Р
Е Ш Е
Н И Е
N
гр. Русе, 27.11.2012 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - РУСЕ, VІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на 30
октомври през две хиляди и дванадесета година, в състав:
Съдия: РОСИЦА
БАСАРБОЛИЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ДИМИТРОВА и прокурора АНДРЕЙ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от
съдията БАСАРБОЛИЕВА адм.д. дело N 266
по описа за 2012 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.233 от ЗМВР във вр.чл.145 и сл. АПК.
Постъпила е жалба от А.С.П. *** против Заповед Рег.
№з-3205 от 23.07.2012 год. за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” и
прекратяване на служебното правоотношение на полицай А.С.П. – младши
автоконтрольор І степен в група ОДПКПД на сектор “Пътна полиция” към отдел
“Охранителна полиция” при ОД на МВР-Русе, категория “Е” І степен, както и
против Заповед Рег. №з-3275/26.07.2012 г. за отстраняване на непълноти в Заповед
Рег. №з-3205 от 23.07.2012 год., издадени от Директора на ОД на МВР-Русе. Навеждат
се доводи, че заповедта и тази за поправката й са постановени в нарушение на
материалния и процесуалния закон, както и при особено съществени нарушения на
формата на акта. Моли съда да обяви нищожността на атакуваната заповед, поправена
и допълнена със Заповед Рег. №з-3275/26.07.2012 г. В условията на евентуалност -
претендира да се отмени заповедта като незаконосъобразна. Претендира разноските
по делото.
Ответникът по жалбата - Директорът на ОД
на МВР-Русе, чрез процесуален представител, счита оспорената Заповед Рег. №з-3205
от 23.07.2012 год. на Директора на ОД на МВР-Русе за налагане на дисциплинарно
наказание “уволнение” и прекратяване на служебното правоотношение, поправена
със Заповед Рег. №з-3275/26.07.2012 г. за отстраняване на непълноти в нея, за законосъобразна,
а жалбата срещу нея - неоснователна. Претендира разноски.
Прокурорът от РОП, участвал в
производството, счита жалбата за неоснователна.
След
като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и след
служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален
административен акт на основание чл.168 АПК, съдът приема следното:
Жалбата изхожда от надлежно легитимирано лице –
адресат на издадената заповед. Заповед Рег. №з-3205 от 23.07.2012 год. е
връчена лично на адресата на 24.07.2012 год. срещу подпис, а Заповед Рег. №з-3275/26.07.2012 г. за
отстраняване на непълноти в нея - при отказ на жалбоподателя на 30.07.2012 г., който
отказ е надлежно удостоверен с подписите на двама поименно посочени свидетели.
Жалбата е входирана на 31.07.2012 г., с което е спазен преклузивният 14-дневния
срок за обжалване по чл.149, ал.1 от АПК. Оспорва се акт, подлежащ на съдебен
контрол. Жалбата е процесуално допустима
и подлежи на разглеждане.
По съществото си същата се явява неоснователна.
Според разпоредбата на чл.228, т.3 от ЗМВР органите по чл.186, ал.1 от закона налагат всички наказания по чл.226 за служителите от категории Д и Е. С оспорената в
настоящото производство заповед е наложено дисциплинарно наказание по чл.226, ал.1,
т.6 от ЗМВР - “уволнение” и е прекратено служебното правоотношение на полицай А.С.П.,
младши автоконтрольор І степен в група ОДПКПД на сектор “Пътна полиция” към
отдел “Охранителна полиция” при ОД на МВР-Русе, категория “Е”. Наложеното
наказание е такова по чл.226 от ЗМВР по отношение на служител категория “Е”,
което обосновава компетентността за издаване на заповедта на Директора на ОД на
МВР-Русе, тъй като сред изброените органи в разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗМВР изрично са посочени директорите на Областните дирекции на МВР. Обжалваният
индивидуален административен акт, с който е наложено наказание “уволнение” и
този за поправката му - Заповед Рег. №з-3275 от 26.07.2012 г., са издадени от компетентен орган.
В административната преписка се съдържат данни за редовно
започнала и проведена процедура по налагане на дисциплинарното наказание.
Дисциплинарното производство е образувано със Заповед Рег. №з-859
от 06.03.2012 г., издадена на основание чл.230, ал.1, т.2 от ЗМВР,
във връзка с постъпили данни с писмо Вх.
№ЕП-6111/02.03.2012 г. по описа на ОД на МВР-Русе /Рег. №370/02.03.2012 г. по
описа на Дирекция “Вътрешна сигурност”/ за допуснати тежки нарушения на
служебната дисциплина - такива по чл.227, ал.1, т.7, предл.2 от ЗМВР и чл.230, ал.2,
т.4 от ППЗМВР от страна на полицай А. П., която заповед съдържа всички реквизити
по чл.239, ал.1, предл. второ от ППЗМВР /л.1 от преписката/.
С нея жалбоподателят е запознат на 16.03.2012 г. срещу подпис, вкл. и с правото
му да дава обяснения, да представя доказателства и да бъде подпомаган в
защитата си от друг служител на МВР, с което е изпълнено изискването на чл.243,
ал.1, предл.2 от ППЗМВР. От дисциплинарно разследващият орган е съставен
протокол за отказ на извършителя да даде обяснения от 07.05.2012г. /л.56 от
преписката/. От приложените по преписката доказателства се установява, че
първоначално определения срок за разследване със Заповед Рег. №з-859 от
06.03.2012 г. е удължен неколкократно с нарочни заповеди за това на Директора
на ОД на МВР поради необходимостта от събиране на информация и доказателства от
други органи – съд и прокуратура /Заповед Рег. №з-1461 от 05.04.2012 г. на л.27
от преписката; Заповед №з-1797 от 03.05.2012 г. на л.31 от преписката; Заповед
Рег. №з-2351 от 06.06.2012г. на л.33 и л.34 от преписката; Заповед Рег. №з-2851
от 03.07.2012 г. на л.37 от преписката/. Възможност за удължаване на срока на
разследването изрично е предписана в чл.244, ал.2 от ППЗМВР.
За резултата от разследването е
изготвена обобщена Справка рег.№ ПП-16645 от 09.07.2012 г. от дисциплинарно
разследващия орган, с което е спазено изискването на чл.243,ал.3 от ППЗВМР /л.16-л.22
от преписката/. Жалбоподателят А.П. е запознат с нея в 10.00 часа на 09.07.2012
г., удостоверено с негов подпис /л.22 от преписката гръб/, вкл. и с
възможността да даде допълнително писмени обяснения и възражения в срок от 24
часа, както предписва разпоредбата на чл.243,ал.4 от ППЗМВР. А.П. е депозирал
възражение на 10.07.2012 г. /л.23 от преписката гръб/, в което оспорва
декларативно констатациите в справката, но без да прави доказателствени
искания.
Дисциплинарно
разследващият орган е приключил дисциплинарното производство
със становище до Директора на ОД на МВР Рег. №ПП–16935 от
11.07.2012 г. за налагане на дисциплинарно наказание
"уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на полицай А.С.
/л.8-л.15 от преписката/.
След получаване на становището
и дисциплинарната преписка, наказващият орган е поканил жалбоподателя да даде писмени
обяснения в срок до 24.07.2012 г. с Покана Рег. №25621 от 16.07.2012 г.,
връчена лично и срещу подпис на А. П. /л.84-л.85 от делото/. В указания срок
служителят е представил писмени обяснения на 19.07.2012 г. и органът ги е
приел, видно от поставената от него резолюция, в съответствие с изискването по
чл.229, ал.1 от ЗМВР /л.86 от преписката/.
Административното производство
е финализирано с оспорената в настоящото производство заповед на Директора на
ОД на МВР-Русе, с която е наложено наказание “уволнение” на полицейския
служител и е прекратено служебното му правоотношение, поправена досежно правните
основания за това със Заповед Рег. №з-3275 от 26.07.2012 г.
Неоснователен е доводът на
жалбоподателя за процесуално нарушение по чл.225 от ЗМВР, тъй като заповедта
била издадена след изтичане на преклузивните срокове, визирани в разпоредбата.
Съгласно ал.2 на цитираната норма за извършено тежко нарушение на служебната
дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от
откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му.
Съгласно чл.223 от ППЗМВР нарушението се счита за открито, когато органът,
компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното
нарушение и самоличността на извършителя, а според ал.3 на разпоредбата нарушението
е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при
компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая последните са изпратени на наказващия
орган на 11.07.2012 г., видно от приложеното на л.5 от преписката
писмо-становище на разследващия орган за наличие на основание за реализиране на
дисциплинарна отговорност. Липсват данни за входиране на писмото при директора
на ОД на МВР, от последния е поставена резолюция върху писмото на 16.07.2012 г.
за изготвяне на писмена покана до извършителя за даване на обяснения, поради което
следва да се приеме, че датата на която наказващият орган е запознат с
материалите по дисциплинарната преписка е 11.07.2012 г. /това е най-ранната
възможна дата/. Това е началният момент, от който започва да тече 2-месечния
срок за упражняване на компетентността на Директора на ОД на МВР по
дисциплинарното наказване. Към 24.07.2012 г., когато е връчена уволнителната
заповед /моментът, към който дисциплинарното наказание се счита за наложено/
посоченият кратък преклузивен срок не е бил изтекъл. Към момента на налагане на
дисциплинарното наказание не е изтекъл и двугодишният срок от извършване на
деянието, което според заповедта е осъществено на 27.08.2011 год.
Неоснователно е искането в
жалбата за обявяване нищожността на оспорената заповед и тази за поправката й
поради особено съществено нарушение на изискването за форма - липса на
задължителния реквизит “подпис на издател”. По аргумент от чл.26 от Инструкция №Iз-2813 от 4.11.2011 г. за
дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” се издава в повече от един
екземпляр. Видно от вписването в процесната заповед и тази за поправката й, те са
били издадени в 7 екземпляра, като на жалбоподателя е връчен екз. №7 от всяка
от двете заповеди /екземплярите са представени от страната л.10 до л.13 от
делото/ и те действително не са подписани от лицето, вписано като техен
издател. По преписката обаче са приложени заверени преписи от екз. №1 на
заповедта за налагане на наказанието и тази за поправката й /л.87-л.89 и л.93/,
които са идентични със съдържанието на екз. №7 и върху които има положен подпис
за издател – Директор на ОД на МВР-Русе - Светослав Първанов, който е и
компетентният орган по закон за издаването. В този смисъл е завършен
фактическия състав по издаване на оспорените актове. Те не са нищожни, противно
на доводите на жалбоподателя.
Съгласно чл.246, ал.1 ППЗМВР дисциплинарното наказание се
налага с писмена заповед, която следва да съдържа изрично предписани в нормата
реквизити, между които: обстоятелствата, при които е извършено нарушението,
разпоредбите, които са нарушени, правното основание и др. Процесната заповед е
издадена в писмена форма. Правното основание, възприето от
дисциплинарно-наказващия орган, е видно от издадената заповед за поправка Рег. №з-3275
от 26.07.2012 г. Наказанието на полицай А. П. е наложено на основание чл.19 от
Инструкция №Із-2813 от 04.11.2011 г. за дисциплината и дисциплинарната практика
в МВР; чл.224, ал.2, т.1, т.2, т.3 и т.4 от ЗМВР; чл.227, ал.1, т.7, пр.2 и
т.10 от ЗМВР; чл.230, ал.2, т.4 от ППЗМВР и чл.228, т.3 във вр. чл.226, ал.1, т.6
и чл.245, ал.1, т.8 от ЗМВР.
Като фактически основания в оспорената заповед
административният орган е приел: на 27.08.2011 г. около 22,00-23,00 часа в гр. Русе,
на изхода в посока гр. Бяла, обл. Русе, в близост до магазин “Метро”, след
моста, в качеството си на държавен служител полицай А.П. - младши автоконтрольор
в сектор “ПП” при ОД на МВР-Русе, осъществявал контролна дейност в наряд с
полицай П.И. /полицай на същата длъжност и в същото звено като жалбоподателя/.
По време на извършване на полицейска проверка А.П. е присъствал и е чул как колегата
му П.И. е поискал от И.И. ***, водач на лек автомобил ****** пари, които не му
се следват с думите “....ще пишем ли”, “....ще правим ли някакви мушендии”.
Тогава водачът попитал П.И. “По двадесет ли?”, а служителят И. отговорил: “Я
виж какъв джип караш”, при което И.И. казал: ”По петдесет?”, а П.И. отговорил:
“Става” и приел пари, които не му се следват - сумата 100 лв. Жалбоподателят А.
П. не се възпротивил и в негово присъствие служителят П.И. взел сумата от 100
лв. Това е станало при изпълнение на служебни задължения, свързани с извършване
на контрол по ЗДвП. Пред жалбоподателя А.П., полицай П.И. е обяснил на водача,
че е извършил нарушение по ЗДвП, като при управление на моторното превозно
средство е превишил максималната допустима скорост. Във връзка с това П.И., в
присъствието на жалбоподателя П., е поискал и взел парите, за да не бъдат
предприети действия, съгласно задълженията в длъжностната характеристика и
нормативните и др. актове, посочени конкретно в заповедта.
Приетата фактическа обстановка е въз основа
доказателствата събрани в хода на
административното производство, описани и анализирани в приложена обобщена справка и становище относно
приключило разследване, изготвени от дисциплинарно-разследващия орган. Така
възприетата от наказващия орган фактическа обстановка е била изцяло оспорена в
депозираните от А. П. обяснения от 19.07.2012 г., но съдът счита, че това оспорване
е неоснователно.
За установяване на релевантните по спора обстоятелства са
събрани гласни доказателства в хода на съдебното производство.
Описаната в заповедта фактическа обстановка се установява
безпротиворечиво от разпита на свидетеля И.И.. От неговите показания се
изяснява, че м.август
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля И.И., тъй като
същите са подробни, последователни, освен това липсват каквито и да е данни за
заинтересованост на свидетеля.
По делото е разпитан в качеството на свидетел П.И. –
патрулиращият полицай съвместно с жалбоподателя. Неговите твърдения са, че не е
искал пари от водача на *********** (свидетеля И.И.), като според него водачът
на МПС е спрян за проверка от колегата му А.П.. Съдът не дава вяра на
показанията на този свидетел, защото е заинтересован от изхода на делото –
срещу него е проведено дисциплинарно производство и му е наложено наказание
“уволнение” за процесния случай, което самият свидетел заявява, а на съда е
служебно известно, че към момента на производство пред АС-Русе е Адм. дело
№262/2012 г. по описа на съда, образувано по жалба на П.И. срещу уволнителната
заповед.
Като недостоверни съдът възприема и показанията на
свидетеля Х.Х., работещ в частна фирма “Пътна помощ”. Свидетелят твърди, че по
време на дежурството бил случайно при двамата патрулиращи полицаи; спомнял си
за проверката на водача на джип **********, тъй като бил в полицейския
автомобил. Свидетелят твърди, че преди да спре водачът на автомобила,
присветнал с фарове, като служителят А.П. спрял джипа, а П.И. бил в патрулката.
Според свидетеля Х. след като спрели джипа, двамата полицаи го пуснали, без да
му направят нищо, т.е. без да му съставят акт за превишение на скоростта, както
и без да му искат или вземат парична сума. Същият свидетел твърди, че е възприел
извършената от полициите проверка и на друг водач на МПС - на лек автомобил *********,
непосредствено преди тази на св. И.И.. Показанията на този свидетел се оборват
от показанията на свидетеля И.И., според който при проверката му, освен
полицаите около и в патрулната кола не е имало друго лице. Последното се
потвърждава и от разпита на свидетеля С.И. - водачът, проверен от патрулиращите
полицаи непосредствено преди свидетеля И.И., като водач на лек автомобил
“Фолксваген Пасат”, видно от извадката от дневника за вписване на спрените и
проверени автомобили на л.80 от преписката. Той също установява, че нито отвън
полицейския автомобил, нито вътре в него е имало друг човек, освен двамата
полицейски служители. Това установяване напълно компрометира показанията на Хр.
Х..
С оглед на направения анализ на свидетелските показания,
съдът намира за безспорно установена, описаната в процесната заповед фактическа
обстановка. Въз основа от наказващия орган е прието, че пред жалбоподателя А.П.
полицай П.И. е обяснил на водача на *******, че е извършил нарушение по ЗДвП,
като при управление на МПС е превишил допустимата скорост. Във връзка с това П.И.,
в присъствието на настоящия жалбоподател П., е поискал и взел сумата от 100 лв.,
за да не бъдат предприети действия съгласно задълженията предвидени в
длъжностната характеристика и нормативните и други актове, а именно:
- задължения по Длъжностна характеристика с Рег.
№11181/19.10.2010 г., утвърдена с МЗ с Рег. №Із 2527/27.10.2010 г.: “работи по
предотвратяване и пресичането на нарушенията по пътищата и обществения ред и
участва в борбата срещу престъпността, охраната на обществения ред, изготвя
документи, свързани с административнонаказателната дейност при констатиране на
нарушения” (лист 57-60 от делото);
- задължения по чл.109, ал.2, т.12 от Инструкция Рег. №Із
2295/08.12.2006 г. за патрулно – постовата дейност на МВР – “съставя актове за
установяване на нарушения на законови и подзаконови нормативни актове, по които
са предоставени правомощия на полицейските органи, при спазване разпоредбите на
вътрешно-ведомствените документи на МВР”;
- задължени по чл.122, ал.1 от горецитираната инструкция:
“при извършване на проверката на лица, МПС както и при констатиране на
престъпления, на нарушения на обществения ред, нарядите своевременно докладват
в ОДЧ”, ал.3: “за взетото отношение по служебен ред в случаите по ал.1,
докладват в ОДЧ” и чл.129 от същата инструкция: “служителят осъществява дейност
по контрол на пътното движение, следи за спазването на правилата за движение,
сигурността и безопасността на участниците в движението по пътищата,
предотвратяване на правонарушения и опазване на обществения ред”;
- правомощия по министерски Заповед №Із-1687/02.07.2010 г. (лист
53-54 от делото) и Заповед Рег. №-з-2991/16.12.2010 г. (лист 55-56 от делото),
относно определяне на длъжностни лица от МВР да съставят актове за установяване
на административни нарушения, да издават НП и осъществяват контролна дейност по
ЗДвП.
Въз основа на
гореизложеното, дисциплинарно-наказващият орган е приел, от една страна, че
жалбоподателят е извършил дисциплинарно нарушение по чл.227, ал.1, т.7, пр.2 от ЗМВР – “използване на служебно положение
за облага на трето лице”. В тази част съдът намира, че заповедта е
издадена в нарушение на изискването на формата на акта. От изложените
фактически обстоятелства е ясно, че органът е въвел като основание за
ангажиране на отговорността на жалбоподателя, обстоятелство, че той е
присъствал и не се възпротивил при поискването и вземането от неговия колега
/полицай И./ на сумата от 100 лв. от проверения водач на МПС /св. И.И./. В
заповедта обаче няма яснота за това, в какво конкретно се е изразило “използването”
от страна на жалбоподателя на служебното му положение за облага на трети лица,
в частност какви точно фактически действия той е извършил, от които са
произтекли пряко облаги за лица, различни от него. “Използването” изисква
външно изразен волеви акт на нарушителя, каквото описание в заповедта липсва.
Обратното, в нея са изброени служебни задължения, дефинирани в различни актове
– нормативни и вътрешно-служебни, които според органа не са изпълнени от страна
на жалбоподателя, но това сочи на дисциплинарно нарушение от друг вид, а не на такова
по чл.227, ал.1, т.7, пр.2 от ЗМВР. Освен това, в заповедта не е еднозначно определено
както точно следва да се има предвид под “облага на трето лице” - дали се има
предвид като трето лице другият полицейски служител, приел паричната сума или
проверения водач на МПС, на който не е съставен АУАН, въпреки констатираното
нарушение - превишение на скоростта и така за същия са произтекли благоприятни
последици от избягване на административно-наказателна отговорност.
Така констатираното нарушение при описанието и
квалификацията на деянието в посочената част от оспорената заповед, води до
порочността й в тази част, което ограничава правото на защита на жалбоподателя
и препятства извършването на контрола за законосъобразност от съда.
В заповедта, въз основа на същата гореописана фактическа
обстановка, дисциплинарно-наказващият орган е мотивирал налагането на
дисциплинарното наказание “уволнение” и с друго основание. Приел е, че е
осъществено нарушение по чл.227, ал.1, т.10 от ЗМВР, според която разпоредба
наказанието “уволнение” се налага за извършване на друго тежко дисциплинарно
нарушение. Последното понятие е дефинирано в чл.230, ал.2, т.4 от ППЗМВР /също
посочен в заповедта/, който текст предвижда, че това са деяния, несъвместими с
етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва
престижът на службата. В случая е установено, че жалбоподателят при
осъществяване на патрулно-постова дейност е бил пряк свидетел, т.е. в негово
присъствие от колегата му патрулиращ полицай е поискана и взета парична сума от
водач на МПС, който е извършил нарушение по ЗДвП, за да не му се състави АУАН.
От свидетелските показания се установява, че жалбоподателят е възприел сочените
обстоятелства и по никакъв начин не се е възпротивил и не е попречил те да
бъдат осъществени, нито е докладвал за тях. Бездействието на жалбоподателя
правилно е квалифицирано от дисциплинарно-наказващия орган като такова
несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата. Поведението на А.П. е в
противоречие с правилата на т.7, т.8, т.12, т.50 от Етичния кодекс за поведение
на държавните служители в МВР, които задължават държавния служител да пази
доброто име на институцията; да насърчава хората да уважава закона като дава
личен пример с поведението си; да изпълнява стриктно и безпристрастно своите
професионални задачи, като носи отговорност за своите действия и бездействия; а
също когато държавният служител е станал свидетел на неетично или опасно
поведение, към което и да е лице от страна на друг държавен служител, да
предприема действия за прекратяването им и да докладва на ръководителя си,
независимо от положението в йерархията на извършителя на подобни действия.
Поведението на жалбоподателя е морално укоримо, тъй като полицейският служител,
призван да съблюдава законността и да дава личен пример на гражданите за това,
остава безучастен към неправомерното поведение на своя колега и позволява в
негово присъствие правонарушител по ЗДвП да избегне съответната отговорност за
управление на МПС с превишена скорост, като причината за това е получена
парична сума от другия контролиращ полицай. Така се уронва престижът на
полицейската служба, тъй като това поведение става достояние на гражданин, и то
на този, който следва да бъде санкциониран от жалбоподателя и патрулиращия с
него полицай; на служители на МВР; на разследващи полицай и обществеността,
видно от приложената на л.51 и л.52 от делото публикация в местен вестник.
Поради изложеното съдът
приема, че предпоставките за налагане на дисциплинарното наказание “уволнение”,
предвидени в закона - чл.227, ал.1, т.10 от ЗМВР, вр. чл.230, ал.2, т.4 от
ППЗМВР, са осъществени. Обстоятелствата, обосноваващи реализирането на
отговорността са установени в хода на протеклото дисциплинарно производство
чрез събирането на относими и допустими доказателствени средства. Неоснователно
е възражението в жалбата, че оспорената заповед се явява преждевременно
издадена, тъй като образуваното срещу жалбоподателя досъдебно производство №20-П/2011
г. на СГП е висящо и няма постановен влязъл в сила акт на съда за виновността
на служителя и ангажирането на наказателната му отговорност. Действително от
материалите по преписката се установява, че за описаното в процесната заповед
деяние е образувано наказателно производство срещу А.П. и той е привлечен като
обвиняем за престъпления по чл.387, ал.3, пр.2, вр. ал.1, пр.2, алт.1-ва от НК /л.42
до л.43 от преписката/. Това производство не е приключило, който факт не се
спори от страните. В тази връзка следва да бъде съобразено, че по аргумент от чл.224,
ал.3 от ЗМВР дисциплинарната отговорност се носи отделно от наказателната.
Поради това установяването дали извършеното от А.П. съставлява или не
престъпление по смисъла на НК е въпрос на наказателното производство.
Разрешаването на този въпрос непреюдицира реализирането на дисциплинарната
отговорност срещу същото лице. От значение е, че събраните по дисциплинарната
преписка доказателства са в състояние да формират и обосноват извод, че
дисциплинарното нарушение е действително извършено и е надлежно установено.
Това в процесния случай е сторено.
С процесната заповед е констатирано и още едно нарушение,
квалифицирано по чл.227, ал.1, т.11, пр.1 от ППЗМВР “неизпълнение на служебни задължения”,
за което е предвидено дисциплинарно наказание “порицание”. Според описанието в
заповедта служителят П. в нарушение на чл.122, ал.1 и ал.3 от Инструкция
Із-2295/08.12.2006 год. за ППД на МВР не е докладвал на ОДЧ за извършените
действия по служба относно проверен автомобил с Рег. № ******** и взетото отношение
към водача на проверен автомобил с Рег. № *******, като и двете превозни
средства не са вписани в дневника на ОДЧ при сектор ПП, в който се отразяват
спрените и проверени ПС. Според цитираните разпоредби на инструкцията при
извършване на проверка на МПС нарядите своевременно докладват в ОДЧ.,
включително и за взетото отношение по служебен ред в тези случаи. Видно от
представения препис от дневника на ОДЧ действително няма такова вписване. Само
по себе си обаче липсата му, не установяване недокладване от страна на
служителя. Други доказателства за това нарушение не са събрани, поради което
съдът приема, че то не е установено по безспорен начин.
Независимо от констатираните недостатъци във формата и
обосноваността на процесната заповед в определените и коментирани по-горе
части, това не влече порочност на издадения акт в негова цялост. В частта за
констатираното нарушение по чл.230, ал.2, т.4 от ППЗМВР, вр. чл.227, ал.1, т.10
от ЗМВР, според която разпоредба наказанието “уволнение” се налага за извършване
на друго тежко дисциплинарно нарушение, тя е законосъобразна и като такава следва
да бъде потвърдена.
Предвид неоснователността
на жалбата и на основание чл.143, ал.4 от АПК оспорващият следва да заплати
разноски на насрещната страна за юрисконсулт в размер на 150 лв.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 АПК, СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на А.С.П. *** с искане за обявяване на
нищожността и отмяна на Заповед Рег. №з-3205 от 23.07.2012 год. за налагане на
дисциплинарно наказание “уволнение” и прекратяване на служебното правоотношение
на служителя А.С.П. *** – младши автоконтрольор І степен в група ОДПКПД на
сектор “Пътна полиция” към отдел “Охранителна полиция” при ОД на МВР-Русе,
както и на Заповед Рег. №з-3275/26.07.2012 г. за отстраняване на непълноти на
Заповед Рег. №з-3205 от 23.07.2012 год., издадени от Директора на ОД на
МВР-Русе.
ОСЪЖДА А.С.П. ***, ЕГН **********
да заплати на ОД на МВР-Русе сумата 150 лв. - разноски по делото.
Решението може да се
обжалва пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: