
Площите за био-земеделие са били сертифицирани преди, по време и след прекратяване на
процесния договор като на ищеца са издадени Сертификат №01/BG042/00001/14 от
16.01.2014г., валиден до 16.01.2015г., Сертификат №01/BG/042/00003/15 от 16.01.2015г.,
8
валиден до 16.01.2016г., Сертификат №01/BG/042/00005/15 от 16.01.2016г., валиден до
15.01.2017г. Съгласно същите Константинов Анастасиу – 98 ЕООД е изпълнило
изискванията и отговаря на нормите за био производител, като сертификацията на площите
е непрекъсната. Пак според основното заключение, средният добив на био-култури от тези
площи за процесния период възлиза на: за обикновена пшеница – 300 кг/дка; за ечемик – 300
кг/дка; за ливадно сено – 350 кг/дка; за люцерна – 1000 кг от дка; за овес – 200 кг/дка; за
слънчоглед – 150 кг/дка; за фий – 300 кг/дка; за царевица – 600 кг/дка. Вещото лице извлича
тези данни от изготвена от ищеца таблица, съпоставени с дневника за селскостопанските
мероприятия, заверяван от контролния орган „Кю сертификейшън“АД. Посочено е още, че
регистър на култури – цени и добиви у нас се води от 2018г., а в EUROSTAT липсват данни
по зададените култури и критерии за био производство. Според заключението, продукцията,
изчислена в килограми за стопанската 2015г. по култури в процесните ниви е: Обикновена
пшеница – 300 кг/дка; Ечемик – 300 кг/дка; Ливадно сено – 350 кг/дка; Люцерна – 1000 кг от
дка; Овес – 200 кг/дка; Слънчоглед – 150 кг/дка; Фий – 300 кг/дка; Царевица – 600 кг/дка.
Вещото лице е установило след проверка, че в ОС„Земеделие“, гр.Антоново няма данни кои
имоти по КВС с какви култури са били засети. Производствената себестойност на
продукцията за декар земеделска земя, според заключението възлиза на: Обикновена
пшеница – оран – 9.00 лв.; брануване – 5.00 лв.; дисковане или култивиране – 10.00 лв.;
сеитба – 4.00 лв.; семена – 9.00 лв.; жътва и транспорт – 7.00 лв. или общо 44.00 лв.; -
Ечемик – оран – 9.00 лв.; брануване – 5.00 лв.; дисковане или култивиране – 10.00 лв.; сеитба
– 4.00 лв.; семена – 9.00 лв.; жътва и транспорт – 7.00 лв. или общо 44.00 лв.; - Ливадно сено
– косене, балиране и прибиране – 10.00 лв. по 3 или 30.00 лв. - Люцерна – оран – 9.00 лв.;
сеитба – 4.00 лв.; семена – 8.00 лв. – валиране – 5.00 лв.; косене, балиране и прибиране –
10.00 лв. по 3 или общо 56.00 лв.; - Овес – оран – 9.00 лв.; брануване – 5.00 лв.; дисковане
или култивиране – 10.00 лв.; сеитба – 4.00 лв.; семена – 9.00 лв.; жътва и транспорт – 7.00 лв.
или общо 44.00 лв.; - Слънчоглед – оран – 9.00 лв.; дисковане – 2 по 5.00 лв. или 10.00 лв.;
семена – 10.00 лв.; сеитба – 4.00 лв.; опаковане – 3 по 5.00 лв. или 15.00 лв.; жътва и
транспортиране до склад – 10.00 лв. или общо 58.00 лв.; - Фий - оран – 9.00 лв.; брануване –
5.00 лв.; дисковане или култивиране – 10.00 лв.; сеитба – 4.00 лв.; семена – 9.00 лв.; жътва
или косене с прибиране и транспорт – 7.00 лв. или общо 44.00 лв.; - Царевица – оран – 9.00
лв.; дисковане – 2 по 5.00 лв. или 10.00 лв.; семена – 10.00 лв.; сеитба – 4.00 лв.; окопаване –
3 по 5.00 лв. или 15.00 лв.; жътва и транспорт – 7.00 лв. или общо 55.00 лв.
За 2015 реколтна година разходите според декарите съгласно заключението са: 76.901
дка ечемик по 44.00 лв. = 3 383.64 лв. или за добИ.е на 23 070 кг.; 22.341 дка ливадно сено
по 35.00 лв. = 781.00 лв. за добИ.е на 7 800 кг; 91.899 дка люцерна по 56.00 лв. = 5 146.34 лв.
– добив 91 900 кг.; 27.600 дка овес по 44.00 лв. = 1 214.40 лв. – 5 520 кг.; 24.500 дка пшеница
по 44.00 лв. = 1 078.00 лв. – 7 350 кг.; 47.729 дка слънчоглед по 58.00 лв. = 2 768.28 лв. – 7
160 кг.; 13.997 лв. фий по 44 лв. = 615.87 лв. – 4 200 кг; 157.822 дка царевица по 55.00 лв. =
8 680.21 лв. – 94 640 кг.
Вещото лице посочва общ разход за 462.789 дка обработваема земеделска земя от 27
251.87 лв. за добитите килограми био продукция. Общо количество килограми – 241 640.
Приходът от продажбата на продукцията, съгласно договора с гръцкия контрагент за 2015г. и
съответно за всяка следваща стопанска година е съответно: 200 000 кг по 1.08 лв. = 216
000.00 лв. В открито съдебно заседание вещото лице поддържа заключението като допълва,
че за стопанската 2014 г. – 2015 г. ищецът е подал декларация към 30.07.2014г. за
обработване на имотите, предмет на процесния договор от 2014г. Пояснява се, че регистър
за среден добив в България има от 2018г. за пшеница, царевица и ечемик, поради което
информацията за цени на такава продукция за 2014г. – 2015г. е изготвена въз основа на
неофициални източници и наличните данни по делото. Не е постъпила информация със
статистически данни от ЕС. За изясняване на въпроса какъв е средният добив от процесните
площи за био земеделие след извършване на справка в Министерството на земеделието и
9
храните за 2015г., по делото е приета допълнителна агротехническа експертиза, която е
оспорена от ответното дружество. Според същата, при общо 529.709 дка, от които 419.874
обработваеми дка, обработваемата земя е 79 %./около 21% необработваеми площи/
Поддържа се становище от основното заключение, че за произведеното през 2015г.
биологично производство няма официални данни.
Вещото лице посочва, че съгласно договора ищецът дължи доставката годишно на 200
000 кг. био животински фураж – смес от зърно и детелина, като „Константинос Анастасиу-
98“ ЕООД отглежда 100 % от зърнените култури /пшеница, ечемик, слънчоглед, царевица и
овес/ и фуражните култури /фий, люцерна, ливадно сено/, влизащи в състава на стоката,
предмет на договора и предназначени за изхранване на животни. Съотношението на
отделните моно култури във фуражната смес не е предмет на договаряне в договора от
2014г., а е уточняван чрез заявените от третото лице -контрагент количества от отделните
посеви, но това е без значение поради обстоятелството, че цената за всички култури е
фиксирана за целия период на договора в размер на по 0.55 евро /1.08 лева/за килограм.
Данните за очакваният добив от имотите са почерпени от дневника за агротехническите
мероприятия на ищцовото дружество. При общо 529.709 дка и обработваеми – 419.874 дка,
се получава около 80% обработваема земя. В открито съдебно заседание, вещото лице
поддържа допълнителното си заключение, като на въпроси на страните пояснява, че
фуражната смес, предмет на договора от 14.11.2014г., представлява смесване на пшеница,
овес и ливадно сено, при съотношение според възрастта на животните. Посочва, че всички
култури представляват подходящи за фуражен животински продукт, посеви. Вещото лице
допълва, че справката за среден добив от Министерство на земеделието и храните за 2015г.
се отнася за конвенционално производство, което дава принципно по-голям добив от
биопроизводството, макар да са възможни и изключения.
От изслушаните пред първата инстанция свидетели, водени от двете страни, които
съдът кредитира при условията на чл.172 ГПК предвид служебните им и лични отношения,
съдът намира, че се установяват фактическите твърдения за възпрепятстване ползването на
процесните имоти от страна на ищеца, в това число невъзможността му да обработва и
осигури изпълнение на договора от 14.11.2014г. спрямо гръцкия си контрагент. Показанията
са убедителни и непосредствени като не са налице противоречия между двете групи, поради
което съдът ги кредитира като достоверни. От съвкупния анализ показанията на св.А.,
пълномощник на ищцовото дружество от 2011г. и на управителя на същото св.А. се
установява, че от 2007г. дружеството е сертифицирано от „Кю Сертификейшън“АД и
декларира земите за обработване, очертава и ползва същите, а събраната продукция се
реализира предимно на гръцкия пазар. Свидетелите твърдят, че през м.ноември 2014г. и
двамата са присъствали и участвали в сключването на договора с Й. К., по силата на който
ищецът поел задължение да доставя на гръцкия си контрагент био животински фураж.
Количеството за засяване и събраната реколта, съответно експедираните количества от
отделните посеви, се определяли от Й.К. и се транспортирали в Гърция по негова заявка.
Последният лично извършил проверка и избрал нивите, от които очаквал доставка на
реализираната зеделеска продукция – същите били огледани лично от него и одобрени след
взети проби на почва и растения през лятото на 2014г. Тези ниви попадали именно в
землищета на с.Изворово, с.Кьосевци и с.Царевци, площите на които са били засети с
пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, ливадно сено, люцерна и фий и биоживотински
фураж, представляващ смес от зърната от добитата продукция. Всяка година придобитите от
тези площи култури се сертифицирали от акредитиран контролен орган за земеделски
култури. От свидетелските показания се установява още, че ответното дружество е било
уведомявано за сключения на 14.11.2014г. договор с гръцки производител на фуражи, но не
и за образуваното дело за обезщетение в Гърция. Св.А. излага, че е узнала за развалянето на
договорите за аренда през май 2015г., когато искала да декларира имотите в Общинска
служба „Земеделие“ гр.Антоново, където било вписано прекратяването им. През пролетта на
10
2015г. пролетниците били изорани, а есенниците били прибрани, съотв. площите с пролетни
култури – царевица и слънчоглед, били разорани. Свидетелката не може да посочи кой точно
е извършил тези мероприятия – дали ответното дружество или трето лице -наемател на
последното. След разваляне на договорите с ищеца свидетелката твърди, че „Изворово
Агро“ ЕООД сключило договори за рента и наеми с друга фирма, която не е влизала в
землището да обработва. При оглед се установило, че имотите били засети с фуражни,
зърнено-житни култури – царевица, слънчоглед, пшеница, ечемик, люцерна, ливади и овес.
Посочва още, че поради прекратяване и заличаване на договорите ищцовото дружество не е
могло да произведе биосертифицирана продукция от тези имоти, тъй като те били
изключени от системата за контрол, на която подлежат съгласно нормативни правила за
биологичното производство. Продукцията не можело да бъде реализирана на гръцкия
контрагент поради загуба на правно основание след развалянето на договорите, въпреки че
земите били засети от ищцовото дружество. Свидетелката пояснява, че става въпрос за 17
договора за имоти в землището на с. Изворово, с. Кьосевци и с. Царевци, площите на които
са били засети с пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, ливадно сено, люцерна и фий, като
биоживотинският фураж е смес от зърната от добитата продукция. Същата посочва и среден
годишен добив от различните култури, които се доближават до тези, посочени от вещото
лице в САТЕ: средният годишен добив от люцерна е бил 1 тон/дка, царевица – 500-500
кг/дка, слънчоглед – 150-200 кг/дка, пшеница, ечемик – 400 кг/дка. Същата посочва, че около
20 дка от земите представлявали захрастени имоти в местността „Баира“, за които Й.К.
знаел, но същите били включени към обработваните по договора земи. Договорени с
гръцкия контрагент били зърно - смес от зърнени храни, при предварителна заявка от негова
страна за всяка година, като разговорите се провеждали с управителя на ищцовото
дружество Константинос А.. За 2014 и 2015г. не са били записани количества поради
развалянето на 17-те договора. През 2015г. свидетелката сочи, че били засяти овес, царевица,
слънчоглед, които са пролетни култури. Уточнява разликата между детелина и люцерна -
детелината е едногодишна култура, преведена в договора като трифолиум и представлява
зелен фураж, като на латински се превежда Алфалфа или Medicago, което е било известно на
клиента, а люцерната представлявала многогодишната култура – Алфалфа.
От показанията на свидетеля Б.С. се установява, че същият работи в „Изворово Агро“
ЕООД като организатор-експерт „Стопанска дейност“ от 2019г. Същият е запознат с
дейността на ищцовото и ответното дружества, вкл. с процесния договор, по силата на който
ищецът е договорил да изнася продукция в Гърция. В договора били описани всички
земеделски земи, част от които били изцяло или частично необработваеми и не са могли да
бъдат регистрирани като биоплощи. Посочва, че част от имотите били необработваеми –
например намиращите се в масиви 54,32,34,54 -ти, както и имоти с
№023022,56019,004013,004021,036004, находящи се в с. Изворово и местност „Баира“. Сочи,
че на тези имоти не е извършвана работа от 2019 г. Свидетелят на ответника посочва още, че
от годните за обработка земи били получавани средно 400-500 кг/дка царевица, 200-300
кг/дка пшеница, като около 20 % от площите били негодни за производство. /показанията на
свидетелите не си противоречат в тази част/ Свидетелят излага, че е узнал за процесния
договор преди заседанието по делото от пълномощника на ответното дружество, който му
показал договора.
Въз основа на тази фактическа установеност, която съвпада с фактическите изводи и на
първата инстанция, въззивният съд достига до различни правни изводи по спора.
Предмет на разглеждане е предявен от КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ – 98 ЕООД,
чрез адв.К. П. от ВТАК, осъдителен иск срещу ИЗВОРОВО АГРО ЕООД, за осъждане на
ответника да заплати обезщетение за вреди под формата на претърпяна загуба, на
основание чл.82 вр.чл.79 от ЗЗД, резултат от неизпълнението на договорно задължение на
ответника по договорите за наем/аренда на земеделски земи, която загуба се изразява в
заплатена от ищеца по договора му с трето лице /частен договор от 14.11.2014г./
11
компенсаторна неустойка в размер на 110 000 евро, ведно с обезщетение за забавeно
плащане в размер на законната лихва, начислено за периода от 01.01.16г. до 30.03.2020г.,
възлизащо на сумата от 33 850.39 евро както и съдебно-деловодни разноски в размер на
2 315.00 евро, които суми са платени от ищеца в полза на третото лице Й.К. въз основа
европейска заповед за плащане №287/2018г., издадена от Районен съд– гр.Волос, Република
Гърция, въз основа на обезпечителна менителница по сключения между Константинос
Анастасиу -98 ЕООД и Й.К. частен договор от 14.11.2014г. за годишни доставки на
животински смески/фуражи. Предявеният иск намира основание в разпоредбите на чл.79,
ал.2 вр.чл.82 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи наличието на правоотношение с ответника по
цитираните договори, противоправното поведение на последния, което ангажира
гражданската му отговорност съгласно чл.79 вр.чл.82 ЗЗД за настъпили в патримониума на
ищеца всички преки и непосредствени вреди, в случая под формата на претърпяна загуба
както и основанието и размера на вредата. В тежест на ответника е установяване
изпълнението на задълженията му по договора или възраженията му срещу отговорността
му по чл.82 ЗЗД.
Съобразно коректно разпределената доказателствена тежест ищецът е установил
качеството си на сертифициран производител на био земеделска продукция, опериращ с
временно ползвани земеделски земи /въз основа на сключените дългосрочни договори за
наем и аренда от 2012 и 2013г./, в които като арендодател е встъпил ответникът/, наличие на
валидно правоотношение с ответника по договорите за наем и аренда, така и с третото лице
по договор от 14.11.2014г. за производство и доставка на биопродукция – животински
фуражи. Установени са трайни отношения между страните.
С влезли в сила съдебни актове, приложени по настоящото дело и обсъдени от ВОС, е
установено неизпълнение на договорното задължение на ответника, изразяващо се в
лишаване на арендатора от възможността да ползва спокойно и безпрепятствено имотите,
предмет на сключените и вписани в СВп договори за наем и аренда на земеделски земи /вкл.
за процесната 2014/2015г./, поради предсрочно прекратяване на договорите без основание и
вписване заличаването им в регистъра. Настоящият съд е обвързан от приетото с тези
решения противоправно поведение на Изворово Агро ЕООД по едностранно прекратяване
на договорите с Константинос Анастасиу – 98 ЕООД, считано от 15.04.2015г. /т.е. по време
на процесната стопанска 2014/2015г./
Не се оспорва качеството на ищеца на биопроизводител както и сертифицирането на
произвежданата от него биопродукция, а и за тези обстоятелства са представени
доказателства, обсъдени в първоинстанционното решение. /л.91 и сл./
Установено е с влезли в сила съдебни решения, че спрямо двете страни по договорите
за наем/аренда е прието наличие на противоправното им предсрочно прекратяване от
арендодателя Изворово Агро ЕООД, настъпило в стопанската и процесна 2014/2015г./и
продължило до 2017г./, като в полза на настоящия ищец е признато право на пропуснати
ползи /нереализирана печалба от обработваните площи/ както и на понесени вреди в размер
на заплатените от първия разходи за агротехнически мероприятия и подготовка на терените
за засяване. /приложени са множество съдебни решения по искове с правно основание чл.82
ЗЗД/ Тези решения се ползват с обвързваща настоящия състав сила единствено по
отношение валидността на арендните и наемни правоотношения както и констатираното
неизпълнение на договорите от арендодателя Изворово агро ЕООД, чрез неосигуряване
безпрепятствено и спокойно ползване на отдадените за временно ползване земи за част от
договорения срок, вкл. за процесната 2014/2015г., обуславящо претенциите на Константинос
Анастасиу -98 ЕООД за обезщетяване на настъпилите от неизпълнението вреди под формата
на пропуснати ползи. Настоящият спор е по отношение наличието на причинност между
това неизпълнение на ответното дружество и настъпили за ищеца други вреди под формата
12
на претърпяна загуба, а именно заплатената от него по друго правоотношение
компенсаторна неустойка в полза на трето лице.
От представения заверен препис от частен договор, сключен на 14.11.2014г. между
Константинос Анастасиу -98 ЕООД и Й.К., гарантиран с издаването на менителница от
продавача -търговец в полза на купувача, се установява, че въз основа на това съглашение
ищецът е поел, в качеството си на земеделски производител, да доставя ежегодно, до 2022г.
/т.е. в продължение на 8 години/ на ответника К., биопродукция - био животински фураж –
смес от зърно и люцерна, всяка година по 200 000 кг. В договора са налице съществените
уговорки за пораждане насрещните права и задължения на страните съгласно чл.20а ЗЗД
като от свидетелските показания се установяват и съпътстващите неформални уговорки
относно начина на изпълнение на договора. /чрез заявки за конкретните траншове продукция
и съотношението на културите в смеските както и избор на конкретните терени, от които да
се добива и снабдява купувачът с фураж/ Представените договор от 14.11.2014г. и
издадената въз основа на същия менителница, заверени от пълномощника на страната, не са
били своевременно оспорени, поради което съдът приема, че удостоверяват постигнато
между ищеца и трето лице, съглашение.
Съдът намира за неоснователни доводите в отговора на жалбата, с които се твърди
нищожност на този договор поради невъзможен предмет, а именно, че процесните
обработвани от ищеца земи не са били засети с детелина както и че ищецът обективно не е
могъл да изпълни договора за доставка – да добие и достави на третото лице всяка година
200 000 кг. животински фураж от тези терени. Изтъкнал е преимущественото засяване със
слънчоглед, който не можел да се ползва за фуражни цели. Тези твърдения на ответника са
опровергани от изслушаната и приета агротехническа експертиза, ценена от съда
едновременно и с изслушаните свидетелски показания. Съобразно заключението,
обработваните от ищеца земеделски земи са били засети с пшеница, ечемик, ливадно сено,
люцерна, царевица, слънчоглед, тритикале и фий, като същият е търгувал и с други
контрагенти от Гърция, освен Й.К.. Ищецът е продавал смеси от тези зърнени култури, които
съобразно посочените от експертизата средни добиви са били достатъчни за уговореното
годишно изпълнение по договора от 2014г. В устните си обяснения вещото лице изрично
посочва, че стойностите на добива касаят именно биоземеделието и обработваемите площи,
за каквото е бил сертифициран ищецът. Не се спори и се установява както от заключението,
така и от свидетелите, че около 20% от обработваната от ищеца земя е била
непродуктивна/необработваема/. Ищецът не оспорва това обстоятелство, но със
заключението се опровергава възражението на ответника, че описаните в приложението към
договора площи са изцяло непродуктивни и ищецът не е могъл да добие изначално
обещаното с договора количество от 200 000 кг. зърно от различни култури за животински
фураж. Вещото лице посочва още /на л.148 по делото на ВОС/, че съотношението на
отделните монокултури в смесите /фуража/ е без значение, тъй като е договорена една и
съща цена в договора, без значение от вида на съответната култура.
Според заключението, Константинос Анастасиу 89 ЕООД отглеждат 100% зърнени
култури – пшеница, ечемик, слънчоглед, царевица и овес както и фуражни култури – фий,
люцерна, ливадно сено. Установена е и идентичност на посочената в договора детелина с
люцерната, като разликата се дължи на обстоятелството, че първото е едногодишно, а
второто – многогодишно растение и често наименованието „детелина“ се използва като
синоним на люцерната. Тези продукти влизат в състава на смесите/за животинския фураж/,
предмет на договора. Всички те са предназначени за изхранване на животни като царевицата
/и детелината/ не прави изключение. Видно от основното, а така и от допълнителното
заключение, вкл. изготвените от вещото лице в таблична форма, данни относно конкретните
имоти и частите от тях, които представляват обработваема и необработваема площ,
договорът между ищеца и третото лице не е с невъзможен предмет. /въпреки преклузията на
това възражение/ При това съдът отчита, че с незначителна разлика, показанията на
13
водените от страните свидетели относно обработваемите площи, съвпадат. /видно и от табл.
на л.150/ Установява се, че от друга страна, вещото лице не е могло да се снабди обективно с
достоверни данни относно цени и добиви по култури през 2014, 2015 и 2016г., но е
изготвило такива данни спрямо конкретните посеви за среден добив съгласно агростатистика
към МЗХ, количества и продукция съгласно същата агростатистика на МЗХ, цена в евро/кг.
/л.154/ Предоставените от вещото лице данни относно имотите са изготвени в присъствието
и на изслушания като свидетел служител на ответното дружество – Б.С., организатор -
експерт Стопанска дейност /с висше иконимическо образование/.
От събраните свидетелски показания, които независимо от обстоятелствата по чл.172
ГПК, съдът цени като обективни, непосредствени и съвпадащи, поради което -достоверни, се
установява, че ищецът не е могъл да прибере есенниците и да засее пролетниците на
конкретните площи за биоземеделие поради вписаното заличаване на договорите за
наем/аренда в СВп, съответно невъзможността му да се ползва от основание за обработката
им. Пречката за събирането на продукцията е не само правна /невъзможност за подаване на
заявление по чл.37б от ЗСПЗЗ и чл.70 ППЗСПЗЗ, съответно липса на подадени от
собственика Изворово Агро ЕООД декларации/, но и фактическа, доколкото от разпита на
св.А. и св.А. се установява, че засетите от ищеца върху процесните площи култури са били
унищожени било от арендодателя, било от новите арендатори. Свидетелката А. посочва, че
през юни/юли 2015г. пролетниците били разорани от неизвестно лице, а есенниците били
прибрани. Площите с пролетни култури /царевица, слънчоглед и др./ били разорани.
Имотите и културите били включени в система за контрол на акредитиран контролен орган
за сертифициране на земеделска продукция. Предмет на сертификация били както площите,
така и произведената от тях продукция. Свидетелката също посочва, че от тези площи
спокойно могат да бъдат произведени годишно уговорените 200 000 кг. био животински
фураж, защото с договора от 2014г. е била уговорена доставката на смес от зърна за
изхранване на животните. Конкретните доставки били договаряни допълнително между
страните, вкл. съотношението на отделните монокултури. Свидетелката посочва, че в
есенниците влизали ечемик, пшеница, ливадно сено/люцерна, а в пролетниците - овес,
царевица, слънчоглед, последните посети в края на март и началото на април.
Не се спори, че на 15.04.2015г. е било извършено вписване заличаването на процесните
договори за наем и аренда поради едностранното им прекратяване от арендодателя
Изворово агро ЕООД. Първоинстанционният съд също е стигнал до извод, че е налице
неизпълнение на договорите от страна на ответника, конкретно на задължението му да
осигури безпрепятственото ползване на земеделските земи за периода 2014/2015г.,
съответно, че това е довело до невъзможност на ищеца да реализира договорената
биологична продукция, предмет и на договора от 14.11.2014г. /ищецът е имал договори и с
други контрагенти/ Съдът е приел, че са налице и останалите основания за реализиране на
гражданската отговорност спрямо ответника по реда на чл.82 ЗЗД, тъй като вредите са преки
и непосредствени, като по специално е обсъдил присъдените в полза на ищеца пропуснати
ползи. /приложени по делото решения на ВРС и ВОС/.
От нормите в разпоредбите на чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.45, ал. 2 ЗЗД следва и общият
принцип за презумпция за виновност при налично неизпълнение на поети с договор
задължения, което означава, че в тази хипотеза всяка неизправна страна следва да обори
презумпцията за наличие на вина за неизпълнението на поети от нея договорни
задължения. При иск за ангажиране отговорност за договорно неизпълнение, респ. забава в
изпълнението, вината е юридически факт иманентно съдържащ се в самата договорна
отговорност и предпоставящ съществуването й /следва по аргумент за противното от чл.81,
ал.1 ЗЗД/ и съдът няма как да не третира този въпрос. В случая съдът намира, че виновното
неизпълнение на договорите за наем/аренда от страна на арендодателя Изворово агро ЕООД
се обхваща от обективните предели на влезлите в сила решения, с които в полза на ищеца е
присъдено обезщетение – компонент на отговорността по чл.82 ЗЗД – пропуснати ползи от
14
неполучена и нереализирана биопродукция от процесните земи, вкл. за стопанската
2014/2015г., предмет на настоящата претенция, както и реализирани разходи за поддръжка
на терените. Поради изложеното, в конкретния случай съдът приема за установено
наличието на неизпълнение от страна на ответника на задълженията му по договора с
ищеца, ангажиращо договорната му отговорност. Налице е и установена вреда за ищеца,
доколкото същият е заплатил дължима по договора си с трето лице неустойка, въз основа на
европейска заповед за плащане. Дали тази вреда попада в предметните предели на носената
от ответника по иска гражданска отговорност заедно с отговорността му за пропуснати
ползи и други вреди, за които е налице вече произнасяне от съдилищата, е предмет на спора.
Съгласно чл.79 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението по договора
кредиторът може да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска
обезщетение за неизпълнение. Обемът на търпените от изправната страна вреди се дефинира
в чл.82 ЗЗД като се изразява в претърпяна загуба и/или пропусната полза, доколкото те са
пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението. Ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за
всички преки и непосредствени вреди. Изключението от тази отговорност е предвидено в
чл.81, ал.1 от ЗЗД, според който длъжникът не отговаря единствено ако невъзможността за
изпълнение се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина.
Окръжният съд е обусловил крайните си правни изводи именно от приложението на
чл.81, ал.1 ЗЗД като приел, че изискуемата причинно-следствена връзка между
неизпълнението на договорното задължение от ответника и търпяната от ищеца
вреда/претърпяна загуба/, е прекъсната от поведението на ищеца чрез извършеното от него
доброволно плащане на недължима неустойка. В този случай, съдът е приел, че ищецът е
освободен от отговорност за собственото си неизпълнение по договора от 2014г., доколкото
невъзможността му да изпълни не се дължи на виновно поведение, а на обстоятелството, че
е бил лишен от правото да обработва земеделските земи, т.е. поради неправомерно
поведение на трето за договора лице -ответника по иска, на плоскостта на правилото, че
няма отговорност без вина. Съдът е приел, че като не е проявил нужната грижа да възрази
срещу неоснователната претенция за неустойка, ищецът е прекъснал връзката между
неизпълнението на едно договорно задължение и търпените от същото вреди.
В правната теория и съдебна практика се приема, че преки и непосредствени са
вредите, които са нормален, безусловен и закономерен резултат от неизпълнението. Когато
вредите се дължат на други фактори, независещи от волята и желанието на длъжника /напр.
поведението на кредитора, на трето лице или на непреодолима сила/ те са косвени /така
решение №73 по т.д.№897/2009г. на I т.о. ВКС/. Вредата е "пряка" и "непосредствена"
последица от неизпълнението, когато то е "необходимо" и "достатъчно" условие за
настъпването й при нормални условия /"в обичайна среда"/. Неизпълнението е необходимо
условие, когато без него вредата със сигурност не би настъпила. То е достатъчно условие,
когато само то би причинило вредата при обичайно стечение на обстоятелствата. Косвени са
вредите, които са нетипичен резултат на неизпълнението – т.е. в конкретния случай са
настъпили, но при обичайно стечение на обстоятелствата не настъпват /така реш. № 296 по
гр. д. № 48/2013 г. на IV г.о. на ВКС/. Квалификацията на подлежащите за обезщетяване
вреди като "преки" и "непосредствени" по необходимост предхожда квалификацията им като
"предвидими" към момента на пораждане на задължението, защото предвидимите вреди са
по-тесен кръг преки и непосредствени вреди - вреди, които длъжникът е могъл или е бил
длъжен да предвиди към момента на пораждане на задължението с оглед обстоятелствата,
които са му били известни или са могли да му бъдат известни, при полагане на дължимата
грижа, към същия този момент, но доколкото поначало са закономерно настъпващи като
резултат от неизпълнението. Между неизпълнението на длъжника и вредата следва да е
налице такава обвързаност, че последната да е необходим, закономерен, сигурен резултат
от и само от неизпълнението /т.е. вредите да не са настъпили от действието на други,
15
макар съпътстващи неизпълнението фактори/.
В случая ищецът претендира претърпяна от него имуществена вреда /намаляване на
имуществото му/, а именно заплатена на третото лице компенсаторна неустойка, уговорена
в договора за пълно неизпълнение, независимо от причината за неизпълнението, в размер на
сумата от 110 000 евро ведно с лихвите и разноските за издаване на заповедта за плащане. За
да бъде уважена такава претенция е необходимо да бъде доказано, че ищецът е претърпял
вреди, които са в причинна връзка с виновното неизпълнение на длъжника. Обезщетението
обхваща претърпените загуби и пропуснатите ползи, доколкото те са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението. По дефиниция на закона неустойката обезпечава изпълнението на едно
задължение и определя размера на вредите, които без да доказва, кредиторът може да
претендира при неизпълнението му. Същевременно, доколкото неустойката е уговорена в
друг договор, сключен между ищеца и третото лице, същата не може да бъде известна на
настоящия ответник, ако не е доведена до знанието му специално.
Макар да възприема извода за наличие на причинно-следствена връзка между
неизпълнението на договора за наем/аренда и настъпилата в имуществото на арендатора
вреда, заместваща неизпълнението по частния договор от 2014г., настоящият състав намира,
че не се установява предвидимостта на тези вреди за длъжника при пораждане на
задължението. Първоинстанционният съд е мотивирал тази си констатация с
обстоятелството, че страните са били обвързани от дългосрочни договори. Действително,
както договорите за наем и аренда, така и договора с третото лице, онагледяват дълготрайни
отношения. Същевременно, частният договор с Й.К. е сключен от ищеца по време, но много
след договорите за наем и аренда, при това няколко месеца преди прекратяването на
договорите на 15.04.2015г. В противоречие с твърденията на ищеца, от свидетелските
показания, вкл. дадените от св.А., не се установява, че договорът от 14.11.2014г. е бил сведен
до знанието на арендодателя. /вж. показания на л.81 по делото/ Такива данни не се съдържат
и в показанията на св.А., която е водела значителна част от търговската документация и
която е присъствала при подписването на договора с К., вкл. на огледа на терените. От друга
страна, воденият от ответника св.Б.С. също установява, че знае за договора, но е видял
същия в кантората на пълномощника на страната непосредствено преди заседанието. Дори
да е имал общо знание за съществуващи контракти на ищеца с трети лица, ответникът не би
могъл да знае за уговорените неустоечни клаузи и техните условия. При тези данни и при
липсата на други, които да сочат, че ответното дружество е знаело за сключените от
Константинос Анастасиу -98 ЕООД договори за доставка на биопродукция, и конкретно за
договора от 14.11.2014г., съдът не може да приеме, че търпяната от ищеца вреда попада в
обхвата на предвидимите вреди по чл.82 ЗЗД. Същевременно, по делото не се установява
ответникът да е действал умишлено, в който случай би носил отговорност и за
непредвидимите вреди подобно на деликтната отговорност и тази по чл.21, ал.2 ЗЗД.
Съгласно решение № 296 от 05.11.2013г. по гр. д. № 48/2013 г. на ВКС, ТК, IV гр. о,
предвидимите вреди са по - тесен кръг от преките, това са тези вреди, които кредиторът е
могъл да предвиди при полагане на дължимата грижа, според обстоятелствата, които са били
известни на страните при сключване на договора и обстоятелствата, които е могло да им
бъдат известни. Предвидимостта се отнася до настъпването на вредите, а не до размера им.
В тази връзка съдът съобразява, че предвидимите вреди са били присъдени в полза на ищеца
по водените предходно дела с правно основание също чл.82 вр.чл.79 ЗЗД. Уговорките по
сключваните от ищеца частни договори с гръцки контрагенти, така и процесният от
14.11.2014г., сключен с Й.К., обвързват единствено страните по договора съгласно чл.20а и
чл.21 от ЗЗД. Предвидими съобразно тези договори са пропуснатите ползи от
нереализираната продукция за съответните стопански години, които именно са били
обсъдени през призмата и на частните договори с гръцки контрагенти в множеството
съдебни решения. Ответникът не би могъл да предполага за уговорената значителна по
16
размер годишна неустойка в чуждо за него правоотношение. Нещо повече, съгласно
приложените договори за аренда/наем, в чл.4, ал.3, е предвидена отговорност за
арендодателя при предсрочно прекратяване на договорите, която е ограничена до 350
лева/дка за всяка стопанска година, до края на изтичането на договора. В този смисъл, тази
уговорка попада в предвидимата гражданска отговорност при неизпълнение на договора, но
по отношение на неустойката в частния договор, не може да бъде направен такъв извод.
За пълнота следва да бъде отбелязано и това, че въпросът дали е била налице
обективна или субективна невъзможност за ищеца да изпълни задължението си по договора
от 14.11.2014г., е дискусионен, т.е. дали са били налице основания да отблъсне
претендираната неустойка поради липса на виновно поведение по арг. от чл.81, ал.1 ЗЗД.
Плащането на неустойката не е недължимо и доброволно, както е приела първата
инстанция, за разлика от цитираното решение на ВКС, ГК /в същото се касае и за
реализиране на деликтна, а не гражданска отговорност/. В конкретния случай неустойката е
платена на законно основание – издадена европейска заповед за плащане, а не след
получаване на нотариалната покана от контрагента, при това, при наличие на основание в
договора от 2014г. Плащането, съдът намира, че не може само по себе си да прекъсне
връзката между неизпълнението на ответника и това на ищеца, доколкото представлява
добросъвестно упражнени права за минимизиране на вредите, т.е. за избягване на по-
сериозни разходи както за ищеца, така и за ответника. Независимо от това, преценката дали
ищецът е следвало да упражни защита срещу една неоснователна претенция /поради липса
на вина/ или е следвало да изпълни с други вещи от рода /арг. от чл.81, ал.2 ЗЗД/, поставя
под съмнение причинно-следствената връзка между неизпълнението на ответника и
провокираното неизпълнение на ищеца. Когато вредите се дължат и на други фактори,
независещи от волята и желанието на длъжника - на поведение на кредитора, на трети лица
или на непреодолима сила, вредите са косвени. Съответно, ако се приеме, че поради
специфичния характер на терените /избрани лично от контрагента/ и на продукцията – био
сертифицирана за контрол на качеството, ищецът е бил поставен обективно в невъзможност
да изпълни поради прекратяване на договорите за аренда за тези терени, то отново искът е
неоснователен поради обсъдената по-горе липса на предвидимост на тези вреди за
длъжника.
При това положение, макар по различни съображения от тези на първата инстанция,
предявеният иск се явява недоказан и неоснователен, а обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Съобразно този изход от спора, разноски се следват на въззиваемата страна съгласно
чл.78, ал.3 ГПК. Поради направено от насрещната страна възражение за прекомерност, на
основание чл.78, ал.5 ГПК, съдът намира, че дължимото на въззиваемата страна
адв.възнаграждение възлиза на сумата от 9 000 лева, на принципа на реципрочност, а така и
на обстоятелството, че във въззивното производство не са ангажирани нови доказателства,
не са наведени нови фактически и правни твърдения и страната е ангажирала типична
въззивна процесуална защита, изразяваща се в подаден отговор и представителство в едно
съдебно заседание.
Съгласно задължителното тълкуване, дадено с решение на Съда на Европейския съюз
от 25.01.2024г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски
районен съд, въведените с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите,
минимални размери на адвокатските възнаграждения и национална правна уредба, според
която съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по
смисъла на тази разпоредба от ДФЕС и националният съд следва да откаже да ги прилага.
Следователно, при преценка размера на подлежащите на възстановяване разноски за
адвокатско възнаграждение при приложение на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК и при
17
определяне на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, съдът не е обвързан от
посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатското възнаграждение.
Както е прието в определение №50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т.о.,
посочените в Наредба №1/2004г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат
единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, без да са
обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка с оглед цената на представените
услуги, като от значение са: видът на спора, интересът, видът и количеството на
извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. При
съобразяване действително извършените от пълномощника на ищеца процесуални действия,
фактическата и правна сложност на спора, която не е значителна поради водените и
приключени други производства/, но при наличие на значими правни въпроси, съдът
определя възнаграждението за въззивва инстанция в размер на 9 000 лева.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №15/16.01.2025г., постановено по т.дело №303 по описа за
2023г. на Окръжен съд-Варна, Търговско отделение.
ОСЪЖДА „КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ-98“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
ИЗВОРОВО АГРО ЕООД, ЕИК ********* сторените във въззивното производство разноски
за адв.възнаграждение до размера от 9 000 лева, на основание чл.78, ал.3 вр.ал.5 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18