№ 347
гр. Пловдив, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20235300500271 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
Образувано по въззивна жалба, подадена от Д. П. Я., ЕГН **********,
чрез пълномощника по делото адв.В. Д., против решение № 3749 от
15.11.2022 г., постановено по гр.д. № 2334/2022 г., по описа на Районен съд-
Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск с правно
основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД, за осъждане на ответника „Керамик груп“ ЕООД,
ЕИК ********* , да му заплати сумата в размер от 1000 лв., представляваща
двойният размер на дадения от ищеца задатък по силата на сключен между
страните договор за продажба, въз основа на публична покана, отправена до
неопределен кръг лица, обективирана в каталог на ответното дружество с
период на валидност 30.09.2021г. – 20.10.2021 г.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за
неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение , като
постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване
на ново по същество на правния спор, с което исковата претенция да бъде
уважена с присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на жалба от
въззиваемото „Керамик груп“ ЕООД, ЕИК *********, с които се взема
становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
1
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Производството по делото е образувано по предявен от Д. П. Я., ЕГН
**********, срещу „Керамик груп“ ЕООД, ЕИК *********, иск с правно
основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД, с който се претендира ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца сума в размер от 1000 лв., представляваща двойният
размер на дадения от ищеца задатък по силата на сключен между страните
договор за продажба, въз основа на публична покана, отправена до
неопределен кръг лица, обективирана в каталог на ответното дружество с
период на валидност 30.09.2021г. – 20.10.2021 г.
В исковата си молба ищецът е изложил съображения, че на 12.10.2021
г., във връзка с обява за продажба на пелети на промоционални цени,
поместена в каталог на строителен хипермаркет „Алати“ с период на
валидност от 30.09.2021 г. до 20.10.2021 г., направил поръчка в търговския
обект в град Пловдив на 144 броя чували с пелети на цена 7,49 лв. за брой,
възлизащи на сумата от общо 1078,86 лв. Във връзка с направената поръчка
била изготвена и подписана заявка за специална поръчка на клиенти от дата
12.10.2021 г., като ищецът, в качеството си на купувач, заплатил на ответника
сума в размер от 500 лв. – капаро (задатък), за което бил издаден фискален
бон № 44342940/12.10.2021 г. Страните постигнали съгласие, че заявката ще
бъде изпълнена в 15-дневен срок. Сочи се, че на 01.11.2021 г. бил уведомен от
служител на ответника, че цената на поръчаните пелети е увеличена от 7,49
лв. на 11,99 лв. и в случай, че желае да получи вече поръчаното и капарирано
количество, трябва да заплати разликата в цената. На 02.11.2021 г. ищецът
посетил магазин „Алати“ и уведомил негов представител , че се отказва от
договора и иска да му бъде върнато даденото капаро (задатък) в двоен размер.
Твърди, че ответникът е неизправна страна по сключения между страните
договор, тъй като поръчаните пелети не са доставени в срок и първоначално
обявената промоционална цена е едностранно завишена от ответника, поради
което дължи дадения задатък в двоен размер.
Ответникът оспорва предявения иск и настоява за отхвърлянето му като
неоснователен.Излага съображения, че платената авансова сума в размер на
500 лв. е част от продажната цената на заявеното количество пелети и същата
не представлява задатък по смисъла на чл. 93 ЗЗД.
От фактическа страна e безспорно между страните и документално
установено по делото, че през периода 30.09.2021 г. – 20.10.2021 г. в каталога
на строителен хипермаркет „Алати“, стопанисван от ответника, е била
налична оферта за продажба на чувал пелети на цена 7,49 лв. за брой. На
гърба на каталога е отразено, че „Алати“ си запазва правото да коригира
публикуваната информация, както и че цените важат до изчерпване на
наличните количества. От първоинстанционния съд е прието за безспорно
2
между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между
страните е възникнало продажбено правоотношение въз основа на публична
покана, отправена до неопределен кръг лица, обективирана в каталог на
ответното дружество с период на валидност 30.09.2021 – 20.10.2021 г. На
12.10.2021 г. е подписана между страните и заявка за специална поръчка на
клиенти, в която е отразенена следната информация: дата на изпълнение на
поръчката – 15 работни дни, сума по капарото – 500 лв., артикул – пелети
87013, количество 144 бр., единична цена 7,49 лв. и обща сума 1078,56 лв.
Ищецът е декларирал, че за възстановяване на капарото е необходимо
предоставяне на издадения му касов бон. Не се оспорва между страните, че
на 12.10.2021 г. е платена от ищеца на ответника сумата от 500 лв., за което е
издаден и фискален бон. В издадения фискален бон е посочено основание за
плащане – аванс. От отразеното върху подписаната заявка, както и
разпитаните свидетели на страните се установява, че ищецът е бил уведомен
за промяна в посока увеличаване на цената на пелетите на 02.11.2021 г.
От показанията на разпитаните свидетели по почин на ответника- Й.Б. –
супервайзор в строителния хипермаркет и С.Ш. – специалист – доставки , се
установява също, че при липса на налични количества от предлаганата стока ,
клиентът прави специална поръчка, в която се определя срок за доставка на
продукта и след заплащане от клиента на продажната цена или на част от нея
, като практиката е авансовата сума да е в размер на около 50 % от стойността
на стоката.В случай, че цената на продукта е различна от обявената ,
клиентът бива уведомяван и ако не е съгласен с новата цена, то му се връща
платения аванс. Ищецът е бил уведомен за променената цена на пелетите, но
той не бил съгласен с нея.
От показанията на свидетеля на ищеца – Г.Д. се установява, че
посъветвал Д. Я. да купи пелети на обявената от ответното дружество цена,
тъй като била изгодна. Ищецът му споделил, че платил 500 лв. капаро за
доставка на пелетите, но след 2-3 седмици ищецът бил уведомен за промяна
на цената, която той не можел да плати и затова се отказал от стоката.
От приетата в първоинстанционното производство ССЕ се установява,
че ответното дружество е регистирано по ЗДДС от 12.01.1996 г. В
приложения с исковата молба фискален бон е начислен ДДС и е включен в
общата сума в размер на 500 лв., съгласно изискванията на Наредба Н-18 е
посочена общо платената сума
При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е отхвърлил
предявеният иск като неоснователен.Тълкувайки волята на страните по
смисъла на чл.20 ЗЗД, съдът е достигнал до извода, че първоначално
платената сума представлява част от продажната цена – аванс по договора. На
същата не е придадено качеството на задатък по смисъла на чл.93 ЗЗД и
липсва обективирано от страните такова волеизявление.
Така изложените от първоинстанционният съд правни съображенияя се
споделят и от настоящия състав на съда.
Във връзка със спора между страните за характера на платената по
договора сума, въззивният съд счита, че следва да се направи разграничение
3
между капаро/аванс/, задатък, неустойка и отметнина. Капарото е част от
главното задължение, платимо предварително и подлежащо на приспадане
след изпълнението. Авансът не изпълнява обезщетителна функция и следва
да се върне при неизпълнение. Задатъкът има обезпечителна функция. При
неизпълнение на задължението, даденият задатък може да се задържи или да
се претендира в двоен размер, след като изправната страна се откаже от
договора. Неустойката обезпечава изпълнението и служи като обезщетение за
претърпени вреди от неизпълнението. За да е налице уговорка за задатък
договорът следва да съдържа клаузи относно: предоставянето на вещ или на
парична сума и за последиците при неизпълнение на задълженията – дали
сумата подлежи на задържане , респ. връщане. С първата част от уговорката
се установява обезпечителната, а с втората – обезщетителната функция на
задатъка. Възможността за отказ от договора, според терминологията на
чл.93, ал.2 ЗЗД, следва да се разбира като преустановяване на облигационната
връзка чрез разваляне на договора поради неизпълнение. За развалянето не е
необходимо спазването на правилата на чл.87 ЗЗД и може да се осъществи и с
конклудентни действия – задържане на задатъка или предявяване на иск за
заплащането му в двоен размер. Свободата на договаряне по чл.9 ЗЗД
предоставя право на страните по договора да уговорят специални правила
относно отказа от договора, както и за отговорността на неизправната страна.
Законът не забранява по един двустранен договор функциите на задатъка да
бъдат придадени на авансово платените суми. В този случай, капарото би
представлявало част от възнаграждението или цената и ще подлежи на
приспадане при изпълнението, а при неизпълнение – ще се задържи или
върне в двоен размер.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че сумата от 500 лева, е
предадена именно като задатък. Такъв извод не може да се направи от
съдържанието на подписания между страните на 12.10.2021г. договор. В него
не е посочено, че сумата от 500 лева съставлява задатък, нито са постигнати
взаимни уговорки, които могат да обосноват извод в тази насока – не е
посочено, че предадената сума служи за доказателство, че е сключен
договорът и обезпечава неговото изпълнение, нито че ако ищецът не
изпълни задължението си, ответникът може да се откаже от договора и да
задържи предадената сума, а ако задължението не е изпълнено от ответника,
ищецът при отказ от договора, може да иска предадената сума в двоен размер.
Такива взаимни уговорки не са обективирани нито в сключения договор, нито
волеизявления в този смисъл са направени от страните.Нужно е да се
отбележи също така, че обичайният смисъл на израза капаро е предплата,
която се дава за сигурност на уговорката или на покупката. Същата обаче не е
еднозначна с понятието задатък и употребата на израза капаро не може да
обоснове еднозначен извод за постигнати уговорки между страните
предадената сума да служи като задатък, при липса на изявления от страните
в тази насока, какъвто е и разглеждания случай. При липса на постигнати
уговорки между страните относно обезщетителната функция на предаденото
капаро и с оглед изискванията на чл.20 ЗЗД при тълкуване на договорите да
се търси действителната обща воля на страните, като отделните уговорки
4
трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в
смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора,
обичаите в практиката и добросъвестността, се налага изводът, че
предаденото от ищеца на ответника сума съставлява част от продажната цена,
но не е задатък по смисъла на чл.93 ЗЗД. Тълкуването на волята на страните
не може да почива на предположения, а се основава на външно
обективираната от страните воля в съдържанието на договора. Ето защо
доводите на ищеца,тук жалбоподател, че предадената сума от 500 лева
съставлява задатък, са неоснователни.
Предвид горното настоящият въззивен състав намира развитите в
подадената от ищеца Д. П. Я., ЕГН **********, въззивна жалба оплаквания за
неоснователни. Обжалваното решение на първоинстанционния съд е
законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3749 от 15.11.2022 г., постановено по
гр.д. № 2334/2022 г., по описа на Районен съд-Пловдив, V граждански състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.
280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5