Р Е Ш Е Н И Е № 689
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 14.01.2021г.
Видинският районен съд, пети граждански
състав, в публично заседание на двадесет и осми септември,
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : Тодор Попиванов
при секретаря П.Каменова,
като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 905 по описа за 2019г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба от „А1
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София
1309, р-н Илинден, ул.”Кукуш” № 1, представлявано от Александър Димитров и
Младен Маркоски, със съдебен адрес:***, чрез адв.Виолета Герова от САК,
против С.И.И., ЕГН **********, с
адрес: ***.
Предявен
е от ищеца установителен иск с правно
основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД и
чл.92 от ЗЗД.
Обстоятелствата,
от които произтичат претендираните от ищеца права са: че страните се намират в
облигационни отношения по силата на сключени между тях договори за предоставяне
на мобилни услуги с индивидуален клиентски № ********* и индивидуален номер М 4381436,
а именно: договор от 13.01.2015 г. за предоставяне на далекосъобщителни услуги
за мобилен № ********** по тарифен план с месечна абонаментна такса 13.90 лв.
за 24 месеца; за мобилен № ********** с тарифен план с месечна абонамента такса
9.90 лв. за срок от 12 месеца и договор от 14.01.2015 г. за мобилен № ********** с тарифен план с месечна абонаментна такса
24.90 лв. за срок от 24 месеца. Поддържа се, че ищцовото дружество е изправна
страна по договорите, като е предоставило на ответника договорените му мобилни
услуги, а ответникът е неизправна страна по договорите, тъй като е останал
задължен за заплащане на цената на тези услуги. Поддържа се още, че ищецът се е
възползвал от правото по чл.27.2 и чл.54.1 от Общите условия /ОУ/ към договора -
да прекрати едностранно договора с абоната
- длъжник поради неизпълнението му – неплащане на дължимите суми след
изтичане на срока за плащане – не по – късно от 18 дни от датата на издаване на
съответната фактура за съответния отчетен период, като неполучаването на
фактурата не освобождава потребителя от задължението му за заплащане на
дължимата сума /чл.26.4 от ОУ, в сила за исковия период и приети от
потребителя/ и да му начисли неустойка за прекратяването в размер на всички
стандартни месечни абонаментни такси /без отстъпки/, дължими от датата на
прекратяване до изтичане на срока за ползване на услугите.
Поддържа
се, че за вземането си ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 ГПК и в реализираното
заповедно производство по гр. Д. № 43/2018 г. съдът му е издал Заповед за
изпълнение за претендираните суми, но заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което ищецът има правен интерес от
предявяване на установителен иск за вземането си.
Иска се от ищеца, съдът да постанови решение,
с което да признае за установено по отношение на ответницата съществуването на
изискуемо вземане за сумата в размер на 1019.85 лв. от която 86.80 лв.
незаплатена далекосъобщителна услуга, 908.50 лв. - неустойка за предсрочно
прекратяване на договора и 24.55 лв. - мораторна лихва за забава от 07.03.2015
г. до 18.12.2017 г. Претендират се разноските по настоящето и заповедното
производство. Ищецът представя писмени доказателства.
В
срока за отговор на исковата молба е постъпил писмен отговор от ответника чрез
назначения му особен представител, с който оспорва предявените искове, като
неоснователни и недоказани и моли съда да постанови решение, с което да ги
отхвърли. Поддържа от своя страна, че представените от ищеца писмени договори
са бланкетни и несъдържащи конкретен предмет като права и задължения между
страните, а представените приложения са с идентични номера и дати, и не могат
да заместят договорите и липсата на предмет по тях, а също че приложенията са с
едни и същи номера като 2 от тях са с дата 13.01.2015г., а един от тях е с дата
14.01.2015г., поради което не може да се установи кое приложение по кой
конкретен договор е.
Не са налице обстоятелства, които се признават
от ответника и обстоятелства, които не подлежат на доказване.
Съдът е указал доказателствената тежест на
страните: че в тежест на ищеца е да докаже, че са налице договорни отношения с
ответницата за предоставяне на мобилни услуги с посочен индивидуален
потребителски номер за 3 различни телефонни номера със съответните тарифни
планове и месечни абонаментни такси за тях; че се е провело заповедно производство,
по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение против ответницата
за претендираните суми; че ищецът е изправна страна по договора, като е
предоставил посочените мобилни услуги за исковия период на ответницата; че е
прекратил едностранно договорите поради неизпълнението от страна на
ответницата; да установи размера на задълженията на ответницата за
претендирания период, както и размерът на претендираната неустойка за исковия
период.
Ищецът
е поискал и съдът е допуснал отказ от предявения от него против ответника иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата в размер на 24.55
лева, представляваща лихва за забава върху главницата. Не се претендира и лихва
за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното издължаване.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът,
като разгледа предявения иск и взе предвид в съвкупност и по отделно
представените по делото писмени доказателства, приема за установено следното по
допустимостта на иска, от фактическа и правна страна, а именно:
- Че на 03.01.2018г. ищецът, в качеството си
на кредитор, е подал заявление до съда за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист и в реализираното заповедно производство по чл.410 и сл. от ГПК, за което
е образувано ч.гр.Д.№ 43/2018г. по описа на ВРС, приложено към настоящото дело,
му е издадена заповед за изпълнение № 84-РЗ/08.01.2018г.; че заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което
заявителят има правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване
на вземането си, което е сторил в едномесечния срок по чл.415 от ГПК, поради
което искът е допустим;
- Че с Определение, постановено по настоящото
производство по гр.Д. № 905/2019г. по описа на ВРС, съдът е допуснал отказ от
предявения от ищеца иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД - за пресъждане
на сумата в размер на 24.55 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата - незаплатени далекосъобщителни услуги по сключените между страните
договори за предоставяне на мобилни услуги с индивидуален потребителски номер М
4381436 от 13.01.2015г. и от 14.01.2015г., както и че с установителния иск по
чл.422 от ГПК, заявителят не претендира пресъдената му със заповедта за
изпълнение: „законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
в съда – 03.01.2018г. до окончателното плащане“, поради което предмет на
настоящия установителен иск се свежда до искане за установяване на вземане
спрямо ответника за следните суми: 86.80
лева, представляваща неизплатени далекосъобщителни услуги договор за
предоставяне на мобилни услуги с индивидуален потребителски номер М 4381436 от 13.01.2015г.,
за отчетен период от 16.12.2014г. до 15.01.2015г. и от 16.01.2015г. до 15.02.2015г.
и 908.50 лева – неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за отчетен период от 16.04.2015г. до 15.06.2015г., а в
останалата част, в която е допуснат отказ от иска и в частта, в която искът не
е предявен – заповедта за изпълнение следва да бъде обезсилена.
- Че
не спори между страните и се установява от приетите по делото писмени
доказателства, че между тях е сключен твърдяния от ищеца договор за
предоставяне на мобилни услуги с индивидуален потребителски номер М 4381436, с
който на ответника са предложени услуги за мобилен номер ********** по тарифен
план М-тел Мобилен интеренет с месечна абонаментна такса 13.90 лева с ДДС за
срок от 24 месеца, и мобилен номер ********** по тарифен план М-тел Домашен
Телефон 2 - с месечна абонаментна такса 9.90 лева с ДДС за срок от 24 месеца,
както и на 14.01.2015г. - услуги за мобилен номер ********** по тарифен план М-тел
Трансфер М с месечна абонаментна такса 24.90 лева с ДДС за срок от 24 месеца поради което следва правният извод, че между
страните е било налице валидно облигационно правоотношение;
- Че ответната
страна формално оспорва предявения иск изцяло, но не оспорва представените по
делото 2 бр. фактури за начислени задължения за ползвани от ответника мобилни
услуги през исковия период /листа 30 - 32 от делото/, от които, ведно с
приложенията към фактурите, са видни подробните данни за това какви мобилни
услуги са ползвани и как е формирано задължението по тях към мобилния оператор,
и доколкото не се твърди от ответника наличието на неправомерна намеса от
страна на доставчика в отчета на доставените на ответника мобилни услуги, съдът
приема, че същите са доставени на потребителя, а последният дължи насрещно
изпълнение – заплащането на цената им в уговорения от страните срок, поради което,
ищцовото дружество е изправна страна по договора.
- Че
ответникът не твърди и не ангажира доказателства за заплащане на дължимата по
договора за предоставяне на мобилни услуги сума в размер на 86.80 лева,
представляваща неизплатени далекосъобщителни услуги договор за предоставяне на
мобилни услуги с индивидуален потребителски номер М 4381436 от 13.01.2015г., за
отчетен период от 16.12.2014г. до 15.01.2015г. и от 16.01.2015г. до 15.02.2015г.
/обстоятелство, което ако е налице, е в негова тежест да установи/, поради
което потребителят е неизправна страна по договора. Поради изложеното и на
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, кредиторът има право да иска изпълнение от
длъжника. Искът за установяване на вземането за ползвани и незаплатени мобилни
услуги за исковия период е основателен и доказан в претендирания размер.
- Че възражението на ответника за липса на
изискуемост на главницата поради липса на доказателства за разваляне на
договора е неоснователен, тъй като изискуемостта настъпва по силата на договора
и е дължима не по – късно от 18 дни от датата на издаване на съответната
фактура за съответния отчетен месечен период, като неполучаването на фактурата
не освобождава потребителя от задължението му за заплащане на дължимата сума
/чл.26.4 от ОУ, в сила за исковия период и приети от потребителя/ съгласно
т.3.3 от Договора, а не зависи от разваляне на договора, което дори да е
налице, в случая има действие само занапред.
- Че
относно претендираната от ищеца неустойка по чл.92, ал.1 от ЗЗД, същата
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, като за да бъде ангажирана
отговорността на ответника на цитираната законова разпоредба, е необходимо да
са налице следните предпоставки: да съществува задължение; задължението да не е
изпълнено; неустойката да е договорена между страните по договора. В настоящия
случай, поддържа се от ищеца, че се е възползвал от правото по чл.27.2 и
чл.54.1 от Общите условия /ОУ/ по договора да прекрати едностранно договора с
абоната - длъжник поради неизпълнението
му – неплащане на дължимите суми след изтичане на срока за плащане – не по –
късно от 18 дни от датата на издаване на съответната фактура за съответния
отчетен период, като неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от
задължението му за заплащане на дължимата сума чл.26.4 от ОУ и да му начисли
неустойка за прекратяването в размер на всички стандартни месечни абонаментни
такси /без отстъпки/, дължими от датата на прекратяване до изтичане на срока за
ползване на услугите.
- Че видно от Решение №42/11.05.2015 по дело
№1357/2013 на ВКС, ТК, I т.о., съгласно чл. 20а, ал.2 ЗЗД, договорите могат да
бъдат изменени, прекратени, развалени или отменени само по взаимно съгласие на
страните или на основания, предвидени в закона; Според чл.9 ЗЗД, съдържанието
на договора се определя свободно от страните, доколкото не противоречи на
повелителните норми на закона или добрите нрави. Въз основа на съдържащите са в
чл.20а, ал.2 и чл.9 ЗЗД правила за поведение, се извежда следния отговор на
поставения материалноправен въпрос: Прекратяване на двустранни договори се
извършва по взаимно съгласие на страните, на основанията, установени в закона
или тези, предвидени в договора, при условие, че последните не противоречат на
императивните норми или на добрите нрави. Основанията за прекратяване на
договора са фактите, с настъпването на които се преустановява действието му.
Преценката за основанието, на което е прекратен договора, се прави във всеки
отделен случай въз основа на доказване на наведените обстоятелства, от
осъществяването на които се твърди, че са настъпили правните последици на
прекратяване на договора;
- Че
в настоящия случай, ищецът твърди едностранно прекратяване на договора, сключен
между страните поради виновното му неизпълнение от страна на получателя на
мобилни услуги – незаплащане на цената по договора в предвидените от страните
срокове, което по правната си същност съставлява разваляне на двустранен
договор от кредитора поради неизпълнение от страна на длъжника, поради причина,
за която последния отговаря – основание по чл.87, ал.1 от ЗЗД, като с оглед на
характера на насрещните престации – за продължително изпълнение, развалянето на
договора има действие само занапред;
- Че
съдът е указал на ищеца с доклада си по делото, че не представя доказателства за датата и начина на
прекратяване на процесния договор за предоставяне на мобилни услуги, както и за
размера на претендираната неустойка, но ищецът не ангажира доказателства в тази
насока - договорът между страните да е прекратен по предвидения в закона ред –
в случая – с писмено предупреждение, с даден на длъжника подходящ срок, тъй
като договорът е сключен в писмена форма, съгласно чл.87, ал.1, изр. последно
от ЗЗД, както и такова волеизявление да е достигнало до ответника, поради което
исковата претенция за установяване дължимостта на неустойка в размер на 908.50
лева, се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена,
доколкото не се установи да са налице предпоставките за възникване на
задължение на ответника за заплащане на неустойка по сключения между страните
договор за мобилни услуги.
- Че следва да се отбележи също, че ищецът не е
представил по делото описаните в исковата молба фактури по договора № *********
от 01.06.2015, № ********* от 24.06.2015 и № ********* от 24.06.2015 за
начислена неустойка, от които претендира права, съгласно указанията на съда;
- Че
отделно от гореизложеното, съдът намира, че при неизпълнение от страна на
ответника на задълженията си по договора, в случай, че мобилният оператор се
възползва от правото си да прекрати договора, то заплащането на претендираната
неустойка – в размер на всички абонаментни такси до края на договора – би
надхвърлило присъщите на неустойката функции. Допустимо е уговаряне от страните
на неустойка за вредите от развалянето, но само в рамките на присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка
би била нищожна поради накърняване на добрите нрави, а в случая и като
неравноправна клауза на основание чл.146, ал.1 от Закона за защита на
потребителите, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към
момента на сключване на договора, а не с оглед на конкретното неизпълнение –
т.3 от ТР № 1 от 15.06.2010г- по ТД № 1/2009г. на ОСТК на ВКС. Уговорката за
неустойка при предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на мобилни
услуги, в размер на всички неплатени по договора абонаментни такси до края на
срока му, излиза извън по – горе очертаните функции на неустойката, тъй като
мобилният оператор по вече разваления договор, получава имуществена облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален,
но без да предоставя насрещна престация – ползването на мобилни услуги, което
нарушава принципа на справедливост и води до неоснователното му обогатяване.
Поради
изложеното искът за пресъждане на неустойка следва да бъде отхвърлен.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да понесе направените и
претендирани от ищеца разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на
15.70 лева, държавна такса в размер на 6.54 лева и разноски за особен представител
на ответника в размер на 26.16 лева - съразмерно уважената част от иска, както
и редуцирани разноски, направени в заповедното производство - в размер на 15.39
лева за адвокатско възнаграждение и 2.13 лева за държавна такса.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
отношение на С.И.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, че дължи на „А1 България”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София 1309, р-н
Илинден, ул.”Кукуш” № 1, представлявано от Александър Димитров и Младен
Маркоски, със съдебен адрес:***, чрез адв.Виолета Герова от САК, изпълнение
на парично задължение по договори за предоставяне на мобилни услуги с
индивидуален клиентски № ********* и индивидуален номер М 4381436, а именно:
договор от 13.01.2015 г. за предоставяне на далекосъобщителни услуги за мобилен
№ ********** по тарифен план с месечна абонаментна такса 13.90 лв. за 24
месеца; за мобилен № ********** с тарифен план с месечна абонамента такса 9.90
лв. за срок от 12 месеца и договор от 14.01.2015 г. за мобилен №
********** с тарифен план с месечна
абонаментна такса 24.90 лв. за срок от 24 месеца, за следната сума, за която е
издадена заповед № 84-РЗ/08.01.2018г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.Д.№
43/2018г. по описа на ВРС: 86.80 лева,
представляваща неизплатени далекосъобщителни услуги по договор за предоставяне
на мобилни услуги с индивидуален потребителски номер М 4381436 от 13.01.2015г.,
за отчетен период от 16.12.2014г. до 15.01.2015г. и от 16.01.2015г. до 15.02.2015г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр.София 1309, р-н Илинден, ул.”Кукуш” № 1, представлявано от
Александър Димитров и Младен Маркоски, със съдебен адрес:***, чрез
адв.Виолета Герова от САК против С.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***,
иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищцовото дружество сумата в размер на 908.50 лева – неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите за предоставяне на мобилни услуги с индивидуален клиентски
№ ********* и индивидуален номер М 4381436, за която е издадена заповед № 84-РЗ/08.01.2018г.
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.Д.№ 43/2018г. по описа на ВРС, като
неоснователен и недоказан.
ОБЕЗСИЛВА заповед за
изпълнение № 84-РЗ/08.01.2018г. за изпълнение на парично задължение, издадена
по ч.гр.Д.№ 43/2018г. по описа на ВРС, в частта, в която са пресъдени: 24.55
лева, представляваща лихва за забава върху главницата - незаплатени
далекосъобщителни услуги по договора за предоставяне на мобилни услуги между
страните, както и за законна лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението в съда – 03.01.2018г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА С.И.И., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на „А1 България”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София 1309, р-н
Илинден, ул.”Кукуш” № 1, представлявано от Александър Димитров и Младен
Маркоски, със съдебен адрес:***, чрез адв.Виолета Герова от САК,
направените от ищеца разноски както следва: разноски в заповедното
производство по ч.гр.Д.№ 43/2018г. по описа на ВРС, в размер на 2.13 лева за платена държавна такса и 15.39 лева за адвокатско
възнаграждение, както и разноски по настоящото производството: 6.54 лева за платена държавна такса, 15.70 лева за адвокатско възнаграждение и 26.16 лева разноски за особен представител.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: