Р Е
Ш Е Н
И Е № 98
гр. Габрово, 06.07.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯН АТАНАСОВ
ДАНИЕЛА
ГИШИНА
при секретаря МАРИЕЛА
КАРАДЖОВА и с участието на прокурор НАДЕЖДА ЖЕЛЕВА като
разгледа докладваното от съдия КОСЕВ КАНД №85 по
описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от В.К.Д.- С., чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, против Решение № 67 от 07.04.2023 година на Районен съд Габрово, постановено по ЧНД №305 по описа за 2023 година. С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил жалбата на В.К.Д.- С. против Заповед за задържане №1752зз 60/23.03.2023г. на Атанас Атанасов- мл. полицейски инспектор в РУ Габрово.
В касационната жалба се твърди, че постановеното от въззивния съд
решение е при съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като било в закрито съдебно заседание,
без призоваване на страните. По този начин било нарушено правото на защита на
жалбоподателката, което било недопустимо предвид разпоредбите на АПК и НПК.
Безспорно било прието в съдебната практика, че по своята същност Заповедта за
задържане представлявала принудителна административна мярка и оттам
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Не
съществувал текст в АПК или ЗАНН, който давал възможност това производство да
се разглежда в закрито съдебно заседание.
Излагат се подробни мотиви за необоснованост на
атакуваната Заповед за задържане, тъй като в същата липсвали фактически
основания за постановяването й. В случая липсвали и други документи, част от
преписката по издаване на процесната Заповед, от които може да се направят
изводи за фактите и обстоятелствата по случая. В заповедта бил възпроизведен
единствено текста на закона. В тази връзка се твърди липса на мотиви в
Заповедта. Не били обсъдени и фактите по задържането, като не била преценена
съразмерността на понесената репресия от лицето, адресат на заповедта съобразно
чл. 6 от АПК и осъществените от него неправомерни действия, мотивирали
полицейския орган да постанови оспорената заповед.
Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменено процесното НП. Претендират се разноски за първата съдебна инстанция.
Ответникът, редовно призован не се явява в открито съдебно заседание, като не се представлява по делото от надлежно упълномощен процесуален представител.
В открито съдебно заседание касационният жалбоподател от В.К.Д.- С., редовно призована се явява лично и се представлява от надлежно упълномощен пр. представител- адвокат.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неправилност на постановеното решение поради което същото следва да бъде отменено.
Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт,
подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в
първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията
на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и
съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира оспореното съдебно решение за недопустимо по
следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на
депозирана от В.К.Д.- С. жалба против Заповед за задържане на лице от
23.03.2023г. Районен съд е постановил Решение №67/07.04.2023г. по
ч.н.д.№305/2023г. на РС Габрово в закрито съдебно заседание, без призоваване на
страните, като въз основа на събраните по преписката писмени доказателства с
цитирания съдебен акт е отхвърлил като неоснователна подадената от В.К.Д.- С.
жалба.
По правната си същност задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка
по смисъла на чл. 22 от ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт,
непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез
задържането да се предотврати възможността лицето, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на
полицейски орган да изпълни задължението си по служба.
Съобразно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК,
съдът в настоящото производство преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност
на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в
изискуемата форма, при спазване на административно -производствените правила,
да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на
закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на
административния акт и е основание за отмяната му.
Видно от
приложената заповед № 1752зз-60/23.03.2023г., оспореният акт е издаден от
полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР в
границите на предоставената му, съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР
компетентност, като този факт не се оспорва от страните.
Спазена е
предвидената от закона писмена форма - така, както предвижда нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР:
издадена е писмена заповед за задържане, която е подписана от издателя и от
адресата след запознаване с правата му, произтичащи от наложеното ограничение.
Заповедта е надлежно връчена, което е удостоверено с подпис на задържаното
лице. Същата съдържа всички задължителни реквизити, посочени в специалната
норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а
именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал
заповедта, фактическите и правни основания за задържането, данните,
индивидуализиращи задържаното лице – три имена, ЕГН, месторождение, постоянен
адрес, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице,
видно от подписаната декларация по чл. 74, ал. 3 от ЗМВР.
Посоченото
правно основание за задържането е чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР,
съгласно която норма полицейските органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски
орган да изпълни задължението си по служба.
Фактическото
задържане на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР за
срок до 24 часа, представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН,
която има за цел да предотврати възможността лицето след
надлежно предупреждение съзнателно да пречи на полицейски орган да изпълни
задължението си по служба.
Като всяка
ПАМ, задържането за срок до 24 часа по чл. 72 от ЗМВР
налага неблагоприятни последици на адресата, поради което еднозначно следва да
се установи, че тези последици са съразмерни и оправдани от гледна точка
постигане на правно определен резултат. За прилагането на мярката е необходимо
да са налице данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на посочените действия, а именно да пречи на полицейски орган да
изпълни задълженията си по служба. При тези обстоятелства за административния
орган възниква правото при условията на оперативна самостоятелност да наложи
мярката, без да е длъжен да посочва точна квалификация на деянието.
В оспорената
Заповед е посочено, че същата можа да се обжалва по реда на АПК в 14-дневен
срок от съобщаването й пред РС Габрово. Същата е съобщена на адресата В.К.Д.- С.
на 23.03.2023г., като в указания срок задържаното лице е депозирало пред РС
Габрово жалба против така постановената Заповед.
Разпоредбата
на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР съдът се произнася по жалбата
незабавно, като решението му подлежи на касационно обжалване по реда Административнопроцесуалния
кодекс пред съответния административен съд.
В случая
неправилно, в разрез с процесуалните правила Районен съд Габрово се е
произнесъл в закрито съдебно заседание. Посочената по- горе разпоредба на чл.
72, ал. 4 от ЗМВР указва на компетентния съд незабавно произнасяне, но не и в
закрито съдебно заседание, което изключва възможността за страните да участват
лично, да заявят своите искания пред съда и да представят доказателства в
подкрепа на тезата си. Лишаването от право да участва непосредствено в
насроченото съдено заседание по делото въз основа на депозирана жалба
ограничава правото на защита на задържаното лице, което е процесуално нарушение
водещо до отмяна на оспорения съдебен акт. Същият е незаконосъобразен поради
нарушение на процесуалните правила, а именно неосигурена възможност за лично и непосредствено
участие по делото образувано въз основа на подадената жалба, с която се оспорва
цитираната по- горе Заповед. Не съществува текст в АПК или ЗАНН, който давал възможност това
производство да се разглежда в закрито съдебно заседание.
Констатираното
процесуално нарушение е съществено, тъй като ограничава правото на защита на
задържаното лице и отстранимо. Районен съд Габрово е постановил недопустимо
съдебно решение, което следва да бъде обезсилено и делото да бъде върнато на РС
Габрово за ново разглеждане от друг състав.
Водим от горното и на основание 221, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 63в
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 67 от 07.04.2023 година на Районен съд Габрово, постановено по АНД № 305 по описа за 2023 година.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: