Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
С решение № .../...2010 г. по гр.д. № .../2009 г. на Свищовски районен съд е осъдена А. „П. И.” гр.С., бул.”М.”№3 да заплати на ЗК”У.” - гр.С. сумата 150 лв. главница,задено със законната лихва върху нея,считано от 5.11.2009 г. до окончателното заплащане, както да заплати и разноски по делото в размер на 150 лв. Решението е постановено при участие на трето лице помагач „П. П.”Е. гр.П.. Недоволна от решението е останала А. „П. И.” гр.С., която го обжалва и твърди, че същото е недопустимо, незаконосъобразно и неправилно. Твърди се ,че съгласно чл. 48 т.2 б.”б” от Правилника за прилагане на Закона за пътищата общината е длъжна да проведе съответната процедура по ЗОП и да възложи поддържането на улиците и републиканските пътища, които са в границите на населеното място, Агенцията провежда процедура по ЗОП и възлага зимното и текущото поддържане на републиканските пътища, които не са включени в урбанизираните територии. Твърди се ,че агенцията участва в населените места само във финансирането със средства в размер на средногодишните разходи за поддържане на 1 км от съответния клас път, предвидени в бюджета за текущата година. Твърди се, че съдът неправилно приема, че отношенията на Агенцията и Общината, за които са приети споразумителен протокол, не касаят застрахователното дружество. Твърди се ,че Агенцията е изпълнила своето задължение по възлагане поддържането на републиканската мрежа, извън населените места и е ненадлежна страна, поради което решението е недопустимо. Твърди се също ,че решението е неправилно, тъй като преценката на съда, че се касае за ПТП е неправилна. Твърди се ,че не е установено по делото събитието, при което е повреден лекия автомобил, като не е уточнено километражното положение. Твърди се , че липсва издаден и приложен протокол за ПТП и неоснователно се претендират вреди,настъпили вследствие на неподдържане на републикански път. Твърди се ,че в случая се касае за авария на ППС, причинена от неправилното управление от водача. В законния срок не е постъпил отговор от ЗК”У.” - гр.С. по въззивната жалба, но с допълнитена молба се взема становище по жалбата, в смисъл, че оплакванията в нея са неоснователни, като се претендира юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция. Третото лице помагач „П. П.” Е. гр.П. не взема становище по жалбата. Великотърновският окръжен съд като се запозна с оплакванията в жалбата , становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното: С обжалваното решение СвРС се е произнесъл по повод исковата молба на ЗК”У.” - гр.С. против Община Свищов. Като третото лице помагач по делото участва „П. П.” Е. гр.П.. В исковата молба се твърди ,че на 2.2.2006 г. в гр.Свищов Т. Б. Г. управлявал лек автомобил марка „Ф. ” с рег. № ......, негова собственост и попаднал в необозначено препятствие на пътя-дупка в пътната настилка с дълбочина над 15 см. И аварирал- били спукани предна дясна и задна дясна гуми. Твърди се ,че за случилото се от Началник РПУ-Свищов е издадена служебна бележка № ...... г. Твърди се ,че към този момент увреденият автомобил е имал валидна застраховка „Каско МПС” със срок на действие до 6.1.2007 г. Твърди се ,че при постъпилото уведомление до застрахователя е образувана щета под № ...., като сумата от 150 лв., представляваща стойността на закупените две гуми, която сума е прихваната като плащане по двете последващи вноски на застрахователната премия. Твърди се ,че щетата е настъпила на ул.”Д. гр.Свищов, като задължение на общината е било обозначаването на съществуващато там препятствие Моли да бъде осъдена Община-Свищов да възстанови на ищеца размера на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 150 лв., заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното заплащане, както и адвокатски хонорар и разноските по делото. Постъпил е отговор по исковата молба от Община-Свищов, в който се прави възражение за недопустимост на иска и липса на пасивна процесуална легитимация по спора. Производството по отношение на Общината е прекратено и продължава против ответника А. „П. И.” гр.С.. Развиват се съображения ,че исковата молба е недопустима и се позовава на чл. 48 т.2 б.”в” от ППЗП. Излагат се съображения за това ,че исковата молба е и неоснователна. Твърди се ,че събитието не е установено по време и място, че не е издаден протокол за ПТП и че в случая се касае за авария на ППС, причинена от неправилното управление от водача. За да уважи предявения иск съдията е приел ,че по делото е безспорно установено, че „процесният участък е път от републиканската П. мрежа и това не се спори от страните”. Въззивният съд счита ,че правилно съдията е направил този извод, който се потвърждава от приложеното на л. 62 от делото удостоверение, представено от АПИ. Съдията е приел, че са неоснователни възраженията на ответника за това, че няма задължение към републиканската П. мрежа, която се намира в границите на населеното място, като се е позовал на чл. 48 т.2 б.”в” от ППЗП. Въззивният съд счита ,че този извод на СвРС е неправилен и незаконосъобразен по следните съображения. Наистина не се спори, че път ІІ-52 с.Н.-с.В.-гр.С./ул.Д. в района на пристанището на гр.С./-с.О.- гр.Н. е част от републиканската мрежа/л.62 по делото/. Това удостоверяване обаче не е достатъчно за да бъде прието от съдията ,че ответната А. е пасивно легитимирана да отговаря на предявения иск. В тежест на ищеца е преди да предяви иска си, да е наясно процесния участък от пътя, който е част от републиканската П. мрежа, дали се намира извън границите на урбанизираните територии или се намира в границите на града- в случая гр. Свищов. В първия случай съгласно чл. 48 ал.1 т.1 б.”а” от ППЗП законодателят е предвидил задължение да отговаря НАПИ, а във втория случай в чл. 48 ал.1 т.2 б.”в”- отговаря съответната община- в случая Община –Свищов. Въпреки ,че през цялото време пред районния съд ответната А. е поддържала това си възражение, ищецът не е направил никакво усилие да установи местоположението на участъка ,където е настъпило увреждането на автомобила. В тежест единствено на ищеца е да установи в производството по делото обстоятелствата, на които основава иска си. В настоящия случай това е необходимо,както вече се посочи по-горе, за да се установи дали АПИ е пасивно легитимирана да отговаря по иска. От коментираното вече удостоверяване на л.62 от делото, по-скоро може да се предположи с оглед това, че е назована ул.Д., което сочи към урбанизирана територия. Следвало е ищецът преди да предяви иска си да изиска справка от съответните устройствени схеми и планове в общината, за да може да насочи иска към адекватния ответник. Макар по делото да са събрани множество писмени и гласни доказателства същите не са достатъчни, за да се приеме ,че искът е основателен, при наличие на неяснота по отношение на това процесния участък къде се намира-в урбанизираната територия ли се намира или извън нея. В настоящия случай ВТОС счита ,че предявения иск е неоснователен и недоказан, че липсва материалноправна легитимация на ответната А., поради което е следвало да бъде отхвърлен. Постановявайки осъдително решение първоинстанционния съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено, вместо което да бъде постановено друго решение, с което да бъде отхвърлен предявения иск. Съдът констатира ,че при образуване на делото пред ВТОС не е събрана дължимата ДТ в размер на 25 лв., която жалбоподателят следва да бъде осъден да внесе по сметка на ВТОС, както и 5 лв. ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. При този изход на делото следва да бъдат присъдени разноски на ответника по делото- 100 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/2004 г. и 25 лв. за дължимата държавна такса пред въззивната инстанция. Следва да бъде осъдена ЗК ”У.” - гр.С. -1612, ул.”Ю.”№1. ЕИК ...... да заплати на А. „П. И.” гр.С., бул.”М.”№3 разноски по делото в размер на 125 лв. Водим от изложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № .../... г. по гр.д. № ../2009 г. на Свищовски районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска на ЗК ”У.” - гр.С. -..., ул.”Ю.”№1. ЕИК ........ против А. „П. И.” гр.С., бул.”М.”№3, при участие в производството по делото на трето лице помагач „П. П.” Е. гр.П., да заплати сумата 150 лв. главница, представляваща вреди от изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № *4, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 5.11.2009 г. до окончателното заплащане, като неоснователен и недоказан. ОСЪЖДА А. „П. И.” гр.С., бул.”М.” №3 да заплати по сметка на ВТОС ДТ в размер на 25 лева, както и 5 лв. ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. ОСЪЖДА ЗК ”У.” - гр.С. -...., ул.”Ю.”№1. ЕИК ...... да заплати на А. „П. И.” гр.С., бул.”М.”№3 разноски по делото в размер на 125 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |